По пътя на пилигрима

Кратък пътеводител за най-важните маршрути в манастирския туризъм

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

03.09.2011 г., В. "МОНИТОР"

                                                 Рилският манастир

Нощ на свято място – хубаво е да се случи на всеки поне веднъж в живота. Усещането не подлежи на описание, то трябва да бъде изживяно. В миналото предците ни освен 

                                                                                                       Рафаиловият                 кръст

бели пари за черни дни кътали и жълтици за поклонение до   

Цариград, Света гора и Гроба Господен в Йерусалим. Пътят на българския пилигрим от ХХI век може и да не стигне дотам. Задължително обаче ще мине през Рилския манастир - светинята, спасила българския дух дори в годините на турско господство. Не е изненада, че именно той е най-посещаваната обител у нас.Всяка година хиляди се стичат за молитва пред мощите на св. Йоан Рилски -– светеца, покровител на България. Великата обител пази и чудотворната икона на Пресвета Богородица Осиковица. Не само нашенци минават прага на манастира, а и поклонници от всички православни страни. Убедените християни, практикуващи вярата си, обаче са малцинство. Повечето посетители са обикновени туристи. Мнозина дори не знаят правилата за поведение в света обител. Затова и препирните след забележка да не се влиза в храма с къси панталони и разголени гърди не са рядко явление.За добро или лошо пътешествениците, дошли от света на суетата, са неотменна част от манастирския пейзаж в наши дни. В новото крило

за нощувка в стая с 2 или 3 леглаи

самостоятелен санитарен възел не са нужни жълтици. Достатъчни са 12 лева.В старото крило на обителта, където банята и тоалетната са общи на етажа, а леглата по 4-5 в стая, нощувката е 8 лева. Навсякъде чистота е наниво                                                               

Ако монашеската простота и порядки не ви блазнят, но държите на близостта на манастира, то решението е стая с всички

Бачковски манастир (в дясно)
удобства в хотел „Царев връх”. Оттам гледката с уникалната архитектура на манастира е неизменна. Каменни стени, високи 24 метра, опасват основните сгради и създават впечатление за непристъпна и сурова крепост. Зографията върху фасадата на църквата и чардаците обаче очарова с меките си и пищни цветово рисунки. Освен място за молитви към бога, манастирът е и пазител на знания. Музеят му съхранява 35 000 експоната и богата етнографска експозиция. Сред най-ценните експонати е Рафаиловият кръст със 104 библейски сцени и 650 малки фигурки.Рилската обител е ставропигиална – т.е. на пряко подчинение към Светия синод. Със същия статут са и Троянският, и Бачковският манастир, които носят името „Успение Богородично"

Троянският манастир е вторият по посещаемост 

в България. Името на основателя му тъне в неизвестност, но се знае, че е съграден  около 1600 г. На сегашното му място била вдигната малка дървена църква и няколко тесни жилища за отшелниците. В началото на XIX в. манастирът се замогва и на мястото на старите постройки майстор Константин от Пещера създава художествен архитектурен ансамбъл. На северния корниз на църквата строителят е изваял каменния си автопортрет Друг такъв „подпис” у нас не е известен. Той дори е в разрез с възрожденската традиция, според която майсторите от скромност избягвали да вписват имената си. В манастирската черква е и едно от твърде редките у нас изображения на руските светци князе Борис и Глеб. За тях се смята, че по майчина линия са българи. Дърворезбата на иконостаса, направен през 1869 г., поразява с фината си изработка. Нейни рисунки оставя в пътеписите си австрийският пътешественик и художник
                                                                                                    
                                                                                                    
Феликс Каниц. Троянският манастир е предпочитано място за поклонение заради чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица. На разположение на туристите в него са луксозни стаи. Цената на нощувка не пада под 35 лева на легло. Новите технологии не плашат монасите и обителта разполага с безжичен интернет. Храната в многобройните заведения наоколо е вкусна и на приемливи цени. Манастирът предлага за продажба прочутата троянска ракия, собствено производство, наложена с 22 билки.Задължителна спирка от пътя на поклонника е и Бачковският манастир. И той се гуши в живописно място. За да стигне човек до портите му обаче, трябва да се провре по тясната алея между гръмогласните продавачи на захарен памук, грънци и откровен кич.  Манастирът е основан през 1083 г. от двамата братя грузинци - византийския пълководец Григорий Бакуриани, велик доместик на западните войски на византийския император Алексий І Комнин, и неговия брат Абазий. Първоначално се развива като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна като Петрицонска. В нея е работил грузинският философ неоплатоник Йоан Петрици. През 1344 г. заедно със Станимашката крепост манастирът е отстъпен на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска. Предполага се, че след падането на България под османско господство в края на XIV век патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир. Тези и още по-увлекателни моменти от историята на обителта с готовност разказва на поклонниците игуменът дядо Борис. Чудотворната икона на Пресвета Богородица е притегателна светиня за поклонение на вярващите. Обителта е удобно място и за поход по близкото свято място Кувлията и Кръстова гора. Стаите за нощувка в него са уютни и на цени от 12 до 15 лева.

