«Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.» А.Айнщайн Силвия Николова,
в. «Монитор”, 1 май 2012
По всичко личи, че дългогодишният опит на руския патриарх Кирил
като завеждащ отдела по външна политика на Руската православна църква до избирането му в най-висш сан го е научил да се придържа към въпросната максима на Айнщайн независимо колко относителни могат да бъдат нещата както в политиката, така и в църквата. Впрочем, втората неизбежно всякога е зависела от първата, колкото и на нас, православните, да не ни се иска да си го признаем и да го обясняваме с клишираната византийска фраза за «симфонията“ между двете. Тридневната визита на предстоятеля на РПЦ в България обаче показа съвършено нов подход на Московската патриаршия към автокефалните (самостоятелни, б. ред.) църкви на Балканите. На първо място Кирил наруши протокола и вместо първата му визита след възкачването му на патриаршеския престол през януари 2009 г. 
да бъде в Румъния, а след това в Сърбия, той избра да дойде в България. Официалното обяснение бе заради познанството му с патриарх Максим, уважението към неговата личност и пиететът към българската култура и духовност, дала основите на руската култура и духовност чрез азбуката на братя Кирил и Методий, и мисионерството на наши духовници в земите на Киевска Рус. Това, безспорно, събуди чувство на гордост у вярващите. За висшия клир обаче това се оказа своего рода тунинг на поувехналото самочувствие след отварянето на досиетата през януари. Изборът на България за отправна точка на т. нар. мирни посещения идва да покаже още, че православната църквата като цяло е узряла да мисли и действа не само в рамките на .дългогодишните традиции, но и да разчупи статуквото щом това ще реши един, понякога и повече от един проблем.
А за РПЦ на Балканите те, независимо че за простодушните вярващи остават скрити, за анализаторите са повече от явни. С Румънската православна църква тя е в спор за няколко молдовски епархии, които желаят да я напуснат и да се присъединят към патриаршията в Букурещ. Със Сърбия пък има негласни търкания заради желанието на правителството в Белград да покани на посещение там папа Бенедикт XVI. Затова най-доброто, което в този деликатен момент патриарх Кирил направи, бе да посети България, която в последните години и особено след присъединяването ни към Европейския съюз, стана твърде деликатна сфера на взаимоотношения за Москва, та било то и църковни. Именно от нашата страна, чрез изявления на придружаващия го митрополит Иларион Алфеев - завеждащия междуцърковните отношения, стана ясно, че РПЦ е готова да посредничи за решаването на църковния проблем между сръбската и македонската църкви за даването и на автокефалност. Времето на визитата на патриарх Кирил показа още нещо - как мисли и действа/бездейства българският висш клир по отношение на редица социални и обществени проблеми. Високият гост реагира остро на консуматорското общество като цяло в света, взимайки за повод рекламен билборд. И от това изнесе показно на нашия синод как се говори на разбираем език, внушаващ морал и нравственост, но без размахване на пръст. 
Именно притежаваният от него дар да комуникира го направи любимец не само за църковните баби в Русия, но и на младежите. Въздействащото му слово, по човешки разбираемо, без всякакви архаизми, бе посрещнато с невероятна тишина дори от зяпачите дошли на литургията в храма «Св. Ал. Невски“. Височайшата визита изкара не само една недоопрана нашенска риза Тя например показа, че независимо от щаба синодални чиновници, архиереите ни нямат понятие от протокол, не притежават организационни качества, но и не делегират права на хора, които умеят да правят това. На практика, докато цялата тежест по визитата отнесе Светлана Шаренкова - председател на форум «България - Русия“, и нейните сътрудници, нашите старци пребиваваха в безметежно блаженство в очакване на пищни церемонии и светлината прожекторите. Елементарен пример: те не си дадоха труда да осигурят пропуски и подиум за журналистите в патриаршеската катедрала, независимо че данните на репортерите в този ресор им бяха на разположение. Репортери, оператори и фотографи влизаха безпрепятствено, но без място за работа, нито пък синодът бе осигурил говорител, който да изпраща прессъобщения след събитията. Молебенът в синодалният параклис пък бе организиран по такъв начин, че едва 30-ина души успяха да го слушат от коридора. 
Срамът определено изми пловдивският митрополит Николай, който за сетен път доказа, че не е достатъчно само да носиш енголпие и да протягаш ръка за благословия, за да имаш авторитет. Владиката, независимо че е най-младият в синода, изпипа визитата така, че по време на няколкочасовото високо посещение нямаше нито един фал. Напротив -стотици вярващи по тротоарите със знаменца, осигурен достъп и условия за журналистите, отличен ред и нито една погрешна стъпка. Дори само тези няколко факта показват, че архиереите ни имат много още да се учат, но не само от събратята си в чуждите православни църкви, но и от по-младите от тях. Впрочем, последното те трудно приемат. Което, откъдето и да бъде погледнато, говори само едно - че за разлика от РПЦ те не взимат поука от пропуските си и въобще не ги интересува какво е казал Айнщайн за проблемите и мисленето.
, когато се е родила една от най-красивите и талантливи актриси в света – Одри Хепбърн, ние си спомняме известните и любими на мнозина нейни рецепти за красота.
на себе си, с другата да помагате на ближните.
