неделя, 31 май 2009 г.

Губим втора светиня зад граница за месец

Продават къщата музей на Каравелов в Румъния

Българи се молят пред заключения ни храм в Букурещ

Силвия НИКОЛОВА
В-к "МОНИТОР",

1 юни 2009 г.

Къщата, в която е живял българският възрожденец и революционер Любен Каравелов в Букурещ и която в миналото е била музей, ще бъде продадена, съобщиха наши сънародници от румънската столица. По силата на закона за реституцията тя е върната на наследници на някогашните й собственици - търговци, и те вече са я обявили за продажба.

Зданието, в което някога се е помещавал Солаковият хан, е в окаяно състояние, гредоредът е прогнил и опасен, стените застрашават да паднат всеки момент, мебелите са разграбени, прозорците счупени, на места е избита и проядена дограмата. Сега само надраскана със спрей плоча на фасадата напомня, че на това място е живял Любен Каравелов. По думите на председателя на българското дружество в Букурещ проф. Лука Велчов зданието е започнало да се руши още преди близо половин век. Някога в него е била и печатницата на Каравелов, там той е издавал вестниците "Свобода" и "Независимост". През 80-те години е имало договореност с румънските власти в тази сграда да се построи български културен център, но след промените тази идея пропада. Тази година се отбелязват 175 години от раждането на Любен Каравелов

Проф. Велчов разясни, че институтът по архитектура на Букурещ не разрешава зданието да бъде съборено. Новата сграда трябва да съхрани лицевата фасада.





Междувременно нашият свещеник Петър Тотев, който бе разжалван от поста настоятел на българския храм "Св. прор. Илия" в Букурещ, отслужи вчера литургия на улицата пред черквата ни в знак на протест срещу амбицията на митрополията на Мунтения и Добруджа да сложи ръка върху нашата светиня, да забрани службите на български език и да иска наем от 600 евро. Сградата е предоставена на БПЦ от бившия патриарх Юстиниан през 1954 г. безвъзмездно, съобщиха наши сънародници от църковната ни община там. Над 100 семейства с децата си се черкуваха вчера пред заключените врати на храма.

Отец Петър служи на улицата пред храма

Снимка: Мариан БАХОВСКИ

Църковното настоятелство на българите в Букурещ е взело решение да заключи божия дом, за да осуети официалното въдворяване на румънския свещеник Габриел Григореску за настоятел, което трябва да се състои до дни. По мнението на богослови това е недвусмислен акт за отнемане на българската идентичност на черквата. Междувременно още преди да заеме поста официално, той изгони българския хор, който е съставен предимно от професионалисти и който пееше на църковно-славянски. Отец Григореску се готвел да сложи на негово място псалти, които да пеят само на румънски език.

Коментар

Феята на загубените светини

Ако в царството на приказките феите имаха националност, то тази на загубените светини непременно щеше да е българка. Защото само човек с нашия манталитет, разбирай нехайство и незаинтересуваност към всичко, което не може да се отнесе вкъщи и скъта под дюшека, може като с вълшебна пръчица да запраща съкровища на духа в чужди ръце.
Понякога обаче тези съкровища имат и материално измерение, като например къщата в Букурещ, в която е живял Любен Каравелов, и българския храм там. Изключения обаче няма и за тях. Пак по онази, нашата си причина - не можем да си ги занесем вкъщи и скътаме под дюшека. А щом няма да ни ползват пряко и не можем да ги завещаем на внуци и правнуци, какво толкова да им треперим, че и да ги пазим?!

Да си имаме фея на загубените светини обаче не е шега работа. Доста зор ни създава тази госпожичка, не можем й насмогна да затриваме де що имаме. Ето, преди 30-ина години колко зор беше, какво безхаберие трябваше да покажем пред турската страна, само и само да изгубим българското училище в Цариград, а по-напред и болницата, строена от Евлоги Георгиев. Работа ни създава нашата фея, но и помага, когато нещо аха да го опазим. Е, нали е наше момиче, логично е да побутне с вълшебната си пръчица това-онова към небитието.



25 лв. на ръка за вадене на кърлеж в “Пирогов”

Силвия НИКОЛОВА
В-к "МОНИТОР"
1 юни 2009 г.


