Игра на доктор

Силвия Николова
В-к "МОНИТОР", 1 август 2009 г.

Да си болен в България и да оцелееш телесно и душевно след оказана медицинска помощ по общия ред, без връзки, без благодарности на ръка или служебна карта, е не само късмет. Оцелелият въпреки оказаната му медицинска помощ българин, който е преодолял всички схеми за получаване на направления за безплатни прегледи и изследвания и е успял да пропълзи жив по клиничните пътеки, заслужава да бъде възнаграден щедро и прещедро. Дори да бъде номиниран за рекордите на Гинес. Защото не е тайна, че няма друга нация в Европа, която продължава да е жива не само въпреки всички икономически и социални неблагополучия, но и въпреки онова нещо, наричано някак си по недоразумение здравеопазване. По-точно, здравенаказване, както го определи преди години в изблик на откровеност един депутат - лекар. Впрочем той беше от онези народни представители, които макар и да признаваха недомислията в Закона за здравното осигуряване и ги сочеха на журналистите в кулоарите, го гласуваха набързо в залата, защото трябваше да бъде затворена глава „Здравеопазване", за да бъде приета страната ни в Европейския съюз. В бързината по спазване на срокове тогава се сдобихме с откровени недомислици в здравната ни система, които поболяха немалко хора. Но и направи завинаги свои заложници пациен тите, лекарите, мениджърите на болниците и всички останали по веригата.
Оказва се, че единадесет години, след като бе премахнат съветският модел на Семашко и въведена здравноосигурителна система, както е във всички цивилизовани страни, медицинската помощ у нас, вместо да се подобри, тръгна назад. Тя дори започна да става опасна за нашето здраве. Стигна се дотам да се плаща за всичко. И което е ненормално - за едно и също нещо се плаща по няколко пъти. Впрочем това съвсем не означава, че те лекуват по-добре. Церят те така, както са си решили, разбирай като по снизхождение, та дори да си платил на ръка посочената ти сума, уж дарение за лечебното заведение.
Българският гражданин е закрепостен към монополиста Национална здравноосигурителна каса - институцията с най-много средства за разплащания за дейности, свързани с живота на гражданите след Националния осигурителен институт.
Което обаче не є пречи да извива ръцете на лекари и пациенти с твърдението, че няма пари. Не е тайна, че тя разполага с 400 млн. лв. резерв. Както не е тайна и обстоятелството, че касата по дефиниция е предопределена да вкарва болниците в дългове, а те от своя страна да изнудват пациентите за плащания на ръка. Защото тя се разплаща по остаряла методика за труд, който не е остойностяван от 20 години, и скачащи цени на консумативи и лекарства, които изпреварват актуализацията на бюджета є. Пределно ясно е, че монополист, какъвто е НЗОК, не дава право на избор. По-качествена медицинска помощ обаче не получават и гражданите, които се осигуряват допълнително в частните фондове. Причината е твърде прозаична, едни и същи лечебни заведения лекуват и осигурени от касата, и от фондовете. При това в повечето случаи калкулират едни и същи услуги за сметка и на двете финансови структури, за да закърпят бюджета си до края на месеца.
Пределно ясно е, че монополизмът в здравеопазването е твърде опасен за живота на осигурените. Пределно ясно е обаче и това, че печелившата карта на новия здравен министър Божидар Нанев ще е раздържавяването на касата и възможността българските граждани да се осигуряват в здравен фонд по свой избор. Защото няма съмнение, че където има конкуренция, има и качество. Другото е риалити на оцеляването, наричано все още по навик здравеопазване.