Лекарският асистент Радослав Дудев ръководи доброволчески екип към БЧК за работа при бедствия и аварии, кръводарител е трето поколение
Силвия Николова, 17.04.2026 г.
сайт Clinica, www.clinica.bg
Има хора за които да помагат, да оказват помощ, да спасяват сякаш е в гените им. Правят го всеки път, всеки ден когато някой някъде изпадне в нужда, познат или непознат. Те рядко попадат в новините, защото работят тихо, не шумят около себе си. Убедени са, че каквото вършат е, защото така изисква съвестта. Такъв човек е 33-годишният Радослав Дудев – лекарски асистент, трето поколение безвъзмезден кръводарител от самото си пълнолетие, доброволец от ученическите си години в БЧК, ръководител на доброволен екип за работа при бедствия, аварии и кризи към Червенокръстката организация.
Биографично
Роден е през 1993 година в Русе. Завършил е Русенския университет „Ангел Кънчев" със специалност „Лекарски асистент", образователно-квалификационна степен „Бакалавър". От 2014 г. до момента Радослав Дудев работи в УМБАЛ „Медика Русе". В рамките на правомощията на професията „Лекарски асистент" осъществява диагностично-лечебни дейности, назначаване и разчитане на основни лабораторни и образни изследвания, профилактична и промотивна дейност сред населението и други. Над 15 години активно участва в доброволческата дейност на Българския Червен кръст. От 2020 г. е ръководител на Доброволен екип на БЧК – Русе, работещ при бедствия аварии и кризи. Преминал е курсове за обучители на национално ниво по програма на Канадския Червен кръст и Българския Червен кръст за организация и управление на мобилни здравни екипи с цел превенция и реакция при екстремни ситуации за общественото здраве и по психо-социална подкрепа при бедствия, аварии и кризи.
Доброто е заразно
Изборът за Радослав Дудев, сякаш е предопределен – три поколения във фамилията му са кръводарители. Дядо му – Милан Пенев е дарявал кръв 70 пъти през живота си, баба му Станка Пенева също се е отзовава нееднократно на акции. Родителите му – Теодора и Иван Дудеви също дълги години са кръводарители. И съвсем естествено, когато навършва пълнолетие, и той се нарежда при тях. У дома винаги се е говорело не само за работа, за забавления, но и на кого може да се помогне – може да е роднина, съсед, познат и дори непознат. „В такава среда е съвсем естествено и ти да се настроиш на тази вълна още от дете. Не питаш какво, как, защо, няма ли друг, защо аз. Има ли нужда, ставаш и тръгваш. Винаги ще има с какво да помогнеш. По този начин, без да ме учат с думи, родителите са ми показвали един път в живота, за който винаги съм им благодарен". Така Дудев отговаря, когато го попитат, как така един младеж понякога се лишава от купон с приятели, за да отиде в центъра и дари кръв само, защото е разбрал, че нечии роднини търсят кръводарители. В каузата е увлякъл поне десет човека. Координатор и доброволец е в организацията Доброволен екип работещ по аварии и кризи (ДЕРБАК). Той и останалите в нея са обучени да помагат за първа долекарска помощ, спасителна дейност, психологична и психо-социална подкрепа на пострадали при неочаквани ситуации. Активен доброволец е по приемането на бежанци от Украйна на българо-румънската граница.
