Коремният хирург доц. Желев от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ посреща гости в широк фамилен кръг на именния си ден днес
Името Георги е едно от най-популярните не само в България и по света. Неизменно то се свързва със светеца-войн, победил злото в хиперболичния образ на ламята. Има обаче и носители на това име, които всеки ден се изправят сред онова особено нежелано зло – болестта. Срещу нея те се борят със скалпел, точна ръка и твърде много знания. Това са хирурзите. Един от тях е доц. Георги Желев от Клиниката по коремна хирургия в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ". Днес, на Гергьовден, той празнува своя имен ден.
Биографично
Доц. Георги Желев е роден на 20 май през 1979 година в Ивайловград, но е израснал и се е формирал в София. В столицата завършва Медицинския университет през 2005 година. Специализира коремна хирургия чак след близо десет години, тъй като по онова време младите лекари имаха проблеми със зачисляването за специализации. Казано накратко, беше доста трудно да се дореди човек за специалност при това в години, когато нямаше финансови облекчения за специализантите, не им изплащаха и заплати независимо от полагания труд в болниците. Затова доц. Желев придобива специалност чак през 2014 година в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ". Междувременно се сертифицира и за лапароскопска хирургия. Впоследствие е асистент и главен асистент в клиниката. От неотдавна той вече е и доцент. Както самият той често подчертава „ИСУЛ е болницата, която ми даде възможности да се развивам и продължава да ми дава".
Омагьосващият свят на молекулите
„Точно те, една по една, образуващи клетките, системите, единството на човешкото тяло са нещото, което от ученик ми подсказа, че няма да се занимавам с нищо друго, освен с медицина. Като се връщам назад във времето, не мога да си спомня, кога това желание се е зародило в мен. Върнеха ли се обаче сега годините, пак бих избрал същата професия, същото изкуство, защото тя – Медицината, е изкуство", казва доц. Желев и подчертава, че като се вгледа човек в съвършенството на човешкото устройство, спокойно може да умозаключи, че природата има Божествено начало.
Всъщност, вкъщи той също е имал модел за подражание – майка му д-р Димитрина Желева е акушер-гинеколог, но по думите му, никога не го е нито убеждавала, нито разубеждавала да я последва в медицината. Напротив, тя му дала свободата да върви по свой професионален път. Въпреки това, той избрал нейният и поел по стъпките й. Баща му полковник Чавдар Желев е офицер от Военно-въздушните сили, вече от резерва. Той си спомня с благодарност и за двамата, че са го подкрепяли във всяко негово разумно намерение, но никога не са му оказвали давление да бъде точно като тях, освен в три неща – точността, почтеността и лоялността към тези, които са те учили в живота. И, както се вижда, синът им Георги е изпълнил коректно преподадените му у дома уроци. Уважава всички в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ", които в годините назад, а и сега му отделят от времето си, за да му пояснят нещо неясно, да то насочват, да го амбицират да бъде по-добър и по-добър в професията. В последното със сигурност успява. Достатъчно е човек да опита да запише час за преглед при него, а часовете са изчерпани с месец-два, че и три понякога, напред, за да се увери, че доц. Желев е лекар, на който можеш да се довериш. Потвърждават го и благодарствените писма, пристигащи в клиниката за него. „Георги е марка за качество не само на Гергьовден, а всеки работен ден", шегуват се незлобливо колегите му с него.
Пътят, извървяван всеки ден
За човек, който иска да е в крак с всичко в професията, по него няма спирки. Има обаче и една вечна спътница, каквато има всеки Георги – ламята. За доц. Желев тя се оказва липсата на достатъчно време, но не само. За пръв път той се поуплашил от нея някога, след отбиване на военната служба при мисълта, че може и да не го приемат „Медицина". Преборил се, отсякъл първата й глава – на страха. „Следването ми вървеше много гладко, защото правех това, за което бях мечтаел. По-нататък вече страхове нямаше, подготвях се изключително старателно не само за изпит, но по всеки един предмет по време на семестрите", казва доц. Георги Желев. Противно на очакванията дали и кога е изпитвал най-голям страх в операционната, като хирург, отговаря изненадващо: „Несигурността и страхът не са типичните чувства, които изпитва или би трябвало да изпитва хирургът. Ние не сме суперхора, но страхът води до неувереност. Пред нас, на масата е пациентът, неговото здраве, неговият живот. Ние нямаме право да се страхуваме, да се колебаем. Влизаш в операционната, но още преди да прекрачиш прага й, в главата си вече имаш план за действие. Преди това си прочел няколко пъти изследванията му, говорил си с него, наясно си със състоянието му. Влизаш и умът те води. Място за емоции няма, защото в ръцете си държиш нечии живот", откровен е доц. Георги Желев. Съвсем обаче не е горделив. „Имам своите притеснения понякога, когато ми предстои особено сложна операция или екипът ни не е наясно пред какво точно ще се изправи", уточнява хирургът. „Кое чувство ли надделява на прага на операционната?, замисля се доц. Желев. По-скоро увереността. Тя е, която трябва да води, за да има успех", допълва той. Колкото до втората и третата глава на ламята, досега не му се е налагало да се сражава с тях. Когато те се изправят пред него, тогава и ще разбере какво, всъщност, са те.