25 лева за вадене на кърлеж искат лекарите от пациентите в спешния 117 кабинет в “Пирогов”. В повечето случаи сумите се събират на ръка от дежурния лекар или от медсестрата, а не на касата на болницата, бележка не се издава, алармираха потърпевши граждани. Пред спешния кабинет няма ценоразпис за платените услуги, нито пък се указва някъде, че ваденето на кърлеж се брои за платена екстра. Парите се събират не само от здравнонеосигурените, но и от хората с изрядни осигуровки не само в делник, но и в празник, по всяко време на денонощието.

Близо 10 човека са минали за тази медицинска услуга само миналия четвъртък. Само на неколцина от тях са издадени касови бонове, установи репортерска проверка на “Монитор”. В цената е включено и поставянето на ваксина против тетанус.
“Да се събират пари на ръка без касов бон, е нарушение на Закона за лечебните заведения. Санкциите са финансови”, коментира за “Монитор” д-р Ивиан Бенишев, завеждащ отдел “Спешна помощ” в дирекция “Медицински дейности” на Министерството на здравеопазването. Ваденето на кърлеж не е спешно състояние, затова се заплаща дори и в “Пирогов”, подчерта той и поясни, че личният лекар върши тази манипулация безплатно. Той обаче не уточни кой ще извади безплатно членестоногото от пострадалия и ще му бие инжекцията, ако джипито спи или е с изключен телефон.
Не всеки кърлеж пренася лаймска болест, затова не се третира като спешен случаи, изтъкна д-р Бенишев, но обеща, че Министерството на здравеопазването ще разпореди веднага проверка за взимането на пари на ръка и без касов бон в спешния 117-и кабинет на “Пирогов”.

Проф. Параскева Стаменова, завеждащ Клиниката по неврология в болница "Царица Йоанна":

Обществото е длъжник на пациентите с множествена склероза

Това са умни хора с потенциал, на които трябва да се създадат условия за реализация

СИЛВИЯ НИКОЛОВА
В-к "МОНИТОР"
27 май 2009 г.