.

ГИД

В Арбанаси пазят спомена за синя кръв
Манастирите „Св. Никола Чудотворец” и „Света Богородица” в Арбанаси също са важни спирки за всеки поклонник.Обителта „Св. Никола” е прочута както с чудотворните си икони – на свети Никола и Пресвета Богородица, така и с музейната сбирка. В нея калугерките с гордост показват двете килии – трапезария и спалня, в които са отсядали цар Борис и царица Йоанна. Те показват и скромно легло, застлано с черга, като обясняват с нетърпяща никакво възражение увереност, че точно на него е спал Симеон Сакскобургготски като дете, когато идвал тук с родителите си.  Възникването на манастира „Св. Николай Чудотворец "

се  свързва с царуването на Асеновци, през ХIII век. По време на Априлското въстание 40-те монахини тъкат шаяк и шият дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг.  Обителта предлага стаи за нощувка в старата сграда за 12 лв. за легло и по 25-30 лв. в новото, което представлява малък хотел със собствени санитарни възли към всяка стая.Манастир „Св. Богородица” не предлага възможност за настаняване и храна, но пък повечето от къщите в Арбанаси са превърнати в целогодишно отворени хотели и ресторанти. Той е основан по времето на Второто българско царство, като за изграждането му е съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години, когато България била разделена от Шишмановци. След падането на българската столица Търново през 1393г. манастирът "Св. Богородица" оцелява като по чудо. Соколският манастир с чешма на Кольо Фичето
Соколският манастир „Успение Богородично” е на хвърлей от Габрово и пътьом към него може да бъде разгледано етнографското селище Етъра. Независимо че е сред най-живописните в България, манастирът не е от предпочитаните за посещения от гуляйджии - монахините следят твърде строго да не се пие и пуши в обителта. На пейките под манастирската лоза човек не може да пийне каквото и да било с алкохолно съдържание, но пък може необезпокоявано да се наслаждава на тишината, чистия въздух и ромоленето на 7-чучурната чешма на майстор Кольо Фичето в двора, която е и паметник на културата. Калугерките не гледат с добро око и на тези, които ръфат сандвичи със салам през пости на двора. Като се изключи тази тяхна безкомпромисност, която е напълно обоснована от изискванията на църковния канон и монашески традиции, те са изключително любезни и с готовност разказват историята на обителта. Соколският манастир е основан през 1833 г. от противоречивия като характер и житие-битие архимандрит Йосиф. Той се установява на това място, след като слага край на хайдушкия си живот и идва тук заедно с  йеромонах Агапий, брат от Троянския манастир. Двамата със спомоществуванията на селяните от селата Етъра и Нова махала вдигат черквата, като един от параклисите й е вкопан в скалата. Независимо от авторитета си в околността Йосиф Соколски преминава към униатското движение на Драган Цанков и е ръкоположен за католически епископ от Източен обряд. Скоро след това е отвлечен в Русия за отстъплението му от православието, където следите му се губят. Независимо от забежките му манастирът процъфтява и през 1862 г. поп Павел Зограф и синът му Никола от село Шипка украсяват със стенописи наосът на църквата и обширната й нартика. Година по-късно в манастира е открито килийно училище, в което учителства по-късно Неофит Бозвели. За неговата дейност, както и за четата на Капитан Дядо Никола, която се установява тук през 1856 г. увлекателно разказват монахините. За вярващите те осигуряват възможност за отслужване на молебен през чудотворната Богородична икона в параклиса.Нощувките в манастира са на достъпни цени – 15 лв. за възрастен и 7.50 лв. за дете. Стаите са с по 2 и 3 легла, всяка със собствена баня и тоалетна.

