Въвеждането на вероучение ще издигне морала на нацията ни

Д-р КРАСИМИРА СИМЕОНОВА, депутат от ГЕРБ:

ЧУЖДИ КУЛТОВЕ УБИВАТ ДУШИТЕ НА ДЕЦАТА НИ

Наложително е пререгистриране на изповеданията у нас

Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 17 октомври 2009 г.

- Госпожо Симеонова, преди броени дни за сетен път обществеността в Добрич скочи срещу молитвено събрание на "Свидетели на Йехова", независимо че вероизповеданието е регистрирано в нашата страна. Според вас необходима ли е пререгистрация на всички вероизповедания и затягане на регистрационния режим, както вече поискаха някои общественици? - Фактът, че се налага да коментираме това събитие в Добрич, означава, че то е в резултат на допуснати грешки на държавно ниво. Тези грешки са още от периода 1990 - 1994 година, когато в страната ни е позволена регистрацията на религиозни секти. Те може да са направени от незнание. Напълно възможно е обаче някой да е използвал незнанието на политиците ни тогава. Тези секти са проникнали отвън, от чужбина. Сами по себе си те представляват заплаха за обществото, защото са антихуманни и антихристиянски. Като се има предвид това, повече от наложително е въвеждането на пререгистриране на вероизповеданията у нас. Недопустимо е двама-трима човека да се обединят в нещо и да бъдат регистрирани като вероизповедание. - На практика обаче това се случваше и продължава да се случва? - Да, за съжаление се случва. Точно заради това трябва да се вземат мерки да не се позволява регистрация на всеки, който пожелае да се обяви за религиозна група. Всеки, който си даде труд да проследи начина на живот, изповядването на определения култ и нормите на поведение, които той налага, и самата му организация, ще му стане ясно, че дълбокият смисъл е съвсем различно нещо от това, което неговите ръководители проповядват. Нещо повече - в основата му се крият съвсем не хуманни намерения. Напротив, нерядко става дума за вербуване на човешки души и промиване на мозъци. - Според вас не са ли много 96 регистрирани вероизповедания в България? - Действително 96 регистрирани вероизповедания за седеммилионна България са твърде много. Освен регистрираните у нас необезпокоявано съществуват и развиват дейност, тоест промиват мозъци, около 130 сектантски образувания. От тях 40 действат подмолно чрез различни фондации, семинари, курсове по английски, немски, френски и италиански език. От миналата година в България работи Центърът за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий", който с благословията на светейшия български патриарх Максим се бори срещу негативното сектантско влияние. Засега този център е единствената неправителствена организация, която професионално изследва този проблем и работи за отстраняването му. - Кои от сега действащите и регистрирани вероизповедания у нас бихте откроили като особено опасни? - Не са едно и две, но някои от тях са с продължително присъствие в България. Едно от тях е "Свидетели на Йехова", които са опасни с религиозните си забрани за отказване от преливане на кръв и някои животоспасяващи медицински интервенции, налагане на строги норми на поведение и общуване с хора извън сектата и забраната за полагане на клетва. Те имат близо 130-годишно присъствие по нашите земи. Особено опасни, антихуманни и антихристиянски са още мормоните, хората на Муун, кришнаизмът и бахаите, които не жалят усилия и средства да набират свои последователи у нас най-вече за да привличат млади хора. - Защо според вас хората така, на доверие, тръгват след всеки малко по-сладкодумен проповедник? - Случва се, защото не познаваме добре традиционните вероизповедания в нашата страна. - Кои по-точно традиционни вероизповедания имате предвид? - Става дума за християнството, юдаизма и мюсюлманството. Тези религии са монотеистични, тоест изповядват единобожие и утвърждават вярата в един бог, като същевременно проповядват висока нравственост, морал и етични норми в поведението. - Вярно ли е, че данъчните облекчения и освобождаването от мита и такси са в основата на роенето на сектите в последните няколко години? - Несъмнено зад роенето им стоят икономически интереси. Факт е, че те не са освободени от данък добавена стойност и от такси, но пък са освободени от мита. Това е достатъчно основание всеки по-предприемчив и безскрупулен човек да регистрира нова верова структура и така да внася стоки, а после по свои канали да печели от продажбата им. Сектите просто се възползват от незнанието на младото поколение, което все още никой не учи кое е добро, кое е зло. Именно този пропуск прави младите хора лесна тяхна жертва. Атеизмът, в който живяхме и в който бяхме възпитавани в продължение на повече от 40 години, доведе до това, което най-малко очаквахме да се случи. - Какво имате предвид?
