понеделник, 31 януари 2011 г.

В професията все по-често се изтиква напред собственото „аз”

Доц. Златица Петрова, директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”:
ВЪЗГОРДЯВАНЕТО СЪЩО ВОДИ ДО ЛЕКАРСКИ ГРЕШКИ
За по-малко от година установихме 12 случая на смърт заради небрежност

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Лекарите от „Пирогов” проявили високомерие

Трима доктори виновни за срязаната здрава ръка
Пациентите се жалват най-много от лошо обслужване и фатални грешки

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 28 януари 2011 г.


Най-малко трима лекари са виновни за погрешно срязаната здрава ръка на едногодишното момиченце в „Пирогов”, вината не е само на доц. Павка Тричкова. Това показват първоначалните данни от проверката на медицинските одитори в спешната болница, които от вторник гледат цялата документация по случая под лупа, съобщи за „Монитор” директорката на Изпълнителната агенция „Медицински одит” доц. Златица Петрова.В случая въпросът съвсем не опира до техническа грешка, независимо че в историята на заболяването

погрешно е записана операция

на дясната, здрава ръка, вместо лявата, която е била с накриво калцирана кост на пръстчето, коментира шефката на агенцията. Детето пострадало, след като асансьорна врата притиснала ръката му и последвало неуспешно лечение в пловдивска болница. Според нея вината е на целия екип, работил по случая, тъй като от рентгеновите снимки, предоперативната епикриза, обективният статус на детето и придружаващата медицинска документация пределно ясно личи коя ръка е за операция. Доц. Петрова подчерта, че заради високия си професионализъм някои лекари проявяват високомерие и не преглеждат предварително пациента. Такъв е и случаят с едногодишното момиченце в „Пирогов”. По време на разговорите ни самата доц. Павка Тричкова, която е великолепен хирург, призна, че всичко е било приготвено от екипа й и тя направо е влязла в операционната да оперира, каза още шефката на „Медицинския одит”.По думите й одиторите ще

приключат проверките там не по-рано от седмица

Тя бе категорична, че санкции заслужава целият екип. Проверката започна, след като лекари от „Пирогов” срязаха здравата, а не болната ръка на дете и едва не го оперираха по погрешка в понеделник в операционната към отделението по „Хирургия на ръка, реплантация и микрохирургия”. Малката Виктория Иванова, която е на една годинка и десет месеца, била докарана от Пловдив от родителите си. Парченце от костта на едното пръстче започнало да се калцира накриво. В „Пирогов” лекарите решили да направят втора операция. След извеждането на момиченцето от операционната обаче родителите с ужас установили, че вместо дясната ръчичка хирурзите са бинтовали лявата. Шефката на отделението доц. Павка Тричкова, която трябвало да направи операцията, им обяснила, че е установила грешката веднага щом направила първите разрези на кожата, а после побързала да зашие раната и превърже детето. Според нея това се дължало на техническа грешка в документацията.Като причина за все по-често допусканите напоследък лекарски грешки доц. Златица Петрова посочи нарушената организация на целия път на пациента в болницата – от приемането му през изследванията до операционната маса и проследяването от лекуващия лекар в следоперативния период.Над 570 жалби от пациенти и близки на починали са подадени в Изпълнителната агенция „Медицински одит” от май до декември 2010 г., съобщи още доц. Златица Петрова. От тях 75% са за лошо качество на медицинската помощ. Агенцията е направила 140 проверки по тях, като в 45 на сто от случаите действително е установила, че качеството е лошо. В други 12 случая е одиторите са доказали лекарски грешки. Всички са завършили със смърт. От 300 до 600 лв. е глобата, която може да наложи Медицинският одит на лекар за подобно провинение, а на болницата - от 500 до 2000 лв. при първи инцидент, а при втори от 8000 до 20 000 лева.

сряда, 26 януари 2011 г.

Лекар едва не осакати момиченце

Хирург сряза здравата ръка на дете
Провинената доц. Павка Тричкова пред уволнение, още двама с наказания

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 27 януари 2011 г.


Лекари от „Пирогов” срязаха здравата, а не болната ръка на дете и едва не го оперираха по погрешка, съобщиха от спешната болница вчера. Инцидентът се е разиграл в понеделник, на 24 януари, в операционната към отделението по „Хирургия на ръка, реплантация и микрохирургия”. Малката Виктория Иванова, която е на една годинка и десет месеца била докарана от родителите си заради едно счупено и друго премазано пръстче,които пострадали при затваряне на асансьорна врата. В Пловдив, където Виктория била оперирана преди това, операцията се оказала неуспешна. Парченце от костта на едното пръстче започнало да се калцира на криво. Затова и родителите я довели в София. От спешния детски кабинет веднага насочили родителите и детето към отделението по „Хирургия на ръка, реплантация и микрохирургия”. Дежурните екипи тутакси вкарали детето в операционната. Час по-късно, когато обаче малката пациентка била изведена оттам, родителите й с ужас установили, че вместо дясната ръчичка хирурзите са бинтовали лявата. Доц. Павка Тричкова лично обяснила на майката, че е установила грешката веднага, щом направила първите разрези на кожата, а после побързала да зашие раната и превърже детето. Тя ги уверила, че в резултат на лекия разрез няма да има никакви последствия от увреждания за Виктория, а белегът от него ще изчезне съвсем скоро. Доц. Тричкова се е водила от документацията. Според техническа грешка в нея, направена още при приемането на детето в „Пирогов”, било записано, че болната ръка е не дясната, а лявата, обясниха от спешната болница.Въпреки това завеждащата отделението доц. Павка Тричкова, която е назначила спешната операция на детето и го е вкарала в операционната, да бъде уволнена, а лекарките д-р Даниела Паскалева и д-р Юлия Кирилова, които също имат отношение към случая, да бъдат наказани с предупреждение за уволнение. Това решила вчера на свое извънредно заседание комисията по етика към „Пирогов”. Предложението си тя внесе още същия ден на директора на спешната болница доц. Димитър Раденовски, който до дни ще каже дали ще разпише заповедта за уволнение на доц. Павка Тричкова и последните предупреждения на другите две лекарки.Нямам какво да кажа, случаят ще бъде разгледан, лаконичен бе председателят на Националната етична комисия към Българския лекарски съюз проф. Милан Миланов, който е и шеф на клиниката по реанимация в „Пирогов”.Ще подпомогнем родителите с всякаква консултантска помощ и с адвокат. Случаят с Виктория не е единственият в „Пирогов” в последните две години, каза д-р Стойчо Кацаров – член на Управителния съвет на Центъра за защита правата в здравеопазването, и определи случая като безобразен и скандален. Оттам напоследък буквално валят жалби при нас за лекарски грешки, добави д-р Кацаров.
.

Грешки в бяло

Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 27 януари 2011 г.

Дали защото някои лекари не са толкова добри, колкото други, или пък защото и добрите лекари имат лоши дни, понякога стават грешки. Което впрочем е напълно нормално. Но само при положение, че грешките се случваха в извънработно време. У нас обаче те не само се случват в работно време, но и сякаш стават закономерни. Което създава не само неудобства на болните, но и реална опасност за здравето и живота им. За някои пациенти те се оказват фатални.Лекарските грешки, независимо при какви обстоятелства са допуснати, попадат под ударите на законите с цялата им тежест. Така е в цивилизования свят. Така е в Европейския съюз, част от който сме и ние. Така би следвало да е и у нас, поне що се отнася до разписаното в ред нормативни документи. Но ако се съди по наказуемостта на сгафилите с пациенти доктори, дори на тези, чиито болни са издъхнали заради едното недоглеждане, разсеяност, сутрешен махмурлук или тривиално нехайство, се оказва, че сме далече от останалите страни от ЕС. Само за сравнение - над 40 000 са жертвите на лекарски грешки в Общността, за които лекарите са осъдени. У нас всяка година между 500 и 1500 човека търсят правата си в съда след лекарска грешка, която в 60% от случаите е довела до смърт. Десетки от тях успяват да ги спечелят, но не защото съдебната ни система е калпава или пък законите лоши, а най-често заради липсата на медици от съответната специалност, които да дадат ясна, точна и обективна преценка на извършеното от лекаря и така да подпомогнат съдопроизводството.Причината за това, колкото и странно да звучи, се корени в един твърде недемократичен член от Етичния кодекс на Българския лекарски съюз. В него се забранява лекар да дава оценка за работата на свой колега, което е прецедент, откъдето и да бъде погледнато. Парадоксално е, че вместо да чисти името си от некадърниците и мърлячите в редиците си, въпросната съсловна организация, всячески ги прикрива. С което впрочем съвсем не печели уважението на обществото. Случаите на лекарски грешки стават все повече, но отнетите им права остават нищожно малко – само три случая, в два от които заради уронване престижа на колега, сиреч – разчистване на лични сметки или просто защитаване на интереси - гилдийни и приятелски. У нас за лекарски грешки се чува и етичната комисия на съсловната организация имитира дейност едва когато някой случай влезе в медиите и повече не може да бъде скрит. Така бе с починалото 4-годишно момиченце в ИСУЛ. Въпреки оживените дебати, провокирани от трагичния инцидент, вече половин месец откакто въпросната комисия мълчи. Повече от сигурно е, че членовете й ще останат безмълвни колкото е възможно по-дълго време и след случая с едногодишната Виктория, чиято здрава ръчичка бе срязана в операционната по погрешка вместо болната. Ще останат безмълвни поединично и вкупом така, както БЛС мъчи вече година и половина на над 40 жалби, изпратени им от различни пациентски организации. Което говори само едно – ако лекарите имат нужда от параван, обществото ни от данъкоплатци и хора, които си плащат здравните осигуровки, няма нужда от него. Обществото ни има нужда да върне доверието си в българския лекар – нещо, за което съсловната му организация и етичната й комисия не правят нищо. Ако въпросният БЛС няма сили да очисти редиците си от мърлячите, то да делегира права на сдруженията по специалности да свършат това. Защото когато става дума за гилдията на кардиолозите или ортопедите например никой техен представител няма да търпи да го слагат под общ знаменател с мърляча д-р Едикой си от N-ската хирургия, но ще направи всичко възможно да се разграничи от него. Впрочем тази практика съществува в не една и две европейски страни.
.
.

