Човекът, който каза на депутатите как да се хранят
07.08.2026 www.clinica.bg
Проф. Донка Байкова печели два научни конкурса в миналото, но без явяване назначават хора на бившата власт
"Да ядеш е необходимост, но да се храниш интелигентно – това е изкуство", казва Франсоа дьо Ларошфуко. Тази негова мисъл е осъществена, не само на теория, от водещия специалист по хранене и диететика проф. Донка Байкова – човек, който не пести времето си, за да каже на всеки основните правила, за да бъде здрав. Неслучайно тя бе поканено да даде основните препоръки за храненето на депутатите от 38-то Народно събрание. Според тях години наред готвят ястията им в стола на парламента.
Биографично
Проф. Донка Байкова е родена на 3 януари 1949 г. в Каблешкото. Завършила е със златен медал Немска езикова гимназия, а през 1975 г. и Висшия медицински институт (сега университе) в София. През периода 1977 – 1981 г. е редовен докторант в сегашния Национален център по обществено здраве и анализи. През 1981 г. придобива специалност „Хигиена на храненето". Авторка на над 200 научни публикации, раздели по хранене в монографии и учебни помагала. През 1981 г. защитава дисертация за придобиване на образователната и научна степен доктор (тогава кандидат на науките) на тема „Ефект от забавено въвеждане на обогатяващите аминокиселини върху биологичната стойност на белтъците". От 1991 г. е старши научен сътрудник ІІ степен (доцент), а от 2009 г. – професор. Заедно с проф. Стефка Петрова, през 1996 г. тя създава специалността Диететика и хранене в Медицинския университет-София.
Тежестта на системата
Проф. Донка Байкова я усеща твърде рано върху себе си, но си дава сметка, че няма да се откаже, какво и това да й струва. Удар в стената – случва й се веднага след дипломирането – омъжена още от първи курс на следването си и млада майка.
Нейн съпруг е покойният д-р Цанко Марков – блестящ хирург, запомнен с добро от няколко поколения пациенти и техните близки. Практикувал е в Първа хирурга на Медицинка акадеция. Независимо, че била семейна, порядките на тогавашната система не я подминали – трябвало да изкара три години разпределение като млад лекар не където иска, а където държавата определи. Изпратили я в Монтана, макар и да била с отлична диплома – 5,70. „Оказа се обаче, че там нямаше къде да живея, нямаше и места в детската градина и ясла за децата ми, вече имах и втори син на годинка. Същевременно, съпругът ми нямаше как да изостави пациентите си в академията, а аз не бих се справила сама на чуждо място без покрив над главата и никаква сигурност. Просто, системата те захвърля, оправяй се сам три години. И точка.", разказва тя. Но младата лекарка въобще нямала намерение да сложи точка на проблема и да се примири. Единственият начин да промени положението, било да се яви на конкурс за асистент или аспирант (сега докторант). Първият конкурс, в който участвала и спечелила бил за Института по физиотерапия и рехабилитация към болницата в кв. „Овча купел"-София. В курса на обучение, като студентка, обаче такава дисциплина не била застъпена сериозно. Наложило й се да изучи сама и за кратко време цялата физикална медицина. Класирала се на първо място при единадесет други кандидати и успокоена, че остава в София при семейството си, дори побързала да събере приятели и ги почерпи в ресторант за успеха си. Последвали месеци без телефонно обаждане, без телеграма или препоръчано писмо от института. „Питам в Министерството на здравеопазването – мълчат, пак питам – пак мълчат, но аз лесно не се оставям. Накрая си признаха, че без конкурс на мястото ми е назначен близък на тогавашния министър Атанас Малеев – брат на жената на Тодор Живков, Мара Малеева-Живкова. Такива бяха времената тогава. Обявяваха конкурси, колкото да има, но имаше ли свой човек, забрави, че си взела конкурса, че си отличничка, че можеш", разказва тя за шамарите на бившата система, които получавали немалко можещи и честни, но без връзки лекари тогава.
Да пробиеш стената
„Продължих нататък, пак отворих дебелите книги и започнах да чета за прием за аспирантура по Хигиена на храненето, обявена в Центъра по хигиена (сега Национален център по опазване на общественото здраве и анализи). В онези години още нямаше специалност Диететика и хранене. Създадохме я по-късно, през 1996 г. с проф. Стефка Петрова. Спечелих и този конкурс, макар и да се явявах два пъти, защото първият път пак взеха техен човек. При второто ми явяване и пак класиране на първо място, изглежда не са имали свой. Така, най-сетне станах редовна аспирантка", връща се в онези времена проф. Байкова. И допълва, че годините в центъра са й дали много, макар и тя да е дала много. „В онези години, въпреки редица проблеми, като вече описаните, имаше нещо много полезно – експериментална медицина. Направих своята дисертация за разделното хранене, като за целта работех с опитни животни. В този изследователни период работих с 18 000 екземпляра – бели мъжки плъхове, морски свинчета, зайци, пет кучета и дори две маймуни. Взимахме ги от зоопарка и след приключване на експериментите ги връщахме", разказва проф. Байкова. И бърза да уточни, че нищо лошо не се е случило на нито една от животинките – хранели ги по различни диети, наблюдавали ги, изследвали ги как им влияят принципите на разделното хранене. Като грешка тя отчита, че сега експерименти не се извършват, а всичко се прави на базата на анкетни проучвания.
