четвъртък, 19 септември 2013 г.

Подготвят манастири за бежанци-християни

Силвия Николова,
в. "Монитор", 18 септември 2013 г. 


Игумени стягат манастири за бежанците от Сирия, те са готови да приемат  не само избягали сами от терора в тяхната страна, но и семейства с деца. Това съобщи архимандрит Поликарп – архиерейски наместник на Видинска епархия.
Величкият епископ Сионий, игумен на Лопушанската света обител и викарен епископ на Видинския митрополит Дометиан, вече е подготвил помещения в Лопушанския и Чипровския манастир за приемане на сирийци. Инициативата е с изричното благословение на дядо Дометиан.
Там могат да бъдат настанени общо около 60 човека – възрастни и деца. В село Георги Дамяново, в което е Лопушанският манастир, и в град Чипровци има възможности за настаняване на малчуганите в детски ясли и градини, а по-големите и да бъдат записани в училище, след като минат подготвителен курс по български език, уточниха от митрополията. Селищата имат и общопрактикуващи лекари и педиатри, които също могат да поемат бежанците. И двата манастира са с локално отопление, подменена дограма и санитарни възли към всяка стая. Те разполагат и с трапезарии с кухни, които могат да поемат изхранването на бежанците.
За готовността там да бъдат приети идващи от Сирия Величкият епископ Сионий е изпратил вчера писмо до Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в което подробно е описал битовите условия.
„Поради големия брой православни християни (30 на сто), които напускат своите родни места заради военните действия и насочената омраза към християните: разрушаването на храмове, убийства на свещеници, епископи и благочестив народ, както и посегателството върху деца и жени, имаме готовност да подпомогнем прокудените от дом и родина християни и нуждаещи се граждани на Сирия. Ние можем да им дадем стимул за живот, както и да ги окуражим във вярата, надеждата и Христовата любов”, се казва в документа.
Епископ Сионий отправя своя апел към своите събратя – игумените на други манастири, да поискат благословение от своите архиереи и да се присъединят към инициативата на Видинска епархия.
„Наш дълг на православни християни е да приемем, настаним и подпомогнем бежанците от Сирия, като им гласуваме доверие и им подадем ръка за нов живот. Нека покажем любовта си към изпадналите в нужда и им подадем ръка”, призова той. „С радост бихме приели бежанци, но за съжаление условията в манастира не са подходящи не само за деца, но и за възрастни, заяви игуменът на Троянската света обител дядо Григорий.
„Новото крило на манастира е пренаселено с монаси, а старото е необитаемо, тъй като в него няма отопление”, каза той. Игуменът обясни, че в него контактите са запечатани от пожарната, заради остарялата и пожароопасна ел-инсталация. Освен това той недоумява откъде ще намери социални работници, психолози и медици и как ще им плаща, за да помагат на бежанците и техните деца да се адаптират в новите условия.

Села скочиха срещу игумена на „Седемте престола”