- Проф. Стаменова, множествената склероза не е от социално значимите заболявания, но прави впечатление, че в последните години тя засяга все повече хора у нас. Колко души страдат от това заболяване?
- Множествената склероза у нас засяга един до четирима на 100 000 души население, което я прави несравнима по отношение на социално значимите заболявания, каквито са онкологичните, например. Предполага се, че за една година в България има около 80 нови случая. Общо у нас болните са 3000-4000 души. Множествената склероза е важно автоимунно заболяване, което в голям процент от случаите започва в млада възраст - между 20 и 30 години. Понякога покосява 18-годишни, но имаме случаи и на 10-годишни деца.
- Ясно ли е защо е толкова "млада" тази болест?
- Не е ясно защо засяга предимно млади хора. Ако знаехме, щяхме да имаме Нобелов лауреат. Става дума за автоимунно заболяване, причинителите на което не са доказани. Предполага се, че те могат да бъдат различни генетични предразположения, възпалителни процеси или вирусни. Имунитетът на човека се променя. Започва възпаление, което води до образуването на плаки и дегенерация. Тези плаки не са атеросклеротични. Те се намират на множество различни места в бялото вещество на мозъка, докато атеросклеротичните са в сивото вещество. По тази причина заболяването е наречено множествена склероза, а образуваните в бялото вещество плаки поразяват различни системи в човешкия организъм. В резултат може да бъде увредено зрението на едното или на двете очи, да се получи слабост в ръката или в крака. Слабостта може да бъде и в двата крака. Възможно е да се стигне до болки или до нечувствителност. Възможни са и гълтателни нарушения, в резултат на които пациентът да не може да пие дори вода.
- Как най-общо протича това заболяване?
- Най-честата форма на протичането му е пристъпно ремитентно. Това означава, че когато има пристъп, той се лекува. След терапията човек се подобрява. Достига се период, в който няма никаква симптоматика на заболяването. Понякога се случва да минат месеци, дори десет години, в които човек да няма никакви оплаквания, докато изведнъж отново се появи пристъп. Като продължителност периодите са различни. При по-леките форми са възможни един-два пристъпа на година-две. При най-доброкачествените форми периодът може да продължи с години, докато пристъпите не се появят отново. Следва ново лечение, човек отново е без пристъпи до следващия път.
Другата форма на заболяването е първично прогредиентна, тоест напредваща. Например лекарят лекува определени оплаквания, но впоследствие към тях се появяват втори, трети, четвърти. Например първоначално блокират крака и ръката, после се появяват напикавания, следва загуба на зрението или сетивни нарушения. Прибавят се все нови и нови неврологични симптоми до настъпване на тежката инвалидизация.
Третата форма на множествената склероза е вторично прогредиентна.
Методите на лечение в пристъпния и извънпристъпния период се различават. За извънпристъпния период вече има добри медикаменти, с каквито разполагаме и ние тук, в България. Националната здравноосигурителна каса ги реимбурсира на 100 процента. Според медицинските показания оценката се извършва от комисии. Много важен в случая е ядрено-магнитният резонанс. Преди години, когато той още не бе открит, диагнозата се поставяше много късно. Сега има възможност множествената склероза да бъде открита рано, а лечението да започне навреме.
- Какви са признаците на заболяването?
- Например една млада жена, която започне да получава нестабилност при ходене, походката й се променя, без особено гадене и повръщане - при тези симптоми може да си помисли, че става дума за невроза. Но те могат да се окажат и признаци на множествена склероза. Затова трябва да се наблюдава за колко време ще отминат тези неразположения. Ако те продължат повече от 48 часа, тя трябва да отиде на невролог. Изследванията, назначени от него, ще установят за какво точно става дума.
Възможно е човек да получи неусетно сетивни нарушения в дясната ръка и десния крак в продължение на пет-седем дни. В такъв случай той също трябва да потърси консултация с невролог. Случва се пациентът да чувства двата си крака като стегнати в ботуши или се спъва с единия, усеща слабост в него - това също е признак за множествена склероза.
- Общопрактикуващите лекари достатъчно добре ли са подготвени, за да вземат мерки навреме и да изпратят своя пациент при специалист, ако има съмнение за множествена склероза?
- Българските лекари са добре подготвени и работят на съвременно медицинско ниво. Нашите джипита в повечето случаи са млади хора, отлично информирани и следящи новостите в медицината. Независимо от някои неблагополучия на здравната ни система в повечето случаи пациентите, за които установяваме множествена склероза, са ни изпратени именно от тях, и то навреме.
Независимо дали на някоя жена й тръпнат ръцете и не може да спи, тя не бива да бъде стресирана, че непременно е с това заболяване. Напълно възможно е просто тя да е по-невротичен тип. Затова лекарите, независимо дали са общопрактикуващи, или специалисти, не бива веднага да плашат своя пациент и да се произнасят категорично, преди да са направени всички необходими изследвания и те да са потвърдили диагнозата множествена склероза.
- Пределно ясно е, че за успеха на терапията на всяко заболяване допринася домашната среда и разбирането на семейството, на приятелите, на колегите. Съществува ли обучение на близките на хора, засегнати от множествена склероза, как да ги подкрепят по подобие на обученията, осъществявани при засегнати от редица други заболявания като диабет, например?
- Освен че започва в млада възраст, при множествената склероза е и тази особеност, че засегнатите от нея са работоспособни. Затова е от изключително значение как ще ги приеме семейството, съпругът, приятелят, защото това са хората, които първи трябва да им окажат подкрепа. Обществото също трябва да бъде толерантно към тях. Тези хора не бива да бъдат изолирани, а да работят. В никакъв случай те не бива да бързат да си вадят тежка инвалидна група. Някои дори искат да го направят с връзки, а после търсят лечение.
- Нима искате да кажете, че човек с тежка инвалидна група не бива да се лекува?
- Не можеш да бъдеш с тежка инвалидна група от 95% и в същото време да искаш да се лекуваш. Тези пациенти трябва да са наясно какво точно искат - дали да са тежко инвалидизирани, или да се лекуват.
Прави впечатление, че тези пациенти са умни хора, с умения. Те имат потенциал да дават продукт в сферата, в която се трудят. Затова трябва да им се създават възможности да работят. Обществото само може да спечели от това, а те да се чувстват пълноценни. Когато се случи пристъп, той преминава с лечение. Рехабилитацията за тяхното здраве е много важна. Като изключим тези две особености, в останалото време те са напълно дееспособни.
- Рехабилитацията достъпна ли е?
- Да, напълно е достъпна, както и за всички останали заболявания. Тя се осигурява по линия на Националния осигурителен институт.
Към хората с множествена склероза трябва да се отнасяме с разбиране. Никой от нас не е застрахован дали това заболяване няма да се прояви у негов близък. В някои случаи болестта води до по-бърза и тежка инвалидизация, но в повечето не се получава тежка инвалидизация. Те могат да бъдат напълно дееспособни в продължение на 20-30 години, да създават семейство, да имат деца.
- Наследствена ли е множествената склероза?
- Не е наследствена, но може да има някои генетични предразположения към нея, така както някои фамилии са предразположени към сърдечносъдови заболявания, например. Няма човек без някакво заболяване, но важното е да не се забравя, че условията, в които той е поставен, са от голямо значение. Множествената склероза се среща по-често при скандинавските народи и много по-рядко в Африка. Забелязват се обаче случаи, в които децата на африкански семейства стават жертва на болестта, след като те се преместят да живеят в САЩ, например.
- На какво се дължи това?
- Никой не знае. Важно е да се знае обаче, че съществуващите терапии до момента не лекуват болестта 100 процента, а забавят пристъпите при 40-60 на сто от болните. При останалите болестта следва естествения си ход.
















