Православно просветителско общество “ЛЪЧ”

ви кани

на своите кинопрожекции в сградата на

Руския културно-информационен център

(ул. “Шипка”, 34):

1 декември (понеделник)
от 18.00 часа

„МОНАСТЫРЬ”- документален филм на архим. Тихон (Шевкунов), заснет в 1986 г. Разказ за Псково-Печерските старци:архим.Иоанн (Крестьянкин) и други.

На руски език

Киносалона на партерен етаж.

Вход свободен

Интервю с йеромонах Зотик

С радост прочетох интервюто с отец Зотик в любимия ми православен сайт www.pravmir.ru Имам удоволствието да го познавам лично от руската черква "Св. Николай Чудотворец - Мирликийски" в София, на която съм енориашка и в която той служи понякога. Препоръчвам електронната страница на всички източноправославни християни, четящи и на руски език.

Трудные судьбы болгарского православия автор: Наталья Морозова Fri, 21 Nov 2008, 10:00

Православие в Болгарии со стороны понять очень трудно. С одной стороны, каждый русский турист или паломник с радостью, как и в любой православной стране, откроет для себя, что богослужение совершается на таком родном церковно-славянском языке. Но не во всяком храме можно причаститься, даже в воскресный день, в самых больших монастырях едва ли больше 10 монахов…

Мы беседуем с иеромонахом Зотиком (Гаевским) о его пути к вере, к служению во священном сане, служению в Болгарии и о судьбах болгарского православия.

Монашество - это на всю жизнь.
- Батюшка, расскажите, пожалуйста, как Вы пришли к вере?
- Я родился в православной воцерковленной семье. Мама воспитала меня в православной вере. С детства она не просто водила меня в церковь, а приобщала к церковным таинствам, к духовной жизни. Мы старались всей семьей часто причащаться - и не только в Великий, Рождественский посты, но и вне пощений.
После школы я решил поступить в Духовную семинарию.
- А как Ваши сверстники относились к тому, что Вы ходите в храм, да еще и в Семинарию решили поступать?
- Нормально, и даже с уважением. Спрашивали, у кого какие были вопросы, о церковной жизни. А я старался по мере возможности отвечать.
- Батюшка, а почему именно монашество, а не белое духовенство? Значит, это призвание?
- Я родился в Молдавии, а народ там православный и отношение к Православной Церкви у него хорошее. После школы я поступил в Кишиневскую Духовную семинарию, которая находится на территории Свято-Вознесенского Ново-Нямецкого Кицканского мужского монастыря. И это очень повлияло на мой выбор. Наблюдение монашеской жизни вблизи сыграло свою роль - я укрепился в своем желании посвятить всю жизнь служению Богу.
Я думаю, что неправильно говорить, что это призвание некоторых. Все мы призваны Богом, и Он всех нас призывает к Себе. Все зависит от того, кто отзовется на этот призыв Божий.
- А как Ваши родители приняли Ваш выбор?
- И мама, и папа нормально отнеслись к этому. Правда, мама переживала, что я был еще молод. Мне было восемнадцать лет, когда я стал послушником. Единственный совет ее был, чтобы я не торопился с принятием монашеского пострига: "Не торопись, потому что монашество - это на всю жизнь. Это ни на день, ни на два, ни на год, на всю жизнь."
Православие в Болгарии
- Батюшка, расскажите пожалуйста, как Вы оказались в Болгарии?
- После того, как я закончил Кишиневскую духовную семинарию, мой научный руководитель предложил мне обучаться в Болгарии, в Софии, на Богословском факультете.
- Почему в Болгарии, а не в Киеве или в Москве?
- Желающих обучаться в Москве, в Киеве, в Троице-Сергиевой Лавре было много, а поступить в Московскую духовную академию очень сложно. В Болгарию меня бы направили по обмену, то есть я бы учился на Богословском факультете в Софии без поступления. Также мне была очень интересна эта православная страна.
- Болгария похожа на Молдавию?
- Нет, не похожа. Потому что болгары - это славяне, а молдаване принадлежат к другой группе - к романской. Румыны и молдаване похожи между собой по традициям и обычаям, а болгары и молдаване - в вере православной.
- Скажите, пожалуйста, а что Вы думаете делать после окончания обучения на Богословском факультете в Софии?
- Конечно, пути Господни неисповедимы, но думаю вернуться в Молдавию, преподавать в Духовной семинарии или в Духовной академии. Если будет возможность преподавать в светском учебном заведении, конечно же, с удовольствием воспользуюсь ею.

