Пловдивският митрополит Николай:

Църквата - глас в пустиня от бездуховност

Уставът на БПЦ не бива да ни обвързва с гражданското законодателство

Силвия Николова, в. "МОНИТОР", 21 декември 2008г.

- Ваше Високопреосвещенство, след дълга летаргия, само за година в рамките на три сесии на Шестия църковно-народен събор Българската православна църква взе решения по много от щекотливите проблеми в административно и икономическо отношение. Имате ли обяснение за това бързане?

- Свикването на църковно-народен събор е факт с историческо значение. Затова към подготовката на такъв форум трябва да се подхожда с внимание и отговорност, а това изисква време. Важна причина за забавянето е изолацията от обществения живот, в която църквата беше поставена през годините на атеистичния режим. Тя се отрази на живота вътре в нея, създавайки инертност и липса на инициатива. Това беше използвано от политическите сили в миналото и често специално култивирано от тях, за да бъде оставен народът ни духовно гладен. А както е известно, човек без духовни устои лесно се манипулира. Разколът в последните години поглъщаше силите на духовенството и хвърли сянка върху авторитета на църквата. Той също бе създаден от политически групи, които се страхуваха от силна и влиятелна църква и искаха да я дискредитират.

- Как оценявате работата на събора?

- Църковно-народният събор е най-висшият форум на българското православие. През вековната история на нашия изстрадал народ църквата е имала спасителна мисия за националното единство и самосъзнание. Днес обаче обществото ни е далеч от това съзнание за ролята на православието. Понякога гласът на църквата остава „глас в пустиня" от бездуховност и груб материализъм. Поради това работата на форума бе насочена преди всичко към укрепване на вътрешното единство на църквата на основата на съборността и към издигане на авторитета є в обществения живот. Като институция тя трябва да е обединена, а също стопански и финансово независима. Затова направихме промени в устава на църквата, които да улеснят работата на епархиите и енориите в административно и икономическо отношение. Това ще даде възможност на духовниците да отделят повече време за същинската си духовна работа, като ще имат възможност да се грижат за паството си, а в същото време да могат да предприемат инициативи за използване на църковното имущество, доходите от което да бъдат в услуга на социалната и обществената им дейност. В промените сме предвидили и начини за проверка и контрол, който ще се осъществява от Светия синод.

- Съборът реши въвеждането на консолидиран бюджет на БПЦ и захранването на приходната му част от вноски на митрополиите и енориите, както и единен регистър на епархиалните имоти. Смятате ли, че тази прозрачност ще върне доверието към църквата?

- В БПЦ вече съществува обща тенденция за централизация на финансите, както и на недвижимото църковно имущество. Решението на събора за създаване на имотен регистър е част от тази тенденция, която сама по себе си е положителна. На събора изразих моето лично мнение, че цялата информация, отнасяща се до имотите, би трябвало да бъде достояние на българския патриарх, който е председател на Светия синод, но не и да бъде ползвана по усмотрение на синодалните чиновници. Централизацията на имотите и финансите наистина изисква прозрачност, особено по отношение на доходните имоти на синода в центъра на София, а също така и по отношение на банковите му сметки. Затова би трябвало да започнем проверките оттам. Едва след това можем да говорим за прозрачност по повод на сметките на бедните църкви и манастири в провинцията, които и без отчисления едва свързват двата края. Но не смятам, че доверието в църквата е нарушено. Това, че срещу църквата постоянно се борят силите на злото и я обсипват с клевети и дискредитации, не означава, че тя не изпълнява мисията си. В нашето общество днес има сили, които насаждат цинично, грубо и безбожно отношение към живота изобщо. Но ако дойдете в неделен и празничен ден в храма, ще срещнете онези хора, чиито души не са засегнати от чернилката на злободневието и които се стремят към възвишения свят на доброто, истината и правдата, към вярата в Бога. Да се стреми към това е призван и целият православен български народ, но „мнозина са звани, а малцина - избрани" (Лука 14,24), както казва сам Господ Исус Христос.

- Впрочем по време на Третата сесия вие и делегатите от Пловдивска епархия напуснахте събора. Какво точно се случи?

