Инструмент на Господ

 Прикованият към инвалидна количка Светослав Захариев тренира деца с физически и ментални увреждания, някои от тях подготвя за турнири

 

Силвия  Николова, 01.05.2026

Clinica  ,   www.clinica.bg

„Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за ближния" (Йоан 15:13)

Тези думи на Иисус Христос се оказват напълно приложими във века на консуматорството, комформизма и прекомерните лични амбиции въпреки скепцизна на не един и двама. Доказва го на практика един русенец – човек, който според вижданията на мнозина, сам би се нуждаел от подкрепа. Вместо това обаче, той я дава на деца с физически и ментални увреждания. Това е Светослав Захариев – треньорът в инвалидна количка, който учи десетки деца и юноши с физически увреждания да развият физиката си чрез спорта, да имат самочувствието на личности, които могат да се справят сами с предизвикателствата.

Биографично

Роден е през 1985 година в Русе. Завършва Спортното училище в родния си град с профил борба и бързо се превръща в световен и европейски шампион по граплинг – комбинация от борба, джудо и самбо.

След това завършва кинезитерапия в Русенския университет „Ангел Кънчев" и се налага като един от водещите ММА бойци в България. Спортната му кариера е зашеметяваща до фаталната 2013 година, когато не може повече да се състезава поне в категориите, в които до този момент е печелил медали. Катастрофа слага тялото му в инвалидна количка, но не и духа му. Той не спра да тренира, макар и с количката да предизвиква първоначално потресът на постоянните посетители, дотогава, във фитнеса. Скоро обаче става един от тях и присъствието му не буди въпроси. Сиско, както популарно наричат в Русе Светослав Захариев е при уредите по няколко часа ежедневно, възвръща мускулната си маса, силата, координацията и техниката. Единственото ограничение е само инвалидната количка, но донякъде.

Ти и другите, и чрез тях себе си

Така, в едно изречение, може да бъде изказано това, което предприема Захариев и което постига сега – да тренира деца и младежи с физически увреждания или с ментални проблеми. Започването на треньорската му дейност не е планирана, дори не е помислял да учи другите. Вярно, преди катастрофата е тренирал за известно време здрави младежи, но не приема това като червена точка в биографията си. За него тя е поставена в началото на това, което прави сега.

Провидението сякаш го намира само. А, както вярващите са наясно, то никога не греши. Не прави грешка и когато избира Светослав в подкрепата на хората, които така силно имат нужда да бъдат окуражени, да им бъде вдъхната вяра, да им бъде показан начинът да бъдат себе си въпреки здравословното състояние. „Във фитнесът в който тренирах дойде една майка. Познавахме се от църквата, където ходя, защото аз съм вярващ. Детето й беше доста затворено, отхвърлено от съучениците си. Жената ме помоли да го срещне с мен, да му вдъхна кураж, да види, че човек може да се справя при всякакви обстоятелства. Така започнах да тренирам това дете – аз в количката, то здраво на уредите. Постепенно то започна да преодолява своята затвореност, отпусна се, стана по-общително", разказва за началото на своята истинска треньорска дейност Сиско. След момчето родители довели и други деца – едни здрави, други със здравословни проблеми, като детска церебрална парализа и други заболявания. Управителят на фитнеса наблюдавал как около Светослав се събират хора, как ги увлича с ентусиазма си, но най-вече ги привлича с деликатността на педагогическия подход и подкрепа. Един ден направо му предложим да направи група само за деца с увреждания. Така било поставено началото. Първоначално тренирали във фитнеса, преместили се в самостоятелна зала без уреди, само с подръчни материали – ластици, гирички, топки. Скоро доброволци и дарители помогнали и я обзавели. Сега в нея има всичко необходимо за един пълноценен фитнес.

 От ступор в спортно постижение

„Имах две деца, започнах с тях. Като ги видях на първата тренировка с какъв хъс и стимул започват, се запалих. Вече нямаше сила, която да ме откаже да работя с тях. Водещ тренировки и със здравите, и с другите – нещо изключително вдъхновяващо. Доведоха ми още две деца с детска церебрална парализа. Едното беше с патерици, другото се хвана за количката ми и замяташе краче безпомощно", разказва Сиско. Започнал работа с тях. Първоначално мнозина гледали на идеята му да подобри физиката им чрез спорт като на изгубена кауза. След известно време обаче реалността ги накарала да променят мнението си. И при двете момчета състоянието видимо се променило – по-добра координация, мускулатура, увереност.

Винаги с Бога и Неговата воля

"Винаги, във всяко нещо подхождам с голяма вяра в Бога, защото аз съм човек вярващ, а след катастрофата вярата ми още повече се задълбочи, казва Светослав Захариев. Именно вярата ме е запазила и ме запазва като човек да не рухна и да не се откажа. Знам, че щом Господ е допуснал да претърпя онзи пътен инцидент, има някакъв план за мен. Времето показа, че Неговият план е да работя с деца, за които състоянието ми ще им вдъхне доверие и вяра, че могат", казва без никаква нотка на поза Захариев и допълва: „чувствам се като инструмент на Господ". Убеден е, че Той, Създателят може да направи велики неща с всеки един от нас и този път привежда в подкрепа на думите си не своя собствен пример, а този на двама негови възпитаници. Захариев е убеден, че съзнанието, което човек носи в себе си се отразява на външната му изява, на способностите му. А то, съзнанието за пълноценност или малоценност, особено за втората, се формира у дома, от родителите. По думите му те са хората, които не само създават човешкото същество, продължението на рода, но и формират в него да бъде успешна личност или да остане сивкавата овца в редичката. В това се е убедил точно от не един и два случаи на свои възпитаници в спортната зала. Има обаче и далеч по-сложни състояния, в които човек получи ли подкрепа, уверението, че може, наистина се оказва, че постига повече от очакваното до момента. Такъв е случаят с момче, страдащо от мозъчна атаксия. Това е неврологично нарушение, характеризиращо се с липса на координация и неволеви, непохватни движения, дължащо се на увреждане на малкия мозък. Основните симптоми включват нарушено равновесие, залитане при ходене (локомоторна атаксия), тремор, затруднен говор и фини движения. Лечението обикновено е насочено към основната причина, често включващо рехабилитация. В случая тя се случила твърде успешно под ръководството на Светослав Захариев. След близо година работа с момчето рдителите му не могат да повярват, как така то вече пази равновесие и дори се движи самоястоятелно без да търси постоянно, както преди, да се хване за нечия ръка.

 

Голямата лъжа в живота

„Чували са я всички. Някой или някои са изказали или постоянно изказват съмнения във възможностите на даден човек. В резултат идва вечното съмнение, че аз не мога, че не е достатъчно моето усилие. Точно това е тя, голямата лъжа!, възкликва Сиско. Влезе ли веднъж тя в ума особено на едно дете, то остава травмирано за цял живот. Треньорът в количка сочи като полижителен пример Симо на 15 години и Калоян на 12 години. Двете момчета тренират при него вече година и половина. Когато ги довели, не можели да ходят самостоятелно, да скачат, да клякат. Близките постоянни ги държали за ръка, пуснели ли ги, падали. След като се заел с тях, те вече са успели да изкачат сами с ранички на гръбчетата стъпалата до връх Шипка. Единият от тях се подготвя и за маратон. Сега вече самочувствието на тийнейджърите е съвършено различно, но и родителите са си взели поука, че прекомерната грижа има и обратен знак. „Че не можеш, може да те подтисне провал, да доубие инициативността ти натякването на учители или присмеха на съученици. Ти обаче трябва да знаеш, че можеш. Опитай! Ако не се получи веднъж, пробвай втори, трети, четвърти път. То ще се получи. И тогава ще бъдеш щастлив, защото ще знаеш, че можеш", така Захариев окуражава своите ученици в залата. Той самият е изминал много по пътя на страданието, но и по пътя на щастието да вижда успеха у другите. За да усетят сладостта му неуверените, посмачканите от неуспехите или от физичуските увреди хора, Сиско е създал свой канал в youtube. Преди време издаде и биографична книга. Убеден е, че силата на духа е над всичко, защото над нея е онази сила, която ни е дадена от Създателя, а тя винаги ни води напред чрез малките стъпки водят към успеха.