С копието, но срещу кого
Дали срещу вятърните мелници или срещу чудовището – въпрос, на който доц. Георги Желев не спира да се смее продължително време. Признава си, че досега не се е поглеждам от такъв литературен ракурс. „Вятърните мелници също нямат място в хирургията. Ако един случай е преценен като такъв, на който не може да бъде помогнато чрез хирургията, не можеш да се качиш на коня и да атакуваш вятърните мелници. Това би струвало малкото останал живот на пациента. Ние, хирурзите, се опитваме да работим с максимално правилно поставена предоперативна диагноза и добре изграден пред и следоперативен план, който да следва световните протоколи, казва специалистът, като уточнява, че има ситуации, в които се налагат и импровизации", казва доц. Желев. И бърза да продължи с мисълта на известния от миналото български хирург проф. Алберт Луканов: „Хирургът е по-добре да бъде Дон Кихот, отколкото да се пита като Хамлет – Да бъдеш или да не бъдеш". После за сетен път благодари на хората, от които се е учил по пътя си като коремен хирург. Въздържа се да ги изброим поименно, за да не пропусне някого. Не може обаче да премълчи едно име. За него казва, че това е най-големият му учител. Това е Дамян Дамянов единственият академик сред хирурзите. „Той ме прие да работя в клиниката, даде подтик за научна дейност, за академично развитие. Това е един от хората, пред които се прекланям и с когото поддържаме връзка, макар и вече да не е така активен. Този януари академик Дамянов направи 80 години. Случва се да го потърся и за съвет. Това е голямо име в българската хирургия", подчертава с благодарност доц. Георги Желев. Възхищава на своя учител и за умението да работи едновременно по пет-шест проекта, в които влиза и хирургичната му дейност. От позицията вече на преподавател той не бърза да дава оценка за студентите, като цяло, дали се очертава едно поколение то много добри лекари, които вече имат теоретичен достъп до всичко нова в света на медицината. „От студент трудно можеш да прецениш впоследствие какво ще излезе в медицината – дали е добър, дали ще успее да надхвърли възможностите на учителя си. Като цяло обаче има много будни млади хора, с обширни познания и желание за работа", казва доц. Желев. Разказва че в момента в Клиниката по коремна хирургия има първокурстници на работа на нископлатени длъжности – санитари, болногледачи, но все будни момчета и момичета. Според преценката му не са там заради парите, защото с тях не могат да се издържат, а за да гледат, да се научат. Разговорът продължава в изменените, та направо развалените отношения между лекарите и пациентите. За доц. Желев това се дължи на лошата комуникация. „До голяма степен самите лекари са отговорни за тази лоша комуникация. Пациентът иска да му бъде обърнато внимание, да му бъде разяснено на достъпен език какъв му е проблемът и как той може да бъде разрешен. За съжаление обаче, ние сме доста натоварени. Не винаги успяваме да им отделим необходимото време, често пъти се изнервяме на досадни и глупави въпроси. Това води до лоша комуникация, казва още доц. Желев. Случва се и дори да не се разяснява на пациента, а това води до лоши резултати", допълва коремният хирург. И всичко това, по думите му, е зарази многото работа, недостатъчно заплащане и дефицитът на кадри. Казва го не като оправдание. Напротив. Бърза да допълни: „Пациентът е този, който е в неравностойно положение. Колкото и да ти е лош денят, денят на човек с остър корем е много по-лош. Трябва да имаме предвид това и да се съобразяваме".
За пръв път празник само един ден
Така тази година доц. Георги Желев ще отбележи Гергьовден. „Ще е в широк семеен кръг", смее се той. Заради притискащото го време в болницата, научната работа и куп други служебни задължения сега няма да може, както до неотдавна именният му ден да прелива от ден в ден с различни приятели, роднини, колеги. „Така беше до скоро, но тази година се чувствам и уморен. Затова и казвам, че ще се съберем в широк семеен кръг, който е с доста широк радиус", уточнява днешният именник. Дори, когато обаче всички са станали от масата, на него му остава още един ангажимент – да отговори на десетките пропуснати обаждания и да благодари лично на всички, поздравили го в социалните мрежи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар