Игумените учат монасите на добри обноски

Синодът вдига заплатите на свещениците
Ревизия търси липси за 400 000 лева в Троянския манастир

Силвия Николова, В."МОНИТОР"
9 ноември 2011 г.

Светият синод ще вдигне заплатите на свещениците от следващата година. Бюджетът за 2012 г. и увеличението на минималното месечно възнаграждение от идната година са основните въпроси, с които ще се занимаваме на следващото заседание, съобщи за „Монитор” Варненският и Великопреславски митрополит Кирил.
Сега поповете висшисти получават по ведомост 300 лева, а среднистите, само със завършена духовна семинария – 240 лева заплата. Отделно от това обаче те могат да си докарат до 1500 – 2500 лева от треби. Извънредните пари обаче падат предимно в големите столични храмове от венчавки и кръщавки, те не се облагат с данък и при заплащането им за тях не се издава фискален бон. В малките градове и особено в селата духовниците са принудени да живеят с парите от заплатите си.
От май 2012 г. се предвижда размерът на минималната работна заплата в страната да стане 290 лева, сега тя е 270 лева. Ако това се приеме, ще скочат и осигуровките.
Митрополиите трябва да намерят средства за увеличаването им, ако се приеме по-високата сума. Синодът пък ще търси начини да си събере задълженията от пет епархии, които от години не са плащали задължителните отчисления от кръщанета, сватби, погребения, издаване на документи и други, обясни митрополит Кирил.

Игумените на манастири ще трябва занапред да инструктират монасите да се държат любезно с миряните, да ги изслушват и в никакъв случай да не ги нагрубяват. Подобно указание за добри обноски се подготвя в момента в синода, съобщиха администратори от Синодалната палата, които подготвят есенната сесия на архиереите. Тя ще бъде открита на 15 ноември, ще продължи близо две седмици. До края на коледните пости, на 25 декември, синодалните ни старци няма да заседават, а ще се уединят в епархиите си за молитви и пост.
Проверки на ревизорите от синода показват, че задълженията им възлизат на близо 600 000 лева. Само Софийската митрополия дължи 180 000 лева, но тя вече е започнала да покрива на траншове неплатените си отчисления към синода.
По време на сесията си архиереите ще искат обяснение и от бившия игумен
на Троянския манастир Теодосий, който загроби обителта със сувенирчета, купени от близки на приятели за препродажба в манастирските будки. Стойността на стоката, която не може да бъде продадена вече няколко години, е за хиляди левове. Ревизия там е установила липси за 400 000 лева за периода 2006 г. - февруари 2011 година.
Синодалите ни ще привикат и игумена на Бачковския манастир Агатонийския епископ Борис заради грубо отношение към миряни по време на рождения ден на патриарх Максим, който бе отпразнуван там на 29 октомври, съобщиха още от Синодалната палата. На тържествения обяд той допуснал да сервират руси красавици с дълбоки деколтета. Жените от кухнята и икономката пък той нагрубявал с нецензурни епитети пред самия патриарх.

БПЦ - държавна сигурност - дискусия

Богословският факултет на СУ организира
дискусия за дейността на държавна сигурност
и БПЦ по време на комунизма


Богословският факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски" организира на 10 ноември академична дискусия на тема "Дейността на държавна сигурност и българската православна църква по време на комунизма". Това съобщиха от Софийския университет. Форумът е 13.00 ч. в зала "8" на Богословския факултет на СУ.
На него приветствие ще отправи доц. д-р Александър Омарчевски -
декан на Богословския факултет.
В дискусията ще участват Екатерина Бончева от Комисията за разсекретяване на документите на Държавна сигурност, Даниела Калканджиева от Центъра за изследване на религиите, журналисти и преподаватели.

Хиляди почетоха деня на Козма и Дамян

Онкоболна оздравяла след молитви в Свети Мина

Майка лекува сина си от депресия в обителта

Силвия Николова, В. "МОНИТОР"
2 ноември 2011 г.

