Змей Горянин (1905-1958)

(Светозар Акентиев Димитров)

Змей Горянин е псевдоним на писателя Светозар Акентиев Димитров.
Автор е на над 50 книги. Повечето не издадени. Показвала ми ги е неговата вдовица Соня Димитрова. Да я прости Бог! Змеят, както тя го наричаше, имал злочестата участ да бъде за кратко време преди 9 септември 1944 г. цензор в Дирекция по печата. След нахлуването на съветчиците следват арест, разпити, побои. В крайна сметка е наказан възможно най-жестоко за един творец - със забрана да не бъде печатан. Впрочем, Змей Горянин e бил близък приятел с Елин Пелин, заедно са списвали и редактирали списание "Българска марка" - и двамата са били филателисти. Другата му страст е резбарството. Соня ми е показвала прекрасни дърворезби. Тесничкият им апартамент (стая и кухня) тя поддържаше в изряден ред до самата си смърт. Имаше котка, женска, но на име Панчо. Така навремето съпругът й наричал всички домашни писани, станали герои на серията му от детски разкази "Патилата на котарака Панчо". Писалището на Змея тя подреждаше всеки ден така, както му го е подреждала приживе преди да седне зад него да работи. Неиздадените му книги вдовицата поддържаше в изряден ред, в подвързии, някои направени от самия Змей. Рисуването, е другият му дар от Господ. И с който дар, по Божията милост, низвергнатият писател е припечелвел по някой и друг лев за прехраната на себе си и на Соня. Тя ми е разказвала, че е имало време, когато по празници той е рисувал картички и ги е продавал, за да имат хляб вкъщи. Единственото печатно издание, позволило си да наруши забраната за непубликуването на Змей Горянин, е Църковен вестник - пускали са негови неща под псевдоним. Соня пък до последно, едва движейки се, всяка неделя поемаше пътя към катедралата "Свети Александър Невски" - пееше в хора. Всяка събота, дори вече престаряла, взимаше влака до Своге, а оттам, с Божията помощ с автобус отиваше в манастира Седемте престола - мястото на нейните щастливи години. В продължение на десетилетия двамата със Змея живеели там през лятото. Докато дошло времето да изпълни последното му желание - да направи там последното му покоище. Светозар Акентиев Димитров е погребан зад олтарната абсида на манастирската черква. Надгробният му камък е с неумело нарисуван кръст и псевдонима. Малцина обаче се спират там, а повечето дори да попаднат при камъка, не знаят дори кой е Змеят. Бях там преди две години. Занесох карамфили. Нарекох ги, че са от Соня, която я няма и която винаги носеше там по стръкче цвете. Карамфили... Също спомен. Когато подарих на г-жа Соня за пръв път цветя за един Великден, тя ме попита: "Силвия, може ли да ги занеса утре на Змея? За празника." Така първите карамфили от мен бяха положени на Светла Събота на гроба му.
Соня никога не говореше за съпруга си като за покойник . За нея той беше жив. Запознах се с нея през 1993 г. Отидох при нея като журналист от вестник "Континент", в който работих. Поводът беше издаването на стихосбирката "Часове" на Змея Горянин. Така се запознах с нея, а тя ме запозна със Змея, т.е. с неговото творчество и живот. Запозна ме с тяхната превелика любов. Сближихме се. Ако тогава Бог не беше отредил да се срещна с тази жена, вероятно днес и аз щял да подминавам надгробието на Змея с безразличие.

Не знам защо със събуждането си се сетих точно за него. Вероятно заради ведрото слънчице през прозореца, което ме кара да притихна в мълчание вместо да застана в молитва. И някак си съвсем естествено посегнах към "Часове".

УТРОТО е слънчево и ясно,
като детски ласкави очи
и тъй сладко, сладко и прекрасно
старото клепало ми звучи.

- Господи, къде да коленича
утринна молитва да Ти дам?
Ти над цялата земя надничаш,
цялата вселена Ти е храм!

Ето, влизам в църквицата бедна
и си мисля: колко съм богат!
В мен е мойта вяра всепобедна,
а със нея - мой е целий свят!

"Седемте Престола",
1953 г.

Тази година се навършват 50 години от смъртта на Светозар А.Димитров - Змей Горянин. Бог да го прости! Поклон!

... още из "Часове":

ОТ стария иконостас ме следи
Божията Майка с кроткото лице
и при усмивката й аз усещам,
как си разтварям цялото сърце.

Какво й давам с кротост и смирение?
Не са ли само мойте грехове?
А тя със толкова любов към мене
ме гледа, и прощава, и зове.

"Седем Престола",
1953

ОТМИНА празничният ден. Шумът
реката, сякаш, нейде го отнесе
и по безлюдния планински път
се спусна тихо падналата есен.

Посрещна я смълчаната гора
и монастирът с църквицата стара,
а тя им даде - кротка и добра -
лилавото цветче на минзухара.