След заплахи за саботаж на четиримата монаси

Търсят нов игумен за Троянския манастир

Калугерите: Определеният за поста Григорий Лозев пие и псува


Силвия Николова,
В. "МОНИТОР", 26 януари 2011 г.


Светият синод пак ще търси игумен за Троянския манастир, след като калугерите от обителта скочиха срещу определения от архиереите за поста архимандрит Григорий Лозев, съобщиха от Синодалната палата вчера.След създалата се ситуация вече се обсъжда възможността той да не бъде въдворен (въведен в длъжност - б.ред.) за игумен на 30 януари, както решихме на заседание на синода, и да търсим ново решение. Това заяви за „Монитор” Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, който е един от владиците, гласували за Григорий Лозев. По думите на дядо Кирил Лозев имал качества.Според решението на синодалите въдворяването му трябва да бъде извършено от Сливенския митрополит Йоаникий, който е предложил скандалния архимандрит за поста и е негов изповедник и духовен наставник.

Достатъчно е патриарх Максим да разпореди спирането на процедурата


за да не се осъществи игуменството му, а на 20 февруари на заседание на синода да издигнем за гласуване нова кандидатура. Това каза още дядо Кирил и подчерта, че такава ситуация няма да бъде прецедент, нито скандал, а нормално и демократично решение, съобразено с волята на братството от Троянската света обител.Не желаем да обиждаме архиереите и Светия синод, ценим техните решения, но Григорий няма да приемем. Той е пияница, грубиян, обижда и псува. Без бири и литър вино на ден не минава. Като се напие, ляга и спи, разказа йеромонах Кирил от обителта и добави: Как се управлява обител, спейки? Това е един от трите най-големи манастира и културен паметник. Няма да допуснем един алкохолик да ни излага и да подронва името на обителта.Четиримата монаси, които живеят там – Августин, Пахомий, Кирил и Филарет, описват своеволията на бъдещия си началник в писмо до патриарх Максим и настояват да им изпратят друг за началник. В документа те изтъкват и факта, че Григорий Лозев не е от братството на манастира, а живее при тях от година и половина, тъй като вече е изгонен от Рилския и от Бачковския манастир за грубиянщини, а преди няколко години е уволнен от поста протосингел на Сливенска митрополия заради некадърност.

Настояваме да ни бъде определен друг игумен


който да бъде достоен авторитет и лице на църквата, заявяват монасите още в писмото.Ще се борим с всички средства, но няма да допуснем Григорий да ни излага, категоричен бе още пред „Монитор” йеромонах Кирил. Всички ние сме образовани хора, дошли сме тук не защото няма къде да отидем, а да служим на Бога и да сме в услуга на Българската православна църква. Ако обаче ни го наложат, ще го саботираме и ще го принудим сам да се махне от Троянския манастир, категоричен бе той.Аз съм изповедник на Григорий, аз знам защо съм го предложил, но мен никой не искам да ме изповядва. Въпросът ви граничи с изповедта. Така Сливенският митрополит Йоаникий, който е предложил кандидатурата на скандалния Григорий, се сопна на питането на „Монитор” с какви мотиви и заради какви качества го е предложил на синода.

сряда, 12 януари 2011 г.

"Лошадки", Юлия Вознесенская



Вдоль заката проходили лошади...

