понеделник, 8 септември 2008 г.

Серафим Алексиев - поезия



Серафим Алексиев. Все още има възрастни християни, които го познават още от времето, когато да се говори за вяра, различна от тази за "светлото" бъдеще на комунизма, не беше прието. Дори беше опасно. Малцина от по-младите, изповядващи нашата, християнската вяра днес, знаят кой е той. Аз също знам твърде малко за него. Но за катехизация ми служиха неговите книги. Срещнах го през 1992 г. в Княжевския манастир, по Великден. По онова време сестрите съвсем не се бяха самоизолирали до крайност, както сега. Посещаваха ги доста хора. И мнозина намираха утеха и напътствие в обителта.
С отец Серафим Алексиев ме запозната г-жа Рада, покойна вече учителка от Божурище. За съжаление, не си спомням фамилията й, но трудно ще забравя тази жена. Запознах се с нея докато чаках в един централен столичен храм за първата си изповед. Сприятелихме се за кратко. Даде ми самиздат със стихове на отец Серафим Алексиев. Допаднаха ми. Тогава. Предполагам, че щях да ги харесам и сега, ако си бях направила труда да ги ксерокопирам или поне да препиша някои от тях.
Необяснимо защо, точно сега се сетих за г-жа Рада, за отец Серафим Алексиев. И за първата ми среща с него - беше болен и неконтактен. Това ме стресира. Помня усещането и до сега. Не знам какво всъщност съм очаквала. Вероятно респектиращ духовник. А насреща ми в манастирския двор едва пристъпяше крехък старец, подкрепян от послушника си. Не помня дали отецът ме благослови. Едва ли. Вероятно не е имал сили да вдигне ръка. А може би ме е благословил безмълвно. Тази вечер, тършувайки за съвсем различни неща в Интернет, попаднах на едно негово стихотворение. И ми стана тъжно - за него, за г-жа Рада, за началото на 90-е, когато с всичкия си копнеж на християнската ни предвечна същност ("Душата по природа е християнка", Ориген) се втурвахме към храмовете. Но там никой не ни посрещаше като свой, а малцината, които все пак ни приласкаваха тогава, вече ги няма.
Да е светла паметта на отец Серафим Алексиев и на г-жа Рада!
Бог да ги пости!

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Може би!

Да се топиш във грях,
измъчен и разкаян,
да тръпнеш гузен, плах,
обзет от смут безкраен,
а външно да си строг
и праведен и светъл,
с добре прикрит порок,
с привидна добродетел;
да чезнеш раздвоен
и всякога пристрастен;
към Бога устремен,
на дявола подвластен
в доброто да се вричаш,
на злото да си роб,
живота да обичаш
и жив да си във гроб;
и никой да не знае
за твоите борби -
туй моята съдба е...
и твойта, може би!...





2 коментара:

Rossitsa каза...

Страхотно стихотворение, Силве! Благодаря! Как ги изнамираш - не знам, но продължавай :)
Роси

Sylvia Nikolova каза...

Благодаря ти Роси. Надявам се стиховете на Серафим Алесиев да са докоснали и нечии други сърца