Делници con dramma

Неврохирургът д-р Светослав Тодоров и медицинската сестра Надежда Славова записаха песен за драматичните делници на медиците

 

 Силвия Николова, 10.04.2026 г. 

Сайт Clinica,   www.clinica.bg

 

Денят ти може да започне повече от добре с всички обещания, че ще е успешен и ще приключи също така добре. Оказва се баче, че в момент, когато въздъхваш с облекчение, че поне днес не си имал форс мажорно обстоятелство, да те извикат по спешност в операционната. Защото там някой се бори за живота си. Такива са делниците на медиците, точно като в музиката на Вагнер – con drama.

За лекарите, медицинските сестри и всички, посветили се на здравето на другите двама млади хора в бели престилки изпълниха и записаха песен. Те я посветиха на своите колеги, които преди броени дни отбелязаха 7 април – Световният ден на здравето. Това за заместник-директорът на УМБАЛ – Бургас д-р Светослав Тодоров и медицинската сестра от Русе надежда Славова, която е композирала и музиката. Текстът на „Секундата е много", както се нарича парчето, е на Анастасия Димитрова, която също е медицинска сестра. Аранжиментът е на Ивайло Петков. Песента вече събра десетки хиляди гледания в мрежата, а очарователните изпълнители продължават да привличат не само пациенти, но и фенове. Това е вторият записан клип на д-р Светослав Тодоров.

Биографично

Роден е на 24 март 1988 година в Пазарджик, но избира да живее в Бургас. Завършва Медицинския университет в Плевен през 2014 година. През 2018-та придобива магистърска степен по „Обществено здраве и здравен мениджмънт", а през 2021 г. и специалност „Неврохирургия". От 2022 г. е заместник-директор по лечебната дейност на УМБАЛ – Бургас, а от 2025 г. е хоноруван асистент в Медицински факултет на Бургаския държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров". Темата на неговата дисертация е изключително интересна, както и подходът, по който той е работил. Тя е „Организация на неврохирургичната помощ в България – сравнителен анализ". Той представя задълбочен анализ на структурата, достъпността и ефективността на неврохирургичната помощ в нас. За целта д-р Тодоров прави сравнително изследване с европейски модели, като идентифицира ключови предизвикателства в системата – включително кадрови ресурси, логистични и технологични затруднения, както и нормативни пречки пред по-ефективното функциониране на звената по неврохирургия в страната. Затова и неговия дисертационен труд се приема като първия по рода си цялостен сравнителен анализ на организацията на неврохирургичната помощ в България още повече, че той предлага и практически приложими решения, които могат да бъдат използвани от здравни институции и ръководства при оптимизиране на ресурсите. Независимо от научните и административните си ангажименти, той преглежда и оперира пациенти с неврологични заболявания.

Избор и начало

„Той е напълно мой, защато родителите ми нямат нищо общо с медицината. Аз не съм от онези момчета и момичета, които от малки знаеха, че ще последват мама и татко в професията, като непременно станат лекари. Колкото до началото, беше трудно, но и лесно, защото влече ли те сърцето към нещо, избираш ли го по призвание, трудностите се преодоляват, че дори носят и радост". Така с усмивка разказва за началото на професионалния си път д-р Светослав Тодоров. Замисля се и допълва, че всъщност изборът му не е бил особено лесен. От малък го привличала музиката и не само го привличала, но и пеел. Взимал е уроци при неповторимата народна певица Гуна Иванова. От нея научил как да поставя гласа си, как да го пести и пази при по-продължително пеене, но така, че публиката да не остане разочарована. Научила го и на сценично поведение, на всичко, което може да даде един такъв самороден и неповторим талант на един млад човек. „Ето затова не ми беше лесно какво да избера. Имаше период, в който се замислих сериозно дали да не продължа с музиката. В 7-ми клас трябваше да реша дали да продължа в езикова или в музикална гимназия. Детската ми мечта обаче беше да бъда лекар и тя надделя. Завърших медицина, но музиката остана завинаги моето хоби, което винаги ми помага и ме съпътства", разказва д-р Тодоров. Оказва се, че двете могат да вървят доста успешно заедно и дори да отправят послание към нас, потенциалните в даден момент пациенти на лекарите. След записа на песента „Един живот", също много близка до медицинската професия, той и медицинската сестра Анастасия Димитрова записаха и „Секундата е много". Когато прочела текста на нейната колега, също медицинска сестра, Анастасия Димитрова, музиката сякаш сама зазвучала в нея. Записала я и решила, че точно д-р Светослав Тодоров е човекът, подходящ за дуета. Двамата се познават от дълги години, от съвместна работа в Плевен. Оттогава датира и приятелството им, и онзи феномен при хората, които си допадат, да се разбират само от поглед и недоизказано изречение.

