Църковното сиропиталище в Елин Пелин спасено

Узаконяват приюта на отец Иван в Нови хан

Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 22 май 2010 г.

Приютът за бездомни деца и възрастни "Свети Николай" в Нови хан няма да бъде съборен, както заплашиха от Дирекцията за национален и строителен контрол след направената проверка. Това съобщи вчера неговият основател отец Иван.Проектната документация е налице, имаме пълно съдействие от община Елин Пелин и от контролните органи, така че в рамките на една седмица ще успеем да внесем всички документи, които са необходими, обясни арх. Христо Пенчев - автор на проекта за новото здание, което стана причина за проверката на Дирекцията за национален строителен контрол, полицията и пожарната, при която бяха открити редица нарушения.По думите на отец Иван документацията е била предадена в община Елин Пелин още в края на 2007 г., но заради лична амбиция на шефката на техническата служба Росица Нинова те не са придвижени. През това време обаче зданието е построено.За да бъде узаконено то сега, между двете сгради, които са залепени една към друга, и преходни врати трябва да бъде иззидана дебела тухлена стена като бариера срещу евентуални пожари. Новото крило е вдигнато за броени месеци, то е от типа на т.нар. сухо строителство, което се състои от гипсофазер, минерална вата и дърво. Стълбищата и на двете здания също са дървени и пожароопасни. Според предписанието на пожарната те също трябва да бъдат иззидани, а също и да бъдат поставени по два водни противопожарни крана на улицата пред сградите и в двора.В приюта "Свети Николай" живеят 132 човека, от които 80 деца. В четвъртък директорката на Агенцията за закрила на детето Надя Шабани и екип от Агенцията за социално подпомагане отидоха на крака при отец Иван и поеха нещата в свои ръце, за да получават по-скоро децата и майките полагащите им се помощи и детски на място. Досега това беше проблем заради липса на постоянна регистрация на повечето обитатели.

След намеса на Агенцията за закрила на детето

Спасяват приюта на отец Иван

Свещеникът от Нови хан стяга и защитени жилища
Силвия Николова, 21 май 2010 г., в. "МОНИТОР"
Екипи на Агенцията за закрила на детето с изпълнителната й директорка Надя Шабани, заместник-изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Илияна Малинова и експертът от дирекция за закрила на детето към АСП Николина Иванова, както и нейни колеги от община Елин Пелин, дойдоха на крака в приюта, за да видят на място какво може да се направи, за да не останат питомците на свещеника на улицата. "Ние сме тук, за да помогнем на децата и на вас. Първата крачка е да уредим този въпрос, за да могат малчуганите да получават помощи и дори да ви подпомогнем да работите като доставчик на социални услуги", увери го директорката на Агенцията за закрила на детето Надя Шабани и изрази надежда, че община Елин Пелин ще съдейства за възможно най-благоприятното уреждане на въпроса. Опасността домът за деца "Свети Николай" да бъде съборен е напълно реална, тъй като двете сгради, в която живеят 132-ма, от които 80 деца, нямат разрешение за строеж, нито одобрени проекти. Постройките нямат и акт 16без който не могат да бъдат обитавани. Нарушенията са установени от инспектори на ДНСК на 15 май. От пожарната пък са направили предписания да бъдат изградени два противопожарни крана на улицата и два в двора. Освен това огнеборците настояват свещеникът да вдигне дебела тухлена стена между старата и новата сграда, която да спре пламъците, ако евентуално лумне пожар. В момента тече едноседмичният предупредителен срок, в който издадените от тях констативни протоколи могат да бъдат обжалвани. "По-скоро нечия глава ще падне, отколкото някой от хората ми да остане на улицата", категоричен бе отец Иван вчера. Въпреки уверенията му обаче десетина обезпокоени майки, които също са намерили подслон в приюта, се бяха скупчили обезпокоени на двора още от вчера сутринта. Други от жените бяха започнали да прибират оскъдния си багаж в случай, че ги напъдят неочаквано. Децата пък час по час притичваха до свещеника, да се гушнат в него като за последно"Къде ще ходим, деди? Гониш ли ни, деди?", засипваше го с въпросите си 5-годишният Виктор, чиято малолетна майка го е родила, след като била настанена в приюта. "Никъде няма да ходим, дедковото. Ще ходим на разходка, като стане пак слънчево. Хайде, бягай в кухнята, да ти дадат от вафлите, които обичаш", отстранява го ласкаво от себе си отец Иван, докато телефоните звънят на пожар от различни институции и медии. "Дяволска работа. Откакто започна Великият пост преди Великден не ни оставиха на мира от проверки. Децата вече плачат, като видят униформи в двора. Всеки идва, пише нещо, разпорежда се, но никой не ми предлага помощ да оформим документите заедно и да преборим бюрокрацията в общината", разказва отец Иван. Той е убеден, че срещу него се води лична вендета заради стари спорове още от времето преди промените. "Всичко идва от шефката на техническата служба в Елин Пелин Росица Нинова. Тази жена се зарече още през 1987 г. да не ми позволи да вдигна сграда върху основите на някогашния запустял манастир", разказва свещеникът.Новата сграда, която е свързана със старата и е в основата на проблема, но все още не е обитаема, е построена само за 10 месеца по метода на т.нар. сухо строителство - дърво, гипсофазер и минерална ватаСамо основите й са бетонни. В нея са предвидени лекарски и зъболекарски кабинети, склад и 7 стаи за живеене. Документите за разрешение за строеж отец Иван е подал в община Елин Пелин още през 2007 г. Духовникът е подал документи и за преактуване на няколко ниви край Нови хан в парцели за строеж. Той има намерение да вдигне там 15 еднофамилни къщи за навършилите пълнолетие свои питомци. "Нито ни разрешават, нито ни отказват. Появиха се дарители, започнах строежа", обяснява свещеникът. Според мълвата на местните пък местата около сиропиталището се търгуват на много високи цени. Някои дори се страхуват, че цената им може да падне заради мургавите деца, които преобладават в попския приют.

Отказват им адресна регистрация

Отец Иван води образцово домова книга на всички настанени с личните им данни. В общината обаче им правят проблем и не желаят да им дадат постоянна регистрация. По тази причина Агенцията по социално подпомагане не може да превежда на питомците социални помощи, а майките трябва да пътуват до родните си места, за да си взимат детските. Според зам.-директорката на АСП Илияна Малинова обаче напълно е възможно майките да получават помощите и детските си в Нови хан.

Сблъсък

МАЙЧИНСТВО

Темата за късното майчинство разбуни духовете в обществото, след като преди няколко дни 62-годишна психиатърка роди недоносени близнаци чрез донорска яйцеклетка в Русе. Случаят с майката д-р Красимира Димитрова е първи у нас и втори в света. Само шест са случаите на родени от жени над 60-годишна възраст с оплодена предварително яйцеклетка, вложена в майката. Тепърва предстоят дискусиите по въпроса за рисковете на ражданията в напреднала възраст.
По тази тема си позволих на потърся две мнения, които публикувах във в. "МОНИТОР" на 14 май. Дискусията остава отворена.

Марин Марковски, адвокат:

Да родиш на 62 е юнашко

Да стане или не 62-годишна жена майка е въпрос не толкова правен, колкото медицински и религиозен. Практиката ми на адвокат ми е дала и известни житейски познания за човешката природа и култура, затова си позволявам да дам своето мнение. Да бъде една жена майка е сакрално. Майчинството трябва да бъде посрещано и акламирано не само с радост, но и с възхищение. Като се има предвид, че българската нация намалява, възхищението и преклонението ни би следвало да е още по-голямо. Когато обаче става дума за една 62-годишна жена, пожелала да роди деца, това вече е сериозен медицински проблем. Най-разумният отговор могат да дадат лекарите, защото не е без значение, въпреки емоциите, дали тези деца ще оживеят, дали те ще бъдат здрави, дали износването и раждането няма да провокира здравословни проблеми и за самата госпожа. Като изключим тези неизвестни, да родиш на 62 е юнашка работа. В момента критиците към тази жена са повече, отколкото поддръжниците й. Когато се разглежда въпросът за късното родителство, особено майчинство в извънфертилна възраст, осъществено по метода на асистираната репродукция (метода ин-витро, б. ред.) трябва да се вземат предвид и някои други обстоятелства. Детето, в случая децата, ако оцелеят, ще растат. Поне до осемнадесетата - двадесетата си година те ще имат нужда от грижи не само в битов план. Когато дечицата бъдат на 15 години, сегашната майка на 62 ще е на 80 години. Ще може ли една възрастна жена да се грижи за тях? Дори тя да е материално добре обезпечена, какъвто е случаят с родилката от Русе, тя няма да може да им даде нещо много основно и определящо всяка човешка личност - разбирането, общуването, адекватното отношение. Напълно възможно е тогава тя да е в лошо здраве, да не може дори да се обслужва сама. Правозащитните организации, особено някои неправителствени, защитаващи правата на жените, веднага биха се обявили в нейна подкрепа с мотивите, че никой никому няма право да се намесва в личния живот и да определя правото му на избор, особено когато иде реч за един такъв сакрален момент като осъзнатото родителство. На пръв поглед демократичното общество би я подкрепило. Всяко право обаче, което по един или друг начин би навредило на даден индивид и неговите права в същото това общество, подлежи на ревизията на отношението на същото това общество. В случая майчинство на 62-годишна възраст е определена опасност за децата във всеки един аспект - житейско оцеляване за момента, евентуални заболявания занапред, емоционално и социално развитие в бъдеще. Стана ясно, че 62-годишната родилка от Русе е подавала документи за осиновяване на дете преди време, но й е било отказано заради напредналата възраст. Някои правозащитници обаче, се възмущават срещу възрастовото ограничение и смятат, че то трябва да отпадне като условие в Семейния кодекс за осиновяване на дете.

