сряда, 6 юни 2012 г.

Джипита отказват да отидат на село

740 практики празни, половин милион българи без доктор

Силвия Николова,
в. "МОНИТОР",
Д-р Сатиен Подора, джипи в сливенското с. Кермен:

С евтини наеми могат да привлекат лекари

- Д-р Подора, вие сте общопрактикуващ лекар в Кермен от 20 години. Какво прогонва колегите ви от сливенските села?
- В пациентската ми листа са 2000 човека. Повечето от тях са възрастни хора с тежки заболявания, които често пъти се обострят. Обичам пациентите си, те ми имат доверие, няма на кого да ги оставя. При мен идват и немалко болни.
- Лекувате ли ги?
- Разбира се, как да върнеш такъв човек. Не бих могъл. Лекувам ги доколкото мога. Имам например пациенти цели семейства безработни. Колкото мога им помагам. Когато обаче се наложи специализирана помощ, става сложно, тъй като трябва да си платят поне част от пропуснатите вноски, за да ги вземат в лечебно заведение. За такива хора е редно да се създадат болници за бедни.Освен това хората по тези места като цяло са със занемарено здраве, рядко ходят на профилактични прегледи, същевременно нарастват случаите на диабет и рак.
- Какво може да привлече повече ваши колеги в селата?- Ако се дадат повече пари за практиките, ако общините въведат преференциални наеми за лекарските кабинети, дори и да поемат част от сметките за електричество и отопление на лекарите, вероятно ще дойдат повече колеги на село. Освен това в малките населени места има доста пустеещи къщи, включително и общинска собственост. Вместо да бъдат ограбвани, кметствата могат да ги дадат срещу евтини наеми или безплатно на медиците, така и хората ще имат лекари, и лекарите – по-привлекателни условия за работа.


Кабинетите във Видинско най-пълни

Видинска област е ударник по заети лекарски практики. Районната каса там е сключила 64 договора със 72-ма общопрактикуващи лекари, част от които обслужват по повече от едно населено място, показва справка на Министерството на здравеопазването. Така там са осигурени доктори в 89% от лекарските практики. Според сключените договори на 10 000 регистрирани човека са осигурени шестима лични доктори. Все още недостатъчно обезпечени са общините Бойница и Макреш. Въпреки че в Белоградчик има 4 лекарски практики, общината има остра нужда от медици, които да обслужват и селата Рабиша, Салаш и Стакевци, чиито кабинети се намират в самите населени места, уточниха от РЗОК. Лекарски практики няма в общинския център Макреш и в село Раковица. Причината е, че жителите са направили избор на личен лекар в други селища включително и областния център.


По 5000 пациенти на един доктор


В Разградско заради недостатъчните лекари на едно джипи се падат поне 5000 пациенти, показва справка на Районната здравноосигурителна каса. Една от лекарките с най-много записани в пациентската си листата е д-р Селиме Карагьозова, която лекува 7200 човека. Отделно от тях тя се грижи и за около 1000 души без здравни осигуровки. Нито аз, нито колегите връщаме такива хора, разказа за „Монитор” д-р Карагьозова. Основната част от пациентите й са от Разград, но

близо 1500 са разпръснати в три села


– Дянково, Бисерци и Звънарци, където тя е наела целодневно фелдшери и медицинска сестра. Всеки следобед обаче самата лекарка отива в едно от селата, за да направи профилактичните прегледи. Така всяко едно от селата има джипи на място по два следобеда в седмицата.Налага се тя и колегите й да преглеждат жителите им до късно вечерта. Районната здравноосигурителна каса вече няколко пъти ме е глобявала, защото работя в извънработно време, макар че такова ограничение в Националния рамков договор няма, обясни д-р Карагьозова. Санкции са отнасяли и други нейни колеги. Хората ми са с хронични заболявания, повечето са стари хора, живеят сами и им е трудно да отидат до града, затова ги преглеждам и лекувам,

докато има хора пред вратата ми

казва още тя. Когато се налага някой от тях да бъде прегледан от лекар специалист, тя води на село необходимия медик, като за това селяните плащат само потребителската такса. Така се процедира при по-масовите и социално значими заболявания като сърдечносъдовите, диабет и очни проблеми.

