Силвия Николова,
28 декември 2010 г., В. "МОНИТОР"
Разпопеният свещеник Валентин Ноцков е завзел единия от българските храмове в Чикаго „Свети Иван Рилски” и не желае да го напусне, макар че вече повече от година няма право нито да служи, нито да носи расо, защото е разпопен, съобщиха наши сънародници, живеещи там. Той продължава да венчава и кръщава независимо, че тези правомощия са му отнети, а извършените от него бракосъчетания и кръщенета са невалидни. Ноцков се прочу и със сексуалния тормоз преди няколко години, оказван върху една от енориашите.Вироглавият духовник бе разпопен от Светия синод на 1 юли 2008 г., след като напусна българския храм „Света София”, в който беше изпратен да служи от архиереите ни, и отиде без тяхното разрешение в „Свети Иван Рилски”, който също е български, но е под юрисдикцията на Американската православна църква.Вселенският патриарх Вартоломей Първи да упражни правомощията си и да изиска обяснение от предстоятеля на Американската православна църква (ОСА) Йона, защо Валентин Ноцков все още не е изгонен от храма и продължава да венчава и кръщава, независимо, че няма право на това, тъй като вече от година и половина е разпопен. Такова писмо до Вартоломей Първи написаха нашите архиереи в последното си заседание непосредствено преди Коледа. Писмо със същото искане синодалите ще изпратят до дни и до самата Американска православна църква. В документа до Вселенския патриарх те обясняват, че в Синода ни вече се трупат купища писма с въпроси от чужди православни църкви в САЩ, защо не си приберем българина, който няма никакво право да се прави на свещеник.Дирекцията по вероизповеданията не може да вземе отношение, тъй като църквата ни е отделена от държавата, коментира за „Монитор” нейният директор Емил Велинов.
четвъртък, 30 декември 2010 г.
Адрианополският епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир:
Ако се обърнем към вярата, ще успеем
Бог желае да бъдем чисти като малки деца
Силвия Николова,
24 декември 2010, в. "МОНИТОР"
Визитка: Адрианополският епископ Евлогий е роден на 15 юни 1954 г. в СофияПрез 1979 г. е завършил Духовната академия (впоследствие възстановена като Богословски факултет на Софийския университет)През 1980 г. специализира в Московската духовна академияПоследователно е бил протосингел на няколко митрополииРектор е на Пловдивската духовна семинария от 1990 до 2003 г.От 2003 г. е игумен на Рилския манастир
- Ваше Преосвещенство, Вие сте игумен на най-големия и най-посещаван ставропигиален манастир - Рилският, основан от покровителя на българския народ свети Иван Рилски. Какво показват наблюденията Ви, по-вярващ ли стана българинът през последните години?
- Личното ми впечатление е, че действително има опити за връщане към българското, към духовното, към ценното и непреходното. Това обаче все още става трудно. В сравнение със значително по-бързото навлизане на негативните влияния в обществото връщането към ценностното става все още много бавно. Това трябва да ни накара да се замислим много сериозно.
- По отношение на нравствените ценности или на вярата като цяло?- За нас, православните, тези две неща вървят неразделно. Светата Българска православна църква и ние, духовниците, които сме част от нея, неведнъж сме се обръщали към обществото по този въпрос и сме призовавали хората да се върнат към нашите национални корени, към православието, което е първостепенният извор на светостта, на вярата, на нравствеността.- Явно само с призиви не става. Посредством какво може да се осъществи това връщане към корените, към непреходното и ценното?
- Това може да стане с въвеждане на православното вероучение в българските училища. Засега обаче по този въпрос много не се говори, независимо че Българската православна църква и обществеността изявиха своята воля с многохилядното шествие през септември в София.
- Къде според Вас се коренят причините въпросът за въвеждането на този нов предмет в българското училище да не излиза за обсъждане извън рамките на църквата?
- Причините са много. В последните години нашето общество е ангажирано с много проблеми, голяма част от тях са от личен характер, които са преимуществени пред тези за по-сериозното изучаване на религия в клас и вярата в Бога. Освен това започна едно поглеждане към различни други църкви, религии, учения, практики и традиции, чужди на духовността на българския народ. Например такива са Свети Валентин и Хелуин, напълно чужди на нашия народ, но вече навлизат в живота на хората. - От тях се печели добре.- Да, но търговията трябва да е на заден план. По-важни са душите на хората, отколкото печалбата. Българинът е склонен да се поддава на чужди митологии, философии и т.н. Ние имаме формулата, получена при кръщението на българския народ при свети цар Борис-Михаил Покръстител през 865 година. Тя е нещо много сигурно, много трайно за целия наш народ. Ако се обърнем именно към тези корени на самото ни кръщение в православната вяра, ще се получи нещо много добро и полезно за целия наш български народ. - Дали пък постоянните усилия, които трябва да полага православният християнин, плашат нашенеца и той търси „спасение” в нетрадиционни за нашата душевност култове?- Напълно възможно е, защото веднъж получили свето кръщение, ние имаме и своите отговорности, норми на поведение, задръжки, съвсем различен, морален стил на живот. Такива едни ограничения съвсем не са привлекателни и не се харесват, особено на по-младите. Не можем да се откажем от правилата, установени от православната църква, за да угодим на някого. Хората не бива да се смущават, а да приемат и изпълняват тези правила като нещо полезно за тях. В този смисъл това не е приоритет само на църквата, но и на цялото общество. С общи усилия, както в миналото, когато църквата и училището са вървели ръка за ръка за по-добро образование, така и сега трябва да вървим ръка за ръка.
- Интелигенцията като че ли не коментира въпроса за по-сериозното застъпване на религията като предмет в българското училище. Нейните представители се идентифицират като православни, но не са въцърковени. Защо според Вас е така?
- Ние не можем да познаваме съкровените чувства на всеки един човек. От това, което наблюдаваме обаче, се оказва, че някои избират по-лесния начин на живот, без да се задълбочават в проблемите на обществото ни и да помислят върху исконната ни православна духовност. Така е по-лесно. - В цялата страна, заедно с монасите и монахините, духовниците са не повече от 1400 човека. Същевременно има отлив на желаещи за духовните семинарии, няма желаещи за свещеници. На какво се дължи това?- Причините за проблема са комплексни – част от тях са и в църквата, част са и извън нея. Като цяло това е отражение на действителното състояние на обществото, защото не тя, църквата, е неделима част от това общество. Членовете на църквата са всички православни християни, а не само духовенството. Всички участваме в този процес. Затова когато се обсъжда въпросът за въвеждане на вероучение в училищата, трябва да се включат всички. - Атеистите и хората от други вероизповедания обаче смятат, че техните и на децата им права ще бъдат нарушени, ако бъдат принудени да изучават задължително вероучение в българските училища. - Напълно понятно и разбираемо е да има и алтернативни предмети за децата от неправославни семейства. Тези, които не желаят да го изучават, могат да учат история на религиите или пък етика. Варианти за подобни предмети има. Не бива да забравяме, че именно православието е съхранило българската културна идентичност, съхранило ни е като народ и затова не бива да решаваме с лека ръка, че за него няма място в учебната програма. - Въпреки кризата интересът към Рилската света обител не намалява. При вас е непрекъснат поток от хора. Само от любопитство и като в паметник на културата ли идват хората в манастира или и подбудени от вярата?- Независимо че Рилската света обител е най-големият ставропигиален манастир, братството ни е само от девет човека. За съжаление, желаещите да поемат този нелек път не са много. Има някои предпоставки, които не са привлекателни за хора, поели по това поприще. Нашата обител е и паметник на културата, посещавана е много, изключително шумно място е и губи облика си на света обител за уединение. Тя е посещавана много както от български, така и от чуждестранни туристи. Една част от тези хора не са и вярващи. Въпреки това ние се стараем в тази обстановка да пазим духовния облик на светата обител. Тук е доста трудно да бъдеш монах. Потребна е много духовна енергия и силна вяра, за да устоиш. Младите кандидати за монаси търсят уединени манастири, където могат да се отдадат на духовен живот.- Случвало ли Ви се е някой представител на шумна компания, посетила манастира, да се върне след време при Вас и да Ви сподели, че вярата е докоснала сърцето му, че се старае да живее според християнските норми?
- Конкретни случаи не мога да приведа, но никой не знае какво се случва в душата на човек. Аз съм сигурен, че голяма част от младите хора след разговор с мен или с някои от братството поне са се замислили върху вярата след напускането на манастира. Истина е, че един средно културен човек, където и да попадне – в християнски храм, синагога или какъвто и да е друг религиозен дом, би се държал подобаващо и би спазвал правилата на поведение, въведени в съответното място. Освен храма, туристите посещават музейната сбирка и новооткритата етнографска сбирка. Самата музейна сбирка показва миналото и настоящето на Светата рилска обител, а смело мога да кажа и на нашата страна, тъй като тя, обителта, е най-големият духовен трезор на България по отношение на предметите, свързани с култа. Някои от тях са дело на ръцете на братя на манастира, като например прочутият дърворезбован Рафаилов кръст. Той е от края на XVIII и началото на XIX век. Предполага се, че е работен в продължение на дванадесет години. На него са изобразени около 40 сцени от Стария и Новия Завет с над 360 образа. Това е изключително произведение, шедьовър. Една част от останалите предмети са подарявани на светата обител в знак на благодарност за изцеление или друга молитвена помощ от свети Иван. Затова те са ни много скъпи в духовен смисъл. Правени са и са подарявани с вяра, те са нашата жива връзка с миналото. Всички експонати са ценни, но сред особено интересните са невмени записи от прочутата рилска певческа школа, датирани са от XVIII и XIX век, два глаголически листа от XII век и Заветът на свети Иван Рилски, даващ ценни духовни напътствия не само за монаси, но и за миряни. В последните години броят на посетителите намаля, но през 2008 г. беше върхът на посещаемостта – 1 млн. души.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Монитор” за настъпващото Рождество Христово?
- Рождество Христово е празник на надеждата и на радостта. В навечерието му всички християни са с по-светли и оптимистични чувства. Ние, в Светата рилска обител, го посрещаме с по-добри мисли и молитвеност за доброто на България и светата ни църква. Нека всички православни, влизайки тези дни в храмовете, наистина да се пренесат в градеца Витлеем, където в пещерата се е родил Спасителят на света Исус Христос – един изключителен пример, който Бог дава на човеците. Раждането на Божия Син в пещера, а не в дворец, е пример за смирение, а детето младенец Христос е символ на надеждата и чистотата. Нека всеки един от нас се вгледа в лицето на богомладенеца и да помисли за смисъла на човешкия живот, пътят, който трябва да извървим и да си спомним, че Бог желае всеки един от нас да бъде чист и смирен като малко дете, и да бъде изпълнен с оптимизъм. Тук искам да подчертая и че в навечерието на Рождество Христово Рилският манастир получи камион за сметосъбиране. Дарението е от фирма „Екоресурс Р” ООД с управител г-жа Камелия Динева. Дарението е благодарение на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова и депутатите от партия ГЕРБ от Кюстендилския многомандател избирателен район. Сърдечно благодарим на всички, които ни съдействаха, така решаваме един голям проблем.
Бог желае да бъдем чисти като малки деца
Силвия Николова,
24 декември 2010, в. "МОНИТОР"
Визитка: Адрианополският епископ Евлогий е роден на 15 юни 1954 г. в СофияПрез 1979 г. е завършил Духовната академия (впоследствие възстановена като Богословски факултет на Софийския университет)През 1980 г. специализира в Московската духовна академияПоследователно е бил протосингел на няколко митрополииРектор е на Пловдивската духовна семинария от 1990 до 2003 г.От 2003 г. е игумен на Рилския манастир
- Ваше Преосвещенство, Вие сте игумен на най-големия и най-посещаван ставропигиален манастир - Рилският, основан от покровителя на българския народ свети Иван Рилски. Какво показват наблюденията Ви, по-вярващ ли стана българинът през последните години?
- Личното ми впечатление е, че действително има опити за връщане към българското, към духовното, към ценното и непреходното. Това обаче все още става трудно. В сравнение със значително по-бързото навлизане на негативните влияния в обществото връщането към ценностното става все още много бавно. Това трябва да ни накара да се замислим много сериозно.
- По отношение на нравствените ценности или на вярата като цяло?- За нас, православните, тези две неща вървят неразделно. Светата Българска православна църква и ние, духовниците, които сме част от нея, неведнъж сме се обръщали към обществото по този въпрос и сме призовавали хората да се върнат към нашите национални корени, към православието, което е първостепенният извор на светостта, на вярата, на нравствеността.- Явно само с призиви не става. Посредством какво може да се осъществи това връщане към корените, към непреходното и ценното?
- Това може да стане с въвеждане на православното вероучение в българските училища. Засега обаче по този въпрос много не се говори, независимо че Българската православна църква и обществеността изявиха своята воля с многохилядното шествие през септември в София.
- Къде според Вас се коренят причините въпросът за въвеждането на този нов предмет в българското училище да не излиза за обсъждане извън рамките на църквата?
- Причините са много. В последните години нашето общество е ангажирано с много проблеми, голяма част от тях са от личен характер, които са преимуществени пред тези за по-сериозното изучаване на религия в клас и вярата в Бога. Освен това започна едно поглеждане към различни други църкви, религии, учения, практики и традиции, чужди на духовността на българския народ. Например такива са Свети Валентин и Хелуин, напълно чужди на нашия народ, но вече навлизат в живота на хората. - От тях се печели добре.- Да, но търговията трябва да е на заден план. По-важни са душите на хората, отколкото печалбата. Българинът е склонен да се поддава на чужди митологии, философии и т.н. Ние имаме формулата, получена при кръщението на българския народ при свети цар Борис-Михаил Покръстител през 865 година. Тя е нещо много сигурно, много трайно за целия наш народ. Ако се обърнем именно към тези корени на самото ни кръщение в православната вяра, ще се получи нещо много добро и полезно за целия наш български народ. - Дали пък постоянните усилия, които трябва да полага православният християнин, плашат нашенеца и той търси „спасение” в нетрадиционни за нашата душевност култове?- Напълно възможно е, защото веднъж получили свето кръщение, ние имаме и своите отговорности, норми на поведение, задръжки, съвсем различен, морален стил на живот. Такива едни ограничения съвсем не са привлекателни и не се харесват, особено на по-младите. Не можем да се откажем от правилата, установени от православната църква, за да угодим на някого. Хората не бива да се смущават, а да приемат и изпълняват тези правила като нещо полезно за тях. В този смисъл това не е приоритет само на църквата, но и на цялото общество. С общи усилия, както в миналото, когато църквата и училището са вървели ръка за ръка за по-добро образование, така и сега трябва да вървим ръка за ръка.
- Интелигенцията като че ли не коментира въпроса за по-сериозното застъпване на религията като предмет в българското училище. Нейните представители се идентифицират като православни, но не са въцърковени. Защо според Вас е така?
- Ние не можем да познаваме съкровените чувства на всеки един човек. От това, което наблюдаваме обаче, се оказва, че някои избират по-лесния начин на живот, без да се задълбочават в проблемите на обществото ни и да помислят върху исконната ни православна духовност. Така е по-лесно. - В цялата страна, заедно с монасите и монахините, духовниците са не повече от 1400 човека. Същевременно има отлив на желаещи за духовните семинарии, няма желаещи за свещеници. На какво се дължи това?- Причините за проблема са комплексни – част от тях са и в църквата, част са и извън нея. Като цяло това е отражение на действителното състояние на обществото, защото не тя, църквата, е неделима част от това общество. Членовете на църквата са всички православни християни, а не само духовенството. Всички участваме в този процес. Затова когато се обсъжда въпросът за въвеждане на вероучение в училищата, трябва да се включат всички. - Атеистите и хората от други вероизповедания обаче смятат, че техните и на децата им права ще бъдат нарушени, ако бъдат принудени да изучават задължително вероучение в българските училища. - Напълно понятно и разбираемо е да има и алтернативни предмети за децата от неправославни семейства. Тези, които не желаят да го изучават, могат да учат история на религиите или пък етика. Варианти за подобни предмети има. Не бива да забравяме, че именно православието е съхранило българската културна идентичност, съхранило ни е като народ и затова не бива да решаваме с лека ръка, че за него няма място в учебната програма. - Въпреки кризата интересът към Рилската света обител не намалява. При вас е непрекъснат поток от хора. Само от любопитство и като в паметник на културата ли идват хората в манастира или и подбудени от вярата?- Независимо че Рилската света обител е най-големият ставропигиален манастир, братството ни е само от девет човека. За съжаление, желаещите да поемат този нелек път не са много. Има някои предпоставки, които не са привлекателни за хора, поели по това поприще. Нашата обител е и паметник на културата, посещавана е много, изключително шумно място е и губи облика си на света обител за уединение. Тя е посещавана много както от български, така и от чуждестранни туристи. Една част от тези хора не са и вярващи. Въпреки това ние се стараем в тази обстановка да пазим духовния облик на светата обител. Тук е доста трудно да бъдеш монах. Потребна е много духовна енергия и силна вяра, за да устоиш. Младите кандидати за монаси търсят уединени манастири, където могат да се отдадат на духовен живот.- Случвало ли Ви се е някой представител на шумна компания, посетила манастира, да се върне след време при Вас и да Ви сподели, че вярата е докоснала сърцето му, че се старае да живее според християнските норми?
- Конкретни случаи не мога да приведа, но никой не знае какво се случва в душата на човек. Аз съм сигурен, че голяма част от младите хора след разговор с мен или с някои от братството поне са се замислили върху вярата след напускането на манастира. Истина е, че един средно културен човек, където и да попадне – в християнски храм, синагога или какъвто и да е друг религиозен дом, би се държал подобаващо и би спазвал правилата на поведение, въведени в съответното място. Освен храма, туристите посещават музейната сбирка и новооткритата етнографска сбирка. Самата музейна сбирка показва миналото и настоящето на Светата рилска обител, а смело мога да кажа и на нашата страна, тъй като тя, обителта, е най-големият духовен трезор на България по отношение на предметите, свързани с култа. Някои от тях са дело на ръцете на братя на манастира, като например прочутият дърворезбован Рафаилов кръст. Той е от края на XVIII и началото на XIX век. Предполага се, че е работен в продължение на дванадесет години. На него са изобразени около 40 сцени от Стария и Новия Завет с над 360 образа. Това е изключително произведение, шедьовър. Една част от останалите предмети са подарявани на светата обител в знак на благодарност за изцеление или друга молитвена помощ от свети Иван. Затова те са ни много скъпи в духовен смисъл. Правени са и са подарявани с вяра, те са нашата жива връзка с миналото. Всички експонати са ценни, но сред особено интересните са невмени записи от прочутата рилска певческа школа, датирани са от XVIII и XIX век, два глаголически листа от XII век и Заветът на свети Иван Рилски, даващ ценни духовни напътствия не само за монаси, но и за миряни. В последните години броят на посетителите намаля, но през 2008 г. беше върхът на посещаемостта – 1 млн. души.
- Какво ще пожелаете на читателите на „Монитор” за настъпващото Рождество Христово?
- Рождество Христово е празник на надеждата и на радостта. В навечерието му всички християни са с по-светли и оптимистични чувства. Ние, в Светата рилска обител, го посрещаме с по-добри мисли и молитвеност за доброто на България и светата ни църква. Нека всички православни, влизайки тези дни в храмовете, наистина да се пренесат в градеца Витлеем, където в пещерата се е родил Спасителят на света Исус Христос – един изключителен пример, който Бог дава на човеците. Раждането на Божия Син в пещера, а не в дворец, е пример за смирение, а детето младенец Христос е символ на надеждата и чистотата. Нека всеки един от нас се вгледа в лицето на богомладенеца и да помисли за смисъла на човешкия живот, пътят, който трябва да извървим и да си спомним, че Бог желае всеки един от нас да бъде чист и смирен като малко дете, и да бъде изпълнен с оптимизъм. Тук искам да подчертая и че в навечерието на Рождество Христово Рилският манастир получи камион за сметосъбиране. Дарението е от фирма „Екоресурс Р” ООД с управител г-жа Камелия Динева. Дарението е благодарение на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова и депутатите от партия ГЕРБ от Кюстендилския многомандател избирателен район. Сърдечно благодарим на всички, които ни съдействаха, така решаваме един голям проблем.
петък, 17 декември 2010 г.
Бавят субсидиите за храмовете ни в Европа
СИЛВИЯ НИКОЛОВА, В-к "МОНИТОР"
18 декември 2010 година
Субсидиите, които държавата отпуска за храмовете ни в Европа, се бавят. До момента свещениците са получили само половината от тях. Това съобщи пред „Монитор” отец Виктор Цимер от българската църковна общност в Регенсбург и Пасау (Бавария). Кабинетът гласува 383 469 евро за клириците ни от Западно– и Средноевропейската епархия. За второто полугодие не сме получавали суми от България, потвърди и свещеникът ни в Берлин отец Любомир Леонов. Според нашите църковници в Европа сумата е преведена от държавата в пълен размер, но изплащането на субсидиите е спряло веднага щом за и.д. митрополит там бе назначен Старозагорският Галактион. По мнението на наши вярващи, живеещи в Германия и Франция, той умишлено не е превеждал сумите, за да държи в ръцете си духовенството ни в Европа, което заедно с вярващите се обяви срещу него заради агентурното му минало. .
.
четвъртък, 16 декември 2010 г.
Синодът забрани синдиката на свещениците
Силвия Николова, В. "МОНИТОР
17.12.2010 г.
Светият Синод забрани категорично учредяването на свещенически синдикат и членуването на духовници в него, съобщиха от Синодалната палата. Решението беше взето на заседание на архиереите вчера, на което те се занимаваха предимно с въпроса имат ли право свещенослужителите да правят свой профсъюз, или не могат. Проблемът възникна, след като отец Никола Ризов от Неврокопската епархия пожела да създаде свещенически синдикат към КТ „Подкрепа” и бе подкрепен в инициативата си от синдикалния лидер д-р Константин Тренчев. Целта на профсъюза е да защитава правата на свещенослужителите и да изиска назначаването им на трудови договори по условията на Кодекса на труда. Сега не във всички епархии са на такива договори. Д-р Тренчев пък се закани, че ще поиска проверка как са назначавани свещеници на работа, как им се изплащат заплатите, внасят ли се редовно пенсионните им и здравни осигуровки и при какви условия на труд работят. Членуването на свещенослужители в синдикат, политическа партия или организация е против духа на Канона и Устава на Българската православна църква, каза Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил.
сряда, 15 декември 2010 г.
Архиереите готови да изслушат недоволните
Синодът казва за синдиката на свещениците до дни
Половината от духовниците ни над 65-годишна възраст
Силвия Николова, в. "МОНИТОР",
16 декември 2010 г.
Светият синод ще реши до дни въпроса дали свещениците трябва
да имат синдикат или не. Това съобщи за „Монитор” неговият говорител Неофит, който е и Русенски митрополит. По думите му напълно възможно е това да стане още днес, ако инициаторите на профсъюза поискат среща и изслушване от архиереите по време на заседание на синода. Те обаче все още не са поискали такава среща, каза дядо Неофит.Свещеници от Българската православна църква замислиха да се обединяват в синдикат по идеята на отец Никола Ризов от Неврокопска епархия. Той вече е получил подкрепа от лидера на „Подкрепа” Константин Тренчев за създаването на профсъюзната организация.Синдикатът ще се бори за достойно заплащане и работа на трудови договори, а също и за защита от феодалното отношение на висшия църковен клир към обикновените свещеници, заяви отец Никола Ризов. От 20 години сме в демокрация, а прийомите, начинът на поведение и общуване на висшия клир с нас, мога да го нарека скромно, е феодален. Никой от нас
няма право да напусне енорията си без разрешение от своя митрополит, разказа духовникът.Учредяването на новия синдикат не е в противоречие с нормативната база у нас и с независимостта на църквата, заяви по TV7 лидерът на „Подкрепа” д-р Константин Тренчев, като се позова и на закона за вероизповеданията и на устава на Българската православна църква (БПЦ).Не предприемаме тази крачка с удоволствие, а заради трудностите на цялото свещенство у нас, допълни го отец Никола Ризов. Той разказа, че към момента в страната свещениците наброяват около 1100 човека, като половината от тях са над 65-годишна възраст. Ризов посочи, че заради ниското заплащане, липса на осигуровки и „феодално отношение” към тях вече има отлив от това поприще и все по-малко млади хора се наемат да бъдат ръкополагани. Като пример за добро управление на църква, спазване на правата и престиж на духовното съсловие Тренчев посочи Гърция, където духовниците са близо 24 000. В подкрепа на думите си той посочи Трънска духовна околия, където на един енорийски свещеник се пада да се грижи за 30 села.Тази професия, така да я наречем, е под номер 514 в класификатора, в компанията на работниците от погребалните домове,в съседство са вписани келнерите и компаньонките. Там са хора с основно образование. В преобладаващата си част духовниците са с висше. Но владиците са в подклас 121, непосредствено до търговските директори и шефове на гражданската авиация, каза д-р Тренчев. Ако г-н Тренчев пожелае, също ще се срещнем с него, каза дядо Неофит и обясни, че в различните епархии въпросът с назначаването на свещениците е решен по различен начин.
Силвия Николова, в. "МОНИТОР",
16 декември 2010 г.
Светият синод ще реши до дни въпроса дали свещениците трябва
да имат синдикат или не. Това съобщи за „Монитор” неговият говорител Неофит, който е и Русенски митрополит. По думите му напълно възможно е това да стане още днес, ако инициаторите на профсъюза поискат среща и изслушване от архиереите по време на заседание на синода. Те обаче все още не са поискали такава среща, каза дядо Неофит.Свещеници от Българската православна църква замислиха да се обединяват в синдикат по идеята на отец Никола Ризов от Неврокопска епархия. Той вече е получил подкрепа от лидера на „Подкрепа” Константин Тренчев за създаването на профсъюзната организация.Синдикатът ще се бори за достойно заплащане и работа на трудови договори, а също и за защита от феодалното отношение на висшия църковен клир към обикновените свещеници, заяви отец Никола Ризов. От 20 години сме в демокрация, а прийомите, начинът на поведение и общуване на висшия клир с нас, мога да го нарека скромно, е феодален. Никой от нас няма право да напусне енорията си без разрешение от своя митрополит, разказа духовникът.Учредяването на новия синдикат не е в противоречие с нормативната база у нас и с независимостта на църквата, заяви по TV7 лидерът на „Подкрепа” д-р Константин Тренчев, като се позова и на закона за вероизповеданията и на устава на Българската православна църква (БПЦ).Не предприемаме тази крачка с удоволствие, а заради трудностите на цялото свещенство у нас, допълни го отец Никола Ризов. Той разказа, че към момента в страната свещениците наброяват около 1100 човека, като половината от тях са над 65-годишна възраст. Ризов посочи, че заради ниското заплащане, липса на осигуровки и „феодално отношение” към тях вече има отлив от това поприще и все по-малко млади хора се наемат да бъдат ръкополагани. Като пример за добро управление на църква, спазване на правата и престиж на духовното съсловие Тренчев посочи Гърция, където духовниците са близо 24 000. В подкрепа на думите си той посочи Трънска духовна околия, където на един енорийски свещеник се пада да се грижи за 30 села.Тази професия, така да я наречем, е под номер 514 в класификатора, в компанията на работниците от погребалните домове,в съседство са вписани келнерите и компаньонките. Там са хора с основно образование. В преобладаващата си част духовниците са с висше. Но владиците са в подклас 121, непосредствено до търговските директори и шефове на гражданската авиация, каза д-р Тренчев. Ако г-н Тренчев пожелае, също ще се срещнем с него, каза дядо Неофит и обясни, че в различните епархии въпросът с назначаването на свещениците е решен по различен начин.
Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил:
Канонът забранява членство в организации
Канонът забранява членство в организации
Каноните на църквата и уставът на БПЦ забраняват членството на свещеници в каквито и да е организации. Още апостол Павел е казал „Добрият воин не се заплита в житейски работи, а се стреми как да угоди на военачалника си. За нас военачалник е Спасителят в глобален план и църквата. Това означава, че трябва да угоди и на епископа си, в крайна сметка, защото той е представителят на Христос на земята по отношение на осъществяване Христово служение.
понеделник, 13 декември 2010 г.
КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ
Ако сте решили да направили добро дело преди Рождество Христово, но все още не знаете какво да е то, можете да се включите в акцията на сдружение "Светъл ден"
19 декември (неделя) 2010, Католическа катедрала „Св. Йосиф” 19 часа
ул. “Княз Борис I” 146
КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ
В петия концерт от МУЗИКА НА СФЕРИТЕ „Musica Ecclesiastica Cubicularis & theatralis”
ще прозвучат представителни речитативи и арии от барокови опери и оратории, които демонстрират богатите изразни средства на музикалната реторика, способността чрез музика да се изяви в пълнота афекта (състоянието на героя) и да се доведе слушателя-зрител до съпреживяна хармония.
Музиката на Хендел (части от ораториите „Messiah”, „La Resurrezione”, оперите „Риналдо”, „Аталанта”, „Сципионе” „Ацис, Галатея и Полифем”) и Вивалди (сакрални мотети) ще ни въведe в радостта на светлия празник Рождество Христово.
Диригент: Илия Михайлов
Алена Данчева (Италия) – сопрано, Жанета Стегарева – сопрано, Алек Аведисян – баритон
Янко Маринов – чембало, Явор Генов - лютня, Милена Вълева и Ивайло Данаилов – цигулки, Симеон Спасов и Александра Иванова – обой, Катя Вълева – виола, Вежен Резашки – фагот, Ян Дунев – тромпет
Вход свободен
По традиция след концерта ще се събират дарения, които ще бъдат използвани за образованието на децата от Дома за деца лишени от родителски грижи "П. Р. Славейков", както и за поддръжка на музикалните инструменти.
неделя, 12 декември 2010 г.
Дарителство
Необичайно е усещането да си дарител на музей, особено, когато това е Етнографския музей на Рилския манастир. Е, вече и аз съм дарител на няколко етнографски експоната.
Експозицията е подредена в две зали на втория етаж, но структурно е към музея на обителта.
На 9 декември, денят на света Анна, се случи да пътувам до там за важна среща. Използвах възможността да занеса четири престилки от Врачанска етнографска област и кърпи към тях, а също месингов колан и турска кесия
. Срещу това вече съм притежателка на автентичен дарителски акт. Очаквам с нетърпение да ги видя във витрините, след като бъдат описани.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
