Онкоболна съди държавата в Страсбург

Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 23 февруари 2010 г.
Болна от рак общинска служителка съди България в Страсбург заради уволнение, докато е боледувала. Това съобщи Теодора Захариева - основателка на Центъра за защита в здравеопазването, която е и първата пациентка с онкозаболяване, успяла да осъди Министерството на здравеопазването. 35-годишната Вергиния Чочева, е
Вергиния Чочева
отстранена от работа от кмета на Дупница Атанас Янев преди изтичане на срока на трудовия й договор. На 20 ноември 2007 г., след спечелен конкурс по смисъла на Закона за държавния служител Чочева е назначена на длъжността младши експерт в отдел „Култура" в общинската администрация - Дупница. През юни 2008 г. обаче тя излиза в отпуск по болест. Оказва се, че младата жена е със злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза. През февруари 2009 г. е освидетелствана от ТЕЛК с 50-процентна инвалидност. В решението си комисията вписва, че Чочева е в състояние да изпълнява заеманата длъжност. "Щом се върнах на работа, кметът Атанас Янев започна да ме притеснява, искаше да си подам молбата за напускане. Пред колеги заявявал, че не ме иска болна", разказа Вергиния, която е и самотна майка. След като не получава оставката й, Янев я уволнява. Административният съд в Кюстендил се произнася в полза на уволнение.

31 български храма в Европа клонят към Вселенската патриаршия

Галактион шантажира свещеници за заплати

Държал ги в ръце с разпределянето на парите от бюджета

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 22 февруари 2010 г.

Старозагорският митрополит Галактион шантажира свещениците ни в Европа с разпределянето на парите за заплати от държавната субсидия. Това показа проверка на "Монитор". Владиката, прочул се и като агента Мишо заради връзките му с Държавна сигурност, плаши нашите духовници, че занапред той ще разпределя субсидиите от държавния бюджет за църковните ни общини зад граница, съобщиха наши сънародници, живеещи от десетилетия в Германия.

СНИМКА: Галактион обича да е в светско обкръжение и не пропуска да се фотографира с бившата премиерша Маргарита Сакскобургготска и Жени Живкова.

Това означава, че ако Галактион реши, може и да отреже заплатите на поповете ни в странство, тъй като от пет години те се поемат от държавната хазна, безпокоят се българите. 31 от общо 33-те наши енории там обмислят да се отцепят от Българската православна църква и преминат към Вселенската патриаршия, ако Светият синод не им върне титуляра дядо Симеон. Галактион-Мишо беше назначен за временно изпълняващ длъжността Западноевропейски митрополит от Синода през декември миналата година, след като архиереите ни уволниха дядо Симеон от поста, въпреки че той е жив и напълно способен да управлява епархията си. Те сториха това с наредба, приета специално за случая. Така синодалите погазиха собствената си дума като нарушиха новия устав на Българската православна църква, който самите те приеха на църковно-народен събор през 2008 г. Според документа, както и в по-стария му вариант от 1950 г., изборът на митрополит и патриарх е пожизнено, освен в случаите на умствено заболяване и тежко престъпление срещу гражданското законодателство и нарушаване на каноните. При дядо Симеон не само няма такива обстоятелства, но той е и един от най-уважаваните архиереи на поместни православни църкви в Европа не само от останалите християнски конфесии. Писма в негова подкрепа са изпратени от католическата и евангелистката църква в Германия, чиито член е и Ангела Меркел. Вътрешното разпореждане на Синода залага капан дори на патриарха. Всеки, който иска мястото на Светейшия да бъде овакантено, може да се позове на новия документ, и с достатъчно лобисти в Синода да свали дядо Максим от поста коментираха специалисти по канонично право. Със свое окръжно до 33-те български църковни общини в Европа от 17 февруари Галактион-Мишо подчертава, че иска да въведе ред в църковноадминистративния живот там. За целта той удължава с един месец срока, в който свещениците и настоятелствата трябва да заявят какви суми са им необходими за поддръжката и евентуални ремонти на храмовете, в които служат. Щедростта му стига даже до там, че той дори обещава на духовниците да ги освободи от задължителната епархийска такса, която всеки един настоятел на храм трябва да внася годишно в обща сметка за спешни нужди. "На практика дядо Галактион е изпратен там от Светия синод като временно изпълняващ длъжността за срок от шест месеца. Средствата за заплатите на свещениците, както и за поддръжката на храмовете се превеждат по сметка директно на оторизираните лица от църковните настоятелства. Временно изпълняващият длъжността митрополит не ги разпределя и няма никакво законово отношение към тях", коментира за "Монитор" шефът на дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов.