понеделник, 25 май 2009 г.

Заради апетитен имот

Сионий набеден за педофил
Фирма искала да строи хотел и мол в двора на школото

Силвия НИКОЛОВА В-к "МОНИТОР", 26 май 2009 г.

Апетит за земя на инвеститорска фирма е изкарал ректора на Софийската духовна семинария педофил, стана ясно вчера.
"Частна фирма поиска да отстъпя 5 дка от парка, за да строи хотел и мол, като обеща впоследствие да получа процент, но аз отказах категорично." Това разкри ректорът на духовното училище Величкият епископ Сионий вчера и обясни, че това не е първият опит на строителни компании да сложат ръка върху земите на школото.
Според него несъстоялата се сделка е в основата на скандала, че той е посегнал сексуално на 12-годишен семинарист от Елин Пелин, чийто баща е подал жалба в синода. Ректорът обаче не уточни името на фирмата и нейните представители, които са разговаряли с него за своите инвеститорски намерения. Не стана ясно и как точно той би отдал земя за строеж при положение, че семинарията е второстепенен бюджетен разпоредител и всички решения за нейните имоти, договори и финансови дела се вземат от Светия синод.
"От мен не зависи, но поне мога да внеса писмо в синода", каза той и разказа, че неведнъж е получавал заплахи и покани да си помисли за определени декари за строеж.
"Животът ми е скъп. Знаете колко много хора бяха убити в България." Така обясни той факта, че не е внесъл нито една жалба за изнудване в прокуратурата.
По думите му, ако Светият синод пожелае, той ще напише доклад по въпроса за интересите на частни инвеститори. До момента обаче от Синодалната палата не са изявили такова желание. От него не е поискано нито писмено, нито устно обяснение и по скандала с жалбата на бащата, която е анонимна. Родителят твърди, че 12-годишният му син е бил обект на блудство от страна лично на ректора на семинарията на 18 май. Репортерска проверка на "Монитор" обаче установи, че в школото се приемат ученици след 14-годишна възраст, които са завършили седми клас.
"Съдът не е мое право, а право на Бога. За да внеса жалба в прокуратурата, трябва да имам разрешение от патриарха." Ако синодът реши, ще подаде сигнал в прокуратурата срещу анонимката, каза още духовникът.
Величкият епископ Сионий съобщи още, че е депозирал в Синодалната палата оставката си от поста ректор още преди две седмици, което е седем дни преди скандала. Архиереите още не са му отговорили дали тя ще бъде приета. Намеренията му са да стане викариен епископ на своя духовен баща Видинския митрополит Дометиан.

Коментар

Непорочността на владишката сестра

Ако човек наблюдава непредубедено процесите в БПЦ и техния отклик в
обществото ни в последните години, неизбежно си задава въпроса,
прегрешила ли е непростимо сестрата на този или онзи архиерей, или не.
И ако не, дали пък представите ни за грях и святост между нас и тях
са толкова непреодолимо различни, че не можем да се разберем.
Защото, каквото и да си говорим, и след промените по-голямата част
от обществото ни е твърде недоверчиво към църквата и в частност
към нейния клир и свещеници. В някои случаи основателно, в други
по-малко. Та дори и когато се окаже, че никой от тях няма сестра, пак
не сме склонни да хванем вяра на 100%.
Нещо подобно се случва тези дни с ректора на Софийската духовна
семинария Велешкия епископ Сионий. Владиката беше обвинен в опит
за блудство с 12-годишен ученик. Впоследствие самият той обясни, че такъв
случай няма, но пък има инвеститорски апетити за строеж върху
земя на семинарията, които той отрязал.
Независимо дали сме настроени про- или антиклерикално, без значение дали
има или няма жалба, несъществуващата сестра на владиката доказва поне
две неща. Независимо от политическия интерес към църквата ни през
последните десетилетия тя не успя да спечели доверието на обществото
заради липсата на разбираеми послания. Българските архиереи все
ще се изживяват като "не от мира сего", което ги прави не свети в очите на
хората, а неразпознаваеми. Сметката от тези пропуски плаща сега
ректорът на семинарията Сионий. Кой ще плати утрешната сметка?
Дали пък след този случай нещо в клира ни няма да се промени?