"Седем Престола",
1953

ВЕЧЕРТА е тиха богомолка.
Идва тя да сложи свойта болка
през нозете на Божата майка,
да поплаче и да се повайка,
да запали цяла вощеница
и да чака бялата зорница.

В градината на Божията Майка

Поетично заглавие, нали? Но то не е мое. Така са нарекли своята фотоизложба Аврам Аврамов и Владимир Алексеев. Имах удоволствието да попадна на откриването й преди седмица в Бургас. Преди това експозицията беше в София. Предстои да бъде показана и в други градове.
Накратко, тя включва около 80 цветни фотографии, заснети от Аврамов и Алексеев по време на поклонничеството им на Атон. Общо двата са запечатили над 800 кадъра.
На Света гора, казват времето сякаш е спряло. От една страна това внушава средновековният начин на живот, спокойствието и липсата дори на най-малко нервност. Така разказват мъже, които вече са били там. Защото, знате, женски крак там не се допуска. Усещането, че времето е спряло се подсилва и от часовниците, които показват време, различно от астрономическото. Това е византийският час, който се отчита според сезона - от 0.00 часа при залез слънце.


Авторите на изложбата Аврам Аврамов и Владимир Алексеев
по време на откриването й, в което се включи и архиерейският наместник за Бургас протойерей Беров

"Идеята да снимаме това уникално кътче, намиращо се на най-източния от трите полуострона на Халкидики,с дължина около 60 и ширина,
варираща от 8 до 12 км, е отдавнашна. Тук се идва не за да
гледаш, а за да направиш усилие да разбереш. За нас, това не беше само поредното пътуване, което включва обзор и запознаване с произведения на изкуството, паметници и старини, Добрата ми приятелка Златина Славова и общинският съветник Петко Петков
а изключителен случай да се докоснем до висините на духовното,
защото в този смисъл пътуването до Атон е поклонничество.", опитват се опишат възможно най-разбираемо своите подбуди и търсенията двамата фотографи.
Камерите им са запечатили сгради, бит и фигури сякаш консервирани в етнографски музей. С една единствена разлика, лицата. И по-точно тяхното излъчване - вдъхновено, но и смирено, смутено, но и окрилено. Независимо дали става дума за лице на монах, на поклонник, на търговец на хранителни продукти или на традиционните стопани на полуострова - монасите. Опитах се да преснимам с моя любителски фотоапарат някои от тях - "Поклонник" 1 и 2, и "Доставчикът на ХХІ век" (заглавията са на авторите на изложбата).
Макар и фотографиите да не са висока топка в този вид изкуство, нито пък сюжетът да е непознат, носят известно очарование. И във всички случаи доставят спокойствие и мир в душата. Ако Вашият път се засече с този на пътуващата фотоизложба "В градината на Божията Майка", разгледайте я.
Предлагам ви част от текста - описание на Света Гора, подготвен от Аврам Аврамов и Владимир Алексеев:

Света гора е автономна монашеска, самоуправляваща се част от територията на Гърция. Първият й устав (971-972 г.) се е съхранил и действа до ден днешен. Летоброенето й води началото си от ІХ век, макар че аскети са живели и по-рано по тези земи. Атонските отци са наследници на първите монашески общини от ерата на ранното християнство в Египет, Палестина, Сирия, Кападокия и
"Поклонници" 1 и 2

Константинопол. Според преданието, Света Богородица и евангелист Йоан, пътувайки на кораб за Кипър, били застигнати от буря и принудени да потърсят спасение на Атон близо до мястото, където по-късно ще бъде издигнат Иверския манастир. Богородица, възхищавайки се от прелестите на природата, благодарила за спасението, обръщайки се с молба към Иисус да й отреди в дар Атонския полуостров. От небето се чул глас: "Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост." Всички манастири почитат Света Богородиа като покровителка на тази свята земя. Монашеската република е стройна, йерархически организирана общност. Тя има своя столица - своеобразно
административно селище, наречено Карея.


Управата се осъществява от Светата община (Агион кинотис). В това ръководно тяло са включени представители на всички манастири. Всяка година се избира председател (протос - пръв, в смисъл на старейшина) и четирима съветници, които сe събират в най-главната църква на общината.
Оттук и


"Доставчикът на ХХІ век"

наименованието й - Протата. В нея се намира едно от върховите достижения на атонското изкуство - стенописите на прочутия Мануил Панселинос. За него се казва, че е "затъмнил всички древни и нови живописци". Наред с манастирите, които са общижитийни, има скитове (отшелнически обители), келии - самостоятелни малки монашески обиталища и пустини (предимно в подножите и около връх Атон, висок 2033 метра, намиращ се на края на полуоснтрова), където живеят отшелниците, приели най-крайните форми на самостоятелен, откъснат от света живот. Манастирите са 20, като техният брой не може да бъде променян.
Килията на аскета Софроний

Те са подредени в определен ред, възприет от кинотиса. От тях манастирът "Зограф" е български, манастирът "Хилендар" -сръбски и манастирът "Св. Пантелеймон" - руски. Останалите са гръцки.
Руският манастир "Св.Пантелеймон"

На откриването на изложбата беше и Димитрина Станева, богослов, автор на книгата за репресираните и убити свещеници в Сливенска епархия в периода 1944 - 1989, озаглвена "Агнета сред вълци". Станева е и дългогодишен редактор и автор на православно седмично приложение в един от бургаските вестници. Напълно възможно е да я видим скоро в съвсем ново амплоа.