ОБВИНЯВАТ ГО, ЧЕ ОПЯВА ПОКОЙНИТЕ ВЪОРЪЖЕН, ТОЙ ОТРИЧА

ПОПОВЕ ЗА ВРЪЗВАНЕ

СИЛВИЯ НИКОЛОВА
“Вържи попа, да е мирно селото!”, е казал народът отдавна. Оказва се, че и към днешния ден тази поговорка е много вярна. Но и крайно необходимо да влезе в действие особено когато става дума за попа не на едно, а на три села, при това и игумен на манастир.Отец Петър Покровски, който трябва да пази имуществото и служи в манастира „Седемте престола”, е обвинен от 600 души в кражби, носене на оръжие, грубост, пиянство и какво ли още не. Ако след ревизия и вътрешноведомствена проверка на случая от Епархийския съвет при Софийската митрополия те се окажат верни, според Устава на Българската православна църква той трябва да бъде разпопен тутакси – веднъж завинаги, без право на обжалване. Така действат църковните съвети и съдилища. Право на защита и глас пред тях няма никой. Защото Уставът на БПЦ е написан по начин, който вменява свръхправомощия на въпросните съветници и църковни „съдии” да действат безкомпромисно, едва ли не като самия Господ по време на Страшния съд, но не предоставя елементарно право на подсъдимия не само да си наеме адвокат. Скандалът с отец Петър Покровски от „Седемте престола” е факт. Възможно е той действително да е нагазил твърде навътре в лехата с лука. Не е изключено обаче и да му хвърлят куп обвинения заради някоя и друга сделка с манастирски имоти, отказана на местен бизнесмен. За последното - примери колкото щеш. Впрочем не са малко и примерите, потвърждаващи първото – нахалството на някои духовници да се разпореждат с църковното като с бащиния. Персоната на Покровски и отправените му обвинения само идват да отворят отново голямата тема за разхищението на църковното имущество и хората, оторизирани да ги управляват по места. Примери колкото щеш. Като започнем със злополучния бивш игумен на Гложенския манастир Панкратий, който два пъти го пали в моменти на афект през 2008 г.,  та се стигне до случая в “Седемте престола”. Архиереите не обичат да говорят за подобни неблагополучия, защото кадровият проблем рикошира в собствената им безотговорност по отношение на назначените от самите тях скандални духовници. Неоспорим факт е, че добрите места в средния ешелон на клира в повечето случаи се заемат по силата на шуробаджанащината или по схемата „аз на теб – ти на мен”. Затова и когато се стигне до шумен скандал, от който бягане няма, се започва с протяжна вътрешноведомствена проверка, която обикновено завършва с мълчание. Редки са случаите, когато някой си тръгва от системата заради далавери и непорядъчност. Архиереите ни мълчат, защото отворят ли уста за коментар, трябва и да обяснят защо вместо да правят игумени хора с качества възлагат тази отговорност на хора компромисни пред църковната власт, често пъти и без необходимото за това богословско образование. Ясно е, че архиереите няма да ни отговорят на този въпрос, а ще го подминат в позата на трите маймуни с лапи на очите, ушите и устата.  Впрочем въпросите са много, като започнем с това защо манастирските и църковните имоти въобще не се отдават след обществена поръчка, обявена от регистрирано дружество към съответната църковна структура, та се стигне до спорните решения на църковния съд, който мери с различни аршини според „ръста” на обвиняемия. Църквата е отделена от държавата, тя се управлява от съборното начало и други подобни – това са тривиалните отговори, с които се опитват някои архиереи да приспят вярващия народ. Номерата им вече не минават. Защото годината не е 1990-а, за да се оправдават с разкола, а 2013-а. 

Несебър цака Созопол с нов вампир

БИЕМ МАКЕДОНИЯ СЪС 100 СКЕЛЕТА НА КРЪВОПИЙЦИ, ИЗРОВЕНИ У НАС

 Силвия Николова, 

В. "МОНИТОР",   06.09.2013 г.

Несебър цака Созопол с нов вампир, след като там откриха скелет на човек със забит в сърцето нож при археологически разкопки  в старата част на града. Находката е открита в двора на църквата “Свети Архангели Михаил и Гавраил”, която е построена през XIII век.  Това съобщиха от общината вчера.  

На площ от около 40 кв. м са проучени  28 гроба от XIII-XIV век и XVI-XVII век, но останките само в един от тях са на вампир, коментира Тодор Марваков от музея “Старинен Несебър”. Скелетът със заклещен нож между ребрата е в гроб от ХVІІІ век. Според Мавраков е възможно набеденият за вампир да се окаже убит при криминални обстоятелства. Шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров обаче е категоричен при случая в Несебър става дума за типичен обред срещу вампирясване. Ако е криминален случай, убиецът  няма да остави такова ценно нещо, каквото по онова време е ножът, в земята, а ще си го прибере, обясни проф. Божидар Димитров. Той е бил забит след смъртта на погребания с цел предотвратяване на завръщането му сред живите, т. нар. вампирясване. Смятало се е, че вампирясалите влизат по късна доба в домовете си и пият кръвта на своите близки, докато спят. Скелет на дете в гроб, засипан с вар, са открили още археолозите в двора на храма в Несебър. Той е от ХІV век. Тук не става дума за ритуално погребение, а за жертва на заразно заболяване, например холера или чума, поясни проф. Димитров. С вар по онова време са заливали ковчезите или телата в общи гробове по време на епидемия. Същото мнение споделя и историкът Тодор Мавров. С несебърския вампир и този от Перперикон това лято изровените кръвопийци по нашите земи са двама.В България вампирите са над 100, като се причислят и откритите в предишни години, докато в Македония до момента са само 73 такива случая, подчерта проф. Божидар Димитров. Преди няколко дни погребение с извършен ритуал против вампирясване археолози откриха и при разкопките на Акропола на Перперикон. Учените са се натъкнали на мъжки скелет със забит в лявата част на тялото палешник. Предполага се, че гробът е от XIII или XIV в. Археологът Николай Овчаров каза, че гробът е “близнак” на открития преди повече от година подобен в Созопол.

