неделя, 28 септември 2008 г.

Вестник "Монитор" с две награди


Вестник "Монитор" единствен от българските медии получи две награди в конкурса, организиран в "Нощта на учените" на 26 септември вечерта в зала 6 на НДК.
Журналистката Силвия Николова взе първата награда за статията си "Наши учени лекуват рак с диаманти". Специалната награда за отразяване на върховите постижения на българските учени получи Тодор Господинов.
Отличията са по проект RE CAME по Седма рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и технологично развитие.

сряда, 24 септември 2008 г.

Родители бият тревога

Промиват мозъци на деца със сектантски учения

Прокуратурата подхваща частно училище заради часове по йога

СИЛВИЯ АНГЕЛОВА
в-к "Монитор", 25 септември 2008 г.

Правят се опити за промиване на мозъците на децата ни със сектантски учения и нетрадиционни за нашата страна източни култове, алармираха обезпокоени родители.
Заради преподаване на йога прокуратурата проверява частната езикова гимназия "Ал Дюма" в столичния квартал Диана Бад. Очаква се магистратите да излязат с решение до месец. Напълно възможно е на училището да бъде отнет лицензът. Това съобщи за Монитор" Десислава Пулиева - директор на Центъра за религиозни изследваниоя и консултации "Св. Св. Кирил и Методий" към Българската православна църква. Проверката на прокуратурата е предшествана от проверка на дирекцията по вероизповеданията и Регионалният инспекторат по образование по сигнал и жалба на родители и на центъра, обясни Пулиева. По информация на ЦРИК школото е купено от фондацията за Трансцедентална медитация с посредничеството на фирма "Деметра DNJ" през 2005 г.
Не е ясно на какво основание е провеждано обучението, но регионалният инспекторат категорично го забрани след инспекцията, тъй като това представлява пропаганда към учението и култа на йога, каза още Пулиева.
По нейна информация училището е ползвало и част от сградата на съседното 34-о обединено детско заведение "Брезичка". След проверката обаче ръководството на детската градина катерично е пожелало тя да бъде освободена.
Не можем да търпим в близост сектанти, при нас се отглеждат и възпитават малки деца, страхуваме се за тях, категорични са учителките. Трансцеденталната медитация не е забранена в България, структури, занимаващи се с практикуването є са регистринани по смисъла на Закона за вероизповеданията.
Йога-общността "Шри Чинмой център" ще съди за дискриминазиця Центъра за религиозни изследвания и консултации "Св. Св. Кирил и Методий" и неговата директорка Десислава Пулиева, съобщиха от йога общността.
В продължение на две години шефката на ЦРИК преследва йогите, като разпространява материали срещу тях и подбужда управители на зали да им отказват достъп за провеждане на концерти., твърдят последователите на източния култ.
Пред последните няколко години последователите на Петър Дънов са обучавали на паневритмия 4000 български ученици. Възможно е тази цифра да е пресилена, но те имат двостъп до класните стаи, което е твърде тревожно, съобщи още Пулиева и определи изучаването на този тип гимнастика като "жива религиозна пропаганда". Те преподават незаконно. Изучаването на паневритмия дори като извънкласна дейност неизбежно провокира интереса на децата, а дъновистите им обясняват, че гимнастиката е създадена от "Учителя" Дънов. Това е явна пропаганда да религия, която не фигурира в одобрените учебни програми по история на религията, обясни тя.
Междувременно стана ясно, че системата на паневритмия ще бъде изучавана във Великотърновсикя университет. Учебните занятия се осъществяват по европрограмата "Еразъм", финансирана с 35 000 евро.

Ахмед Юсеин, депутат от ДПС:

96 вероизповедания са ни много

Министерството на образованието и науката трябва да каже дали трябва да се изучава йога и паневритмия в училище, доколко те се приемат като гимнастика и доколко като част от една религия.
По смисъла на Закона за вероизповеданията всички деноминации имат право не само на съществуване, но и подрастващите от семейства, изповядващи една или друга религия, да я изучават. Не ми е известно обаче как точно е уреден въпросът с изучаването на паневритмията в училищата. Твърдението, че тя е преподавана на 4000 ученици, ме провокира да изискам точни данни и да поставя въпроса в парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията в парламента, чийто зам.-председател съм.
Дъновистите в България не са голяма религиозна общност. Затова се учудвам как са постигнали толкова голяма цифра на обучение в българските училища.
96 регистрирани вероизповедания за 7-милионна България са твърде много. В повечето случаи те са фиктивни. Например на един адрес в София, на бул. "Евлогий Георгиев", са регистрирани 8 вероизповедания. Нашият закон е изключително либерален и съобразен с изискванията на ЕС.
Ние сме страна толерантна и никой никому не пречи да изповядва свободно своите религиозни убеждения. България е приела Европейската харта за правата на човека. Но трябва да се сложи ред в регистрацията на религиозни общности. Обмислях да предложа изменение на закона, с което да се въведе долен праг на численост на регистрация. За целта проучих опита на другите страни и се натъкнах на интересни факти. Испания например, която е страна членка на ЕС, е въвела праг от 20 000 човека, а Словакия - по-млада членка, 5000. Румъния също прие своя закон предвид своите виждания, въпреки натиска от някои места.За огромно мое съжаление обаче колегите депутати не ме подкрепиха и така моето предложение не стигна до парламентарна зала.

Църквата е категорична: Дънов е опасен

Преподаването на паневритмия във ВТУ е един от многото проекти, по които университетът работи. Имаме добре развито международно сътрудничество, каза доц. Мариан Стоядинов - зам.-декан на теологическия факултет. Проблемът има две страни - едната е либералното образование, каквато е университетската система. Според нея всеки, който има кауза, има и правото да я отстоява и да я защити дори като проект. За преподаването на паневритмия обаче никой не е искал мнението на теологическия факултет. Църквата и православното богословие имат еднозначно отношение към феномена Дънов и неговата паневритмия. Той е опасен. Това не е най-доброто, което може да се изнесе от България. Опасностите започват оттам, където свършва академичният интерес към едно явление и създателят на тази гимнастика започне да бъде наричан "учител". Когато това се случи, вече се говори, че явлението се възприема като собствено изповядвана религия. В богословския факултет също се изучава неговата система, но само като явление и факт.
Колкото до трансцеденталната медитация, отношението ни е критично, това явление е своеобразна патология.

понеделник, 22 септември 2008 г.

Клирът се стяга за събор в Рилския манастир

Владици вадят църковните фирми на светло

Митрополити против храмовите настоятелства да са юридически лица

СИЛВИЯ НИКОЛОВА
в-к "Монитор", 23 септември 2008 г.
СНИМКА Бойко Кичуков
Клирът все още остава неразбран
и изолиран от обществото.

Владици са решили твърдо да извадят на светло всички фирми, които сега гравитират около църквата и въртят бизнес с нейни имоти, търгуват със стоки в храмовете и налагат на черковните настоятелства свои проекти, съоб щиха за "Монитор" архиереи вчера. Това ще стане по време на втората част на Шестия църковно-народен събор, който ще се проведе от 6 до 12 октомври в Рилския манастир.
Ще настоявам да се ревизира решението на събора от месец май черковните настоятелства да се регистрират като юридически лица. Това създава предпоставки за заграбване на енорийски земи, недвижима собственост и всякакви далавери, съобщи Великотърновският митрополит Григорий.
Черковните настоятелства, особено в селскит е енории, могат да бъдат излъгани от всеки по-сладкодумен мафиот, коментира дядо Григорий. По думите му обичайна практика била бизнесмени да завличат църквата с неплатени наеми от сгради и рента от селскостопанска земя.
Ще настоявам в у става да залегне точка, според която, ако настоятелствата се регистрират като юридически лица, да нямат право да продават имоти, но да могат да ги дават под наем, допълни митрополитът.
Светият синод да създаде една или няколко свои фондации или фирми, чрез които да се въртят всички по-големи сделки, е другото предложение, за което ще настоява дядо Григорий.
На събора през октомври отново ще бъде повдигнат въпроса за възрастовия ценз за избор на патриарх. Едно от предложенията е кандидатът да има навършени 40 години, а не 50, както е вписано в сега действащия Устав на БПЦ.
Силвия Николова
в-к "Монитор", 23 септември 2008 г.

В ъгъла

Колко чинят, попе, белите манастири?


СНИМКА Иван Бъчваров
Свещоливницата остава и
досега кокошката със
златното яйце за синода.

Кой казва, че Българската православна църква и в частност нейният клир, спи?! Нейният клир отдавна не спи, което обаче съвсем не означава, че целокупно е запретнал ръкави да изправя собствените си кривици. По стар обичай когато някъде се съберат двама-трима владици вместо Христос да е сред тях, както се казва в Евангелието, те все ще си намерят куп причини за собствената си несвършена работа. А причини дал Господ. То не бе разкол, то не бяха масони, че и журналисти - все вредители от първа величина и най-вече обезпокоители на рахата на светиня им.
Тази година обаче се наблюдава едно обнадеждаващо размърдване. Подир две десетилетия летаргия се забелязват белезите на събуждане. (Периодът от преди 1989 г. не влиза в сметката, тогава виновен им е бил комунизмът.)
В началото на октомври клир и миряни ще нищят проблемите на БПЦ на църковно-народен събор в Рилския манастир. Впрочем това ще бъде продължението му от месец май. Впечатление обаче прави фактът, че до момента нито Светият синод, нито комисията по дневния ред на събора не са излезли с проекторешения, няма дори дневен ред. Само спорадично някой и друг по-енергичен митрополит се опитва да разчупи статуквото на нищонеправенето с предложение. Което съвсем не означава, че ще пукне пролет навръх 6 октомври в Рилския манастир. Но във всички случаи ще стане дума поне за белите манастири и кой ще спечели владишкото благоволение да ги владее.
(С.Н.)



22 септември - ден на Независимостта


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

четвъртък, 18 септември 2008 г.

Накъде, Българийо?!

Онемях, когато научих за нетрадиционния транспорт на ученици от силистренските села. Свързах се по тлефона с хора, живеещи в онзи регион. Когато материалът беше готов и редакторската страница вече висеше на стената, с колегите продължавахме да се питаме как е възможно това. А ние, журналистите, както знаете, сме от хората, които трудно могат да бъдат изненадани - професионалните ни срещи с всякакви обекти, субекти и обстоятелства са ни направили държеливи на какво ли не. Представям си обаче, как непредубеденият читател ще възприеме текста. Но това е, драги ми сънароднико. Искаш, не искаш, България върви нанякъде. Накъде ли върви обаче, е трудно да се каже. Подобни тегоби има не само в Силистренско. Предлагам ви и текстовете от същия брой на в. "Монитор" на кореспондентите ни от Кърджали и Шумен .

На школо с катафалка в Силистренско

91 деца зъзнат с часове на студа в очакване на раздрънкани возила

Силвия Николова
в-к "Монитор", 19 септември 2008 г.
Ученици от силистренските села пътуват всеки ден на училище с катафалка. Хлапетата, сред които са и първокласници, нямат друг избор. Трите автомобила, които им изпращат от общината в Кайнарджа, за да ги докарат в местното школо, са на възраст колкото бабите им и не по-здрави от тях. За гротескния училищен транспорт на малчуганите разказаха възмутени родители.
"Нямаме друг избор. Излезе ли някой от автомобилите от строя, монтираме отново седалките на уазката, която използваме за траурни обреди", съобщи за "Монитор" зам.-кметът по хуманитарните дейности Дафинка Станева. По думите й децата все още не са се стресирали, защото били малки, макар че знаели какво се превозва в автомобила. "Сърцето ми се къса да ги гледам как идват на училище с катафалката, но алтернативата е въобще да не ходят на училище", коментира Станева.
Въпросните деца са от 5 села, където няма училища и се налага да пътуват до двете средищни школа в Кайнарджа. Превозът се състои от 15-местен микробус, отпуснат от Министерството на образованието и науката преди 3 години, друг 20-годишен с 14 места и ниса от 70-е, която общината била приготвила за автоморгата, но се наложило пак да я пусне в употреба от 15 септември. Когато някое от тях излезе от строя, мястото му заема катафалката. С раздрънканите возила пътуват общо 91 хлапета, сред тях и малчугани до детската градина.
"До миналата година се оправяхме, но тази есен училището в село Зарник е закрито, а оттам имаме най-много ученици", разказа Станева. Повечето от тях са от социално слаби семейства. Кайнарджа е общината с най-висок процент на безработица - 40 на сто.
"Не можем да лишим тези деца от училище. Те са на социално слаби родители. От една страна се опитваме да ги социализираме, а от друга да ги образоваме и възпитаваме, доколкото е възможно", каза още Дафинка Станева. Тя се надява проблемът с превоза да бъде решен поне частично, след договарянето на транспортна схема между общината и регионалният отдел "Просвета". Тя предвижда хлапетата да пътуват с междуселищния транспорт, а после общината да им осребрява билетчетата. Община Кайнадржа е единствената, в чиито училища са запазени ученическите столове, в които хлапетата закусват и обядват задължително. Заради закъсващия вехт транспорт и задължителното сутрешно хранене обаче често пъти те губят първия и втория учебен час.

Родител: Треперим, докато си дойдат

Треперим, докато децата ни си дойдат от училище. По-малките от тях не знаят дори български и не могат да си поискат една чаша вода. Превозът закъснява, пускам ги сутрин в читалището, да не се разболеят, докато чакат колите в студа на улицата, разказа Бирджан Сеизов - зам.-кмет на село Зарник, който е баща на ученици във 2-ри и в 4-ти клас. Сеизов се е амбицирал да намери голям автобус с отопление за децата от селото и пише писма до всевъзможни институции. Настоява и за щат на възпитателка, която да придружава децата до училище и да ги прибира, да им превежда, докато научат български.
Същите проблеми имат децата и техните родители и в селата Светослав и Чолаково.

Психологът Красимир Калпаков:

Малките ще са с комплекс, че са втора категория

Да се возят деца с катафалка до училище, е възможно най-неудачното решение. Това ще им заложи комплекс до живот, че те са хора втора категория., коментира детският психолог Красимир Калпаков. Преведено от езика на психологията, това им показва, че обществото ги отхвърля и дисквалифицира. Завинаги те ще помнят, че в един важен за тях момент, какъвто е училището, възрастните са се отнесли с тях като към излишни, обясни специалистът.
Калпаков бе категоричен, че натикването на хлапетата в катафалката не само ще подбие тяхното самочувствие, но те ще изгубят самоуважение и вместо на печелившата карта занапред, те просто ще се превърнат във вечните губещи.
Самото впечатление от возенето в автомобила за трупове и чакането на студа ще рефлектира върху учебния процес.
Емоцията в скоро време ще вземе връх над концентрацията, ще развалят успеха си и дори ще загубят желание за ходят на училище, каза още Калпаков.



Проверяват “филиалите” разрешени от общинарите

Бунт в Родопите за закрито училище

Mайки се заричат да преминат в Гръцко в знак на протест

Вилдан Байрамова
в-к "Монитор", 19 септември 2008 г.
Бунт заради закритото школо в крумовградското село Малък Девисил вдигнаха майки и деца вчера. Те се събраха за пореден четвърти ден в училищния двор. Звънецът обаче не огласи планината, а вратите и този ден останаха заключени. Решението на общинарите в Крумовград от мартенската сесия затвори завинаги училището, а 24 ученици бяха пренасочени в средищното школо в Аврен, което е на 11 километра. В Малък Девисил до последната учебна година са се събирали децата от 10 махали, пръснати по на 3-5 километра от „центъра". Хлапетата през зимата щурмували преспите пешком по баирите, а при подходящо време уазка 4х4 ги прибирала от черните пътища.
За да няма такива протести от родители на деца от 1 до 4 клас и в други села, общинарите по места взели соломоновско решение. Училищата в Кърджалийска област, които бяха запечатани от местните общински съвети, след като държавата им оряза парите, се превърнаха във филиали на средищните гимназии. Острата реакция на родителите е принудила инспектората на МОН в Кърджали и общинските ръководства да дадат съгласието си да се учи във вече закритите училища, учителите да се водят на щат в средищните. След сигнала на "Монитор" от просветното ведомство са започнали проверка.
По тази схема е затворено школото в крумовградското село Бук, а децата трябва да пътуват до Токачка. Общинският съвет в Джебел закри училищата в селата Великденче и Ридино, което наложи всекидневното превозване на учениците до село Рогозче. Подобен опит приложи още през миналата година и Кирковската община с филиалните паралелки в селата Малкоч и Кукуряк. Сега обаче порасналите ученици вече пътуват до с. Тихомир. Изнесеното обучение остана само в село Горски извор заради родителски бунт срещу провождането на невръстните деца чак в село Бенковски.
Местните хора обаче са категорични, че училището в Малък Девисил трябва да бъде отново открито, въпреки че там доскоро е действала дори една от абсурдните за 21-ви век взаимоучителна метода на Хаджи Генчо. Аргументът им е, че районът е изключително тежък като географско разположение. През зимните месеци махалите остават изолирани от света и е невъзможно да се премине с какъвто и да е автомобил по стръмните и тесни пътища с безброй ужасни завои. Родителите са в шок от наложеното решение и не пускат децата си да пътуват всеки ден до село Аврен и обратно. Майки със сълзи на очи се заричат, че ако до един месец не се отвори училището, ще преминат в Гръцко. „Там ще ни приемат на драго сърце, защото сме работливи и ни познават. А и децата ни ще научат и гръцки", нареждаха те. Не дават и дума да се издума за всекидневното пътуване до средищното училище. Тревогата им е, че децата няма да си доспиват - ще бъдат принудени да стават в 5 ч. сутринта и да се прибират не по-рано от 15 ч. следобед.
Взривени от хлопнатите кепенци, жителите на селото основали инициативен комитет. Всички семейства, в които има деца до 8-и клас, подписали декларации, че ако възкресят селското школо, където и да се намират, ще се върнат. Написали и жалба до ВАС, пратили я до министъра на образованието Даниел Вълчев, до общинския кмет Себихан Мехмед.
„Отиде ли си училището, и селото заминава. Няколко семейства обаче изменили на заверата и се изселили в Крумовград, Кърджали и Хасково. Така с надежда за образование в родното село останали едва 17 ученици, както и всичките им учители, вече до един пенсионирани. Цялото село настоява училището им да стане филиал към крумовградското СОУ „Васил Левски". Така децата няма да пътуват всеки ден, учителите ще се водят на щат в Крумовград, но ще работят в Малък Девисил, а родителите ще бъдат спокойни, обясни водачът на инициативния комитет Стефан Тюрдиев.
Според кметицата Мехмед това училище не е имало никакъв шанс да получи статута на защитено. Основната причина била в наличието на смесена паралелка, непозволена от новата наредба за броя на учениците.
„Не можем да не спазваме нормативните изисквания. Когато се приемаха делегираните бюджети, средствата в Малък Девисил стигаха само до месец май. Настояванията ни точно това училище да остане като защитено не дадоха резултат, тъй като базата в Аврен е далеч по-добра", обясни управленката. Само ако се формират слети паралелки 2 в 1, може да се приложи „авангардната" практика на филиалните. Такива работят още от 2002 г. в училището в село Бук. На драматичната мартенска сесия е обсъждан вариантът училището да се трансформира от основно в начално. Но и това се оказало неприложимо - където учат по-големите деца, с тях тръгвали и малките братчета и сестричета. „Ние разбираме, че училището определя съдбата на цялото село. Но сме с вързани ръце, нито един от вариантите не става", каза г-жа Мехмед. Тя е предвидила 144 000 лева за дофинансиране на училища, в които средствата по делегираните бюджети не достигат. Другото закрито училище на територията на общината е в село Голяма Чинка. От там до средищното в Токачка пътуват 33 ученици. Докъде ще стигнат протестите на девисилчани, не може да се предскаже. Преди няколко години цялото село Егрек (което е на 7 километра от Малък Девисил) щурмува гръцката граница пак заради общинарско решение за закриване на школото. Тогава от всички се натовариха на трактори и каруци, а други превзеха баира пешком и вдигнаха невиждан бунт до самата гранична бразда.

МОН: Това обучение е недопустимо

Организиране на обучение в закрито училище е недопустимо. Това отговориха вчера от Министерството на образованието и науката. Решението за организиране на обучение в закрити училища, т.нар. филиални паралелки, е на общинския съвет в Джебел е в противоречие с нормативна уредба, която регулира системата на народната просвета и Закона за закрила на детето и други закони.От Министерството на образованието и науката вчера не отговориха на въпроса на "Монитор" кой носи отговорността при инцидент с децата, които учат в закрити и на практика незаконни училища в Родопите. След информацията, публикувана в "Монитор", за неразрешеното обучение в Кърджалийско от просветното ведомство назначиха проверка за изясняване на случаите.
"От август досега са закрити 294 училища, от които държавни са 15, а останалите - общински", каза министърът на образованието и науката Даниел Вълчев преди седмица. Регионите с най-голям брой затворени школа са Шумен, Кърджали, Търговище, Плевен, Враца. Така в момента работещите училища в страната са 2650. Броят на защитените школа е 74. Най-много са те в регионите на Смолян, Кърджали, София-област, Хасково. В края на октомври се предвижда актуализация на списъка със защитени училища.

В Шумен 7 учители спасяват класовете си в съда

Красимир Крумов
в-к "Монитор, 19 септември 2008 г.
Седемте учители от основното училище в разградското село Дряновец са завели дела срещу заповедта на просветния министър за уволнението им и съдът е спрял изпълнението на министерското разпореждане до окончателно решаване на случая в съдебната зала. Дотогава учителите ще се водят на работа. Обучението в Дряновец е започнало в пет слети паралелки, като в първи клас ученикът бил само един.
Учебната година в разградското село тръгна със звънец въпреки решението на общинския съвет в Разград за закриването му и съответната заповед на министъра. В тамошното училище "Христо Ботев" през първия учебен ден са влезли 22 деца, сред които един-единствен първокласник.
23 са общо закритите със съгласието на съответните общини училища в Шуменска област, показва преглед на окрупняването на школата. "Комасацията" в образованието е най-силна в Каолиново и Върбица. В двете общини са закрити съответно осем и четири учебни заведения. Драма в Шумен имаше само с училището в Салманово, където родителите бяха разделени на две - част от тях предпочитаха децата им да пътуват до средищното училище в Дибич. Друга част предпочете шуменския квартал Дивдядово. Общинският съвет също се произнесе, че материалните активи на салмановското училище отиват в квартала. Според недоволни родители надделяло това, че директорът на училището в Дивдядово - Стефан Баев, е активист на управляващата в Шумен БСП. В Регионалния инспекторат на МОН все още нямат информация за броя на учениците в средищните училища, данните ще бъдат събрани сега в хода на учебната година.

сряда, 17 септември 2008 г.

Обесването на черната котка



Случвало ли ви се е да се завъртате три пъти или да заобикаляте, ако черна котка пресече пътя ви?
И да не ви се е случвало, няма начин някой от близките ви да не ви е лисвал чаша с вода преди изпит, а дори само при мисълта за нещо нежелано, да сте чукали на дърво.
Не отричайте! Чета ви мислие. Една черна котка ми каза какво ви щъка в главата. Защото съм приятелка с нея. Впрочем, аз съм приятелка с всички черни котки - не само с тези пред блока, но и с тези от страховете ви.
Не ми вярвате? Не може да не ми вярвате, защото черните котки са в мислите ви и ми донасят всичко, каквото знаят, че искам да знам. Донасят ми дори това, което не искам да знам. С други думи, вършат ми работата, докато аз се кефя на поредното си завоевание, което всяка неделя ходи на църква.

Всъщност това не го мисля аз. Само си го представих. Представих си какво би могъл да си мисли онзи с украсата на главата всеки път, когато види някой да се върти несвястно на алеята пред блока заради някаква си там черна котка, да чука по главата си поради липса на нещо по-звучно наоколо или да брои крачките си до спирката - четно, нечетно, четно, нечетно, докато унесен в сричането, не се халоса в стълба отсреща.
Повече обаче боли не от халосването в стълба, а от удара в стената на църковното суеверие. Защото не е тайна за никого, че по-опасни от останалите суеверия са именно църковните. Разпространяват се в храма от, на вид благочевистиви бабички, не рядко и от свещеници и монахини. Как тогава да не повярваш, че като пийнеш сутрин на гладно вкъщи богоявленска вода по време на първата седмица от Великия пост, всъщност се причастяваш?! Ще повярваш и още как, ако си новоначален, пък и не само. Ще повярваш, защото ти го е казала калугерка. Аз лично чух това суеверие от монахиня в манастира "Св. прор. Илия" в столичния квартал "Младост". Чух я да обяснява цялата процедура на "причастието" на една поклонничка. И нямаше сила, която да убеди нито калугерката, нито жената, че Светото Причастие не е пиене на богиоявленска вода на главно вкъщи. Не ги убеди и твърдението ми, че съм богослов. Черната одежда на монахинята се оказа баш авторитетът. Пак черната забрадка, но на една послушница, в манастира "Св. Никола" в Арбанаси се оказа авторитетът за колежка от Българското национално радио. Манастирската девица така доверително, по женски, й редеше как да си намери скоро мъж и то какъвто иска, достатъчно било само на следващата сутрин да стане рано и да отключи манастирския храм. В случая, моя милост с дипломата ми за магистър дикси и дългогодишна практика на православна християнска, се оказах в позата на получило по погрешка подарък дете, което трябва да го върне. А и да си призная честно, ако не бях упорита и твърде рационално устроена, сигурно и аз щях да повярвам на онова за ключа и щях да се наредя на опашка да отключвам черквата в Обрадовския манастир, например. В случай, че не знаете, в неделя и на празник (за делник не знам) там пада щур бизнес с пустия му ключ. Реди се една кръшна опашка, като за банани от времето на соца, все за отключването на храма. Технологията е проста и работи безотказно - намисляш си желание, дочакваш си реда, пускаш пари в една паничка на масичка пред храма, взимаш ключа и отключваш. След теб лелката заключва, за да го отключи следващия от опашката, който си е пуснал лептата. Подобно нещо с едни стотинки и едно ключе за деликатното място съм виждала в евтините кафенета. Да прости Бог, но някой черковни служители, изглеждат не правят разлика между двете.
За рецептата на Йерусалимския и Светогорски хляб няма да ви питам. Няма да ви питам и дали сте ходили на Кръстова гора и сте си донесли оттам камъче с кръстче. Няма да ви питам и дали носите гръцко сърмено парцалче с кръстче за късмет, нито дали сте пускали стотинки "За късмет" в пластмасовото шише в една от черквите в Поморие (поне така пише на шишето).
Аз пък няма да крия, дори да не ме питате, че дълго време, след като вече бях възцърковена, по навик избягвах да оставям чантата си на пода и да събувам обувките си с носовете към стената.
Едно е ясно, че докато съм го правела, онзи с украста на главата яко се е кефил. Кефи се и на вас всеки път, когато чукате на дърво вместо да се прекръстите, и праща в мислите ви поредната си черна котка.
Но тя, черната котка, може да бъде обесена. Дори не е необходимо да й сковавате бесилка. Просто не й обръщате внимание, живеете според християнските принципи, приемайте достойно Тялото и Кръвта Хрстови и се водете от доказаните авторитети на църквата, а не от мъдруванията на требничарите. Защото не е тайна, че суеверията са се вкоренили така здраво в църквата ни не само от невежеството на някои хора в тъмни одежди, но и факта, че от тях се печели повече, отколкото от треби.
Аз лично, съм непримирима към тях, особено когато те се разпространяват в църквата. Затова с искрена радост видях новият сайт

http://sueverie.net/

Ще се радвам, ако с линка към него съм помогнала на някой от вас да се освободи от властта на суеверията или само да се посмее да някой от историите, свързани с черни котки, йерусалимски хляб и други кухи теории, описани в него.

четвъртък, 11 септември 2008 г.

Православно просветителско общество “ЛЪЧ”

ви кани в сградата на

Руския културно-информационен център (ул. “Шипка”, 34):

15 септември (понеделник)

ПАЛОМНИЧЕСТВО В ВЕЧНЫЙ ГОРОД” публицистичен сериал, подготвен от издателство "Православная энциклопедия”

„АПОСТОЛ ПЕТР” – 1 серия
„АПОСТОЛ ПАВЕЛ” – 2 серия

На руски език

Киносалона на партерен етаж

Начало: 18.00 ч.

Продължителност: 80 мин.

Вход свободен

сряда, 10 септември 2008 г.

Архимандрит Серафим Алексиев




Изглежда стиховете на архимандрит Серафим Алексиев имат своите почитатели. За тях специално ми писа моята приятелка и главна редакторка на списание "Българе" - Росица Шегунова. Затова с радост потърсих още някои неща от него, за радост на душата, раздвижване на ума и съвестта. Надявам се да съм Ви доставила душевна радост и полза.



Сънувах сън

Сънувах сън... Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос... И всеки път
когато пак камшикът заплющеше,
потръпваше Христос, но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред - по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба... Силно възмутен,
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: "Зли човече!
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!"...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна... Аз се ужасих...
че в него... своето лице открих!...

Болна и здрава мистика — София, 1999. 56 с. [2005-09-11]
Пастирът като молитвеник [2005-08-11]
Църковно-мисионерското дело на Константин Философ — св. Кирил.
— София, 1996. 104 с.
Духовният живот на православния християнин. — София, 1994. 42 с.
Гордост и смирение. — София, 2001. Трето издание. 78 с.
Забравеното лекарство. За св. тайнство Изповед. — София, 2001. 76 с.
Житие на св. цар Борис. — София, 1992. 96 с.
Вражда и помирение. — София, 1994. 32 с.

http://www.pravoslavieto.com/history/20/1912_arhim_Seraphim_Aleksiev/index.htm


http://pravoslavno-pomagalo.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=97611&df=45&dflid=3

понеделник, 8 септември 2008 г.

Серафим Алексиев - поезия



Серафим Алексиев. Все още има възрастни християни, които го познават още от времето, когато да се говори за вяра, различна от тази за "светлото" бъдеще на комунизма, не беше прието. Дори беше опасно. Малцина от по-младите, изповядващи нашата, християнската вяра днес, знаят кой е той. Аз също знам твърде малко за него. Но за катехизация ми служиха неговите книги. Срещнах го през 1992 г. в Княжевския манастир, по Великден. По онова време сестрите съвсем не се бяха самоизолирали до крайност, както сега. Посещаваха ги доста хора. И мнозина намираха утеха и напътствие в обителта.
С отец Серафим Алексиев ме запозната г-жа Рада, покойна вече учителка от Божурище. За съжаление, не си спомням фамилията й, но трудно ще забравя тази жена. Запознах се с нея докато чаках в един централен столичен храм за първата си изповед. Сприятелихме се за кратко. Даде ми самиздат със стихове на отец Серафим Алексиев. Допаднаха ми. Тогава. Предполагам, че щях да ги харесам и сега, ако си бях направила труда да ги ксерокопирам или поне да препиша някои от тях.
Необяснимо защо, точно сега се сетих за г-жа Рада, за отец Серафим Алексиев. И за първата ми среща с него - беше болен и неконтактен. Това ме стресира. Помня усещането и до сега. Не знам какво всъщност съм очаквала. Вероятно респектиращ духовник. А насреща ми в манастирския двор едва пристъпяше крехък старец, подкрепян от послушника си. Не помня дали отецът ме благослови. Едва ли. Вероятно не е имал сили да вдигне ръка. А може би ме е благословил безмълвно. Тази вечер, тършувайки за съвсем различни неща в Интернет, попаднах на едно негово стихотворение. И ми стана тъжно - за него, за г-жа Рада, за началото на 90-е, когато с всичкия си копнеж на християнската ни предвечна същност ("Душата по природа е християнка", Ориген) се втурвахме към храмовете. Но там никой не ни посрещаше като свой, а малцината, които все пак ни приласкаваха тогава, вече ги няма.
Да е светла паметта на отец Серафим Алексиев и на г-жа Рада!
Бог да ги пости!

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Може би!

Да се топиш във грях,
измъчен и разкаян,
да тръпнеш гузен, плах,
обзет от смут безкраен,
а външно да си строг
и праведен и светъл,
с добре прикрит порок,
с привидна добродетел;
да чезнеш раздвоен
и всякога пристрастен;
към Бога устремен,
на дявола подвластен
в доброто да се вричаш,
на злото да си роб,
живота да обичаш
и жив да си във гроб;
и никой да не знае
за твоите борби -
туй моята съдба е...
и твойта, може би!...





събота, 6 септември 2008 г.

6 септември - денят на Съединението






Днес е денят на Съединението

За тези, които не се сещат за какво става дума, да погледнат тук

На останалите, за които се надявам да са повече,
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

На героите, ПОКЛОН!

Жертвите

Тези дни, за кой ли път, журналистическата ми професия ме срещна не само с нелечимо болни, но и с жертви на неблагополучията на здравната ни система. Именно жертви. Защото в ХХІ век в България, която отчита най-високия икономически растеж в Европа (индексът за изчисляванеот му е различен от този за стандарта на живот и БВП, б.а.) се оказва, че една малка група хора остава в периферията на световната медицина. И то само, защото някой не си дава труд да направи преоценка на заболяванията им, да осъвремени критериите за включването им в програми за лечение и отпускане на необходимите средства в длегирания бюджет за здравеопазване. Защото средства за здравеопазване има. При това за съвременно здравеопаване. Въпросът е в извечното българско нямане на отговорност към чуждия проблем. Но за това, друг път.
Провокирана от проблема на страдащите от таласемия майор - специфична нелечима анемия, с които се запознах, реших занапред да качвам в блога си и някои от публикациите ми за здравеопазване. Давам си сметка, че няма да е така забавно, както ежеседмичните изцепки на някои от "героите" ми в предишни текстове, но пък имам надежда, че когато повече хора познават един проблем, имат и нагласата да съдействат за неговото разрешаване. Или поне за неговото недопускане...


Таласемици, обречени на смърт

Чиновници лишиха тежко болни от хапчета

Страдалците принудени да спят с игла в корема, за да не умрат

Силвия Николова
в-к "МОНИТОР", 6 септември 2008 г.

Министерски чиновници лишиха тежкоболни от хапчета. Триста болни от таласемия майор са оставени на произвола на съдбата без модерни лекарства.
"Тези болни са обречени на смърт, защото не на всички понася старата терапия, която е била актуална в Европа преди 20 години, а сега е отпускана безплатно от Министерството на здравеопазването." Това съобщи за "Монитор" председателката на организацията на таласемиците в България Мария Кънчева. Тя е 29-годишна и също страда от заболяването. Единствената възможност да удължат живота си е, да спят с игла в корема. Хората обаче масово се отказват от тази възможност, защото не могат да водят пълноценен семеен живот, обясниха болни.
На всеки 28 дни на таласемика трябва да бъде направено кръвопреливане, за да не умре. В резултат на тази манипулация, в организма на болните се натрупва желязо, от което той може да се отрови, вътрешните органи да се увредят и в крайна сметка, може да настъпи внезапна смърт. Отлагането на фаталния край става с хелатори - медикаменти, които вкарани в организма, се свързват с желязото и го извличат, разказа Драгомир Славев - също болен.
Таласемиците у нас са общо 320 души и на преобладаващата част от тях Министерството на здравеопазването отпуска най-старата терапия с хелатор десферал. Препаратът се влива в организма с помпа в продължение на 8 часа чрез игла, забита в корема. Това се прави на всеки 24 часа. Повечето хора, за да могат да работят през деня, пречистват кръвта си нощем, обясни Мария Кънчева, която също работи и е семейна. Тя е от таласемиците, които се отказват от всекидневно очистване чрез забита игла в корема. Когато имала повече пари, си купувала чрез познати хапчетата от Турция. Като нея правят и още тридесетина други, но лечението излиза 900 лв. на месец.
В България обаче се внасят още под-добри хапчета, последно поколение, но МЗ ги отпуска само на 20 души, избрани по неясни критерии, оплакаха се от организацията на таласемиците. Останалите не мога да си ги позволят, една опаковка струва 1110 лв. без ДДС.
"Пациентите, които отговарят на критериите, разработени от националния консултант по хематология и утвърдени от министъра на здравеопазването получават посочения лекарствен продукт. Всички останали пациенти с таласемия майор получават регулярно други лекарствени продукти, също осигурени със средства на Министерството на здравеопазването", бе неясният отговор от пресцентъра на ведомството на питане на "Монитор" на базата на какви критерии са подбирани болните.

Кога ще кажем на държавата “мамо”?

Силвия Николова
в.к "МОНИТОР", 6 септември 2008 г.
Държавата става все по-щедра майка към едни и все по-безразлична мащеха към други. На някой може и да не се вярва, но е достатъчно само да прехвърли списъка с обещанията към пенсионерите, бедните ученици и техните родители и социално слабите от последната седмица, за да се убеди, че както е тръгнало, една част от българските граждани още дълго време няма да нарекат държавата "мамо".
Вчера стана ясно, че болните от таласемия майор са принудени да бъдат лекувани по методи, с каквито хората с такава диагноза в Европа са церени преди двадесетина години. Българските болни спят с игла в корема, за да пречистват кръвта си, вместо да гълтат дискретно по едно хапче и да живеят пълноценен живот, да работят и плащат данъци на същата тази държава, която към тях все повече се държи като зла мащеха.
При това съвсем не става дума за хиляди, а за 320 души. Лекарствата за редки заболявания, каквато е таласемия майор, се наричат "сираци" и са скъпи навсякъде по света. По една-единствена причина, че са за редки заболявания, а това не позволява производството им на конвейер и висок оборот. Скъпи са и за бюджетите на богатите европейски държави, но те не отказват терапия на своите данъкоплатци. Защото и на здравните власти там, и на управляващите като цяло е пределно ясно, че болният в устойчива ремисия може да води пълноценен живот, да дават брутен вътрешен продукт и да плаща данъци. На практика той си плаща лекарствата на държава, че ги и надплаща със своя труд. Просто управляващите в Европа мислят, имат визия за бъдещето и поемайки модерната терапия, инвестират в собствената си икономика.
У нас обаче все още проблемите се решават на парче, с което на практика се генерират нови проблеми.
Оказва се, че държавата и тази година ще даде маса пари от бюджетния излишък за какво ли не, включително и за почивките на пенсионерите на море, та било то и в сезон, в който на плажа не кацат и гарги.
Няма спор, бабите и дядовците имат нужда от разнообразие, но други пък имат нужда от животоспасяващи лекарства. Къде тук е кантарът, за да премерим нуждите? Както и да ги теглим, и пеленаче ще проумее в посоката на чии потребности клони везната.
Съвсем логично, а и крайно належащо е от близо двата милиона лева бюджетен излишък за социално слаби да се заделят средства именно за хората с редки заболявания. Защото просто не е по джоба им да си ги купят. Не се предвижда осигуряването им и от здравната каса, а самият бюджет за здравеопазване у нас е обидно малък.
В България от брутния вътрешен продукт за тази сфера се заделя едва 4.3 на сто. Това е най-ниският процент в страните от Европейския съюз. И ако все пак можем да се утешим, че сме от последните приети в него, как тогава да се утешим, че сме и с най-нисък процент от БВП за здравеопазване и сред бившите социалистически страни?
Затова съвсем логично е човек да се запита кога у нас ще имаме далновидни политици, които не мислят на парче, а гледат в перспектива. Или ще трябва и болните от редки заболявания да заведат дела в Страсбург, а страната ни осъдена, за да се стресне някой и прояви мисловен процес, макар и късно.

петък, 5 септември 2008 г.

Институции вземат на прицел поп грубиян

Игуменът на Троянския манастир на съд за дискриминация

Синодът не знаел, че Теодосий пъди инвалидите от храма

Силвия Николова
в-к "Монитор", 6 септември 2008 г.

Снимка Монитор
Троянският манастир печели завидно
от поклонници и туристи, но за достъпна
среда игуменът му Теодосий не е дал нито лев.


Няколко институции и правозащитни организации вземат на прицел игумена на Троянския манастир Теодосий заради грубиянското му отношение към инвалиди, стана ясно вчера.
"В понеделник внасяме жалби в прокуратурата и в Комисията за защита от дискриминация, съдебното дело няма да му се размине", съобщи за "Монитор" Капка Панайотова - председател на сдружението "Център за независим живот. " Потърпевшите също могат да внесат граждански искове", добави тя.
Теодосий напъдил от обителта група младежи на инвалидни колички, като им заявил, че Троянският манастир не е за сакати. С крясъци: "Колелетата вън! Грешници, изкупувате чужди грехове", той натирил младежите и девойките от храма. Те желаели само да се поклонят на чудотворната икона на Богородица, но заради състоянието си останали приковани в количките си. До черквата няма специален подстъп за достъп на хроми, а самият двор, настлан с калдъръм, се преодолява трудно и от здрав човек.
"Смаях се, като научих за възмутителното отношение на игумена Теодосий, коментира за "Монитор" председателят на Комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп. - Ако центърът не беше решил да ни сезира, ние щяхме да се самосезираме. Започваме проверка, щом получим жалбата в понеделник и ще се произнесем съвсем скоро", добави той.
Теодосий може да отнесе глоба от 2000 лв., а на манастира да се връчи предписание за създаване на достъпна среда. Това предвижда Законът за хора с увреждания. Ако то не бъде изпълнено в срок, глобата е от 5000 до 10 000 лв., при повторно неизпълнение скача до 20 000 лв. Нормативният документ задължава всички работодатели и ръководители да създават достъпна за инвалиди среда до фирмени здания и обществени сгради.
"Независимо че църквата е отделена от държавата, манастирът е обществено място и подлежи на санкции, още повече че хората с увреждания се нуждаят най-много от духовни грижи", коментира Кемал Еюп.
Не мога да кажа нищо, Светият синод не заседава в момента. Ако постъпи жалба, ще обсъдим случая и ще видим истина ли е това, което говорят хората, коментира с видимо неудоволствие неговият говорител - Русенският митрополит Неофит. След упорито настояване за това какви наказания предвижда уставът на Българската православна църква за подобни своеволия, той отрони: "Забележка, глоба или запрещение за свещенослужение." Репортерска проверка на "Монитор" обаче установи, че в последните десетина години синодалите не са наложили нито веднъж поне една от изброените санкции.

четвъртък, 4 септември 2008 г.

Евакуират владиците в Рилския манастир

Ремонтират синода за половин милион лева

Фирмите наемани без обществена поръчка

СИЛВИЯ НИКОЛОВА
в-к "Монитор", 5 септември 2008 г.

Синодалната палата не е ремонтирана основно от 1907 г.

