Патриарх Максим погва владици за укрити пари

Епархии печатат незаконни кръщелни

Бивш игумен набутал със стотици хиляди Троянския манастир
Силвия Николова, в. "Монитор" 27 октомври 2011 г.

Митрополии укриват пари от синода, като печатат незаконно кръщелни свидетелства и удостоверения за венчавка и така не внасят нито лев в сметките на Светия синод, съобщиха от Синодалната палата вчера.На практика тези документи, които според Устава на Българската православна църква са ценни книжа, могат да бъдат печатани само от името на патриаршията, но не и от отделните митрополии. За всеки попълнен формуляр при кръщение или венчание те трябва даправят отчисление от взетата такса за синода.
От години някои митрополити издават и църковни календарчета, без да имат право на това и не внасят нито процент от приходите в общата църковна каса, обясни Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Това на практика са суми, от които църквата би могла да развива съвсем не скромна мисионерска и социална дейност, обясни владиката, който е член на Светия синод.Седем са митрополиите, които от години не са внасяли нито лев в общата църковна каса, а някои от тях дори печатат свои календарчета, вместо да вземат за разпространение и продажба синодалното, в което всяка година патриарх Максим се обръща с благословение към българския народ. За над 200 000 лева са дължимите от тях средства. В сметката влизат и отчисленията от църковни свещи, които също не всички дават. Длъжници са Видинска, Великотърновска, Доростолска, Неврокопска, Старозагорска и епархиите ни в САЩ, Австралия и Нова Зеландия, за които отговаря митрополит Йосиф. Някои от тях не са се издължавали в продължение на седем години. Европейската епархия също има пропуски за близо половин година, когато бе управлявана временно от сегашния Старозагорски митрополит Галактион, прогонен от енориашите ни на континента там заради агентурното му минало под псевдонима Мишо. Софийската митрополия също е в списъка на длъжниците към синода, но по нареждане на патриарх Максим, който е и Софийски митрополит, тя вече е започнала да се издължава на траншове на Светия синод.Някои митрополити гледат на църквата като на бащиния, щом има решения и устав, те трябва да се спазват от всички. Затова ще вземем най-строги мерки към длъжниците, за да не уронват по този начин и авторитета на БПЦ, обясни дядо Кирил и поясни, че това ще стане на 15 ноември, когато синодът се събира на сесия. Предвижда се да бъде забранено категорично и собственото производство на църковни календарчета и свидетелства за кръщения и венчания.На сесията архиереите ще решават икакво да правят с бившия игумен на Троянския манастир Теодосий, който бе свален от поста след скандала с изгонените от храма и нагрубени от него инвалиди в колички. Архиереите обмислят дали да не повдигнат срещу него и обвинение за злоупотреби с църковни пари. Вътрешната проверка е установила, че по време на игуменството си там, Теодосий е купил

бившият игумен Теодосий
сувенири от приятелски фирми за препродажба с надценка за стотици хиляди лева, които обаче не могат да бъдат продадени.

50 лв. за читав хоспис

Домовете пълни, въпреки високите цени

Силвия Николова, в. "Монитор" 26 октомври 2011 г.

Частни хосписи пълнят гуши от страданията на смъртноболни, но ги гледат колкото за Бог да прости. Само в малка част от регистрираните Иван Д. Иванов не може да се нахвали от условията в "Медибул"

такива лечебни заведения се оказват качествени медицински грижи и истинско хуманно отношение към пациентите, предимно възрастни, дементни и умиращи хора, установи репортерска проверка на „Монитор”. Към момента частните хосписи в страната са 30-ина. Най-много са те в София – 19, във Варна – 8, в Пловдив – 2, уточниха от Министерството на здравеопазването. От 30 до 50 лева е цената на ден в тях. Независимо от скъпотията

в повечето от тях свободни места няма

защото в страната няма държавни структури, в които човек да настани свой близък с тежко заболяване или дни преди смъртта. Ако няма пък и средства, единственият начин е да напусне работа и да се мъчи заедно с безпомощния болен вкъщи, без да знае как да му помогне. В частните заведения обаче, също няма гаранция, че болният ще получи грижите, за които плащат неговите близки. Жертва на такива „грижи” е 84-годишният ветеринарен лекар д-р Иван Д. Иванов.„Куче да бях, нямаше така да се отнесат с мене. Взеха си парите и ме оставиха да гния в собствените ми нечистотии. Само да оживея, може и да ги съдя, и ще ги осъдя, дава израз на гнева си възрастният мъж в анцуг в двора на столичния хоспис „Медибул”, щом разбира, че насреща си има журналисти. - Тези хора тук спасиха живота ми, но там, където бях преди, е деветият кръг на ада, само че - платен”, продължава 84-годишният ветеринарен лекар д-р Иван Д. Иванов. Възрастният човек е тук от седмица. Претърпял е операция от рак на дебелото черво. За него са нужни специализирани, като за онкоболен, медицински грижи. Коремът му е отворен, на него е поставена стома, през която излизат нечистотиите. Затова той трябва да е под постоянно наблюдение. Синът му не може да изостави бизнеса си, нито пък има медицински познания, за да гледа баща си вкъщи. Затова след изписването от болницата той настанява 84-годишния си родител в частен хоспис. Д-р Иван Иванов, престоява там точно една седмица, но по думите му
ще помни това време, докато е жив

„Настаниха ме сам в стая. Първия ден от време на време някой отваряше вратата да ме нагледа. Вероятно да види дали още съм жив. После ме оставиха напълно. Нямам спомен колко време съм стоял така, сякаш беше вечност. Червото се беше напълнило, течеше под мен, миришеше, беше ад. Имах болки. Опитвах се да викам, но никой не влизаше”, разказва мъките си възрастният човек. От ада го измъква посещение на сина му в извън планираното за свиждане време. Той намира баща си заключен, без лекарско наблюдение, а леглото му подгизнало от нечистотии. Със скандал Иван е изписан оттам още същия ден и преместен в хоспис „Медибул” - на няколко преки от предишния. „Докараха ни го в ужасно състояние, видимо не бяха се грижили за него. Като д-р Иванов не са изглеждали и най-занемарените ни пациенти”, обяснява д-р Омуртаг Мутафов – управител на хоспис „Медибул”, единственият със специализирани реанимационни грижи за онкоболни в последен стадий от живота си. За седмица тук пенсионираният ветеринарен лекар не само е вдигнат на крака, но и успява да прави кратки разходки из двора без количка. Отказва асансьора, изкачва стъпалата до стаята си пеша и чака с нетърпение часа за събеседване с
психолог, който е на разположение на пациентите

Независимо че условията и грижите за болните в „Медибул” са отлични, те не са по джоба на всеки, тъй като реанимационните грижи за такива пациенти са и най-скъпи. В цената обаче, за разлика от повечето такива заведения, са включени както лекарствата, така и санитарните материали – марли, бинтове, памперси, които на други места се доставят от близките. Таксата е 50 лева на ден за първите 15 дни. Ако има следващи 15 дни, се плаща по 45 лв., а след това по 40 лева. Ако се предплати, но болният не преживее времето, за което е внесена таксата, след смъртта му тя се връща на близките. „Крайно належащо е да се въведе клинична пътека за хосписни грижи, за да може всяка болница да разкрие такива звена, и дори частните хосписи да могат да сключват договори със здравната каса за прием на болни”, смята началникът на Военномедицинска академия ген. проф. Стоян Тонев. До преди година във ВМА бе единственият безплатен държавен хоспис. „Наложи се да го закрия, защото сме на загуба, никой не плаща за тези грижи, а те са най-скъпи. Останаха само няколко легла за контингента”, обяснява ген. Тонев. Във всяка болница занапред ще има малък хоспис
с поне пет легла за неизлечимо болни

На първо време те ще бъдат за хора с онкозаболявания, а след това и за други диагнози. Тази възможност обсъжда в момента работна група в Министерството на здравеопазването. С идеята за хосписите за палиативни грижи се е ангажирал лично министър д-р Стефан Константинов, обясни председателката на Българската асоциация на пациентите с онкологични заболявания Евгения Адърска. Болниците сега изписват такива пациенти, щом започне безвъзвратното влошаване на състоянието им, защото нямат пари. Хората умират мъчително по домовете си пред ужасения поглед на близките, които нямат нито кислородни апарати, нито системи, нито пък могат по някакъв начин да облекчат болката им, добави тя. Обмисля се и възможността да се разреши не само на болниците, но и на хосписите извън лечебните заведения да сключват договори за палиативно лечение с НЗОК, съобщиха още от МЗ. Близо 2000 души с карциноми и тежки метастази издъхват всяка година в адски мъки по домовете си. В момента никой не иска да ги приема за лечение, тъй като престоят им в клиниките е по-скъп, отколкото касата плаща, обясниха експертите.

Клиниките с право да гледат тежкоболни по 20 дни

51 лв. на ден за всеки един пациент плаща сега касата по клинична пътека „Палеативни грижи при онкологично болни” на болниците, които имат сключен договор с тях. Пътеката е предвидена само за 40 дни годишно, обясниха от финансовата институция. Парите обаче се дават само при условие че болният е лежал до 20 дни в рамките на шест месеца, но не и наведнъж 40 дни. Заради това ограничение болниците у нас масово отказват да подписват договор с касата за палиативни грижи. От общо 340 лечебни заведения в страната през миналата година договори с НЗОК за гледане на неизлечимоболен са подписали само 25. В сумата от 51 лв. не са включени разходите за лекарства, които са за сметка или на лечебното заведение, или на близките. Грижата за умиращи месечно излиза не по-малко от 3000 лева.

В Кърджали услугата е най-евтина

Хосписът в Кърджали е изграден с помощта на БЧК.

Единственият хоспис по джоба на българина се намира в Кърджали, но едва свързва двата края. Лечебното заведение бе създадено през 2008 г. със съдействието на БЧК по програма ФАР, както и с подкрепата на многопрофилната болница „Д-р Атанас Дафовски” и общината. Хосписът, който е в сградата на болницата, разполага с 20 легла, на тях годишно пролежават около 100 човека. В него се приемат не само онкоболните, независимо че има отлична възможност за грижа за болните. Там се приемат за долекуване и спасение в последните дни от живота им пациенти след инсулти и операции, онкоболни и възрастни хора. 51% от мажоритарния пакет акции са на болницата, а останалата част държат 7-те общини в Кърджалийска област. В първата година от основаването му хората в него са приемани безплатно. Сега обаче се налага да плащат по 17 лв. на ден. В частните хосписи цената за един ден е минимум 35 лева, а за засегнатите от онкозаболявания – 50 лв. на ден. Те обаче получават квалифицирани медицински и хигиенни грижи, лекарски контрол, рехабилитация и храна. Извън този пакет са лекарствата и консумативите, които близките осигуряват, обясни управителят на хосписа Здравко Карамитев. Лечебното заведение се подпомага още от разпродажбата на картини, които са му подарявани, а също и от отдаването на билборд в града за реклама. Билбордът е подарък от Ротари клуб в града и е направен специално за да може да се подпомага хосписът със средствата от него.

Центърът на Паприкова пред затваряне

Заради безпаричие дом „Милосърдие” на Донка Паприкова може да бъде затворен.

Обмислямe да закриeм хосписа, създаден от Донка Паприкова, съобщи нейната дъщеря Зоя Паприкова–Крутилин. Причината е финансовата нестабилност. Животът става скъп, дарителите намаляват, нямаме възможност да го поддържаме. Засега, пряко усилията ни, правим всичко възможно да го запазим в памет на моята майка, обясни дъщерята на голямата благотворителка. Независимо че заведението е известно като хоспис, на практика то не е регистрирано към Министерството на здравеопазването по смисъла на Закона за лечебните заведения, а е регистрирано като Благотворително дружество „Донка Паприкова” към Министерството на труда и социалната политика по смисъла на Закона за социалното подпомагане. Хосписът на баба Донка, както е известен популярно, разполага с 14 легла за възрастни хора, повечето от които неподвижни. За тях денонощно се грижат медицински сестри, но лекар има само през деня. Когато благотворителното социално заведение бе открито преди близо 15 години, приемаше нуждаещи се напълно безплатно. Сега обаче, заради липса на средства, престоят там се заплаща. Въпреки това хосписът поддържа едни от най-ниските цени, между 450–550 лева месечно на човек. В сумата влизат санитарното обслужване и храната. Лекарствата и хигиенните материали, като памперси, марли и бинтове за големи рани например, се осигуряват от близките. „Грижата ни е преди всичко в чисто човешки план – болният да бъде нахранен, да си е изпил лекарствата, да е в чисто легло, да има около него хора, да не се чувства самотен. Удържаме трудно финансово, все още го поддържаме, доколкото можем, в памет на майка ми Донка Паприкова” подчертава нейната дъщеря Зоя и добавя, че дневно има около 50 обаждания за настаняване, но няма къде да приеме нови посетители.

БЧК събира екипи за грижи вкъщи

Българският червен кръст започва да изгражда центрове за домашни грижи. Лекари, социални работници и медицински сестри ще оказват помощ по домовете на болни и възрастни хора, които не могат да се обслужват сами. Това съобщи д-р Надежда Тодоровска, заместник генерален директор на Българския червен кръст. Помощ ще получават и изписани от болниците, на които е необходимо да се поставят инжекции, да се сменят превръзки или да се оказва друга медицинска дейност вкъщи, обясни д-р Тодоровска. По думите й тези центрове, които вече се изграждат, са единствените звена от този тип в България. От БЧК изчислиха, че въвеждането на новата услуга ще спести на държавата между 30 и 40 на сто от средствата, изразходвани сега за човек с тежки хронични заболявания или в следоперативен период, в който не се нуждае от интензивни, а от поддържащи медицински грижи. Сега масово, особено в провинцията, държат възрастни и самотни хора в болниците повече от необходимото, защото няма кой да им окаже елементарна помощ в обслужването, след като се приберат у дома. В резултат лечебните заведения трупат задължения от разходите по тези пациенти. Създаването на центровете на БЧК е по проект на швейцарското правителство и швейцарския Червен кръст, което е планирано да се осъществи в рамките на три и половина години и е за 1 млн. и 900 хил. швейцарски франка. За времето, което прекарват в рамките на проекта, потребителите на тази услуга няма да плащат нито лев. Предвижда се първият център да бъде открит във Враца, тъй като Врачанска област е с най-бедно и най-многобройно ромско население, което също боледува, но и има хора, които могат да бъдат обучени да работят и така да имат препитание, обясни д-р Надежда Тодоровска.

Два манастира наддават за рождения ден на патриарха

Силвия Николова
В. "МОНИТОР", 7 октомври 2011

Два манастира наддават с предложения, кой може да организира по-добре посрещането на рождения ден на патриарх Максим, съобщиха от Синодалната палата вчера. На 29 октомври Светейшият навършва 97 години. Както всяка година, и сега той не желае да определя мястото на празника, а представя то да бъде гласувано от архиереите.Светият Синод обсъди и гласува патриархът да отпразнува по традиция, както всяка година до сега, в Троянската света обител.„Това е мястото, с което го свързват много сантиментални спомени, тъй като там преди повече от 60 години е дал обети за монашество, а в съседство е родното му село Орешак, в което все още има живи роднини”, припомниха от Синодалната палата.Впоследствие обаче се оказва, че от Бачковския манастир настояват празненството да бъде там, уточни Варненският и Великопреславски митрополит Кирил.„Ще посрещнем патрирха за рождения му ден при нас, заедно с гостите. Подготвяме трапеза за 120 човека, а и килии за преспиване, тъй като някои ще останат не само за тържествения обяд на 29 октомври.”, обясни за „Монитор” игуменът на Бачковската обител архимандрит Борис.По думите му, менюто все още не е уточнено, но храненето на гостите и престоят им там ще бъде изцяло за сметка на манастира. Игуменът не скри, че се надява и на спонсорства за тържеството.Идната събота, по повод празника в главната манастирска черква ще бъде отслужена Света Литургия, а след това молебен за здравето на патриарх Максим. Предвижда се и литийно шествие с чудотворната икона на Богородица, която се изнася от храма само на особено големи празници.На гостите ще бъде показан и обновеният шадраван в обителта в цветната градина, със светещата вечер костенурка, до който дядо Борис обича да отморява от манастирските дела привечер.

По пътя на пилигрима

Кратък пътеводител за най-важните маршрути в манастирския туризъм

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

03.09.2011 г., В. "МОНИТОР"

                                                 Рилският манастир

Нощ на свято място – хубаво е да се случи на всеки поне веднъж в живота. Усещането не подлежи на описание, то трябва да бъде изживяно. В миналото предците ни освен 

                                                                                                       Рафаиловият                 кръст

бели пари за черни дни кътали и жълтици за поклонение до   

Цариград, Света гора и Гроба Господен в Йерусалим. Пътят на българския пилигрим от ХХI век може и да не стигне дотам. Задължително обаче ще мине през Рилския манастир - светинята, спасила българския дух дори в годините на турско господство. Не е изненада, че именно той е най-посещаваната обител у нас.Всяка година хиляди се стичат за молитва пред мощите на св. Йоан Рилски -– светеца, покровител на България. Великата обител пази и чудотворната икона на Пресвета Богородица Осиковица. Не само нашенци минават прага на манастира, а и поклонници от всички православни страни. Убедените християни, практикуващи вярата си, обаче са малцинство. Повечето посетители са обикновени туристи. Мнозина дори не знаят правилата за поведение в света обител. Затова и препирните след забележка да не се влиза в храма с къси панталони и разголени гърди не са рядко явление.За добро или лошо пътешествениците, дошли от света на суетата, са неотменна част от манастирския пейзаж в наши дни. В новото крило

за нощувка в стая с 2 или 3 леглаи

самостоятелен санитарен възел не са нужни жълтици. Достатъчни са 12 лева.В старото крило на обителта, където банята и тоалетната са общи на етажа, а леглата по 4-5 в стая, нощувката е 8 лева. Навсякъде чистота е наниво                                                               

Ако монашеската простота и порядки не ви блазнят, но държите на близостта на манастира, то решението е стая с всички

Бачковски манастир (в дясно)
удобства в хотел „Царев връх”. Оттам гледката с уникалната архитектура на манастира е неизменна. Каменни стени, високи 24 метра, опасват основните сгради и създават впечатление за непристъпна и сурова крепост. Зографията върху фасадата на църквата и чардаците обаче очарова с меките си и пищни цветово рисунки. Освен място за молитви към бога, манастирът е и пазител на знания. Музеят му съхранява 35 000 експоната и богата етнографска експозиция. Сред най-ценните експонати е Рафаиловият кръст със 104 библейски сцени и 650 малки фигурки.Рилската обител е ставропигиална – т.е. на пряко подчинение към Светия синод. Със същия статут са и Троянският, и Бачковският манастир, които носят името „Успение Богородично"

Троянският манастир е вторият по посещаемост 

в България. Името на основателя му тъне в неизвестност, но се знае, че е съграден  около 1600 г. На сегашното му място била вдигната малка дървена църква и няколко тесни жилища за отшелниците. В началото на XIX в. манастирът се замогва и на мястото на старите постройки майстор Константин от Пещера създава художествен архитектурен ансамбъл. На северния корниз на църквата строителят е изваял каменния си автопортрет Друг такъв „подпис” у нас не е известен. Той дори е в разрез с възрожденската традиция, според която майсторите от скромност избягвали да вписват имената си. В манастирската черква е и едно от твърде редките у нас изображения на руските светци князе Борис и Глеб. За тях се смята, че по майчина линия са българи. Дърворезбата на иконостаса, направен през 1869 г., поразява с фината си изработка. Нейни рисунки оставя в пътеписите си австрийският пътешественик и художник
                                                                                                    
                                                                                                    
Феликс Каниц. Троянският манастир е предпочитано място за поклонение заради чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица. На разположение на туристите в него са луксозни стаи. Цената на нощувка не пада под 35 лева на легло. Новите технологии не плашат монасите и обителта разполага с безжичен интернет. Храната в многобройните заведения наоколо е вкусна и на приемливи цени. Манастирът предлага за продажба прочутата троянска ракия, собствено производство, наложена с 22 билки.Задължителна спирка от пътя на поклонника е и Бачковският манастир. И той се гуши в живописно място. За да стигне човек до портите му обаче, трябва да се провре по тясната алея между гръмогласните продавачи на захарен памук, грънци и откровен кич.  Манастирът е основан през 1083 г. от двамата братя грузинци - византийския пълководец Григорий Бакуриани, велик доместик на западните войски на византийския император Алексий І Комнин, и неговия брат Абазий. Първоначално се развива като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна като Петрицонска. В нея е работил грузинският философ неоплатоник Йоан Петрици. През 1344 г. заедно със Станимашката крепост манастирът е отстъпен на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска. Предполага се, че след падането на България под османско господство в края на XIV век патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир. Тези и още по-увлекателни моменти от историята на обителта с готовност разказва на поклонниците игуменът дядо Борис. Чудотворната икона на Пресвета Богородица е притегателна светиня за поклонение на вярващите. Обителта е удобно място и за поход по близкото свято място Кувлията и Кръстова гора. Стаите за нощувка в него са уютни и на цени от 12 до 15 лева.

.

ГИД

В Арбанаси пазят спомена за синя кръв
Манастирите „Св. Никола Чудотворец” и „Света Богородица” в Арбанаси също са важни спирки за всеки поклонник.Обителта „Св. Никола” е прочута както с чудотворните си икони – на свети Никола и Пресвета Богородица, така и с музейната сбирка. В нея калугерките с гордост показват двете килии – трапезария и спалня, в които са отсядали цар Борис и царица Йоанна. Те показват и скромно легло, застлано с черга, като обясняват с нетърпяща никакво възражение увереност, че точно на него е спал Симеон Сакскобургготски като дете, когато идвал тук с родителите си.  Възникването на манастира „Св. Николай Чудотворец "

се  свързва с царуването на Асеновци, през ХIII век. По време на Априлското въстание 40-те монахини тъкат шаяк и шият дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг.  Обителта предлага стаи за нощувка в старата сграда за 12 лв. за легло и по 25-30 лв. в новото, което представлява малък хотел със собствени санитарни възли към всяка стая.Манастир „Св. Богородица” не предлага възможност за настаняване и храна, но пък повечето от къщите в Арбанаси са превърнати в целогодишно отворени хотели и ресторанти. Той е основан по времето на Второто българско царство, като за изграждането му е съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години, когато България била разделена от Шишмановци. След падането на българската столица Търново през 1393г. манастирът "Св. Богородица" оцелява като по чудо. Соколският манастир с чешма на Кольо Фичето
Соколският манастир „Успение Богородично” е на хвърлей от Габрово и пътьом към него може да бъде разгледано етнографското селище Етъра. Независимо че е сред най-живописните в България, манастирът не е от предпочитаните за посещения от гуляйджии - монахините следят твърде строго да не се пие и пуши в обителта. На пейките под манастирската лоза човек не може да пийне каквото и да било с алкохолно съдържание, но пък може необезпокоявано да се наслаждава на тишината, чистия въздух и ромоленето на 7-чучурната чешма на майстор Кольо Фичето в двора, която е и паметник на културата. Калугерките не гледат с добро око и на тези, които ръфат сандвичи със салам през пости на двора. Като се изключи тази тяхна безкомпромисност, която е напълно обоснована от изискванията на църковния канон и монашески традиции, те са изключително любезни и с готовност разказват историята на обителта. Соколският манастир е основан през 1833 г. от противоречивия като характер и житие-битие архимандрит Йосиф. Той се установява на това място, след като слага край на хайдушкия си живот и идва тук заедно с  йеромонах Агапий, брат от Троянския манастир. Двамата със спомоществуванията на селяните от селата Етъра и Нова махала вдигат черквата, като един от параклисите й е вкопан в скалата. Независимо от авторитета си в околността Йосиф Соколски преминава към униатското движение на Драган Цанков и е ръкоположен за католически епископ от Източен обряд. Скоро след това е отвлечен в Русия за отстъплението му от православието, където следите му се губят. Независимо от забежките му манастирът процъфтява и през 1862 г. поп Павел Зограф и синът му Никола от село Шипка украсяват със стенописи наосът на църквата и обширната й нартика. Година по-късно в манастира е открито килийно училище, в което учителства по-късно Неофит Бозвели. За неговата дейност, както и за четата на Капитан Дядо Никола, която се установява тук през 1856 г. увлекателно разказват монахините. За вярващите те осигуряват възможност за отслужване на молебен през чудотворната Богородична икона в параклиса.Нощувките в манастира са на достъпни цени – 15 лв. за възрастен и 7.50 лв. за дете. Стаите са с по 2 и 3 легла, всяка със собствена баня и тоалетна.

Евтино море и поклонение на куп в Поморие
За разлика от Соколския манастир, където сестрите следят най-зорко дали някой не се размотава из двора по шорти, или се пъчи в храма с дълбоко деколте, монашеското братство в Поморийския манастир не придиря особено за облеклото. Достатъчно е посетителят да не влезе по бански. В обителта, независимо че е желателно приличното облекло, няма да ви изгонят, ако се озовете по къси панталонки или по-икономично скроена блузка.  Заради многобройните туристи и летовници, които надвишават по брой поклонниците, тук не са особено придирчиви към външния вид, но определено следят хората да се държат прилично, особено в храма. Поморийският манастир „Св. Вмч. Георги – Победоносец” предлага нощувки на изключително ниски цени. Предлагат се стаи с по 2 и 4 легла и собствен санитарен възел, цената на всяко легло е 12 лева. По-непридирчивите могат да нощуват за 7 лева в стая без баня и тоалетна и да ползват общия санитарен възел на етажа. Поморийският манастир има интересна история, донякъде свързана с интригуваща легенда която монасите обичат да разказват на посетителите. В края на ХVІІ в. местният феодал Селим бей, който бил неизлечимо болен, се  заселил на място, за което се твърдяло, че някога имало манастир. Една нощ на Селим бей му се присънило, че намира лековита вода в имението си. На сутринта започнал да търси мястото и открил мраморен барелеф на св. Георги, под който бликнала вода. Феодалът пил от нея и оздравял. Според легендата след тази случка Селим бей и цялото му семейство приели християнството, построил манастир и станал негов пръв игумен. Сегашната църква е построена през 1856г. върху основите на предишния храм. През 1966г. в манастира е построена 20-метрова кула – камбанария. В основата й е лековитото аязмо и плоча с барелеф на св. Георги Победоносец.

ПОЗИЦИИ

ВЕНЧАВКИТЕ

В. "Монитор", 31 август 2011 Текстовете събра и подготви Силивя Николова

Венчавките да се извършват само в храмовете. Свещениците повече да не си позволяват да бракосъчетават в ресторанти, барове, край басейните на луксозни хотели, яхти и в градините на вили, каквато мода има от няколко години у нас.Това решение на Светия синод бе разпратено на свещениците и публикувано дори в църковните календарчета за 2012 година. За всяко нарушение поповете ще трябва да дават обяснения пред владиката и дори ще бъдат санкционирани.

Православното изискване е младоженците да присъстват по време на Светата Литургия, да вземат Свето Причастие и едва след това да бъдат венчани.

Изключения ще се правят само ако разреши епархийският митрополит, като например за тежкоболни. Според духовници от свещеническия синдикат, ако свещениците спазват стриктно забраната, венчавките драстично ще намалеят. Причината е, че сега повечето младоженци не разбирали, че венчанието е свето тайнство, а не обикновен ритуал. „Крайно време беше да се пресече порочната мода всеки да се венчава където нему е угодно, а не както е угодно на Господ. Сега някои свещеници изпадат в човекоугодие вместо в богоугодие”, заяви викарийният епископ на Софийска митрополия Йоан. Според него бракът следва да се сключва само в храма и то след света литургия, както го изисква канонът. Но и това се практикувало твърде рядко.

ЕПИСКОП КИПРИЯН, викарий на Врачанска епархия:
Ритуалът да е само в храма, а не в ресторанта

Приветствам решението на Светия синод за по-строгото съблюдаване на изискването венчанията да се извършват само в храма, а не по желание на младоженците и гостите им в ресторант, край басейна на хотели или в градините на вили за тяхно удобство. Надявам се публикуването му в църковните календарчета да бъде забелязано от хората и да се съобразяват с тези изисквания. Не случайно канонът изисква венчанието да се извършва в храма, защото там Светият Дух обитава по особен начин. Причината е, че храмът е осветен от епископ, в олтара се положени свети мощи и всяка суета на света остава до неговите врати. Когато влезем вътре, се променя цялата ни нагласа, защото влизаме в дома на Бога – там, където обитават и светите ангели, и светиите, и всички просияли за нашата православна църква.Нещо повече, православното изискване, което важи за всички църкви, е, че младоженците трябва да присъстват по време на Светата Литургия, да вземат Свето Причастие и едва след това да бъдат венчани. У нас, за съжаление, тази практика се е изгубила. В нашата епархия имахме само един такъв случай миналата година. Беше в едно врачанско село. Младоженците постиха, изповядаха се, причастиха се по време на Светата Литургия и бяха венчани. Тази практика в православната църква е толкова изолирана в днешно време, че когато това се случи, ние – духовниците, се радваме, че тя все още не се е изгубила съвсем. Важно е да се знае, че има и изключения за венчание извън храма, но само когато за това има извънредни случаи. Те обаче са само с разрешение на епархийския митрополит. Като например, ако в селището няма църква. В по-стари времена това е ставало, като сватбарите са пътували до съседното село, където младите се венчавали.Във Врачанска епархия нямаме практика да допускаме изключения. Християните знаят, че митрополитът ни, дядо Калиник, е принципен и безкомпромисен по отношение на съблюдаването на канона, и се съобразяват. За тази година имахме само едно прошение за венчавка в ресторант, но владиката не разреши. Във Врачанска епархия не се практикуват и църковните бракове в събота. За това също се съблюдава строго. Този ден е отреден за покойника. В него православният християнин отива на гробищата да занесе цвете, да запали свещ и се помоли за своите близки. Не е редно в такъв ден да има шумни тържества и музика. Предвиждат се обаче изключения и за тях. Миналата година дядо Калиник разреши венчавка в събота на възрастна двойка, тъй като жената беше много болна и искаше да има брак и пред Бога, преди да си отиде от този свят.За съжаление в нашата църква се е поизгубила практиката свещеникът да наставлява младите преди венчавката и да им обясни смисъла на християнското семейство. Всъщност важно е да се знае, че християнското семейство – със своето разбирателство, любов, взаимопомощ и етичност, е своеобразна малка домашна църква. Когато младите знаят това, успяват да възпитат деца християни, което на свой ред дава своята полза за обществото. Затова и наставлението преди брака е така необходимо. При нас, във Врачанска епархия, има практика, когато младите отиват да записват дата за венчание, да бъдат наставлявани от свещениците.

ОТЕЦ СТЕФАН СТЕФАНОВ, настоятел на храма „Св. Никола” в Русе:
Брак извън църквата се превръща в атракция и поругаване

Решението за забрана на венчавките извън храма е правилно, но е половинчато. Венчанието е свето тайнство, което събира мъжа и жената в едно. Както казва Словото Божие, ще станат една плът. При бракосъчетанието в католическата църква се употребява изразът „докато смъртта ни раздели”. Ние не го използваме, защото за нас, православните, смъртта не разделя мъжа от жената. Те остават навеки и в отвъдния живот. Затова извън храма венчанието се превръща в една атракция, в едно поругаване. Решението на Светия синод обаче наистина е половинчато. Венчанието може да бъде извършено и в храма, и пак да не е църковно, защото храмът не е църквата. Църквата е общност, и то богочовешка евхаристийна общност. Без Света Евхаристия няма църква. Храмът е една сграда. Христос казва: „На този камък ще съградя църквата си” - Христос не съгражда сграда, Христос съгражда общност. Тази общност, в която сме всички ние, приели Светото Кръщение, изповядваме именно Иисус Христос за Господ и Спасител и се причастяваме. Без Евхаристията, ако не приемаме Светото Причастие, ние отпадаме от църквата. Сега по време на венчавките масово се дава на младоженците чаша червено вино и хляб, но те не се причастяват, както е положено да бъде. Така се е практикувало от дълбока древност, практикува се и в останалите православни църкви. Такава венчавка не е църковна. Това е един църковен ритуал, но в никакъв случай не е тайнство, тъй като без Евхаристия тайнство няма. Всеки, който не се причастява, е непричастен към църквата. Впрочем това се отнася и за Светото Кръщение. Кръщение, след което не се взема Свето Причастие, няма никакъв смисъл. Кръщението те прави член на една общност и след като току-що си станал член и не се причастиш, то моментално отпадаш от тази общност. А сега тези неща у нас масово се пренебрегват. Извършват се и кръщавки, и венчавки, колкото свещеникът да си вземе хонорара. Руският патриарх Кирил и Светият синод на Руската православна църква излязоха неотдавна с решение, забраняващо абсолютно извършването на кръщения, ако кандидатът предварително не е катехизиран. За съжаление в Българската православна църква сме много далече от тази практика. Преди 10 години повдигнах въпроса в Русенска епархия за катехизацията преди приемане на Свето Кръщение, не последва никакво решение. Обществото ни има остра нужда именно от катехизация преди кръщение и венчание. Ако клириците на БПЦ не бъдат обучени и заставени да се занимават с хората, които искат да бъдат кръстени и венчани, то кръщението и венчанието си остават нецърковни обреди, а храмът се превръща в обреден дом, в ритуална зала, а свещеникът – в ритуалчик. Тайнство е само тогава, когато е в тясна връзка с Евхаристията.

www.МРЕЖАТ@

Къде да се извършва церемонията?Трябва ли църковният брак да се сключва само в храма и как ще коментирате решението на Синода? Публикуваме мнения по темата от интернет форумите. Редакцията не носи отговорност за изказаните мнения. Използвани са форумите на inews.bg и dariknews.bg.

Драга Матеева: На мен ми харесват сватбите в американски стил. Трябва да им се признае на американците, че в това отношение са ненадминати. Женят се, където си искат и се обличат, както си искат. Така и трябва да бъде. Не виждам защо младоженците трябва да робуват на традиции, които те самите не споделят. Много харесвам хора, които се женят на брега на морето, боси на пясъка. Каква по-хубава романтика.
Цвете Жекова:Повечето хора просто искат да скъсат с традициите от едно време. Аз съм за по-съвременен облик на сватбите. Това е церемония, която трябва да бъде направена, според това какво харесват младоженците, защото това е Техният ден. Освен това венчавката в църква не гарантира изобщо, че бракът ще бъде успешен.
Живка Илиева:Та нали храмът символизира света, а куполът - небето, а в какъв по-прекрасен храм може да се венчае човек от този, сътворен от Бога, т.е. сред природата. Непрекъснато се опитват да вкарат вярата в някаква рамка, обвързвайки духовното и ритуала с една сграда.

VD:Ако не се съгласи един свещеник да венчае една двойка извън църквата или да кръсти някое дете например, друг ще се съгласи и дори може да поиска повече пари. Хората разбира се ще са съгласни с това, само и само да е на мястото, което сами са си избрали. Докато има хора, които не искат да спазват традициите ще бъде така и никой няма да слуша Светия синод. и.и. Това може да доведе единствено до отдалечаване на младите хора от църквата! На мен ми предстои сватба догодина и ако не ми разрешат да се венчая в църква в събота, то тогава изобщо няма да го направя! Само погледнете статистиката над 70% от сватбите са в събота. И какво? Мисля, че всяка църква трябва да вземе това решение сама за себе си, а не да се налага като канон, тъй като никъде в православното християнство не са забранени нито браковете, нито кръщенетата в съботния ден.

Мен:Видело се е, че църковните бракове ще се понамалеят, а може и за добре да е. Както казваше един познат "Ти луд ли си да правиш църковен брак, та после да не можеш да кривнеш. Цял живот ще те гледа оня отгоре".

Венчан:В Св. Неделя таксата за венчавка е 260 лева и трае 15 минути, което прави по 1040 лева на час. И ми е чудно дали ще се откажат поповете от тия пари, защото броя на венчавките ще спадне поне 2-3 пъти.А някой да знае някой по-алчен от поповете?

Синодът каза „не” на браковете извън храма

Забраниха венчавките по барове и яхти

Венчавките ще се извършват занапред само в храма

Силвия Николова, в. "МОНИТОР"
27 август 2011 г.

На свещениците се забранява да бракосъчетават където и да е другаде, освен в черквата. Това решение на Светия синод вече е отпечатано в новите църковни календарчета за 2012 година. Така църквата казва категорично „не” на вричането на младите във вярност до гроб в ресторанти, барове, край басейните на луксозни хотели, яхти и в градините на вили, каквато мода има от няколко години вече и у нас. Самите попове също вече са предупредени от съответните митрополити да спазват разпореждането. За всяко нарушение те ще трябва да дават обяснения при владиката и дори ще отнасят парични санкции. Според духовници от свещеническия синдикат, ако свещениците спазват стриктно забраната, венчавките драстично ще намалеят. По думите им сега повечето младоженци не разбират, че венчанието е свето тайнство а не обикновен ритуал, и затова ще се откажат от него, ако поповете не им уйдисват на прищявките. Крайно време беше да се пресече порочната мода всеки да се венчава където нему е угодно, а не както е угодно на Господ. Сега някои свещеници изпадат в човекоугодие вместо в богоугодие. Това заяви викарийният епископ на Софийската митрополия Йоан. Бракът следва да се сключва само в храма, и то след света литургия, както го изисква канонът, но и това се практикува твърде рядко, добави владиката.Викарийният епископ обясни, че все пак ще се допускат и изключение, например, ако в селището, където ще е сватбата, няма храм. Тогава попът ще може да венчае младите в ресторанта или в градината на дома им, но това ще става само с изричното съгласие на митрополита.Вече ще следим строго и дали се съблюдава забраната за църковни бракове в събота, съобщи още дядо Йоан. Според канона на този ден венчавки не бива да има, тъй като това е денят преди Възкресението Христово. Те се правят в неделя, тъй като неделният ден е един вид Възкресението, което празнуваме всяка седмица, обясни владиката и добави, че венчавки в събота се допускат само след като вече е минала вечерната служба, след която според църковния календар се смята, че настъпва следващия ден.Занапред митрополитите по места ще следят стриктно дали не се сключват църковни бракове в сряда и петък, когато се пости. Венчавките са забранени най-строго още по време на Коледните пости – от Сирни Заговезни до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление. В промеждутъка се позволява брак само по изключениеако например булката е в напреднала бременност, двойката заминава в страна, където няма православни храмове, или има тежкоболен роднина, който със смъртта си може да отложи празника на младите. Никакви изключения обаче не важат за Великденските пости, но на Петровите и Богородичните се допускат с разрешение на съответния митрополит.

Само със забрана не става

Силвия Николова,
27 август 2011 г., в. "МОНИТОР

Светият синод най-сетне започна да слага по местата им някои самозабравили се за печалба свещеници, като забрани най-категорично венчавките извън храма. Което, впрочем, бе крайно време да бъде направено. Защото, не е тайна, че алчни попове бързо, бързо щракваха катинара на черквата и тичаха да бракосъчетаят младоженците в ресторанта, край басейна на хотела или където на тях и гостите им е удобно, и да вземат за това полагащия им се „хонорар”, без да го отчетат в църковната каса. Така заради материалното някои духовници забравиха кому служат – на Бога или на Мамона. Ние обаче виждаме. Утешителното е, че дори късно, и Светият синод прогледна за тази истина.Да се прекрати порочната практика за венчаване къде ли не, е трудно занятие. И то не толкова по вина на хората с кръщелни в джоба си, но без вяра в сърцата, колкото на сговорчиви свещеници, за които е по-важно е да си вземат парите от „услугата”, но не и да подготвят младите с наставления за брака в духа на православието. Да сте чули някой поп да покани бъдещите младоженци и кумовете на разговор преди сватбата? Не сте. Така обаче се практикува не само в католическата, но и в останалите православни църкви. У нас дядо поп предната вечер кръщава младоженеца, на следващия го венчава. И го вижда чак когато дойде време да венчава децата му. Затова Синодът, освен да следи за спазването на забраните, трябва да следи и свещениците дали вършат работата си на пастири, или са само едни празнични требничари.