- Когда Вы приехали в Болгарию, что Вас поразило? Есть ли отличия в вере? Многие отмечают, что в Болгарии происходит оскудение веры. Так ли это?
- Да, на самом деле это так. Во-первых, удручающая картина в воскресные и в праздничные дни - храмы в Болгарии полупустые. Нет такой церковной жизни, которую я видел в Молдавии, на Украине, в России, в Греции, в Сербии. Здесь как-будто духовное омерщвление .
- А почему это, на Ваш взгляд, происходит?
- Я искал ответы на этот вопрос, но ответить на него очень трудно. Нужно хорошо знать специфику болгарского народа, менталитет, историческое прошлое.
- Возможно, сказывается зависимость от Турции в течение нескольких столетий?
- Я думаю, что нет. Под турецким владычеством были и греки, и сербы. Но в Сербии и Греции храмы в воскресные дни заполнены до предела.
- В советское время были ли гонения на православных в Болгарии?
- Да, в те времена были. Но не такие, как, скажем, в СССР. Почти ни одного храма в Болгарии не было разрушено. То есть все церкви, все монастыри сохранены. Не было гонений против священнослужителей, против православных. Коммунистический режим в Болгарии довольно лояльно относился к Православной Церкви. Единственный случай, это убийство архимандрита Бориса в Благоевоградской епархии одним ревностным коммунистом. Но это - исключение.
- Батюшка, а молодежь приходит в храм?
- Приходит, но только чтобы зажечь свечку, перекреститься, попросить священника прочитать молитву о здравии.
- А как Вы относитесь к тому, что болгарские прихожанки не носят платков?
- Я думаю, что в каждой православной стране есть свои традиции, свои обычаи. Если в России православные женщины носят платки, то здесь, на Балканах – нет. Почему я говорю на Балканах? Потому что платками не покрывают голову не только женщины Болгарии, но и Греции, Сербии. Это местная традиция – ходить женщинам в храм без головных уборов, без платков. Думаю, не нужно русским туристам, паломникам возмущаться по поводу того, что болгарки не носят платков. Это же их традиция.
- Батюшка, очень многие русские паломники удивляются, почему в болгарских храмах на литургии не всегда причащают. Почему так бывает?
- Да, это проблема в Болгарии. Потому, что в турецкий и в царский период, в период коммунизма люди очень редко ходили в храм и очень редко причащались. Да и в России в советский период православные тоже не всегда имели возможность принять Святых Христовых Таин. Обычно ограничивались причастием несколько раз в году, в том числе в Великий пост. Сейчас же мы замечаем перемены в православной жизни России - духовное возрождение, воцерковление многих. Люди ходят в храм, причащаются часто, чуть ли не каждое воскресенье. А в Болгарии имеется негласное учение, что православные должны причащаться не более четырех раз в год, то есть во время постов. К сожалению, эту точку зрения поддерживают многие священнослужители, архипастыри Болгарской православной Церкви. Хотя мы не находим ни в Священном писании, ни в учениях святых отцов подтверждения того, что православные христиане должны причащаться только четыре раза в год.
Несмотря на то, что и Вы, и я заметили омерщвление духовной жизни в Болгарии, как бы отсутствие церковной жизни, нужно признать, что это - святая земля, здесь чуть ли не на каждом шагу святыни. В этой небольшой стране насчитывается около пятисот православных монашеских обителей. Представляете?
- И все действующие?
- Да, все монастыри действующие, но, к сожалению, полупустые. Самый большой Ставропигиальный монастырь в Болгарии - Рыльский, насчитывает… одиннадцать монахов. Он считается самой большой болгарской обителью. В Болгарии в самом деле очень много святынь и святых – это преподобный Иоанн Рыльский – покровитель болгарской земли, святой Климент Охридкий, святой равноапостольный князь Борис, царь Петр, Преподобная Параскева и многие другие. И мы верим, что молитвами этих святых угодников Божиих и на Болгарской земле произойдет духовное возрождение.

Свети Александър Невский (в схима Алексий)

Св. княз Александър Невский (в схима Алексий)

Александър I Ярославич Невски е велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (1252-1263 г.) Разглежда се като една от най-значителните фигури за създаването на руската държава и оформянето на руския православен мироглед. Нещо повече, Лев Гумильов определя управлението му като начало на формирането на руския етнос. Княз Александър провежда политика на преговори с хановете на Златната орда, за да осигури ненападения на княжеството си. За тези си дипломатически отношения, доколкото тази дума може да бъде приложена за 13 век, той е критикуван и днес от някои руски историци. Управлението му е белязано с толериране на православието и даването на преференции на църкви и манастири. Ортодоксията по негово време, благодарение на практикуването й от самия княз Александър, започва да се формира като осъзнат начин на живот, а не само като изява на култа и от болярството, и от народа. Авторитетът му на военачалник полагат две успешни битки - тежкото поражение на швеците - на 14 юли 1240 г. при река Нева, откъдето той получава прозвището Невский, и тази на 5 април 1242 г. срещу тевтонците в битката при Чудското езеро.

Княз Александър Невский умира на 14 ноември 1263 г. в Городец след посещение в Сарай - едно от ханствата на Златната орда. Житието му разказва, че заболял по пътя в едно Нижегородско село, почувствал близката си смърт, пожелал да се подстриже за монах и приема схима. Под името Алесий той починал на 14 ноември 1263 г. на 44-годишна възраст. Погребан бил в съборната църква в манастира "Рождество Богородично" край Владимир. Свидетелства разказват, че твърде скоро по молитвите му при тях започнали да стават чудеса, включително и изцеления. Руската православна църква го канонизира през 1547 г. При император Петър І Велики мощите на св. княз Александър Невски (Алексий) били пренесени в новооснования Петероград (Петербург) и положени в построената в негова памет Александър-Невска лавра.

Православно просветителско общество “ЛЪЧ

ви кани
на своите кинопрожекции в сградата на

Руския културно-информационен център

(ул. “Шипка”, 34):

на 10 ноември (понеделник),

от 18.00 часа

на прожекцията на документалния сериен филм

„ПАЛОМНИЧЕСТВО

В ВЕЧНЫЙ ГОРОД”,

„КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА” –

5 епизод – 40 мин.

На руски език

в киносалона на партерния етаж

Вход свободен

Здравната каса отказва договори с нови клиники

Задава се криза за легла в болниците

Ще чакаме с месеци за операции, ако не си платим на ръка

Силвия Николова,

в-к "Монитор", 7 ноември 2008 г.

Задава се криза за легла в болниците. Не е изключено да се стигне до отлагане на операции, както беше по време на Виденовата зима, предупредиха лекари вчера.
Държавните и общинските лечебни заведения ще запазват леглата формално, но на практика ще приемат по-малко болни заради оскъдното финансиране по линия на Националната здравноосигурителна каса, заяви за "Монитор" депутатът от СДС и член на здравната комисия д-р Ваньо Шарков.
Най-доброто в момента е, че въпреки недофинансирането в българските лечебни заведения няма листа на чакащите, както е в повечето европейски страни. Пациентите ще бъдат лекувани едва когато има клинична пътека и средства по нея от Националната здравноосигурителна каса, коментира народният представител.
В Швеция за операция, която не е животоспасяваща, като например вадене на камъни от жлъчката, се чака по 8-10 месеца, припомниха запознати.
Кризата за легла се очертава и заради отказа на НЗОК да сключва договори с новите частни болници за лечението на здравноосигурените граждани. С наредбата за акредитация на лечебните заведения от септември се забранява на новооткритите клиники да работят с касата и да получават от нея пари по клинични пътеки, преди да са навъртели поне една година дейност.
Ограничението се отнася не само за лечебните заведения за болнична помощ, но и за диспансерите, хемодиализните центрове и домовете за медико-социални грижи. Болните ще могат да се лекуват в тях само ако си платат по общия ред на частно и по цени, определени от самите лечебни заведения.
Държавата отнема правото на хората да избират при кого да се лекуват, българското здравеопазване се връща към пълен монопол, вместо да се върви към либерализация и демонополизация на системата, заявиха от Асоциацията на частните болници.
До дни ще искаме среща с ръководството на НЗОК, ще му връчим протестно писмо, както и на здравния министър Евгений Желев, срещу ограничението. Ако исканията ни за отмяна на изискването не бъдат взети под внимание, не е изключено да съдим здравната каса. Всяка нова болница може да подаде съдебен иск, тъй като отказът да бъдат сключвани договори няма юридическо основание, каза председателят на асоциацията д-р Стойко Спиридонов.
Близо 40 новопостроени лечебни заведения с медицинска апаратура по последна дума на техниката чакат договори с касата.
Не е логично да се лишава една нова болница от договор, но не е логично, когато има договор, да няма акредитация, заяви още д-р Спиридонов. По думите му нормално е още при издаването на лиценз на ново лечебно заведение от МЗ да му бъде издаван и сертификат. Документът трябва да удостоверява, че клиниката отговаря на изискванията за качество на медицинските услуги и може да сключва договор с НЗОК за лечение на здравноосигурени граждани.
Частните болници разполагат с медапаратура последна дума на техниката

Продажбата е блокирана до 2010 година

Приватизацията на общински и държавни болници ще бъде блокирана от световната криза, тя може да се осъществи не по-рано от края на 2009 - 2010 г., когато кризата отшуми, прогнозира старшият икономист от институт " Отворено общество" Георги Ангелов. По думите му в този сектор има отлични възможности за добър бизнес, но кметовете по места все още били нерешителни да се разделят с лечебните заведения, независимо че нямат възможност да ги издържат. Според Ангелов приватизацията им няма да започне до изборите, тъй като здравеопазването е добра предизборна карта за всеки политик.
Лечебните заведения трябва да се отдават на частни партньори от реалния бизнес, но в никакъв случай да не се правят нови РМД-та с участие на лекари в тях. Медиците за разлика от бизнесмените нямат пари и не биха могли да инвестират в тях, това ще доведе до фалит самите болници, прогнозира още икономистът.
292 са болниците в България с общо 44 650 легла към 2007 г. От тях 18% са частни, като 5 на сто от болничните легла се намират в тях.

Европа приватизира лечебните заведения

Масово раздържавяване на болници върви в страните от Европейския съюз. Практиката показва, че когато са в частни ръце, те работят по-ефективно, а пациентите се лекуват максимално добре. За да бъдат спестени средства за повторното им приемане, се прилагат краткосрочните престои след операции, когато е възможно, показва проучване на Европейската асоциация на лекарите.
Само за година, откакто шведската държава продаде най-голямата си държавна болница в Стокхолм, разходите за издръжката й са паднали с 28 на сто, а ефективността от лечението на преминалите болни се е увеличила с 18 процента.
У нас приватизацията на болниците бе стопирана с промяна в Закона за лечебните заведения по време на управлението на втория кабинет "Костов".



Инфекциозна болница не е ремонтирана основно
от половин век

В ъгъла

Когато Хитър Петър стане германец ...

СИЛВИЯ НИКОЛОВА,

в-к "Монитор", 7 ноември 2008 г.
Нещо подобно се случва и с някои европейски бизнесмени, след като поживеят някое и друго време у нас. Не само проговарят на български, но и започват да ни премятат досущ като роднини на Хитър Петър по пряка линия. Дори германска фирма успя съвсем по нашенски да остави десетки работници без заплати и да обяви фалит, а после да остави дълговете си на новия собственик. (Виж ТУК) Девет години по-късно тъкачките от "Дунавска коприна" в Русе чакат да си получат макар и стопените наполовина от инфлацията заплати.
Впрочем информацията за завлечени от работодатели българи отдавна не е новина. Както не е новина и резултатът от изследване, което показва, че само 1% от нашите сънародници си признават, че живеят комфортно със своите доходи. Ако обаче някой си направи труда да надникне в гаражите и кухните на онези, които се самосъжаляват, ще се окаже, че повечето от тях лицемерят. Защото българинът никога не признава, че е добре, за да не му завиди съседът. Което, впрочем, е неразбираемо за европееца. Освен когато поживее малко у нас. И придобие част от нашия манталитет - да шикалкави, лукавства и завлича дори когато няма належаща нужда, а го прави ей така, заради спорта.

Нескромно

Колкото и да е нескромно, ето какво публикува вестник "Монитор" в броя си от 30 октомври 2008 г.

Националната браншова стопанска камара на търговците и дистрибуторите на лекарства на едро награди с почетна грамота и плакет здравния репортер на в. "Монитор" Силвия Николова. Призът й бе връчен миналата вечер (29 октомври 2008 г.) на бизнес форума "Алея на здравето" в НДК. Наградата е във връзка с приноса й в лекарствената политика и отразяването на проблемите в реформата на здравеопазването.