ПОПОВЕ ЗА ВРЪЗВАНЕ

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

19.09.2013, В-К "МОНИТОР"

“Вържи попа, да е мирно селото!”, е казал народът отдавна. Оказва се, че и към днешния ден тази поговорка е много вярна. Но и крайно необходимо да влезе в действие особено когато става дума за попа не на едно, а на три села, при това и игумен на манастир.Отец Петър Покровски, който трябва да пази имуществото и служи в манастира „Седемте престола”, е обвинен от 600 души в кражби, носене на оръжие, грубост, пиянство и какво ли още не. Ако след ревизия и вътрешноведомствена проверка на случая от Епархийския съвет при Софийската митрополия те се окажат верни, според Устава на Българската православна църква той трябва да бъде разпопен тутакси – веднъж завинаги, без право на обжалване. Така действат църковните съвети и съдилища. Право на защита и глас пред тях няма никой. Защото Уставът на БПЦ е написан по начин, който вменява свръхправомощия на въпросните съветници и църковни „съдии” да действат безкомпромисно, едва ли не като самия Господ по време на Страшния съд, но не предоставя елементарно право на подсъдимия не само да си наеме адвокат. Скандалът с отец Петър Покровски от „Седемте престола” е факт. Възможно е той действително да е нагазил твърде навътре в лехата с лука. Не е изключено обаче и да му хвърлят куп обвинения заради някоя и друга сделка с манастирски имоти, отказана на местен бизнесмен. За последното - примери колкото щеш. Впрочем не са малко и примерите, потвърждаващи първото – нахалството на някои духовници да се разпореждат с църковното като с бащиния. Персоната на Покровски и отправените му обвинения само идват да отворят отново голямата тема за разхищението на църковното имущество и хората, оторизирани да ги управляват по места. Примери колкото щеш. Като започнем със злополучния бивш игумен на Гложенския манастир Панкратий, който два пъти го пали в моменти на афект през 2008 г.,  та се стигне до случая в “Седемте престола”. Архиереите не обичат да говорят за подобни неблагополучия, защото кадровият проблем рикошира в собствената им безотговорност по отношение на назначените от самите тях скандални духовници. Неоспорим факт е, че добрите места в средния ешелон на клира в повечето случаи се заемат по силата на шуробаджанащината или по схемата „аз на теб – ти на мен”. Затова и когато се стигне до шумен скандал, от който бягане няма, се започва с протяжна вътрешноведомствена проверка, която обикновено завършва с мълчание. Редки са случаите, когато някой си тръгва от системата заради далавери и непорядъчност. Архиереите ни мълчат, защото отворят ли уста за коментар, трябва и да обяснят защо вместо да правят игумени хора с качества възлагат тази отговорност на хора компромисни пред църковната власт, често пъти и без необходимото за това богословско образование. Ясно е, че архиереите няма да ни отговорят на този въпрос, а ще го подминат в позата на трите маймуни с лапи на очите, ушите и устата.  Впрочем въпросите са много, като започнем с това защо манастирските и църковните имоти въобще не се отдават след обществена поръчка, обявена от регистрирано дружество към съответната църковна структура, та се стигне до спорните решения на църковния съд, който мери с различни аршини според „ръста” на обвиняемия. Църквата е отделена от държавата, тя се управлява от съборното начало и други подобни – това са тривиалните отговори, с които се опитват някои архиереи да приспят вярващия народ. Номерата им вече не минават. Защото годината не е 1990-а, за да се оправдават с разкола, а 2013-а.