Една година от кончината на епископ Нестор

На 14 март т.г. се навършва една година от смъртта на Смоленския епископ Нестор. За мой срам, улисана във всекидневните ангажименти, я пропуснах.  Пиша срам, защото след няколко кратки срещи с този изключително интелигентен духовник, мога смело да кажа, че го почувствах духовно близък. По честите му писма и изпращани мнения, стихотворения и коментари по различни събития от църковно-обществения живот, които аз на свой ред публикувах в изданието в което работех, се виждаше, че и той ме е приел за близък човек. Дядо Нестор следеше събитията, отразени в медиите, но не само, когато там имаше негови публикации, а защото смяташе, че като духовник е длъжен да е наясно с това, което вълнува миряните. Така, той смяташе, че ще е по-полезен в духовните си наставления към многоброите свои посетители.

Моите срещи с него в Лопушанския манастир (той беше там на покой), както вече писах, бяха малобройни. От тях обаче научих много – за призванието на православния християнин, за това как да съчетаеш битийното и надбитийното по начин да не затънеш в греховете на мирското, но и чрез мирското да бъдеш полезен на ближните и да се извисиш над него, доколкото Бог ти е дал сили за това.

Дядо Нестор беше писател, прозаик, сладкодумник, одухотворен човек, който с откровеността си, със своя мек, напевен говор и топлота те привлича и те кара да се чувстваш като малко дете, слушащо с доверие разказите на своя стар и добър дядо.

Дядо Нестор беше самобител изследовател, от чиито изследвания, систематизирани презицно приживе не се заинтересува никой – нито Светият Синод, нито някоя научна институция. Още приживе, когато силите започнаха да го напускат за сметка на болестите, при всяко подобряване на състоянието си той се заемаше със своя архив – систематизираше, описваше, разпределяше. Така, доколкото ми е известно от неговите думи, той определи голяма част от нещата си в Русенския архив. Надявам се, последващите обитатели в Лопушанския манастир да са спазили последната му воля и да са предали определеното от него за архива, освен ако той не го е сторил непосредствено преди кончината си.

С тъга и срам, че забравих годишнината от смъртта му пиша тези редове. И моля за прошка душата му, а Бог да пости греховете на дядо Нестор и да даде на душата му вечер покой.

                                             ))))      ((((((       ))))

 

 По-долу публикувам стари мои текстове, свързани с дядо Нестор

 

Частица българска святост на руска земя

Четвъртък, 28 Декември 2006 

Автор: Силвия Николова, в. "Дума"

Една съвременна калугерска мъдрост казва, че чудесата вече не са явни, заради нашата греховност, но се проявяват твърде дискретно, чрез случки и срещи с точно определени хора в точно определеното време. Ако й повярваме, то пренасянето на частица от мощите на свети Иван Рилски преди броени дни на руска земя в град Рилск, където част от тях се е съхранявала в продължение на няколко века, напълно може да бъде причислено към чудесата. Защото този руски град в Курска област е основан преди десет века от български духовници-емигранти, пренесли в него къс от нетленните останки на Рилския чудотворец, а после нарекли градът на негово име. Впоследствие светинята е изгубена. Някои смятат - безвъзвратно.

Преди броени дни братството на Рилския манастир подари частица от мощите на св. Иван Рилски на руския град Рилск. За целта в България пристигна специална делегация, оглавявана от настоятеля на Николаевския манастир в руския град архимандрит Панкратий Зайкин и йеромонах Дамян. Частицата от мощите се съхранява в специално съграден параклис в манастира, носещ името на българския светец. Самият манастир пък се намира на хълм, наречен Рила по името на нашата Рила планина. Новината съобщи за ДУМА Адрианополският епископ Евлогий - игумен на Рилския манастир и обясни, че частицата от светинята е дарена с благословението на българския патриарх Максим. Тя е поискана още преди година от Курския и Рилски архиепископ Герман. 

При донасянето на мощите от България в Рилск те са посрещнати от църковно шествие от две хиляди поклонници, съобщава пресслужбата на Курската епархия.
Новина, подобно на всяка друга, би възкликнал неизкушеният от историята. Пренасянето на частицата от мощите за населението на руските градове Рилск и Курск обаче е събитие, граничещо с чудо, тъй преди близо сто години дирите на съхраняваната дотогава там дясна ръка на българския светец, се губят.

Български владика обаче попада неочаквано на следи от нея преди четвърт век. Смоленският епископ Нестор установява, че дясната ръка на българския светец е била почитана като най-скъпа реликва в продължение на векове в засекретения в миналото от военните град Рилск в Курска област. Заради военните обекти градът бе забранен за посещение от чужденци и дори влизането на съветски граждани в него от други места ставаше със специални разрешителни.

Българският духовник все пак успява да проникне там, да попадне на старинни книги, да събере и запише разказите на старци, пазещи преданието за българската светиня на тяхна земя. В средата на 70-е години Смоленският епископ Нестор, който тогава е изпратен от Светия синод за настоятел на българския храм в Москва, чува разказа на руски учен, че към 14 век дясната ръка на българския светец Иван Рилски е била пренесена от Рилск в Курск от крупен търговец и е съхранявана като най-ценна светиня, а при нея са се извършвали безброй чудеса - изцеления на болни, облекчаване на страданията на недъгави и неочакван добър край на заплетени семейни истории. На руска земя обаче тя била пренесена от монаси от Рилската света обител още през 11 век. Ученият бил Николай Чалих, написал книга по този въпрос, но тъй като изложените в нея тези не отговаряли на тогавашните въгледите на официалната историческа наука, отпечатването й стана възможно едва по време на перестройката.

"До Курск пътувах цивилен, инкогнито, по време на целия път във влака, а после и в автобуса четях демонстративно вестник "Правда", за да не ме заподозрят, че съм чужд гражданин", спомня си дядо  Нестор. Като пристигнал в града, бил един от малцината, влизайки в храма. По навик, като духовник, той не съобразил, че непознатият в черквата ще предизвика подозренията на местната милиция.
"Едва прекрачих прага и усетих зад гърба си нечие присъствие. Зад мене стояха двама яки мъже в кожени куртки и недвусмислени издутини отдясно на кръста. Заведоха ме при секретаря на градския комитет на партията." Разказва с неприкрито чувство за хумор три десетилетия по-късно този епизод от нелегалното си пътуване в закритата зона владиката и не пропуска да подчертае, че с три бутилки български коняк "Плиска" спасил ареста и дори спечелил благоволението на местните величия, които после лично му показали забележителностите на града. Дядо Нестор останал в засекретения град, вече легално, близо седмица. От разкази на възрастни хора той попаднал на прелюбопитен факт.
Смоленският епископ Нестор установил, че първата регистрирана в историческите хроники българска емигрантска вълна към Русия е още в периода 972-1014 г. От земите ни бягали най-вече български църковници, несъгласни с авторитарното управление и вмешателството на Гръцката църква в работата на Българската православна църква. В тази първа вълна имало и монаси от Рилския манастир, а също и население от околните на обителта села. Калугерите носели със себе си десницата на рилския светец Иван Рилски и български книги. В края на 10 и началото на 11 век те основали град Рилск на името на българския светец Иван Рилски, а в катедралния му храм, в богато украсено със скъпоценни камъни сребърно ковчеже положили за съхранение неговата ръка. Предания, някои от които влезли в черковната кондика там, разказват, че при мощите на светеца се извършвали не едно и две чудеса - от изцеляване на болни до разрешаване на заплетени проблеми и дори спасявне на населението от чумна епидемия. Самият храм "Св. Иван Рилски" бил първият на руска земя, носещ името на български светец.
Възрастни хора разказали на епископ Нестор, че до Октомврийската революция тя все още била в скъпоценното сандъче в централната черква в града. С настъпването на Червената армия обаче дясната ръка на свети Иван Рилски мистериозно изчезнала от храма. Според едни, благочестиви християни я заровили в земята, а по-късно изнесли от страната. Други твърдят, че тя е била открита по донос по времето на Сталин, изровена и публично изгорена. Известно е, че според програмата на Йосиф Висарионович до 1950 г. в СССР трябвало да бъдат разрушени всички храмове и унищожени всички светини, а на 7 ноември в упоменатата година той обещавал да покаже по време на митинг на Червения площад последния поп. 
Българският епископ Нестор обаче е склонен да поддържа тезата, а това показват и някои негови по-късни проучвания, че светинята не е била поругана, а е изнесена на безопасно място от руски благочестиви емигранти. Владиката си спомня, че през есента на 2003 г., вече като пенсионер в Лопушанския манастир, бил посетен от тогавашния главен  секретар на синода митрополит Геласий (вече покойник).
"Митрополит Геласий ми припомни с какво недоверие преди години се отнесохме към известието на гръцкия арихимандрит Пантелеймон Пулос, че дясната ръка на свети Иван Рилски сега се намирала в гръцкия девически манастир "Света Богородица" на остров Тинос", разказва дядо Нестор и продължава: "Тогава архимандритът ни каза, че веднъж в манастира на остров Тинос пристигнали поклонници. Изненадващо една възрастна жена му казала, че десницата на св. Иван е донесена в Гърция от нейния роден град. Моряците, които пренасяли светинята, имали намерение да я оставят в българския Зографски манастир на Атон и да помолят тамошните монаси да я върнат в Рилския манастир. Стъпили веднъж на брега, пасажерите се разпръснали без да поддържат връзка помежду си. Така тя останала в манастира на остров Тинос."
Преди петнадесетина години епископ Нестор се опитва да заинтригува Светия Синод с тезата, че дясната ръка на свети Иван Рилски е пропътувала от Русия през Украйна и Турция и се намира в Гърция, но не му обръщат внимание.
Дали някой ще се заинтересува от хипотезата за местонахождението на светинята и кога ще стане това, е въпрос може би на друго чудо. Със сигурност обаче е ясно, че от нетленните останки на свети Иван Рилски в едноименния манастир в Рила планина дясната ръка липсва. Обкована в сребро за поклонение на богомолците там показват само лявата ръка.

Духовникът на Путин представя свой бестселър у нас ас

Архимандрит Тихон Шевкунов представя книгата си „Несветите светци”, която вече е издадена и на български език от Подворието на Патриарха на Москва и цяла Русия в София. Нейн преводач е Андрей Романов.  

Представянето й ще се състои на 16 март (неделя) от 12.00 часа в Голямата зала на Руския културно информационен център в София (ул. „Шипка” 34).  

Книгата му „Несветите светци” само за няколко години достигна тираж от 1,3 млн. екземпляра и се превърна в православен бестселър. Заради лекотата, с която архимандрит Тихон успява да въвлече читателя в сериозната християнска проблематика, посредством сладкодумно и дори с чувство за хумор разказани случки из манастирския живот и този на вярващите миряни, към момента сборникът му разкази се нарежда сред най-продаваните в Русия. Книгата му се посрещна с огромен интерес и в чужбина.

Тихон Шевкунов пише от първо лице за големи имена, като Сергей Бондарчук и Булат Окуджава, с които го свързват добри познанства.  

Той има репутацията на близък до Кремъл човек, дори някои го наричат  духовника на Путин.

През ноември миналата година архимандрит Тихон Шевкунов получи званието "Човек на годината" заедно с Патриарх Кирил и президента Путин.

Освен писателската си дейност и като игумен на Сретенския манастир в Москва, той е известен и като самотният войн с малко единомишленици, който успя да намери лоби, което да внесе и приеме в Държавната Дума Закон против алкохолизма.  Архимандрит Тихон Шевкунов е в инициативния комитет за построяването на 200 храма в руската столица, сред които е и такъв на името на българския светец Киприян Български. Инициатор е и на изграждането на православен храм на ул. „Люблянка”, прочута със сградата на КГБ. Обществеността от сега започна да го сравнява, заради мястото, с Римския колизеум.

Архимандрит Тихон ( Георгий Александрович Шевкунов) е роден през 1958 г., завърши е сценарния факултет във ВГИК (руската академия за кинематография и театрално изкуство).

Петербургский Дневник , 25 февраля 2014

Петербургский Дневник 
 Ежедневное издание Правительства Санкт-Петербурга      http://www.spbdnevnik.ru/
  
Преди малко повече от година имах щастието да преведа Катехизисът на доц. И.А. Глухов. Неотдавна от "Петербургский Дневник" ме потърсиха, за да напиша отзив за книгата. За това време Катехизисът се прие изключително добре в България и за това говори фактът, че тиражът му е почти изчерпан. Затова, с радост приех да напиша отзив  за изданието. Статията беше отпечатена в "Петербургский Дневник" /всекидневник, издание на правителството на Санкт Петербург/  в броя от 25 февруари 2014 г. За тези, които биха искали да го четат в pdf формат, могат да го направят, като отворят архива на вестника през линка и потърсят съответната дата.
Да са леки и спасителни постите за всички вас!
 
Слово близкого по душе и мироосущению 
  Силвия Николова

               

Работать со словом трудно, особенно, когда это - слово пусть близкого по душе и мироощущению, но чужого языка. А если к этому добавить и необходимость работать со Словом Божьим, задача окажется еще более трудной. Смелость приступить к такой задаче дает, с одной стороны, уверенность, что твоя работа может быть полезна немалому числу православных христиан, с другой стороны, знание того, что среди верующих,  уже есть смельчаки, взявшие на себя нелегкую задачу помощи как воцерковляющимся, так и изучающим богословие молодым людям.

За несколько лет своего существования Общество памяти игуменьи Таисии, основанное отцом Александром, выпустило в свет обширную литературу для катехизации и духовного роста немалого числа православных христиан не только в России, но и в других странах, исповедующих веру православную. Руководствуясь этим, я взялась за перевод на болгарский язык «Катихизиса» доц. Глухова И.А.

К аргументам в пользу такого выбора, следует добавить и то, что в моей православной стране сейчас издается много богословской литературы, но лишь небольшая ее часть является серьезной и качественной. Эта оценка базируется не только на моей вере (я православная христианка), но и на профессиональных знаниях (я – выпускник богословского факультета Софийского университета им. Св. Климента Охридского).

Начиная с демократических перемен 1989 г., в Болгарии издано два Катехизиса. Один из них - труд уже покойного профессора Т. Коева «Православный катихизис и послания восточных патриархов о православной вере», изданный в 1991 г. и «Катихизис» Сливенского митрополита Иоанникия, изданный в 2002 г. Первый – очень хороший, но он предназначен преимущественного для академической молодежи, изучающей богословие и уже имеющей первоначальное представление о христианстве вообще и православии в частности. Он очень  труден для осмысления тем людям, которые только лишь приступают к православной вере и не имеют основных понятий, не знают Библейской истории, не понимают разницы между Истинной Христовой верой и различными модными «околохристианскими» течениями. Катихизис митрополита Сливенского слишком уж упрощенный и короткий: он не дает познания во всей его полноте, а, скорее, утверждает догматические истины без объяснения, что создает известные трудности у воцерковляющихся христиан. А, как известно, такие христиане, еще не крепкие в вере, часто имеют сомнения, не понимают содержания Ветхого и Нового Завета, не имеют понятия об исторической обстановке времени земного пребывания Иисуса Христа и его человеческого естества тут, на Земле, и Божьего, объемлющего все времена и пространство Вселенной.

Оказалось, что Катихизис доцента И.А. Глухова отличается тем, что дает азбучные истины нашей истинной православной веры во всей полноте не только людям, серьезно занимающимся теологией (семинаристам и студентам богословских факультетов), но и каждому христианину, независимо от того, является ли он только воцерковляющимся или уже убежденным воцерковленным читающим человеком. Говоря коротко, Катихизис доц. Глухова универсален: универсален язык вероучительных истин – ясный, точный, конкретный, понятный как людям с богословским образованием, так и тем, кто не знаком с богословской наукой, но посвятил свое сердце Богу. Катихтизис И.А. Глухова имеет еще одно неоспоримое преимущество перед большинством книг по богословию, изданным в последние годы в Болгарии: его автор не поддался искушению модернизма в богословии, что так свойственно многим нашим авторам. Не смотря на то, что язык его ясен, точен, конкретен, истина нашей веры преподносится не сухо, без казуистики. Но с душевным теплом человека, имеющего богатый духовный и преподавательский опыт, хорошо понимающего все искушения в процессе человеческого познания Истины.

Болгария – страна славянская и православная. Однако вследствие некоторых особенностей нашего исторического развития и десятилетий атеистического режима церковнославянский язык стал для нас малопонятным. После 1989 г. в результате перемен не только не пробудили интерес к этому исконному для нашей веры и Церкви языку. Более того, в период с 1991 по 2008 г. – во время раскола Болгарской Православной Церкви – «модернизаторское» крыло создало свой противоканонический Синод, который поддержали лидеры правого политического спектра. Эти же силы выдвинули требование заменить в богослужении церковнославянский язык на современный болгарский язык под предлогом того, что церковнославянский язык абсолютно непонятен для современных болгар. Действительно, современный болгарский язык отдалился от церковнославянского значительно больше, чем русский. Однако при известных усилиях со стороны воцерковляющегося эта трудность легко преодолима, т.к. это – извечный язык нашей веры. Я бы сказала, что это язык, который существует в наших генах. Достаточно вслушаться в них, чтобы понять, что именно говорится нам через него. Независимо от того, что слишком смело, даже кощунственно отправлять свои молитвы к Богу, служить Святую Литургию на болгарском языке, которым мы пользуемся каждый день, было принято очень «модерновое» решение: в некоторых болгарских храмах была введена практика чтения отрывков из Евангелия, Деяний и Посланий святых апостолов на болгарском языке. Пусть это стало понятно более широкому кругу людей, но звучит слишком неблагозвучно, даже дисгармонично Слову, языку и ритмике Святой Литургии, которая служится в целом на церковнославянском языке. Правда, в некоторых храмах делают попытки служить и Литургию на болгарском языке. Эта практика сохранилась и после преодоления раскола в 2008 г., чему очень помог Всеправославный собор в Софии, состоявшийся в том же году. Для твердых в вере, знающих непреходящие ценности церковнославянского языка и нашей книжности, эта практика остается сомнительной.

Имея в виду вышеизложенное, Катихизис И. А. Глухова с его цитатами на церковнославянском языке и кириллицей (русский алфавит) исключительно полезен как для семинаристов и студентов богословских факультетов, так и для каждого православного христианина. По этим цитатам из Святого Писания на церковнославянском языке читатель  случае затруднения может обратиться к переводу Библии на современный болгарский язык. Таким образом, он привыкает читать на языке, на котором мы получили первые познания о Христе и вероучительные истины через первый перевод, осуществленный св. Кириллом (Константином Философом), а именно: «В началото бе Словото и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото» (Иоанн 1:1). Это преимущество книги И. А. Глухова было замечено читающей публикой еще на презентации Катихизиса в Софии, указано как огромный плюс во время дискуссии с семинаристами Софийской духовной семинарии, на круглом столе, посвященном современным проблемам катехизации.

Катехизис И.А. Глухова для меня как переводчика и православной христианки особенно ценен тем, что в нем имеются ссылки на историю народа древнего Израиля, пояснения его обычаев и духовной практики. Без таких пояснений любой катихизис становится малопонятным, а иногда и странным для неподготовленного читателя.

В чисто эмоциональном плане не только для меня, но и для всех болгар-русофилов Катехизис И.А. Глухова имеет и еще одно значение, связанное с историей болгаро-русских отношений. Для всякого честного политика и историка это представляет ценность, которая должна быть сохранена не только как момент истории двух стран, но и как непреходящая ценность. Чтобы это понять, необходимо припомнить, что в конце XIV – начале XV в. после нашествия османских войск в Константинополь, а затем и на Балканы, Первое Болгарское царство перестало существовать. Само Первое Болгарское царство перед завоеванием было раздроблено на княжества, провозгласившие себя царствами. В 1422 г. в результате похода Фируз-бея на Валахию пало последнее Видинское княжество. Князь Константин П Асен умирает 17 сентября в Белграде. С падением Видинсколго княжества все болгарские земли попадают под турецкую зависимость. Несколькими годами ранее пал Тырновоград. Первую волну беженцев-болгар в Россию составили монахи-переписчики монастырей Плиски, Преслава, Тырновограда, престольного града. В Россию они привезли немалую часть церковнославянских книг, чтобы спасти их от поругания поработителями. Так было спасено церковнолавянское книжное богарство.

Несколько ранее в Россию уехал Киприан, впоследствии митрополит Киевский, Литовский и всея Руси, признанный в 1472 г. святым и чудотворцем. Он был автором агиографических сочинений Тырновской книжной школы, выходцем из известного боярского рода Цамблаков, к которому принадлежал и Григорий Цамблак, митрополит Киевский  в 1415-1419 гг.

Практически Россия, Русская Православная Церковь спасает церковнославянское книжное богатство после завоевания Балкан. Более того, она продолжает его развивать и преумножать. В результате Освободительной русско-турецкой войны 1877-1878 гг. Россия освобождает Болгарию. После Октябрьской революции в Болгарию хлынула волна беженцев из России. Среди них был и профессор Николай Глубоковский, один из известнейших православных богословов, библеистов, знатоков Нового Завета в ХХ веке, преподаватель Санкт-Петербургской Духовной Академии. Изгнанный из России, он начинает преподавательскую работу на Богословском факультете Софийского университета в 1923 г., где проработал до своей кончины в 1937 г.

Это – только два примера великих людей, работавших для второй Родины так же самоотверженно, как работали для своей страны и народа. Катехизис И.А. Глухова, по-моему, является своеобразным продолжением этой великой преемственности в богословском и церковном отношении между болгарским и русским народами. Как в далекой и близкой истории наши предки отдавали весь свой духовный и интеллектуальный потенциал братскому православному народу, так и книга И.А. Глухова заполняет некую лакуну среди книг, необходимых для катехизации современных болгар. Огромна заслуга в этом святом деле отца Александра (Фаута) и его соработников по Обществу памяти игуменьи Таисии.

Панихиди за 64 г. от кончината на Дядо Владика Серафим (Соболев)

Две панихиди по повод 64 години от кончината на Дядо Владика Серафим (Соболев) ще бъдат отслужени в храма „Св. Николай Мирликийски – Чудотворец” (Руска църква в София) при Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София.

Първата от тях, на 23 февруари (неделя), е планирана да започне от 11.00 часа- веднага след Светата Литургия.

Втората ще бъде отслужена на 26 февруари (сряда) от 10.00 часа – денят, в който той си отива от този свят през 1950 година.
Панихидите ще бъдат в криптата на храма, където е погребан Дядо Владика Серафим.
Вярващите отправят към него молитвите си, като към светец, макар и той да не е канонизиран. Според многобройните свителества на хора, събрани от служителите при храма, той помага с молитвеното си застъпничество за благоприятното разршаване на проблеми от различен характер.
Подворието в София вече е подало документи в Москва. Очаква се процедурата да бъде задвижена. Намерението за канонизацията е още от 2007 година. Тогава комисия от Синода на Българската православна църква, оглавявана от покойния вече Доростолски митрополит Иларион дори събираше сведения за чудесата, извършвани приживе и посмъртно от архиепископа. Това е едно от задължителните условия, за да бъде обявен един християнин за светец, независимо колко благочестиво е живял.
Подворие на Московския и на цяла Русия Патриарх в София продължава да събира свидетелства за молитвеното застъпничество на Дядо Владика Серафим Соболев.
Вярващите, на които той е помогнал, могат да изпращат своите свидетелства за това на адрес:
Подворие на Руската Православна Църква в София
Храм „Св. Николай – Чудотворец”
Бул. „Цар Освободител” № 3
П. Код: 1000 гр. София
или на e-mail: s_nikola_sofia@dir.bg
Вашите свидетелства ще ускорят процеса на канонизация на Дядо Владика, които всички ние почитаме и уважаваме.
Благодарим Ви!

СЛЕД ПИКАНТНИТЕ ПОДРОБНОСТИ ЗА БАБА ГУСИ, ТРОЯНСКИ „ЧУШКИ” И СЕКС

Синодът сваля расото на калугера Кирил

Монахът отива на църковно-наказателен съд

Силвия Николова, 

В. "МОНИТОР", 21 февруари 2014 г.