- До сриване на етичните норми и възприемане на чужди, деструктивни култове от младите хора под влиянието именно на агресивни, но привличащи с щедри обещания проповедници. А, както е известно, сектите организират безплатни курсове за изучаване на чужди езици, други раздават храни и обещават специализации и пътувания в чужбина - все неща, които се харесват на мнозина млади хора. - Подкрепяте ли предложението, направено от депутати в 40-ото народно събрание, да бъде въведен праг на членовете за регистрацията на вероизповеданията? - Повече от наложително е да се въведе долен праг на брой последователи като условие за регистрация на едно ново вероизповедание. Напълно логично е, след като за регистрацията на една партия се изискват минимум 2500 членове, за регистрацията на едно вероизповедание да се изисква долен праг на 250 000 последователи. Недопустимо е да имаме толкова много култове у нас, при положение че не познаваме традиционната си религия - източното православие. Това ще бъде и целта в работата ни оттук нататък - да се промени Законът за вероизповеданията в частта му, отнасяща се до регистрационния режим. - Когато възникне проблем, свързан със секта или нов за страната ни култ, веднага се повдига въпросът за по-сериозното изучаване на религия в училищата, дори на предмета православно вероучение. Възможно ли е това да се случи? - Напълно възможно е. Изучаването на този предмет е крайно наложително. Затова ще проучим възможностите и ще предложим промяна на Закона за образованието по отношение на по-сериозното изучаване на вероучение в българските училища. Историята, този правдив учител и съдник, показва, че народите, които са избирали доброто, уважавали са вярата на своите деди и са изпълнявали етичните и нравствените є предписания, са се радвали и се радват на успехи и благоденствие във всички сфери на обществения и икономическия, а оттам и на личния си живот. И обратно, направилите грешния избор, забравилите отеческата си вяра често пъти са страдали и са стигали до национални катастрофи. Нещо повече, съдбата на отделния индивид и народ зависи от отношението му към определени етични заповеди и наредби, предписвани от религията. Нашият народ обаче е забравил тези заповеди и наредби. Ние дори не си спомняме десетте божи заповеди, повечето хора дори не ги знаят. Като се имат предвид тези факти, напълно логично е, че в нравствено отношение, в това число и младите хора, вървим все по-надолу и по-надолу. В този ред на мисли смятам, че православното вероучение трябва да бъде въведено за изучаване много по-сериозно в българските училища. Православието не е суха догма. То е изградено върху основата на уважението и правото на свободен избор. Това е още едно основание да му бъде отредено подобаващо място в учебните програми, защото то възпитава в толерантност, етика, чувство за отговорност, ненасилие и състрадание. Като имаме предвид нивото на морал сега сред младите хора, насилието и жестокостта в българското училище, е крайно време всички ние - църква, общество, политици, да се обединим и всеки според силите си да работи за въвеждането на вероучение в училищата. - Прави впечатление, че след някаква беда, ексцесия с млади хора или катастрофа се повдига въпросът за православното вероучение в училищата, но когато проблемът се позабрави, се забравя и въпросът за вероучението. Не означава ли това, че тази тема стана банална и неутрална за бягство от проблема, като, да речем, разговорите пред блока за футбол? - Аз лично съм обезпокоена от факта, че 80% от родителите са против изучаването на вероучение. Това поне показват резултатите от едно проучване. За мен това е много страшен индикатор. Оказва се, че своето незнание и възпитание в атеизъм ние неволно предаваме и на поколенията след нас. От това трудно можем да очакваме нещо добро - разпадащото се морално общество е налице. Затова първо трябва да работим с родителите, а след това с децата. Смятам, че е необходимо скоро да започнат широки обществени дебати за необходимостта от въвеждането на православно вероучение в българските училища. Обществото ни е длъжник на своите деца.