В Сливенско
Линейките пътуват поне час



Линейките в сливенските села пристигат със закъснения, тъй като повечето от малките населени места са в планината и пътищата са разбити. На входовете на много от населените места табели няма, тъй като местните крадат колчетата им, да са си опъват огради около градините. Затова шофьорите на линейките, особено през зимата, се ориентирали трудно по пътя към селата. В Нейково реаномобилите пристигат средно за час, тъй като пътуват от спешния център в Сливен. Пътят до селото е осеян с дупки, а щом падне сняг, става напълно непроходим. Медсестрата е единственото медицинско лице, което е на разположение денонощно на 300-те човека, които живеят там. Повечето от тях са възрастни хора над 80 години с куп заболявания. Сестрата мери кръвното, следи захарта на диабетиците, сменя превръзки на рани, поставя инжекции и звъни за Бърза помощ, когато се налага. Един от малцината ентусиасти джипита за хората от трудно достъпните планински села е индиецът д-р Сатиен Подора. Лекарят работи в Кермен, но пътува и в съседното Биково. Приема и закъсали от други населени места, които нямат свой доктор. Заради отзивчивостта си и ведрия характер се е превърнал в любимец на хората. Д-р Подора живее в Кермен повече от 20 години и е поел лекарската практика там, след като се е дипломирал в Плевенския медицински университет.

сряда, 16 май 2012 г.

Църковният събор наесен пред провал, избирателите с изтекъл мандат

Делегацията ни в Рим за 24 май без владика
Българите там не искат митрополит от ДС

Първото честване на новите светци без патриарха

Първото честване на новите свети великомъченици, които Българската православна църква канонизира през миналата година, ще мине без участието на патриарх Максим, казаха от администрацията на Синодалната палата и обясниха отсъствието с напредналата му възраст. Днес в манастира в град Съединение ще бъде отслужена тържествена света литургия за избитите там след погрома на Априлското въстание новоселски мъченици. Тя ще бъде водена от Ловчанския митрополит Гавриил, ще служат още Видинският Дометиан, Варненският Кирил, Неврокопският Натанаил и Доростолският Амвросий. Архиереите ще присъстват и на тържествата на 17 май в Батак, където със света литургия, отслужена от Пловдивския митрополит Николай, с молебен и шествие ще бъде почетена за пръв път паметта на баташките великомъченици.

Снимка: Новоселските и Баташките мъчениците бяха канонизирани през 2011 г.

ХРАМЪТ ГУБИ ЕВРОПАРИ ЗА РЕСТАВРАЦИЯ

“Св. Ал. Невски” без нотариален акт

Храм-паметникът „Свети Александър Невски” няма нотариален акт за собственост, с който да удостовери собствеността на Българската православна църква. Това съобщи за „Монитор” неговият настоятел епископ Тихон вчера. Единствената преписка, с която настоятелството разполага, е писмо на външно министерство от 1936 г., с което храмът се предава на синода. По думите на епископа обаче въпросното писмо не е нотариален акт за собственост.Липсата на такъв документ ни пречи да кандидатстваме по европейски проекти за основен ремонт и реставрация на храма. Пак по тази причина не можем да приемаме и средства от спонсори, каза още духовникът и допълни, че заради ничията собственост храмът не плаща и данък сгради.15 000 лв. са постъпили от спомоществуватели за реставрацията му. Епископ Тихон обаче ги е вложил в особена сметка на храма, без право да се теглят за каквото и да било до уреждането на собствеността.Преди 100 години, когато катедралата е изградена, земята под нея е била държавна. Тогава още никой не си е дал труда да узакони строежа. В края на тази година храм-паметникът „Св. Ал. Невски” навършва век. Хоросан и парчета мазилка могат да паднат всеки момент върху главите на богомолците встрани от централната му част. Пукнатините са по 2-4 см. Олтарът „Св. св. Кирил и Методий” е затворен, в него не се служи, не се допускат и вярващи, за да не пострада някой.Проблемни са и дървените каратавани, които служат за изравняване на нивата между куполите и видимата част от вътрешната страна на храма, за 100 години са изгнили, вероятно поразени и от дървояди, не скри тревогата си епископ Тихон.

МЗ с план за издръжката на младите лекари

Добра заплата срещу тeча на специализанти
Болници ги обвързват с договор за работа след завършване




Няма кой да слага упойки

В много от болниците след влизането в ЕС беше купена съвременна апаратура.
Няма да има кой да ни слага упойките в реанимацията след пет години, ако не се вземат спешни мерки тази специалност да стане привлекателна за младите хора. Това заяви началникът на Военномедицинска академия ген. проф. Стоян Тонев. Прогнозата му потвърдиха и от Научното дружеството по анестезиология и реанимация.Средно 1,6 анестезиолози се падат на една болница у нас при норматив за страните от Европейския съюз за работа в една хирургична зала да има поне двама. Евростандартът изисква на 10 000 души най-малко 40 такива специалисти. Това означава, че страната ни се нуждае от 29 200. По данни на Българския лекарски съюз анестезиолозите в страната, които все още практикуват професията, са между 700 и 800.Вече няма клиника, която да не е с поне един свободен щат за такъв специалист, защото буквално всеки ден напускат по няколко човека, не скри ген. Тонев. Той посочи, че дефицитът на такива лекари вече е засегнал не само малките общински болници, но и университетските и областните.Специалността анестезиология и реанимация в България е на изчезване, защото работата е изключително тежка и отговорна, а заплатата е между 800 и 1100 лева, подчерта началникът на ВМА и уточни, че в Германия средно те вземат по 4000 евро.

Бягат заради квалификацията


Модерната апаратура е задължителна за успешна квалификация.
Над 65% от младите лекари искат да работят в чужбина не само заради по-високо заплащане, но и защото у нас нямат достатъчно възможности за квалификация, а класирането в списъците на държавната поръчка за специализация е трудно. Това показва проучване на неправителствения сектор в здравеопазването.Близо 5000 работещи български лекари не крият, че няма да се поколебаят да заминат в чужбина, щом се появи подходяща възможност.Лекарското и сестринското съсловие застаряват. Средната възраст на медсестрите е 54 години, сочи още статистиката. 70 на сто от тях вече са в пенсионна възраст. Средната възраст на лекарите е 52 години.

Криза и за преподаватели по медицина

Криза има и при преподавателите по медицина, заяви проф. Силви Кирилов от Медицинския университет в София.
Европа също търси качествени медици, по тази причина всяка година от нас се изнасят не по-малко от 500 лекари, включително и такива с преподавателски опит, разясни той.Специалистите ни заминават най-често за Германия и Швейцария, където буквално има глад за хирурзи, анестезиолози, физиотерапевти, кинезитерапевти и медицински сестри. Местните от тези специалности там на свой ред пък от три години заминават за САЩ и Канада, където заплащането е в пъти над средноевропейското.Хирург у нас с 3-5-годишен опит може да си докара пряко сили 2000 лева, и то ако работи на две места. В Германия месечно той взема средно 4200 евро, а в Швейцария ­ 5000 франка. Кинезитерапевтите и физиотерапевтите там вземат не по-малко от 3500 евро, ако работят в най-ниско платените общински клиники, а в частните могат да си докарат и до 6000 евро. В България месечната им заплата е между 650 и 800 лева.Възнагражденията на патоанатомите у нас са 650 лева за специалист със стаж до 5 години, а такъв с 10 години в тази сфера удря най-много 800 лева. В Германия месечното възнаграждение тръгва от 3000 евро. Затова масово лекарите от тази специалност напускат България. Сега патоанатомите у нас са 42-ма за цялата страна, като за цялата Пловдивска област са само двама.Заради огромните разлики в заплащането всяка година страната ни напускат около 500 лекари, показва регистърът на Българския лекарски съюз. В същото време местата за специализанти държавна поръчка са общо 184 за цялата страна.

Свещениците във Видин без заплати


Свещениците от Видинска епархия ще останат без заплати за месец май, ако Синодът не отпусне финансова помощ. Това съобщи за „Монитор” архимандрит Поликарп – духовен надзорник на Видинска епархия. Той вече е предупредил за опасността Видинския митрополит Дометиан с писмо и искане за финансиране, които на свой ред той ще внесе за разглеждане в Светия синод на заседание в края на месеца.15 000 лева отиват всеки месец само за заплатите на свещениците от епархията, които са общо 34 човека. Във Видинско и среднистите, и висшистите, от тях получават 321 лева, като в това число не влизат требите. По думите на архимандрит Поликарп допълнително от кръщенета, опела и четене на молитви един селски поп може да си докара около 50 лева, а в града - не повече от 70-80 лева, тъй като във Видинска и Монтанска област, които са на територията на епархията, живее най-бедното население, най-вече от безработни.Заплатите за месец април бяха на косъм да не бъдат изплатени също. Великденските празници и дните с повече служби преди празника понапълниха църковната каса. Така хората успяха да си вземат парите, не скри отец Поликарп и добави, че Видинска епархия ще повдигне и въпроса за съфинансиране на месечните възнаграждения на духовниците и от Светия синод. Официално той ще постави този въпрос и на свещеническата конференция на 11 юни.

петък, 4 май 2012 г.

Рецептите за красота на Одри Хепбърн

Публикувано в pravmir.ru на 4 май 2012 г.

В деня, когато се е родила една от най-красивите и талантливи актриси в света – Одри Хепбърн, ние си спомняме известните и любими на мнозина нейни рецепти за красота.

За да бъдат устните ви красиви, изричайте само добри думи.

За да бъдат очите ви красиви, търсете в хората само хубавото.

За да бъде фигурата ви стройна, разделете храната си с гладните.

За да бъдат косите ви красиви, нека всеки ден с къдриците ви играе дете.

Хората повече от предметите се нуждаят от това отношенията с тях да се възстановяват, да се възраждат, да се поправят и никой никога да не бъде захвърлян и забравян.

Остарявайки, вие ще разберете, че имате две ръце: с едната да помагате на себе си, с другата да помагате на ближните.

Красотата на жената не е в дрехите, които тя нови, не е в нейната фигура и не е в прическата й.

Красотата на жената трябва да се вижда в нейните очи, те да вратата към нейното сърце – мястото, където живее любовта.

Истинската красота на жената се отразява в нейната душа.

Красотата на жената се проявява в нейната грижа и любов.

Красотата на жената нараства с преминалите години …

сряда, 2 май 2012 г.

Дипломация в църковни одежди


«Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.» А.Айнщайн

Силвия Николова,

в. «Монитор”, 1 май 2012

По всичко личи, че дългогодишният опит на руския патриарх Кирил като завеждащ отдела по външна политика на Руската православна църква до избирането му в най-висш сан го е научил да се придържа към въпросната максима на Айнщайн независимо колко относителни могат да бъдат нещата както в политиката, така и в църквата. Впрочем, втората неизбежно всякога е зависела от първата, колкото и на нас, православните, да не ни се иска да си го признаем и да го обясняваме с клишираната византийска фраза за «симфонията“ между двете. Тридневната визита на предстоятеля на РПЦ в България обаче показа съвършено нов подход на Московската патриаршия към автокефалните (самостоятелни, б. ред.) църкви на Балканите. На първо място Кирил наруши протокола и вместо първата му визита след възкачването му на патриаршеския престол през януари 2009 г. да бъде в Румъния, а след това в Сърбия, той избра да дойде в България. Официалното обяснение бе заради познанството му с патриарх Максим, уважението към неговата личност и пиететът към българската култура и духовност, дала основите на руската култура и духовност чрез азбуката на братя Кирил и Методий, и мисионерството на наши духовници в земите на Киевска Рус. Това, безспорно, събуди чувство на гордост у вярващите. За висшия клир обаче това се оказа своего рода тунинг на поувехналото самочувствие след отварянето на досиетата през януари. Изборът на България за отправна точка на т. нар. мирни посещения идва да покаже още, че православната църквата като цяло е узряла да мисли и действа не само в рамките на .дългогодишните традиции, но и да разчупи статуквото щом това ще реши един, понякога и повече от един проблем. А за РПЦ на Балканите те, независимо че за простодушните вярващи остават скрити, за анализаторите са повече от явни. С Румънската православна църква тя е в спор за няколко молдовски епархии, които желаят да я напуснат и да се присъединят към патриаршията в Букурещ. Със Сърбия пък има негласни търкания заради желанието на правителството в Белград да покани на посещение там папа Бенедикт XVI. Затова най-доброто, което в този деликатен момент патриарх Кирил направи, бе да посети България, която в последните години и особено след присъединяването ни към Европейския съюз, стана твърде деликатна сфера на взаимоотношения за Москва, та било то и църковни. Именно от нашата страна, чрез изявления на придружаващия го митрополит Иларион Алфеев - завеждащия междуцърковните отношения, стана ясно, че РПЦ е готова да посредничи за решаването на църковния проблем между сръбската и македонската църкви за даването и на автокефалност. Времето на визитата на патриарх Кирил показа още нещо - как мисли и действа/бездейства българският висш клир по отношение на редица социални и обществени проблеми. Високият гост реагира остро на консуматорското общество като цяло в света, взимайки за повод рекламен билборд. И от това изнесе показно на нашия синод как се говори на разбираем език, внушаващ морал и нравственост, но без размахване на пръст. Именно притежаваният от него дар да комуникира го направи любимец не само за църковните баби в Русия, но и на младежите. Въздействащото му слово, по човешки разбираемо, без всякакви архаизми, бе посрещнато с невероятна тишина дори от зяпачите дошли на литургията в храма «Св. Ал. Невски“. Височайшата визита изкара не само една недоопрана нашенска риза Тя например показа, че независимо от щаба синодални чиновници, архиереите ни нямат понятие от протокол, не притежават организационни качества, но и не делегират права на хора, които умеят да правят това. На практика, докато цялата тежест по визитата отнесе Светлана Шаренкова - председател на форум «България - Русия“, и нейните сътрудници, нашите старци пребиваваха в безметежно блаженство в очакване на пищни церемонии и светлината прожекторите. Елементарен пример: те не си дадоха труда да осигурят пропуски и подиум за журналистите в патриаршеската катедрала, независимо че данните на репортерите в този ресор им бяха на разположение. Репортери, оператори и фотографи влизаха безпрепятствено, но без място за работа, нито пък синодът бе осигурил говорител, който да изпраща прессъобщения след събитията. Молебенът в синодалният параклис пък бе организиран по такъв начин, че едва 30-ина души успяха да го слушат от коридора. Срамът определено изми пловдивският митрополит Николай, който за сетен път доказа, че не е достатъчно само да носиш енголпие и да протягаш ръка за благословия, за да имаш авторитет. Владиката, независимо че е най-младият в синода, изпипа визитата така, че по време на няколкочасовото високо посещение нямаше нито един фал. Напротив -стотици вярващи по тротоарите със знаменца, осигурен достъп и условия за журналистите, отличен ред и нито една погрешна стъпка. Дори само тези няколко факта показват, че архиереите ни имат много още да се учат, но не само от събратята си в чуждите православни църкви, но и от по-младите от тях. Впрочем, последното те трудно приемат. Което, откъдето и да бъде погледнато, говори само едно - че за разлика от РПЦ те не взимат поука от пропуските си и въобще не ги интересува какво е казал Айнщайн за проблемите и мисленето.