Психичното здраве е част от обществената сигурност

Напълно възможно е да стигнем до ефективни стачни действия, само нас ни е грижа за несретите, счупени човешки души, казва д-р Донка Господинова

 

Силвия Николова, 01.06.2026 г.

 сайт Clinica   www.clinica.bg

 

С остро възражение излязоха от Сдружението на държавните психиатрични болници срещу искането за намаляване на бюджета с 10 на сто и заявиха готовността си за протестни действия. Докъде ще стигнат те, на какво са решени работещите, на колко възлиза издръжката на един болен, защо реформата в психиатричната помощ не се случва и клинични пътеки биха ли решили проблемите. Това попитахме д-р Донка Господинова. Тя е председател на сдружението и директор на Държавната психиатрична болница в Севлиево.

 

 

 

-        Д-р Господинова, проблемите в психиатричната помощ, най-вече в държавните болници, не са от вчера – от кадрови дефицит до финансиране. Какви са очакванията Ви от новия здравен министър и кабинет?

-        Нормало е, когато имаме ново ръководство на МЗ да гледаме с надежда за някаква добра промяна. Първите стъпки, които направи новия министър не говорят за това. Тръгна се с рестрикции. Министерството на здравеопазването ни изпрати указания да заложим 10% по-ниска бюджетна прогноза за издръжка до края на 2026 г., както и за 2027 и 2028 година. Меко казано, това е голям проблем за нас, тъй като без достатъчно средства държавните психиатрични болници не могат да съществуват. Трябва да се плащат електричество, вода, отопление, храна, лекарства и външни медицински консултации за пациентите ни. Това означава цялото комплексно лечение, грижа, рехабилитация и ресоциализация за тях.

-        Сдружението на държавните психиатрични болници заяви преди дни, че с рестрикцията тези лечебни заведения не биха могли да оцелеят. Какви стъпки предвиждате?

-        Не бихме могли да откажем хоспитализации още повече, че нашите пациенти са една по-особена категория. При нас настаняват и хора за лечение по смисъла на Наказателния кодекс – с психично заболяване, извършили особено опасни деяния. Настаняват се и такива с тежка социална анамнеза – нямат близки и дом, а институциите след приключване на лечението им не могат да им осигурят адекватна грижа. При нас са и тези с изключително тежка психиатрична патология – шизофренни психози, а това са най-тежките и опустошителни заболявания. Няма как да отказваме приема им, но ще се влоши качеството на грижата.

-        И досега излизат данни за недостатъчно качество на грижата, особено от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа. За къде повече да се влошават, на колко възлиза по пера издръжката на болните дневно?

-        Мога да кажа за Държавната психиатрична болница – Севлиево, чийто директор съм, но цифрите са близки и за останалите болници.  Лекарстводена, т.е. за лекарства няма и 1 евро, храноденът е 1,73 евро. Издръжката на един пациент 570 евра при положение, че по данните на НСИ за един член на семейството са нужди минимум 800 евро за задоволяване на минималните нужди. Поставени сме на колене. От една страна, нас ни е грижа за нашите пациенти. Искаме те да бъдат адекватно и качествено лекувани. Нашите екипи и сега полагат неимоверни усилия, за да се справят със ситуацията, в която сме поставени. При нас има настанени болни, извършили тежки престъпления, но няма охрана. Трябва да се справяме с голи ръце. От друга страна, държавата, която заявява някакви намерения не се интересува от психично болните, че това е приоритет, че трябва да има реформи в психиатричната помощ – нещо, за което се говореше още миналата година. В същото време искат намаляване на бюджетите ни с 10% и редуцират подкрепата.

-        Ваши колеги преди дни пред clinica обявиха, че при редуцирането на средствата е напълно възможно не само да излезете на протест, но и да предприемете ефективни стачни действия. Емоционално казано ли беше или ще се стигнете наистина дотам?

-        Това е напълно възможно да стане. Нас ни е грижа за пациентите, които лекуваме. Може би, ние сме единствените, които ги е грижа за тези несретни, счупени човешки души, защото сме всеки ден сред тях. И, повярвайте ми, ще го направим за тяхно добро.

-        Тези свои намерения изразихте и в становището на Сдружението на държавните психиатрични болници, изпратени преди седмица во институциите. Има ли вече ответна реакция от тяхна страна? Предстоят ли срещи?

-        Не. Имаме само ответно становище от омбудсмана, което е в нашата линия. Впрочем, получихме отговор от Министерството на финансите по отношение на предходно наше становище, отнасящо се до щатното разписание на болниците. От министерството уверяват, че няма да бъдат орязани 10% от нашите щатни бройки. Тук става дума за незаетите. Те са свързани с липсата на лекари и медицински сестри, което е свързано с ниското заплащане, лошите условия на труд, големият риск, на който са подложени медицинските екипи в този тип лечебни заведения. Получихме подкрепа от Българския хелзинкски комитет, който исказа предложение към Министерството на здравеопазването да не се намалява издръжката на държавните психиатрични болници. От никоя друга институция нищо.