Разкази за чудодейни изцеления по молитвите на светите безсребреници Козма и Дамян доведоха стотици вярващи от цялата страна вчера, когато се почита тяхната памет, в Обрадовския манастир „Свети Мина” край София. Обителта се слави не само с чудотворната икона на светеца воин Мина, но и с аязмото, за чиято вода се смята, че е целебна в параклиса на светците Козма и Дамян до главния храм. Някои от поклонниците бяха пристигнали още в понеделник и пренощували в страноприемницата, за да успеят за светата литургия, която започна рано сутринта в главния храм на обителта, и да се причестят. Докато архимандрит Теофаний и свещениците Борис и Ириней отслужваха в храма, готвачки доброволки от София варяха традиционния за случая курбан, който след службата беше осветен и раздаден на поклонниците. Повечето от вярващите обаче чакаха търпеливо ред да влязат в параклиса и да се помолят на чудодейната икона на светците Козма и Дамян, както и на воина светец Мина. 51-годишната Лилия беше дошла тук от ранни зори със сина си Даниел. Моли се за неговото оздравяване, момчето видимо е в дълбока депресия. „Надеждата ми е в светците, в Господа, знам случай на излекувани от такова заболяване по молитвите им, няма да се откажа, тук ще идвам всяка неделя, докато момчето ми се оправи”, нарежда с просълзени очи, но с надежда изстрадалата майка. „Ще се оправи момчето ти, аз съм една от тези, преди години бях изпаднала в депресия, но след няколко молитви тук не само, че болестта ми премина, но си намерих и съпруг, пак по застъпничеството на светиите”, опитва се да я утеши друга поклонничка. Това е Елена Маринова, която е довела за празника тук 28-годишната си дъщеря Мила. Самата тя уверява, че

животът й коренно се е променили

се подредил изключително добре, след като преди 23 години тук я довела нейна позната. Скоро след поклонението си тогава тя се омъжила сполучливо и намерила добре платена работа. Вчера Маринова се молеше за здравето на дъщеря си, която е с повишени стойности на кръвната захар. Тук стават много чудеса, толкова много, че те дори вече не ни учудват, станали са нещо като всекидневие, казва клисарката Пеца Кьосева. Тя помага в манастира от 4 години и твърди, че откакто е дошла да работи тук, от измъчвалите я дотогава ставни болки вече няма и помен. Жената се замисля кое от многобройните чудеса да разкаже. Спира се на едно от тях, за което твърди, че я е покъртило до дън душа. „Неотдавна, в продължение на месеци, всяка събота и неделя при нас идваше една жена, молеше се горещо, със сълзи на очи пред чудотворните икони. Беше ми неловко да я питам каква е мъката й. Един ден обаче тя дойде с погачи, бонбони и сама разказа. Синът й за изненада на лекарите

излязъл от будна кома след тежка катастрофа

Момчето преживяло така 3 месеца, никой не давал надежда”, разказва клисарката. Този случай е описан в книгата, в която свещениците събират свидетелства на вярващи за чудеса, случили се с тях. Петдесетинагодишна жена пък се оказала напълно здрава на контролния преглед преди онкологична операция, независимо че преди да започне да идва в манастира, скенерът показвал ясно тумор. Най-многобройни са обаче историите в книгата за заченати бебета след дълги години безплодие.

“Врачовете” помагали без заплащане

За клисарката Пеца чудесата тук вече са всекидневие.

Светците Козма и Дамян в някои краища на България са наричани „врачове” заради дара им да измолват от Бога чрез молитвите си оздравяване от тежки заболявания. Самите те приживе били народни лечители, познаващи до съвършенство действията на целебните билки. Наричат ги още безсребреници, тъй като умението си те практикували безплатно, не вземали пари, нито скъпи подаръци, следвайки съвета на Иисус Христос към апостолите.Козма и Дамян били родни братя, живели са във втората половина на IV век в провинция Асия, Мала Азия. Израснали скромно отгледани от овдовялата си майка. Те водели изключително скромен, почти аскетичен живот. За умението си те не взимали дарове. Житието обаче разказва, че веднъж това си позволил по-малкият брат – Дамян. Той взел в дар 3 яйца от излекувана от него жена. Когато Козма научил това, в гнева си обявил, че не желае да бъде погребван до брат си. След смъртта на Дамян, когато близките му търсели място за гроб, наблизо минала камила, която проговорила с човешки глас, като казала, че взетите в дар яйца били дадени от жената в името на Светата Троица и затова всъщност ги приел лечителят Дамян. Опечалените се убедили в безкористността му и го погребали до неговия брат Козма.

Обрадовският манастир е върху чудодейни извори

Обрадовският манастир „Св. Мина” е основан в късната римска епоха.

Обрадовският манастир „Свети Мина” край София е основан през късноримската епоха. През ХIІ век на това място е имало голям манастирски комплекс с 40 параклиса, училище, скрипториум и метох на Света гора. През Средновековието той е част от Софийската Мала Света гора - пръстен от манастири около столицата. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават обителта, но споменът за нея и за името на светеца воин Мина остава в легендите. При прокопаването на коритото на река Владайска в началото на миналия век са открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време е носила керемиди, камъни и тухли. През 1927г. селяни случайно се натъкват на останки от древния манастир. В периода 1942 – 1945 г. Обрадовската обител е възстановена, в нея се заселват монахини. Единият от параклисите при главния храм е наречен на светците Козма и Дамян. В него е вградено аязмо с вода, бликаща под манастира, за която се смята, че е светена и целебна. От няколко години обителта разполага със сгради за пренощуване на поклонници, както и със специално уредени места за хранене, барбекю и детски площадки. На 1 ноември манастирът чества светите братя лечители и безсребреници Козма и Дамян, а на 11 ноември - деня на свети Мина, чието име носи.

За проф. Григор Горчев бъдещето е в роботизираната хирургия

Лекарят на годината сменя пелени

В свободното си време кара колело из Троянския балкан

Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 29 октомври 2011 г.

Ако ви кажат, че ще ви оперира робот, едва ли ще легнете спокойно на хирургическата маса. Но ако проф. Григор Горчев и неговият екип направляват машината, може да сте благодарни за късмета си. Защото проф. Горчев е бащата на роботизираната хирургия в България. А преди седмица заслужено, макар и малко късно, взе приза „Лекар на годината 2011”. Според колегите му и от Плевенския медицински университет, и от Софийския той отдавна е заслужил приза. Без неговия принос този сравнително нов дял в българската хирургия, който от години спасява безкръвно и без риск от инфекции хиляди души по света, у нас все още щеше да е фантастика.Преди шест години именно проф. Горчев – ректорът на Медицинския университет в Плевен, въведе роботизираната операционна система „Да Винчи” – първата у нас и една от петте на континента. Първите операции са гинекологични – огромни кисти, ракови образувания, деформации на тъкани – все диагнози, които биха накарали лекарите на други места да махнат с ръка и да извикат близките настрани от болния, за да ги подготвят за най-лошото. Проф. Горчев обаче се бори докрай не само за живота на всяка пациентка, но и прави всичко по силите си жената след това да води максимално добър живот.„Гордея се, че винаги съм бил честен и отговорен към себе си и пациентите. Стремял съм се да правя само добрини. Да бъда коректен с моите знания към пациентите. Това е най-важното за мен ­ казва проф. Григор Горчев. ­ Независимо от успехите, има случаи, в които не може да се помогне. Тези пациенти помня и ще помня цял живот”, промълвява той с видима тъга в очите.Впрочем д-р Горчев
става професор едва на 45 години

–подобни случаи, особено в сферата на медицината, не само у нас се считат за рядкост. По специалност е гинеколог. Не избира обаче специализацията си в тази област от раз.„Завърших медицина, но в началото нямах ясна представа какво точно искам да правя, с какво да се занимавам”, признава той.Първоначално смятал да специализира патоанатомия, тъй като още от ученик се увличал по анатомията. Дори след като се дипломирал през 1982 г., работил в продължение на две-три години като асистент в Катедрата по патоанатомия. Всекидневният сблъсък със смъртта и неизбежните посещения в моргата обаче скоро го отказали да поеме попрището на патоанатом.„Не подозирах, че съм толкова емоционален, не ми понесе. СНИМКА: Със съпругата си в Париж

Затова напуснах и заминах за Трявна, където съм роден. В болницата единственото свободно място беше за гинеколог, така ме и назначиха, така се оформи житейското ми поприще, без особен избор в началото”, разказва за първите си стъпки като самостоятелен доктор Лекарят на годината.Съдбата в случая се оказала твърде благосклонна към него. Година по-късно се отворило място за специализация по акушерство и гинекология в Плевенския медицински университет. И този път, без да обмисля прекалено дълго време, д-р Горчев стегнал куфарите и се зачислил като специализант в тази катедра. Оттам нататък кариерата му на лекар се развива толкова благоприятно, че мнозина негови колеги и досега не могат да се начудят как така за няма и пет години да извървиш иначе трудния в професионално отношение път на акушер-гинеколог от скромната тревненска болница до една от най-престижните клиники във Франция, тази на проф. Жан-Клод Жансер.„През 1991 г. заминах за Франция. Там имах честта близо две години да работя с един от най-известните онкогинеколози в Европа ­ проф. Жан-Клод Жансер”, продължава разказа си ректорът на Плевенския медицински университет. В чужбина защитил и дисертацията „Предракови заболявания на тялото на матката”. Станал доцент на 36, а десет години по-късно вече е и професор.Французите са очаровани от трудолюбието, но и от ведрия характер на човека,

прекрачил скоро руините на Желязната завеса

Предлагат му работа там. Д-р Горчев за пръв път обмисля възможност дълго. Раздвоен е, в крайна сметка – отказва. Решава, че с това, което е научил, може да бъде много по-полезен и ценен в България. Връща се, но не прекъсва контактите си с Франция, пътува често дотам на симпозиуми, конференции, поддържа контакти с водещи медици.Скоро след това специализира в Германия, Великобритания и Италия. Въпреки това Франция остава любимата му страна. Затова впоследствие изпраща дъщеря си Ангела да учи в Париж. Тази година тя завършва лицей и смята да запише право в Сорбоната.„Аз съм либерален баща, не бих искал да се бъркам в живота на децата си, нито да им налагам мнение. Всеки трябва да е свободен в избора си, за да бъде щастлив. Имах обаче някаква надежда, че Ангела може да запише медицина, като малка играеше на доктори, беше є интересно да идва в болницата”, разказва проф. Горчев. Според него напълно възможно е дъщеря му просто да е осъзнала, че човек, избрал тази професия, не разполага със себе си, той живее за пациентите си.„Имам обаче известна надежда, че синът ми Григор може да наследи професията ми, като порасне”, продължава лекарят.Засега момченцето е твърде малко, само на годинка, за да направи своя избор. Контактът му с татко е в игрите, смяната на памперсите и гушкането.Проф. Горчев

не е единственият доктор в семейството

Съпругата му Зорница е стажант-лекар в Плевенската университетска болница. Медицината обаче, не е единственото, което ги свързва. Двамата са запалени спортисти и използват всяка възможност през зимата да отидат на ски, ако има повече време, дори до Швейцария. През лятото играят тенис.Проф. Горчев обаче има едно само свое, мъжко увлечение – да се спуска с високопроходим велосипед в Троянския балкан.По този вид спорт го запалил негов познат преди няколко години. Първоначално проф. Горчев не знаел нищо повече за велосипеда от това, че става за каране. Сега вече е наясно и с механизма му, и дори с ремонтирането му.

24 часа медицина

Роботът „Да Винчи”, внедрен от проф. Горчев
Снимка: Роботът/ долу/

Работният ден на проф. Горчев започва в 6 часа сутринта. До обед обикновено оперира, преглежда, приема рапорти за случаите в болницата. Следобед преподава в Медицинския университет. Вечер пак е зает с пациенти. Нощем чете медицинска литература. „Спя малко, по природа съм работохолик, не зная от кого съм го наследил. Наспивам се бързо, рядко се чувствам уморен”, казва проф. Горчев и по всичко личи, че не кокетира. Изправен, ведър, всякога усмихнат и в добро настроение, той е от хората, които умеят да вдъхнат оптимизъм дори на сетния окаяник. Затова и пациентите го обичат и му вярват. Проф. Горчев пък вярва на себе си и мечтае да види в България развита роботизирана хирургия. „Имаме отлични лекари специалисти, имаме вече и техника, унизително е при тези възможности нашите болни да ходят на лечение в Турция. Ние можем да им дадем не по-лоша медицина - убеден е той. - Готов съм да помагам за развитието на роботизираната хирургия в България. Независимо че в страната ни тя се практикува сравнително отскоро, нашата медицина в това отношение е на европейско, дори на световно ниво”, продължава проф. Горчев. В момента у нас се правят по 100-120 операции годишно с робот, което по мнението на лекаря е твърде недостатъчно. Затова той е изпратил лекари от Университетската болница в Плевен на специализация в чужбина, за да усвоят тънкостите точно на тази хирургия. Надява се скоро там с робота „Да Винчи” да се извършват и кардиооперации. И мечтае да дойде времето, когато, както в древността, лекарите да работят в тандем, без завист и злословия.

Патриарх Максим погва владици за укрити пари

Епархии печатат незаконни кръщелни

Бивш игумен набутал със стотици хиляди Троянския манастир
Силвия Николова, в. "Монитор" 27 октомври 2011 г.

Митрополии укриват пари от синода, като печатат незаконно кръщелни свидетелства и удостоверения за венчавка и така не внасят нито лев в сметките на Светия синод, съобщиха от Синодалната палата вчера.На практика тези документи, които според Устава на Българската православна църква са ценни книжа, могат да бъдат печатани само от името на патриаршията, но не и от отделните митрополии. За всеки попълнен формуляр при кръщение или венчание те трябва даправят отчисление от взетата такса за синода.
От години някои митрополити издават и църковни календарчета, без да имат право на това и не внасят нито процент от приходите в общата църковна каса, обясни Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Това на практика са суми, от които църквата би могла да развива съвсем не скромна мисионерска и социална дейност, обясни владиката, който е член на Светия синод.Седем са митрополиите, които от години не са внасяли нито лев в общата църковна каса, а някои от тях дори печатат свои календарчета, вместо да вземат за разпространение и продажба синодалното, в което всяка година патриарх Максим се обръща с благословение към българския народ. За над 200 000 лева са дължимите от тях средства. В сметката влизат и отчисленията от църковни свещи, които също не всички дават. Длъжници са Видинска, Великотърновска, Доростолска, Неврокопска, Старозагорска и епархиите ни в САЩ, Австралия и Нова Зеландия, за които отговаря митрополит Йосиф. Някои от тях не са се издължавали в продължение на седем години. Европейската епархия също има пропуски за близо половин година, когато бе управлявана временно от сегашния Старозагорски митрополит Галактион, прогонен от енориашите ни на континента там заради агентурното му минало под псевдонима Мишо. Софийската митрополия също е в списъка на длъжниците към синода, но по нареждане на патриарх Максим, който е и Софийски митрополит, тя вече е започнала да се издължава на траншове на Светия синод.Някои митрополити гледат на църквата като на бащиния, щом има решения и устав, те трябва да се спазват от всички. Затова ще вземем най-строги мерки към длъжниците, за да не уронват по този начин и авторитета на БПЦ, обясни дядо Кирил и поясни, че това ще стане на 15 ноември, когато синодът се събира на сесия. Предвижда се да бъде забранено категорично и собственото производство на църковни календарчета и свидетелства за кръщения и венчания.На сесията архиереите ще решават икакво да правят с бившия игумен на Троянския манастир Теодосий, който бе свален от поста след скандала с изгонените от храма и нагрубени от него инвалиди в колички. Архиереите обмислят дали да не повдигнат срещу него и обвинение за злоупотреби с църковни пари. Вътрешната проверка е установила, че по време на игуменството си там, Теодосий е купил

бившият игумен Теодосий
сувенири от приятелски фирми за препродажба с надценка за стотици хиляди лева, които обаче не могат да бъдат продадени.

50 лв. за читав хоспис

Домовете пълни, въпреки високите цени

Силвия Николова, в. "Монитор" 26 октомври 2011 г.

Частни хосписи пълнят гуши от страданията на смъртноболни, но ги гледат колкото за Бог да прости. Само в малка част от регистрираните Иван Д. Иванов не може да се нахвали от условията в "Медибул"

такива лечебни заведения се оказват качествени медицински грижи и истинско хуманно отношение към пациентите, предимно възрастни, дементни и умиращи хора, установи репортерска проверка на „Монитор”. Към момента частните хосписи в страната са 30-ина. Най-много са те в София – 19, във Варна – 8, в Пловдив – 2, уточниха от Министерството на здравеопазването. От 30 до 50 лева е цената на ден в тях. Независимо от скъпотията

в повечето от тях свободни места няма

защото в страната няма държавни структури, в които човек да настани свой близък с тежко заболяване или дни преди смъртта. Ако няма пък и средства, единственият начин е да напусне работа и да се мъчи заедно с безпомощния болен вкъщи, без да знае как да му помогне. В частните заведения обаче, също няма гаранция, че болният ще получи грижите, за които плащат неговите близки. Жертва на такива „грижи” е 84-годишният ветеринарен лекар д-р Иван Д. Иванов.„Куче да бях, нямаше така да се отнесат с мене. Взеха си парите и ме оставиха да гния в собствените ми нечистотии. Само да оживея, може и да ги съдя, и ще ги осъдя, дава израз на гнева си възрастният мъж в анцуг в двора на столичния хоспис „Медибул”, щом разбира, че насреща си има журналисти. - Тези хора тук спасиха живота ми, но там, където бях преди, е деветият кръг на ада, само че - платен”, продължава 84-годишният ветеринарен лекар д-р Иван Д. Иванов. Възрастният човек е тук от седмица. Претърпял е операция от рак на дебелото черво. За него са нужни специализирани, като за онкоболен, медицински грижи. Коремът му е отворен, на него е поставена стома, през която излизат нечистотиите. Затова той трябва да е под постоянно наблюдение. Синът му не може да изостави бизнеса си, нито пък има медицински познания, за да гледа баща си вкъщи. Затова след изписването от болницата той настанява 84-годишния си родител в частен хоспис. Д-р Иван Иванов, престоява там точно една седмица, но по думите му
ще помни това време, докато е жив

„Настаниха ме сам в стая. Първия ден от време на време някой отваряше вратата да ме нагледа. Вероятно да види дали още съм жив. После ме оставиха напълно. Нямам спомен колко време съм стоял така, сякаш беше вечност. Червото се беше напълнило, течеше под мен, миришеше, беше ад. Имах болки. Опитвах се да викам, но никой не влизаше”, разказва мъките си възрастният човек. От ада го измъква посещение на сина му в извън планираното за свиждане време. Той намира баща си заключен, без лекарско наблюдение, а леглото му подгизнало от нечистотии. Със скандал Иван е изписан оттам още същия ден и преместен в хоспис „Медибул” - на няколко преки от предишния. „Докараха ни го в ужасно състояние, видимо не бяха се грижили за него. Като д-р Иванов не са изглеждали и най-занемарените ни пациенти”, обяснява д-р Омуртаг Мутафов – управител на хоспис „Медибул”, единственият със специализирани реанимационни грижи за онкоболни в последен стадий от живота си. За седмица тук пенсионираният ветеринарен лекар не само е вдигнат на крака, но и успява да прави кратки разходки из двора без количка. Отказва асансьора, изкачва стъпалата до стаята си пеша и чака с нетърпение часа за събеседване с
психолог, който е на разположение на пациентите

Независимо че условията и грижите за болните в „Медибул” са отлични, те не са по джоба на всеки, тъй като реанимационните грижи за такива пациенти са и най-скъпи. В цената обаче, за разлика от повечето такива заведения, са включени както лекарствата, така и санитарните материали – марли, бинтове, памперси, които на други места се доставят от близките. Таксата е 50 лева на ден за първите 15 дни. Ако има следващи 15 дни, се плаща по 45 лв., а след това по 40 лева. Ако се предплати, но болният не преживее времето, за което е внесена таксата, след смъртта му тя се връща на близките. „Крайно належащо е да се въведе клинична пътека за хосписни грижи, за да може всяка болница да разкрие такива звена, и дори частните хосписи да могат да сключват договори със здравната каса за прием на болни”, смята началникът на Военномедицинска академия ген. проф. Стоян Тонев. До преди година във ВМА бе единственият безплатен държавен хоспис. „Наложи се да го закрия, защото сме на загуба, никой не плаща за тези грижи, а те са най-скъпи. Останаха само няколко легла за контингента”, обяснява ген. Тонев. Във всяка болница занапред ще има малък хоспис
с поне пет легла за неизлечимо болни

На първо време те ще бъдат за хора с онкозаболявания, а след това и за други диагнози. Тази възможност обсъжда в момента работна група в Министерството на здравеопазването. С идеята за хосписите за палиативни грижи се е ангажирал лично министър д-р Стефан Константинов, обясни председателката на Българската асоциация на пациентите с онкологични заболявания Евгения Адърска. Болниците сега изписват такива пациенти, щом започне безвъзвратното влошаване на състоянието им, защото нямат пари. Хората умират мъчително по домовете си пред ужасения поглед на близките, които нямат нито кислородни апарати, нито системи, нито пък могат по някакъв начин да облекчат болката им, добави тя. Обмисля се и възможността да се разреши не само на болниците, но и на хосписите извън лечебните заведения да сключват договори за палиативно лечение с НЗОК, съобщиха още от МЗ. Близо 2000 души с карциноми и тежки метастази издъхват всяка година в адски мъки по домовете си. В момента никой не иска да ги приема за лечение, тъй като престоят им в клиниките е по-скъп, отколкото касата плаща, обясниха експертите.

Клиниките с право да гледат тежкоболни по 20 дни

51 лв. на ден за всеки един пациент плаща сега касата по клинична пътека „Палеативни грижи при онкологично болни” на болниците, които имат сключен договор с тях. Пътеката е предвидена само за 40 дни годишно, обясниха от финансовата институция. Парите обаче се дават само при условие че болният е лежал до 20 дни в рамките на шест месеца, но не и наведнъж 40 дни. Заради това ограничение болниците у нас масово отказват да подписват договор с касата за палиативни грижи. От общо 340 лечебни заведения в страната през миналата година договори с НЗОК за гледане на неизлечимоболен са подписали само 25. В сумата от 51 лв. не са включени разходите за лекарства, които са за сметка или на лечебното заведение, или на близките. Грижата за умиращи месечно излиза не по-малко от 3000 лева.

В Кърджали услугата е най-евтина

Хосписът в Кърджали е изграден с помощта на БЧК.

Единственият хоспис по джоба на българина се намира в Кърджали, но едва свързва двата края. Лечебното заведение бе създадено през 2008 г. със съдействието на БЧК по програма ФАР, както и с подкрепата на многопрофилната болница „Д-р Атанас Дафовски” и общината. Хосписът, който е в сградата на болницата, разполага с 20 легла, на тях годишно пролежават около 100 човека. В него се приемат не само онкоболните, независимо че има отлична възможност за грижа за болните. Там се приемат за долекуване и спасение в последните дни от живота им пациенти след инсулти и операции, онкоболни и възрастни хора. 51% от мажоритарния пакет акции са на болницата, а останалата част държат 7-те общини в Кърджалийска област. В първата година от основаването му хората в него са приемани безплатно. Сега обаче се налага да плащат по 17 лв. на ден. В частните хосписи цената за един ден е минимум 35 лева, а за засегнатите от онкозаболявания – 50 лв. на ден. Те обаче получават квалифицирани медицински и хигиенни грижи, лекарски контрол, рехабилитация и храна. Извън този пакет са лекарствата и консумативите, които близките осигуряват, обясни управителят на хосписа Здравко Карамитев. Лечебното заведение се подпомага още от разпродажбата на картини, които са му подарявани, а също и от отдаването на билборд в града за реклама. Билбордът е подарък от Ротари клуб в града и е направен специално за да може да се подпомага хосписът със средствата от него.

Центърът на Паприкова пред затваряне

Заради безпаричие дом „Милосърдие” на Донка Паприкова може да бъде затворен.

Обмислямe да закриeм хосписа, създаден от Донка Паприкова, съобщи нейната дъщеря Зоя Паприкова–Крутилин. Причината е финансовата нестабилност. Животът става скъп, дарителите намаляват, нямаме възможност да го поддържаме. Засега, пряко усилията ни, правим всичко възможно да го запазим в памет на моята майка, обясни дъщерята на голямата благотворителка. Независимо че заведението е известно като хоспис, на практика то не е регистрирано към Министерството на здравеопазването по смисъла на Закона за лечебните заведения, а е регистрирано като Благотворително дружество „Донка Паприкова” към Министерството на труда и социалната политика по смисъла на Закона за социалното подпомагане. Хосписът на баба Донка, както е известен популярно, разполага с 14 легла за възрастни хора, повечето от които неподвижни. За тях денонощно се грижат медицински сестри, но лекар има само през деня. Когато благотворителното социално заведение бе открито преди близо 15 години, приемаше нуждаещи се напълно безплатно. Сега обаче, заради липса на средства, престоят там се заплаща. Въпреки това хосписът поддържа едни от най-ниските цени, между 450–550 лева месечно на човек. В сумата влизат санитарното обслужване и храната. Лекарствата и хигиенните материали, като памперси, марли и бинтове за големи рани например, се осигуряват от близките. „Грижата ни е преди всичко в чисто човешки план – болният да бъде нахранен, да си е изпил лекарствата, да е в чисто легло, да има около него хора, да не се чувства самотен. Удържаме трудно финансово, все още го поддържаме, доколкото можем, в памет на майка ми Донка Паприкова” подчертава нейната дъщеря Зоя и добавя, че дневно има около 50 обаждания за настаняване, но няма къде да приеме нови посетители.