Проф. ГЕНЧО НАЧЕВ, директор е на Университетска болница “Св. Екатерина”:

ПРИСАЖДАНЕТО НА ОРГАН В ЧУЖБИНА Е ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНО

Университетските болници трябва да останат само три
Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 1 октомври 2009 г.

- Проф. Начев, в последно време отново на предна позиция излезе проблемът трансплантации. Министър-председателят Бойко Борисов инициира създаването на фонд за подпомагането им. Пишат се програми, нова наредба. Каква всъщност е причината? Знаете, че от години все се говори за необходимостта от повече трансплантации, а на практика до момента няма помръдване и на йота.
- Действително в България от години има листа на чакащите за орган. Донори от починали обаче липсват. Често пъти болните не ги дочакват и си отиват от този свят. Оптимист съм да мисля, че когато има инициатива в положителна насока, каквато е тази на премиера Борисов за решаване на проблема с трансплантациите, той наистина може да бъде решен. Все още не всички български болници разполагат с психолози, които да разговарят с близките на потенциалните донори. Проблем за липсата на трупни органи, поддържани в състояние за присаждане, е и недостатъчното финансиране на лечебните заведения, които ги откриват. Правят експлантацията, поддържат ги в живо състояние и ги предоставят за трансплантация. Необходима е целенасочена работа с ръководителите на звената по анестезиология и реанимация, за да се научат те да мислят в перспектива на евентуално донорство, когато имат случай на мозъчна смърт. Важно е и да се научат как да информират навреме Националната агенция по трансплантации за наличието на подходящ орган. В процес е и промяната на сега действащата наредба за трансплантациите.

