Е, както е тръгнало, съвсем скоро, може да се преквалифицирам и в сценарист.
Дали имам талант и за това, още не е ясно. Но животът около мен ми задава такива сюжети, че във всички случаи ще провокирам хорския интерес. Казано направо, те, сценариите, сами са се написали. Някои дори го докарват продължение на отдавна гледани сюжети. Толкова отдавна, че забравихме точно кога, но във всички случаи, беше по времето на Тодор Живков. Смятайте, излиза някъде преди 30-ина години. Ле-ле! Преди толкова време, а сме си все същите. Е, не на лице, нито на фигура. Но на манталитет.
"Хайде, де! Откъде накъде?! Европейци сме, онова беше соца - мръсния, долен, гаден, съветски, българо-съветски, съветско-български, георгидимитровски, вълкочервенковски, правешки и какъвто още се сещате социализъм. Сега сме европейци! Мислим по европейски. И в ЕС сме вече втора година", чувам някой отсега да ми се ежи.
Може, ама пак сме си в соца, колкото и да ми се напъвате да ми доказвате обратното. И да не се хабя напусто в писмовна словестност (вместо да си стягам багажа за морето), ви онагледявам гореказаното свое твърдение и най-тържествено се заклевам в излинялата си пионерска връзка, че е вярно. Вярно е, честна пионерска! Тук козирувам, ама няма как да ме видите, щото за времето, което ви говоря домашни видеокамери нямаше. И дори домашното видео беше забранено, т.е. разрешено беше, ама само за номенклатурните кадри. За нас, останалите, ха завъртиш филмче у дома, ха ти спрат тока и блокират видеото. И докато се усетиш, цъфнали двама другари милиоционери. Пребарват ти видеото, естествено блокирано от самите тях с дръпването на шалтера, водят те в районното и там изписваш обяснения две кофи мастило откъде ти е видеото, кой ти го е купил от Кореком (щото пак само номенклатурата имаше право да пазарува оттам), и защо гледаш американски филми, а не български и съветски? Е, понякога се случваше и някое наше родно попадение, като филма "Топло" на режисора Володя Янчев, което ни помагаше някак си да преглъщаме 1-ва програма по телевизията с всичките партийни величия, явяващи се по нея.
Тези дни такива етюди се разиграха вкъщи, че някак си сравнението с времето от преди 30-ина години се наложи от само себе си. Което за сетен път потвържава, че сме си същите - преоблечени в комплексарство по Европа соцчовечета.
Фактите:
Нали живея в родна соцпанелка от 70-е, та се наложи всички съседи по вертикала колективно да сменяме водопроводните тръби. И, както си му е редът от едно време, събрахме пари, викнахме майстори, дадохме им законно установеното по нашите земи от времето на зрелия социализъм предплащане, наречено с непознатото в никой друг език понятие "капаро", и ги пуснахме в апартаментите си да поевропейчват социалистическия ни водопровод. Постараха се, хората, каквото можаха, ненаправиха; каквото не можаха, направиха.
У нас направиха това:
Питате се какво е?
Това е стена - между банята и кабинета ми, бяла, измазана наскоро, стена за чудо и приказ. Беше, поне преди да влязат майсторите у дома. След влизането им в банята, по неясни никому причини и закони на гравитацията, (те твърдят, че са били с кангото надолу), ама дупката се пробила (зер не те, а самият Гагарин в безтегловност я е пробивал) хоризонтално между банята и стаята.
Излишно е да уточнявам, че никой не пое отговорността. Нямаше дори извинение, освен репликата : "Лабава ти е стената". Тук ви спестявам "разговора" със собственика на фирмата и сюрията пияни негови подопечни. Изразните ми средства ще ви впечатлят. Но не впечатлиха "майсторите".
Наложи се изпитан във всякакви моменти, години наред Тодор, да се потруди. През това време аз продължавах да форсирам метлата около него на тема "майстори", докато накрая той ме попита: "Знаеш ли коя част от творчеството ти харесвам най-много?"
Поласкана и озадачена, попитах: "Коя?"
"Мълчанието", беше лаконичният му отговор и продължи невъзмутимо да замазва с гипса.
Единственото, което имах сили да сторя след това, беше да продължа да кълцам още по-енергично салатата в кухнята.
Е, сега, може ли някой да ме обори, че българинът се е отървал от социалистическия манталитет?! Преди да отговорите с "да" или "не",
Дали имам талант и за това, още не е ясно. Но животът около мен ми задава такива сюжети, че във всички случаи ще провокирам хорския интерес. Казано направо, те, сценариите, сами са се написали. Някои дори го докарват продължение на отдавна гледани сюжети. Толкова отдавна, че забравихме точно кога, но във всички случаи, беше по времето на Тодор Живков. Смятайте, излиза някъде преди 30-ина години. Ле-ле! Преди толкова време, а сме си все същите. Е, не на лице, нито на фигура. Но на манталитет.
"Хайде, де! Откъде накъде?! Европейци сме, онова беше соца - мръсния, долен, гаден, съветски, българо-съветски, съветско-български, георгидимитровски, вълкочервенковски, правешки и какъвто още се сещате социализъм. Сега сме европейци! Мислим по европейски. И в ЕС сме вече втора година", чувам някой отсега да ми се ежи.
Може, ама пак сме си в соца, колкото и да ми се напъвате да ми доказвате обратното. И да не се хабя напусто в писмовна словестност (вместо да си стягам багажа за морето), ви онагледявам гореказаното свое твърдение и най-тържествено се заклевам в излинялата си пионерска връзка, че е вярно. Вярно е, честна пионерска! Тук козирувам, ама няма как да ме видите, щото за времето, което ви говоря домашни видеокамери нямаше. И дори домашното видео беше забранено, т.е. разрешено беше, ама само за номенклатурните кадри. За нас, останалите, ха завъртиш филмче у дома, ха ти спрат тока и блокират видеото. И докато се усетиш, цъфнали двама другари милиоционери. Пребарват ти видеото, естествено блокирано от самите тях с дръпването на шалтера, водят те в районното и там изписваш обяснения две кофи мастило откъде ти е видеото, кой ти го е купил от Кореком (щото пак само номенклатурата имаше право да пазарува оттам), и защо гледаш американски филми, а не български и съветски? Е, понякога се случваше и някое наше родно попадение, като филма "Топло" на режисора Володя Янчев, което ни помагаше някак си да преглъщаме 1-ва програма по телевизията с всичките партийни величия, явяващи се по нея.
Тези дни такива етюди се разиграха вкъщи, че някак си сравнението с времето от преди 30-ина години се наложи от само себе си. Което за сетен път потвържава, че сме си същите - преоблечени в комплексарство по Европа соцчовечета.
Фактите:
Нали живея в родна соцпанелка от 70-е, та се наложи всички съседи по вертикала колективно да сменяме водопроводните тръби. И, както си му е редът от едно време, събрахме пари, викнахме майстори, дадохме им законно установеното по нашите земи от времето на зрелия социализъм предплащане, наречено с непознатото в никой друг език понятие "капаро", и ги пуснахме в апартаментите си да поевропейчват социалистическия ни водопровод. Постараха се, хората, каквото можаха, ненаправиха; каквото не можаха, направиха.
У нас направиха това:
Питате се какво е?
Това е стена - между банята и кабинета ми, бяла, измазана наскоро, стена за чудо и приказ. Беше, поне преди да влязат майсторите у дома. След влизането им в банята, по неясни никому причини и закони на гравитацията, (те твърдят, че са били с кангото надолу), ама дупката се пробила (зер не те, а самият Гагарин в безтегловност я е пробивал) хоризонтално между банята и стаята.
Излишно е да уточнявам, че никой не пое отговорността. Нямаше дори извинение, освен репликата : "Лабава ти е стената". Тук ви спестявам "разговора" със собственика на фирмата и сюрията пияни негови подопечни. Изразните ми средства ще ви впечатлят. Но не впечатлиха "майсторите".
Наложи се изпитан във всякакви моменти, години наред Тодор, да се потруди. През това време аз продължавах да форсирам метлата около него на тема "майстори", докато накрая той ме попита: "Знаеш ли коя част от творчеството ти харесвам най-много?"
Поласкана и озадачена, попитах: "Коя?"
"Мълчанието", беше лаконичният му отговор и продължи невъзмутимо да замазва с гипса.
Единственото, което имах сили да сторя след това, беше да продължа да кълцам още по-енергично салатата в кухнята.
Е, сега, може ли някой да ме обори, че българинът се е отървал от социалистическия манталитет?! Преди да отговорите с "да" или "не",
изгледайте и сравнете:
Няма коментари:
Публикуване на коментар