Евтино море и поклонение на куп в Поморие
За разлика от Соколския манастир, където сестрите следят най-зорко дали някой не се размотава из двора по шорти, или се пъчи в храма с дълбоко деколте, монашеското братство в Поморийския манастир не придиря особено за облеклото. Достатъчно е посетителят да не влезе по бански. В обителта, независимо че е желателно приличното облекло, няма да ви изгонят, ако се озовете по къси панталонки или по-икономично скроена блузка.  Заради многобройните туристи и летовници, които надвишават по брой поклонниците, тук не са особено придирчиви към външния вид, но определено следят хората да се държат прилично, особено в храма. Поморийският манастир „Св. Вмч. Георги – Победоносец” предлага нощувки на изключително ниски цени. Предлагат се стаи с по 2 и 4 легла и собствен санитарен възел, цената на всяко легло е 12 лева. По-непридирчивите могат да нощуват за 7 лева в стая без баня и тоалетна и да ползват общия санитарен възел на етажа. Поморийският манастир има интересна история, донякъде свързана с интригуваща легенда която монасите обичат да разказват на посетителите. В края на ХVІІ в. местният феодал Селим бей, който бил неизлечимо болен, се  заселил на място, за което се твърдяло, че някога имало манастир. Една нощ на Селим бей му се присънило, че намира лековита вода в имението си. На сутринта започнал да търси мястото и открил мраморен барелеф на св. Георги, под който бликнала вода. Феодалът пил от нея и оздравял. Според легендата след тази случка Селим бей и цялото му семейство приели християнството, построил манастир и станал негов пръв игумен. Сегашната църква е построена през 1856г. върху основите на предишния храм. През 1966г. в манастира е построена 20-метрова кула – камбанария. В основата й е лековитото аязмо и плоча с барелеф на св. Георги Победоносец.

ПОЗИЦИИ

ВЕНЧАВКИТЕ

В. "Монитор", 31 август 2011 Текстовете събра и подготви Силивя Николова

Венчавките да се извършват само в храмовете. Свещениците повече да не си позволяват да бракосъчетават в ресторанти, барове, край басейните на луксозни хотели, яхти и в градините на вили, каквато мода има от няколко години у нас.Това решение на Светия синод бе разпратено на свещениците и публикувано дори в църковните календарчета за 2012 година. За всяко нарушение поповете ще трябва да дават обяснения пред владиката и дори ще бъдат санкционирани.

Православното изискване е младоженците да присъстват по време на Светата Литургия, да вземат Свето Причастие и едва след това да бъдат венчани.

Изключения ще се правят само ако разреши епархийският митрополит, като например за тежкоболни. Според духовници от свещеническия синдикат, ако свещениците спазват стриктно забраната, венчавките драстично ще намалеят. Причината е, че сега повечето младоженци не разбирали, че венчанието е свето тайнство, а не обикновен ритуал. „Крайно време беше да се пресече порочната мода всеки да се венчава където нему е угодно, а не както е угодно на Господ. Сега някои свещеници изпадат в човекоугодие вместо в богоугодие”, заяви викарийният епископ на Софийска митрополия Йоан. Според него бракът следва да се сключва само в храма и то след света литургия, както го изисква канонът. Но и това се практикувало твърде рядко.

ЕПИСКОП КИПРИЯН, викарий на Врачанска епархия:
Ритуалът да е само в храма, а не в ресторанта