Нагоре по стълбицата в Христова възраст
Едва на 33 години й, едва що взема малката докторантура, й се наложило да поеме още едно бреме върху себе си. „И отново заради аномалиите на бившата система. Моят научен ръководител доц. Димитър Тодоров и ръководител на Отдел „Хранене" беше пенсиониран в разцвета на научната си дейност, на 60 години. Такива бяха разпоредбите тогава. Посочиха ме мен на неговото място. Не мога да кажа, че бях спокойна. Това беше голяма отговорност", казва проф. Байкова и изтъква, че доц. Тодоров, заедно с акад. Ташо Ташев и Лукан Балабански са хората, допринесли много за храненето и диететиката в България. Тя не може да забрави какво казал той на изпращането му в аулата на Центъра по хигиена. „Искам да кажа на моята асистентка, която сега ще наследи ръководството, че няма смисъл да тъгува за мен. Да помни, че най-много нобелови награди са дадени на хора на 33 години. Така говореше той, а аз с букет рози в ръцете седях на първя ред и плачех. Това е човек, от когото съм научила много не само в науката, но той учеше на етика", казва тя развълнувано за своя ментор в научната дейност.
Когато вълната те издигне нагоре
„Да, тя издига, но трябва да положиш усилия. От само себе си не става. Това е труд, труд, труд", казва още проф. Байкова и се замисля. В разцвета на живота си останала вдовица с двама синове. Наложило й се да ги отгледа и възпита сама, като не престава да работи, да преподава, да защитава доцентура, после професура. „Нямаше кой да ми помага, трябваше да се оправям сама. И мисля, че успях, защото не само отгледах децата си, но и станаха личности, избраха лекарската професия и са авторитети в медицината", казва тя със задоволство. Това са проф. Петър Марков - началник на Клиниката по акушерство и гинекология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и републикански консултант по акушерство и гинекология. По-големият й син е проф. Димитър Марков, също специалист по акушество и гинекология, университетски преподавател и управител на Медицински център „Марковс". Голямата радост на проф. Байкова е, че въпреки трудните моменти, които е имала, докато ги е отглеждала сама, не е изгубила връзката си с тях, успявала е да намира време да общува с децата си, да разговарят. И сочи точно прекъсването на тази връзка, като основен проблем в немалко съвременни семейства сега. „И досега имаме много силна емоционална връзка. Това са моите два чадъра", обича да казва тя за порастналите си момчета. Има и четирима внуци, по двама на всеки от синовете й. Не крие, че много й се е искало да има поне една внучка.
„Какво готвиш, бабо?"
Такъв въпрос проф. Донка Байкова не чува от внуците си, защото не е от жените, които ще въртят баници, ще пържат мазни мекици и мажат обилно фалии с масло и салам за закуската им. Това съвсем не означава, че не ги обича, но като специалит по хранене и диететика е категорична, че любовта съвсем не означава да съсипеш нечие здрав с прекалености. Самата тя не е от хората, които се завъртат много край готварската печка. „Готвя си, но във всевъзможни съвременни уреди за здравословно приготвяне на храната. Не прекалявам с подправките. И, често казано, другите не обичат особено моите манджи", смее се проф. Байкова. Използва случая да напомни на родителите, въпреки напрегнатите и заети делници, да не губят връзка със своите деца, да не ги оставят на самоотглеждане. Причините са не само, че могат да кривнат по тъмните пътеки на живота, но и да подкопаят здравето си, та дори и с начина на хранене. За пример посочва дъщерята на добро семейство на твърде заети родители. До такава степен, че не забелязали как момичето им трупа неотклонно килограми след килограми, докато в тийнейджърска възраст стрелката на кантара вече прескачала 120. „Много работихме с това дете, но за година и половина – две постигнахме много, без жестоки диети, а с правилно хранене, според състоянието й. Сега вече имаме едно добре сложено девойче, което внимава как се храни и не прекалява", казва проф. Байкова. Заради точно тези й умения да отчита начина на хранене, според пола, години, заетостта, начина на живот и движението, по начина хората да бъдат здрави, тя беше консултант по хранене на депутатите в 38-то Народно събрание. По нейните препоръки столът в парламента готвеше ястията за тях. „Не са малко хората с наднормено тегло, със затлъстяване, това вече е световна епидемия. За жалост, лечението им при специалисти по диететика и хранене така и не се реимбурсират от НЗОК, което е проблем за немалко от тях", заключава проф. Донка Байкова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар