ПАПА ЙОАН ПАВЕЛ ВТОРИ БЕШЕ ГОЛЯМ БЪЛГАРОФИЛ
Най-големите му достойнства са миротворчество, молитвеност
и упование в Бога
- За разлика от практиката на православната църква католическата разграничава два етапа – беатификация и канонизация. В резултат на първия заслужилият за църквата се
провъзгласява за блажен. За него се отслужват богослужения, правят се обреди, но те са от по-ограничен характер, отколкото за светеца, и са на местно ниво, най-вече в рамките на една нация или няколко нации, регион, държава. Такъв е случаят с българския епископ Евгений Босилков - първия наш католик, беатифициран от Светия престол. Той става мъченик на вярата, след като е арестуван, инквизиран, "съден" и убит от комунистическата власт през 1952 г. На 15 март 1998 г. папа Йоан Павел Втори го обяви за блажен. Позволението за беатификация се дава много лесно в сравнение със самата канонизация. Самата тя е продължителен процес, но вече обявеният за светец се чества от цялата църква, а не само на местно ниво.
- По какво се преценява дали един, живял достойно, християнин може да бъде светец?
- За западната църква, католическата, основното е да се установи неговият свят живот. Това става със събиране на писмени документи и издирване на свидетелства на хора, които са го познавали, ако има живи такива. Когато той е живял много отдавна, са достатъчни само документите. Най-важното е да се установи неговият свят живот.
- Издирват ли се случаи на чудеса по молитвите на беатифицирания, за да бъде канонизиран той за светец?
- Да, но на последния етап от процедурата. За да бъде той провъзгласен за светец, се изисква да има чудо. Достатъчно е дори едно, например за излекуване, за което медицината няма обяснение. В случая с папа Йоан Павел Втори тези поводи са изброени и обяснени в крайния документ на процедурата, наречен позицио, т.е. становище. В него те са изредени едно по едно. Сред най-важните са миротворчество, молитвеност и упование в Бога.При папа Йоан Павел Втори позицио е от девет причини, точки, въз основа на които папа Бенедикт ХVI казва да се предприеме стъпката той да бъде обявен за блажен. Това, което на мен ми прави впечатление и много ме зарадва, е, че се започва с неговото участие и принос в работата на Втория ватикански събор, който е основен момент на осъзнаване на проблемите в католическата църква и предлагане на реални решения. Той се проведе от 1962 до 1965 година и даде ясна линия на осъзнаване на църквата в съвременния свят съобразно неговите потребности. Светът се променяше, хората вече не разбираха езика на църквата. Тя трябваше да намери отново контакт с тях. Тогава се даде възможност богослужението да не се извършва само на латински език, но на съвременен говорим език, понятен на миряните. Впрочем това и стана повод за разкол, като от църквата тогава се отцепиха малки общности като тази на люфеврианците, настояващи да се служи по стария начин. По време на събора папа Йоан Павел Втори, тогава все още Карол Войтила - епископ на Краков, участва в т.нар. Комисия за схема 13, отнасяща се до социалната дейност на църквата и отношенията на църквата към гражданското общество. Накрая схема 13 със своите решения бе оформена като документ, носещ названието Пасторална конституция, прокламираща мотото: „Радост и надежда”. Това е и най-обемистият документ на Втория ватикански събор. Приносът на епископ Карол Войтила като представител от социалистическа Полша тогава бе от голямо значение, тъй като той най-добре разбираше и даваше отлични анализи като познавач на взаимоотношенията на църквата с властниците от Източна Европа. Той най-добре познаваше и можеше да даде ясна и точна картина на безбожните атеистични режими и църквата, която бе принудена да работи в неблагоприятните условия и ограничения, налагани от комунистите. Сетне обаче Войтила имаше водещо място и в прилагането на решенията на събора в едни такива трудни условия и противодействия от страна на социалистическите държави, които дори създаваха предпоставки за разкол в църквата.
- Кой извършва проучването на кандидат-светиите в католическата църква и съществува ли все още т.нар. адвокат на дявола, както в миналото?
- Отдели за проучване на светиите съществуват във всички епархии. Самата процедура за канонизация започва в отделната епархия, с която е свързан субектът. В случая с папа Йоан Павел Втори тя започва в Краков, а след това продължи и в Рим, тъй като после той бе и епископ на Рим. Когато фактите и документите се съберат, се представят в отдела по канонизирането на светиите на Светия престол във Ватикана, където процесът се поема на втора инстанция, централно. Когато има предложения за канонизация, се събират положителните страни за кандидата, но има опасност той да бъде представен избирателно. Затова съществува своеобразна фигура в процеса, наречена застъпник за справедливостта, наричана разговорно, на шега адвокат на дявола. Целта е този човек да подлага на съмнение твърденията, за да се получи обективна оценка за кандидата за канонизация. Името на папа Йоан Павел Втори е свързано с България, но за жалост в не дотам благоприятна светлина, с т.нар българска следа. Има ли обаче друга следа в неговия живот, свързан с нашата страна, за която не знаем?Папа Йоан Павел Втори подчертано бе папата българофил. От една страна, той имаше по-ангажирано отношение към християните от Източна Европа като към притеснявани от комунистическите режими, а той отлично познаваше как е принудена църквата да работи в такива условия. Той беше съпричастен към страданията на хората, живеещи в тези държави, а такъв страдалчески народ бе и българският. Всеки път, когато папа Йоан Павел Втори влизаше в контакт с българи, проявяваше много по-голям интерес към тях, отколкото към други. Това знам от личен опит още преди идването му в България. Той винаги е приемал наши сънародници с широко отворени обятия, винаги изтъкваше българското в положителна посока и винаги е приемал българските делегации, пристигащи в Рим за честванията на свети Константин Кирил Философ и свети Методий. Тази традиция бе наложена още от времето на папа Павел Шести, но продължи и при него. Към никоя друга нация от Източния блок той не проявяваше такъв изключителен интерес и внимание за националния й празник, какъвто за нас е 24 май. Изключително предимство на Българската православна църква дава фактът, че тя винаги е включена в приемането на нашата държавно-църковна делегация във Ватикана, в която присъства и православен митрополит. Бях преводач по време на аудиенцията, която папа Йоан Павел Втори даде през 1980 г. на митрополит Пимен, който към онзи момент още не беше в разкол. След като дядо Пимен благодари за приема, папата ми каза: „Кажете му, че никога няма да откажа аудиенция на един български митрополит.”Държа да изтъкна също високата оценка, която папа Йоан Павел Втори дава за историческата мисия на България за християнизирането на Европа. Думите му в §24 от неговата енциклика „Славянските апостоли” от 1985 г. не са били изречени от никой друг източен или западен архиерей как нашият тип християнство овладява всички наши съседни страни и до крайните предели на Изтока!
- Папа Йоан Павел Втори обаче не е единственият папа българофил?
- Пословичен папа българофил е и Йоан Двадесет и трети. Това е Анджело Джузепе Ронкали, живял дълги години в нашата страна и свързан по един или друг начин с нейната история. Той дори е наричан българския папа. На 25 ноември ще се навършат 130 години от неговото раждане. Както сам Ронкали споделя: „Аз прекарах моите най-жизнени години в България”, това е периодът 1925–1935 г. Когато идва тук, дипломатически отношения между двете държави няма. Длъжността му е визитатор, отнасяща се до обгрижване на католическата църква. У нас обаче го приемаха и като представител на Ватикана. Той бе изпратен тук, за да нормализира положението на бежанците - униати от Македония и Тракия. По негово време назрява въпросът с царската сватба между Борис и Йоанна, а при смесен брак това става с разрешение от Светия престол, който не изисква и другата страна да стане католик, но двамата да спазват някои общи норми. Двойката се ангажира да кръщава и възпитава децата си като католици. Ронкали на практика е совалката между Ватикана и царския дворец в София. В момента група приятели на Ронкали в България сме се ангажирали да изтъкнем тази връзка чрез някаква общонационална и даже европейска инициатива.
и упование в Бога
СИЛВИЯ НИКОЛОВА, В. "МОНИТОР"
29.04.2011
- -Монсиньор Елдъров, на 1 май папа Бенедикт Шестнадесети предстои да канонизира своя предшественик папа Йоан Павел Втори за блажен. Защо не за светец, какво означава този термин?- За разлика от практиката на православната църква католическата разграничава два етапа – беатификация и канонизация. В резултат на първия заслужилият за църквата се
провъзгласява за блажен. За него се отслужват богослужения, правят се обреди, но те са от по-ограничен характер, отколкото за светеца, и са на местно ниво, най-вече в рамките на една нация или няколко нации, регион, държава. Такъв е случаят с българския епископ Евгений Босилков - първия наш католик, беатифициран от Светия престол. Той става мъченик на вярата, след като е арестуван, инквизиран, "съден" и убит от комунистическата власт през 1952 г. На 15 март 1998 г. папа Йоан Павел Втори го обяви за блажен. Позволението за беатификация се дава много лесно в сравнение със самата канонизация. Самата тя е продължителен процес, но вече обявеният за светец се чества от цялата църква, а не само на местно ниво.- По какво се преценява дали един, живял достойно, християнин може да бъде светец?
- За западната църква, католическата, основното е да се установи неговият свят живот. Това става със събиране на писмени документи и издирване на свидетелства на хора, които са го познавали, ако има живи такива. Когато той е живял много отдавна, са достатъчни само документите. Най-важното е да се установи неговият свят живот.
- Издирват ли се случаи на чудеса по молитвите на беатифицирания, за да бъде канонизиран той за светец?
- Да, но на последния етап от процедурата. За да бъде той провъзгласен за светец, се изисква да има чудо. Достатъчно е дори едно, например за излекуване, за което медицината няма обяснение. В случая с папа Йоан Павел Втори тези поводи са изброени и обяснени в крайния документ на процедурата, наречен позицио, т.е. становище. В него те са изредени едно по едно. Сред най-важните са миротворчество, молитвеност и упование в Бога.При папа Йоан Павел Втори позицио е от девет причини, точки, въз основа на които папа Бенедикт ХVI казва да се предприеме стъпката той да бъде обявен за блажен. Това, което на мен ми прави впечатление и много ме зарадва, е, че се започва с неговото участие и принос в работата на Втория ватикански събор, който е основен момент на осъзнаване на проблемите в католическата църква и предлагане на реални решения. Той се проведе от 1962 до 1965 година и даде ясна линия на осъзнаване на църквата в съвременния свят съобразно неговите потребности. Светът се променяше, хората вече не разбираха езика на църквата. Тя трябваше да намери отново контакт с тях. Тогава се даде възможност богослужението да не се извършва само на латински език, но на съвременен говорим език, понятен на миряните. Впрочем това и стана повод за разкол, като от църквата тогава се отцепиха малки общности като тази на люфеврианците, настояващи да се служи по стария начин. По време на събора папа Йоан Павел Втори, тогава все още Карол Войтила - епископ на Краков, участва в т.нар. Комисия за схема 13, отнасяща се до социалната дейност на църквата и отношенията на църквата към гражданското общество. Накрая схема 13 със своите решения бе оформена като документ, носещ названието Пасторална конституция, прокламираща мотото: „Радост и надежда”. Това е и най-обемистият документ на Втория ватикански събор. Приносът на епископ Карол Войтила като представител от социалистическа Полша тогава бе от голямо значение, тъй като той най-добре разбираше и даваше отлични анализи като познавач на взаимоотношенията на църквата с властниците от Източна Европа. Той най-добре познаваше и можеше да даде ясна и точна картина на безбожните атеистични режими и църквата, която бе принудена да работи в неблагоприятните условия и ограничения, налагани от комунистите. Сетне обаче Войтила имаше водещо място и в прилагането на решенията на събора в едни такива трудни условия и противодействия от страна на социалистическите държави, които дори създаваха предпоставки за разкол в църквата.
- Кой извършва проучването на кандидат-светиите в католическата църква и съществува ли все още т.нар. адвокат на дявола, както в миналото?
- Отдели за проучване на светиите съществуват във всички епархии. Самата процедура за канонизация започва в отделната епархия, с която е свързан субектът. В случая с папа Йоан Павел Втори тя започва в Краков, а след това продължи и в Рим, тъй като после той бе и епископ на Рим. Когато фактите и документите се съберат, се представят в отдела по канонизирането на светиите на Светия престол във Ватикана, където процесът се поема на втора инстанция, централно. Когато има предложения за канонизация, се събират положителните страни за кандидата, но има опасност той да бъде представен избирателно. Затова съществува своеобразна фигура в процеса, наречена застъпник за справедливостта, наричана разговорно, на шега адвокат на дявола. Целта е този човек да подлага на съмнение твърденията, за да се получи обективна оценка за кандидата за канонизация. Името на папа Йоан Павел Втори е свързано с България, но за жалост в не дотам благоприятна светлина, с т.нар българска следа. Има ли обаче друга следа в неговия живот, свързан с нашата страна, за която не знаем?Папа Йоан Павел Втори подчертано бе папата българофил. От една страна, той имаше по-ангажирано отношение към християните от Източна Европа като към притеснявани от комунистическите режими, а той отлично познаваше как е принудена църквата да работи в такива условия. Той беше съпричастен към страданията на хората, живеещи в тези държави, а такъв страдалчески народ бе и българският. Всеки път, когато папа Йоан Павел Втори влизаше в контакт с българи, проявяваше много по-голям интерес към тях, отколкото към други. Това знам от личен опит още преди идването му в България. Той винаги е приемал наши сънародници с широко отворени обятия, винаги изтъкваше българското в положителна посока и винаги е приемал българските делегации, пристигащи в Рим за честванията на свети Константин Кирил Философ и свети Методий. Тази традиция бе наложена още от времето на папа Павел Шести, но продължи и при него. Към никоя друга нация от Източния блок той не проявяваше такъв изключителен интерес и внимание за националния й празник, какъвто за нас е 24 май. Изключително предимство на Българската православна църква дава фактът, че тя винаги е включена в приемането на нашата държавно-църковна делегация във Ватикана, в която присъства и православен митрополит. Бях преводач по време на аудиенцията, която папа Йоан Павел Втори даде през 1980 г. на митрополит Пимен, който към онзи момент още не беше в разкол. След като дядо Пимен благодари за приема, папата ми каза: „Кажете му, че никога няма да откажа аудиенция на един български митрополит.”Държа да изтъкна също високата оценка, която папа Йоан Павел Втори дава за историческата мисия на България за християнизирането на Европа. Думите му в §24 от неговата енциклика „Славянските апостоли” от 1985 г. не са били изречени от никой друг източен или западен архиерей как нашият тип християнство овладява всички наши съседни страни и до крайните предели на Изтока!
- Папа Йоан Павел Втори обаче не е единственият папа българофил?
- Пословичен папа българофил е и Йоан Двадесет и трети. Това е Анджело Джузепе Ронкали, живял дълги години в нашата страна и свързан по един или друг начин с нейната история. Той дори е наричан българския папа. На 25 ноември ще се навършат 130 години от неговото раждане. Както сам Ронкали споделя: „Аз прекарах моите най-жизнени години в България”, това е периодът 1925–1935 г. Когато идва тук, дипломатически отношения между двете държави няма. Длъжността му е визитатор, отнасяща се до обгрижване на католическата църква. У нас обаче го приемаха и като представител на Ватикана. Той бе изпратен тук, за да нормализира положението на бежанците - униати от Македония и Тракия. По негово време назрява въпросът с царската сватба между Борис и Йоанна, а при смесен брак това става с разрешение от Светия престол, който не изисква и другата страна да стане католик, но двамата да спазват някои общи норми. Двойката се ангажира да кръщава и възпитава децата си като католици. Ронкали на практика е совалката между Ватикана и царския дворец в София. В момента група приятели на Ронкали в България сме се ангажирали да изтъкнем тази връзка чрез някаква общонационална и даже европейска инициатива.
ВИЗИТКА
Архимандрит проф. Георги Елдъров е роден през 1926 г. в униатско семействоПрез 1947 г. завършва лицей и католическа семинария в Асизи, а по-късно богословие в РимПреподавал е богословие в САЩПрез 1960 г. е назначен за експерт при Втория ватикански съборВ продължение на 27 години е визитатор за българите католици в емиграцияДве десетилетия ръководи българската секция на радио ВатиканаПрез 1981 г. създава Български книжовен дом "Абагар" в Рим, който съхранява 30 000 документа за нашата историяДълги години е бил професор в Богословския институт "Сан Серафико" в РимТой е първият шарже д'афер на Ватикана в София след промените В момента монсеньорът живее в България, където продължава своята религиозно-просветна и научна дейност