И губами трогали закат.
Были лошади людьми заброшены
Не за прегрешения – за так.
Без работы спины стали гладкими,
Позабыли про седло и кнут.
Только нет теперь уж их «лошадками»
Дети никогда не назовут,
И не выйдут ласковые женщины
Хлебом-солью встретить у ворот…
Тяжко им, неназванным, не встреченным,
И не в радость им солнцеворот.
Иногда они изойдут над кручами,
Где шуршит из-под копыт руда,
И стоят, и, спрятавшись за тучами,
Издали глядят на города,
На мертвые пустые города…

(из "Путь Кассандрый или приключения с макаронами", Юлия Вознесенская)

Рекомендую всем любителем фэнтази. За скачание нажмите заглавие, еще:

http://lib.aldebaran.ru/author/voznesenskaya_yuliya/voznesenskaya_yuliya_put_kassandry_ili_priklyucheniya_s_makaronami/voznesenskaya_yuliya_put_kassandry_ili_priklyucheniya_s_makaronami__0.html




Вендета за д-р Михаил Маджунов във Facebook

Отнемат правата на доктора от ИСУЛ
Починалата Гергана била с тежка вирусна инфекция, показва проверка

Силвия Николова, В. "МОНИТОР", 13 януари 2011 г.

Лекарските права на д-р Михаил Маджунов от ИСУЛ, чиято 4-годишна пациентка Гергана Илиева издъхна след операция на сливиците, ще бъдат отнети временно. Това предлага Изпълнителната агенция „Медицински одит” на министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов и на Българския лекарски съюз, съобщи вчера нейната директорка доц. Златица Петрова. Той няма да има право не само да оперира, но дори и да преглежда, докато с категоричност съдът не се произнесе в неговата вина или невинност. Ако обаче се окаже, че д-р Маджунов има вина за смъртта на 4-годишната Гергана, по преценка на БЛС лекарските му права могат да бъдат отнети завинаги. Ако обаче е невинен,той пак ще се върне в операционнатаразясниха от съсловната организация. По думите на председателя на централната етична комисия към БЛС проф. Милан Миланов конкретно предложение за положението на лекаря ще бъде направено най-рано идната седмица, когато се очаква да завърши и проверката на етичната комисия на лекарите за София-град, която се занимава със случая.Подценяване на състоянието на детето в следоперативния период и слаб контрол от шефа на детското отделение по уши, нос и гърло върху работата на д-р Маджунов установиха медицинските одитори. Пълният доклад вече е предаден на прокуратурата.Това е първият трагичен случай на операция на сливици в нашата болница от 35 години насам. Направихме цялостна проверка за 30-годишния стаж на д-р Маджунов. Специалистите трябва да кажат какво да се прави по-нататък, коментира директорът на лечебното заведение доц. Бойко Коруков. Той обясни, че при подобни операции съществува риск, макар и минимален. За три десетилетия трудов стаж д-р Маджунов бил оперирал над 10 000 деца. Доц. Коруков подчерта, че въпросният лекар се води за един от най-опитните специалисти.Участници в социалната мрежа Facebook междувременно заплашиха хирурга с вендета. В създадена специална група – „Изродът Михаил Маджунов (от ИСУЛ)”.Някои от участниците в нея дори се заканватче ще „видят сметката на това лекарче“. От групата в социалната мрежа призовават хората и близките на издъхналата Гергана да се съберат утре в 12 часа пред болницата. „Ако не сме там, все едно нищо не сме постигнали. Не се предавайте точно сега!“, гласи призивът.Операцията на 4-годишната Гергана Илиева е извършена по правилата за добра медицинска практика, но е подценено следоперативното є проследяване, заключи вчера лекарската контролна комисия при ИСУЛ, която бе назначена по случая. Осемчленният є състав обаче е категоричен, че след изваждането на сливиците детето е развило възпалителен процес на дихателната система в резултат на вирусно заболяване.

Пациентите настояват за уволнение

Не може да сме съгласни подобен лекар да продължава да работи, той трябва да бъде уволнен, а правата му отнети завинаги, заяви Пламен Таушанов – председател на Българска асоциация за закрила на пациентите. Недопустимо е да се правят опити за прехвърляне на отговорността върху други лица, допълни той.Повече от два часа разговаряха вчера омбудсманът Константин Пенчев и шефът на ИСУЛ доц. Бойко Коруков по скандалния случай с починалото 4-годишно дете.

До 20 000 лева глоба за ИСУЛ

Регистър за лекарски грешки

Случаят с починалата 4-годишна Гергана Илиева след операции на сливиците ме провокира да потърся две мнения в рубликата ни "Сблъсък"

В. "МОНИТОР" 12 януари 2012 г.

Да се създаде единен регистър на лекарските грешки, в които да бъде вписвано името и провинението на всеки лекар, допуснал отклонение от нормите на добрата медицинска практика и неспазване на етичните норми на професията. Този въпрос бе повдигнат отново в последните дни след смъртта на 4-годишната Гергана, която издъхна в мъки на операционната маса в ИСУЛ заради поредица от лекарски грешки, и бебето във фризера на 17-годишната родилка в горнооряховската болница. След като членове на Българския лекарски съюз предложиха създаването на такъв регистър преди няколко месеца, сега те бият отбой и категорично не желаят създаването му.Междувременно няколко пациентски организации излязоха със свои становища по въпроса, както и с предложения как порочната практика на навикване на пациенти от лекари или пък неглижирането им да спре, а нивото на болнична помощ да влезе в рамките на европейската визия на добра медицинска практика.


ЖЕНИ АДЪРСКА, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания:

БЛС да порицава провинилите се

Редно е да има регистър на лекарските грешки, като той трябва да се води стриктно от Българския лекарски съюз. Така както докторити в цял свят имат респект от своята съсловна организация и се доверяват на нейната професионална преценка, когато трябва да бъдат защитени и имат основание да бъдат защитени, така трябва да е и тук, а не да се работи на принципа „Гарван гарвану око не вади”. Медиците са тези, които трябва да потвърждават или отричат случаите, в които те грешат. Защото безгрешни няма. Който не работи, той не греши. Според мен обаче самата дефиниция лекарска грешка е сбъркана. Аз не мога да си представя, че до момента нито веднъж не е имало прецедент на лекарска грешка, че тя да не бъде обсъждана. И да избухне скандал точно сега, след смъртта на 4-годишното момиченце в ИСУЛ – прецедент, който потресе цялата ни общественост. Явно юридически дефиницията за понятието „лекарска грешка” куца.Българският лекарски съюз е този, който трябва да порицава своите членове, които не са професионално подготвени или са допуснали грешки, и съответно да защитава онези от тях, които неправилно са уличени или набедени. Това е твърде специфична материя и никой друг не би трябвало да го прави. За да се постигне такъв механизъм, съсловната организация обаче трябва да бъде изключително принципна, да работи по строго спазвани правила и за добра медицинска практика, и за спазването на етичните норми и всичко онова, което ги прави различни от останалите граждани и изпълнители на каквато и да било дейност. Докторската професия е специфична.В Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания не минава седмица, в която да не ни се оплакват от лекари – от високомерно и презрително отношение. Някои пациенти дори твърдят, че са мразени от медиците. Доколкото мога, аз се опитвам да ги разубеждавам, защото твърдо съм убедена, че лекарят не може да мрази своя болен. Понякога не мога да си позволя да ги разубеждавам, защото наистина има истории с грубо отношение. Пациентът да е в правото си да изисква най-доброто, но само ще спечели, ако се съобрази с това, че на лекаря не му е лесно в определена ситуация. Нужна е отстъпчивост и от двете страни, което не означава, че лекарите не бива да са на 100% професионалисти и на 100% отдадени на работата си. Болният човек не е виновен, че системата куца по икономически причини. Но и лекарят не е виновен, че е поставен да работи в абсурдна ситуация. Само ще спечелим, ако и едните, и другите положим максимални усилия да се разбираме и да не се сърдим един другиму, защото не е възможно да се разболяваме по график, когато здравната каса е в състояние да финансира лекарите и болниците.


ПРОФ. Д-Р МИЛАН МИЛАНОВ, председател на Комисията по лекарска етика на Българския лекарски съюз:

По света няма такава практика


Не е редно да се прави единен регистър на лекарските грешки. Казах го още преди 3-4 месеца, когато възникна този въпрос. Подобно нещо няма никъде по света, не е нужно да го има и у нас. Всеки, който работи, независимо в коя сфера, може да сбърка. Само този, който не работи, не греши. Какъвто и да е лекарят, от каквато и специалност да е, той иска да помогне на болния и се старае да го направи. Той обаче не може да носи последствия от неуспешно лечение на тежко заболяване, за което той самият няма никаква вина. Квалификацията, опитът, уменията могат да му позволят той да бъде по-добър или по-лош лекар. Това, че на десетата си или на двадесетата година от стажа си е направил някакво нарушение и пациентът и близките му не са доволни от неговата намеса, не означава, че той трябва да бъде вкаран в някакъв регистър и да търпи последствия, оказващи давление върху неговата работа. Затова питам кой от архитектите и строителите на Слънчев бряг например, превърнали този прекрасен курорт в бетонно гето, е влязъл в такъв регистър. Да не би някой от бившите управляващи, които ни доведоха дотук, да е влязъл в регистър, който да му забранява повече да управлява в бъдеще?! Никоя от обществените и професионалните групи нямат такъв регистър. Единствените, нетърпящи последствия за работата си, ако се въведе такова нещо, трябва да са гробарите, тъй като нищо не могат да объркат фатално.В този аспект личното ми мнение като шеф на етичната комисия при БЛС е крайно негативно. Българските закони – Наказателният кодекс и Гражданскопроцесуалният кодекс, в които са разписани наказанията за лекарските грешки, са много добри и съобразени с европейските. В тях ясно и точно е указано какво е лекарска грешка и какви наказания следват, а съдът решава каква да бъде санкцията на медика – той издава присъда и отнема лекарски права при необходимост. В България има три инстанции, които могат да отнемат лекарски права за определен период или завинаги. Освен съдът, това са министърът на здравеопазването и Комисията по лекарска етика към Българския лекарски съюз. Би трябвало обаче, както е в повечето страни от Европейския съюз, при подобни инциденти, като този в ИСУЛ, министърът на здравеопазването и Комисията по лекарска етика да изчакат и да се съобразят с решението на съда. В противен случай може да се окаже, че една от страните му отнеме правата, а ако съдът прецени, че докторът няма вина, какво става?! Затова е редно водещо място да има съдът, докато другите две страни се съобразят с неговото решение и едва след това да се произнасят. Комисията по лекарска етика към Българския лекарски съюз съвсем не е безучастна, когато става дума за нарушения. Дори към момента имаме предложения за отнемане права на двама души, но те не са нито по случая в ИСУЛ, нито по случая в Горнооряховската болница. Ще ги обявим след като проучим каква е истината и се произнесем, за да не падне тъмно петно предварително върху някой колега. За да бъде избегната всякаква субективност, по устава на БЛС комисията предлага подобни санкции, а председателят на съсловната организация ги разписва. Съзнавам, че в една толкова обществено значима ситуация, като тези с починалото дете в ИСУЛ и бебето на 17-годишната родилка в Горнооряхоската болница, трябва да се взимат бързи и категорични решения. Но те трябва да бъдат обективни, а не под влиянието на емоциите. Ние, от Комисията по етика на Българския лекарски съюз, също правим проучване на двата случая и ще дадем своите становища.














МЕДИЦИНСКИЯТ ОДИТ В ИСУЛ УСТАНОВИ:

Проспали момента да спасят Гергана

Решават до дни съдбата на хирурга, извадил сливиците на детето

Бащата Пламен Йорданов два пъти я карал в болницата и два пъти я изписвали оттам като здрава.

Коментар

Наглост в бяло

понеделник, 3 януари 2011 г.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, ПРИЯТЕЛИ!
Да е благодатна и успешна 2011-а за вас и за Вашите близки!

След намеса на Дирекцията по вероизповеданията

Свещениците на трудов договор

Плащаме €50 000 на дядо Инокентий
До седмица ще бъдат изплатени 50 000 евро на митрополит Инокентий от алтернативния синод. Те ще бъдат преведени по сметка, посочена от него. Това съобщи директорът на Дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов вчера.Тази сума бе присъдена на българската държава от съда по правата на човека в Страсбург по дело, заведено от Инокентий и синода му. Искът, който бе за близо един милиард лева, не бе уважен от съда. Въпросните 50 000 евро ще бъдат преведени едва сега, тъй като чакахме 16 декември, когато бе крайният срок, в който те можеха да обжалват решението на съда, каза още Велинов.

Коментар

По европейски, ама не съвсем


Ние, българите, сме странно нещо. Уж се имаме за европейци. Твърдим, че по дух и култура отдавна сме в Европа, но когато иде реч за някои дребни неща, се оказва, че някак си оставаме встрани.Независимо че България вече четвърта година официално е приета в Европейския съюз и нейните граждани имат всички права и задължения, каквито имат гражданите на която и да е друга европейска държава, една малка група у нас са онеправдани от закона. Това са българските свещеници. В миналото точно от тези среди са се формирали водачите на българския народ. Българското духовенство, унижавано и поставяно на колене от бившата комунистическа власт, доживя не само да бъде забравено, но и направо подиграно в резултат на нечия чиновническа разсеяност. Оказва се, че хората, които са призвани да бъдат наши наставници, не фигурират никъде в класификатора на професиите. Пропускът е повече от обиден, особено като се има предвид, че там са залегнали водачите на други религии.Срамът е огромен. Не само за нехайните чиновници, но и за нас самите, които някак си пропускаме да си спомняме и отбелязваме приноса на Българската православна църква. Дали пък не е време дребната грешка, която ще бъде поправена, да ни подсети да си припомним постигнатото от БПЦ за българската държавност и духовност. Нека преосмислим отношението си към духовниците.

неделя, 2 януари 2011 г.