- Какво ново предвиждат промените в наредбата?
- Предвижда се възможността български граждани да могат да пътуват за трансплантации в страни от Европейската общност. Ще бъде направен и обществен съвет, който да съдейства на болните да отидат за трансплантация в чужбина, когато някъде има на разположение орган, съвместим и подходящ за тях. - И сега има Фонд за лечение на деца, съществува и комисия за лечение в чужбина към Националната здравноосигурителна каса. Още една структура, занимаваща се с тези въпроси, няма ли да обремени и без това твърде тежкия път на българския болен до адекватно лечение зад граница?
- Бъдещето ще покаже доколко тази нова структура ще намери приложение на практика. Тя обаче е замислена като организационна, за да скъсява разстоянието между пациента и болницата, където той може да бъде трансплантиран. Трябва да се знае обаче, че възможностите за присаждане на орган извън България са минимални. - Защо, нали все пак страната ни е член на Европейския съюз?
- Що се отнася до трансплантация на орган от жив донор, проблеми няма. Тя може да се извършва и в България. Достатъчно е показателите за съвместимост на донора да съвпадат с тези на реципиента. Затова и за тази терапия листа на чакащите няма. Когато обаче стане дума за трупните донори, всяка държава има ограничения. Именно заради недостига на органи са създадени Евротрансплант и Скандинавиятрансплант. Като се има предвид това, дори да се платят много пари, малко вероятно е някоя от тези организации да приеме пациент от държава извън тези, членуващи в нея. Възможно е най-много да се предостави бъбрек, защото при определени грижи той може да издържи в живо състояние един-два дни. Ако се окаже, че при наличието на такъв орган при тях няма подходящ реципиент, могат да извикат български гражданин. Тази възможност обаче е малка. За сърце обаче и дума не може да става. То издържа максимум четири часа - време недостатъчно за експлантацията на органа, за поддържането му, разпращането на съобщението и самото транспортиране на болния. Като се има предвид това, е напълно безпочвено хората да се притесняват, че някой може да спекулира с изнасянето на органи, каквито страховити сюжети показват някои криминални филми. Нещо повече, в България има хора, които желаят да продадат свой орган, но това е забранено от нашето законодателство и не се прави. Възможно е донорство на жив орган само от пряк роднина. Първото и неотложно нещо, което ние самите, лекарите, трябва да направим, е между нас да има единомислие и единодействие по проблема трансплантации. - Вече има идея за създаване на балканска организация за обмен на трупни донори по подобие на Скандинавиантрансплант. Една такава структура няма ли да реши поне отчасти проблема с донорството у нас?
- Създаването на балканска организация за обмен на органи няма да реши проблема ни с вълшебна пръчка, защото и останалите страни изпитват недостиг на трупни донори. Единствената полза ще е, че ако някъде има свободен орган, за който няма реципиент в същата страна, вместо той да бъде изхвърлен, ще бъдат пуснати данни за него в общата информационна система, за да бъде предоставен на пациент, който е съвместим с него от която и да е друга държава, членуваща в тази организация. Освен това, като знам колко трудно организираме трансплантациите в България, в малка страна, в която не би следвало да има никакви пречки, не мога да си представя как ще се организираме да отидем до Атина за сърце, да го доставим, че и да го присадим. Организацията на подобно нещо е въпрос на логистика. Хората в Европа са свикнали да го правят. Време ни е и ние да се научим. При нас, българите, големият проблем е и си остава организацията. Ако сериозно искаме да решим въпроса с трупното донорство, ще ни се наложи да променим и нагласите, и действията, и най-вече мисленето, особено на лекарите в звената по анестезиология и реанимация в периферните болници. - Звучите твърде песимистично.
- Просто съм реалист. Но има и положителни неща, които ми дават основание да се надявам, че най-сетне може би проблемът ще бъде решен. Вече се обмисля да бъде увеличено заплащането на реално направените разходи, които една болница прави, когато поддържа един трупен донор в живо състояние. В такъв случай лечебното заведение изразходва средства за лекарства, препарати, консумативи и дори труд на лекарите, които не се заплащат от здравната каса по клинични пътеки. Предвижда се занапред да се покриват разходите на болниците, в които се лекува потенциалният донор. Всички изразходвани средства ще се възстановяват от държавата. Истината е, че сега лечебните заведения не са мотивирани финансово да извършват такава дейност. Те имат само морален ангажимент. Именно там, където колегите са по-съвестни и морално ангажирани, ни подават органи. От лечебните заведения, където се стараят да са прецизни по отношение на точката от закона и държат най-вече на финансовата си стабилност, нямат никакъв интерес да поддържат такива пациенти. - Оказва се, че повечето университетски болници пак са с огромни дългове. Какво е положението в "Св. Екатерина"?
- Към момента сме финансово най-стабилната болница. За първото шестмесечие имаме 1 млн. и 200 хил. лв. положителен финансов резултат. През следващите шест месеца той обаче ще падне, тъй като активността през летните месеци, както обикновено, е ниска и приходите ще са по-малко. Същевременно разходите не могат да бъдат намалени, тъй като ще се влоши качеството. Сигурен съм обаче, че във всички случаи няма да имаме нито стотинка в падеж, както нямаме и сега. Имаме дори възможност да заделяме пари за инвестиции като купуване на апаратура и ноухау като дейности. - Как гледате на идеята за намаляване на броя на университетските болници, която вече се обсъжда в парламента?
- Приветствам тази идея. 19 университетски болници, от които 15 в София и по една във Варна, Плевен, Пловдив и Стара Загора, са неоправдано много за малка България. Сега, за да се нарече едно лечебно заведение университетско, достатъчно е в една негова клиника да се провежда обучение. Логично е в София да останат три университетски болници, като останалите се обединят. По-важното обаче е, че те трябва да получават финансиране за своята научно-преподавателска дейност. При това финансирането трябва да бъде от държавата, независимо дали то ще се осъществява чрез Министерството на здравеопазването или чрез Министерството на образованието, науката и младежта. Колкото до научната дейност, тя трябва да се финансира по програми.

