Проф. Димитър Пасков, д-р Сребра Родопска и проф. Иван Митев – незабравимите личности не само в Деня на Европа
На 9 май Стария континент отбелязва Деня на Европа, посветен на мира и обединението. Това е дата – символ, насърчаваща единството и възможностите за свободно ползване на достиженията в редица области, даващи по-добри възможности за развитието на обществата чрез достиженията на хората на изкуството, науката, политиката, икономиката. Сред тези личности има и немалко българи, които не само Европа, но и светът припозна за свои заради техния принос в медицината. В навечерието на 9 май да си припомним имената на поне трима от тях. Това са проф. Димитър Пасков – откривателят на нивалина, д-р Сребра Родопска – разработила ваксината БЦЖ срещу детски паралич и откривателят на шестия тон на сърцето проф. Иван Митев.
Как се взима медицински Оскар
В края на 50-те години на миналия век да се получи награда от Запада е не само твърде трудно, но и опасно – кой, защо, как така и защо точно на този, а не на онзи другар са решли капиталистите да я дадат. На такъв низ от въпроси е трябвало да отговаря откривателят на лекарството нивалин, добивано от блатното кокиче проф. Димитър Пасков. За своя труд, през 1961 г. той е удостоен с престижната международната награда за постижения в науката "Еньо", равносилна на Оскар за постижения в науката. Тя му е връчена в Италия.
Преди да я получи обаче, той преминава през няколко кръга на ада. Проф. Пасков успява да изолира антихолинестеразната съставка от листата и цветовете на блатното кокиче – алкалоид, който наричат галантамин. Това става през 1959 година. В чист вид той я нарича нивалин. Медикаментът подобрява състоянието при някои видове парализи, включително и детски паралич. Изследванията си върху луковицата на блатното кокиче българският учен започва още в 1950 година. В 1952 г. заминава за Ленинград (сега Санкт Петербург), където прави изследвания с лекарството върху различни парализи. След завръщането си в България, под съветски натиск, е обвинен в плагиатство. Върху откритието му е искал да сложи ръка бившият Съветски съюз. Двама тамошни и почтени учени обаче се обявяват в него подкрепа. Това са професорите Сергей Аничков и Михаил Машков. Така откритието на проф. Димитър Попов остава защитено в България. Това не омилостивява родната власт и великият български откривател е уволнен като ръководител на Института по експериментална медицина. Академик Атанас Малеев - брат на Мара Малеева-Живкова (съпруга на Тодор Живков), се обявява против връчването на Пасков на званието Лауреат на Димитровска награда. През 1977 година, под натиска на Малеев, Пасков подава оставка и от Военномедицинска академия и до самата си смърт работи в Базата за внедряване и развитие към „Софарма". Умира на 19 април 1986 година в София на 72-годишна възраст. Роден е на 18 октомври 1914 г. в българското село Горно Броди, останало впоследствие на гръцка територия.
Спасителка на милиони деца
Това е д-р Сребра Родопска, създателката на БЦЖ ваксината срещу бацила на туберкулозата.
Тя се използва в над 180 страни. От десетилетия УНИЦЕФ закупува най-големите количества за ваксинация на малчуганите по света точно от българския препарат. Макар и скоро след своето откритие д-р Родопска да печели известност зад граница, в родината дълго време не й обръщат внимание. Родена е на 17 април 1913 година в София. Смъртта на малкото й братче от заушка я насочва още от дете към медицината. Завършва Медицинския факултет в Софийския университет. Впоследствие, в продължение на 30 години работи в Института по заразни и паразитни болести в София, наричан тогава Научноизследователски институт по епидемиология и микробиология. Впрочем желанието за създаването на ваксина срещу жълтата гостенка има необичайна история. То е вдъхновено от наблюдение, че доячките не развиват туберкулоза. Първи опити за разработването й правят д-р Албер Калмет и д-р Камий Герен в началото на XX-ти век чрез щама на mycobacterium bovis, форма на туберкулоза, която заразява говедата. Четири десетилетия по-късно, преди да се утвърди като име, на д- Сребра Родопска й се налага да изчете купища учебници, да слуша стотици лекции на европейски и съветски преподаватели.
Пътят на науката минава през Франция
През 1948 година д-р Сребра Родопска има невероятния шанс да замине за Париж и в продължение на една година да специализира в института „Пастьор" в екип, който работи върху живата френска ваксина срещу туберкулоза.
Това не е просто шанс от съдбата. Властите я пускат да замине на Запад без да й създават пречки, както на останалите граждани, та било то и с научни цели. Просто, нейният съпруг е специалистът по вътрешни болести проф. Ташо Ташев, но по онова време е личният лекар на Георги Димитров. Това й отваря всички врати. От Франция д-р Родопска пренася нелегално щама в България и адаптира ваксината, използвайки съветския ваксинален субщам 374А. В Политбюро са доволни , очаква се страната също скоро да има своя ваксина срещу бацила на жълтата гостенка. В книга "Борбата с туберкулозата" Христо Михайлов описва, че екип на създадената в София лаборатория е получил "препоръка" от партията и одобрение за използване на московския ваксинален субщам 374А. Българският учен започва да произвежда малки серии, чиито свойства изпитва в лабораторни условия чрез въведени от нея методи на контрол. Оказва се, че новият щам е по-подходящ. Опитите потвърждават по-ниската му остатъчна вирулентност, но същевременно той е с по-висока му имуногенност. Резултатът от „кръстоската" е впечатляващ. Ваксината не само дава много висок имунен отговор, но се оказва, че замяната на единия щам с другия поевтинява много българския продукт. Освен това, съветският щам позволява тя да бъде прилагана широко, защото в онези години е изключено в социалистическа страна, като България, да се допусне масово имунизиране с ваксина без руско участие. Още през 1951 година започва пераралното й прилагане на деца у нас. Признанието за д-р Сребра Родопска идва късно. Властите мълчат, ордени и медали за нея няма. Новите апаратчици в края на 50-те открехват вратата към заслуженото признание. Ваксината е представена на научна общност през 1956 г. по време на първата техническа конференция в Женева. Оттогава досега тя се смята за най-добрата в света. България става втората страна в света след Япония, въвела задължителното БЦЖ ваксиниране през 1951 година, като от българския опит днес се възползват повече от 180 държави. От 1991 година българската лаборатория е сред едва трите в глобален мащаб, одобрени от Световната здравна организация за доставчик на УНИЦЕФ. Колкото до д-р Сребра Родопска, тя доживява до 93-годишна възраст. Резултатите от нейната научна дейност опазват здравето и живота на милиони хора по света и до днес.
Умението да слушаш сърцето
Още по-голямо умение е да го чуеш особено шестия му тон, за който никога досега не е подозирал.
Това успява да направи проф. Иван Митев през 1972 година. По това време той е старши научен сътрудник. Откритието си прави напълно случайно. Докато преслушва сърцето на пациент, долавя допълнителен тон. Несигурен в своето откритие, лекарят продължава да преглеждането на други пациенти, като се опитва да долови наличието и при тях на този допълнителен тон. Оказва се, че не е сгрешил – той съществува и това го изкачва по стълбицата, за да го нареди сред световните откриватели. Преди да се случи това обаче му се налага да чака цели осем години. Още през 1974 г. д-р Иван Митев дава гласност на своето откритие в брой 4 на списание „Педиатрия". „В началото на 1972 г. при фонокардиография на деца с недостатъчност на аортната клапа, бяхме привлечени от регистрацията на нискофреквентни телесистолични добавъчни колебания под формата на 1 – 2 зъбеца, откъснати от I и II тон... За изясняване на находката направихме поликардиографско изследване на 26 души с изолирана недостатъчност на аортната клапа. При 12 от тях се записа допълнителен нискофреквентен тон. Тъй като такъв тон се записва и у здрави, счетохме, че е правилно да се нарича шести сърдечен тон", съобщава изследователят за своята находка. Шестият тон на сърцето, установен от него, е признат за съществуващ, както и неговата заслуга, едва през 1980 година. И макар той също да е от хората на науката, извървели в миналото нелекият и трънлив път към признанието, има и утешение, което допълнително прославя името му не само в сферата на кардиологията и кардиохирургията. В негова чест е издадена единствената по рода си марка в света, свързана с кардиологията, наречена „VI тон". Тя е една от най-скъпите и редки във филателията. Проф. Иван Митев се ражда на 4 октомври 1924 г. в село Крушовица, област Враца. Умира на 15 април 2006 година. Специализираната болница по педиатрия в София носи неговото име.
Няма коментари:
Публикуване на коментар