Стотици на литургията в Рилския манастир

Патриарх Неофит отслужи панихида за цар Борис ІІІ

Симеон Сакскобургготски и семейството почетоха паметта му 

Силвия Николова

01.09.2013 г. , в. "МОНИТОР" 

 Заупокойна света литургия и панихида по повод 70 години от смъртта на цар Борис III отслужиха вчера патриарх Неофит, Пловдивският митрополит Николай, епископи и храмовото духовенство на гроба му в Рилския манастир. На ритуалите присъстваха Симеон Сакскобургготски, сестра му Мария Луиза и съпругата му Маргарита Асебо. За случая те пристигнаха в обителта още в петък привечер. След като се поклониха пред раката с мощите на св. Иван Рилски и се прекръстиха при гроба на цар Борис ІІІ, те бяха приети от игумена на манастира епископ Евлогий и патриарх Неофит, който също пристигна още в петък.

 Пъстърва от развъдника на манастира

   боб по местна рецепта, салати, щрудел и плодове бе менюто, с което калугерите нагостиха гостите. Те не направиха изключение и не сервираха месо, тъй като според християнската традиция петък е постен ден. Стотици поклонници и туристи заприиждаха в обителта още в петък по обяд. До вечерта всички стаи на хотела и хотелското крило в манастира бяха запълнени с поклонници. Наложи се някои да потърсят място за нощуване в град Рила, а други останаха да преспят в автомобилите си.Заупокойната литургия започна точно в 9 ч. сутринта в събота. Два кордона охрана пропускаха посетителите след щателен преглед на багажа и оглед с рентген заради очакваното посещение на президента.До храма за службата Симеон Сакскобургготски и семейството му бяха придружени от патриарх Неофит, а на входа бяха посрещнати от Пловдивския митрополит Николай. Сакскобургготки застана до царския трон под централния купол на храма, но

 не седна нито за миг 

За заупокойната литургия и панихида в манастира специално бе дошъл хорът на патриаршеската катедрала “Св. Ал. Невски” с диригент доц. Димитър Димитров. Пръв венец на гроба на цар Борис ІІІ положи посланикът на Малтийския орден у нас Камило Дзуколи, а след него венец от името на Светия синод положи и патриарх Неофит. “Да благослови Бог българския цар Симеон и цялото му царско семейство, и да благослови княз Кардам, който боледува” – помоли се по време на литургията Пловдивският митрополит Николай за семейството на Симеон Сакскобургготски така, както духовниците се молят в държави с монархическо управление. В специално слово патриарх Неофит посочи заслугите на покойния цар Борис ІІІ, като припомни трагичната му смърт и поругаването на гроба му през 1947 г.Точно в 11 ч. за панихидата в манастира пристигна президентът Росен Плевнелиев. Той поздрави Симеон Сакскобургготски и семейството му, наведе се към патриарх Неофит, но не му целуна ръка и изчака чинно края на ритуала. Паметта на цар Борис ІІІ бе осквернена с множество пропагандни лъжи с цел да бъде заличено миналото, но то остава част от историята, заяви Симеон Сакскобургготски. В продължение на 70 години аз съм учен да отстоявам и съм отстоявал, и работил за българите и България, подчерта той. 

Стотици вярващи направиха шпалир пред входа на храма,

  за да засвидетелстват уважението си към покойния Борис ІІІ и към неговия син Симеон след приключване на церемонията. За него и семейството му хористи от детската хорова капела “Октоих” в Екатеринбург – Русия, изпяха “Многая лета” пред храма, а след това и “Вятър ечи, Балкан стене” на български език. В България сме на почивка, но дойдохме специално в Рилския манастир, за да засвидетелстваме уважението си към царската фамилия и покойния цар Борис ІІІ, обясни пред „Монитор” диригентката на капелата Олга Николаева. По парче домашна погача и жито за упокой душата на цар Борис бяха раздадени на богомолците. Ястията за помена бяха приготвени от 90-годишната баба Тодорка, която вече от 42 г. живее в Рилския манастир и помага на готвачите в магерницата. 

Негово Светейшество: 

Блаженопочившият бе предан син на църквата и родината

С целия си живот блаженопочившият цар Борис III доказа, че е предан син на светата ни църква, ревнител на вярата и благочестието, воден от осъзната християнска любов, надежда на Бога, възвишено човеколюбие и всеотдайност към народ и родина. Това заяви в словото си след панихидата за монарха в Рилския манастир патриарх Неофит. Негово Светейшество подчерта, че заради усилията му за народно единство още приживе той е наречен Цар Обединител.В годините на най-страшната война, когато цяла Европа бе залята от ужас и страдание, благодарение на цар Борис ІІІ страната ни остана възможно най-дълго един мирен остров на стабилност и просперитет, каза още патриарх Неофит. В словото си той припомни как тленните останки на владетеля са поругани. През време на 25-годишното си царуване цар Борис III всякога се опира на светостта на Българската църква и мъдростта на нашия народ, посочи в словото си патриарх Неофит. Той припомни как той заедно със Светия синод на БПЦ, интелектуалци и политици не позволява от България да бъдат депортирани 50 000 евреи към лагерите на смъртта. 

 В библиотеката на обителта

Старите книги станаха цифрови

Старинните книги и ръкописи в Рилския манастир вече са  дигитализирани. Те са заснети със специална цифрова програма и могат да бъдат ползвани в компютърен вариант, без да е необходимо оригиналите да се вадят от специалните термовитрини за съхранение. Това съобщи за „Монитор” библиотекарката на обителта Женя Иванова. Към момента са дигитализирани 244 ръкописа и 23 старопечатни книги от самата библиотеката и 20 документа от архива на манастира. Сред тях са султански фермани от ХIV - ХIХ век за признаване на собствеността и привилегии на манастира, дадени на обителта с хрисовул (дарствена грамота) на цар Иван Шишман от 1378 г., с които владетелят дарява земи и гори на калугерите, за да се издържат.  Самата царска грамота също е цифровизирана. Особено ценни сред книгите, които вече са заснети, са глаголическите листове от Х век върху пергамент – те са най-старите, запазени от този вид не само в България, но и в цяла Европа.  Сбирката от ръкописи в Рилския манастир е единствената запазена добре сбирка от славянски ръкописи, разказа Женя Иванова. Библиотеката на обителта е събирана в продължение на векове, тя съдържа книгите, които монасите са чели и по които са служили в църквата, поясни библиотекарката. 

Музеят с обновена етнографска експозиция

Сн.: Битовите стаи и народните носии се радват на интереса на туристите. 

Костюми от различни етнографски области на България, накити, тъкани и килими с втъкани дати на изработката им показва в нова зала етнографският музей на Рилския манастир. Това съобщи за „Монитор” Живка Мантаркова – старши уредник на музей в обителта.За посетители вече е отворена и т. нар. Кюстендилска стая, обзаведена с предмети на бита, събирани в продължение на години от дарители от Кюстендилско.Експонати, достойни за аукциона „Кристи”, се съхраняват в самия музей на обителта. Предметите са 380, като сред тях има уникални произведения на изкуството и реликви на българското културно-историческо наследство. Музеят показва старинни литографски преси, щампи и гравюри с изгледи от обителта, близките околности и на покровителя и основател на обителта свети Иван Рилски.