Визитка

Роден е на 9 ноември 1951 г. в Казанлък
През 1975 г. завършва Медицинския университет в София, а от 1978 г. става асистент в Медицинската академия с конкурс, където по-късно получава званието "професор"
Национален консултант е по кардиохирургия

Облъчват ни с опасни рентгенови апарати

Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 1 октомври 2009 г.

Над половината от рентгеновите апарати в България са твърде стари, средната им възраст е 30 години. Тези от тях за изследване на гръдния кош облъчват малко над европейските норми за допустимо лечение на апаратите за образна диагностика. Това съобщи председателят на Българската асоциация по радиология доц. Васил Хаджидеков вчера, ден преди започващия 13-и конгрес на асоциацията. У нас няма норма за допустим брой и дози облъчвания на пациент годишно, има само за медицинския персонал, подчерта той.
От 2010 г. всеки рентгенов апарат ще бъде снабден с брояч за отчитане на дозата лъчение. След прегледа пък пациентът ще получава фиш с данни за интензивността на лъчението, на което е бил подложен, както и датата и органа, който е изследван.
За разлика от повечето европейски страни, където всекидневно се проверява дали рентгенът работи качествено и дали не излъчва по-високи дози от допустимото, у нас това не се прави с месеци, отчете ст.н.с. І степен Красимир Катерински. В началото на 90-те години частните медицински центрове внесоха изхвърлени мамографски апарати от Европа, които понякога дават отклонения, изтъкна той.

Ваксинират бременните и децата срещу A(H1N1)

Първи смъртен случай от свински грип у нас

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР",
1 октомври 2009 г.

Свинският грип взе първата си жертва у нас. 30-годишен мъж е починал в Университетската болница "Лозенец" от двустранна пневмония, причинена от заразата. Това съобщи вчера шефът на отдел "Надзор на заразните болести" в Министерството на здравеопазването д-р Ангел Кунчев. Болният е работил в нощно заведение на морето и е напълно възможно да се е инфектирал от друг болен там, предположи експертът.
Мъжът, който е от Самоков, е усетил първите симптоми - втрисания, болки в ставите, хрема и висока температура, още на 19 септември. След като предписаните от личния лекар антибиотици не помогнали близо седмица, той бил приет в болницата в Самоков. На 25 септември е закаран по спешност в университетската болница "Лозенец" в София. Починалият е бил с понижена имунна система заради наркозависимост.
61-годишният баща на починалия също е развил болестта. Той се пък се лекува в Университетската болница "Св. Анна" също в столицата.
"Състоянието му е добро, върви към подобряване. Постъпи при нас с висока температура и съмнения за бронхопневмония, но засега заболяването протича като обикновена вирусна инфекция, каза за "МОНИТОР" д-р Димитър Димитров, директор на лечебното заведение. Бащата на починалия е лекуван с антибиотици, но му е предписан и профилактичен курс с тамифлу. По уверенията на д-р Димитров няма основания за притеснения, мъжът скоро ще бъде изписан. Това е 6-ият случай на лекуван от свински грип в "Св. Анна" от август до сега. Още 4-ма други са били в контакт с починалия, но те не са развили заразата.
Дори сезонният грип може да доведе до смърт, тъй като забавеното лечение винаги води до усложнения, удря в сърцето, довежда до пневмония и задушаване, каза още д-р Димитър Димитров. При болки в ставите, хрема и висока температура да не се прибягва до самолечение, а да се отиде веднага при личния лекар, посъветва той.
Няма основание за паника след първия смъртен случай вследствие от новия грип, заяви д-р Ангел Кунчев.
През октомври се очаква да стане ясно какви количества ваксини и на каква цена ще бъдат разпределени от спецкомисия на Европейския съюз за България. С част от тях приоритетно ще бъдат ваксинирани децата с хронични заболявания, бременните, полицаите, лекарите и други.