 

Синодът може да свали расото на калугера Кирил от Троянския манастир и да го разпопи. Причините - пикантните му разкрития в скайп разговор за хомосексуални изпълнения, троянски „чушки” и интимни подробности из живота на баба Гуси и Фроска, които всъщност са имената на монасите Августин и Филарет. Това стана ясно след заседанието на синодалните ни старци вчера. Кирил отива на съд за 

 уронване името и престижа

 на Българската православна църква, са гласували митрополитите. Те обаче не са уточнили в решението си дали той ще бъде съден заради изявленията си в медиите или за контакти с приятел в панталони и сладострастните му разговори в скайп с него. Все още не е ясно кога ще заседава църковният наказателен съд. Според познавачи на синодалните нрави обаче това няма да стане по-рано от Великден, който тази година се пада на 20 април. Архиереите ще се измъкнат от конфузната ситуация с оправданието, че идват Велики пости и не е богоугодно точно в тях да съдят свой събрат по расо.  В края на годината, когато гръмна скандалът за хомоизпълненията в обителта, той напусна манастира и се прибра при родителите си в София. Тогава той обясни, че млад мъж, с когото се запознал в скайп, го е

 

 изнудвал да му дава по 600 лв. 

 месечно и му плати шофьорски курс. Онзи пък го уличи, че самият Кирил му е дал пари и го е отпратил в столицата да наеме апартамент, където двамата да се отдават на ласките си. По-късно Кирил отказа да е говорил за гей изпълнения в Троянския манастир и дори се опита да се оправдае, че записът от скайп бил монтиран нарочно. Синодалите са взели решението си да го изпратят на църковно-наказателен съд, след като се запознаха с подробния доклад на игумена Григорий, който беше натоварен да направи проверка по случая. Пред „Монитор” калугерът дори разказа, че е общувал на живо само 2 дни с другия млад мъж, но преди това си пишели и говорили в скайп повече от 2 месеца. Той категорично отрече да има каквито и да било гей връзки в обителта и заяви, че всеки се счита за невинен до доказване на противното. 

Епископ Борис изгонен от Бачковския манастир

Игумен разжалван за шведска тройка

Синодът решава днес какво да прави с гейовете в Троянския

 

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

В. "МОНИТОР", 20.02.2014

                                        Бившият игумен Борис не пропуска банкети.

 

Агатонийският епископ Борис е разжалван от поста игумен на Бачковския манастир заради сексоргии с икономката на светата обител и монахини. За настоятел на обителта е определен архимандрит Симон, който е от манастирското братство и се ползва с неопетнено име както сред калугерите и в църковните среди, така и сред вярващите в селищата наоколо. Това съобщиха от Синодалната палата. Решението за отстраняването на епископ Борис бе взето на заседание на Светия синод вчера. Преди това

 

архиереите разгледаха доклада на комисията,

 

 която бе сформирана в средата на януари, за да разгледа поведението му, както и се запознаха с клипчетата в интернет, от които става ясно, че бившият вече игумен е герой в сексоргия. Той бе информиран за решението на синода веднага след гласуването вчера и уведомен, че трябва да напусне обителта до края на деня.Синодалните старци го изпращат на покаяние в Рилския манастир до произнасянето на църковния съд. Магистратите в раса ще определят наказанието му. То може да бъде както временна епитимия (наказание), отнемане на сана и дори низвержение, което означава разпопване. Все още не е решено, кога църковния тсъд ще заседава по наказателното дело срещу Борис Агатонийски.В края на януари той бе поставен под запрещение от Светия синод. Това означава, че той няма право да служи. Заради женкарството си бе изключен и от всички листи на кандидатите за митрополити на Българската православна църква. Днес синодалните старци ще решават какво да правят с монасите в Троянския манастир, които са уличени в гей връзки.Те получиха доклада от проверката на тамошния игумен Григорий със закъснение повече от две седмици в последния момент във вторник. Затова те си оставиха един ден за обстойно запознаване с материалите от проверката, направена от Григорий. Днес владиците ни трябва да кажат

 

 дали признават за хомосексуалните оргии 

 

 там или не, както и да обявят наказание за провинилите се. Те все още не са решили дали да не гласуват наказание и на игумена Григорий за това, че не си е отварял очите и не е сигнализирал навреме в Синодалната палата за плътските наслади на калугерите.

Въвел драконовски мерки за снимки

Обикновените миряни вярват, че отстраняването на игумена може да доведе до положителни промени в обителта. „Откакто Борис стана игумен, се въведоха драконовски мерки за фотоснимки. Обикаля из двора на манастира някакъв мустакат и едър мъж, който крещи непрекъснато, че снимането е забранено. Виковете му са на български и към чужденци, които не могат да го разберат и не знаят защо им се кара. В двора на манастира бе направено шадраванче с някакви кичозни скулптури, което не е подходящо на фона на вековните сгради наоколо”, коментираха богомолци вчера.

 

Синодални игри

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

В-к "МОНИТОР", 20.02.2014г.

Справедливостта, особено когато иде реч за логично следващата й част – наказанието, в някои среди у нас е твърде относителна. Като онази крехка относителност, която толкова често пречи на зара да се спре на шестицата. Или като онази идиотска игра „тука има – тука нема”. Хем знаеш, че измамата е пълна, хем се престрашаваш с отчаяността на сирак да се хванеш за нея с надеждата, че може и да я надхитриш. Тя обаче е измама и си остава измама, колкото и да прилъгваш късмета. Ей такава игра „тука има – тука нема” разиграват синодалните ни старци от месец време насам. Троянският манастир се тресе от скърцащи кревати, пардон, от сексскандал. Владиците ни се правят, че там всичко е спокойно, „тука такова нещо нема”. И свидетели се появиха, и калугер Кирчо си разказа пред медиите кога, как с кого се е запознал в скайп, какви пари му е искало онова момче и за разни други работи. Въпросното момче пък си каза как двамата са щели да си наемат апартамент в София, каза и за баба Гуси и Фроси, и прочие. Срещу гейдружинката излязоха и обществеността, и медиите. Нашите старци обаче мълчат. Те назначиха една комисия и решиха, че с нея ще потулят нещата. Само че този път не познаха! Защото на вярващите им дойде в повече от гейове, требничари, архонти и всякакви менти в църквата. Този път вярващите са за промяна в църквата и няма никакво съмнение, че няма да се огънат под елейните слова на клириците, защото те просто нищо не казват и нищо не правят. С едно малко изключение – в подкрепа на собственото си нищоправене включиха някой и друг синодален нагаждач да пише коментари под публикациите срещу лошите журналисти, които не вярват в нищо и са врагове на църквата. В Българската православна църква, към която се числим и ние, православните християни, а не само клириците, има и не малко вярващи журналисти. Аз съм една от тях. И затова имам пълното право да попитам: Докога архиереите ще мерят с двоен аршин? Докога архиереите ще се правят на умрели лисици, когато иде реч за очистване на стадото от мършата? Докога за едни ще хвърлят зара на шестима, а на други ще обръщат кутийката с „тука нема”?Недопустимо е втори месец след като гръмна скандалът в Троянския манастир, синодът да не получава доклада от проверката на игумена Григорий там. Той го внесе на заседание на синода едва във вторник. В същото време архиереите бяха значително по-експедитивни, когато трябваше да се реши казусът развратен женкар ли е игуменът на Бачковския манастир Борис или не. И тутакси го извадиха от листата с кандидатите за митрополити. Вчера те го разжалваха и от поста. Далече съм от мисълта да бъда защитница на Борис. Но прави впечатление, че когато въпросът опира до някой, който е в реалната конкуренция за кариерно издигане, веднага се намира бързо решение. И обратното - когато някой си редови монах се заиграва с момченца или момиченца, все едно нищо не се случва в църквата ни. Наглостта стигна дотам, че преди няколко години синодалите потулиха педофилски скандал в Софийската семинария, а и не само там. Да се надяваме, че вече са проумели – мърдане няма. Вярващите искат обективен и неподкупен клир, а не зависими владици, които да гласуват според интересите на персоналните си покровители.