Преход и позиция

Оказва се, че за изпълнителите на „Секундата е много" да излезеш от операционната зала и само след минути да си в звукозаписното студио е лек. „Когато правиш нещата с желание, те винаги се получават отлично. Така работим ние, така пеем", смее се д-р Тодоров. Музиката е неизменен спътник и в компанията му. „Хоби, с което мога да дам настроение на другите, да забравим трудните моменти на делника. Същевременно, такъв тип музика, разказваща за напрегнатата ни професия, трудното изкуство на медицината и взаимоотношенията между лекари и сестри от една страна, и пациентите друга, прави нещата още по – лесни и вдъхновяващи. Докосваме сърцата", казва още неврохирургът д-р Тодоров. С огорчение продължава разговорът за агресията – вербална, но и физическа, срещу медици напоследък. „Това се получи от дълбокото разрушаване на святата връзка между лекар и пациент", казва той. Дълбоко убеден е, че колегиалността също трябва да бъде табу, да не бъде прекрачвана онази тънка, така изкусителна понякога линия, да подложиш на критика колега заради единствената амбиция да се докажеи, че си нещо повече. И спазва това свое убеждение. Наскоро жена поискала да си запише час при него. Имала поставена диагноза, разчетени изследвания при двама други неврохирурзи, но искала и трето мнение. „Отказах й. Не е морално да сравняваш знания, умения и възможности с колеги. Това не трябва да се случва. Винаги съм отстоявал и отстоявам тезата, че за да се постигне очаквания ефект от лечението, пациентът трябва да цени своя лекар, да му се довери и да вижда в него човекът, който ще го излекува. Двамата трябва да са тандем срещу болестта. Само тогава се получава правилното и дефинитивно лечение. Недоверието и пропаста между нас доведе дотам да има случаи на обругаване, дори на физическо насилие. Не продавам на тези, които го прилагат", заявява д-р Тодоров. И припомня, че в България медицинската помощ е една от най-достъпните в Европа. Смята обаче, че предвид кризата за кадри, няма да бъде далечен моментът, в който и българинът ще трябва да чака месеци за специалист, както и останалите европейци.

Ах, тези журналисти!

Заявява го без ненавист, но с огорчение. Не приема практиката медиите да дават микрофона на близките на пострадал в болница пациент или такъв, на когото лечението не е помогнало. „Преди да е излязла медицинската експертиза и резултатите от съответните проверки, не бива да се поставят етикети и упреци към медицинските специалисти, които са положили грижи за болния", категоричен е д-р Светослав Тодоров. Според него, това обругаване на медицинското съсловие е спомогнало за нарушаване на връзката лекар – пациент. Убеден е, че тя може да бъде възстановена. Заявява го не само на думи. Преди няколко години той създаде създаде група в платформата „Лекари-пациенти в Бургас" за споделяне на добрите примери, как да живеем здравословно, кога да отидем на профилактични прегледи, как да осъществяваме първа долекарска помощ, как като кръводарители можем да спасим човешки животи и още много други теми в помощ на хората. „С общи усилия смятам, че сакралната връзка между лекаря и пациента може да бъде възстановена", заявява д-р Светослав Тодоров.

Насаме със себе си

Обикновено това е времето вечер вкъщи. Разбирането на собствената си душевност, стремежи, преосмисляне на взетите решения, постигнатите намерения и тези, които въпреки усилията са се изплъзнали. Върху тях размишлява и анализира д-р Тодоров особено продължително, когато независимо от старанието и отдадеността на екипа в болницата здравето на пациента инатливо не се подобрява, а се случва и надмощие в битката с лекарите да вземе онази с косата. „Както и да изглеждаме отстрани, ние лекарите, преживяваме загубата на нашите пациенти. Възможно е околните да не го забелязват, но само ние в душите си знаем какво изпитваме. Не пожелавам никому такова усещане. Има сили над нас, които ние не владеем", казва неврохирургът и бърза да смени темата на разговора. Преминава върху темата за музиката и отбелязва, че като изкуство, тя носи удоволствие. Затова и трудните моменти в нея не се чувстват така осезателно, както тези за лекаря. Смята, че качественият текст прави нещата лесни. Тогава просто разказваш с песента и вдъхваш добрата, надежда и любов на слушателите. За музика д-р Светослав Тодоров намира време в почивните дни, когато не е на разположение. И тъй като все още е свободен мъж, на когото няма кой да пречи вкъщи когато му се допее, отваря глас всеки път, когато душата му пожелае да се изкаже в песен.