ВРЪЩАМЕ СЕ КЪМ ДУХОВНОСТТА,
НО НИ ЧАКА ОЩЕ МНОГО РАБОТА
Принесем ли плодове на покаяние, на добродетелност,
състрадание и добри дела, Бог ще ни възнагради и ще ни даде всичко необходимо, а нашата Родина ще бъде обновена
Силвия Николова, В. "ПОЛИТИКА" 31 декември 2010 година
Предлагам разширен вариант на интервюто с дядо Кирил, поместено с седмичника "Политика"
НО НИ ЧАКА ОЩЕ МНОГО РАБОТА
Принесем ли плодове на покаяние, на добродетелност,
състрадание и добри дела, Бог ще ни възнагради и ще ни даде всичко необходимо, а нашата Родина ще бъде обновена
Силвия Николова, В. "ПОЛИТИКА" 31 декември 2010 година
Предлагам разширен вариант на интервюто с дядо Кирил, поместено с седмичника "Политика"
- Ваше Високопреосвещенство, след десетилетия апатия към обществения живот, през последните години Българската православна църква определено започна да заявява своите виждания и позиции по редица събития и процеси от обществения и социалния живот в страната. Кое от събитията в нея през изтичащата 2010-а ще откроите като най-значимо?
- Безспорно, най-важното събитие в живота на БПЦ от последните години е тържественото шествие във връзка с изявяване становището на Светия Синод по отношение на преподаването на религия в светските училища.
- То събра хиляди привърженици, но до тук ли ще остане инициативата, до шествието?
- Не. Идеята за по-сериозно застъпване на предмета “Религия - православие” в българските училища под формата на задължителен предмет в никакъв случай не се изчерпва само с многохилядното шествие през септември. По въпроса Светият Синод е сформирал комисия, която работи в тази насока. Вече имаме набелязани конкретни стъпки, които предстои да се направят, като срещи с институции и политици, от които зависи приемането на нашата идея и реализирането й в българските училища, отговорници и конкретни планове за работа.
- Защо точно изучаване на “Религия - православие” като задължителен предмет в училищата иска да въведе църквата ни? Това ли е панацеята срещу престъпността и липсата на духовност?
- За панацея не може да се говори. Все пак обаче, изминаха твърде много години, две десетилетия, от началото на промените до сега. Българската православна църква трябваше да заеме изцяло полагаемото й се място в обществото. Стараем се да превъзмогнем и да наваксаме инерцията от миналото, поне що се отнася, когато иде реч за отделянето на църквата от държавата. Това положение е формално. - Формално? - Да. Българската православна църква е богочовешка институция и в нея действат други закони и канони. Още в Стария завет Господ е казал: “Моите пътища не са ваши пътища. Моите мисли не са ваши мисли.” Законът за вероизповеданията подчертава тази особеност на разделяне на църква от държава и това е много добре и за църквата като цяло, и за държавата. В същото време Българската православна църква трябва да вземе отношение по всички въпроси, касаещи вярващите, в това число и по въпроси, за които някои смятат, че тя няма думата. Животът на един християнин е винаги под духовното ръководство на БПЦ, респективно на енорийския свещеник, в който той е в пряка връзка. Следва инстанцията на митрополита, а най-отгоре решения взима след гласуване Светият Синод. Вярващите православни са част от това общество, което означава, че неизбежно те като членове на Църквата привнасят своята църковност в обществения, политическия и социалния живот. Ако погледнем в по-широк план, какво казва Светата Библия, а именно, че християнин, който не се грижи за близките си, е по-лош и от езичник, то е пределно ясно, че Църквата със своята позиция по важни въпроси изразява своята грижа за хората, за ближните, за вярващите. Държавата пък носи своята отговорност за живота на гражданите, включително и за тяхното просвещаване. Тя има отговорност да им осигури познания, а познанията по отношение на вярата са едни от най-съществените за развитието на едно общество. Затова държавата отдавна трябваше да вземе отношение, а не да се старае да бяга всеки път от въпроса за изучаване на религия, когато го поставим, мотивирайки се, че може да има усложнения между вероизповеданията. Усложнения обаче не може да има.