БЧК събира екипи за грижи вкъщи

Българският червен кръст започва да изгражда центрове за домашни грижи. Лекари, социални работници и медицински сестри ще оказват помощ по домовете на болни и възрастни хора, които не могат да се обслужват сами. Това съобщи д-р Надежда Тодоровска, заместник генерален директор на Българския червен кръст. Помощ ще получават и изписани от болниците, на които е необходимо да се поставят инжекции, да се сменят превръзки или да се оказва друга медицинска дейност вкъщи, обясни д-р Тодоровска. По думите й тези центрове, които вече се изграждат, са единствените звена от този тип в България. От БЧК изчислиха, че въвеждането на новата услуга ще спести на държавата между 30 и 40 на сто от средствата, изразходвани сега за човек с тежки хронични заболявания или в следоперативен период, в който не се нуждае от интензивни, а от поддържащи медицински грижи. Сега масово, особено в провинцията, държат възрастни и самотни хора в болниците повече от необходимото, защото няма кой да им окаже елементарна помощ в обслужването, след като се приберат у дома. В резултат лечебните заведения трупат задължения от разходите по тези пациенти. Създаването на центровете на БЧК е по проект на швейцарското правителство и швейцарския Червен кръст, което е планирано да се осъществи в рамките на три и половина години и е за 1 млн. и 900 хил. швейцарски франка. За времето, което прекарват в рамките на проекта, потребителите на тази услуга няма да плащат нито лев. Предвижда се първият център да бъде открит във Враца, тъй като Врачанска област е с най-бедно и най-многобройно ромско население, което също боледува, но и има хора, които могат да бъдат обучени да работят и така да имат препитание, обясни д-р Надежда Тодоровска.

Два манастира наддават за рождения ден на патриарха

Силвия Николова
В. "МОНИТОР", 7 октомври 2011

Два манастира наддават с предложения, кой може да организира по-добре посрещането на рождения ден на патриарх Максим, съобщиха от Синодалната палата вчера. На 29 октомври Светейшият навършва 97 години. Както всяка година, и сега той не желае да определя мястото на празника, а представя то да бъде гласувано от архиереите.Светият Синод обсъди и гласува патриархът да отпразнува по традиция, както всяка година до сега, в Троянската света обител.„Това е мястото, с което го свързват много сантиментални спомени, тъй като там преди повече от 60 години е дал обети за монашество, а в съседство е родното му село Орешак, в което все още има живи роднини”, припомниха от Синодалната палата.Впоследствие обаче се оказва, че от Бачковския манастир настояват празненството да бъде там, уточни Варненският и Великопреславски митрополит Кирил.„Ще посрещнем патрирха за рождения му ден при нас, заедно с гостите. Подготвяме трапеза за 120 човека, а и килии за преспиване, тъй като някои ще останат не само за тържествения обяд на 29 октомври.”, обясни за „Монитор” игуменът на Бачковската обител архимандрит Борис.По думите му, менюто все още не е уточнено, но храненето на гостите и престоят им там ще бъде изцяло за сметка на манастира. Игуменът не скри, че се надява и на спонсорства за тържеството.Идната събота, по повод празника в главната манастирска черква ще бъде отслужена Света Литургия, а след това молебен за здравето на патриарх Максим. Предвижда се и литийно шествие с чудотворната икона на Богородица, която се изнася от храма само на особено големи празници.На гостите ще бъде показан и обновеният шадраван в обителта в цветната градина, със светещата вечер костенурка, до който дядо Борис обича да отморява от манастирските дела привечер.