-         От месец март има нов експертен съвет към министъра на здравеопазването. Какво бихте поискали от него?

-        Ние непрекъснато настояваме и ще продължим да настояваме за осъществяването на реална реформа на психиатричната помощ. Искаме ясна визия какво ще се случва лечебните заведения, осъществяващи психиатрична помощ в България, но реална. Това означава да не е писана в нечии кабинет от човек, който никога не е бил на терен, не е бил в екип, не е виждам психично болен, но ще пише стандарти и да създава правила за работа. Ние искаме да обърнем внимание, че от психичното здраве на нацията се измерва зрелостта на държавата и отговорността на политическата класа. Ако психиатрията остане без издръжка и без грижа за нея, кризата ще излезе извън болниците ни. Последиците ще бъдат за семействата, социалните служби, полицията, спешната помощ, съдебната система, защото психичноболните имат нужда от грижа и лечение, каквото осъществяваме ние. Затова ще поставим още по-остро възпроса за това хронично недофинансиране на системата вече над 20 години, както и хроничен недостиг на кадри. Според мен целенасочено е държавните психиатрични болници да не се акредитират като бази за специализации. За радост, успяхме няколко от тях вече да бъдат акредитирани. Ще поискаме от управляващите да обходят техните бази, тоест да дойдат и видякпт какво е при нас, защото държавните психиатрични болници са собственост на държавата. Аз съм директор от две и половина години, но досега министър или негов заместник тук не е идвал.

-        Отдавна се говори за деинституализацията на психичноболните. Ще поставите ли този въпрос пред управляващите и, защо според Вас, тя не се случва години наред?

-        За да се случи тя, трябва да има последваща грижа за хората с психични проблеми. Нужни са изградени структури, които да поемат ангажимента за тези психичноболни хора, да следят дали те си пиремат лекарствата, да си социализират отново и т.н. Такива няма, ние сме единствените. Щом ще намаляват механично издръжката ни с 10%, какво да очакваме, да ни затворят ли. Липсата, все още, на центрове запсихично здраве, каквито трябваше да има в областите, не е свързано само с липсата на пари. Според мен повече е свързано с първоначално недостатъчно добрата оценка за ресурса, кадрите по места. Нямаме психиатри. Един център се прави с мултидисциплинарни екипи – психиатри, психолози, социални работници, медицински сестри и всички те да са обучени да работят с такива хора. Когато няма кадри, няма как да правиш реформа.

-        Фатално късно ли е да се направи нещо и, ако не, то какво да се направи, за да бъде решен въпросът с кадрите?

-        Въпросът с кадрите е трудна и сложна тема.  Имаме 15 години, в които да се започнат специализациите по психиатрия, а и не само те, беше много сложно. Когато преди 30 години дойдох в ДПБ-Севлиево, тя беше база за обучение. Всичко се решаваше стройно и бързо, а сега всичко е свързано с много бюрокрация. Не е подплатено и финансово. Заплащането с психиатриите продължава да е ниско, а това демотивира младите колеги. Недопустимо е колега да започне работи при нас с 1600-1700 евро. Такъв човек ще трябва да пътува, да прави специализация и да се грижи за семейството си. Как да стане?! Началник

-        Ако все пак се стигне до клинични пътеки в психиатрията, а за две такива се говореше преди близо три години, ще бъдат ли те от полза за психиатричните грижи, за пациентите?

-        Клиничните пътеки са нещо добро, но за по-голяма част от нашите пациенти са неприложими.

-        Защо?

-        Защото КП за шизофрения е 28 дни, но заболяването не преминава по учебник. Голяма част от нашите пациенти се нуждаят от много по-дълъг престой за овладяване на психозата. В държавните психиатрични болници не се лекуват панически разстойства и тревожно-депресивни разстройства. Какво бихме правили настанените при нас по Наказателния кодекс?! Да се въведат КП, не е механично пренасяне на нещо. Нещата трябва да се прецизират много добре. Каквото и да говорим, според мен, липсва желание за реална реформа. Спуснаха ни стандарт, който няма как да бъде изпълнен, защото няма хора.

-        Впрочем, ДПБ-Севлиево влезе тези дни в общественото внимание и с некачествения ремонт, осъществен за 4,5 млн. лева. Как беше допуснато това?

-        Не ние сме избирали фирмата изпълнител. За целта беше обявен конкурс от МЗ. За мен реформата в психиатрията не е само сграден фонд, увеличение на заплати. Тя е признание, че психичното здраве е част от обществената сигурност, за човешкото достойнство и зрелостта на една държава.