Православни българи купуват католически храм в Монреал

Силвия Николова В-к "МОНИТОР", 30 септември 2009 г.

Българската общност в Монреал иска да купи католически храм в града, за да си направи православна църква с център, в който сънародниците ни да се събират на празници, а децата да учат български език и православно вероучение, съобщиха наши сънародници.
Засега те са събрали 200 000 долара, търсят още 400 000 долара за покупката, обясниха от Дирекцията по вероизповеданията.
Метохът в Истанбул ще бъде укрепен до месеци
Вчера дирекцията преведе 10 000 евро на храма "Св. Атанасий" в македонското село Баранци. Средствата са отпуснати по инициатива на нашата страна заради запазения в
двора на черквата надгробен кръст на загинали 16 български войници.
Кръстът е 7-метров от бял мрамор, на Задушница селският свещеник отслужва панихида за загиналите ни сънародници. На 3 ноември, Войнишка задушница, представители на нашата Дирекция по вероизповеданията ще положат там цветя.
По 50 000 евро преведе вчера тя на българския храм "Св. Цар Борис Покръстител" в Берлин за ремонт, и на Желязната църква и метоха в Истанбул за укрепителни работи.

Купихме македонската черква в Мелбърн, САЩ

Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 29 септември 2009 г.

Българската църковна община в Мелбърн, САЩ, е купила сградата на македонската черква в града, съобщиха наши сънародници от църковното настоятелство там.
Сънародниците ни са спазарили храма изгодно за 8000 долара.

СНИМКА: В храма ни в Лос Анжелисвече служи епископ Кирил.

Значителна сума за покупката е дал един от най-уважаваните хирурзи там д-р Роберт Павлов, уточниха от Дирекцията по вероизповеданията. Над 3000 българи живеят в Мелбърн. Сънародниците ни там са предимно от старата емиграция и са една от най-задружните наши общности зад граница.
Освен изгодната оферта за покупката на храма е изиграло роля и името му. Той се нарича "Св. Кирил и Методий". Самата сграда пък е била обект на злостен спор между три враждуващи крила на македонската емиграция в града.
Междувременно обаче българската църковна община в Лос Анжелис пък назначи за духовник в храма "Св. Георги" епископ Кирил от синода на дядо Инокентий, съобщи Емил Велинов от Дирекцията по вероизповеданията. Първоначално българите поискали свещеник от синода, оглавяван от патриарх Максим. Година след като от Синодалната палата не им изпратили човек, те си взели поп от алтернативния синод.

.

Нов храм сред панелките на Младост

Вярващи вдигат Божия дом на мястото на разрушен параклис

Силвия Николова, в. "МОНИТОР", 24 септември 2009 г.


"Свято място пусто не остава", твърди една руска поговорка. Оказва се, че тя е валидна и за нашите географски ширини. Поне що се отнася до едно кътче в столичния комплекс "Младост 1". На последната спирка на тролейбус 5 от известно време е побит скромен железен кръст с лаконичен надпис: Храм "Преображение Господне". В подножието му всякога има положени свежи цветя, понякога в импровизиран свещник от тухла мъждука свещица. Някои от минаващите оттук жители на "Младост 1" и на съседния квартал "Дървеница" се прекръстват или поне спират, преди да продължат нататък. Това е

едно от трите Божии места,

както ги наричат хората тук. Другите две са девическият манастир "Свети пророк Илия" в кв. "Младост 2" и храмът "Свети Георги Победоносец" в кв. "Дървеница".
Някога на мястото с железния кръст е имало параклис "Свети Спас" - народното название на Възнесение Христово. В края на 60-те години той е разрушен заради строежа на либийското и севернокорейското посолство. Теренът обаче остава незастроен, независимо от недостигащото място за панелките наоколо. Никой в община "Младост" не си спомня как така той се е запазил.