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил:

ВРЪЩАМЕ СЕ КЪМ ДУХОВНОСТТА,
НО НИ ЧАКА ОЩЕ МНОГО РАБОТА

Принесем ли плодове на покаяние
, на добродетелност,
състрадание и добри дела, Бог ще ни възнагради и ще ни даде всичко необходимо, а нашата Родина ще бъде обновена
Силвия Николова, В. "ПОЛИТИКА" 31 декември 2010 година
Предлагам разширен вариант на интервюто с дядо Кирил, поместено с седмичника "Политика"


Визитка
Pоден е на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод, Шуменско. През 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария. След завършването й през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската света обител. Следва в Богословския факултет на Атинския университет. Специализира в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тема "Участието на Руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през ХIХ век". За Варненски и Великопреславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г.

Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил:

Макар и бавно, се връщаме към духовността
Ако пречистим душите си, обществото ще се възроди

Силвия Николова, В. "МОНИТОР"
31 декември 2010 година


- Ваше Високопреосвещенство, през последните години Българската православна църква започна да заявява своите виждания по събития от обществения живот в страната. Кое от случилото се през 2010 година според вас е най-значимо?
- Безспорно, най-важното събитие в живота на Българската православна църква от последните години е тържественото шествие във връзка с изявяване становището на Светия синод по отношение на преподаването на религия в светските училища.
- То събра хиляди привърженици, но дотук ли ще спре инициативата, до шествието?
- Няма да спре дотук. Идеята за по-сериозно застъпване на предмета „Религия – православие” в българските училища под формата на задължителен предмет в никакъв случай не се изчерпва само с многохилядното шествие през септември. По въпроса Светият синод е сформирал комисия, която работи в тази насока. Вече имаме набелязани конкретни стъпки, като срещи с институции и политици, от които зависи приемането на идеята ни.- Защо църквата ни иска да въведе точно изучаване на „религия – православие” като задължителен предмет в училищата? Това ли е панацеята срещу престъпността и липсата на духовност?
- За панацея не може да се говори. Все пак обаче, изминаха твърде много години, две десетилетия от началото на промените до сега. Българската православна църква трябваше да заеме изцяло полагаемото й се място в обществото. Стараем се да превъзмогнем и да наваксаме инерцията от миналото, но не що се отнася, когато иде реч за отделянето на църквата от държавата. Това положение е формално.
- Формално?
- Да. Българската православна църква е богочовешка институция и в нея действат други закони и канони. Още в Стария Завет Господ е казал: „Моите пътища не са ваши пътища. Моите мисли не са ваши мисли.” Законът за вероизповеданията подчертава тази особеност на разделяне на църква от държава и това е много добре и за църквата, като цяло, и за държавата. В същото време Българската православна църква трябва да вземе отношение по всички въпроси, касаещи вярващите, в това число и по въпроси, за които някои смятат, че тя няма думата. Животът на един християнин е винаги под духовното ръководство на БПЦ, респективно на енорийския свещеник, в който той е в пряка връзка. Следва инстанцията на митрополита, а най-отгоре решения взима след гласуване Светият синод. Вярващите православни са част от това общество, което означава, че неизбежно те като членове на църквата привнасят своята църковност в обществения, политическия и социалния живот. Ако погледнем в по-широк план, какво казва Светата Библия, а именно, че християнин, който не се грижи за близките си, е по-лош и от езичник, то е пределно ясно, че църквата с позицията си по важни въпроси изразява своята грижа за хората. Държавата пък носи отговорност за живота на гражданите, включително и за тяхното просвещаване. Тя има отговорност да им осигури познания, а познанията по отношение на вярата са едни от най-съществените за развитието на едно общество. Затова държавата отдавна трябваше да вземе отношение, а не да се старае да бяга всеки път от въпроса за изучаване на религия, мотивирайки се, че може да има усложнения между вероизповеданията. Усложнения не може да има
.- Какво ви дава основание да сте толкова категоричен?
- С нашето предложение „Религия – православие” не откриваме топлата вода. Такъв или подобен предмет се изучава в много европейски страни, при това членки на Европейския съюз, без никакви проблеми за никого. Никое вероизповедание не се счита за ощетено, тъй като децата от други религии изучават своята религия, а тези от семейства на атеисти – алтернативен предмет като етика например. Концепцията на Светия синод по отношение на „Религия – православие” предлага точно такива възможности за замяна. В хода на подготовката й бяхме подкрепени и от останалите християнски деноминации в България, както и от мюсюлманското вероизповедание.
- Критиците на църквата заявяват, че нямат нищо против да бъде изучавана религия в българското училище, но само в културологичен аспект, като се елиминира вероизповедността.
- Когато някой не иска да се направи нещо, винаги си намира оправдание. Тук има още една причина – непознаване на проблема и по тази причина страх. Това се отнася за тези, които не са близко до църквата, тъй като не разбират същността на православната вяра. Те не могат да разберат, че ние, Светият синод, искаме на децата да бъде предоставено полагащото им се знание. А дали те ще станат вярващи или не, е последващ въпрос във времето. Странното обаче в целия този спор е, че страхът на неверниците отрича нещо толкова добро, като изповедност, философия и начин на живот, каквото е православието. Действително църквата има своите неделни училища, но те не са достатъчни, в тях се преподава веднъж седмично. Систематичните познания се получават, когато редовно се изучава даден предмет в училищата. Предметът „Религия – православие” трябва да влезе в светското училище. Субсидирайки преподаването му, държавата ще има своята отговорност.
- Освен на шествието, много хора пълнят храмовете и по празниците. Означава ли това, според вас, че българският народ стана по-вярващ?