Ситите делници на дядо поп

За отец Димитър Вукадинов съм писала не веднъж. След последната ми публикация, преди доста време, бизнесмен пожела да поеме изхранването на бедняците и в понеделник. Изпитах огромно удовлетворение. "Работата ми не е напразна," казах си тогава. Ще се радвам, ако и след сегашния ми репортаж се намери спомоществувател за делото на дървенишкия дядо поп. Или само доброволци, които да му помагат понякога. Бедната му енория има нужда от всякаква помощ. Не връща никакви желаещи да помагат. Дядо поп не би могъл да ги възнагради, освен да им благодари. Но Бог вижда делата ни и ни въздава според тях.

Отец Димитър Вукадинов от черквата в кв. „Дървеница” храни бедни и болни

СИЛВИЯ НИКОЛОВА, в. "Монитор" 7 август 2008 г.

Опашката чака безропотно за понеделнишкия обяд.

„Да обикнеш ближния като себе си, е най-голямото благо, което можеш да сториш за другите в този убог наш земен живот." Тази перифраза на евангелските заръки не е максима на някой античен мислител, нито на философ от по-старо и ново време, а житейското кредо на един редови български поп. На отец Димитър Вукадинов - енорийски свещеник в храма „Св. великомъченик Георги Победоносец" в столичния квартал „Дървеница". Дядо поп, както фамилиарно, но с много обич го зоват хората от някогашното софийско село, си е заслужил уважението не само на своите съкварталци, но и на стотици клетници - едни вярващи, други по-малко, а трети - завършени от житейските несгоди атеисти.

Готвачките са доброволки от енорията при храма "Св. Георги".

И едните, и другите, и третите обаче го почитат не толкова заради катехизаторските му напътствия, но заради изпълняваната на дело Христова заръка да нахраниш нищ, странник и презрян. Два пъти седмично по негова инициатива и със спонсорски средства, събрани от него, доброволки готвят и раздават храна на бедни и болни не само от неговата енория, но и на жители от буквално другия край на София - кв. "Малашевци".

СНИМКИ Венцеслав Юскеселиев

Отец Димитър Вукадинов е наясно - обичта към ближния е най-велика.

Ако човек случайно попадне в понеделник или в четвъртък в дървенишкия храм рано сутрин и не е наясно дали не е голям църковен празник, ще си помисли, че народът в черквата чака търпеливо след литургията за освещаване на традиционния курбан. На разнебитените столове, сякаш оцелели от ковчега на праотеца Ной, и точно толкова "младите" и "удобни" пейки край стените, са насядали особени представители на човешкия вид. От онези, които виждаме сутрин да ровят в контейнерите за смет, а вечер да изчакват край масите в закусвалните и дискретно, докарвайки си разсеян вид от типа "Аз не съм такъв, играя само роля", да се примъкват до остатъците в чиниите, преди чистачката да ги е отнесла. Дрехите на някои от тях издават, че притежателите им отдавна са презрели самолюбивата грижа, наречена лична хигиена, а вода употребяват външно (сапунът тук е непознато понятие) само когато вали дъжд.

Марийка Иванова пълни догоре с храна бедняшките съдове.

Обликът им напомня нещо предвечно, като това на изначалния човек, на невчесания и сякаш незавършен индивид, захвърлен сякаш след набързо прекратен спор между креационистите и дарвинистите за това кой го е създал - Бог или го е пръкнал бульонът на Опарин след усърдно еволюционно бълбукане. Убогият им вид обаче съвсем не смущава по-голяма част от останалите - предимно възрастни хора с износени, но чисти дрехи. Не се смущават и двойката относително млади представители на двата пола, навлечени посред лято в камуфлажни облекла и странна украса на главите, от чийто остатък, може да се предположи, че някога е била военен каскет също в камуфлажна окраска. Двойката е с онзи израз на неосъзната радост на лицата, за които в миналото са казвали „Божа душа", а сега неволно се стряскаме: ами ако днес не са си пили лекарствата?
И чисти, и недотам чисти, се редят на стройна опашка подобна на онези от едно време за банани. С една малка подробност - тук няма скандали. Всеки стиска в ръката си картонче с номерче. Отнапред ги е раздала спретната пенсионерка. Жената е преметнала през пътечката пред лятната кухня в двора, от която се носи дъхавият мирис на домашна гозба, тояга. Дървото е сложено повече по навик, нежели да всява респект. Защото тук всеки си знае реда.
"Не допускаме никой никого да прережда. Не търпим скандалите, макар че понякога хората се карат помежду си. Изнервени са - от беднотията, от самотията, от голямото нямане - опитва да пресъздаде психологическата картина пенсионерката - доброволка по реда. - Висшист ли си, бедняк ли си, на опашката. Чакаш, пред Бога всички сме равни. А тук, при нас, идват и неграмотни, и висшисти" - обяснява тя и се сконфузва, когато насреща й щраква фотоапаратът.
За да минат от първите за безплатния обяд, който дядо поп осигурява всеки понеделник и четвъртък със спонсорски средства, някои са дошли от рано сутринта. Но не от безпокойство, че няма да остане храна или ще им бъде сипано по-малко. От кухнята не връщат никого с празна съдинка. Готвачките сипват храна до горе на съда, независимо дали човек си е донесъл паничка или тенджерка. Приятно им е обаче да са тук отрано, чувстват се сред свои, сред хора с досущ проблеми като техните, на които могат да се ожалят, да чуят подобна на тяхната тегоба и да се утешат, че не са сами в нещастието си на този свят. През зимата убогите любимци на поп Димитър се скупчват в храма около калорифера - единственото топло и безплатно местенце за някои от тях.
Денят е понеделник. Часът наближава 12,00. Прозорчето във вратата на лятната кухня се отваря. Отвътре се протяга ръка. На първия от опашката подава половин пакетиран хляб. Онзи връчва празна съдинка. Скоро съдинката се връща на притежателя си пълна - боб.
"Богородични пости са, затова супата ни е фасулена, а второто тиквички с ориз. Когато отец Димитър успее да осигури повече пари, има и десерт. Извън пости готвим блажно" - обяснява 70-годишната Марийка Иванова. Самата тя пенсионерка, е доброволка при храма от осем години, откакто съществува кухнята за бедни. Докато жената обяснява как точно е организирана дейността на доброволците при храма за подпомагане на бедните, възрастен мъж подава няколко празни буркана в мрежичка, разтегателна като онези от едно време.
"Дотам стигнах, да чакам на опашка за храна, но пенсиите са малки, какво по-напред с тях" - махва с ръка той. Това е 74-годишният бай Иван. Очите му са зачервени, дали от старост, или мъката отвътре търси отдушник, само той си знае. Взема бурканите си вече пълни и благодари с поклон на жената зад прозорчето. После се обръща към храма и се прекръства. Поема към най-отдалечената пейка в двора под ореха, изважда лъжица и започва своя обяд.
"Не подбираме хората по документи.
Обикновено храним по 120, но понякога стигаме и до 150 човека. Отец Димитър ни е казал никого да не връщаме, хляб само да е останал, хляб да даваме", обяснява Марийка Иванова. В понеделник тя сипа храна на 115 човека.
Бедняшката кухня на дядо поп не е организирана нито по социална програма, нито с помощта на БЧК. Да изхранва бедни, е негова лична идея, превърнала се впоследствие за някои от вярващите в християнски дълг на милосърдие.
"Започнахме да раздаваме храна преди осем години. Средата на 90-те бяха най-тежки за всички ни. Със събраните пари в църковната касичка купувахме и раздавахме ядене на най-окаяните. После се появиха спонсори, започнахме да готвим в пристройката на двора - разказва за началото на делото си отец Димитър. По средата на приказката си въздъхва. - Смятахме, че раздаването на храна ще е временно, докато хората си стъпят на краката, а се оказа, че все още мнозина няма какво да ядат. Ето заради това не мога да спя нощем. Лежа буден и се питам: Докога, Господи? Явно много сме те разгневили с лошотията си, с лукавщината си, с греховете си, щом допускаш толкова хора да се мъчат в тази наша България" - въздъхва още по-дълбоко свещеникът. В кухнята готвят доброволно и без да получат нито стотинка, няколко жени. В понеделник част от храната е осигурена със средства от дарители на храна. В четвъртък я осигурява Валери Димитров - собственик на ресторант в съседния квартал "Младост 1". Неделно училище за деца и катехизаторски беседи за възрастни, водени от педагози и богослови, са другите дейности, които организира храмът под ръководството на дядо поп.
Докато той разказва какво още би искал да направи, ако се намерят повече пари, разговора прекъсва около 60-годишна жена.
"Отец Димитър е свят човек. Щом има такива като него, земята няма да се затрие, нито човещината по нея. Не знам как да му се отблагодаря" - възбудено се намесва тя. Това е пенсионираната акушерка Виолета Крумова. Жената твърди, че дядо поп е толкова благочестив, че Бог чул молитвите му за нея и неотдавна й дали общинско жилище. Пак с негова помощ я наели и на работа в един китайски ресторант. За благодарност Виолета чисти в черквата поне веднъж седмично безплатно.
Пред вратата на храма двама старци обсъждат нещо настървено. Не могат да се разберат има ли Бог, или няма. И досущ като отец Димитър се питат, ако го има, защо ги държи полугладни.
Самият отец Димитър отдавна е наясно с резултата от спора кой е създал предвечния човек - Бог ли или еволюцията, тръгнала от онзи прословут бульон. От цялата му осанка лъха спокойствие и умиротворение. Няма сила, която да промени възгледите му за света, за неговото устройство и за венеца на творението и неговото място на грешната наша земя.
"Любовта към ближния е най-важна след любовта към Бога. Тя е всичко, което ни е потребно, за да сме човеци, защото не сме индивиди, родени от случайността, а създадени по образ Божий и подобие Божие. Затова първо да правим добро, другото е от лукавия", излага накратко той, когато го провокират как от позицията на свещеник ще обясни немотията и болестите.

Митрополит Гавраил разжалва попа подпалвач

Силвия Николова
в-к "Монитор", 5 август 2008 г.

Панкратий, който подпали Гложенския манастир два пъти за една нощ, няма да бъде повече игумен там, възможно е да не е и никъде другаде. Ще взема решение какво да го правя, когато приключи разследването, съобщи за "Монитор" Ловчанският митрополит Гавраил. Ще го дам на Епархийския съвет, щом приключи следствието, каза той и добави, че все още не взел решение какво да го прави впоследствие. По думите му пироманът може да разчита най-много на някоя уединена манастирска къща и без право да стопанисва имущество, освен предмети за най-насъщните му нужди.
Пред мен Панкратий отрича да е извършил нещата, за които го обвиняват, но на моменти си признава за палежите, каза още дядо Гавраил.
Напълно възможно е срещу игумена на Гложенския манастир Панкратий, който пали на два пъти обителта в нощта на неделя срещу понеделник, след като стреля срещу поклонници, да не бъде повдигнато обвинение, съобщиха междувременно лекари от психодиспансера в Ловеч.
Вчера, веднага след като попът бе освободен от предварителния арест, бе закаран за изследвания в психиатричното заведение. Ако се окаже, че е невменяем, няма да носи наказателна отговорност. По думите на свидетели обаче, той се бил почерпил с гости вечерта.
Панкратий пали два пъти манастира и стреля с пистолет срещу богомолци в нощта на събота срещу неделя.

Реванш

Алтернативният синод става най-богатото вероизповедание

Отцепниците на Инокентий взимат имоти за €672 млн.

Страсбург решава след месец дали да им даде част от владенията на дядо Максим

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

в-к "Монитор" , брой 3292/4 август 2008 г.

СНИМКА ТАНЯ НИКОЛОВАПолицаи изведоха хората на Инокентий от завзетите от тях храмове на 21 юли 2004 г., след като те не се възползваха от поканата на патриарх Максим да предадат имотите и да се върнат към Светия синод.

Алтернативният синод на Инокентий може да стане най-богатият в страната до два месеца, стана ясно вчера. Това ще зависи от решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, което се очаква да бъде обявено през септември. То е по заведени две жалби - от алтернативния синод и от миряни, които в средата на миналата година бяха обединени в едно дело, и е срещу България заради извеждането на духовници и вярващи от храмове, манастири и имоти с полиция на 21 юли 2004 г. Ако евромагистратите се произнесат в полза на жалбоподателите, синодът на Инокентий, епархиите и енориите под негова юрисдикция ще станат най-богатото вероизповедание в страната, което ще владее 672 млн. евро в земи и сграден фонд градска собственост, от които ще печели милиони годишно чрез отдаването им под наем, изчислиха икономисти от алтернативния синод.
Тази собственост ще бъде отнета от сегашния є владелец синодът на патриарх Максим, подопечните му епархии и енории.
Сумата от 672 млн. евро всъщност е данъчна оценка, подадена от жалбоподателите в Страсбург, припомниха синодални финансисти. Според тях обаче тя е силно
занижена и не отговаря на реалните пазарни стойности на собствеността, което пък означава, че хората на Инокентий на практика ще получат владения на стойност над 1 млрд. евро.
През юли 2007 г. съдът в Страсбург изпрати и на двата синода обявление за междинно решение, в което бяха фиксирани възможности са решаване на спора и сроковете, в които той може да бъде изгладен. Съдът предложи на двете страни да се помирят, като разписа срок за това до септември миналата година. Тази възможност беше пропусната безвъзвратно.
Хората на Инокентий обаче предлагат алтернативен, а не императивен вариант, за да не бъде ощетена българската държава.
План “А”, както се шегуват в попските среди, включва връщане на имотите и плащане на заплати, социални и здравни осигуровки на около 400 души - митрополити, архимандрити, епископи, свещеници и служители, ангажирани в структурите на Инокентиевото крило в църквата. Предоставените средства трябва да покрият времето от извеждането им от владенията на 21 юли 2004 г. до момента на окончателното решение на съда в Страсбург. Мотивът на ищеца е, че през това време хората не са получавали заплати, като същевременно не са им прекъсвани трудовите договори, но не са им внасяни и осигуровки съвсем не по вина на работодателя, какъвто се явява синодът на Инокентий и съответните му структури по места, поради невъзможност да изпълняват задълженията си към своите служители.
Отделно от това обаче група миряни напира да съди държавата ни и заради факта, че є е попречено да избира своя религиозен лидер, каквато свобода е гарантирана както в българската конституция, така и Хартата за правата на човека и редица други евродокументи.
План “Б” изключва всякакъв компромис. В случай че не се стигне до помирение и имотите не бъдат върнати, българската държава следва да изплати на синод №2 данъчната им оценка от 672 млн. евро, а после да брои и дължимото по исковете на жалбоподателите заради невъзможността им да задоволяват религиозните си нужди при духовен водач по свой избор.
До 21 юли 2004 г., когато епископите, свещениците и миряните на Инокентий бяха изведени от владенията, притежаваната от тях собственост се изразяваше в 284 храма, манастири и параклиси в цялата страна, както и земите, помощните стопанства, постройките и цеховете към тях, банкови сметки и движими имущество като икони и църковна утвар. Част от имуществото премина към алтернативния синод на покойния дядо Пимен, онаследен впоследствие от Инокентий още след завладяването на Синодалната палата от Христофор Събев на 17 март 1992 г. В рамките само на няколко месеца свещеници, игумени на манастири и владици идваха на крака при Христофор Събев и се присъединяваха заедно с енориите си, манастирските земи и епархийско движимо и недвижимо имущество към алтернативния синод, оглавяван тогава от Неврокопския митрополит Пимен, сетне провъзгласен и за патриарх. Част от имотите, преминали във владение на дядо Максим след 21 юли 2004 г., сред които храмове и административни сгради, бяха построени от алтернативния синод на дарена земя и със спонсорски средства. Те и до момента са с неуредено статукво за собственост. В някои от тях, като например в храма „Св. Наум” в столичния кв. „Дружба 1” бяха въдворени свещеници от синода на дядо Максим, но нотариалният акт не е на името на нито едно поделение на БПЦ, тъй като черквата е вдигната на общинска земя със средства на спомоществователи. Подобна е ситуацията и с други владения, част от които са дори собственост на частни лица, фирми и фондации. Затова и амбицията на Инокентий да спечели непременно делото в Страсбург е твърде голяма.
“Новопостроените храмове в страната са около 60. След 2004 г. са завършени около 17 черкви, които се водят на името на неправителствени организации и сдружения, вдигнати все с дарения на вярващи, съобщи за “Монитор” Христо Латинов - някогашен ръководител на отдел “Манастирски и земеделски стопанства” при Софийската митрополия, оглавявана от дядо Максим, а от 1997 г. шеф на отдел “Имоти” на синода на патриарх Пимен (сега оглавяван от Инокентий) и епархийски прокурор. В продължение на четири години Латинов е бил и директор на синодалния производствен комплекс в Илиянци, известен повече като свещоливницата. По думите му дори в момента в Родопите синодът на Инокентий строи манастир с дарения на семейство, което изрично иска обителта да бъде към алтернативния синод.

Смяна на съдии бави решението на казуса

Смяната на евромагистрати е причина за проточването на делото “Инокентий срещу българската държава”. Забавеното решение е заради смяната на съдията Снежана Ботушарова със Славка Калайджиева в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, довериха от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.
Засега единственото сигурно, според междинното решение от август 2007 г., е, че съдът им признава правото да заведат жалба срещу българската държава за регистрирането им вероизповедание като Свети синод на Българската православна църква, оглавявано от Софийски митрополит Инокентий.
Практически това означава, че евромагистратите ги припознават като легитимно вероизповедание и по-точно като едно от крилата на БПЦ, коментираха още от дирекцията. Това междинно решение е на базата на оспорването от патриарх Максим алтернативният синод да се назовава с името Свети синод на Българската православна църква.

Без решение за помирение

Светият синод не е вземал решение да се среща с хората на Инокентий и да прави помирителна комисия с тях, коментира за "Монитор" неговият говорител Русенският митрополит Неофит. При нас не е пристигнало решение от Страсбург. Миналата година имаше писмо за евентуални разговори и помирение, но то не беше задължително решение, а само предложение. Въобще не сме се занимавали с него, подчерта митрополитът.
По думите му в Синодалната палата не се предвиждат никакви срещи и занапред с отцепниците.
Ако се наложи, държавата ще плаща, каза още говорителят Неофит. Какво общо има тук данъкоплатецът, това са държавни пари от бюджета. Така отговори той на въпрос на "Монитор" редно ли е българският данъкоплатец да плати близо 1 млрд. евро за неуредици в БПЦ, която, както и всяко друго вероизповедание е отделена от държавата.