Кръстът е побит като паметен знак

по инициатива на енорийския свещеник отец Димитър Вукадинов от храма "Св. Георги Победоносец", но и като знак за бъдещ строеж на черква, която ще се нарича "Възнесение Господне".
Парцелът е дарен за градежа от съвсем небогата фамилия от кв. "Дървеница". В този район квадратният метър земя в строеж се търгува за стотици евро. Въпреки това обаче покойната пенсионерка Цветанка Карадашка не се замисля и за миг. Преди три години тя потвърждава в общината дарителския акт на своята майка отпреди повече от половин век земята да бъде дарена на църквата и на нея да бъде вдигнат енорийски храм за хората от кв. "Младост". Проектите и разрешителните за градежа, с чийто надзор се е заел отец Димитър Вукадинов, вече са готови. Очаква се последен параф от Софийската митрополия.
По подобен начин някога същият този терен е дарен от майката на Цветанка - Спаса Тодорова Стоичкова от някогашното село Дървеница. Наследниците й, пряка от които сега е Мария Карадашка, не знаят кога точно е родена тяхната баба. Помнят само, че тя е починала през есента на 1978 г. По изчисленията на внучката й Мария бабата се е споминала на около 84 години. Тя обаче пази до подробности предавания устно в рода разказ за живота на благочестивата Спаса.
"Преди да стигне до идеята да дари земята за градеж на параклис, в продължение на девет години баба е била на легло. През това време

периодично й се присънвало,

че трябва да дари точно това парче от земята си за параклис, сънувала дори неговото име. От момента, в който тя взела решението да го предостави, здравето й започнало да се подобрява", разказва внучката Мария. Впоследствие тя дори наглеждала градежа, за който с дарения в пари, материали и най-вече с доброволен труд се включили нейните съселяни. Според преданието във фамилията той бил завършен около 1935-1936 г., а скоро след това и осветен. В продължение на три десетилетия, колкото той е съществувал, за него са се грижили монахините от близкия манастир "Свети пророк Илия".
"Параклисът беше на север от нашата обител, близо до днешния блок 70 в "Младост 1". Към него имаше две стаички. През Средновековието там имало голям манастир, но турците, след като завладели нашата страна, разрушили и заличили светинята. Когато баба Спаса от село Дървеница дарила мястото и започнал строежът, работниците се натъкнали на много кости на избити християни. По време на Втората световна война войници копаеха окопи тук и все изкопаваха човешки кости на непогребани хора", разказват местните хора.
Старци от енорията си спомнят, че

на метри от някогашния параклис

е имало изворче, за чиято вода се твърдяло, че била лековита. Някога софиянци впрягали файтони и с целите си домочадия идвали в нивята на село Дървеница (на тяхно място е днес "Младост 1"), за да се измият за здраве в него и да си налеят вода, която пазели и пиели пестеливо като светена. За него си спомня 79-годишната Таня Стоянова. Някога тя също е идвала тук със своите родители и е слушала различни истории за чудни изцеления. Тя си спомня и някогашния параклис "Свети Спас", край който на Преображение Господне всяка година се събирал много народ на молебен и за курбан. По спомени на друга жителка на кв. "Дървеница"- Лазарина Христова, параклисът "Свети Спас" е разрушен през 1966 г., до началото на 70-е все още е имало отломки от него, сред които играели децата. Някои от предметите в него, както и няколко икони, са запазени в близкия манастир "Свети пророк Илия". Вярващите от инициативната група за градежа на новия храм, в която е и Христова, се надяват някои от предметите да бъдат върнати отново на черквата след завършване на градежа. Вече има желаещи да станат и негови дарители. Очаква се темелите на Божия дом да бъдат положени скоро.