С мотив да си полезен на другите

 

16-годишният ученик от САЩ Стефан Радойчев стана доброволец в реанимацията на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” във Велико Търново

 

 Силвия Николова, 22.07.2022 г.

www.clinica.bg

„Мотивът да си полезен на другите – това е, което води обществото напред. Развива го, съхранява моралът в него, давайки пример на останалите да не изостават, а да те настигат в добрите дела." Това съждение звучи, като изречено от устата на възрастен мъдрец. До него обаче е стигнал един 16-годишен ученик – наш сънародник в САЩ, който вместо да отиде на море с приятели избра да стане доброволец в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" – Велико Търново.

Стефан Радойков вече две седмици работи като санитар в най-натовареното отделение на болницата ОАРИЛ, популярно като „реанимацията". И, както сам твърди, не съжалява нито за миг, че е избрал да прекара така лятото.

Една кратка, все още, биография

Действително, един 16-годишен тийнейджър, няма научни звания, титли, професия. Може обаче да има добър опит как да подрежда делниците си, как да планира всекидневието, че дори седмиците и месеца напред, за да няма нито пропусната в безсмислие минута. Както сам казва, на това се е научил още от малък.

Стефан Радойков е учил в Американският колеж във Велико Търново, откъдето е родом. За разлика от повечето момчета, които мечтаят да станат футболни звезди, например, той от малък се е насочил към естествените науки. Като десетина годишен вече знаел, че иска да стане лекар, макар и в семейството му да няма доктори.

„Майка ми е счетоводителка. Баща ми е шофьор, разделили са се, когато съм бил малък, нямам спомени. Баба ми обаче е работила като медицинска сестра преди да се пенсионира. Като малък тя ме гледаше и, като всяка баба ми разказваше разни неща. Вместо приказки, често пъти баба ми разказваше интересни случаи от практиката й в болницата. Учеше ме как се дезинфекцират рани, как се поставят превръзки – все практични неща. Със сигурност от нея ми е дошъл и интересът към медицината".

Да се пребориш за стипендия с отличен

Стефан Радойчев учи в реномирано частно гимназиално училище с пансион в САЩ от една година. Когато заминал, бил едва на 15 години – сам, без познати в градчето Бенсборг, на 30 минути път от Филаделфия, нито в която и да било друга точка зад океана. „Това е скъпо училище, за което майка ми няма възможност да плаща. Затова аз кандидатствах и спечелих стипендия с отличен успех. По този начин в него се учат и много други момчета и момичета от семейства със скромни възможности, но има и такива от много богати семейства. Независимо от произхода, всички имат еднакви отговорности и задължения. Заради мама и татко никой не прави компромис с теб, ако изоставаш в учението, безотговорен си или не си даваш сметка, че основното ти задължение е да учиш", казва Стефан. От дистанцията на едногодишното си отсъствие от България, той недоумява, кака така много млади хора стоят по цял ден в кафенетата из града, шляят се и не се занимават с нищо. Някой от връстниците му и съученици във Велико Търново дори не приели за сериозно намерението му да отиде доброволец в болницата. Дори, когато вече им казал, че са го одобрили и то за реанимацията, те не хващали вяра. „Някои направо ми казваха да се откажа, чудеха се, как така съм във ваканция и ще ходя да работя", разказва Стефан. Пред да започне работа в болницата и там го питали сигурен ли е, че иска да работи.

„Успехът зависи от самия теб и никой друг"

Тази своя мисъл изрича с категорична убеденост 16-годишният доброволец. Той е планирал да работи в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" до края на месец август. В болницата е всеки делничен ден от 8.00 часа до следобяд. Графикът му е натоварен, защото след доброволчеството го очакват уроци и плуване.

Да издържа на такъв наситен ритъм се е научил още в България, Америка го е научила как по-рационално да си разпределя времето. „Беше много изненадващо за мен, когато пристигнах в училище, хората са с различен произход, но всеки е уникален сам по себе си и това въобще не е заради произхода. За да успявам, се научих да ставам в 05.00 часа, да отивам на плуване, после закуска и училище. След кратка почивка на обяд, отново занимания в следобедните часове, четене в библиотеката, споделяне на различни активности, разказва за всекидневието си зад океана младият ни сънародник. Там открих много нови за мен неща. Усетих по друг начин вкуса на музиката, на поезията. Участвам в сбирки по поезия, където разглеждаме различни творби, коментираме ги. Изключително интересно е", допълва той. И макар в мерената реч да открива много ново, да се възторгва от нея, Стефан не е изкусен да замени естествените науки с нея. „Първоначално, като дете, смятах да стана лекар. Там, в САЩ обаче установих, че мога да бъда свързан с медицината и без да съм лекар. Съществуват редица професии и специалности, каквито все още няма в България. Затова започнах да изучавам допълнително и роботика. Активно уча биология, химия, математика, информатика. Учебната система на училището го позволява. Още от първата година там се записваш да учиш предмети, които биха ти помогнали да кандидатстваш по съответната специалност впоследствие в университета. Така аз избрах естествените науки", разказва за особеностите на тамошната образователна система Стефан. Намерението си професионално да е вързан с медицината той разказал и по време на първата си среща с директора на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" – д-р Красимир Попов.

Да те посрещнат в болницата като свой

Точно така го приемат, като цяло работещите в лечебното заведение. Стефан ги е пленил не само с желанието си да бъде доброволец, но и с прецизността и отговорността си – неща, с които не могат да се похвалят и някои хора над негова възраст.

,,Момчето е много всеотдайно. Горд съм, че неговият път, на работещ в болница, започна от тук. Желая му успех!", коментира директорът д-р Красимир Попов. От своя страна Стефан споделя, че първата седмица в лечебното заведение е минала като един дъх. „Благодаря на д-р Попов за дадената ми възможност, както и на всички лекари и медицински персонал, които търпеливо ми обясняват и дават насоки при изпълнение на ангажиментите ми", казва доброволецът и не крие, че работата в реанимацията е колкото интересна, толкова и напрегната с отговорността, която задължително трябва да влиза човек там. „Лекарите и медицинските сестри ми показаха какво трябва да правя, като санитар, обясниха ми особеностите. Старая се да съм им от полза. Има обаче моменти при особено тежки случаи, в които разбирам, колко съм бил напрегнат, едва когато работата е вършена и седна на диванчето в стаята за почивка", признава Стефан Радойчев.

Като страхотен младеж, с който може да се гордее всяка майка. Така началникът на ОАРИЛ д-р Сибила Маринова определи 16-годишният доброволец Стефан. „Изключително мотивиран, прецизен и отговорен. При нас му харесва много, а ние сме доволни, защото наистина много ни помага", коментира д-р Маринова и изрази надежда той да повлече крак, да дойдат и други млади хора доброволци в болницата. В последните години, освен Стефан Радойчев, са идвали да помагат и тийнейджъри от Младежкият Червен кръст във Велико Търново, както и техни връстници от Горна Оряховица.

Да се бориш за всеки един живот

 Водещият онколог проф. Иван Черноземски навършва 90 години днес, на 17 февруари, празнува в тесен семеен кръг

Силвия Николова, silnikol@gmail.com

публикувано във www.clinica.bg   ,17.02.2023 г.

---

Водещият онколог, спасил хиляди от коварната болест, проф. Иван Черноземски навършва днес 90 години. Едва ли има човек, в България който да не е чувал името му и да не го свързва с онзи изчезващ вид в нашето общество, този на хората, които имат ум, душа и съвест, на джентълмените. 

Биографично за него

Проф. Иван Черноземски е роден на 17 февруари 1933 г. в София. Завършил е Висшия медицински институт в столицата, както преди години се наричаше Медицинския университет. От 1984 г. е професор.

Бил е директор на Националния онкологичен център (1987-89 и 1995-2000) сега Специалидирана болница за активно лечение на онкологични заболявания, министър на здравеопазването в правителството на Димитър Попов (1990-1991), член на съвета на директорите на НСБАЛО (2000). Национален консултант е по онкология в периода 2000-2006 и експерт към Световната здравна организация. От 2003 до 2006 г. е основател и председател на Българската асоциация по клинични проучвания. От 2006 г. е председател на настоятелството на Международната изследователска фондация „Хасуми". Почетен и пожизнен председател е на Българската национална асоциация по онкология, Европейската асоциация за изследване на рака и Европейското дружество по мутагенеза. С научните си статии в авторитетни медицински издания е познат не само у нас, но и по света.

Благословията на бащата

Проф. Иван Черноземсски произхода от два рода с много дълбоки корени. Дядо му – Иван Черноземски от Карлово отива в Пловдив, за да учи гимназия. По онова време гимназиалното образование е било авторитетно. Живеел много бедно, скромно и често пестял от храна, за да си купи някоя и друга книга. За да се издържа, свирел на цигулка в Кооперативния театър. Бил жаден да опознае света. И точно, както сега младите българи заминават зад граница да учат или да правят кариера, така и той натоварил бедната си покъщнина и пристигнал в София. Тук впоследствие със сина си Никола – бащата на проф. Черноземски, вдигнали своя къща в квартал „Лозенец", онези години място в края на столицата, откъдето започвали лозята. Често професорът се шегува, че точно мобилността, така присъща за неговия баща и дядо, са му отворили хоризонта и самият той да не се спира пред границите - нито физически, нито в науката. Нещо повече, работел за двама, и така успял да изучи сина си Никола, който завършил химия в Софийския университет и на свой ред създал семейство. Младият Иван – неговият син се оказал човек с подчертани изяви в хуманитарните науки. Много искал да следва театрознание, бил дори приет,но се разболява. Една година пропуска обучението. През това време си мислел: „Ето, аз ще завършва театрознание, но тези хора, които ме лекуваха и лекуват, да не би да са по-малко достойни?" Споделил размислите си със своя баща, а той на свой ред му дал съвет. „Иване, има две науки, с които човек никога няма да остане на улицата – медицината и инженерството", казал му той вместо благословия. Така, вместо днес да говорим за театроведа Иван Черноземски, говорим за изтъкнатия онколог проф. Иван Черноземски.

Да се хвърлиш сам в трудното

През 50-те години действа системата на разпределенията след завършване на висше образование. Всеки млад специалист задължително трябва да работи в продължение на три години там, където го изпрати държавата. Целта е в страната да не се чувства недостиг на лекари, инженери, учители и всякакви други висшисти. Съпругата му по онова време, която е и негова състудентка, е изпратена във Врачанско. Той отива там с нея, макар и като отличник да може да избере, къде да изкара трите години разпределение. Междувременно започва да чете за аспирантура и спечелва място в тогавашния Институт по онкология. Разпределението му отпада, връща се в София и се захваща с науката. Синът му Николай си помня с умиление за онези години, в които наричат баща си „началника на мишките", защото продължително време прекарвал във вивариума на тавана на института. „Все залагаше някакви опити. Колкото и странно да е, но най-уютната миризма за мен, като дете, беше тази на карбол. Усещах я, когато се гушнех в баща ми и майка ми. Тя ми създаваше усещането, че сме заедно, че съм защитен, че се обичаме", спомня си с вълнение Черноземски – младши. След защитата на кандидатската дисертация проф. Иван Черноземски спечелва стипендия в Холандия, впоследствие и друга в Лондон, където е с цялото си семейство. Там, в началото на 70-те години формулират с тамошния си шеф Джери Уоруик т. нар. клетъчен цикъл при чернодробния рак. И досега той смята това за свое доста сериозно достижение, тъй като черният дроб е единственият регенериращ орган в човешкото тяло.

Да пафкаш, колкото за авторитет

Другото авторитетно изследване, с което проф. Иван Черноземски се гордее и до днес, е това за тютюневия дим като причинител за рак при мишки. Дали преди или след резултатите от него никой вече не помни, но той става върл отрицател на пушенето. Хората, които го познават, а и тези, които не чак толкова, помнят участията му в активните години от неговия обществен живот в кампании срещу тютюнопушенето. Тази тема го вълнува и днес. Случвало се е някой в компания да го закачи, че авторитетът изисква хубава пура или лула. И макар да е противник на пушенето, никога не отказвал а сина си Николай да му донесе кутия хубави цигари от командировка в чужбина. „Случвало се е дори и той да запали, но той не умееше да пуши. То беше едно пуфкане, изкарва само дима, но пък държи цигарата така сякаш, цял живот само това е правил", разказва синът му. Пак така, за авторитет, пробвал по някое време да си натъпква и лула, но и с нея ефектът от пушенето бил пафкане. Така, след някои и друг опит и солидно количество майтапи, проф. Иван Черноземски напълно се отказал да влиза в ролята на пушач. „Това, което съм видял, като причина от цигарите, е неописуемо. Не мога да го преглътна и не искал никой да го вижда. Това поне е нещо, което човек може да спре и да си осигури здраве. Спрете и толкова!", каза и досега проф. Иван Черноземски в навечерието на своята 90-та годишнина.

Как се впечатлява японец

Всеки би повдигнал невярващо рамене. Оказва се обаче, че е възможно и то не с любезни усмивки, разходки из красиви кътчета на България и отрупани трапези, а със стройна реч, обясняваща точно и ясно какви са възможностите на българската онкология и с какво лично човек може да даде своя принос в дадено начинание. Точно така, съвсем в своя стил, постъпилпроф. Иван Черноземски при срещата си с японеца Кеничиро Хасуми. Д-р Хасуми залага на своя метод за терапия на рака чрез имуностимулация на организма. В онези години, 2004-2009, посланик в Япония е акад. Благовест Сендов. По същото време японецът обмисля създаването на фондация в Европа и последваща научно-изследователска работа на Стария континент. При среща с него посланикътзаявява, че това може да се случи в България. Д-р Хасуми не му обещал нищо, но му казал да покани двама български учени, с които да се срещне. Единият от тях бил проф. Иван Черноземски, който и спечелил доверието му. Така, през 2006 г. била създадена Международна изследователска фондация Хасуми-България, председател на чието настоятелство и до днес е проф. Иван Черноземски.

Участта да си тук и сега

За проф. Иван Черноземски да си роден, да живееш, да работиш и се развиваш в България е и благословение, и до известна степен прокоба. Дори в най-тежки моменти той намира сили да окуражава и близките, и студентите си, които не пропускат да го потърсят не само, за да споделят успехите си, но и да се оплачат, съвсем по нашенски. „В нашия народ има нещо здраво, дръжте те!", подкрепя ги той. Като наблюдава политическото фиаското в последните години и несгодите, с които все се сблъскват онкологично болните, не крие болката си. „Добре, че не съм ръководител сега", казва той. И макар, е самият той не излиза много от вкъщи, следи новините, най-вече по радиото, и е запознат с всичко, което преживяват хората навън. Често пъти, гледайки Витоша от своя прозореца, си спомня времето, когато беше министър на здравеопазването, през 1990 и 1991 година. За онова време, в което нямаше лекарства, а за основни храни, за които се чакаше с часове на опашка, си спомнят тревогите му не само неговите близки, но и мнозина българи.

Борбата за пациента не само в болницата

И досега се помни призива на проф. Иван Черноемски от екрана на БНТ, в който той се обърна към близките на болните и към самите болни. Той ги призова да не изхвърлят остатъците от лекарства. Да не ги държат в шкафчета и чекмеджета, а да ги дават на болни, които дори да имат пари, няма откъде да си ги купят. „В онези години медикаментите, не само за онкологичните заболявания, но и за редица други, се внасяха от чужбина по т. нар. „второ направление", тоест плащаха се с валута. И тъй като хазната нямаше достатъчно долари и марки, нямаше почти нищо. В същото време имаше мораториум върху дълга. Изход отникъде. Татко беше сломен. Затова и призова хората да споделят остатъците от лекарства", разказва неговият син Николай Черноземски. Самият той, когато видял баща си на малкия екран, искрено се разтревожил за него. Безпокойството, отчаянието се виждало отчетливо на лицето и в жестовете му дори от тези, които не го познавали. „След това излизане по телевизията гледаше да се усамотява, доколкото беше възможно. Беше му много тежко. Преживяваше дефицита заради своите и хилядите други болни, които не познаваше, но на които никой не можеше да помогне без лекарства", казва още Черноземски – младши. Един ден, вече не можел да търпи, нахлул в кабинета на тогавашния финансов министър Белчо Белчев и директно му заявил, че иска да се отпусне някаква валута за внос за медикаменти по второ направление, както и за купуване на фолио за запечатване на кофичките за кисело мляко, без които то не можело да бъде пуснато в търговската мрежа. Авторитетът му извоювал победа. Дни след това министър Белчев действително разпоредил отпускането на пари по „второ направление". Мнозина са били свидетели и как лично той е търсил дефицитни лекарства за раковоболни, които дори не познава. Сега вече, в навечерието на своя 90-т рожден ден проф. Иван Черноземски няма тези грижи, но съпреживява несгодите в България. Синът му Николай и близките му се надява, макар и с много тесен семеен кръг, да го откъснат от тъжните мисли тази вечер, на 17 февруари, за която са му поръчали любимата му торта.

 Едно продължително прекъсване на публикуването на мои текстове тук. Причината - мързел. За това време един вестник  - "МОНИТОР" , в който работех в продължение на 12 години,  до 30 юни 2020 г., вече го няма. Голяма част от архива в Е-вариант в сайта "МОНИТОР" е изгубен. Остана печатният вариант на вестника, вече е само в библиотеките. С това изгубих и моите текстове. Затова, вече като журналист в сайта www.clinica.bg  , в който работя от 1 юли 2020 г., възобновявам публикуването тук на мои по-големи текстове.

Капките за нос и очи негодни, съхранявайте ги в хладилника

Детските антибиотици негодни, ако се държат в топла стая

Капсули купувайте в малки количества, познава се трудно дали са стари

Силвия Николова, 

В. "Монитор", 29 декември 2016 г. 

 

Съставът на детските антибиотици се променя необратимо, щом той престои до по-висока от посочената върху опаковката температура. В повечето случай изискването е до 25 градуса, предупреди магистър фармацевтът Мирослав Ненчев. За да се приемат по-безпроблемно от децата, те се произвеждат на базата на захарните сиропи. Повечето от тях са направени така, че преди употребата им е необходимо в тях да се долее вода. Ако те се държат на високи температури, захарният сироп ферментира.

Недоизпитите опаковки с антибиотици за възрастни да не се държат като запази, а да се изхвърлят, след като лечението приключи, предупреждават още фармацевти.

Причината е, че повечето лекарства остаряват неимоверно бързо особено, когато жилището се отоплява. Специалистите съветват хората да си прегледат домашните аптечки на няколко месеца и да прочистват тези от тях, които са с изтекъл срок на годност или до края на ползането им остават по-малко от шест месеца дори по тях да няма видими следи за остаряване. Освен това, негодните и изостанали медикаменти за домашно лечение не бива да се изхвърлят в боклука, а в тоалетната, за да не попаднат в ръцете на деца, клошари или да ги опитат животни. В България все още не е въведена система за събиране на стари лекарства и екарисажното им унищожаване, каквато практика има в повечето европейски страни.

Капките за нос и очи са от този лекарствен вид, който бързо губи лечебните си свойства дори да е в срок на годност, ако е съхраняван извън хладилника.

Дори наскоро да сте купили някакви таблетки от аптеката, прегледайте ги дали не са леко пожълтели, което означава, че срокът им на годност е към края си или е изтекъл. Най-добре е това да правите още в аптеката преди да сте платили. Капсулите обаче не променят цвета си. Затова специалистите съветват медикаментите под такава форма да се купуват в малки количества и да се съхраняват на възможно най-прохладното място у дома.

Прахчетата срещу грип опасни за деца под 15 години

Червеният грейпфрут обърква действието на 100 лекарства

Увеличава половата мощ на мъжете, неутрализира хапчето антибебе

Силвия Николова,

Вестник/ агенция "Монитор"

29 декември 2916 г. 

 

Червеният грейпрут и сокът от може да обърка действието на не по-малко от 100 лекарства, като на едни той ускорява действието, а при други го забавя. Половината от тях се ползват при масови заболявания, като хипертония, например. Това предупреди проф. Николай Данчев – декан на Фармацевтичния факултет в Медицинския университет – София. Независимо, че въпросът е в какви количества той ще бъде приеман, се препоръчва с него да не се пият медикаменти, както и да не се консумира плодът, докато трае лечението.

Например, той ускорява ефекта на таблетките за сваляне на кръвното налягане. Така, в комбинация с тях той може да занижи опасно и бързо стойностите, което е също опасно за хипертониците, тъй като организмът им трудно се нагажда на промяната. Сериозен проблем може да създаде изпиването дори, ако той се комбинира с лекарства за болно сърце, както и такива при депресия. Сред тях са тези, които се използват за намаляване на холестерола, някои болкоуспокояващи, противоалергични и хормонални противозачатъчни.

Според германски специалисти, сокът от червения грейпфрут дори неутрализира напълно хапчето антибебе, но той увеличава с 23% половата мощ на мъжете скоро след изпиването му.

Сокът блокира важен чернодробен ензим и пречи за разграждането на активните вещества в някои медикаменти. За да не се стигне до фатални последици, дозата им трябва да се намали. Например сокът от грейпфрут повишава с 23% ефекта на всички хапчета за полова мощ.

Подобно е въздействието му върху най-широко използваните медикаменти за регулиране на кръвното, приспивателни и успокоителни. Той усилва 2 пъти действието на някои лекарства срещу депресия, а на статините до 16 пъти, сочат проучвания. Това директно ги слага в графа "опасни комбинации". Там могат да се включат и медикаменти срещу епилепсия, които също променят действието си под влияние на сока от грейпфрут.

Повечето разтворими прахчета срещу грип и настинки са опасни за деца под 15-годишна възраст. Причината е, че в тях се съдържа препарат със седативно действие, който може да доведе до твърде дълбок сън с частично изгубване на съзнанието, предупредиха от Националната педиатрична асоциация. От там посъветваха родителите да не провеждат самолечение на малчуганите с медикаменти за възрастни дори в намалени дози и да се допитват задължително до личния педиатър или джипи.

Междувременно, от университета в Ерланген – Германия предупредиха, че комбинираните прахчета, съдържащи парацетамол, витамини и съставки за смъкване на температурата, които са за лечение на настинки и грип, могат да бъдат изключително опасни и дори смъртоносни. Фармакологът проф. Кай Бруне и неговият екип дори настояват въпросните прахчета, които сега се отпускат свободно от аптекарите, да се продават занапред само срещу рецепта.

При дневна доза от над 4 грама (една таблетка е 0,5 грама) парацетамолът води до увреждане на черния дроб, а с 8 грама за 24 часа може дори да се предизвика чернодробна недостатъчност, твърди проф. Бруне.

Фармакологът съветва пациентите си принципно да не вземат парацетамол. По думите му това е медикамент, който може да подейства смъртоносно дори и при леко предозиране. При това краят не настъпвал веднага, а чрез агония, която се проточвала няколко дни.

Смесените продукти (прахчетата) са едно недоразумение, те рядко сумират положителните ефекти на различните съставки, но със сигурност обединяват рисковете от тях, коментира проф. Кай Бруне.

Ако човек е болен от грип и е пил първо аспирин, после парацетамол, а накрая си прави и гореща напитка с разтворими лекарства, лесно можел да превиши дозата и да порази черния си дроб.

   

Витамините А и В по-ефикасни в комбинация с мазнини

Мастноразтворимите витамини А и Е, както и витамин В и неговите производни, не само губят полезните си свойства, но и се усвояват много по-добре от организма, ако се приемат с мазни храни, тъй като самите те са мастноразтворили. Филийка с масло или бекон преди да ги вземете ще осигурят два пъти по-бързото им усвояване при това без остатък в организма.

Те обаче трябва да се съхраняват в хладилник дори през зимата, да не са близо по парното, до отоплителна печка или в кухнята, където температурата е най-висока особено по празниците, когато домакините готвят интензивно.

Мастноразтворили са още противосъсирващите медикаменти и транквиланти.

Мазните храни обаче не са подходящи при прием на медикаменти за лечение на бъбречни инфекции.

Мазните храни и тези, които съдържат много захари понижават свойствата на противоглистните средства.

В началото на храненето е подходящо да се приемат лекарствени средства, които подпомагат разграждането на храната и отделянето на хранителни ензими.

Препоръчва се по време на самото хранене да се взимат мултивитаминните комплекси.

Супозиториите (свещичките), които се изписват най-вече на децата срещу висока температура и повръщане, задължително трябва да се съхраняват в хладилник не само в аптеката, но и вкъщи, защото какаовото масло в тях се разтопява лесно и това ги прави негодни за употреба.

  

Преди или след хранене да ги пием

В инструкциите на лекарствата изрично е посочено преди, по или след хранене да ги пием. Има медикаменти, за които това е е без значение.

Преди да започнете да приемате медикамент, независимо от препоръката на лекаря и фармацевта, преди да започнете да го пиете, прочетете листовката. На нея може да откриете някоя странична реакция при една или друга алергия, или предупреждение за несъвместимост при комбинация с други лекарства или определени заболявания, за които се пропуснал да предупредите лекаря преди да ви напише рецептата. Четете упътванията и на медикаментите, които се продават без лекарско предписание, съветват фармацевтите.

Ако в листовката не се посочва кога да го пиете и докторът не ви е казал това изцрично, по-добре го вземете на гладно половин час преди хранене. Така активното вещество в медикамента няма да влезе във взаимодействие с компоненти от храната, нито пък с киселинността на стомашните сокове, които в някои случаи могат да променят неговото действие.

Препаратите на растителна основа също се пият 30 минути преди хранене. Това важи и за отварите от билки и настойки.

След ядене се взимат лекарствата, които дразнят стомашната лигавица. Препоръчва се те да се приемат с прясно или кисело мляко, или с отвара от ориз.

Широко употребяваният аспирин, например, се репоръчва да се приема преди хранене с кисела напитка или мляко. Така активното му вещество не влиза в химични реакции. Четвърт час преди ядене е добре да се взимат препаратите, които стимулират апетита, както и тези за жлъчка от растителен произход.

 

Преди или след хранене да ги пием

В инструкциите на лекарствата изрично е посочено преди, по или след хранене да ги пием. Има медикаменти, за които това е е без значение.

Преди да започнете да приемате медикамент, независимо от препоръката на лекаря и фармацевта, преди да започнете да го пиете, прочетете листовката. На нея може да откриете някоя странична реакция при една или друга алергия, или предупреждение за несъвместимост при комбинация с други лекарства или определени заболявания, за които се пропуснал да предупредите лекаря преди да ви напише рецептата. Четете упътванията и на медикаментите, които се продават без лекарско предписание, съветват фармацевтите.

Ако в листовката не се посочва кога да го пиете и докторът не ви е казал това изцрично, по-добре го вземете на гладно половин час преди хранене. Така активното вещество в медикамента няма да влезе във взаимодействие с компоненти от храната, нито пък с киселинността на стомашните сокове, които в някои случаи могат да променят неговото действие.

Препаратите на растителна основа също се пият 30 минути преди хранене. Това важи и за отварите от билки и настойки.

След ядене се взимат лекарствата, които дразнят стомашната лигавица. Препоръчва се те да се приемат с прясно или кисело мляко, или с отвара от ориз.

Широко употребяваният аспирин, например, се репоръчва да се приема преди хранене с кисела напитка или мляко. Така активното му вещество не влиза в химични реакции. Четвърт час преди ядене е добре да се взимат препаратите, които стимулират апетита, както и тези за жлъчка от растителен произход.

 

Антибиотиците безсилни заедно с натурални сокове

Натуралните сокове намаляват действие на антибиотиците, както и на лекарството болкоуспокояващите за гладката мускулатура, като същевременно повишават токсичния ефект на антимикотичните средства. С тях обаче могат безпроблемно да се приемат мултивитаминни комплекси и препарати, съдържащи желязо, тъй като подобряват усвояването им.

Плодовете и зеленчуците, безспорно, са полезни, но трябва да сме особено внимателни какво точно от тях консумираме, когато сме на лекарства.

Ряпата, зелето, зелената салата понижават действието на хормоните на щитовидната жлеза. Зелените зеленчуци не са подходящи при прием на кръвосъсирващи средства – спанак, киселец, броколи и други, които са богати на витамин К, подпомагащ кръвосъсирването. Цвеклото, морковът, зелето, ряпата, краставицата и доматите обаче спомагат извеждането на излишния холестерол от организма.

При употреба на хомеопатични средства не се препоръчва кафе, алкохол и продукти с мента. Трябва да се избягват още пикантни ястия, подправките, както и храните от типа фас фууд заради оцветителите и ароматизаторите.

Църквата с обществени поръчки за близо 8 млн. лева

Обявяват ги чрез общини и фирми 

  

С пари от еврофондове вдига нови храмове и възстановява стари

Силвия Николова, 

в. "МОНИТОР", 2 септември 2016 г. 

  

                                                                    Строежът на новия храм в Монтана е за 1 745 508 лв.

                                                                                                        Снимка: Montana.bg

Обществени поръчки за близо 8 млн. лева е обявила Българската православна църква за периода от 2007 до 2015 година. Със средствата, които са отпуснати по различни европрограми, тя вдига нови храмове и възстановява стари. Това 

 показа проверка на „Монитор“ в регистъра за обществените поръчки и сключените договори.

Независимо от солидната сума, манастирите и църковните настоятелства не кандидатстват за сумите пряко, а чрез общините или чрез фирми. Единствената пряко обявена обществена поръчка, за която е сключен договор със спечелилият кандидат, е Троянският манастир „Успение Богородично”. Тя е на стойност 195 000 лева, като проектът е по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020г.“, съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейски фонд за регионално развитие. Обществената поръчка е за изготвяне на технически проект за „Опазване и развитие на религиозно културното наследство – Троянски манастир „Успение Богородично”, като фирмата, спечелила проекта, трябва да извърши „архитектурни, строителни, инженерни и инспекционни услуги”. 

                            Снимка: Троянски манастир

 

Оказва се обаче, че църковните настоятелства и манастирските управи все още нямат капацитет и умения да пишат проекти, нямат и средства, за да плащат такси при подаване на документите за участие, нито пък за съфинансиране, каквито изисквания има. Затова, повечето от тях ползват услугите на общините или на специалисти в тази област, коментираха служители на фирма, специализирана в оказването на помощ, консултации и изготвяне на документацията за кандидатстване по европроекти.

Обществени поръчки за 5 530 745 лева за периода 2007 – 2015 година са спечелени за вдигане на нови храмове, укрепване и възстановяване на стари черкви чрез общините. Така например, сградата на църквата „Свето Преображение Господне” в Свищов, която е паметник на културата в Свищов, е укрепена с финансиране по проект, за който общината обявява обществена поръчка на обща стойност 478 861 лева. Договорът е сключен на 30 юли 2015 година.

Община Горна Оряховица пък обявява обществена поръчка за възстановяване на неотложни възстановителни работи на храма „Св. Троица” за 232 202.92 лв., за който е сключен договор с фирмата изпълнител на 15 декември 2012 г. Пак с обществена поръчка, обявена от общината, е извършен и авариен ремонт на храма

„Св. Архангел Михаил” в с. Горна Липница за 100 827 лв.

Най-скъпата обществена поръчка за строеж на православен храм в последните десетина години е обявена от община Монтана за изграждането на църква в града на стойност 1 745 508 лв. Договорът със спечелилата фирма е подписан на 9 май 2007 г. Впоследствие общината обявява нова поръчка за довършителните му работи, която е на стойност 441 385 лв.

Другият храм, който се строи с европари в последните пет години, е „Възкресение Христово” и параклисът „Св. Георги Победоносец” във Велико Търново. За двата градежа община Велико Търново обявява обществена поръчка на стойност съответно 809 569,18 и 403 254,35 лева.

Сред по-крупните обществени поръчки е и тази за ремонта на храма „Успение Богородично” в село Ново село, Видинско. Поръчката е обявена от общината, а договорът сключен на 12 май 2013 година.

Реставрацията и консервацията на храма „Св. Архангел Михаил” в град Рила е за 167 405 лв., като обществената поръчка е обявена от община Рила, която е обявила поръчка за същия храм и за консервация на стойност 20 700 лева.

Настоятелства пускат конкурси

в полза на бедни черкви

Църковни настоятелства, които са се обучили как да обявяват обществени поръчки, обявяват такива в полза на други храмове, показва справка в Регистъра на обществените поръчки.

Такъв е случаят с настоятелството на "Св. Великомъченик Георги" в Созопол (на снимката)

което обявява обществена поръчка за 100 бона за реставрацията, строителни и монтажни работи за църква "Св. Св. Кирил и Методий" в града. Същото настоятелство обявява и обществена поръчка за обновяването на храма „Св. св. Кирил и Методий”, която е за 349 998 лева.

Обществена поръчка за 24 878 лв. обявява община Ардино за строително-монтажни работи на храма „Св. Архангел Михаил” в града. Община Белоградчик пък обявява такава за 39 356 лв. за ремонт на покрив на черквата "Свети Пророк Илия" в с. Рабиша. 

Внасят им само за здраве

Митрополити пестят

от осигуровки на монаси

Свещениците без трудови договори

Митрополити пестят от осигуровките на монаси и монахини, установи репортерска проверка на „Монитор”. На някои места те им внасят само тези за здраве, като на самоосигуряващи се, но не и такива за пенсия.

Мотивът е, че като са се покалугерявали, са дали обет за нестяжение, тоест да не притежават нищо, обясни експертът богослов по въпросите на църквата към КТ „Подкрепа” и бивш дългогодишен служител в синода Христо Латинов. Преди години беше взето решение монасите и монахините да бъдат осигурявани поне здравно от митрополиите, за да не останат без лечение, още повече че болшинството от тях са хора на възраст, с много хронично заболявания припомни експертът и окачестви като нечовешки факта, че калугерите са оставени без пенсии, ако нямат трудов стаж, преди да се замонашат.

Оказва се обаче, че на много места не се плащат здравни осигуровки и на всички лица в манастирите. Според ДАКСИ в регистъра за осигуряване, който към момента отчита вноските, направени до април включително, в някои обители осигуряват едно лице, при положение че там има двама монаси и продавачка на свещи, която е и чистачка. Такова е положението в Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил”, който е под юрисдикцията на Великотърновския митрополит Григорий. Един човек осигуряват и в манастира “Св. св. Козма и Дамян” в град Куклен, Пловдивска област.

В манастира „Рождество Богородично” в Калофер също осигуряват само едно лице. Там всъщност живеят три монахини, една послушница и една кандидат-послушница, в манастира работи и администраторката на хотелската част, която е и камериерка.

В Соколския манастир „Успение Богородично”, Великотърновска епархия, също има двама човека – една монахиня и една служителка. Внася се осигуровка за едно лице. Сред изрядните осигурители са Рилският манастир, Бачковският манастир, Троянският манастир и Поморийският манастир.

Общо 120 са монасите и монахините в България, включително с епископите и митрополитите. В 80% от манастирите в страната няма калугери, припомни експертът богослов Христо Латинов.

Свещениците работят без трудови договори, въпреки че преди три години имаше проверки на Изпълнителната агенция по труда и митрополитите трябваше да уредят този въпрос. Това съобщи междувременно председателят на Свещеническия синдикат отец Никола Ризов от Сандански. В момента ги назначават със заповед която е регламентирана в Устава на Българската православна църква, но тя не е равностойна на трудовия договор, допълни синдикалистът.

По думите му въпросната заповед не разписва точно задължения и права, и при трудов спор следват директно уволнения или изпращане в друг храм. Като проблем той посочи и факта, че без трудов договор по условията на Кодекса на труда свещениците на практика не могат да ползват банкови кредити.

Свещениците с висше образование получават 430 лв. заплата, среднистите, както и такива с основно образование, каквито все още има в църквата ни, са на 420 лева. В големите градове те допълват доходите си от треби, в малките населени места обаче са принудени да упражняват и някаква друга професия.

Въпреки многократните запитвания на „Монитор“ до Светия синод до редакционното приключване на броя отговор по трудовите и осигурителните проблеми на духовенството не беше получен.

Създадоха приживе на името на Дометиан Видински

 

8 митрополити с фондации,

Григорий Търновски в ООД

Осем митрополити на Българската православна църква са председатели на една или няколко фондации. Сред тях има и запалени фенове на футбола, които са в управителните съвети на сдружения на един или друг отбор, показват проверка на фирмените регистри у нас.

Участия във фондации има и самият патриарх Неофит, чието светско име е Симеон Николов Димитров. Според Устава на Българската православна църква той е и Софийски митрополит. Освен това патриархът е член на Фондация "Европейски форум”, Сдружение „Тракийско дружество – Тракия” и е председател на Сдружение "Всех Святих".

Проверка в Търговския регистър пък показва, че Великотърновският Григорий със светско име Йорго Иванов Стефанов е управител на "Света Петка Търновска" – ООД, в което съдружник е Великотърновската митрополия. Предметът му е „стопанска обредна дейност и свързаните с нея производствени търговски и обслужващи дейности и услуги, изграждане, ремонтиране, обзавеждане, поддръжка и експлоатация на заведения”. Освен това според Търговския регистър Великотърновският владика Григорий (Йорго Иванов Стефанов) е вписан като единствен в управлението на 11 манастира, сред които атрактивните за туризма Соколски и Дряновски.

Участия в НПО-та има и Старозагорският митрополит Галактион (Георги Любенов Табаков), освен към фондации, има интерес и към футбола. Той е член на Управителния съвет на Фондация „Левски – спорт” и на Сдружението с нестопанска цел „Футболен клуб Аязмото”. Освен това той е председател на Сдружение „Общобългарски комитет Шипка” и е член на управителните съвети на Фондация „Свети Кирил – Константин Философ” и на Сдружение „Движение Русофили”.

Русенският митрополит Наум (Наум Андонов Димитров) не е субект на Търговския регистър и е със скромно участие в други структури, освен в църквата. Освен като управляващ Русенска епархия в качеството му на митрополит, той участва в управлението на Фондация „Български православен храм „Свети Стефан” в Цариград, където той е включен още докато беше главен секретар на Светия синод. Дядо Наум е и в управлението на Сдружение „Теосис”,

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан (Иво Михов Иванов), освен оглавяващ Варненска и Великопреславска митрополия, е председател на Сдружение „Отвори очи” и Социалната асоциация „Св. Андрей” - Българо-германско сдружение с нестопанска цел.

Сливенският митрополит Йоаникий (Иван Георгиев Неделчев), освен оглавяващ митрополията е и председател на две неправителствени организации – Фондация "Д-р Симеон Табаков" и "Йеродякон Игнатий – Васил Левски” и член на Сдружението "Тракийско културно -протестно дружество Лазар Маджаров".

Неврокопският митрополит Серафим (Динко Желязков Динков) e председател на Фондация „Институт за православни ценности и културно развитие“.

Димитър Попвасилев Топузлиев, както всъщност се казва Видинският митрополит Дометиан, също няма никакви участия във фирми и сдружения. Затова пък неговият пръв помощник белоградчишкият епископ Поликарп (Петър Трендафилов Петров) и приближената на митрополита рускиня Юлия Викторовна Таран са основали през 2013 г. на негово име Фондация „Дометиан митрополит Видински“. Освен това епископ Поликарп участва в управлението на храмовете „Св. Димитър Солунски” и „Св. св. Кирил и Методий”, Бдинския манастир и в Сдружението „Фонд за Руенската света обител „Св. Йоан Рилски Чудотворец”.

Оказва се, че Врачанският митрополит Калиник няма никакви участия дори в неправителствени организации и е фигурира в регистрите само като митрополит.

Колегата му Амвросий Доростолски (Силистренски) със светското име Александър Александров Парашкевов няма никакво участие в търговски дружества и дори в сдружения с нестопанска цел. Името му фигурира в регистрите само като управляващ Доростолска епархия. Без участие в търговски дружества са Плевенският митрополит Игнатий (Иван Радионов Димов) и без участие в търговски дружества и неправителствени организации е и Пловдивският Николай (Николай Методиев Севастиянов).