Доходите от наеми съвсем не са за "Бог да прости"

Снимка Монитор

Някои влюбени предпочитат да се венчаят в палатката - чърква на разколниците в Градската градина.

Доходите, които Инокентий и хората му загубиха след 21 юли 2004 г., съвсем не са колкото за „Бог да прости”. Събрани накуп, сумите от тях надхвърлят бюджета на Столичната община, довериха синодални финансисти.
Преизчислените им цени към момента на привеждането им във владение на каноничния синод през 2004 г. и прибавените към тях печалби от рентиерство показват, че приходите са 80 000 долара годишно. Пететажното здание на пл. „Света Неделя”, на чийто партерен етаж има мексикански ресторант, се даваше под наем при 7 до 28 долара на кв. метър. От бившия руски ресторант “Петър Първи” на ул. “Позитано” 1 месечно падаха по 3000 долара, а от магазина на бул. „Христо Ботев” 1 - 200 долара.
Върхът на църковния мениджмънт на инокентиевци обаче се оказаха доходите от новопостроената през 2003 г. бизнес сграда срещу ЦУМ, непосредствено помещение до бившия магазин за мебели „Явор”. Два магазина от него срещу входа на метрото скоро след завършването му са отдадени под наем за 13 500 лв. месечно. Твърде платежоспособни са наемателите и за трите офиса на петия етаж на бизнес центъра, които са владение на храма „Св. св. Кирил и Методий”, владян дотогава от отцепниците. Те получаваха наеми и от криптата на храма „Св. Параскева”, превърната в сладкарски цех. Кокошката със златните яйца мътеше на Инокентий в кв. Илиянци . Това е производственият комплекс със свещоливница, цех за църковна утвар и леярна за камбани. Тя бе похитена от неговите хора през есента на 1993-а, годишният є оборот тогава бе близо 30 млн. лв.
Светият синод, оглавяван от патриарх Максим, ще изгуби всичко това, ако след месец съдът в Страсбург излезе с решение в полза на хората на Инокентий.

... ... ...

Игуменът Панкратий запали Гложенския манастир и побягна

Калугерът гърми с пистолет срещу поклонници, изчезва с джип

Гложенският манастир е от дърво и гори като факел.

Игуменът на Гложенския манастир “Св. Георги Победоносец” Панкратий подпали пожар в манастира, съобщиха от областната дирекция “Полиция” в Ловеч. Пламъците лумнали около 00,20 часа. Служители от РПУ-Тетевен установили, че 50-годишният настоятел на обителта йеромонах Панкратий, който родом е от село Малък Извор, е влязъл в конфликт с група посетители и стрелял с газов пистолет марка “Заза” 8 мм.

Снимки МОНИТОР

Йеромонах Панкратий е бесен на общинската служба по земеделие и гори

След това светиня му запалил канцеларията на манастира и с мръсна газ отпрашил посред нощ със собствения си джип “Опел Фронтера” по посока село Голям Извор. В района на местността Предела обаче на Панкратий дошъл друг акъл. Скокнал от автомобила и палнал и на него клечицата. Скъпото возило е изпепелено до купчина обгоряла ламарина.
Междувременно, след като огнеборци от Ябланица и Тетевен потушили пожара в манастира, към 6,00 часа сутринта Панкратий се прокраднал в обителта и повторно запалил манастирската канцелария. Пожарникари потушили и втория пожар. Полицейска хайка обаче завардила пътищата в областта и скоро пипнала игумена. Расоносецът е престоял едно денонощие в предварителния арест, а после е откаран в многопрофилната болница в Ловеч поради съмнение за фрактура на дясната ръка. В РПУ-Тетевен е образувано дознание.
Йеромонах Панкратий има и други изцепки.
Преди година и половина Върховният административен съд отказал да уважи негова жалба от името на Гложенския манастир срещу решението на Окръжния съд в Ловеч, според което актът на Общинската служба по земеделие и гори, с което се отказва на манастира да бъдат върнати 4650 декара гори, не е нищожен. Тогава той заяви, че така обителта е лишена от манастирски гори, част от които междувременно били върнати на частни лица. Юристката на манастира Стефка Спиридонова дори заяви, че Панкратий е решил да се обърне към съда в Страсбург.
Ще издам заповед за временно отстраняване на игумен Панкратий до установяване и доказване на вина, коментира часове след инцидента Ловчанският митрополит Гавраил.
„В момента си изяснявам нещата, бях при Панкратий, който е в болницата в Ловеч. Той твърди, че е запалил само личните си вещи и автомобила си, който му е бил подарък”, добави владиката.
Версията на Панкратий е, че с човек, който е наел стая в манастира, са се скарали. Панкратий отрича информацията, че е стрелял с газов пистолет, но и не твърди, че е имало нападение срещу него. Оплакал се е, че е имало гости, които са се държали предизвикателно към него и се е сдърпал с тях. Искали са от него да им прави компания до късно.
„Това обаче е неговата версия. Ако се изясни, че Панкратий има вина, ще бъде наказан и според църковните закони. Едно от най-тежките наказания е да бъде низвергнат и няма да има право повече да служи”, подчерта митрополит Гавраил. Докато е временно отстранен, задълженията на игумена ще се поемат от семейство, което от много време помага в манастира. В Гложенския манастир има още един йеромонах, който ще остане да служи - Нектарий.
„Досега не съм имал официални оплаквания срещу Панкратий и не съм имал повод да го наказвам за нещо. Панкратий е постъпил на служба в Гложенския манастир през 2002 г. и това е първият инцидент, за който научавам”, каза още Ловчанския митрополит.
... ... ...

Попове за връзване

Слънцето действа зловредно на всички ни. Обостря нервната система и прави човека непредсказуем. Ако не вярвате, питайте доктора. Някои обаче то прави не само опасни за себе си, но и за околните.
Завчера игуменът на Гложенския манастир стреля по поклонници, а часове по-късно подпали обителта и побягна със собствения си джип. И като не успя да изпепели манастира от раз, се върна по тъмна доба да го довърши.
Въпросът можеше да мине и току-така, като поредното криминално произшествие, ако подпалвачът не беше духовник. Именно духовник - образът, давал неведнъж и дваж личен пример за добро, особено в трудни за българския народ години, и дори в голяма степен изнесъл на плещите си тегобите на нашето Освобождение. По тази причина изцепката на йеромонах Панкратий не търпи никакъв компромис. Хулиганството му хвърля трудно изтриваемо петно върху имиджа на Българската православна църква особено сега, месец преди съдът в Страсбург да отсъди дали да даде картбланш на разколниците на Инокентий, като ощети с имоти каноничния Синод.
Затова е повече от ясно, че най-доброто, което може да направи оттук нататък патриарх Максим, е да върже лудите попове. Сиреч да ги държи изкъсо без никакъв компромис. Иначе, тежко му не само на селото, но и на цялата ни църква. (С.Н.)

Люляково - приказка за синаповото зърно

"Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно" (Матей 17:20)

На едно затънтено място в България, за което мнозина дори не подозират, че съществува, има вяра колкото да помести
не само една планина.
Люляковият манастир
на 60 км от Бургас и на 30 км от Айтос, храмът в село Люляково, (Руенска община, има още 2 други села с това име в общини Добрич и Кърджали), и метохът в него са две точки, в които ако стъпи съвременен пилигрим ще почувства такъв катарзис, сякаш е обходил
стотици свети места.
Имах щастието да посетя Люляково преди седмица и да се черкувам в неговата енорийска черква благодарение на моите бургаски приятели Златина и Светлин Славови. Благодаря им от сърце!
Настоятел на храма „Св.Успение Богородично“ в селото е архимандрит Партений (йеромонах), енорийски свещеник на още 4 други села и игумен на манастира „Св.Св. Йоаким и Ана“ в подстъпите на югоизточна Стара планиона, който възстановява от няколко години. Йеромонах Партений се заселва по тези места преди 12-ина години. Богата ерудиция, скромност, сведена до аскетизъм, прецизно спазване на църковния устав, отлично познаване и съблюдаване на каноните и църковните служби, висок интелект и строгост, когато и към когото е необходимо, и винаги готов да окаже морална подкрепа, духовно напътствие и дори само да изслуша нечия наболяла душа. Независимо от сериозността, с която се отнася към мисията си да работи за Бога и хората, отец Партений не варосва гробници по фарисейски. Напротив, притежава невероятно фино чувство за хумор, усет за импровизация и майсторството да води разговор, но и да внушава идеи. Така го прецених по време на 2-часовата литургия и четирите часа събеседване сетне с него.
Колкото до храма, историтяа му е твърде интересна, както е не по-малко интересно населението на Люляково. За тях обаче ще четете скоро в репортаж във вестник "Монитор", където работя.

Бащина катехизация

Сценарий: няма

Действие: истинско

Място на действието: храм "Св.св. Кирил и Методий" в Бургас

Действащи лица: баща и дете

Диалог (записът е тих):
Момиченцето иска да запали свещ. Бащата го вдига на ръце.
Бащата: Пожелай си нещо.
Детето пали свещ, той го повдига още, съвсем до свещника. Момиченцето се опитва на сложи вощеницата в него.
Детето: Какво да си позелая?
Бащата: Каквото си пожелаеш.
Детето: Ами-и-и, искам толта.