Приветствам решението на Светия синод за по-строгото съблюдаване на изискването венчанията да се извършват само в храма, а не по желание на младоженците и гостите им в ресторант, край басейна на хотели или в градините на вили за тяхно удобство. Надявам се публикуването му в църковните календарчета да бъде забелязано от хората и да се съобразяват с тези изисквания. Не случайно канонът изисква венчанието да се извършва в храма, защото там Светият Дух обитава по особен начин. Причината е, че храмът е осветен от епископ, в олтара се положени свети мощи и всяка суета на света остава до неговите врати. Когато влезем вътре, се променя цялата ни нагласа, защото влизаме в дома на Бога – там, където обитават и светите ангели, и светиите, и всички просияли за нашата православна църква.Нещо повече, православното изискване, което важи за всички църкви, е, че младоженците трябва да присъстват по време на Светата Литургия, да вземат Свето Причастие и едва след това да бъдат венчани. У нас, за съжаление, тази практика се е изгубила. В нашата епархия имахме само един такъв случай миналата година. Беше в едно врачанско село. Младоженците постиха, изповядаха се, причастиха се по време на Светата Литургия и бяха венчани. Тази практика в православната църква е толкова изолирана в днешно време, че когато това се случи, ние – духовниците, се радваме, че тя все още не се е изгубила съвсем. Важно е да се знае, че има и изключения за венчание извън храма, но само когато за това има извънредни случаи. Те обаче са само с разрешение на епархийския митрополит. Като например, ако в селището няма църква. В по-стари времена това е ставало, като сватбарите са пътували до съседното село, където младите се венчавали.Във Врачанска епархия нямаме практика да допускаме изключения. Християните знаят, че митрополитът ни, дядо Калиник, е принципен и безкомпромисен по отношение на съблюдаването на канона, и се съобразяват. За тази година имахме само едно прошение за венчавка в ресторант, но владиката не разреши. Във Врачанска епархия не се практикуват и църковните бракове в събота. За това също се съблюдава строго. Този ден е отреден за покойника. В него православният християнин отива на гробищата да занесе цвете, да запали свещ и се помоли за своите близки. Не е редно в такъв ден да има шумни тържества и музика. Предвиждат се обаче изключения и за тях. Миналата година дядо Калиник разреши венчавка в събота на възрастна двойка, тъй като жената беше много болна и искаше да има брак и пред Бога, преди да си отиде от този свят.За съжаление в нашата църква се е поизгубила практиката свещеникът да наставлява младите преди венчавката и да им обясни смисъла на християнското семейство. Всъщност важно е да се знае, че християнското семейство – със своето разбирателство, любов, взаимопомощ и етичност, е своеобразна малка домашна църква. Когато младите знаят това, успяват да възпитат деца християни, което на свой ред дава своята полза за обществото. Затова и наставлението преди брака е така необходимо. При нас, във Врачанска епархия, има практика, когато младите отиват да записват дата за венчание, да бъдат наставлявани от свещениците.

ОТЕЦ СТЕФАН СТЕФАНОВ, настоятел на храма „Св. Никола” в Русе:
Брак извън църквата се превръща в атракция и поругаване

Решението за забрана на венчавките извън храма е правилно, но е половинчато. Венчанието е свето тайнство, което събира мъжа и жената в едно. Както казва Словото Божие, ще станат една плът. При бракосъчетанието в католическата църква се употребява изразът „докато смъртта ни раздели”. Ние не го използваме, защото за нас, православните, смъртта не разделя мъжа от жената. Те остават навеки и в отвъдния живот. Затова извън храма венчанието се превръща в една атракция, в едно поругаване. Решението на Светия синод обаче наистина е половинчато. Венчанието може да бъде извършено и в храма, и пак да не е църковно, защото храмът не е църквата. Църквата е общност, и то богочовешка евхаристийна общност. Без Света Евхаристия няма църква. Храмът е една сграда. Христос казва: „На този камък ще съградя църквата си” - Христос не съгражда сграда, Христос съгражда общност. Тази общност, в която сме всички ние, приели Светото Кръщение, изповядваме именно Иисус Христос за Господ и Спасител и се причастяваме. Без Евхаристията, ако не приемаме Светото Причастие, ние отпадаме от църквата. Сега по време на венчавките масово се дава на младоженците чаша червено вино и хляб, но те не се причастяват, както е положено да бъде. Така се е практикувало от дълбока древност, практикува се и в останалите православни църкви. Такава венчавка не е църковна. Това е един църковен ритуал, но в никакъв случай не е тайнство, тъй като без Евхаристия тайнство няма. Всеки, който не се причастява, е непричастен към църквата. Впрочем това се отнася и за Светото Кръщение. Кръщение, след което не се взема Свето Причастие, няма никакъв смисъл. Кръщението те прави член на една общност и след като току-що си станал член и не се причастиш, то моментално отпадаш от тази общност. А сега тези неща у нас масово се пренебрегват. Извършват се и кръщавки, и венчавки, колкото свещеникът да си вземе хонорара. Руският патриарх Кирил и Светият синод на Руската православна църква излязоха неотдавна с решение, забраняващо абсолютно извършването на кръщения, ако кандидатът предварително не е катехизиран. За съжаление в Българската православна църква сме много далече от тази практика. Преди 10 години повдигнах въпроса в Русенска епархия за катехизацията преди приемане на Свето Кръщение, не последва никакво решение. Обществото ни има остра нужда именно от катехизация преди кръщение и венчание. Ако клириците на БПЦ не бъдат обучени и заставени да се занимават с хората, които искат да бъдат кръстени и венчани, то кръщението и венчанието си остават нецърковни обреди, а храмът се превръща в обреден дом, в ритуална зала, а свещеникът – в ритуалчик. Тайнство е само тогава, когато е в тясна връзка с Евхаристията.