сряда, 20 май 2009 г.

Хипократова клетва? Просто ритуал

СИЛВИЯ НИКОЛОВА,
В-к "МОНИТОР", 21 май 2009 г.


„Абе това журналистите сте били много паметливи. Кой ви облъчва с приказки за Хипократовата клетва? Някой да ви е казал, че тя има някаква юридическа стойност? Хипократова клетва. Ха! Просто ритуал". Такива неща ми наговори преди време един известен наш лекар и бивш синдикален активист. Годината беше 1996-а. Пироговци водеха протестите срещу тогавашния кабинет, в първите редици беше и моят познайник. Днес той вече е професор. Синдикалната си дейност замени с политическа. За времето от тогава досега докторът направи много неща - смени колата, жената и няколко политически формации. Не смени само възгледа си: „Хипократова клетва. Ха! Просто ритуал. Абе това вие, журналистите,..."
Този лекар-политик някак си не ми излиза от ума тези дни, откакто се чу, че шефката на Националната онкологична болница доц. Петранка Троянова е клиент на прокуратурата. Разследват я за заобикаляне на Закона за обществените поръчки, даването на дейности по охраната, прането и почистването на болницата на фирми без търг. Което ни повече, ни по-малко е за сметка на самите болни. Както, пак за сметка на болните, в някои случаи остава и лъчетерапията. Месеци преди да гръмне скандалът с даваните дейности без търг, пациенти на онкологията алармираха, че на някои от тях се налагало да броят пари на ръка, за да не чакат ред за лъчетерапия - пак дейност, за която държавата плаща от данъците на всеки един от нас. Излишно е да се припомня, че лъчетерапията не е солариум, а животоспасяващо средства, поради което нито един разумен човек с тумори не може да си позволи да я отлага за неопределено време. Излишно е да се припомня обстоятелството, че към неблагополучията в нашето здравеопазване се прибавя и това, че в страната ни броят на хората с ракови заболявания надхвърля 200 000 души. Всяка година той се увеличава с около 3 на сто. В същото време парите за лечението на тези хора ще намаляват заради незначително увеличавания всяка година бюджет и изпреварващите го цени на новите, последни поколения ефикасни терапии срещу туморите. Само 25% от пациентите, нуждаещи се от химиотерапия, стигат до нея. По подобен начин стои въпросът и с лъчетерапията. Достатъчно е да знае човек, че от заведените девет дела от онкоболни пациенти срещу Министерството на здравеопазването за липса на лекарства, отказано лечение и грешна диагноза заради калпава апаратура към днешна дата са останали живи само двама, за да напопържа де що някой предизборно се изпъчи с обещания за «безплатно и достъпно здравеопазване за всички». Имаше го на първите предизборни плакати на Блага Димитрова, чуваме го сега и от хората на Бойко Борисов.
И ако политиците имат оправдание да обещават това, което не могат да изпълнят, то въпросът е защо вездесъщият Български лекарски съюз мълчи, когато доктори в нечии изборни листи отворят уста да прелъстяват предизборно и здрави, и болни. Защо вездесъщият съюз, членството в който е задължително, ерго негови членове са и политиците лекари, не ги подведе под отговорност за нарушаване на лекарската етика. Защо лекарският съюз нито веднъж през годините не призна, че негов член е подкупен и не му отне правата да практикува, та дори когато прокуратурата му даваше дължимото от закона. Сякаш от съсловната организация, най-авторитетната през 30-те години, днес е останало само празно название. Дали пък не греша? Дали пък Българският лекарски съюз не е решил да потърси отговорност на своите членове-политици за празните обещания?