ЗНАХАРИТЕ ТРЯБВА ДА ИМАТ 600 ЧАСА ПО ОБЩА МЕДИЦИНА

12 000 лечители церят незаконно

Само 18 са декларирали дейността си в НАП

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 9 ноември 2010 г.

Дванадесет хиляди самозвани лечители и магове церят незаконно у нас, без да са регистрирани по смисъла на Закона за здравето. Това заяви председателят на асоциация „Феномени” Стамен Стаменов.Само 18 човека са декларирали в Националната агенция по приходите, че притежават свръхумения да лекуват и са плащали налози за тази дейност. Те са се регистрирали към общините и плащат патентен данък подобно на козметичките, масажистите и шивачите. Според Закона за местните данъци и такси налогът за подобни дейности се определя според мястото им на практикуване и варира от 2000 до 5600 лева.На практика обаче дейността им е незаконна, тъй като нито един от тях не е преминал курс по обща медицина в някой от медицинските университети в страната, коментира проф. Владимир Овчаров, завеждащ катедрата по обща медицина в Медицинския университет в София. Всеки нетрадиционен лечител трябва да има обучение от 600 часа по обща медицина и да бъде регистриран в регионалния център по здравеопазване. Дори да е изпълнил тези задължения обаче той не може да практикува самостоятелно, а само в екип в лекар, поясни проф. Овчаров. По думите му обаче от 2006 г., когато задължението влезе в сила със Закона за здравето, досега не е изготвена учебната програма за нетрадиционните лечители.

Кой е гарантът?

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 9 ноември 2010 г.

Открай време за хората най-хуманната професия в света е лекарската. Затова се смята, че за да я практикуваш, е необходимо призвание.Така ли обаче стоят нещата при родното докторско съсловие? Всъщност повечето български лекари отдавна са си избрали тази професия по призвание. Доказателство за това е действителността в средностатистическата нашенска болница. Там изобилието е предимно в дефицита и безпаричието, породени от икономическата криза и некадърното управление на здравеопазването от няколко предишни правителства. Въпреки това лекарите в тези лечебни заведения работят безотказно. Или поне в повечето от тях. Макар че има изключения, които са срам за лекарската професия. Защото деянията на тези хора, или по-точно липсата на каквато и да е реакция към болните, е равностойна на престъпление. Това в повечето европейски страни се наказва със съд и изплащане на големи обезщетения на пострадалите. В някои случаи дори се стига до отнемане на лекарски права и влизане в черния списък на съсловната организация, каквато у нас се явява Българският лекарски съюз (БЛС).От седмица-две някои от лекарите ни протестират в извънработно време, а други – символично, с искания за по-адекватно и достойно заплащане. Само че някои от докторите забравиха, че ако нямат пациенти, няма да има нужда от самите тях.Независимо от уверенията на БЛС, че протестите няма да оставят нито един болен без навременна лекарска помощ, някои негови членове започнаха да имитират работа и да се оправдават с протестите.Ето един конкретен пример ­ болен и обездвижен пенсионер от Враца чака с дни лекари от спешното звено на болницата в града. Не му помагат нито молбите, нито увещанията на близките му, независимо че старецът живее на една пряка от лечебно заведение. Линейката с дежурен екип се отзова в дома му чак след като журналисти вдигнаха на крака с обажданията си спешното отделение. При това линейката беше изпратена срещу увещанията от страна на „спешните” доктори да не се раздухва случаят, защото уж станала грешка.Грешка обаче няма. В случая има човешка немарливост и безочие, за които виновните би трябвало да понесат отговорност. Санкции обаче няма. И както се вижда от действията на Българския лекарски съюз ­ няма и да има. Нищо че от съсловната организация категорично заявиха, че няма да търпят безхаберни доктори да очернят името им, като се оправдават с протестите.За щастие случаят с пенсионера от Враца бе решен по възможно най-добрия начин. Той обаче е много показателен. Помислете си колко други подобни истории има, за които от спешните отделения не си дават никакъв зор! Това никой не знае. За някои случаи научаваме само когато потърпевшият е наш близък или познат. Или когато роднините му разкажат за това в медиите. А тези пенсионери, които не искат да влизат в конфликт, си търпят сами последствията и остават встрани от вниманието на обществото. Затова е логично да попитаме какви гаранции ще ни даде Българският лекарски съюз за нашето здраве по време на протестите? И кой ще носи отговорността за изпуснатите човешки животи, докато тези стачки продължават?

"Институционалните" деца

В последно време нечии чиновнически мозък роди бисерът "институционални" деца. Казано по човешки онези клетници, които по силата на едни или други обстоятелства, са принудени да оцеляват в приютите, наричани у нас пак с клише, още по-безумно "домове за деца и юноши, лишени от родителски грижи". За тези, които ме познават, знаят, че тази тема не ми е чужда.
Неотдавна ми се наложи да пътувам до защитеното жилище "Заедно" в село Гурмазово, недалече от София. Описах, каквото видях в репортаж ми във в. "Монитор" от 19 октомври (виж по-долу). Но въпросите у мен останаха, дори се умножиха.
Защитено жилище - да, отличан инициатива. Но обитателите му, формирали се като съзнателни индивиди в социален дом, трудно успяват за година (максималният срок за пребиваване в защитено жилище) да се адаптират към нормалния начин на живот, да свикнат да се грижат за бита си, още по-малко да оргаизират времето си, да изпълняват приоритети и да живеят с цел. Синдромът "институционално дете" остава до гроб, ако въпросното дете не е откъснато изцяло и без възможност за контакт със себеподобните от приют и така да затвърждават придобития там манталитет.
Същевременно десетки фондации трошат пари в последно време за създаването на защитени жилища, центрове аз адаптация и прочие на такива клетници. В повечето случаи, безрезултатно. Защото мисленето, формирано в социалния дом, особено в първите съзнателни години, на практика не може да се промени.Затова си мисля, няма ли да бъде по-ефективно ресурсът - и финансов, и професионален, да бъде насочен към въпросните приюти, като с обитателите им се работи по програми за бъдеща социализация в продължение на години.Вероятно ще напиша коментар по темата тези дни в "Монитор".

Защитеното жилище „Заедно” учи младежи как да живеят

Гурмазово – родният Харвард за сираци

Всеки излиза с професия, шестима дори са висшисти

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 19 октомври 2010 г.

Защитеното жилище „Заедно” в софийското село Гурмазово е от малкото институции в страната, които дават подслон на навършили пълнолетие младежи, излезли от социалните домове. Едни от тях са сираци, други ­ изоставени от родителите си.До неотдавна в него са живели десет момичета и момчета, но заради нарастващия брой на младежите, които няма къде да се подслонят, капацитетът е увеличен на четиринадесет.От основаването на жилището преди две години към момента за различен период от време подслон в него са намерили 25 човека.„Всеки минал оттук научава по нещо, независимо дали е успял да завърши професионалния курс, в който сме го записали, дали е започнал работа, или не. Видял е как се живее извън социалния дом, където всичко ти е осигурено, какви са взаимоотношенията на хората в обществото, какви са ангажиментите на всеки един в домакинството в частност и в обществото като цяло”, обяснява социалният работник Кристина Николова.Защитеното жилище „Заедно” в Гурмазово съвсем не е Харвард, нода бъде приет човек в него, никак не е леснодори да е останал без покрив над главата си. Освен набора от документи кандидатите преминават задължително събеседване с психолог. Проверявани са дали не употребяват наркотици, както и дали са с чисти досиета в полицията.За повечето младежи и девойки жилището е много повече от елитно учебно заведение. Защото основният критерии, по който приемат тук, е да имаш лична мотивация за развитие, не само да искаш да се реализираш, но и да използваш всяка възможност, която ти се предоставя. Някои от младежите и девойките тук за пръв път попадат в типична домашна среда и се сблъскват с всички задължения, които налага нормалният делничен живот – пране, чистене, готвене, косене на тревата в градината, дори поддържане на личната хигиена.Срокът за престой в него е от три месеца до една година. През това време всеки младеж получава не само подслон, безплатна храна и джобни пари, ако не се е устроил на работа, но и възможност да придобие квалификация. За отличилите се с добро поведение и инициативност се предвижда и месечна стипендия от сто лева. Да не пиеш и пушиш обаче, съвсем не означава, че ще вземеш тези пари, защото алкохолът и цигарите са забранени.Потребителите, както тук наричат намерилите временен подслон обитатели, имат всички права, каквито имат младежите със семейства – да излизат, да се срещат с приятели, да нощуват другаде, ако закъснеят, но да информират за това предварително. Имат обаче и задължението да учат и да не отказват работа, ако им предложат. Не го ли спазват, получават предупредително писмо. След повторно „провинение” озоваването на улицата е гарантирано. Крайната мярка обаче рядко е прилагана.Повечето отобитателите на жилището учатНастоятелството на дома ги включва в курсове за квалификация и преквалификация, търси им работа. Една от тях е 24-годишната Красимира Маргаритова. До 18-годишна възраст е отглеждана в дома за изоставени деца в град Роман. За една година, откакто е в жилище „Заедно”, е завършила няколко курса за масажи и упорито си търси работа.„Искам да работя. Когато ме тестват, казват, че се справям отлично, но във всички салони за красота казват, че ще ме вземат само ако имам собствена клиентела, която да пренасоча към тях”, оплаква се Краси.След няколко такива неуспеха тя е склонна да работи каквото и да е, дори да мие чинии в ресторант за бързо хранене. Пуснала е CV-то си в няколко сайта, предоставящи работа. Денят є започва с преглеждане на личната поща и надеждата, че някой може вече да є е предложил място.„В защитеното жилище съм до края на зимата. Право да бъда повече от година тук нямам. Ако не ме вземат дотогава на работа, за да имам пари за квартира,трябва да спя на гаратапритеснява се съвсем не на шега дипломираната масажистка.Връстничката є Ани Ангелова още няма този проблем. Тя е дошла тук от софийския дом „Славейков”. Независимо че момичето няма роднини, на които да разчита, следва задочно икономика на туризма в Благоевградския университет. Междувременно ходи на шофиране и упорито решава листовки за изпита. Учи допълнително и английски. Курсовете є са платени от защитеното жилище „Заедно” и едноименната фондация. Ани не крие, че я е страх от живота навън. Мечтае, както и останалите младежи тук, да започне работа, след като се дипломира, да се омъжи и да има поне две деца. Когато споделя мечтите си, тя не пропуска да каже, че иска да успее, така както са успели Пантелей и Янко – момчета, живели тук преди нея, станали кумири за тези след тях. Пантелей Златков завършва Минно-геоложкия университет и вече е на общежитие в Студентския град, а Янко – треньорски профил по плуване в Националната спортна академия. Безспорен модел за подражание на всички обаче е Иван Димитров, който дори успял да завърши здравен мениджмънтНай-новият обитател на защитено жилище „Заедно” Радослав Стоянов е тук едва от един ден. В продължение на три години младежът е работил като помощник-готвач и сервитьор в ресторант. Кризата обаче удря работодателя му, част от персонала е освободен. Радослав, който до навършване на пълнолетие е отглеждан в софийския дом „Славейков”, мечтае да завърши курс за готвачи и да пътува на туристически лайнер. Иска още да учи английски и тайно се надява да му предложат шофьорски курс.„Ще ми е трудно, но ще се справя”, твърди 21-годишният Радослав и поема към кухнята, за да покаже на момичетата кулинарни хватки, които е научил за трите години работа в ресторант.

Архитекти и инженери създават проекта

Защитеното жилище „Заедно” е по проект на едноименната фондация и е създаден по идея на проектантска фирма "Архитектурна дизайнерска агенция" ООД и Движението на българските майки и е подкрепен от десетки дарители.На 6 ноември се навършват две години от неговото създаване. Сградата е на разгъната застроена площ от 463 кв. метра. Тя е на мястото на старото селско училище върху терен, предоставен от община Божурище с право на ползване за 12 години.

“Религия - православие” ще може да се заменя, ако родителите искат

Ловчанският митрополит ГАВРАИЛ:
Не искаме вероучението да е задължително,
а по желание
Мисията на църквата не е толкова социална, колкото морална

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР"
12 октомври 2010
- Ваше Високопреосвещенство, Светият синод изготви концепция за по-систематично изучаване на религия в училищата още преди три години. Какво предвиждате, ако идеята не бъде възприета?
- Докато ние, българските архиереи, имаме сили, ще правим всичко, за да помогнем на народа си да намери правилния път към един по-висок морал и етика във взаимоотношения, изградени на основата на почтеността и коректността. Защото не е тайна, че именно чрез по-висок морал обществото ни може да се измъкне не само от икономическата, но и от духовно-нравствената криза, в която е попаднало. Това е и причината да настояваме нашите деца да изучават религия. Мисията на църквата е да води хората и да ги подкрепя морално, давайки им здрави устои, на които да стъпят дори в трудни моменти. Затова Българската православна църква няма да се откаже от тази своя мисия и ще я следва докрай, защото по призвание тя е там, където е народът.
- Но по конституция образованието у нас е светско?
- Ние не настояваме и не сме настоявали в училище да се изучава задължително вероучение.
- Какво точно искате тогава?
- Не може и дума да става да се изучава вероучение така, както се е изучавало преди 1944 година. В случая става дума за въвеждане в училище на предмет "Религия - православие". С такова название той е залегнал и в концепцията на Светия синод, която впрочем, е изготвена не само от нас, владиците, но и с участието на български учени и водещи педагози. Предвижда се "Религия - православие" да бъде изучаван от ученици, чиито родители желаят да запишат детето си за него.
- Какво не достига сега на предмета религия, преподаван в училищата под формата на свободно или задължително избираем, за да се налага "Религия-православие" да бъде задължителен предмет?
- Причините са комплексни. Учителите, които сега преподават този предмет, работят срещу хонорар, не им се предоставя възможност да сформират пълен хорариум, за да бъдат назначени на заплата. Естествено е, че те не могат да преживяват с непостоянни доходи. Имаме много добре подготвени кадри в богословските факултети в Софийския, Пловдивския и Великотърновския университети, както и катедрата по теология в Шуменския университет, при това с педагогически профил, които обаче се преквалифицират и дори работят съвършено различно от учителската професия. Ресурсът им сега обаче не е използван. Недостатък е и това, че предметът религия сега в училищата обикновено е последен или допълнителен час, когато децата вече са уморени от учебния процес. Реално става така, че огромна част от децата и техните родители, които сега искат да изучават религия в училище като свободно или като задължително избираем предмет, нямат тази възможност. Въвеждането на "Религия - православие" като задължителна дисциплина ще им даде тази възможност.
- Но не всички родители ще се съгласят на това, дали заради атеистичните си убеждения или защото са от друга конфесия?
- По концепция предметът "Религия - православие" е задължителен, но се дава възможност на родителите, които не желаят децата им да го изучават заради атеистични убеждения или защото са от друга християнска деноминация или вероизповедание, да направят замяна. Християнството и православието в частност е вяра на свободата. Ние не престъпваме Христовия дух на свобода. Против убежденията ни е да престъпваме свободната воля на човека, дадена му от Бога.
- Как се възприема от другите вероизповедания това предложение на Светия синод?
- При подготовката на концепцията имахме поредица от срещи и консултации и с католическата църква у нас, и с Главното мюфтийство, въобще с всички по-широко застъпени вероизповедания в страната. Всички те я одобриха.
- В обществото се прокрадват мнения, че можем да имаме неприятности с Европейския съюз. Как е уреден този въпрос в останалите страни от общността?
- В повечето страни там се изучава религия именно в светските училища - някъде под формата на избираем предмет, но и като задължителен, при това по модел, твърде близък на този, който ние предлагаме. Когато подготвяхме концепцията, нашият екип се базира на най-разпространените концепции в страните от ЕС, където се изучава този предмет. В това отношение сме се съобразили с всички изисквания и ако тя се приеме от управляващите и предметът се въведе в училище, проблеми от такъв характер няма да има. Например в Латвия се преподава именно предметът "Религия - православие", но където има групи ученици - католици или протестанти, им се осигурява квалифициран преподавател, който им преподава този предмет предвид спецификата на собственото им изповедание. Така се практикува още в Германия, Гърция, Румъния, Белгия, Великобритания и в почти всички останали европейски държави.
- Асоциация "Родители" обаче вече критикува Светия синод, че с това си искане желае държавата да свърши работата на църквата и търси място и щатове за своите кадри?
- На сегашния етап не е възможно да се развият масово неделните училища към храмовете. Освен това в неделните училища децата се учат на вяра, на църковност, докато в светските училища става дума за запознаване с религията, с нейните морално-нравствени ценности, традиции и културата, която тя е дала на човечеството. В днешния свят е немислимо човек да не познава религията на своята страна, на своя съсед, на своя приятел. Ако не познаваме нашето православие, трудно ще опазим и корените на българската култура, но ако не познаваме и вярванията на нашия съсед, трудно можем да се научим на толерантност и дори на приятелство и разбирателство. Същевременно обществото ни изживява не само икономическа криза, но и криза на морално-етични норми, в криза е цялата ни ценностна система. Не само ние, от Светия синод, но и всеки здравомислещ човек в нашата страна не може да остане безразличен към всекидневните новини за деца наркомани, проституиращи девойки и юноши и училищно насилие. Лично аз не вярвам, че в България нормални родители, милеещи за доброто на своите чеда, ще бъдат против да изучават един от предметите, които им предлагаме в нашата концепция. Нито един човек от всички, с които съм разговарял, не е казал, че не иска детето му да е бъде добро, етично, културно, толерантно, добродетелно, със стабилна ценностна система, която да му е опора и креатив във взимането на правилни решения в трудни житейски моменти. Ако има такъв, той ще е изключение.
- Църквата сега настоява за религия в училищата, но защо тя не работи достатъчно сред маргинализираните групи от обществото - с наркоманите, малолетните престъпници, не оказва социална и морална подкрепа на бедните, на изоставените деца и децата в риск?
- Мисията на църквата не е толкова социална, колкото морална, макар че идеалният вариант е да могат и двете да се осъществяват заедно. Един истински вярващ човек и особено духовен пастир не може равнодушно да гледа как човешки същества страдат болни, измъчени, гладни, премръзнали, изоставени без човешка топлина и ласка. В Ловчанска митрополия например вече пета поредна година поддържаме кухня, която всекидневно храни бедни. Вярващи и свещеници са поели грижата за деца и юноши от домове, с които се занимават в почивните дни. От години организираме безплатни лагери за деца на социално слаби семейства в манастирите в епархията, за които наемаме да се грижат квалифицирани педагози. Хората обаче не бива да ни подозират в зли дела. Ние искаме доброто на нашите деца. Даваме им една алтернатива, да израснат те добри, порядъчни и толерантни граждани. Желанието ни е да ги възпитаме в любознателност, трудолюбие и почтеност, от които ще спечели цялото ни общество. БПЦ не е партия, която търси електорална поддръжка. Искането ни за въвеждане на предмета "Религия - православие" и неговите алтернативи в училище е по съвест, защото Господ казва "Оставете децата на дохождат при мене". Ние, възрастните, не трябва да им пречим, а да им помагаме.

Синодът започва кампания за вероучение

10 000 разтварят релгията в клас
Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 31 август 2010

Светият синод започва кампания за въвеждане на вероучение в училищата. Архиереите ни настояват предметът да бъде застъпен по-сериозно, като се изучава предимно под формата на задължително избираем предмет (ЗИП), съобщиха от Синодалната палата.Първата по-голяма акция, която владиците ни са замислили, е литийно шествие в центъра на София на 24 септември в навечерието на Успението на свети апостол и евангелист Йоан Богослов. Предвижда се в него да пристигнат по четири автобуса миряни и свещеници от всички епархии. Митрополитите ще оглавят шествието с хоругви и икони по улиците на града и ще пеят църковни химни пред сградите на Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на образованието. Инициативата ще бъде под наслов „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца".Висшият клир настоява образованието по религия

ДА ЗАПОЧНЕ ОТ 5-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ,

от която ще започва вече задължителната за страната ни предучилищната подготовка, и да обхване началното, а след това и гимназиалното образование. „Литията не е протест на духовниците, а шествие - призив за доброто възпитание и развитието на нашата младеж. Тя е замислена като апел към управляващите и начин да се предизвика общественият интерес към темата”, обясни говорителят на Светия синод Русенският митрополит Неофит.Синодалите ни предлагат религията да се въведе като редовен предмет в училищата, да бъде тясно конфесионален и да се нарича “Религия-Православие”.„Според официалната статистика 80% от българския народ е православен, обясни митрополит Неофит и разясни, че се предвижда в програмата на този предмет да се дава поглед и върху исляма и юдаизма. Клирът пък се ангажирал да подпомага учителите методически, а също така и да оказва консултантска помощ при написването на учебниците. Идеята му е експертите по религия в инспекторатите по образование

ДА СЕ ПОГРИЖАТ ЗА НАМИРАНЕТО НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ,

които да преподават този предмет. „Когато Църквата пожела да бъде въведен този предмет, не е имала предвид партийните настроения, а доброто на нашите деца, на българските ученици. Мисля, че всяка партия ще подкрепи такава стъпка, която е насочена изцяло към стабилизирането на морала на младите хора, и ценни познания в областта на вярата и религията", изтъкна говорителят на Синода дядо Неофит.


Най-голям е интересът в София

Около 10 000 са посещавали предмета пред миналата учебна година като СИП. Най-голям е интересът в София, където тези часове са посещавали 1800 деца, близо толкова са изучавали религия и в Русе и Пловдив.От четири години има възможност предметът да се изучава и като задължително избираем, но към тази форма няма особен интерес, коментира Ваня Станчева, старши експерт в РИО София-град. Нормативно религия може да се изучава от 1-ви до 12-и клас. Интересът е най-силен при първокласниците, но в 80% остават да го изучават деца най-много до 4-ти клас, обясни старшата експертка. ­ Само в две столични училища той се преподава като ЗИП, добави тя. По наблюденията є много по-засилен е интересът към този предмет като извънкласна форма в общинските детски комплекси и центровете за работа с деца. Ваня Станчева обаче не можа да посочи точна цифра колко деца се занимават там с религия, тъй като никой не води такава статистика. Тя обаче посочи, че в Бургаско и Варненско децата изучават този предмет предимно като извънкласна форма.

За словото и българското школо

Силвия Николова, В. "МОНИТОР"
31 август 2010 г.

"Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста." (Матей 4:)С това свое послание започва общественото си служене Исус Христос, когато сатаната му предлага целия блясък и човешка слава, познати на тогавашния свят. И ги отказва, избира да служи на ближния, за неговото спасение.Подобни изкушения, макар и не така колоритни персонажно, ни притискат всеки ден с въпроса, дали да ги приемем, или отхвърлим. Подобни изкушения все по-често ни служат за лицеприятно оправдание, когато отстъпваме от съвестта си, но не за хляба насъщен, а за задоволяване на собственото его. Като се има предвид, че действията ни се репродуцират от децата в семейството и дори от чуждите, чийто модел на подражание често пъти сме, вината ни се превръща в смъртен грях.Затова кампанията на Българската православна църква за по-сериозно застъпване на предмета религия буди твърде много въпроси. От една страна, предложението на клира идва съвсем навреме. И вероятно ще бъде възприето с възторг от мнозина. Вероятно с изключение на тийнейджърите – възрастовата група, която у нас има най-голяма нужда от нова ценностна система. Фактите го показват недвусмислено, младежите и девойките не желаят да изучават религия. Тя им е чужда и напълно неприложима за действителността, в която живеят.Българската младеж няма нужда от религия, тя има нужда от съвсем други неща, за които са необходими пари. Защото така живеят тийнейджърите по света. Ако не вярвате, направете собствено проучване. Достатъчно е да прегледате няколко тв канала вечер.Затова, колкото и да изглежда добра идеята на клира ни да изкара народа на литийно шествие в подкрепата на една христолюбива кауза, тя е обречена на съмнителен успех.Пределно ясно е, че вярата не се преподава. Вярата се изживява – в обществото, но и в семейството – въпрос, който мнозина подминават тихомълком от безсилие.Какво ще даде изучаването на религия на един подрастващ? Разбира се, ще разшири културата му, вероятно ще запамети няколко догматични истини, ще чуе за друг морал и ценностна система, в повечето случаи напълно противоположни на чутото и видяното в семейството. Представяте ли си, например 11-годишен хлапак, изучаващ религия, как се терзае между Божието и татювото ­ Евангелието го учи как да обърне и другата си буза за плесница, но когато пияният му баща налага родната му майка, пъзелът с Божието и човешкото се разминава. В 85% от случаите извършителите на насилие са били постоянен обект на насилие или са гледали как то се извършва в дома им. Данните са напълно реални и се припокриват в няколко проучвания на тази тема.По съвсем друг начин стои въпросът с децата на вярващи семейства, независимо дали те са християни, мюсюлмани, или изповядват което и да е друго вероизповедание. В тях разминаване между догма, нравствени ценности и действителност няма, защото въпросните догми и ценности се прилагат и живеят у дома, с най-близките.Затова много по-естествено е БПЦ да насочи усилията си към подсилване на финансовия и педагогическия ресурс в прицърковните неделни училища. Свещениците и вярващите да влязат и заработят с хората в затворите, в системите за пробация, в центровете за девойки и младежи, жертви на насилие и трафик, в защитените жилища. Защото да се работи на неразорана нива, каквато е всяка човешка душа, е не само лесно, но и опасно. Но да се работи с душите на отписаните от нас човеци, е най-голямото достойнство.

.

Скандал

Доктор лъже баба, че я е оперирал
Плевенска болница цака здравната каса с мнимо лечение

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР" 24 август 2010 г.
Симки: Венцеслав Юскеселиев

Хирург от Плевен буквално се гаври с възрастна пациентка и лъже, че я е оперирал, показва проверка на изпълнителната агенция „Медицински одит”.64-годишната Ценка Георгиева от село Горна Митрополия чака цели два месеца подобрение в инвалидна количка, след като я изписват от многопрофилната болница за активно лечение „Авис Медика” в Плевен. В продължение на 60 дни докторите упорито крият епикризата є. Когато след многократко настояване близките на Ценка успяват да вземат документа от престоя й в лечебното заведение, откриват с изненада, че майка им е оперирана. На болния крак на жената, нито другаде по тялото й

няма и помен от каквато и да е хирургична рана,

макар че в епикризата категорично пише, че тя е оперирана.Въпросният лекар д-р Роберт Халваджиян е вписал в документацията на Ценка Георгиева, че тя е лекувана по клиничка пътека №204 „Периферни и черепномозъчни нерви (екстракраниална част) – оперативно лечение” и дори я е отчел като извършена в районната здравноосигурителна каса в Плевен.За това е заплатено направление, констатира по-късно директорът на касата Мартин Митев. За въпросната пътека касата плаща по 982 лева, като обичайният престой на пациент в болница, ако е лекуван по нея, е около пет дни.Ценка Георгиева страда от куп заболявания на краката, високо кръвно, болни бъбреци и стеснен уретър. Към заболяванията є се прибавят и усложнения от прекаран хепатит. Личният доктор на Ценка є дава направление за болница „Авис Медика” в Плевен. Жената е приета в лечебницата на 16 ноември 2009 г. В продължение на пет дни є правят изследвания със скенер и я оставят на легло.Отнасяха се с мене нормално, не са ми искали пари, тъй като работят със здравната каса, разказа пред „Монитор” възрастната жена. Докато обаче бях на легло, миподнасяха да подписвам куп документи,не знаех под какво слагам подписа си, не ми разясняваха, разказва жената. Тя не знае дали сред тези документи не е подписала и бланка за информирано съгласие, каквато се изисква от всеки пациент, преди да легне на операционната маса.Истината, че е „оперирана”, на хартия лъсва след два месеца, когато се налага жената да постъпи за рехабилитация в болницата в Гулянци.Криха епикризата три седмици, казваха, че имало „техническа” грешка. Накрая изплюха камъчето, оказа се, че според документа майка ни е оперирана, разказва синът на болната Димитър Панов. Заедно със съпругата си Ирена двамата започват митарства по институциите. До зимата Пенка вече е на легло, придвижването й става само с инвалидна количка. Снахата напуска работа, за да гледа болната си свекърва, а синът е безработен. Семейството живее с пенсията на болната, която е 200 лева. Разходите за лекарства месечно не падат под 80 лева.Искаме справедливост, да стане ясно какво се е случило с майка ни, за да не се повтарят такива „технически грешки” и с други хора. Безобразие е да ни размотават,

да ни лъжат и да се гаврят с нас

само защото сме неуки селяни, възмущава се синът Димитър. Снахата Ирена е далече по-безкомпромисна от него.„Искаме справедливост”, категорична е тя. От името на свекърва си и от свое име тя е подала жалба в районната здравноосигурителна каса. Инспекцията „Медицински одит” също проверява случая с фиктивната операция на Пенка Георгиева.„Допусната е техническа грешка. Това съм написал и в отговора по запитването на районната здравноосигурителна каса – Плевен, по случая, обясни д-р Роберт Халваджиян пред „Монитор”. В същия период имахме още една пациентка със същото име, затова стана и „техническата грешка”, добави хирургът. Той обясни, че заради въпросната „техническа грешка” епикризата не била дадена на пациентката веднага в деня на изписването є, каквато е задължителната практика. Вече нямало никакъв проблем, тъй като грешката била отстранена впоследствие. По думите на доктора снахата на Ценка – Ирена Пенчева, била „безкрайно нагла”. „Изнудват ме за пари, дори пред свидетели. Жалбоподателката е една абсолютно нагла жена, заяви в свое оправдание хирургът по адрес на снахата на потърпевшата – Ирена Пенчева. ­ Тя изнудва и мен, и директора на болницата. Иска да є платим 2000 лева.

Всичко това е много добре подготвено,

добави лекарят и изтъкна, че било помогнато на пациентката, като є били направени допълнителни изследвания. ­ Категорично заявих на тази жена: Аз съм достатъчно известен хирург, за да се поддам на вашите инсинуации и глупости”, добави д-р Халваджиян и подчерта, че в болница „Авис Медика” се оперират много болни и било напълно възможно да бъде допусната „техническа грешка”.Лекарят обаче не можа да каже дали лечебното заведение е отчело несъстоялата се операция по клинична пътека № 204 „Периферни и черепномозъчни нерви (екстракраниална част) – оперативно лечение” в районната здравноосигурителна каса и дали си е взело парите по нея или не.„Не ми е известно, не се занимавам с тези неща”, лаконичен беше той.

Доц. Венци Росманов: Д-р Халваджиян е много добър хирург

Д-р Роберт Халваджиян е много добър хирург. Бил е мой студент и знам, че има голям потенциал като специалист, но нямам обяснение защо се е стигнало до вписването в епикризата на операция, която не е извършена. Това заяви доц. Венци Росманов, преподавател в Медицинския университет в Плевен и клиничен консултант по ортопедия и травматология в Районната здравноосигурителна каса. ­ От становището на самия д-р Халваджиян до РЗОК става ясно, че по време на лечението на болната, е провеждана терапия с водно-солеви разтвори, стероидни и противовъзпалителни средства, но подчертавам, оперативна интервенция не е извършвана, категоричен бе университетският преподавател.„Не се съмнявам в професионализма на колегите. Повечето от лекарите в болница „Авис Медика” също са мои студенти и специализанти. Мое категорично мнение обаче е, че в наш общ и на цялото общество интерес е да спазваме законите, коментира доц. Росманов.

Касата в Плевен се чуди по кой параграф да накаже виновните
Районната здравноосигурителна каса в Плевен не знае по кой параграф да накаже виновните от болница „Авис Медика” за отчетената фиктивна операция на Ценка Георгиева, установи репортерска проверка на „Монитор”.„Дейността е извършена през 2009 г., а проверката – през 2010 г. През миналата година все още действаха условията на Националния рамков договор (НРД) от 2006-а, а сега действат тези от НРД за 2010-а, опита се да внесе яснота в казуса зам.-директорът на РЗОК Десислава Пантелеева.За стара дейност нито болницата, нито хирургът д-р Роберт Халваджиян могат да бъдат санкционирани. Санкцията по условията на стария НРД е прекратяване на договора по съответната клинична пътека с лечебното заведение за периода, за който той е сключен. Нарушението обаче е установено и се проверява сега. Затова нямаме никакъв шанс да направим каквото и да било, не скри безпомощността си в ситуацията Пантелеева.За да бъдат чисти пред закона обаче, инспекторите от касата в Плевен са изпратили запитване до централата в София. По думите на зам.-директорката оттам все още нямало отговор.Към проблема стара и нова отчетност се добавя още един проблем пред РЗОК. До миналата година, когато в епикризата е вписана несъществуващата операция, касата е налагала санкции по смисъла на Административно-процесуалния кодекс, а от тази, когато е внесена и жалбата – по Закона за административните нарушения и наказания.Юридически ни е много трудно да санкционираме когото и да било по случая, подчерта Пантелеева и уточни, че ако подобно нещо се случи сега, то санкцията ще бъде прекратяване на договора с въпросното лечебно заведение и лекар.Потърпевшата Ценка Георгиева обаче има всички основания да заведе граждански иск срещу хирурга д-р Роберт Халваджиян и срещу болницата, уточни зам.-шефката на РЗОК.

НЯМА ДА ИМА КОМПРОМИСИ ЗА ПРОВИНИЛИТЕ СЕ,
ОТСЕ
Дават случая на прокурор
Случаят с фиктивно направената операция ще бъде даден и на прокуратурата, независимо че Изпълнителната агенция „Медицински одит” проверява всичко по него в детайли. Това съобщи главният секретар на агенцията Петя Стойчева. Лично тя е изискала със заверено писмо от Районната здравноосигурителна каса в Плевен да изпрати на агенцията цялата документация по случая, както и резултатите от своето проучване за фиктивната операция. Очаква се документите да пристигнат в София утре. От агенцията са изискали документацията да бъде в оригинал. Ако се предоставят копия на някои от документите, те трябва да бъдат заверени нотариално или с подписа и печата на директора на РЗОК.
КОМПРОМИСИ НЯМА ДА ИМА ЗА
НИКОЙ ОТ ПРОВИНЕНИТЕ
Всеки ще отговаря с цялата строгост пред законите в страната. От документацията ще стане ясно кой какво е вършил и какво не е свършил, както и за какво са взети пари от здравната каса”, категорична бе Петя Стойчева. Тя подчерта, че в дългогодишната си практика като юрист за пръв път се натъквала на случай, в който документално, в епикризата на пациент, се вписва операция, която въобще не е извършена.Тя окачестви като недопустимо оправданието на хирурга д-р Роберт Халваджиян, че става дума не за предумисъл, а за неволно допусната техническа грешка, тъй като по думите му по едно и също време в болницата са били лекувани две болни с името Ценка.Несериозно звучи
ДА СЕ ОПРАВДАВА ТАКОВА НЕЩО С „ТЕХНИЧЕСКА ГРЕШКА”
В епикризата се попълва не само собственото име, но още презимето и фамилията, както и единният граждански номер на болния. Затова е невъзможно да става дума за неволен пропуск, заяви тя.Една такава „техническа грешка”, която не може да се установи с просто око, може да повлияе сериозно на съдбата на човек, дори да се окаже фатална предвид определено заболяване впоследствие, изтъкна главният секретар на Изпълнителната агенция „Медицински одит” Петя Стойчева.
ооо ооо ооо
Коментар:
Боледувай виртуално
В реалността на българското здравеопазване, се оказва, че е най-добре да боледуваме виртуално. Защото у нас съществуват лекари, които живеят в две реалности - едната, когато става дума за реално свършена работа и съвсем друго, когато трябва да се получат пари срещу отчетът за свършеното по клинични пътеки от здравната каса.Случаят с Ценка Гергиева от Горна Митрополия го потвърждава недвусмислено – влизаш в болница полуздрав излизаш опериран на уж от заболяване, от което въобще не страдаш. Баба Ценка обаче има късмет – в епикризата й е описана операция, от която няма и помен от белег. Само благодарение на случайността и настояването на близките й, истината лъсна на бял свят. Какво обаче би се случило с човек, който е лекуван само на хартия, но не оперативно, а с лекарства?! В най-добрият случай влошаване на състоянието.Проблемът обаче не опира само до конкретния потърпевш. Проблемът е, че здравната каса в случая е с вързани ръце, тъй като за две различни години (на извършване на деянието и подаването на жалбата) условията за размера на санкциите, които би могла да наложи, се разминават с условията на съответните национални рамкови договори. От друга страна пълномощията на Изпълнителната агенция „Медицински одит” все още са твърде ограничени. Одиторите могат да констатират нарушения и да дават предписания, но реални мерки срещу извършителите трудно могат да наложат.Лекарските грешки, дори когато някои се оправдават, че те всъщност били „техническа грешка”, могат да струват дори човешки живот. Затова е съвсем логично да се дадат повече правомощия на медицинските одитори. Както е логично най-сетне и Българският лекарски съюз да излезе с конкретни мерки срещу подобни деяния, които петнят цялото съсловие. Впрочем, какво стана с прословутия регистър за лекарските грешки, който съсловната организация отдавна обещава, че ще състави?