Архиереите се евакуират вкупом в края на септември в Рилския манастир заради започващ ремонт в Синодалната палата, съобщиха синодални чиновници. Служителите вече се прескачат с няколко дузини общи работници, които изтърбушват де що има вехто и негодно за употреба. Предвидено е ремонтът да е за общо половин милион лева. До десетина дни ще стане ясно на кои фирми ще бъдат възложени поръчките.Кабинетът гласува неотдавна субсидия от 500 хил. лв. за кърпенето, мазането, санирането и обновяването на старинната сграда. С 370 хил. лв. от тях ще бъде подновено парното отопление, които е от 1907 г., не отоплява добре и на практика хората вътре мръзнат, съобщи за "Монитор" Емил Велинов - експерт в Дирекцията по вероизповеданията в Министерския съвет. Ще бъдат сменени и ел и ВиК инсталациите.
С остатъка от сумата ще бъде решено проветряването на сградата.
Японски кандишън дискретно ще охлажда епископските чела. За целта е избран специален модел, при който по прозорците не виси техника, а дискретни духалки обръщат въздуха в стаите. Охладителите, които представляват три кутии с машинарии, метър на 60 сантиметра, ще бъдат скрити в задния двор на синода и оградени с кована метална решетка. Дограмата на прозорците също ще бъде подменена. За рамките им обаче синодалните старци залагат на старото класическо дърво, а не на алуминиева или PVС дограма. Впрочем дървеният артикул е възприет от епископата и заради изискването на Националния институт за паметници на културата, тъй като Синодалната палата е паметник на културата и по фасадата не могат да бъдат правени никакви солови изпълнения.
Дирекцията настоява пред Министерството на финансите да отпусне още 500 хил. лева, за да бъде препокрит и целият покрив на сградата, каза още Емил Велинов и разясни, че той е кърпен на парче. Покоите на синодалите обаче няма да бъдат освежавани поради липсата на пари.
Докато работници търбушат вехториите и ремонтират, заседанията на Светия синод ще бъдат в Рилския манастир. Първото е на 6 октомври.
По това време в планината застудява, но на хлад се мисли по-добре, заяви говорителят на синода митрополит Неофит.
Светият синод не е обявявал обществена поръчка за ремонта от половин милион лева, установи репортерска проверка. Наредбата за прилагане на Закона за обществените поръчки предвижда за услуги, по-малки или равни на 90 хил. лв., какъвто е ремонтът, да се обявява обществена поръчка.
Синодът си е спестил тази прозрачност, но не е в нарушение. ЗОП позволява да не се обявява обществена поръчка, когато става дума за средства, които не са капиталови разходи, а са субсидии, коментираха адвокати. Така без обществена поръчка Рилсикят манастир направи ремонт на музея и някои стаи преди две години за 600 хил. лв., тъй като парите също бяха държавна субсидия, припомниха те.

вторник, 2 септември 2008 г.

Шефът на вероизповеданията Иван Желев уволнен

Силвия Николова
в-к "Монитор", 3 септември

Шефът на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет проф. Иван Желев ще бъде освободен от работа. Последният му работен ден се очертава да е на 25 септември, когато изтича едномесечното му предизвестие. То му е било връчено на 25 август, съобщиха негови колеги.
Причина за уволнението на проф. Желев е навършване на възраст за пенсиониране. Роден е на 9 септември 1944 г.
Новината бе експонирана екстравагантно от евродепутата Слави Бинев. В писмо до медиите бизнесменът, който получи титлата архонт от Старозагорския митрополит Галактион, твърди, че оставката на Желев била поискана, защото подавал към премиера неточна информация във връзка с делото в Страсбург. Става дума за иска на митрополит Инокентий срещу България, които е за 672 млн. евро или връщане на имотите, които владееше неговият синод, преди хората му да бъдат извадени от тях с полиция.

Бизнесмен топи владика заради 10 млн. лв.

Митрополит гарантирал кредит с църковни пари
Кирил Варненски отрича, ще съди клеветника

Илка Катрева
Силвия Николова

в-к "Монитор", 3 септември 2008 г.

Варненският митрополит Кирил е заложил оборотни средства, за да получи кредит от ДСК. Това заяви посредникът по сделката за купуването на манастира "Свети Панталеймон" Младен Станев, който игра на търга за връщането на обителта вместо владиката преди близо три години.
Варненският митрополит Кирил не е заложил сградата на митрополията, за да получи 10 млн. лева от Банка ДСК, каквато приказка тръгна в църковните среди, защото такова решение той не може да вземе еднолично, уточни той. За подобно решение трябва да гласува самият Свети синод, добави той.
Станев обясни, че е възможно да е направена ипотека със сградата на самия манастир "Свети Панталеймон" или с църковен имот във вилно селище Света Анна в местността Горна Трака. Там дядо Кирил преотстъпи църковен имот за строителството на вилното селище в полза на бизнесмена Георги Агафонов. От близо 13 дка имот в най-скъпата вилна местност до Варна, църквата ще получи 3 дка застроена площ. Нова владишка вила и хотел са сградите, които църквата ще има в замяна на предоставената безценна земя.
Варненски свещеник, запознат с делата на епархията, обясни, че Варненският и Великопреславски митрополит Кирил може да е заложил църковни имоти по морето - примерно в Рогачево или Българево.
Няма такова нещо, нищо не съм залагал. Този човек трябва да е луд, за да твърди такива неща. Ще го съдя. И Господ ще го съди, категоричен бе пред "Монитор" митрополитът. На какво основание говори такива неща, не ми е ясно. Все се правят на големи християни, уж искат да помагат, а всъщност пречат на църквата, изказват се безотговорно и злепоставят църквата, афектира се съвсем не на шега владиката.
Варненска митрополия не ипотекирала никакъв имот. Това може да се види от справка на агенцията по вписванията, каза още дядо Кирил.
Адвокатът на Варненската и Великопреславска митрополия Веселин Панов пък заяви пред "Монитор", че дългосрочен кредит има, но той е без обезпечение. Със средствата ще бъде възстановен именно манастирът "Св. Пантелеймон".
Проверих днес лично дали при сделката с откупуването на манастира от Младен Станев някъде в нотариалните актове не сме ипотекирали църковна сграда. Категоричен съм, че нито един имот на църквата не е ипотекиран в полза на ДСК, подчерта Панов.
Той обясни, че епархията успяла да докаже пред банката, че можем да издължава месечните погасителни вноски, които са в размер на над 10 000 лева.

Коментар

Ах, белите манастири, владико!

Продаваш ли, владико, белите манастири?!
Ето с този рефрен човек може да замени онзи другия, от култовата кръчмарска песен. Ако, разбира се, му остане сърце да се смее, въпреки всичкия плач и скърцане със зъби от случващото се вече години наред в нине здравствующия роден наш клир.
За пореден път се оказва, че никой не знае кой какво влачи и къде му е дирята в така драматично отстояваните с окупации и дезокупации в продължение на три петилетки църковни имоти.
И в това няма никакво съмнение. Както няма съмнение и във факта, че докато никой не упражнява контрол в харченето на средствата от тях, оправия няма да има. А доверието в Българската православна църква, което и без това е на санитарния минимум, ще продължи да се топи. Контролът в нейните структури по места - митрополиите и енориите, дори и в манастирите, е само вътрешноведомствен. А както е известно отколе, гарван гарвану око не вади.
В тях одитор не стъпва, освен в случаите, когато не е получавана държавна субсидия. Тези проверки обаче се броят на пръсти и са епизодични. Затова съвсем не е излишно владиците да се вземат в ръце и да затегнат контрола, за да не се отдръпнат от църквата и малкото останали вярващи. (С. Н.)