www.МРЕЖАТ@

Къде да се извършва церемонията?Трябва ли църковният брак да се сключва само в храма и как ще коментирате решението на Синода? Публикуваме мнения по темата от интернет форумите. Редакцията не носи отговорност за изказаните мнения. Използвани са форумите на inews.bg и dariknews.bg.

Драга Матеева: На мен ми харесват сватбите в американски стил. Трябва да им се признае на американците, че в това отношение са ненадминати. Женят се, където си искат и се обличат, както си искат. Така и трябва да бъде. Не виждам защо младоженците трябва да робуват на традиции, които те самите не споделят. Много харесвам хора, които се женят на брега на морето, боси на пясъка. Каква по-хубава романтика.
Цвете Жекова:Повечето хора просто искат да скъсат с традициите от едно време. Аз съм за по-съвременен облик на сватбите. Това е церемония, която трябва да бъде направена, според това какво харесват младоженците, защото това е Техният ден. Освен това венчавката в църква не гарантира изобщо, че бракът ще бъде успешен.
Живка Илиева:Та нали храмът символизира света, а куполът - небето, а в какъв по-прекрасен храм може да се венчае човек от този, сътворен от Бога, т.е. сред природата. Непрекъснато се опитват да вкарат вярата в някаква рамка, обвързвайки духовното и ритуала с една сграда.

VD:Ако не се съгласи един свещеник да венчае една двойка извън църквата или да кръсти някое дете например, друг ще се съгласи и дори може да поиска повече пари. Хората разбира се ще са съгласни с това, само и само да е на мястото, което сами са си избрали. Докато има хора, които не искат да спазват традициите ще бъде така и никой няма да слуша Светия синод. и.и. Това може да доведе единствено до отдалечаване на младите хора от църквата! На мен ми предстои сватба догодина и ако не ми разрешат да се венчая в църква в събота, то тогава изобщо няма да го направя! Само погледнете статистиката над 70% от сватбите са в събота. И какво? Мисля, че всяка църква трябва да вземе това решение сама за себе си, а не да се налага като канон, тъй като никъде в православното християнство не са забранени нито браковете, нито кръщенетата в съботния ден.

Мен:Видело се е, че църковните бракове ще се понамалеят, а може и за добре да е. Както казваше един познат "Ти луд ли си да правиш църковен брак, та после да не можеш да кривнеш. Цял живот ще те гледа оня отгоре".

Венчан:В Св. Неделя таксата за венчавка е 260 лева и трае 15 минути, което прави по 1040 лева на час. И ми е чудно дали ще се откажат поповете от тия пари, защото броя на венчавките ще спадне поне 2-3 пъти.А някой да знае някой по-алчен от поповете?

Синодът каза „не” на браковете извън храма

Забраниха венчавките по барове и яхти

Венчавките ще се извършват занапред само в храма

Силвия Николова, в. "МОНИТОР"
27 август 2011 г.

На свещениците се забранява да бракосъчетават където и да е другаде, освен в черквата. Това решение на Светия синод вече е отпечатано в новите църковни календарчета за 2012 година. Така църквата казва категорично „не” на вричането на младите във вярност до гроб в ресторанти, барове, край басейните на луксозни хотели, яхти и в градините на вили, каквато мода има от няколко години вече и у нас. Самите попове също вече са предупредени от съответните митрополити да спазват разпореждането. За всяко нарушение те ще трябва да дават обяснения при владиката и дори ще отнасят парични санкции. Според духовници от свещеническия синдикат, ако свещениците спазват стриктно забраната, венчавките драстично ще намалеят. По думите им сега повечето младоженци не разбират, че венчанието е свето тайнство а не обикновен ритуал, и затова ще се откажат от него, ако поповете не им уйдисват на прищявките. Крайно време беше да се пресече порочната мода всеки да се венчава където нему е угодно, а не както е угодно на Господ. Сега някои свещеници изпадат в човекоугодие вместо в богоугодие. Това заяви викарийният епископ на Софийската митрополия Йоан. Бракът следва да се сключва само в храма, и то след света литургия, както го изисква канонът, но и това се практикува твърде рядко, добави владиката.Викарийният епископ обясни, че все пак ще се допускат и изключение, например, ако в селището, където ще е сватбата, няма храм. Тогава попът ще може да венчае младите в ресторанта или в градината на дома им, но това ще става само с изричното съгласие на митрополита.Вече ще следим строго и дали се съблюдава забраната за църковни бракове в събота, съобщи още дядо Йоан. Според канона на този ден венчавки не бива да има, тъй като това е денят преди Възкресението Христово. Те се правят в неделя, тъй като неделният ден е един вид Възкресението, което празнуваме всяка седмица, обясни владиката и добави, че венчавки в събота се допускат само след като вече е минала вечерната служба, след която според църковния календар се смята, че настъпва следващия ден.Занапред митрополитите по места ще следят стриктно дали не се сключват църковни бракове в сряда и петък, когато се пости. Венчавките са забранени най-строго още по време на Коледните пости – от Сирни Заговезни до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление. В промеждутъка се позволява брак само по изключениеако например булката е в напреднала бременност, двойката заминава в страна, където няма православни храмове, или има тежкоболен роднина, който със смъртта си може да отложи празника на младите. Никакви изключения обаче не важат за Великденските пости, но на Петровите и Богородичните се допускат с разрешение на съответния митрополит.

Само със забрана не става

Силвия Николова,
27 август 2011 г., в. "МОНИТОР

Светият синод най-сетне започна да слага по местата им някои самозабравили се за печалба свещеници, като забрани най-категорично венчавките извън храма. Което, впрочем, бе крайно време да бъде направено. Защото, не е тайна, че алчни попове бързо, бързо щракваха катинара на черквата и тичаха да бракосъчетаят младоженците в ресторанта, край басейна на хотела или където на тях и гостите им е удобно, и да вземат за това полагащия им се „хонорар”, без да го отчетат в църковната каса. Така заради материалното някои духовници забравиха кому служат – на Бога или на Мамона. Ние обаче виждаме. Утешителното е, че дори късно, и Светият синод прогледна за тази истина.Да се прекрати порочната практика за венчаване къде ли не, е трудно занятие. И то не толкова по вина на хората с кръщелни в джоба си, но без вяра в сърцата, колкото на сговорчиви свещеници, за които е по-важно е да си вземат парите от „услугата”, но не и да подготвят младите с наставления за брака в духа на православието. Да сте чули някой поп да покани бъдещите младоженци и кумовете на разговор преди сватбата? Не сте. Така обаче се практикува не само в католическата, но и в останалите православни църкви. У нас дядо поп предната вечер кръщава младоженеца, на следващия го венчава. И го вижда чак когато дойде време да венчава децата му. Затова Синодът, освен да следи за спазването на забраните, трябва да следи и свещениците дали вършат работата си на пастири, или са само едни празнични требничари.

Градят българска черква до гроба на Дракула

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР",26 август 2011 г.

Българи дариха земя за наш храм край Букурещ недалече от предполагаемия гроб на княз Влад Цепеш-Дракула. Черквата ни ще се намира в Снегов - най-скъпото и елитно предградие северно от Букурещ, населено предимно с резиденции на дипломати и вилите на заслужили деятели на изкуството и науката. Това съобщи официалният представител на Българската патриаршия в Румъния протойерей Йоан Иванов.Вилната зона е обградена отвсякъде от вековна дъбова гора, а по средата е с огромно естествено езеро. В острова в него се намира манастирът Снегов.Теренът за градежа е дарен от сънародниците ни Надежда Велинова Ганева и Велин Валентинов Ганев, уточни протойерей Йоан Иванов.Синодът ще разгледа прошението на нашите вярващи в румънската столица на заседанието си през септември, обясниха от Синодалната палата. Българската ни църковна общност остана без черква и неделно училище, след като бе изгонена от румънския храм в центъра на Букурещ, който ползваше безвъзмездно близо половин век.

Каузата дарителство не е изгубена

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 26 август 2011 г.