Откриха столицата на древните одриси

В Националния исторически музей бяха представени археологически открития от столицата на Одриското царство на връх Кози грамади в Средна гора над село Старосел. От многобройните фрагменти на оброчни плочки (своеобразните икони на античните храмове) стана ясно, че светилището е на върховния античен бог Зевс Гръмовержец и жена му Хера.Проф. Божидар Димитров вчера представи монети, плочи и съдове от разкопките на екип от НИМ, ръководен от доц. Иван Христов. Те са от връх Кози грамади. Находката показва, че там е била столицата на древните одриси, единодушни са и историците, и археолозите.Откритите монети наброяват 400. Освен тях са изкопани 30 цели плочки от фин мрамор, както и остатъци от старинен градеж.По всичко личи, че сме попаднали на светилището, то е второ по значение за одрисите. То заедно с гробището са при изхода на крепостта, която е била тяхна столица, каза още проф. Божидар Димитров.

 

неделя, 1 септември 2013 г.

Депутати на крака при патриарха за имотите на БПЦ

Депутати от комисията по вероизповеданията в парламента отиват на крака при патриарх Неофит утре, за да преговарят за имотите на  църквата, съобщиха от синода вчера. Председателят на комисията Пламен Славов и неговите заместници Васил Антонов, Павел Шопов и Хюсеин Хафъзов и светейшият ще търсят компромисни варианти за храмовете, паметници на културата, които сега не са действащи, а са музеи. Всички сгради на култа да бъдат върнати на вероизповеданията, на които са принадлежали в миналото.
Това предвижда проектозакон, третиращ този въпрос, с основен вносител Михаил Миков от Коалиция за България.Паметниците на културата ще бъдат съсипани, ако се дадат пак на религиозните общности, защото те нямат нито реставратори и консерватори, нито средства да ги поддържат. Същевременно те няма да могат да кандидатстват по европроекти и да получават финансиране от държавата за реставрация, ако са собственост, както е разписано в Закона за паметниците на културата. Те ще отпаднат от списъка на паметниците на културата със световно значение на ЮНЕСКО, каквито са например Боянската и Земенската църкви. Това бе основната теза, която застъпиха депутатите от всички парламентарни групи по време на съвместното обсъждане на проекта в комисиите по финанси, култура и вероизповедания преди месец. Срещу тази идея скочиха и водещи историци и културолози. Вероизповеданията да бъдат освободени от такса смет и такси за издаване на нотариалните актове, а служителите на култа да не бъдат назначавани на трудови договори по смисъла на Кодекса на труда, а със заповеди само на базата на уставите на вероизповеданията, предвижда още проектът. Тази част от проекта е в нарушение на Закона за местните данъци и такси и на трудовия кодекс, категорични са юристи. Заради този разнобой депутатите решиха да прекроят закона, след като изслушат отново вероизповеданията след парламентарната ваканция.

Представиха книга за Борис Трети

Стотици на литургията в Рилския манастир

Патриарх Неофит отслужи панихида за цар Борис ІІІ
Симеон Сакскобургготски и семейството почетоха паметта му 