- Въпросът за вярата е твърде индивидуален. Който е вярващ, знае защо извършва съответното тайнство. За съжаление, българинът не е просветен да познава своята исконна вяра. Когато обаче я познава, той ще получи и необходимостта от нея, необходимостта да я изповядва, да живее според постулатите й, за да се одухотвори. Сега има не малко случаи хора да приемат Свето кръщение, за да се венчаят в храма или пък, защото им се налага да отидат в чужбина, където, ако не изповядваш някаква религия, обществото гледа на теб с недоверие. На много места в бланките на документите графа „атеист” или „невярващ” не съществува. Слава Богу, все повече българи напоследък се запознават с основните истини на православната вяра и осъзнават необходимостта от богослужението, защото това всъщност са нашите празници – да се участва в литургиите, в църковните служби, да се благодари на Бога, на Пресветата Майка Богородица и светиите, които се застъпват за нас. Най-важното обаче е, човек да се стреми да бъде достоен за тази помощ, като бъде по-добър, да превъзмогва своя егоизъм, злоба и омраза. Като цяло, Българската православна църква се възражда, а сънародникът ни се връща към духовността макар и бавно.
- Българската православна църква спрямо останалите в страните от бившия соцлагер, закъснява и със социалната си, и с катехизаторската си дейност, и с мисионерската си работа.
- Действително, по една или друга причина, най-вече поради натрупвания от миналото, се наблюдава известно закъснение в действията ни. Но Българската православна църква вече работи и в трите аспекта. Светият синод наистина няма програма за тези дейности, но митрополиите по места работят. Всъщност, тези дейности са в техните прерогативи. На много места се развива ефективна дейност.
- Прави впечатление, че Варнеска и Великопреславска митрополия е най-активна в социалното и просветителското дело на църквата. Как успявате?
- Кандидатстваме по проекти и национални програми. Отделно от това привличаме спонсори, развиваме социална, културна и просветителска дейност и със средства на митрополията. Вече малко повече от десет години във Варна действа ефективно прицърковен център за рехабилитация и социализация на наркозависими. В него работят не само духовници, но и наемаме лекари, санитари, медицински сестри, психолози. Свещениците търсят работа на момчетата и момичетата, въцърковяват ги. Резултатите са отлични. Това е първият такъв прицърковен център, който дава отлични резултати. Някои от бившите вече наркозависими записаха висше образование, други създадоха семейства. Асоциация ни „Свети Апостол Андрей” при Варненската митрополия съвместно с германските фондации „Либенау” и „Свети Франциск” успя да създаде и вече години наред поддържа детска градина в село Кичево. Обучението, храната и всички съпътстващи социални услуги в нея са напълно безплатни. Безплатно им предоставяме и лекарства, когато се разболеят. Тази детска градина е от особено значение, тъй като в нея се отглеждат около 80 деца предимно от бедни семейства, половината от които са от ромски произход
.- Какво ще пожелаете на нашите читатели за 2011 година?
- От нас самите зависи как ще устроим не само своя бит, но и своето общество. Нека престанем да се занимаваме с другите. Да се постараем да превъзмогнем своя егоизъм и да променим първо себе си. Докато не се възродим духовно – душата и сърцето си, както изисква от нас Спасителят Иисус Христос, трудно ще ни се удава всичко. Той ни призовава : „Умийте се и бъдете чисти!”, т.е. да умием душите си. Не го ли направим, обществото ни все така ще бъде в дефицит на морал. Успеем ли обаче, и дори само да положим усилия, резултат неизбежно ще има, Господ ще възнагради усилията ни, като подпомогне обществото ни да се възроди. Принесем ли плодове на покаяние, на добродетелност, състрадание и добри дела, Бог ще ни възнагради и ще ни даде всичко необходимо, а нашата Родина ще бъде обновена.
Визитка
Роден е на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод, ШуменскоПрез 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинарияСлед завършването й през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската света обителСледва в Богословския факултет на Атинския университетСпециализира в Московската духовна академияЗащитава дисертация на тема "Участието на Руската църква в националноосвободителното движение на българския народ през ХIХ век"За Варненски и Великопреславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г.