„Най-добрите подаръци са онези, чиято цена е в самия дарител.”Ако се водим от тази латинска сентенция, то се оказва, че каузата дарителство за нас, българите, e съвсем не е изгубена. Нещо повече. Оказва се, че дори във време на икономическа криза сънародниците ни все още имат сърца да помагат. И то за развитието на духовността.Семейство заможни българи, живеещи в Букурещ, подобно на заможните търговци - братята Евлоги и Христо Георгиеви, дариха терен в най-елитното предградие на румънската столица за градеж на български православен храм. Освен българска черква Надежда и Велин Ганеви със свои средства ще съградят там български културен и църковен център и екзархийски дом – все неща, които в продължение на десетилетие висшият ни клир не направи. От 60-те години на миналия век българската църковна общност в Букурещ ползваше храм, предоставен от Румънската православна църква. През 2009 г. обаче той бе отнет, а сънародниците ни - принудени да посещават тамошна черква и да слушат богослуженията на румънски. Едва тогава синодът ни се сети да търси терен за градеж, но той им бе отказан. Сега клириците ни нямат основание да се оплакват. Парцел има, при това даром. Въпрос на по-енергични действия от тяхна страна е да се изиска разрешение за строежа от румънския патриарх Даниил. Защото всяко забавяне обрича дарението да бъде хвърлено на боклука.

Не връзвайте попа пак!

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 17 август 2011 г.

Българската православна църква вече започна да излиза от ступора, в който беше изпаднала, макар и двадесет години след промените. В политическо отношение вече няма кой да я притеснява – разколът, който отне две петилетки, също е част от миналото. Нейните свещенослужители отдавна имат пълната свобода да не бъдат само служители на култа, но и в истинския смисъл на думата да са наставници и духовни просветители в сферата на морала, да връщат и да утвърждават паството към исконните християнски добродетели – почтеност, кротост, работливост, етичност към другите, възпитаване на децата в дух на почтеност и уважение към ближните и в спазване на законите и нормите на поведение в обществото. Казано в духа на църквата, свещениците да бъдат духовни пастири. Независимо от свободата за действие малко са епархиите, които работят със свои програми за катехизация, социална и просветителска дейност не само сред редовите средностатистически енориаши, които се черкуват в неделя, но и сред тези, които нямат покрив, работа, храна. Изключение правят една-две епархии, в които се развива църковна дейност извън рамките на традиционната ритуална обредност, и то не само с номиналната благословия на епископа, но и с реалната му подкрепа, включително и намираните от него конкретни програми за осигуряване на финансиране за една или друга дейност. В останалите случаи енорийските свещеници работят въпреки инертността на висшия клир – без неговата помощ, подкрепа и дори без неговото методично ръководство. Пределно ясно обаче е, че дори най-доброто дело, осъществено без конкретно зададени цели и план за работа, вместо да помогне, може да нанесе не една и две беди както на хората, които го осъществяват, така и на тези, които се ползват от благото да получат помощ, та макар и църковна. Примери – не малко. Като този в Баткунския манастир „Свети апостоли Петър и Павел”, където не един и двама престъпници, дори обявени за държавно издирване, се опитват да се укрият. Благодарение само на съобразителността и дипломатичността на игумена отец Яков там все още не се е стигнало до кражби на икони и ценна утвар, и дори на кървава разправа. На други места пък, като сиропиталището на отец Иван в Нови хан, майки пребивават с децата си по някой и друг месец, отказвайки да си намерят работа, а при първа възможност хващат вятъра, оставяйки рожбите си на Божията грижа. И в единия, и в другия случай хората, които са се заели по някакъв начин да помагат на изпадналите извън борда, го правят на личен ентусиазъм, без помощ и подкрепа от клира, сиреч – играят го нещо като самодейци. В църквата обаче, особено когато става дума за организирана дейност в името на ближния, самодейността не е препоръчителна. Дори поради самия факт, че църквата има съборно начало и строго установена йерархична структура, спазването на която е опазило самата църква от унищожение през вековете. Успя да я опази дори във времето на атеистичния режим. Всяко „спасяване” поединично в случая, без санкция от митрополита, е твърде опасно дори за най-почтеното начинание. Когато обаче владиката подкрепи идеята, това вече й създава и легитимност, но и възможност за свещеника да работи с размах без притесненията, че една или друга власт търпят дейността му само заради сините му очи. Иначе, независимо че БПЦ започна да излиза от половинвековния ступор, без конкретна социална и катехизаторска програма, каквито имат всички останали православни църкви, ръцете на свещениците ще останат вързани, а дейността, където я има, на ръба на закона. От което няма да спечели нито авторитетът на църквата, нито обществото ни.