На ритуалите присъстваха Симеон Сакскобургготски, сестра му Мария Луиза и съпругата му Маргарита Асебо. За случая те пристигнаха в обителта още в петък привечер. След като се поклониха пред раката с мощите на св. Иван Рилски и се прекръстиха при гроба на цар Борис ІІІ, те бяха приети от игумена на манастира епископ Евлогий и патриарх Неофит, който също пристигна още в петък.
 Пъстърва от развъдника на манастира
   боб по местна рецепта, салати, щрудел и плодове бе менюто, с което калугерите нагостиха гостите. Те не направиха изключение и не сервираха месо, тъй като според християнската традиция петък е постен ден. Стотици поклонници и туристи заприиждаха в обителта още в петък по обяд. До вечерта всички стаи на хотела и хотелското крило в манастира бяха запълнени с поклонници. Наложи се някои да потърсят място за нощуване в град Рила, а други останаха да преспят в автомобилите си.Заупокойната литургия започна точно в 9 ч. сутринта в събота. Два кордона охрана пропускаха посетителите след щателен преглед на багажа и оглед с рентген заради очакваното посещение на президента.До храма за службата Симеон Сакскобургготски и семейството му бяха придружени от патриарх Неофит, а на входа бяха посрещнати от Пловдивския митрополит Николай. Сакскобургготки застана до царския трон под централния купол на храма, но
 не седна нито за миг 
За заупокойната литургия и панихида в манастира специално бе дошъл хорът на патриаршеската катедрала “Св. Ал. Невски” с диригент доц. Димитър Димитров. Пръв венец на гроба на цар Борис ІІІ положи посланикът на Малтийския орден у нас Камило Дзуколи, а след него венец от името на Светия синод положи и патриарх Неофит. “Да благослови Бог българския цар Симеон и цялото му царско семейство, и да благослови княз Кардам, който боледува” – помоли се по време на литургията Пловдивският митрополит Николай за семейството на Симеон Сакскобургготски така, както духовниците се молят в държави с монархическо управление. В специално слово патриарх Неофит посочи заслугите на покойния цар Борис ІІІ, като припомни трагичната му смърт и поругаването на гроба му през 1947 г.Точно в 11 ч. за панихидата в манастира пристигна президентът Росен Плевнелиев. Той поздрави Симеон Сакскобургготски и семейството му, наведе се към патриарх Неофит, но не му целуна ръка и изчака чинно края на ритуала. Паметта на цар Борис ІІІ бе осквернена с множество пропагандни лъжи с цел да бъде заличено миналото, но то остава част от историята, заяви Симеон Сакскобургготски. В продължение на 70 години аз съм учен да отстоявам и съм отстоявал, и работил за българите и България, подчерта той. 
Стотици вярващи направиха шпалир пред входа на храма,
  за да засвидетелстват уважението си към покойния Борис ІІІ и към неговия син Симеон след приключване на церемонията. За него и семейството му хористи от детската хорова капела “Октоих” в Екатеринбург – Русия, изпяха “Многая лета” пред храма, а след това и “Вятър ечи, Балкан стене” на български език. В България сме на почивка, но дойдохме специално в Рилския манастир, за да засвидетелстваме уважението си към царската фамилия и покойния цар Борис ІІІ, обясни пред „Монитор” диригентката на капелата Олга Николаева. По парче домашна погача и жито за упокой душата на цар Борис бяха раздадени на богомолците. Ястията за помена бяха приготвени от 90-годишната баба Тодорка, която вече от 42 г. живее в Рилския манастир и помага на готвачите в магерницата. 
Негово Светейшество: 
Блаженопочившият бе предан син на църквата и родината
С целия си живот блаженопочившият цар Борис III доказа, че е предан син на светата ни църква, ревнител на вярата и благочестието, воден от осъзната християнска любов, надежда на Бога, възвишено човеколюбие и всеотдайност към народ и родина. Това заяви в словото си след панихидата за монарха в Рилския манастир патриарх Неофит. Негово Светейшество подчерта, че заради усилията му за народно единство още приживе той е наречен Цар Обединител.В годините на най-страшната война, когато цяла Европа бе залята от ужас и страдание, благодарение на цар Борис ІІІ страната ни остана възможно най-дълго един мирен остров на стабилност и просперитет, каза още патриарх Неофит. В словото си той припомни как тленните останки на владетеля са поругани. През време на 25-годишното си царуване цар Борис III всякога се опира на светостта на Българската църква и мъдростта на нашия народ, посочи в словото си патриарх Неофит. Той припомни как той заедно със Светия синод на БПЦ, интелектуалци и политици не позволява от България да бъдат депортирани 50 000 евреи към лагерите на смъртта. 
 В библиотеката на обителта
Старите книги станаха цифрови

Старинните книги и ръкописи в Рилския манастир вече са  дигитализирани. Те са заснети със специална цифрова програма и могат да бъдат ползвани в компютърен вариант, без да е необходимо оригиналите да се вадят от специалните термовитрини за съхранение. Това съобщи за „Монитор” библиотекарката на обителта Женя Иванова. Към момента са дигитализирани 244 ръкописа и 23 старопечатни книги от самата библиотеката и 20 документа от архива на манастира. Сред тях са султански фермани от ХIV - ХIХ век за признаване на собствеността и привилегии на манастира, дадени на обителта с хрисовул (дарствена грамота) на цар Иван Шишман от 1378 г., с които владетелят дарява земи и гори на калугерите, за да се издържат.  Самата царска грамота също е цифровизирана. Особено ценни сред книгите, които вече са заснети, са глаголическите листове от Х век върху пергамент – те са най-старите, запазени от този вид не само в България, но и в цяла Европа.  Сбирката от ръкописи в Рилския манастир е единствената запазена добре сбирка от славянски ръкописи, разказа Женя Иванова. Библиотеката на обителта е събирана в продължение на векове, тя съдържа книгите, които монасите са чели и по които са служили в църквата, поясни библиотекарката. 