Красимир Калпаков, психолог в областта на детската и юношеската психология:

Това е жива “авантюра”

Народът го е казал: "Всяко нещо с времето си". Аз не отхвърлям възможността такова нещо да се случи, особено за човек, който е имал здравословни или социални проблеми, или просто нещата са се стекли неблагоприятно в живота му. От чисто биологична и психологична гледна точка тази жена цял живот е бленувала радостта да стане майка. Съществува обаче голямо НО. Родителят не е само физически родител. Ролята на майката и на бащата е много важна за възпитанието на децата, особено в първите седем години, когато се оформят най-фините психични функции и дейности за човека. Тогава се формира сетивността, емоционалният свят, отношенията с другите - все важни за личността неща. Когато човек е на една такава пределна възраст - 62, на каквато е майката от Русе, той вече е много уморен и износен и има много преживян и опосредствен опит. В много голяма част оня емоционален и младежки заряд, така присъщ за възрастта между 18 и 40 години, репродуктивната възраст, когато жената е готова да се раздава, на 62 е вече с много намален потенциал. Както всяка монета има две страни, така и нещата в природата не са еднозначни. Българският народ казва още: "От стара коза яре." От гледна точна на оцеляването д-р Красимира Димитрова може да научи своите деца на много повече неща, отколкото някои по-млади родители. Тя може би ще им предаде повече мъдрост, натрупана на базата на личния опит, но в някаква степен ще ги ощети откъм емоционална енергия. Природната спонтанност и емоционалност след репродуктивната възраст са с далеч по-нисък еквивалент, а малчуганите ще имат нужда именно от тях. Те обаче ще спечелят до известна степен, тъй като ще бъдат научени от малки да възприемат познания от чуждия опит и да бъдат по-мъдри, защото майка им има по-голям опосредствен опит. Като психолог приемам факта майка на 62 само ако жената не е имала никаква друга възможност и е хванала последния влак. Тя обаче трябва да е наясно, че родителството не е само акта на създаването на живот. Съществува една тегоба, един кръст, който се носи много години след раждането. Затова тя трябва да си даде ясна сметка дали в чисто биологичен план може да даде на тези деца всичко, от което те имат нужда до съзряването им до 18 години. В този период те имат нужда от присъствието на доверен възрастен в живота си. Ако нещата се сложат на везните и това е единственият й шанс, о'кей, но в случая за мен това е жива авантюра. По някакъв начин тези деца ще бъдат ограбени, независимо че за майка им тяхното раждане е върхът на удоволствието от живота.

Варнескят митрополит Кирил си направи футболен отбор

Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 11 май 2010 г.
Варненският и Великопреславски митрополит Кирил си направи футболен отбор от свещеници, съобщиха от митрополията. В събота дори тимът ще рита за квалификациите за купата "Каменица"."Млад отбор сме, нямаме голям актив зад гърба си, но досега изгубен мач нямаме", похвали се свещеник Живко Георгиев. Капитан на отбора пък е отец Стоян Махлелиев. Зад гърба си попският тим има актив от завидните 2:0 в мача с отбора на военоморския флот.На 27 май свещеническата команда ще рита в Шумен в приятелски срещи срещу отборите на футболистите ветерани и отново срещу военноморския флот. През месец юни пък мъжете в расо ще играят за пръв път футбол на пясък в курорта Албена. Във всеки турнир, в който участват, свещениците се нареждат в призовата тройка.Засега тимът се финансира изцяло с частни средства - на владиката,на негови приятели и на приятели на духовниците.Екипите на футболистите са като на "Атлетико" (Мадрид) - с кръст и котва на гърдите. "Това е символът на Варненската и Великопреславска митрополия", обясни дядо Кирил, който не крие увлечението си по футбола, но засега още не е ритал с командата. Затова пък той е известен като играч в отбора по боулинг на митрополията, който миналата година спечели пето място от общо 54 тима на водещи в региона фирми.

.

Ангелина Бонева спечели дело за 100 000 лева

Рак ли? Няма такъв филм
Журналистката пребори болестта, дава кураж на десетки други

Силвия Николова В. "МОНИТОР",
21 април 2010 г.

"Рак ли? Няма такъв филм!" Така реагира 32-годишната Ангелина Бонева, когато преди четири години лекарите й съобщават, че е болна от рак на щитовидната жлеза."Ще оживея, ще се боря и ще се докажа. Ангелина Бонева не се предава на болестта
Болестта не може да ме победи, както не може да ме надвие и бюрокрацията", категорична е тя и сега, дни след като успя да осъди Министерството на здравеопазването да й плати 100 000 лв. за спряно лечение през 2007 г. Ангелина е втората българка с онкологично заболяване след Теодора Захариева, която успя да стори това преди три години.Някои казват, че хъсът є да се бори с неразбориите в обществото идва от професията й - Бонева е журналистка. Работила е в телевизионните предавания "Ку-ку", "Огледала" и „Господари на ефира".

Сега поддържа собствена информационна агенция. Тя смята, че на рака трябва да се противопоставиш. Има и своя собствена теория за него. Ангелина е убедена, че онкологичните заболявания

поразяват най-вече добрите хора

тези, които съпреживяват чуждото нещастие, отворени са за проблемите на другите и не жалят сили да им помогнат с каквото могат. Журналистката по времето, когато рабоеше за "Ку-ку" и "Огледала"
До този извод стигнала, след като наблюдавала живота на майка си, която починала от рак на гърдата през 2001 г.Страшната диагноза за себе си тя научава преди 4 години."По това време много искахме със съпруга ми да имаме деца, но все не се получаваше. Аз пълнеех дори когато пазех диети. Направих си ендокринни изследвания. Оказа се проблем с щитовидната жлеза", разказва жената.Оперирали я. Биопсията обаче показала, че туморите са злокачествени. Резултатите установили, че карценомите са и извън жлезата, а разсейки са тръгнали дори в лимфните възли. Заболяването є е открито във втора фаза, в която надеждите са минимални. Лекуващият лекар доц. Красимир Визев бил шокиран. Ангелина обаче - не."Рак ли? Няма такъв филм. Ще живея!", отсякла тя и оставила в пълно недоумение ендокринолога. "Всъщност на доц. Визев и колегите му дължа живота си, за което им благодаря", разказва журналистката.

Съпругът й Светлин също е шокиран от новината

За разлика от някои мъже, които напускат жените си, щом чуят страшната диагноза, той остава до нея. Помага є, когато не се чувства добре, споделя с нея грижите за домакинството и е неин съмишленик в борбата є с бюрокрацията."Той ме подкрепя, дава ми сили и се старае всячески да облекчи всекидневието ми", разказва с благодарност младата жена.След операцията лекарите є предписват радиотерапия. По време на нея се приема радиоактивен йод 131. За разлика от химиотерапията, при която цитостатиците се вливат венозно, йодът се пие. Медикаментът е силно радиоактивен. Количеството и периодът на лечение с него е индивидуален за всеки пациент - при някои приемането му може да продължи половин година, а на други да се предпише за приемане веднъж на три години. Точно когато Бонева трябва да вземе йод 131,

става ясно, че той липсва

макар че по силата на куп наредби Министерството на здравеопазването е задължено да го предоставя безплатно на раково болните. Медикаментът няма заместител, без него няма и живот за оперираните от карценоми.Освен това Ангелина трябва да пие и други лекарства за щитовидната жлеза, за да поддържа мозъка и кондицията си в добро състояние. Без тях се нарушава работата на всички органи и системи в организма, тъй като именно тази жлеза управлява процесите в него. Оказва се, че здравното ведомство е забавило търговете за въпросния йод заради куп чиновнически неуредици. МЗ не е придвижило няколко процедури, за да бъде осигурено лечението на болните. Така в началото на 2007 г. десетки пациенти с рак остават без йод 131. Проблемът с липсата на животоспасяващия медикамент се задълбочава и от неизпипаните добре нормативно процедури между МЗ, оглавявано тогава от бившия здравен министър Радослав Гайдарски, Изпълнителната агенция по лекарствата и Агенцията за ядрено регулиране. Тромави врътки налагат АЯР да поиска агенцията по лекарстватада обяви йода за медикамента тя на свой ред да докладва за съгласието си на МЗ, след което здравното ведомство да обяви търг за доставката му.По същото време върви вот на недоверие срещу кабинета "Станишев". В министерството се стараят да замажат случая."Изглежда заради това в МЗ се държаха с мен безобразно. Не отговаряха на писмата ми, а тогавашният министър Гайдарски излизаше с изявления по моя случай, с които искаше да внуши на обществото, че такъв проблем няма, а аз съм едва ли не луда, която иска да влезе в новините", гневи се макар и след близо четири години Бонева.Тя обаче не се сломява. Кураж да се бори є дава лекуващата я тогава проф. Татяна Хаджиева от болница "Царица Йоанна" (бивша ИСУЛ). Радиоложката дава интервюта в дузина медии, като навсякъде обяснява, че йодът не е прищявка, а животоспасяващ препарат, без който животът на Ангелина, както и на стотиците други като нея в държавата, виси на косъм."Дадох си сметка, че след като тази жена рискува кариерата си, вероятно и работата си, но не се страхува да застане на страната на пациентите и да каже истината в очите,аз също нямам право да мълча"разказва Ангелина Бонева. Започва да атакува още по-усърдно Министерството на здравеопазването с писма, всичките с входящ номер. Отвръщат є с мълчание. Това още повече амбицира журналистката да се бори, този път не само срещу болестта, но и срещу бюрократичната система. Болната се принуждава да заведе дело. Докато чака да бъде даден ход на жалбата є в прокуратурата, тя и съпругът є трескаво търсят пари за животоспасяващия медикамент. През 2006 г. въпросният йод струва 280-380 лева, през 2007 г. цената му скача на 550 лева. Ако провежда терапията прецизно, както я предписва лекарят, за да блокира развитието на нови злокачествени клетки, жената трябва да се бръкне с 3000 лв. месечно само за радиоактивното вещество.Пари обаче няма. Няколко банки є отказват заем, дори й казват, че е "неблагонадеждна" заради болестта. Спасението идва след няколко седмици. Една от банките дава 11 000 лв. кредит на съпруга й Светослав.С тези средства Ангелина започва лечението си. В МЗ обаче нямали никакво намерение да є осребрят фактурите за платения от джоба йод 131.

Готова е да стигне до Страсбург

Ангелина Бонева се е зарекла да съди държавата в Страсбург, ако решението на ВАС бъде отменено на втора инстанция. Ангелина не помни да е губила самообладание, откакто е чула диагнозата за пръв път. Освен веднъж, преди броени дни, когато куриер на Върховния административен съд є донесъл решението на магистратите у дома.Едва не припаднала, като научила, че е спечелила делото, та макар и само на първа инстанция.„Обадих се на адвокатите ми, в първия момент не знаех какво говоря, започнах да пелтеча. Трябваше ми време да се съвзема и да им обясня, че сме спечелили", разказва със смях Ангелина Бонева.Живее достойно с болестта си - не плаче, дори не се глези. Тя не е изоставила журналистиката, работи, но вече сама си е работодател.През 2005 г. създава списанието Sport and Life. Когато обаче става ясно, че е болна, съпругът є го закрива, за да не се товари тя прекомерно с работа. Борбената жена обаче не мирясва, на негово място създава информационна агенция със същото име, но към тематиката прибавя и здравеопазване. Целта є е не само да информира за проблемите на болните и лекарите, но и да популяризира нови методи на лечение и открития в медицината, химията и биохимията, които могат да подпомогнат човешкото здраве.

Премиера в РКИЦ

Руският културно-информационен център и просветителско дружество „Лъч” продължават цикъла „Православно просвещение”. От 18,30 часа ще бъде излъчен премиерно филмът „Валаам - стъпка към небето”.

Опитомяване на здравната система (съвсем не по Екзюпери)