Изборът на професия
Станало, като на шега. И тук „виновник" било доброволчеството в БЧК. Преминал курс за парамедици, започнал работа в УМБАЛ „Медика Русе". „И познати, а и от ръководството на болницата ми предложиха да запиша специалността „Лекарски асистент". Имах огромната му подкрепа и приех. Следвах, но и не се отказах от дейността си, защото пак родителите ми са ме научили да разчитам добре времето си и да бъда максимално организиран", казва Дудев. Вече две години той работи по специалността си в лечебното заведение и твърди, че е попаднал в превъзходен екип. „Имах възможност да изкарам стажовете и практиките в болницата – нещо, което много ми помогна, защото още като студент имах реален досег с пациенти и колеги невероятни професионалисти. Това ми помогна изключително много впоследствие. Така, когато вече бях назначен за лекарски асистент, аз не се чувствах чужд. Много неща си бяха познати, знаех към кого да се обърна по конкретен въпрос", казва още Радослав Дудев. Кога отговорността е по-плашеща – при срещата с първия пациент или досегът с пациент в тежко състояние за когото трябва за минимално време трябва да вземеш максимално доброто терапевтично решение. На този въпрос лекарският асистент дискретно се усмихва. И отговаря дипломатично: „Всяко едно решение, което ние вземаме трябва да е бързо, навременно и прецизно. Затова и отговорът не може да бъде еднозначен. Всеки отделен случай има своите предизвикателства. Важното е, че в болницата винаги има към кого да се обърнеш, да ти помогне специалист, да бъде до теб в труден момент". Помни първия пациент в тежко състояние – мъж със сърдечен арест. Страдал и от астма, дишането му било силно затруднено. Това било по време на първото му дежурство като лекарски асистент. Заедно с дежурния лекар двамата успели да овладеят проблема. „Най-приятното усещане е, когато после видиш благодарността в очите на човека и неговите близки. Думи не са нужни, за да ти се изпълни сърцето и душата, че си направил нещо добро", казва той.
Плюсове и минуси
Макар и с медицински опит в здравната ни система само от две години, лекарският асистент Радослав Дудев има изградено мнение за нея. За разлика от много други, той смята, че пациентът е поставен в центъра ѝ. В подкрепа на думите си посочва лесния достъп по медицинска помощ в България за разлика от страни като Великобритания, Нидерландия, Дания и дори Румъния. „При нас лесно и бързо човек може да бъде прегледан дори от професор. Хората имат и бърз достъп до високоспециализирани диагностични изследвания, за които на много места в чужбина се чака, дори да искаш да си ги заплатиш. Проблемът с недоволството у нас идва от дефицита на кадри. Закономерно е човек да иска повече внимание, но когато системата се задъхва и за лекари, и за лекарски асистенти, и за медицински сестри, това не винаги е възможно", пояснява Дудев. Като плюс той отчита и начина на обучение в България. „Много по-рано от колегите в Европа ние започваме практиките и стажовете, а това много помага. Преподавателите ни много стриктно ни обучават как да снемаме анамнеза, как и какво може да ни насочи към по-особени и неочаквани състояния, защото личният контакт е много важен. Само апаратурата не е достатъчна, ако не общуваш с пациента и не спечелиш доверието му", казва още той.
Рецепта срещу дефицита
Тя е твърде проста, но би дала ефект. „Както студентите по специалност „Медицинска сестра" бяха освободени от такси за обучение, това може да се направи и за други специалности, в които има дефицит", споделя лекарският асистент своето виждане по въпроса. И той, като много други млади хора твърди, че вече заплатата не е водещата причина хората да напускат България. „Важни са и условията за работа, оборудването, възможностите. Ако нямаш подкрепа, няма как да искаш да останеш", смята той. По думите му особено внимание трябва да се обърне на работещите в центровете за спешна медицинска помощ, да се потърсят механизми, а защо не и по-строги мерки, срещу проявяващите агресия към тях – вербална или физическа. Независимо, че Радослав Дудев е само от две години в професията лекарски асистент, е човек, който е натрупал вече доста опит от наблюденията си в системата, а и като доброволец в БЧК. Твърди, че не всичко е изгубено. И със сигурност е така, след като има хора, като него, които се раздават и в работата си, и извън нея в помощ на другите. Както се вижда, вече в неговото собствено семейство, ще бъде възпитан четвърто поколение доброволец и вероятно човек, свързан с медицината. Съпругата му е лекарка, специализантка по очни болести, която в момента се грижи за няколкомесечния им син.
Няма коментари:
Публикуване на коментар