Музеят с обновена етнографска експозиция


Сн.: Битовите стаи и народните носии се радват на интереса на туристите. 
Костюми от различни етнографски области на България, накити, тъкани и килими с втъкани дати на изработката им показва в нова зала етнографският музей на Рилския манастир. Това съобщи за „Монитор” Живка Мантаркова – старши уредник на музей в обителта.За посетители вече е отворена и т. нар. Кюстендилска стая, обзаведена с предмети на бита, събирани в продължение на години от дарители от Кюстендилско.Експонати, достойни за аукциона „Кристи”, се съхраняват в самия музей на обителта. Предметите са 380, като сред тях има уникални произведения на изкуството и реликви на българското културно-историческо наследство. Музеят показва старинни литографски преси, щампи и гравюри с изгледи от обителта, близките околности и на покровителя и основател на обителта свети Иван Рилски.

Опашка за марка с образа на Борис ІІІ

Отпечатват специалното издание в 13 000 броя


Десетки запалени филателисти се бяха събрали от рано сутринта вчера в Музея на пощите, за да се снабдят с екземпляр от него и да 
вземат автограф от Симеон Сакскобургготски 
„Филателията е може би най-подходящият начин да бъде почетена една личност със съществен принос в историята на българския народ. В десетки градове в страната улици, паркове, площади носят името на цар Борис III. Днес изразяваме своето уважение към
 Сн. Министър Данаил Папазов показва марката, залепена на плик в присъствието на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза.
личността му и с пощенска марка”, каза министър Данаил Папазов. Преди това, през 1919 г., е издадена серия от 8 пощенски марки на тема „Една година от възшествието на цар Борис III”. Новото издание е блок с една пощенска марка и специален пощенски печат с герба на Симеон Сакскобургготски. Художник е Росен Тошев, а тиражът е от 13 000 бройки. „Трябва да помним историята си независимо от вижданията, разбиранията или убежденията на всеки един от нас. Тя е една и върху нея се гради самочувствието на един народ”, каза синът на цар Борис ІІІ – Симеон, и допълни:   „Филателията е не само интересно занимание, но отразява и историята на един народ. В този случай се връщаме към историята, което може да ни служи за поука.” Сакскобургготски разказа, че
 покойната му майка Йоанна също е събирала марки  
 като е имала няколко пълни серии на такива с цветя от 60-те години. Той припомни решението на Виенския конгрес, според което въпреки революциите и смяната на ветровете титлите се запазват независимо от режимите и политическите сили.„Един професор си остава професор. По тази логика 70 г. аз служа с една титла и тя си остава независимо от предпочитанията. Никой не става по-малко републиканец, ако не признава историята. Господин министърът ще каже как да процедираме сега с моята титла, обърна се царят шеговито към Данаил Папазов. Симеон Сакскобургготски окачестви валидирането на марката с образа на неговия баща като много
 балансиран и повече от уместен акт  
след дългогодишната пропаганда срещу периода на управление на цар Борис III.Заупокойна света литургия и панихида ще отслужи патриарх Неофит, владици от Светия синод и духовници при гроба на цар Борис ІІІ в Рилския манастир днес. „Няма нищо нередно до осквернения гроб на баща ми, където сега е погребано само сърцето му, да има двама-трима гвардейци” - така Симеон Сакскобургготски коментира факта, че почетна рота там днес няма да има.  
Сн. Данаил Папазов, Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза валидират марката с печат .  
 
В обителта е само сърцето на царя
Цар Борис ІІІ умира на 28 август 1943 г. и е погребан в Рилския манастир. През 1946 г. То е ексхумирано по нареждане на Георги Димитров и е препогребано в малък параклис в парка на двореца Врана. През 1947 г. по заповед на комунистическия лидер Георги Димитров и Васил Коларов параклисът е взривен и заравнен със земята. След падането на режима през 1989 г. беше открита стъкленицата със сърцето на цар Борис ІІІ. То е извадено при балсамирането и аутопсията на царя от проф. Иван Москов. През 1993 г. сърцето на българския цар Борис ІІІ бе погребано в Рилския манастир.
 










Самуил Ардити, автор на книгата „Човекът, който изигра Хитлер”:

Борис III е бил отровен във „Вълчата бърлога” на Хитлер
Убиецът е личният доктор на фюрера Карл Бранд
 
 
Визитка: Роден е в София през 1935 г.Майка му е шивачка, баща му – Бенямин Ардити, е крояч и водач на Ционистката ревизионистка партия в БългарияПрез 1949 г. семейството емигрира в ИзраелОт 1954 до 1956 г. Ардити служи като рейнджър в израелската войска1956 г. - 1960 г. следва в Техническия университет в ХайфаПрез 2002 г. се пенсионираСъбира материали и проучва спасяването на евреите в България през Втората световна войнаПрез 2008 г. издава в Русе книгата „Човекът, който изигра Хитлер”.