Всеправославен събор решава казуса “Дядо Симеон”

Вселенският патриарх Вартоломей І може да свика Всеправославен събор за разрешаване на спора по казуса "Дядо Симеон" на неутрална територия и да бъде негов модератор, обясни доц. Дилян Николчев, преподавател по канонично право в Богословския факултет на Софийския университет. Такъв прецедент, който бе решен с неговото посредничество, имаше преди 3 години в Кипърската православна църква. Правото Вселенският патриарх, който и да е той, да предприема църковно-юридическа инициатива му дават каноните на Четвъртия Вселенски събор.
Няма никакви пречки нашите енории в Европа да преминат към Вселенската патриаршия. Такива консултации вече се провеждат, но по същество това ще доведе до нов разкол в църквата ни, коментира още доц. Николчев.
Ако Светият синод не вразуми дядо Галактион и той успее да спре самоволно държавните субсидии на храмовете ни в Европа, българските църковни общности могат да съдят страната ни по тамошното законодателство, а след това да отнесат въпроса и до Страсбург, тъй като те са регистрирани по законодателствата на страните, в които се намират. Подобен прецедент имаше преди близо десетина години с църковната ни община в Будапеща.
Европейската епархия на БПЦ е създадена в началото на 70-те години. Дотогава е имало 5-6 наши храма на пряко подчинение на Светия синод. Дядо Симеон е първият неин митрополит.



Емил Велинов, шеф на Дирекцията по вероизповеданията:
Няма да има субсидии без легитимен митрополит


- Г-н Велинов, законно ли е митрополит Галактион, да се разпорежда със субсидиите на църковните ни общини?
- Няма такова нещо, не е правено разпореждане той да разпределя средствата, които отпуска държавният бюджет за църковните ни общини зад граница. Аз знам друго писмо на дядо Галактион, изпратено до министъра без портфейл Божидар Димитров, който отговаря за вероизповеданията. В него той моли, докато не се изяснят нещата с избора на нов митрополит, да не се разпределят субсидии за Българската православна църква зад граница. Светият синод ще решава казуса на свое заседание на 23, 24 и 25 февруари. Засега за мен, като държавен служител, Галактион е оторизираният представител от синода на БПЦ, който с решение на Светия синод трябва да проведе изборите. Докато синодът не реши кога ще има избори и не каже кой е легитимният митрополит, субсидиите няма да се превеждат.
- Не ви ли е страх, че БПЦ може да изгуби 31 от общо 33 храма и църковни общини?
- Въпросът не е никак приятен. В момента има подадени заявления за създаване на още 7 общини, сред които в Южна Африка и Австралия.
- На колко възлиза държавната субсидия за православните ни църкви зад граница?
- Средствата са скромни - 1 млн. и 560 хил. лв. са за православната църква в страната, а 750 хил. лв. са за тези зад граница. От тези средства изплащаме заплати на свещениците по 500 евро месечно, като ги осигуряваме за пенсия и здраве. Държавата им плаща възнагражденията от пет години. Дотогава те не получаваха нищо и бяха принудени да работят като метачи, градинари и всякакъв ниско квалифициран труд, за да издържат себе си и своите семейства.

Нека се въздържаме от злини поне по времето на поста

Отец Никанор, йеромонах в Гигинския манастир:
БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА СЕ СЪВЗЕМА ОТ ИНЕРЦИЯТА

Силвия Николова,
В. " МОНИТОР" 20 февруари 2010 г.

- Отец Никанор, през последните дни станахме свидетели на поредни случаи на насилие срещу деца от страна на родители. Критиците на църквата ни я обвиняват, че тя все още не работи с маргиналните групи и социално слабите. Междувременно църквата смята, че трябва да се занимава предимно с духовното. Къде е истината?
- И аз мога от угода към свещоначалието и събратята да кажа, че трябва да се държим към мистичното. Няма обаче какво да се лъжем в очите, ние наистина сме най-назад от всички поместни православни църкви. За вярата в една страна се съди по дейното монашество. В България имаме около 150 монаси заедно с митрополитите. Монахините са малко под 100. В Румъния 250 са само монасите в един манастир, така е и в Гърция.
- Защо е така?
- Защото обществото ни твърде много се е отдалечило от Бога. Неговата духовна, клерикална компонента, колкото и да е силна, не може да преобърне нещата за едно-две-три десетилетия. В същото време обществото ни, което е разтрисано от грабежи, отвличания, убийства, има крайна нужда от една по-силна църква. С две думи църквата е отражение на обществото. В нея влизат хора, които са получили образование в български училища. Ние, монасите, сме част от вас, миряните. Каквито сте вие, такива сме и ние. Необходимо е да се извърви дълъг път, който вече сме започнали да преодоляваме. Към Светия синод вече е създадена и активно работи комисията по вероучение и катехизация. Доста млади хора навлязоха в училищата и преподават религия. По места се осъществява и мисионерско-социална дейност - прицърковни кухни, приюти, работа с деца в неравностойно положение. Преодоляването на инерцията е трудно за всички, затова и в църквата не бива изведнъж да се надяваме на чутовни резултати. Самият факт, че повечето от хората влизат в храма рутинно, по силата на традицията или когато имаме някакво неблагополучие, е показателен за обществото ни.
- Битува оправдание, че хората не влизат в храма, защото не разбират какво става вътре, черковно-славянският език им е непонятен.
- Църквата и вярата ще изгубят своята сила, ако я пригаждаме към желанията на определени групи от обществото. Хората ще ни разберат, ако ние, духовниците, им говорим повече, учим ги на истинска молитва. Евангелието проповядва начин на живот и за духовниците, и за хората в света. Трябва да поставим църковното над всичко, да се придържаме към него и според него да просвещаваме людете. А сега какво става? Някои свещеници, за да не губят приходи от продажбата на свещи, не карат хората да се изповядват, четат им разрешителни молитви и ги причастяват. Получава се камуфлаж на вярата. Именно с тази инерция сега се борят младите йереи, владици и митрополити в БПЦ. Ако успеят с нея да се преборят и свещениците, те ще са маята за тестото, т.е. обществото.
- Сред вярващите вече има недоволство срещу въвеждането на биометричните данни в документите за самоличност. Има хора, които от страх, че едва ли не Сатаната ще ги обсеби, не си вадят дори лични карти от досегашния вид. Каква е позицията ви по този въпрос?
- Навсякъде, където има по-будно православно съзнание, като в Русия и в Гърция, този въпрос безпокои хората. Съществува църковно-богословско становище, че въвеждането на биометрични данни е обида за човека, обида на божието подобие, по което сме създадени. По време на Нюрнбергския процес фашисти са били съдени и заради слагането на номера на концлагеристите заради уронване на човешкото достойнство. И сега имаме единен граждански номер, когато си взимаме документите, се подписваме, което означава, че се индентифицираме с този номер. От църковна гледна точка обаче всеки кръстен има своя ангел-хранител, а това е обида за ангела-хранител. Смущение будят и трите шестици в баркодовете, което се смята за числото на Звяра. Групите от по две по-дълги черти в неговото начало, в средата и в края, а помежду им се очертават по-къси, представляващи шестиците. Възможно да не означава нищо, но защо не бяха очертани петици или седмици например. За светския човек тези неща нямат значение, затова и гледа спокойно на предстоящото въвеждане на биометричните данни. За вярващия обаче създават смут.
- Във Великобритания започва подмяната на личните документи от този тип от 20 февруари, като най-напред се започва с емигрантите.
- Така пророчествата започват да се изпълняват. Който смята, че не живеем в апокалиптични времена и ни очакват само лесни победи, горко ще се кае. Има обаче надежда и тя е във Възкресението Христово. Празника можем да посрещнем не само с телесен пост, но и с духовен - да се въздържаме от злини, дори само в помислите ни, от хулене, клевети, от лоши дела, от мисъл за мъст и дори от критикуване наум. Ако дори само се опитаме да изпълним малка част от тези неща, животът ни ще се промени, ще се одухотвори, а от това ще спечели не само нашата душа, но и обществото ни като цяло.
- Неотдавна един свещеник и група вярващи повдигнаха въпроса за връщане на стария календар. Очаква се те да подновят исканията си преди Великден. Трябва ли да бъде върнат той навсякъде в страната?
- Ние служим по Юлианския календар с разрешение от Светия синод. Едно механично връщане обаче ще доведе до по-голяма беда. Хората вече са объркани веднъж през 1968 г., когато след въвеждането на новия календар е променен и гражданският. Някои от свещениците и миряните, които се придържат към светоотеческия календар, се хванаха на въдицата и си помислиха, че могат да движат колелото на историята назад. Това е абсурдно. Всяко настояване за връщане на стария календар е подклаждане на нов разкол. Откакто през 1924 г. Вселенският патриарх Мелетий Метаксакис самоволно, с една измислена комисия, в пълен разрез с традициите, въведе новия стил. От тогава православните християни започнаха да празнуват разделено. Новият календар почти веднага навлезе в Гърция, Румъния го възприе при условието, че църквата й ще бъде въздигната в патриаршия, каквато тя никога не е имала. Била е митрополия на Фенер. В България той е наложен с идеята след като празниците бъдат преместени, хората да забравят традицията и така постепенно да бъдат откъснати от вярата.
- Разминаване в датите според църковните календари има и в честването на Възкресение Христово, като на Запад то се пада приблизително 7 дни преди Великден на Изток. Тази година обаче всички християни - и православни, и католици, и протестанти, ще го отбележат на 4 април. На какво се дължи тази разлика?
- На Запад изчисленията за празника започват от 21 март - деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар този ден е тринадесет дни по-късно. По отношение на изчислението на датите за Възкресение Христово Българската православна църква се ръководи от Юлианския календар. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец. Освен това католическата и протестантските църкви празнуват Възкресение Христово дори когато неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха. За православната църква това е недопустимо, ако се случи, празникът се чества на следващия ден.
- Календарът обаче раздвоява християните по света. Правени ли са опити за решаване на този проблем?
- Обмисляни са варианти за обща дата, но до консенсус не се е стигало досега. През 1975 г. Римокатолическата църква предложи датата да не се мести из петседмичния период, а да бъде фиксирана на "неделята след втората събота на април". Тази идея обаче беше изоставена. През 1997 г. на среща в Алепо, Сирия, представители на всички църкви се съгласиха, че датата трябва да бъде определяна на базата на първоначалния принцип, като се използва точна астрономична информация за определяне на датата на пролетното равноденствие. И това предложение остана само идея. Едно връщане на календара ще доведе изключително голяма беда, объркване и смут. В приемането на григорианския календар в България през 40-те години и промяната и нагаждането на някои празници от гражданския календар към него обърква хората много и сега. 24 май е наречен Ден на славянската писменост и култура, а денят на свети Кирил, в резултат на това механично местене, се отбелязва 13 дни по-рано. Едно ново изместване ще доведе до още по-голям хаос.
- На фона на останалите православни църкви българската е най-бедна, с най-ниски доходи, а оттам и невъзможност да развива мисионерска дейност.
- Българската православна църква има имоти, но има проблеми с тях. Ако обаче в управлението й бъде привлечен един експерт, може да се направи много. Например при едно добро управление 100-те хиляди декара земя само на Софийска митрополия биха могли да донесат не по-малко от 20 млн. лв. приходи годишно.
- Какво означава това - че църквата ни не може да работи в екип, не държи на експертното мнение? От вас лично, като от икономист, искано ли е експертното ви мнение как управлението на църковните ни имоти да се подобри?
- Търсили са ме. У нас обаче нещата стават бавно.
- Защо?
- Защото начело все още са много възрастни хора, но те са ни необходими. В тях е опитът, мъдростта. Те обаче са се формирали в едни съвършено други времена. Това е пречка от субективен характер, с която трябва да се съобразим и да не им се сърдим, да не бъдем зли към църквата. Необходимо е обществото да свикне, че хората в нея са малко по-бавни в обмислянето и взимането на решения. Ще ви дам един пример. Българската православна църква беше последната, която си направи православен сайт. Забавянето обаче не винаги е признак на слабост.

Визитка:
- Йеромонах Никанор (Христо Мишков) е роден през 1975 г. в София.
- Завършил е Международни икономически отношения в УНСС.
- Работил е в едно от най-големите инвестиционни дружества "Карол", търгувал е акции на Уолстрийт, бил е финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа на NASDAQ в София.
- Подстриган е за монах през 2008 г. в Гигинския манастир "Св.св Козма и Замян" край брезнишкото село Гигинци.

50 бона за утроба под наем

Заобикалят закона с фиктивно дарение на яйцеклетки

Силвия Николова
"МОНИТОР", 16 февруари 2010 г.

Бездетни български двойки броят между 20 000 и 25 000 евро, за да им износят жени бебетата в чужбина. Толкова струват утробите под наем в Украйна, където сурогатно майчинство е узаконено, съобщи председателката на фондация "Искам бебе" Радина Велчева. В тази сума влизат както самото имплантиране на оплодената яйцеклетка, така и ежемесечните акушеро-гинекологични прегледи на сурогатната майка, нейната издръжка и уреждането на документите на новороденото и неговите биологични родители, обясни Велчева.
В Украйна преди наемането двете страни подписват договор в лицензирана клиника, заверен нотариално.
На най-строги санкции, включително и затвор
като за отвличане на дете подлежи всяка жена там, ако се опита да задържи бебето за себе си след неговото раждане, разясни адвокатката Гергана Върбанова, юридически съветник към неправителствената организация. Срещу сумата от 25 100 евро клиника в Харков предоставя услугата, като 16 550 евро плаща на сурогатната майка за яйцеклетката и издръжката й, 4900 евро са за медикаменти, стимулатори и самата асистирана репродукция, а останалите 3700 евро са за евентуални лекарства и медицински грижи на наетата жена по време на бременността й. Само допреди година и половина
нашенци масово наемаха за тази работа гъркини
в Солун срещу сумата от 10 000 - 15 000 евро. Там обаче хората не могат да бъдат сигурни, че ще си получат детето, тъй като законът дава възможност на жената, която е родила бебето, да го задържи като свое, ако предяви претенция към него 20 дни след раждането му. В наши клиники за оплождане ин витро също имплантират незаконно оплодени яйцеклетки на майки под наем. Най-често това са студентки, които срещу сумата от 20 000 - 25 000 лева скланят да износят и родят чуждо дете. Жената просто заявява, че желае да дари яйцеклетка на приятелката си, която не може да има деца, за да бъде оплодена по метода на асистираната репродукция. Самото договаряне става между съпрузите и продавачката, а лекарят остава в неведение,
впримчен в измамната схема
Законът за донорството разрешава безвъзмездното даряване на яйцеклетки и сперма за ин витро оплождане. Дузина обяви за търсене на сурогатни майки са публикувани на различни български сайтове в последните десетина дни.
Изискванията са жената да е на възраст между 20 и 33 години, в добро психическо и физическо здрaве и да има родено поне едно дете.
.
Фолкпевици плащат на жени за бременност
Фолкпевици и манекенки наемат срещу заплащане жени да им износят и родят децата, за да не си развалят фигурата, съобщиха от фондация "Искам бебе".
Затова ще настояваме сурогатното майчинство у нас да бъде разрешено само по медицинско предписание, когато се отнася за случай, заяви адвокат Гергана Върбанова.

БГ и А.Васильев "Песня о Звёздах "

Духовници учат японски професор как се кваси мляко

Монаси чудаци спасяват Гигинския манастир

Калугер - дилър от Уолстрийт - дои биволици и посреща Нова година на 14 януари

Силвия Николова, В-к "МОНИТОР" 11 януари 2010 г.
Снимки: Алексей Димитров

Двама монаси-чудаци буквално възкресиха от руините Гигинския манастир край брезнишкото село Гигинци. Порутената постройка от плет и кал само за три години игуменът архимандрит Евгений и йеромонах Никанор превърнаха в четириетажно здание с две крила, просторен двор и наблюдателна кула по подобие на тази в Рилския манастир. Гигинската обител е единственият манастир в България, в който калугерите служат по стар стил с разрешението на Синода. На 7 януари те посрещнаха Рождество Христово, в четвъртък - на 14-и ще отпразнуват Нова година по стар стил. Въпреки че не желаят да служат по григорианския календар, те нямат амбиция да връщат юлианския. "Всеки подобен опит ще доведе до смут и разкол. Календарът може да бъде променен само ако за това има съгласие от всички българи. Всякакви опити през главата на хората ще доведат до поредното разцепление, от което ще загуби не само църквата ни, но и българският народ, като цяло", обяснява отец Никанор. Впрочем той е напълно наясно със светските дела. Допреди десетина години все още е носел името Христо Мишков и е управлявал милиони като дилър на Уолстрийт. Христо е работил за корпорация "Крол", владее до съвършенство английски, говори още три чужди езика финансист е до мозъка на костите си. За вярата говори ясно, точно и с конкретни примери от живота, така както не би могъл да го направи и най-добрият дипломиран теолог. За икономиката сега обаче избягва да се произнася. "Откъснал съм се, нямам право да давам прогнози, опитва се да бъде лаконичен той. Финансистът у него обаче надделява - "В края на пролетта ще започнем да излизаме от кризата, но депресията от нея ще чувстваме поне още две години", прогнозира той. Калугерът няма готова рецепта как по-бързо можем да се измъкнем от нея. Но пък е убеден в едно, държавата първо трябва да се разплати с бизнеса и да не прави никакви компромиси с финансирането на образованието и здравеопазването дори в условията на криза. За отец Никанор финансиста, тя, кризата, е напълно закономерна и е в резултат на свръхпотреблението. За духовника Никанор обаче тя има и друга причина - непочтеността, себелюбието, отчуждаването, отдалечаването от духовността и зачеркването на етичните норми. "Нашият народ в момента прилича на блудния син, който е напуснал небесното си отечество, напуснал е тази свещена България на неговите деди и като някакво слугинче на западния свят се лута и страда", обобщава отец Никанор.Преди няколко години, скоро след като се замонашил, убедил игумена Евгений манастирът да кандидатства с проект по САПАРД. Спечелили го. Със средствата обителта купила 17 елитни бивола, с които подобрят породата на животните, отглеждани до момента тук. Сега добитъкът наброява 70 глави. Говедарят за толкова много животни е само един. Затова се налага за тях да се грижат и двамата монаси. Напоследък, за да не включват всеки ден генератора за електричество, на отец Никанор се налага да дои биволиците на ръка. Пак на ръка запечатва и кофичките с кисело мляко, което е с най-високата допустима масленост - 12 процента. Макар, че продукцията не е в промишлени количества, а колкото да си купят от нея поклонниците и гостите на обителта, духовниците са се снабдили със специални машини за опаковане. Заради икономическата криза обаче, а и заради намалелия млеконадой през зимата ги запечатват ръчно с нагорещена ютия върху капачките. Това лято монасите научиха на този метод, а и как се кваси мляко, японския професор Масахиру Хирата от университета по животновъдство на остров Хокайдо. Ученият посети специално Гигинския манастир, за да проучи опита в направата на биволско мляко и сирене. На практика монасите не харчат пари за храна - препитават се от продукцията на животните, зеленчуците и плодовете на 4 декара градини. От три години похапват и мед от кошерите на отец Никанор. На режима на двамата калугери трудно би издържал и морски пехотинец. Те спят не повече от пет часа. Денят им започва в 3 часа през нощта със служба, наречена полунощница. Тя се отслужва по строгите правила на атонските манастири и продължава до 6,00 часа. В 6.30 следват закуска и обяд в едно. Продължителността на храненето обаче е не повече от четвърт час. После всеки се заема с послушанието си Послушанието на отец Никанор е доенето на биволиците, чистенето на обора, надзора на работниците, които строят новото манастирско крило, контактите с външния свят, институциите, счетоводството и всичко, свързано с финансите, митарстването по инстанции и увещаването на чиновници, че манастирското дело съвсем не е чеверме и руйно вино.Игуменът Евгений също поема не малка част от стопанската работа, но предимно посреща и напътства поклонници, изповядва ги, наставлява ги и ги причастява. Вечерната служба в храма е от 15 часа и продължава близо три часа. В 18,30 часа монаси, работници и доброволци се събират отново на трапезата - за обяд и вечеря едновременно. След нея всеки се спасява по възможно най-бързия начин в леглото. "При този режим, ако не си легнеш веднага след "Лека нощ, деца", загубен си", споделя отец Никанор. В двата часа лично време вечер той преглежда електронната си поща, води манастирската кореспонденция и чете новините. За чатене с приятели в скайпа време няма. За телефонни разговори - също. По мобилния си говори пределно ясно, точно и лаконично. Освен игумена архимандрит Евгений и отец Никанор, за стопанството на манастира се грижат още пет души. Повечето от тях са доброволци.

.

Поповете с школо, подобно на Атониадата

Отец Никанор смята, че кабинетът трябва да инвестира приоритетно в здравеопазването и в образованието

Писмени източници за времето на основаването на Гигинския манастир "Св. Безсребърници Козма и Дамян Асийски", известен още като Църногорски, липсват. Археологическите разкопки обаче, свидетелстват, че манастирски постройки е имало още през 11 - 12 в. Ясно личи, че те са върху антични руини от светилище. Това е стара християнска практика, широко разпространена както на Изток, така и на Запад в Средновековието. Така предците ни са заличавали спомена за езическите богове, като същевременно новопокръстените са продължавали да ходят на поклонение на местата, на които са свикнали, но те вече били не капища, а християнски храмове. Първоначално манастирът е бил в подножието на връх Тумба (1129 м), в местността Китка. От него са запазени основите на правоъгълна монашеска сграда и защитна кръгла кула. Предполага се, че кулата е изградена върху по-стара, вероятно римска крепост, разположена в близост до стария римски път, свързващ Константинопол с Адриатика и Егейско море с Дунав. По време на династията на Шишмановци Църногорският манастир се е ползвал от много привилегии, не е плащал данъци, независимо, че е притежавал богато стопанство, големи и доходоносни имоти, щедро дарявани му от царе и боляри. Привилегиите са конкретно описани в Мрачката грамота на цар Йоан-Александър от 1348 г., запазена и до днес.За разлика от много други обители, които са били разграбени, порутени и са опустели през първите десетилетия на османското владичество, Гигинската обител не е пострадала, дори се е развила като духовно и просветно огнище. В нея е имало скрипториум, в който монасите са преписвали жития на светии. В Гигинския манастир е имало и килийно школо. За разлика от останалите такива училища обаче, в него са се преподавали и светски науки по програмата и методиката на монашеската академия Атониада на Света гора. Църковните служби в манастирския храм винаги са се изпълнявали на църковнославянски език, дори преди бунтовния Великден на 3 април 1860 г. във Фенер. С влиянието на Църногорския манастир се обяснява и съхраненото българско самосъзнание на местното население по-късно въпреки опитите за сърбизация в края на XIX век.

.

Опожаряват обителта заради търговски интереси

Както повечето български манастири Гигинският също е опожаряван по време на турското нашествие. За разлика от останалите обаче погромът не е бил на верска основа, а заради икономически интереси. Ежегодно край манастирските стени на храмовия празник, в деня на светите лечители Козма и Дамян, ставал голям пазар. Според някои хроникьори той съперничел по многолюдност и приходи на Узунджовския. Обителта била разбита и опожарена през 1737 г. Погромът бил провокиран от търговци от Пирот, които започнали да гледат на манастира като на техен съперник в търговията. По време на панаира подставени от тях лица предизвикали сбиване, в което загинал един турски занаятчия. Това дало повод то да прерасне в масов бой. В суматохата била подпалена обителта. Огънят изпепелил богатата манастирска библиотека. В боя бил ранен и тогавашният Софийски митрополит Мелетий, който издъхнал на път за София.

Варненският и Великопреславски митрополит д-р КИРИЛ:

БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА СЕ ВЪЗРАЖДА
Крайно време е да се въведе вероучение в училищата

Силвия Николова
в. "МОНИТОР", 31 декември 2009 г.

- Ваше Високопреосвещенство, през последните години в Българската православна църква се наблюдава известно раздвижване. Нейните критици обаче смятат, че на клира все още му липсва инициативност. По-близка ли стана църквата ни на хората през последните десетина години?- Наистина, през последните години БПЦ развива все по-активно своята спасителна, просветна и мисионерска дейност. Тя се възражда. Ще си позволя да напомня, че самият предстоятел на родната ни църква, патриарх Максим, се изявява много повече, като служи редовно, проповядва, осветява и обновява храмове, води заседания на Св. синод. Заедно с това трябва да обърнем внимание, че в клира на епархиите влязоха доста млади подготвени свещеници, монаси, монахини. По-активни са и миряните, без които дейността на духовенството не би имала този успех. Нека да забелязваме именно тези подготвени клирици и миряни, ктитори и дарители, благодарение на които се върши все повече и повече духовна просвета, строят се църкви и манастири. Дори икономическата криза не се отразява толкова много, когато християните виждат, че даренията им не отиват напразно. Ще си позволя да споделя нещо за новостроящия се храм "Св. прмчк. Прокопий Варненски". За една година, което е рядкост, се построи немалка крипта с около 1000 кв. м., а сега вече се издигат сводовете на храма и камбанарията. Този факт на показване на строежа над земята подбуди да се отзовават повече дарители, говоря за такива от страна на обикновени християни, които даряват по-скромни средства. Досега се изявяваше преди всичко големият бизнес във Варна. Накратко в материали са дарени повече от 300 хил. лв. Така след повече от 100 години Варна строи своя нов храм. Нещата са подобни и в други епархии, което е обнадеждаващо. Има данни, че строежът на църковни обекти ще се увеличава.
- Имат ли основание критиците, които обвиняват църквата в недостатъчна ангажираност към проблемите на обществото? Ако да, на какво се дължи тази нерешителност от нейна страна да започне по-енергично работа?
- Моето лично мнение е, че критиците донякъде имат право. Църквата трябва да се грижи за духовното състояние на вярващите, а това означава да участва в цялостния живот на всеки християнин. Ако свещеникът не познава добре своите енорияши, ако той не е в течение с всички техни грижи и вълнения, той не може да знае от какво се нуждаят те, за да им е полезен. Затова въпросът е взаимен. Християните трябва по-често да търсят своя духовник, изповедник, а той от своя страна трябва да намира повече време за тях. А Св. синод трябва да се произнася по глобалните въпроси, за да предпазва вярващите от грешни ходове и постъпки. За да работи нормално управлението на църквата, трябва да му се съдейства от страна на всички. Така вместо да си изпълнява нормално служението си, църквата трябваше да се занимава с разкол и други проблеми. Не искам да извинявам никого, но има и други външни фактори, които не позволиха на духовенството да разгърне и покаже своите възможности.
- Когато има проблем с млади хора - поредно убийство или насилие в училище, се повдига въпросът за по-ангажираното изучаване на вероучение в училище. Само че това остава все в сферата на пожеланията? Кой пречи?
- Точно този въпрос е един от тези, за които не се съдейства на църквата, както казах преди малко. Какво чакат някои фактори, не ми е ясно. Защото в Европа открай време е въведен предметът религия и няма никакви проблеми. Щом и ние сме в Европейския съюз, защо да не стане и у нас това, което вече е практика в Европа? Надяваме се скоро и това да се осъществи.
- Смятате ли, че църквата трябва да осъвремени проповедите си, за да стане по-разбираемо това, което тя проповядва, на младите хора?
- Църквата винаги е била в услуга на своите вярващи. Нека се върнем в годините след покръстването на българския народ. Колко бързо се строят църкви и манастири. Никой обаче не спори за собственост, както сега имаме доста проблеми, и то с държавни институции. Вече 20 години след промяната не са върнати всички имоти. Тогава обаче са имали държавническо отношение към всички въпроси. В това число и към църквата. От години и служебникът, требникът и други богослужебни книги се печатат на български език, така че само един неподготвен човек може да говори, че Българската православна църква не въвежда българския език в богослужението. Без да познават славянския език, нашите баби знаеха св. литургия, защото редовно участваха в богослуженията. Сега когато някои ходят на църква само за да получат върбови клонки или да се чукнат с шарени яйца, как ще научат службите? Да не говорим, че програмите в училищата отдавна забравиха за българската литература, какво да говорим за старобългарската. Защо трябва да забравим славянския език, какво ни струва да се обогатим повече в това отношение, а не чужденци, в това число японци, китайци, гърци стават специалисти в областта на славистиката, а на някои им пречи славянският език.
- Може ли православието с цялото си влияние да се пребори със сектите у нас?
- Църквата никога с никого не се бори. Тя просто отстоява своето учение, догми и канони. Отстоява истинското учение за Бога, като се старае да го запази непокътнато и непроменено. Въпросът за чистотата на вярата обаче е въпрос и на вярващите. Бог е сътворил човека свободен. Затова човек сам трябва да преценява коя вяра каква е и да се стреми да търси истината. Когато сам се убеди в това коя е истинската вяра, тогава никой не може да го убеди в обратното. Това е ценното в православното учение - свободата на избор на човека. За това обаче са нужни усилия и ако някой не полага старания да превъзмогне себе си, а се задоволява със сурогати, вместо да търси истинското и полезното, никой не може да му помогне.- На фона на всички проблеми пред българското общество бе повдигнат и въпросът за връщането към стария календар. Според вас има ли място подобна тема в БПЦ? Необходимо ли е това да се случи?- Винаги могат и трябва да се повдигат определени въпроси. Трябва обаче добре да се преценява по коя тема да има обсъждане и как да се процедира, да се преценява какви последствия може да има. Св. синод, респективно архиереите, от които е съставен, носят отговорността за управлението на Българската православна църква. Те не вземат случайни решения. Вярващите от своя страна трябва да се доверяват на своето върховно ръководство. Даже и когато смятат, че Св. синод е взел неправилно решение, те трябва да се стараят да се осведомят по въпроса, но най-вече да проявяват послушание към своите духовни ръководители. Щом Св. синод е взел някакво решение, то трябва да се изпълнява.
- Неканоничен ли е Григорианският календар, по който се водим сега, че отец Марий от Челопечене и неговите сподвижници така енергично желаят календарна реформа?
- Работата е там, че Българската православна църква, както и другите църкви, които празнуват по същия начин, не са приели католическия Григориански календар. Календарът, по който отбелязваме празниците, е поправен Юлиянски, но не Григориански. Поправеният календар е по-точен, тъй като е по-близък до астрономическия календар. Представете си - ако празнуваме Рождество Христово през януари, след години ще го празнуваме през февруари и така какво ще излезе? Важното е, че Св. синод не е отстъпил от древната практика за Пасхалията - празнуването на Възкресение Христово и тогава всички православни църкви празнуват заедно - на всички подвижни празници. Трагичното е, че тези християни у нас в България, които отбелязват празниците по стария календар, не обръщат внимание, че тяхното духовно ръководство няма апостолска приемственост, не е ръкоположено по каноничен път, поради което всички техни св. тайнства на практика не са действителни и действени. Това е жалкото в този случай, че се поставя въпрос за нещо несъществено, а главното се пропуска. Защо? Защото, както казахме по-горе, човек винаги търси промяна в другия, а не в себе си, защото трябва да полага много усилия над себе си. Много по-лесно е да искаме другите да се променят, а ние да си оставаме същите, независимо от това дали сме прави или не.
- Възможно ли е отцепване на български храмове с вярващите в Европа и преминаването им под чужда юрисдикция, с каквито действия заплашват някои наши сънародници?
- Това са емоционални изблици. Ние вярваме, че никой не го мисли сериозно. Нито ще го направи някой, нито някой ще ги приеме.
- Има ли БПЦ сили и вътрешни ресурси да реши всички тези проблеми със собствени усилия, без намесата на държавата, както се случи с преодоляване на разкола преди пет години?
- Нека не забравяме, че разколът навремето беше провокиран от държавата, има решение на Министерския съвет и Св. синод можеше несъмнено да осъди държавата, но не го направи. Така че държавата бе длъжница на църквата, каквато все още е, след като БАН, Министерството на културата, Министерството на здравеопазването и други институции все още държат църковна собственост и не я връщат на истинския й притежател. Слава Богу, че поне в това отношение държавата поправи своята грешка.
- Какво бихте пожелали на сънародниците ни в страна и чужбина за новогодишните празници?
- Нека се стараем да превърнем сърцата и душите си във витлеемска ясла, за да се роди в нас Богомладенецът и с него божият мир, за да цари той в нашите отношения. Да прославяме Бога и да му благодарим за всички негови благодеяния, които постоянно излива върху нас и да се стараем с всички усилия да има блага воля между човеците.

Визитка

Роден е на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод, ШуменскоПрез 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария. След завършването й през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската света обителСледва в Богословския факултет на Атинския университетСпециализира в Московската духовна академияЗащитава дисертация на тема "Участието на Руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през ХIХ век"За Варненски и Великопреславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г.