- Обсъждахме точки от правовите отношения между църквата и държавата и в частност това, че свещенослужителите не би трябвало да бъдат правно обвързани със светските закони, които те бездруго като граждани на Република България са длъжни да спазват. Необходимо ли е Уставът на БПЦ да ни обвързва отново със задълженията, с които сме вече обвързвани от гражданското законодателство? Възразих на това предложение. Представете си какво ще се случи, ако дойдат времена на нов атеизъм и той е законово регламентиран. Нима ще спазваме такъв закон и в църквата и то сами ще задължим себе си да го спазваме? За адвокатите на Светия синод обаче тези теми се оказаха твърде абстрактни, а и те явно смятат, че стоят по-високо от всичко духовно в църквата. Да вземем предвид например обсъждания Семеен кодекс, който ако бъде приет, ще узакони някаква нова форма на брак - т. нар. съвместно съжителство. Този проектозакон е същинско бедствие за устоите на българското семейство. Той е в противоречие с божествения закон и да се приеме в сегашния му вид означава да бъде узаконен грехът, защото унищожава свещения брачен съюз на любовта и го превръща в сделка, регламентираща имуществените отношения. Ами ако след известно време на някого му хрумне с граждански закон да ни забрани да бъдем християни? Тогава как ще отстояваме вярата си, ако дори Уставът на БПЦ не е в защита на православието и ни задължава да се съобразяваме с безбожни светски закони?! Присъстващи на събора юристи квалифицираха като заяждане тези мои думи и превърнаха заседанието в зрелище, вместо да вършат работата, за която се намираха там като консултанти. Нямаше какво да правя повече, затова напуснах заседанието.

- Прави впечатление, че БПЦ е единствената сред своите църкви посестрими, която остана без просветна и социална дейност. На какво се дължи този пропуск - липса на време или на недооценяване от по-голямата част от клира?

- Най-важното, което трябва да се направи в просветно отношение, е въвеждането на предмета вероучение от първия до последния клас на българското училище и църквата не е преставала да говори за това. По този повод Светият синод създаде своя концепция, която бе направена в помощ на концепцията на обществения съвет към Министерството на образованието и науката заради пропуските в нея и бе внесена в Народното събрание. За съжаление обаче нямаше очаквания отзвук и въздействие върху хората, от които зависи промяната. За голямо мое съжаление по време на работата на Шестия църковно-народен събор акцент се постави върху стопанската дейност на църквата, в частност върху финансите и имотите, а не върху просветната и душеспасителна нейна мисия. В църквата все пак съществуват и социални инициативи, но действително няма единна социална програма и това зависи не само от Светия синод. Висшият клир управлява църквата като институция в духовно и административно отношение, но българската църква - това са всички православно кръстени християни. Духовното състояние на народа ни неизбежно се отразява на състоянието на духовниците, които произлизат от този народ. Ако детето на някой стане монах или монахиня - това се възприема като трагедия. Откъде очакваме да дойде духовното пробуждане? За каква просветна програма да говорим, когато държавата в лицето на просветния министър възпрепятства изучаването на православно вероучение. Църквата проповядва съпружеска вярност, морал и благочестие, а българския парламент узаконява незаконното съжителство. Църквата почита родните православни светини, чрез които стават чудеса, а законодателите обсъждат закон, според който те са „експонати" на културата и историята. Църквата е съвестта на един народ. Това, което можем да направим сега, е да разбудим тази съвест, като напомним на всеки православен българин думите на покойния митрополит Климент: „Има ли православие - има България, няма ли православие - няма България"!

- Наближава светлият Господски празник Рождество Христово. Какво бихте казали на читателите в навечерието му?

- Рождеството на нашия Господ било съпътствано с много знамения и чудеса, които обаче станали достояние само на малцина. Само малцина разбрали, че Пречистата Божия Майка, за която не се намерило място в страноприемницата, се е подслонила в пещера, далеч от шум и суета, където нашият Господ Исус Христос се родил в тишината и мира на дълбоката зимна нощ. Това се случило далеч от глъчката, многословието и злобата на този свят. Такава подобава да е Рождественската нощ - свята и притихнала пред Божието величие и милосърдие, благоволило да се всели между нас, грешните човеци.

Пожелавам на читателите на "Монитор" да имат в сърцата си мира и радостта, които съпътствали чудните събития през онази свята нощ! Новородилият се Божествен младенец да ги обдари със здраве, благословени успехи, земно щастие и небесно спасение! Благословени и щастливи Рождественски празници!

.

Визитка

Роден е през 1969 г. в София.
Завършил е Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет
Специализирал е в Московската духовна академия, кандидат е на богословските науки
Бил е ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария, протосингел на Софийската света митрополия и викариен епископ с титула Знеполски
На 17 февруари 2007 г. е избран за Пловдивски митрополит

Синодът реши: Без казина на църковна земя

В-к "МОНИТОР",
15 Декември, 2008

Върху църковна земя да не се строят казина, бингозали, барове и увеселителни заведения, решиха архиереите, съобщи говорителят на Шестия църковен събор протойерей Ангел Ангелов. Решението да се отдават на концесия терени, собственост на манастири, митрополии или енорийски черкви, бе взето миналата седмица. До 14 дни владиците от синода ще утвърдят на свое заседание за градежа на какви обекти да се сключват договори с бъдещи делови партньори, както и за срока на самата концесия. В този период Светият синод трябва да се произнесе и по каноничността на текстовете на обновения Устав на Българската православна църква. До шест месеца той трябва да утвърди и герб на БПЦ.

Митрополитът на БПЦ за САЩ и Канада Йосиф заяви, че дотогава ще стане ясно и дали митрополиите и енориите ще отчислят по 10 или по 15 на сто от приходите си в консолидирания бюджет на БПЦ.

.

Църквата със свое знаме и герб

В-к "МОНИТОР", 14 Декември, 2008

Българската православна църква ще има свое знаме и герб, стана ясно след третата сесия на Шестия църковен събор.
Величкият епископ Сионий, ректор на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", е представил предложението на Софийска епархия, като точно е описал облика на знамето: три златни купола на зелен фон с дикирий и трикирий и три паметни дати за нашата църква - 927, 1235 и 1953 г.
Това предложение е било прието от участниците в събора. Как ще изглежда гербът, все още не е напълно уточнено. Предстои идеята да бъде дооформена и описана в следващите дни. Досега БПЦ не е имала свое знаме и герб, каквито други поместни православни църкви отдавна ползват. Идеята за знаме и герб се подемаше на няколко пъти от отделни богослови и свещеници, но Св. синод досега не й обръщаше внимание.

Епископ Сионий

Досега БПЦ не е имала свое знаме и герб, каквито други поместни православни църкви отдавна ползват. Идеята за знаме и герб се подемаше на няколко пъти от отделни богослови и свещеници, но Св. синод досега не й обръщаше внимание.
Сегашният "пробив" на събора е станал възможен, когато се обсъждал въпросът за печата на БПЦ - Българска патриаршия, на който стои годината 1953.
Основателно се смята обаче, че тъй като тя е свързана с един скорошен етап от историята на нашата църква, а не с нейното основаване, на официалните знаци на църквата трябва да стоят други дати.

.

Свещениците с втора осигуровка за старини

Синодът си прави пенсионен фонд

Кавга с Рилския манастир заради регистъра на църковните имоти

Силвия Николова
В-к "Монитор", 12 декември 2008 г.

Светият синод ще може да направи свой пенсионен фонд, в който допълнително да се осигуряват свещениците по свое желание. Това решиха депутатите на Шестия църковен събор по време на неговата трета сесия, която завърши в Рилския манастир, съобщи вчера протойерей Ангел Ангелов.
Сега те се пенсионират с много ниски пенсии, тъй като заплатите им са символични. Среднист получава 220, а висшист 300 лева. Поповете в храмовете на големите градове, обаче от треби, венчавки и кръщавки си докарват и до 2 000 лв. месечно за разлика от енорийските свещеници в селата, които едва връзват двата края.
Имотите на митрополиите и дори на енориите да бъдат вкарани в общо църковен регистър, прие още съборът.
Занапред Българската православна църква да има централен, консолидиран бюджет. Приходната му част ще се формира от отчисления от митрополиите, които на свой ред ще събират такива от енориите, както и от поделенията на синода. Финансова комисия от няколко владици, които ще се сменят на ротационен принцип през определен период от време, ще следи за неговото изпълнение. Очаква се до дни на сесия на Светия синод, която започва в понеделник в София, да бъде решено дали вноските да са диференцирани за всяка митрополия или да бъдат един и същ процент за всички. От бюджета ще се привеждат пари за издръжка както на Синодалната палата, така и на ставропигиалните манастири, семинариите и за църковнослужителите.
Срещу общия регистър и консолидирания бюджет по време на събора се обявиха Пловдивският митрополит Николай и делегатите от неговата епархия. По думите на дядо Николай той не приема уравновиловка на вноските, той смята за несправедливо да се взимат отчисления от бедните енории, които едва свързват двата края, вместо да им се остави цялата печалба да развиват дейност.

Коментар

Паничката на дядо поп

Силвия Николова,

В-к "Монитор", 12 декември 2008 г.

Някога духовниците имали право да притежават само един кат дрехи на гърба си, една тояжка, за да се подпират на нея, и паничка, в която да събират подадената им милостиня. В ХХІ век на такова отречение не се решава дори най-аскетично настроеният монах. Поне у нас. Колкото до енорийските свещеници, пределно ясно е, че те не могат да живеят само ради Бога, тъй като трябва да хранят попадия и деца. В последните 20-ина години Синодът зорлем ги превърна в аскети. Пределно ясно е, че с 300 лв. заплата челяд трудно се отглежда. Затова решението за вътрешноведомствен фонд за пенсионно подпомагане към Синода е похвално.
Смущаващо обаче е едно друго решение на Събора - създаването на консолидиран църковен бюджет, чиято приходна част да се формира от вноски на енориите и митрополиите. Всеизвестно е, че има свещеници с твърде добри доходи. И други, в селските енории, които оцеляват направо по чудо. Те обаче също внасят в общата каса от постъпленията си от продажбата на свещи. С надеждата да им бъдат върнати някой ден под формата на допълнителни левчета към пенсията. Ако, разбира се, не са умрели дотогава от глад. Защото повече от ясно е, че в консолидирания бюджет те ще внасят пари, с които най-малкото биха могли да плащат на учител по вероучение към храма, а не левчетата на вдовиците да отиват за пискюли в нечии владишки покои.

По ирония на съдбата на събора в манастира,
основан от безсребреника св. Иван Рилски,
се уреждаха предимно имуществени и финансови дела

Вкарват църковните имоти в общ регистър

В-к "Монитор", 12 декември 2008 г.

Всички църковни имоти да бъдат вкарани в общ регистър на Българската православна църква, който ще се създаде в скоро време, решиха вчера делегатите на Шестия църковен събор, който се провежда в Рилския манастир. Целта е да се установи какви земи и сграден фонд притежава църквата, поясни говорителят на форума протойерей Ангел Ангелов. На заседанието вчера съборът утвърди и църковните печати.

1 147 м над морето

В София сняг няма. Има само студ. Поне така си мислим, докато не започнем изкачването. Да речем, докъм 1 147 м надморска височина.


От 1 147 м. надморска височина зимата е налице, с всичките си атрибути - красив сняг и хлъзгав път. Когато той е и със завой, единственото ни утешение е, че поне заради целта на маршрута ни, дядо Боже ще ни заведе дотам безаварийно.















Целта се намира на № 1. Грешка няма. Синята табела над портите го твърди категорично. Улица няма. Но по всичко личи, че не сме сгрешили адреса. Елементарно Уотсън, просто други постройки на това място не съществуват.









Оттатък дверите са пъстрите сгради на Рилския манастир.












Същите тези сгради, изумаващи чуженците с ориенталската си шарения, напълно нелепа за религиозен център, още повече за манастир.
Като я гледах тази картинка онзи ден, като я гледам и сега на снимките с всичките й източни финтифлушки по чардаците, се замислих, дали св. Иван - Рилският пустинникът, би допуснал приживе такова цветово разточителство, стигащо до истинска вакханалия на сетивата?
Със сигурност НЕ.



Което с нищо не променя нито екстериора, нито интериора. Шаренията за едни е нищо, но за стопаните на това място - всичко. Тя носи приходи - погледът на туриста не вижда това, което съзира взорът на поклонника. Но, точно заради видяното, той, туристът плаща. Кеш. Други разплащателни практики тук не действат. Но, за това, друг път.









Ние не сме нито от едните, нито от другите. Дошли сме по съвсем друга причина, в командировка. Работата ни е да отразим откриването на третата сесия на Шестия църковен събор. Събитието е на 9 декември. За взетите решения вече писах на друго място.

Докато чакаме новини, се опитваме да завържем познанства. Безуспешно. Мъжете в дългополи черни дрехи не са особено дружелюбни. Забранили са и на емблематичната баба Тодорка да говори с журналистите, но са й заръчали да следи най-зорко дали някой не снима в храма. Иначе храмът е пуст. Ако не се броят неколцината заблудени махмурлясали студенти след 8 декември.


Не особено приказливо, но по съвсем други причини е съществото от женски пол в бели панталони.

То бърза. Има работа. Неотложна. Часът наближава 12. Делегатите во главе с епископата и самия патриарх трябва да бъдат нахранени. Съществото притичва за една цигара време извън манастирските стени. След фаса дървените стълби заскърцват ритмично под тежестта му.


След още няколко минути коминът на магерницата започва да пуши още по-интензивно. Видно е, съществото в белите панталони е хвърлило поредната цепеница в огъня. Какво ли ще ядат?!



Студът навън цепи камъка.


На такъв студ казват "кучешки", но не всеки пес се бои от него.









Не се плашат и някои птици. В случая оцелял от мраза синигер.

Не се плашат и някои делегати, та били те и духовници. Все за една глътка свеж въздух на чардака по време на заседание, едва ли ще те афорясат.


Нещо вътре в залата се случва. Кавгата се чува чак на двора. Следва тишина и немощен глас на старец. Заговорил е някой от авторитетите. Възможно да е и патриархът. След няма и 5 минути, се чува как столовете се местят наполовина освободени от телесата на ездачите си. След още няколко минути вратата на заседателната зала, водеща направо на двора, се отваря. Чернополите одежди нарушават белотата отвън. Но за кратко. После поемат, кога по няколко, кога по единично. В една и съща посока. Към чардака, над чийто покрив се вие белия пушек с ухание на манастирска магерница. Първото заседание на третата сесия на Шестия църковен събор е свършило...

Неизлечимото здравеопазване

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 11 декември 2008 г.

Memo: Santrapo. Възможно е някои млади лекари да се изумят от тази диагноза, която не са изучавали нито в дебелите книги, още по-малко са я срещали в специализираните чуждестранни издания. Но повярвайте ми, има я. Тя е част от лекарския фолклор и на практика означава: сандък, трап, поп. Разказват, че я е "поставял" гласно по време на визитация един известен в миналото зевзек - професор по кардиохирургия, за да не стряска болните, но пък да го разбират колегите. Ако някога, та макар и в условията на консервативната соцсистема на Семашко, диагнозата santrapo се оказваше вярна за някои болни, то сега, при здравноосигурителната ни система, претендираща да е от европейски тип, комай се оказва, че засяга всички нас. Защото как човек да твърди точно обратното, когато истината лъсна в цифри и факти, а именно, че българските лекари са рекордьори по вземане на рушвети, а здравната ни система е прогнила от корупция.

Според проучване на ЦИД най-продажната професия у нас е тази на лекарите. Към януари 2007 г. 30,1% от дадените рушвети са отишли в ръцете на медици. Тенденцията нараства с всяка година. По мнение на запитаните през 2005 г. български граждани 54,5 на сто от докторите са подкупни, през миналата година този процент нараства на 64,1. Неофициални данни пък сочат, че под масата в медицината се въртят близо 2,5 млрд. лв., почти колкото държавния бюджет в този сектор. Дори цифрата да е пресилена, едно е ясно, а именно, че корупция в българското здравеопазване има. И нея никой не може да я отрече. Друг е въпросът, че всеки говори за корупцията, често пъти дори самите медици, но не като за нещо от системата, в която и те имат дял, а като нещо извън нея, което нито има общо с тях, нито ги засяга.

Корупцията в българското здравеопазване обаче засяга всички нас. Тя е нашата всеобща Memo: Santrapo. Освен ако не стане чудо, лекарите целокупно да започнат да връщат пликчетата с авансово взетите "хонорари" от болните и техните близки.

Има обаче и едно друго обстоятелство, което засегнатите използват като утежняващо вината, а обвинените - като оневиняващо. Това са ниските заплати и на лекарите, и на медицинския персонал, които са несравними по отношение на тези, които получават техните колеги в средноевропейските страни. Средното месечно възнаграждение на един хирург в многопрофилна университетска болница е 600 лв. Пределно ясно е, че сумата за висококвалифициран труд, при това за специалист, в чиито ръце са поверени човешки животи, е обидно малка. На практика обаче тя е само част от това, което взима той. Към нея се добавят отчисления от сумите по т.нар. клинични пътеки. За всяка една от тях здравната каса плаща различно - според сложността, употребеното време и степента на квалификация. Ако лекарят е кардиохирург например, при това в университетска болница, то само от клинични пътеки доходите му месечно могат да надхвърлят 2000 лв. Отделно се плаща, когато той дава нощни дежурства или в спешния кабинет. На лекарите се полагат и ваучери за храна. Като се сложи чертата, става ясно, че сумата, която някои от тях взимат, надхвърля мечтаните доходи от мнозина българи. В сметката не влизат хонорарите от работа в частна болница в извънработно време. Но пък влиза фактът, че окото на нашенеца е ненаситно. Типична българска черта е да искаме без мярка. Те, лекарите, искат под една или друга форма пари от нас, ние пък искаме да ни лекуват, но да е безплатно, защото така сме свикнали от соца. Истината е, че здравето, като всяко друго нещо в една пазарна система, е стока и бизнес, независимо колко лошо звучи това в нечии уши. И като всеки бизнес в него действат строго определени финансови лостове. Когато те са поставени на място, здравноосигуреният няма грижи за пари, когато стане пациент. Криви ли са обаче, както е у нас, няма начин диагнозата да не е Memo: Santrapo.