- Какво ви дава основание да сте толкова категоричен?
- С нашето предложение “Религия - православие” не откриваме топлата вода. Такъв или подобен предмет се изучава в много европейски страни, включително членки на ЕС, без никакви проблеми за никого. Никое вероизповедание не се счита за ощетено, тъй като децата от други религии изучават своята религия, а тези от семейства на атеисти - алтернативен предмет, като етика, например. Концепцията на Светия Синод по отношение на “Религия - православие” предлага точно такива възможности за замяна. В хода на подготовката й бяхме подкрепени и от останалите християнски деноминации в България, както и от мюсюлманското вероизповедание.
- Критиците на църквата заявяват, че нямат нищо против да бъде изучавана религия в българското училище, но само в културологичен аспект, като се елиминира вероизповедността.
- Когато някой не иска да се направи нещо, винаги си намира оправдание. Но не винаги изтъква истинската причина. Тук има още една причина - непознаване на проблема и по тази причина страх. Това се отнася за тези, които не са близко до църквата, тъй като те не разбират същността на православната вяра. Те не могат да разберат, че ние, Светият Синод, искаме на децата да бъде предоставено полагащото им се знание, а дали те ще станат вярващи или не, е последващ въпрос във времето. Странно обаче в целия този спор е, че страхът на неверниците отрича нещо толкова добро, като изповедност, философия и начин на живот, каквото е православието. Действително църквата има своите неделни училища, но те не са достатъчни, в тях се преподава веднъж седмично. Систематичните познания се получават, когато редовно се изучава даден предмет в училищата. Предметът “Религия - православие” трябва да влезе в светското училище. Субсидирайки преподаването му, държавата ще има своята отговорност. Това е нейно задължение. Аз не искам да притеснявам когото и да било, но родителите, които искат децата им да изучават религия, спокойно могат да заведат дела за ощетяване на учениците и лишаване от основното право на образование в сфера, в която те желаят. Българската православна църква е далече от идеята да подкрепя когото и да било да съди българската държава, но е склонна и смята да продължи въпроса за въвеждането на новия предмет в нашите училища чрез диалог, в резултат на който да се вземе консенсусно решение.
- Много хора пълнят храмовете по празниците. Означава ли това според вас, че българският народ стана по-вярващ?
- Въпросът за вярата е твърде индивидуален. Който е вярващ, знае защо извършва съответното тайнство. За съжаление, българинът не е просветен да познава своята исконна вяра. Когато обаче я познава, той ще получи и необходимостта от нея, необходимостта да я изповядва, да живее според постулатите й, за да се одухотвори и да се очовечи отново. Сега се наблюдават не малко случаи хора да приемат Свето Кръщение, за да се венчаят за тържественост в храма или пък, защото им се налага да отидат в чужбина, където ако не изповядваш някаква религия, обществото гледа на теб с недоверие. На много места в бланките на документите графа “атеист” или “невярващ” не съществува. Слава Богу, все повече българи напоследък, се запознават с основните истини на православната вяра и осъзнават необходимостта от богослужението, защото това всъщност са нашите празници - да се участва в литургиите, в църковните служби, да се благодари на Бога, на Пресветата Майка Богородица и светиите, които се застъпват за нас. Най-важното обаче е човек да се стреми да бъде достоен за тази помощ, като се старае да бъде по-добър, да превъзмогва своя егоизъм, злоба и омраза, защото те са в основата на всичките ни беди, неприятности и насилие, заобиколили ни отвсякъде - в семейството, в училището, по пътищата. Ако сме православни християни не само по Свето Кръщение, но и по дух, ще отстъпваме на ближния си във всяко едно отношение, тогава и обществото ни ще се промени към по-добро. Като цяло БПЦ се възражда, а сънародникът ни се връща към духовността макар и бавно. Предстои ни все още много работа. - Но Църквата ни като цяло и спрямо останалите в страните от бившия соцлагер закъснява и със социалната си, и с катехизаторската си дейност, и с мисионерската си работа. - Действително, по една или друга причина, най-вече поради натрупвания от миналото, се наблюдава известно закъснение в действията ни, но БПЦ вече работи и по трите аспекта. Светият синод наистина няма програма за тези дейности, но митрополиите по места, въпреки това, работят. Всъщност, тези дейности са в техните прерогативи. На много места дейност се развива при това ефективно. Проблем обаче е, че нямаме координация с държавата. Аз поддържам контакти и работя съвместно с Министерството на труда и социалната политика и по програми от години, както и с общините, но като цяло останалите митрополии не го правят. Точно по програма на МТСП и с помощта на община Добрич създадохме в града прицърковен приют за скитащи деца.
- Прави впечатление, че Варнеска и Великопресвалска митрополия е най-активна в социалното и просветителско дело на църквата. Как успявате? - Кандидатстваме по проекти и национални програми. Отделно от това, привличаме спонсори, развиваме социална, културна и просветителска дейност и със средства на митрополията. Вече малко повече от 10 години във Варна работи ефективно прицърковен център за рехабилитация и социализация на наркозависими. В него работят не само духовници, но и наемаме лекари, санитари, медицински сестри, психолози. Свещениците търсят работа на момчетата и момичетата, въцърковяват ги, резултатите са отлични. Това е първият такъв прицърковен център, който дава отлични резултати. Някои от бившите вече наркозависими записаха висше образование, други създадоха семейства, но всички се върнаха към нормалния, вече осмислен във вярата живот. Наскоро с подкрепата на Областната управа, която ни предостави сграда, създадохме център за социализация на бивши наркозависими. Първата програма, която развихме в него, е обучението им за водолази и водачи на малки лодки. Асоциацията ни “Свети Апостол Андрей” при Варненската митрополия съвместно с германските фондации “Либенау” и “Свети Франциск” успя да създаде и вече години наред поддържа детска градина в село Кичево. Обучението, храната и всички съпътстващи социални услуги в нея са напълно безплатни. Безплатно им предоставяме и лекарства, когато се разболеят. Тази детска градина е от особено значение, тъй като в нея се отглеждат около 80 деца предимно от бедни семейства, половината от които са от ромски произход. В резултат от добрата работа и положителния ефект, който дава обучението и грижата за малчуганите, родителите пожелаха да приемат свето кръщение и сега са добри християни и почтени граждани. Отделно в Кичево създадохме интернат от типа “семейно жилище” с капацитет за 15 деца и младежи от 3 до 18 години. Миналата година той бе финансиран по програма от МТСП със 118 000 лева. Съвместно с община Аксаково, към която е селото, през 2011 г. планираме да разширим дейността. Развиваме и социален патронаж за възрастни хора, на които предоставяме храна и лекарства по домовете. Митрополията ни получи дарение апартамент, в който направихме център за квалификация и преквалификация на инвалиди, останали без работа, като много ни помагат сдруженията на хората с увреждания. В православния център “Свети Архангел Михаил” провеждаме превърналата се вече в традиционна седмица на православната книга, към която от 2009 г. вече има и преглед на православното кино. В центъра се провеждат дискусии, конференции и форуми, свързани с живота на християните и значими обществени проблеми. Провеждаме футболни турнири срещу тютюнопушенето, маратони. Оказва се, че младежта може да бъде привлечена за добрата кауза, стига човек да има подходящ подход към тях.
- Смятате ли, че църквата трябва да осъвремени проповедите си, за да станат те по-разбираеми за младите хора?
- Църквата винаги е била в услуга на своите вярващи. В това число и към църквата. От години и служебникът, требникът и други богослужебни книги се печатат на български език, така че само един неподготвен човек може да говори, че БПЦ не въвежда българския език в богослужението. Без да познават славянския език, нашите баби знаеха Светата литургия, защото редовно участваха в богослуженията. Сега, когато някои ходят на църква само за да получат върбови клонки или да се чукнат с шарени яйца, как ще научат службите? Да не говорим, че програмите в училищата отдавна забравиха за българската литература, какво да говорим за старобългарската. Защо трябва да забравим славянския език, какво ни струва да се обогатим повече в това отношение, а не чужденци, в това число японци, китайци, гърци да стават специалисти в областта на славистиката, а на някои им пречи славянският език.
- Може ли православието с цялото си влияние да се пребори със сектите у нас?
- Църквата никога с никого не се бори. Тя просто отстоява своето учение, догми и канони. Отстоява истинското учение за Бога, като се старае да го запази непокътнато и непроменено. Въпросът за чистотата на вярата обаче е въпрос и на вярващите. Бог е сътворил човека свободен. Затова човек сам трябва да преценява коя вяра каква е и да се стреми да търси истината. Когато сам се убеди в това коя е истинската вяра, тогава никой не може да го убеди в обратното. Това е ценното в православното учение - свободата на избор на човека. За това обаче са нужни усилия и ако някой не полага старания да превъзмогне себе си, а се задоволява със сурогати, вместо да търси истинското и полезното, никой не може да му помогне. - Какво ще пожелаете на нашите читатели за 2011 година? - От нас самите зависи как ще устроим не само своя бит, но и своето общество. Нека престанем да се занимаваме с другите. Да се постараем да превъзмогнем своя егоизъм и да променим първо себе си. Докато ние не се възродим духовно - душата си и сърцето си, както изисква от нас Спасителят Иисус Христос, трудно ще ни се отдава всичко. Той ни призовава :”Умийте се и бъдете чисти!”, т.е. да умием душите си. Не го ли направим, обществото ни все така ще бъде в дефицит на морал. Успеем ли обаче и дори само да положим усилия, а резултат неизбежно ще има, Господ ще възнагради усилията ни, като подпомогне обществото ни да се възроди. Принесем ли плодове на покаяние, на добродетелност, състрадание и добри дела, Бог ще ни възнагради и ще ни даде всичко необходимо, а нашата Родина ще бъде обновена.
- Безспорно, най-важното събитие в живота на БПЦ от последните години е тържественото шествие във връзка с изявяване становището на Светия Синод по отношение на преподаването на религия в светските училища.
- То събра хиляди привърженици, но до тук ли ще остане инициативата, до шествието?
- Не. Идеята за по-сериозно застъпване на предмета “Религия - православие” в българските училища под формата на задължителен предмет в никакъв случай не се изчерпва само с многохилядното шествие през септември. По въпроса Светият Синод е сформирал комисия, която работи в тази насока. Вече имаме набелязани конкретни стъпки, които предстои да се направят, като срещи с институции и политици, от които зависи приемането на нашата идея и реализирането й в българските училища, отговорници и конкретни планове за работа.
- Защо точно изучаване на “Религия - православие” като задължителен предмет в училищата иска да въведе църквата ни? Това ли е панацеята срещу престъпността и липсата на духовност?
- За панацея не може да се говори. Все пак обаче, изминаха твърде много години, две десетилетия, от началото на промените до сега. Българската православна църква трябваше да заеме изцяло полагаемото й се място в обществото. Стараем се да превъзмогнем и да наваксаме инерцията от миналото, поне що се отнася, когато иде реч за отделянето на църквата от държавата. Това положение е формално. - Формално? - Да. Българската православна църква е богочовешка институция и в нея действат други закони и канони. Още в Стария завет Господ е казал: “Моите пътища не са ваши пътища. Моите мисли не са ваши мисли.” Законът за вероизповеданията подчертава тази особеност на разделяне на църква от държава и това е много добре и за църквата като цяло, и за държавата. В същото време Българската православна църква трябва да вземе отношение по всички въпроси, касаещи вярващите, в това число и по въпроси, за които някои смятат, че тя няма думата. Животът на един християнин е винаги под духовното ръководство на БПЦ, респективно на енорийския свещеник, в който той е в пряка връзка. Следва инстанцията на митрополита, а най-отгоре решения взима след гласуване Светият Синод. Вярващите православни са част от това общество, което означава, че неизбежно те като членове на Църквата привнасят своята църковност в обществения, политическия и социалния живот. Ако погледнем в по-широк план, какво казва Светата Библия, а именно, че християнин, който не се грижи за близките си, е по-лош и от езичник, то е пределно ясно, че Църквата със своята позиция по важни въпроси изразява своята грижа за хората, за ближните, за вярващите. Държавата пък носи своята отговорност за живота на гражданите, включително и за тяхното просвещаване. Тя има отговорност да им осигури познания, а познанията по отношение на вярата са едни от най-съществените за развитието на едно общество. Затова държавата отдавна трябваше да вземе отношение, а не да се старае да бяга всеки път от въпроса за изучаване на религия, когато го поставим, мотивирайки се, че може да има усложнения между вероизповеданията. Усложнения обаче не може да има.
- Какво ви дава основание да сте толкова категоричен?
- С нашето предложение “Религия - православие” не откриваме топлата вода. Такъв или подобен предмет се изучава в много европейски страни, включително членки на ЕС, без никакви проблеми за никого. Никое вероизповедание не се счита за ощетено, тъй като децата от други религии изучават своята религия, а тези от семейства на атеисти - алтернативен предмет, като етика, например. Концепцията на Светия Синод по отношение на “Религия - православие” предлага точно такива възможности за замяна. В хода на подготовката й бяхме подкрепени и от останалите християнски деноминации в България, както и от мюсюлманското вероизповедание.
- Критиците на църквата заявяват, че нямат нищо против да бъде изучавана религия в българското училище, но само в културологичен аспект, като се елиминира вероизповедността.
- Когато някой не иска да се направи нещо, винаги си намира оправдание. Но не винаги изтъква истинската причина. Тук има още една причина - непознаване на проблема и по тази причина страх. Това се отнася за тези, които не са близко до църквата, тъй като те не разбират същността на православната вяра. Те не могат да разберат, че ние, Светият Синод, искаме на децата да бъде предоставено полагащото им се знание, а дали те ще станат вярващи или не, е последващ въпрос във времето. Странно обаче в целия този спор е, че страхът на неверниците отрича нещо толкова добро, като изповедност, философия и начин на живот, каквото е православието. Действително църквата има своите неделни училища, но те не са достатъчни, в тях се преподава веднъж седмично. Систематичните познания се получават, когато редовно се изучава даден предмет в училищата. Предметът “Религия - православие” трябва да влезе в светското училище. Субсидирайки преподаването му, държавата ще има своята отговорност. Това е нейно задължение. Аз не искам да притеснявам когото и да било, но родителите, които искат децата им да изучават религия, спокойно могат да заведат дела за ощетяване на учениците и лишаване от основното право на образование в сфера, в която те желаят. Българската православна църква е далече от идеята да подкрепя когото и да било да съди българската държава, но е склонна и смята да продължи въпроса за въвеждането на новия предмет в нашите училища чрез диалог, в резултат на който да се вземе консенсусно решение.
- Много хора пълнят храмовете по празниците. Означава ли това според вас, че българският народ стана по-вярващ?
- Въпросът за вярата е твърде индивидуален. Който е вярващ, знае защо извършва съответното тайнство. За съжаление, българинът не е просветен да познава своята исконна вяра. Когато обаче я познава, той ще получи и необходимостта от нея, необходимостта да я изповядва, да живее според постулатите й, за да се одухотвори и да се очовечи отново. Сега се наблюдават не малко случаи хора да приемат Свето Кръщение, за да се венчаят за тържественост в храма или пък, защото им се налага да отидат в чужбина, където ако не изповядваш някаква религия, обществото гледа на теб с недоверие. На много места в бланките на документите графа “атеист” или “невярващ” не съществува. Слава Богу, все повече българи напоследък, се запознават с основните истини на православната вяра и осъзнават необходимостта от богослужението, защото това всъщност са нашите празници - да се участва в литургиите, в църковните служби, да се благодари на Бога, на Пресветата Майка Богородица и светиите, които се застъпват за нас. Най-важното обаче е човек да се стреми да бъде достоен за тази помощ, като се старае да бъде по-добър, да превъзмогва своя егоизъм, злоба и омраза, защото те са в основата на всичките ни беди, неприятности и насилие, заобиколили ни отвсякъде - в семейството, в училището, по пътищата. Ако сме православни християни не само по Свето Кръщение, но и по дух, ще отстъпваме на ближния си във всяко едно отношение, тогава и обществото ни ще се промени към по-добро. Като цяло БПЦ се възражда, а сънародникът ни се връща към духовността макар и бавно. Предстои ни все още много работа. - Но Църквата ни като цяло и спрямо останалите в страните от бившия соцлагер закъснява и със социалната си, и с катехизаторската си дейност, и с мисионерската си работа. - Действително, по една или друга причина, най-вече поради натрупвания от миналото, се наблюдава известно закъснение в действията ни, но БПЦ вече работи и по трите аспекта. Светият синод наистина няма програма за тези дейности, но митрополиите по места, въпреки това, работят. Всъщност, тези дейности са в техните прерогативи. На много места дейност се развива при това ефективно. Проблем обаче е, че нямаме координация с държавата. Аз поддържам контакти и работя съвместно с Министерството на труда и социалната политика и по програми от години, както и с общините, но като цяло останалите митрополии не го правят. Точно по програма на МТСП и с помощта на община Добрич създадохме в града прицърковен приют за скитащи деца.
- Прави впечатление, че Варнеска и Великопресвалска митрополия е най-активна в социалното и просветителско дело на църквата. Как успявате? - Кандидатстваме по проекти и национални програми. Отделно от това, привличаме спонсори, развиваме социална, културна и просветителска дейност и със средства на митрополията. Вече малко повече от 10 години във Варна работи ефективно прицърковен център за рехабилитация и социализация на наркозависими. В него работят не само духовници, но и наемаме лекари, санитари, медицински сестри, психолози. Свещениците търсят работа на момчетата и момичетата, въцърковяват ги, резултатите са отлични. Това е първият такъв прицърковен център, който дава отлични резултати. Някои от бившите вече наркозависими записаха висше образование, други създадоха семейства, но всички се върнаха към нормалния, вече осмислен във вярата живот. Наскоро с подкрепата на Областната управа, която ни предостави сграда, създадохме център за социализация на бивши наркозависими. Първата програма, която развихме в него, е обучението им за водолази и водачи на малки лодки. Асоциацията ни “Свети Апостол Андрей” при Варненската митрополия съвместно с германските фондации “Либенау” и “Свети Франциск” успя да създаде и вече години наред поддържа детска градина в село Кичево. Обучението, храната и всички съпътстващи социални услуги в нея са напълно безплатни. Безплатно им предоставяме и лекарства, когато се разболеят. Тази детска градина е от особено значение, тъй като в нея се отглеждат около 80 деца предимно от бедни семейства, половината от които са от ромски произход. В резултат от добрата работа и положителния ефект, който дава обучението и грижата за малчуганите, родителите пожелаха да приемат свето кръщение и сега са добри християни и почтени граждани. Отделно в Кичево създадохме интернат от типа “семейно жилище” с капацитет за 15 деца и младежи от 3 до 18 години. Миналата година той бе финансиран по програма от МТСП със 118 000 лева. Съвместно с община Аксаково, към която е селото, през 2011 г. планираме да разширим дейността. Развиваме и социален патронаж за възрастни хора, на които предоставяме храна и лекарства по домовете. Митрополията ни получи дарение апартамент, в който направихме център за квалификация и преквалификация на инвалиди, останали без работа, като много ни помагат сдруженията на хората с увреждания. В православния център “Свети Архангел Михаил” провеждаме превърналата се вече в традиционна седмица на православната книга, към която от 2009 г. вече има и преглед на православното кино. В центъра се провеждат дискусии, конференции и форуми, свързани с живота на християните и значими обществени проблеми. Провеждаме футболни турнири срещу тютюнопушенето, маратони. Оказва се, че младежта може да бъде привлечена за добрата кауза, стига човек да има подходящ подход към тях.
- Смятате ли, че църквата трябва да осъвремени проповедите си, за да станат те по-разбираеми за младите хора?
- Църквата винаги е била в услуга на своите вярващи. В това число и към църквата. От години и служебникът, требникът и други богослужебни книги се печатат на български език, така че само един неподготвен човек може да говори, че БПЦ не въвежда българския език в богослужението. Без да познават славянския език, нашите баби знаеха Светата литургия, защото редовно участваха в богослуженията. Сега, когато някои ходят на църква само за да получат върбови клонки или да се чукнат с шарени яйца, как ще научат службите? Да не говорим, че програмите в училищата отдавна забравиха за българската литература, какво да говорим за старобългарската. Защо трябва да забравим славянския език, какво ни струва да се обогатим повече в това отношение, а не чужденци, в това число японци, китайци, гърци да стават специалисти в областта на славистиката, а на някои им пречи славянският език.
- Може ли православието с цялото си влияние да се пребори със сектите у нас?
- Църквата никога с никого не се бори. Тя просто отстоява своето учение, догми и канони. Отстоява истинското учение за Бога, като се старае да го запази непокътнато и непроменено. Въпросът за чистотата на вярата обаче е въпрос и на вярващите. Бог е сътворил човека свободен. Затова човек сам трябва да преценява коя вяра каква е и да се стреми да търси истината. Когато сам се убеди в това коя е истинската вяра, тогава никой не може да го убеди в обратното. Това е ценното в православното учение - свободата на избор на човека. За това обаче са нужни усилия и ако някой не полага старания да превъзмогне себе си, а се задоволява със сурогати, вместо да търси истинското и полезното, никой не може да му помогне. - Какво ще пожелаете на нашите читатели за 2011 година? - От нас самите зависи как ще устроим не само своя бит, но и своето общество. Нека престанем да се занимаваме с другите. Да се постараем да превъзмогнем своя егоизъм и да променим първо себе си. Докато ние не се възродим духовно - душата си и сърцето си, както изисква от нас Спасителят Иисус Христос, трудно ще ни се отдава всичко. Той ни призовава :”Умийте се и бъдете чисти!”, т.е. да умием душите си. Не го ли направим, обществото ни все така ще бъде в дефицит на морал. Успеем ли обаче и дори само да положим усилия, а резултат неизбежно ще има, Господ ще възнагради усилията ни, като подпомогне обществото ни да се възроди. Принесем ли плодове на покаяние, на добродетелност, състрадание и добри дела, Бог ще ни възнагради и ще ни даде всичко необходимо, а нашата Родина ще бъде обновена.
Визитка
Pоден е на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод, Шуменско. През 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария. След завършването й през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската света обител. Следва в Богословския факултет на Атинския университет. Специализира в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тема "Участието на Руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през ХIХ век". За Варненски и Великопреславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар