понеделник, 27 април 2009 г.

След стреса от прехода и кризата

Депресия налегна 1 200 000 българи

Всеки 6-и с проблеми в леглото, всеки трети дебел от нерви

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР4, 27 април 2009 г.

Над 1 млн. 200 хил. българи се тресат от нерви и изпадат в тежки депресии. Това представлява една шеста от население на страната ни. Едва 300 хил. се лекуват, останалите не ходят на психолог от неудобство. Голяма част от тях обаче дори не осъзнават, че имат проблем. Това съобщи член-кореспондентът на БАН Мила Власковска по време на Третата национална конференция на Асоциацията на частно практикуващите психиатри в България.
Безпомощност в леглото при мъжете и трупане на килограми при жените са реалната развръзка на дълго потисканите нерви, коментираха психиатри.

На практика се оказва, че всеки шести българин страда от потискани нерви. Нелекуването им обаче докарва до тежки депресивни разстройства. В 90% от случаите се откриват и симптоми на тревожност, което означава, че са на една крачка от полудяването. По този показател България е на водещо място в Европа. Други 34-70 на сто от пациентите с такова състояние са и със социална фобия. Това означава, че те губят желанието си за контакт с хората, постепенно се изолират, докато съвсем се затворят в себе си. Една част от българите с депресия, 30-65 процента, имат паническо, а 48 на сто посттравматично разстройство.
Често пъти изпадналите в депресия са с генетична предразположеност. Болестта обаче може да се провокира и от тежки събития в живота като стрес, смърт на близък, развод или загуба на работа. Приемането на някои медикаменти и алкохол също могат да отключат такова състояние.
Много често хората злоупотребяват с психоактивни вещества като вариант на самолечение на стреса и бягство от натиска на проблемите, съобщиха психиатри.
Лошо настроение, намаляване на желанието и работоспособността, безсъние, силен апетит при жените и липса на желание за хранене при мъжете, никакво удоволствие от всекидневните дейности, повишена тревожност, постоянна умора и тъга и дори мисли за самоубийство са характерните признаци на депресията. Тя се проявява във всички възрасти и социални прослойки, но статистиките показват, че жените боледуват два пъти по-често от мъжете. Такива периоди могат да настъпят няколко пъти в живота и ако не се лекуват, състоянието може да се влоши и вкара човек в лудница.

Коментар

Няма кой да вдига самолета

Ами сега! Оказва се, че няма кой да вдигне самолета в тази наша България, ако се ръководим от популярната тв реклама. Годините на прехода, а сега и страхът от кризата докараха тежки депресии на над 1 милион и 200 хиляди българи. Депресията не е като грипа - пиеш седмица антибиотици и отшумява. Както е тръгнало, в скоро време заради нея нацията ни съвсем ще намалее, защото със съпруг в депресия жената се превръща в "пешеходка". Това го знае всяка гимназистка.
Коварното психично заболяване разваля грозно имиджа на мъжете като "сексуални тигри", като се започне от Чехия, та чак до Скандинавия.
По-лошото обаче е, че нито нашите представители на силния пол, нито ние, българките, ходим на психолог, когато имаме проблем. Търпим, докато комшията не повика за нас психиатър.
Най-лошото обаче е, че повечето от хората, изпаднали в депресия, не могат да си позволят да плащат за сеанси при психотерапевт. За разлика от нас в повечето европейски страни, като Германия и Швеция например, тази услуга се поема от здравноосигурителните фондове. За тези нужди нашата здравна каса е вързала яко кесията. Което не само че не я прави европейска, но става и опасна. Защото не е ясно кога някой от тези 1 млн. и 200 хил. няма да извади пистолет на улицата или, не дай си Боже, влезе в някое училище.

вторник, 21 април 2009 г.

След кризата с боклука

ПЪЛЧИЩА ХЛЕБАРКИ НАЛАЗИХА СОФИЯ

Гадините пренасят дизентерия и тиф. Добрите фирми за пръскане заети до есента, ментета ръсят с вода
22 април 2009 г. В-к "МОНИТОР" СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Нечувана напаст от хлебарки полази жилищата в София. Популацията на гадините тази пролет започна по-рано от обичайното и е нечувано голяма заради неизвозения боклук, алармираха столичани.
"Напаст има, заради мръсотията е. Хората ни звънят многократно, питат как да се отърват от гадините", заявиха дежурните от РИОКОС-София. От седмица телефоните на инспекторите прегряват с питания на граждани как да се отърват от членестоногите.
Фирмите, които изтребват качествено гадините, са заети до есента. На практика човек може да се запише чак за октомври-ноември, установи репортерска проверка на "Монитор". Междувременно фирми мамят граждани, като ръсят със слаби разтвори и на практика не унищожават гадините. Между 35-47 лв. върви пръскането срещу тях на жилище от 75 кв. метра.
Хлебарките разнасят остри чревни инфекции, най-вече дизентерия, салмонелоза, ентероколити, полиомиелити и коремен тиф в зависимост от това до какво заразено място са били, преди да полазят човека или да влязат в шкафовете с храна или кухненски съдове. Предизвикват алергични и астматични кризи, предупреди д-р Ангел Кунчев - завеждащ отдел "Надзор на заразните болести" в Министерството на здравеопазването. Най-честото заразените със салмонелоза бебета са именно от гадините, лечението е само болнично, децата го понасят тежко, обясни лекарят.
Заради способността си да се врат навсякъде и да се размножават много бързо, хлебарките са от най-рисковите сред членестоногите и гризачите, те са механични носители на над 40 вида опасни инфекции. Те са в състояние да обходят една 8-етажна сграда от мазето до тавана за по-малко от час. Фугите и шахтите за тръбите на водопровода и парното са местата, откъдето нападат жилищата. Затова д-р Ангел Кунчев препоръчва да се пръска срещу тях не само в общите мазета, но във всички апартаменти и таванските помещения. Обработката с отрова срещу гадините трябва да става поне два пъти годишно.
394 остри стомашно-чревни заболявания е регистрирала столичната РИОКОС само за седмица, съобщиха още от отдел "Надзор на заразните болести" в МЗ. Сред тях най-много са ентероколитите - 334 случая.
Секрети на хлебарки могат да се открият върху чинии, които изглеждат чисти, и върху оставената на открито храна, поясни д-р Кунчев. Една женска може да произведе над 240 малки хлебарки. Яйцата се излюпват за около 20-30 дни в зависимост от температурата на околната среда. Така че и да убиете една от тях, това не означава, че тя не ви е минирала жилището със свое потомство, поясни лекарят.

Коментар
МИЛОСТ ЗА ХЛЕБАРКАТА

Да се родиш хлебарка никак не е лесно. То е повече от изпитание. Направо си е живот в екстремни условия. Нещо като непрекъснато риалити. Само че победителят в него не отличават с награда, не го канят в тв шоу. Наградата му е живот в екстремни условия. От нас, хлебарките, оцелява най-пъргавата, най-пластичната - онази, която бяга най-бързо и умее да се провира и през най-ситните дупки. По това си приличаме с хората. Независимо че те не си го признават и като неоспорим аргумент използват чехъла.
Хлебарка обаче чехли не носи. Затова си служим с класическите доводи на логиката и сравненията. Първият от тях е: родеем се с човека по мръсотията - тя е нашата материална храна, подобно на един човешки подвид, политика, който също се храни от мръсотията, но нравствената. Вторият аргумент: като човека нападаме по тъмно. Третият: неизтребими сме като нахалството на един друг човешки подвид, също яхащ политиката и точно като нас пристрастен към хранителната среда, наречена боклук. Има и други доводи, но за тях друг път.
Както и да го описваш, все живот на хлебарка. Все в екстремни условия. От известно време обаче поне в София условията станаха по-човешки. Имаме повече боклук. Имаме и нови съюзници. Те са представители също на човешкия вид - фирмаджиите, унищожители на членестоноги като нас. С някои от тях постигнахме неписан договор - ние изпълзяваме на невероятни места и шашкаме народа. Те пък пръскат със слаби разтвори надве-натри, колкото да си получат парите. За нас рахатът, за тях чиста печалба. А и как да не постигнеш съгласие с хората. Та нали се родеем с човека по мръсотията, по нападенията в тъмното, по хранителната среда боклук, по…









Сблъсък: ВАКСИНАТА

22 април 2009 г. В-к "МОНИТОР" Материалите подготви: СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Общопрактикуващите лекари и педиатрите да продават ваксини, които са препоръчителни, но не са включени в задължителния имунизационен календар - тази поправка в Закона за лекарствените средства предложиха депутатите доц. Станка Маринчева и д-р Ива Станкова от БСП и д-р Нигяр Джафер. Изменението разбуни духовете във фармацевтичните среди дни след като мина на първо четене в пленарната зала. Собствениците на аптеки смятат, че с поправката 80% от пазара на ваксините ще се премести в лекарските кабинети, а джипитата ще налагат на пациентите си определени фармацевтични фирми.

ДОЦ. СТАНКА МАРИНЧЕВА,
депутат от БСП и член на здравната комисия:
НЕ ВЯРВАМ ПЕДИАТРИТЕ ДА СПЕКЛИРАТ

Мотивите ни като вносители на предложението за поправка в закона са продиктувани от обществения интерес през последните няколко години, след появата на пазара на нови ваксини. Вече от година обсъждаме с Асоциацията на педиатрите и с различни сдружения на майки мерките срещу хемофилис инфлуенце и пневмококи да станат задължителни. Пневмококите са едни от основните причинители на пневмониите в кърмаческа и ранна детска възраст, а хемофилус инфлуенце, както и самите пневмококи - на менингити до 20-ия ден, често пъти завършващи с летален изход. Доскоро срещу тях нямаше ваксини. Те все още не са включени в нашия задължителен имунизационен календар за разлика от някои други страни в ЕС, където са задължителни и безплатни. За да се случи това, е необходимо да бъдат осигурени в бюджета 48 млн. лева. Засега имаме уверението на Министерството на здравеопазването, че към 2011 - 2012 г. това ще стане и у нас.
След като тези ваксини стъпиха и на нашия пазар, родителите ги купуват от аптеките и ги носят на лекарите за инжектиране. Удобството е, че те се правят с едно убождане на бебето и не го травмират, което ги прави особено предпочитани от майките. Към момента ваксините от задължителния имунизационен календар се предлагат от поделенията на РИОКОС в страната и се предоставят на общопрактикуващите лекари и на педиатрите. На практика при джипитата има създаден ред за получаване на ваксините. Няма нищо лошо в това те, както и специалистът по детски болести, да разполагат с ваксини и от препоръчителния календар в неголеми количества, да ги съхраняват професионално и да ги поставят по желание на родителите в периодите, когато се провеждат имунизациите. Удобството е несравнимо с положението сега - лекарят да пише рецепта, родителите да търсят ваксината по аптеките, да водят детето повторно при него, при това без да е ясно дали те са ги съхранявали надеждно вкъщи според изискванията.
В препоръчителния имунизационен календар фигурират и ваксините срещу хепатит "А", ротавируси и редица други заболявания, които сега също се продават в аптеките и се налага човек да си ги купи, за да му ги сложи лекарят. Напълно логично е те също да могат да се купуват направо от лекарския кабинет, където ще му бъдат и поставени.
Аз не вярвам педиатрите да рекламират една или друга фирма повече и така да подпомагат нелоялната конкуренция, защото става дума за човешко здраве. Тези ваксини са препоръчителни, едва ли някой ще тръгне да лобира. При това всеки един вид срещу определен причинител е с различен и единствен доставчик в нашата страна. У нас те се внасят от 2-3 фирми, които са се наложили отдавна на европейския пазар.


НИКОЛАЙ КОСТОВ, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки:
ТЪРГУВАНЕТО В ЛЕКАРСКИТЕ КАБИНЕТИ ВОДИ ДО КОРУПЦИЯ

Най-сериозната последица от разрешението на лекарите да продават ваксини от препоръчителния имунизационен календар е конфликтът на интереси и корупцията, които то залага. С тази възможност над 80% от пазара на ваксините ще се премести в лекарските кабинети и ще се отрази негативно на печалбата на малките аптеки. Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, Българският фармацевтичен съюз и ние бяхме против този текст и въпреки това предложението бе гласувано на първо четене. Фирмите и сега стимулират лекарите да предписват определени медикаменти, а с промяната ще им е още по-лесно. Вносителите твърдят, че това било за улеснение на пациентите, но по тази логика и с тези мотиви би следвало да се разреши продажбата в лекарските кабинети и на всички лекарства. Това разрешение поражда етичен проблем и остър конфликт на интереси. Неслучайно в повечето държави от Европейския съюз практикуването на двете професии, лекарската и фармацевтичната, е забранено.
И сега има лекари, които продават в кабинетите си ваксини на цени два-три пъти по-високи от тези в аптеките. Такъв е случаят с тази срещу рак на маточната шийка, която при аптекаря струва около 260-280 лв., а докторите я търгуват с около 100 лв. повече.
Лекарят освен лице, предоставящо медицинска услуга, ще се превърне и в лице, предоставящо търговска услуга - продажба на лекарства. Той вече ще има икономически мотиви, които биха могли да променят неговата професионална преценка.
В много етични кодекси като например в този на Британската медицинска асоциация отпускането на медикаменти от доктора се допуска само по изключение и е строго регламентирано в какъв случай може да става.
Според Асоциацията на собствениците на аптеки този проектозакон не решава никакви проблеми, а залага нови. С въвеждането на позволението джипитата и педиатрите да продават ваксини в кабинетите си се улесняват още повече фармацевтичните фирми да упражняват контрол и да налагат своите интереси. В момента те се опитват да стимулират по различни начини предписването на техните продукти, което също е етичен проблем. Това се осъществява чрез безплатни екскурзии на лекари, заплащане на участия в научни конгреси в България и в чужбина, предоставяне на мостри и още много други бонуси. Доколко един медик има право да се ползва от такива облаги и доколко не, в повечето европейски страни е строго регламентирано.
Мое дълбоко убеждение е, че когато лекарят продава лекарства, в случая ваксина на пациента, трябва да му разясни, че това е продажба и да му даде възможност да избира - да си я купи от него или да му изпише рецепта, за да си я достави от аптеката.
През 2008 г. само от противогрипните ваксини са продадени 361 000 дози на стойност 4,1 млн. лева. Пазарът на всички ваксини като цяло е около три пъти по-голям в сравнение с предишни години. Става дума за един сериозен пазар, на който промяната в закона ще нанесе голям икономически удар. Аптеките ще пострадат финансово.




понеделник, 20 април 2009 г.

неделя, 19 април 2009 г.

Великденско настроение с фотоизложбата на Янина Алексеева

Просветителското общество "Лъч" Ви кани на фотоизложба на Янина Алексеева. Експозицията ще бъде открита на 21 април от 18.30 часа в Мраморното фоайе на Руския културно-информационен център в София.

петък, 17 април 2009 г.

СВЕТЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

Сестра Мари Keyrouz (също написани "Kairouz") е джамбазин от Източна църковна музика, която е член на общество Des Soeurs Basiliennes Chouérites-основател и председател на Националния институт за църковна музика в Париж.


Монахиня Мария Кейрос е родена в Дер ел Ахмар в Ливан, в близост до древния град Баалбек, от маронитската общност е. Полага обетите си в Гръцката католическа църква. През 1990 г.прави докторантура по музикознание и онтропология в Сорбоната. Сестра Мария Кейрос проучва манускрипти, събира и обработва древна християнска музика и автентични източни напеви, някои от които съхранени в гръцки и арабски ръкописи, а други чрез устната традиция.

През 1989 г. нейният дебютен албум за византийски песнопения очарова Европа не само с красивата музика, но й със способността на сестра Мария Кейрос да пее на интервали - трудно осъществимо дори за големи сценични гласове. По време на концертите си, включващи маронитски, мелкитски и дори някои основни грегориански песнопения, тя е придружавана от ансамбъла "De La Paix" - малка група от арабски инструменталисти. Мария Кейрос е основателка на Международния институт за Свещено песнопение в Париж, който подпомага изследвания в областта на древна свещена музика. Монахинята е авторка на няколко книги.

вторник, 14 април 2009 г.

Заради слаби продажби на свещи и църковни треби

Резнаха попски заплати за Великден

Кризата удари богомолците, не купуват, жалят се свещеници

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 15 април 2009 г.

Заплатите на свещениците в Русенската епархия са орязани наполовина точно за Великден, оплакаха се духовници вчера.
Поводът е спадът в продажбата на свещи и други църковни треби, от които касата на местната епархия е "на червено".
Информацията беше потвърдена от отец Минко от катедралния храм "Света Троица". Причината е в намалялата продажба на свещи, от което в касата на епархията постъпили по-малко от предвидените пари.
Криза е, не можем да принудим хората да купуват, каза за "Монитор" отец Стефан Стефанов ­ настоятел на храма "Св. Николай".
Енорийски храм в Русе продава около 150-160 кг вощеници годишно. Печалбата от тях е близо три свещенически заплати, които за висшист са 260, а за среднист ­ 240 лева.

Един килограм свещи поповете купуват за 30 лв. и го продават за 40 лв. От приходите от тях и от треби те внасят в митрополията 20% за отчисления във фонд работна заплата.
Няма друга църква в света освен нашата, в която свещениците да се издържат от продажбата на свещи, заяви отец Стефан. По думите му мизерията на българското свещенство не позволява развиването на милосърдна прицърковна дейност.
Отец Стефан окачестви като неизпълнима идеята на някои депутати заплатите на поповете да се плащат от държавата. При такива министри като Даниел Вълчев, който иска да изхвърли и светините от училищата, не можем да се надяваме на добро, коментира свещеникът и добави, че събратята му в Гърция получават възнаграждения от държавната хазна.

Митрополит Неофит: Ще им платим, когато има пари
Не може да се каже, че заплатите на свещениците са намалени. Положението е временно. Колкото средства съберем, толкова раздаваме. Сега им изплащаме аванс, но ще им платим всичко, когато имаме повече пари. Свещениците са на самоиздръжка, който е на самоиздръжка, колкото заработи, за толкова се храни. Не разбирам много от трудови договори. В Кодекса на труда май имаше някакви по-различни изисквания към служителите на култа. В Синода знаят повече.

Коментар

Пост на вода и вощеници

За миряните великият пост завършва в събота. За някои български свещеници обаче той ще продължи до второ нареждане. Докогато клириците ни проумеят, че свещи не хранят ситни дечица, а се палят за хвала Богу.
Църковната свещ може и да минава за предмет със свята цел, както пише в църковните календарчета, но с нея не можеш да платиш данъците си, сметките към "Топлофикация" или дори само да си купиш хляб. Независимо че някои митрополити мислят точно обратното. И режат заплатите на подопечните си свещеници наполовина, защото не са продали достатъчно вощеници.
Знаят ли обаче тези владици, и един от тях в частност, колко струва хлябът в магазина и килограм фасул към него? За месо не питам, защото на трапезата на дядо поп в малката енория, каквито са повечето в страната, то рядко присъства. Знае ли този митрополит колко струва една ученическа тетрадка? За цяла раница, пълна с тетрадки и учебници, не питам. Отсега обаче знам, че колкото и да питам, отговор няма да получа. Но просто ще напомня, че свещеникът не може да изкара нищо на черно, като автомонтьора, да речем. Макар че някои вече и това правят, а и далеч по-нелицеприятни неща само и само да вържат двата края. За което, впрочем, вината не е тяхна.
От това обаче страда църквата ни. Храмовете са превърнати в тържища, за да пълнят митрополитски каси. Рядко ще намери човек в тях духовник, който да утеши душата му. За което, впрочем, греха има кой да носи. И едва ли това са миряните и техните енорийски свещеници.

Носят Свещения огън от Ерусалим със самолет

Свещеният огън ще бъде докаран от Ерусалим със самолет "Чалънджър 600" в събота между 20,00 и 20,30 ч на летище София, съобщиха от Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет. Делегацията ще бъде водена от министъра на транспорта Петър Мутафчиев. В нея ще бъдат шефът на дирекцията по вероизповеданията, Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, Пловдивският митрополит Николай и протосингелът на Софийската митрополия Григорий. Огънят е прочут и с това, че в първите 2 минути от запалването му не изгаря.


понеделник, 13 април 2009 г.

Проф. ГЕНЧО НАЧЕВ, директор на Университетската кардиологична болница “Св. Екатерина”:


БОЛНИЦИТЕ СА ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО СА НИ НУЖНИ

Имаме специалисти на европейско ниво, но са нископлатени


Силвия Николова В-к "МОНИТОР", 13 април 2009 г.

- Проф. Начев, наскоро бяхте удостоен с почетното звание Лекар на България на Министерството на здравеопазването, Съюза на учените в България, Съюза на медицинските дружества и Националния алианс „Живот за България”. Изненадан ли бяхте?
- Признания от този тип винаги галят егото. Бил съм Медик на годината - 1998, Лекар на годината - 2006, и не мога да кажа, че не ми е било приятно, дори само поради факта, че някой е забелязал усилията, които полагам. Едното звание само по себе си обаче не може да накара някого да работи повече. Аз и сега работя на предела на възможностите си - започвам в 7 ч и си тръгвам от болницата след 19 ч. Призванието и самодисциплината определят степента на ангажираност в ежедневната дейност. Приемам званието като признание за целия колектив на „Св. Екатерина”, защото сам човек не може да свърши много, независимо колко добър професионалист е.
- Напоследък отново се заговори за криза в болничното здравеопазване. Усеща ли се тя в болница „Св. Екатерина”?
- Не. През последните три години нашата болница постигна изключителна финансова стабилност. Когато цифрите говорят, трябва да се анализират и да се вадят заключения. На 31 декември 2005 г. болницата имаше 10 млн. лв. просрочени задължения от общо 23 млн. лв. задължения и само 3 млн. лв. налични по банкова сметка, т.е. минусът е 20 млн. лв. На 31 декември 2008 г. просрочени задължения няма, разликата между задължения и налични пари в сметката е минус
488 000 лв. За тези три години са компенсирани 19,5 млн. лв.
- Как се постига такъв резултат - орязване на дейностите, доплащане от пациента или какво?
- Напротив. Това означава повишаване на дейностите и приходите от тях и най-строг контрол върху разходите. За да сме честни, трябва да се знае, че през тези три години МЗ помогна много - даде 7,5 млн. лв. за компенсиране на стари задължения. Останалите 11,5 млн. лв. са от болницата, заделяхме ги от приходите от дейности - именно от там заделихме 3,5 млн. лв. за инвестиране и в нова апаратура. За същото време МЗ ни даде още 9 млн. лв. за инвестиране в ремонтни дейности и дълготрайни активи. Като цяло от своите средства болницата е отделила 15,5 млн. лв., за да покрие стари задължения и да инвестира в съвременна апаратура. Едва ли има друго лечебно заведение, което може да се похвали с такъв финансов резултат. При това качеството на дейността не е пострадало ни най-малко. Смъртността не се е увеличила. Усложненията от хирургични интервенции и процедури също не са се увеличили, дори са намалели, което само по себе си говори за повишено качество. Всичко това е в резултат на строг контрол на разходите, избягване на полипрагмазията, т.е. изписване на повече лекарства, отколкото са необходими, презапасяване с консумативи на склад и отчетност за всеки изразходван лев. До края на 2005 г. в болницата не са провеждани процедури по ЗОП. През 2006 г. създадохме специален отдел за тези процедури и провеждахме търгове според изискванията на закона. Това неминуемо води до намаляване на цените.
- Именно заради търговете ви обвиняват, че ваша фирма ги печели вече няколко години. Така ли е?
- В демократично общество като нашето всеки има право на мнение. Още повече когато се касае за изразходване на публични средства. Всяка критика, колкото и безпочвена да е тя, може да допринесе нещо за подобряването на мениджмънта. Не само че нямам моя фирма, но и не съм облагодетелствал която и да било от фирмите, с които имаме договорни отношения. Последното е и невъзможно, защото сме изградили строги вътрешни правила, според които една комисия изготвя спецификациите, втора комисия приема документите, трета комисия поставя оценките за качество и чак тогава се отварят цените. Струва ми се, че финансовото състояние на болницата, както и фактът, че през 2005 г. консумативи са доставяли 18 фирми, а през 2008 г. броят им нараства на 50, потвърждават казаното от мен. Като допълнение ще посоча и положителната оценка, дадена при проверката на Инспектората на МЗ.
- Преди дни ректорът на Медицинския университет проф. Ваньо Митев съобщи, че по негова идея МЗ обмисля възможността за сливането на университетските болници под една „шапка” с едно ръководство. Това ще подобри ли работата им?
- Зависи от каква гледна точка се подхожда към различните лечебни заведения в рамките на Медицинския университет. Скептичен съм, че обединяването на тези 10-14 звена ще донесе нещо добро и ще улесни някого. Една по-малка структура се управлява много по-ефективно, отколкото голяма. Университетската болница „Свети Георги” в Пловдив е мегаболница и обединява няколко звена, пръснати на различни адреси в града. Управлението є е изключително трудно и недостатъчно ефективно, но не поради субективни фактори, а точно поради обективните дадености - нейната разпокъсаност. Същото важи и за Александровска болница.
- Както във всяка държава, така и в нашата здравеопазването е невралгичната точка при всяко едно управление. Може ли да се говори към днешна дата за европейско здравеопазване в България?
- Отговорът не е еднозначен. Със сигурност обаче има няколко обстоятелства, които не подлежат на никакво съмнение. Първото е, че ние, българите, имаме неща, които не ценим, едно от тях е достъпът до медицинска помощ. България е страната с най-свободен достъп до медицинска помощ, независимо дали тя е доболнична или болнична. Никъде по света, като изключим спешните случаи, няма възможност човек да бъде приет в лечебно заведение в същия ден, в който отиде. Навсякъде има листи на чакащите, обикновено за преглед при специалист за след три месеца, по толкова се чака и за лабораторни изследвания, ако те не са спешни. Такава е ситуацията в повечето страни от Западна Европа. Второ - дълги години в България бе насаждано схващането, че здравеопазването е безплатно. В действителност то е много скъпо платено. Друг въпрос е начинът, по който се плаща за него. Българинът има очакването, че днес, на момента трябва да получи всичко, най-модерното в света, но без да плаща нищо.
- Толкова невъзможно ли е това?
- Това е възможно при една изключително богата държава, която може да си позволи да отделя огромни средства за здравеопазване, но нашата страна не може да си го позволи. Европейско здравеопазване имаме в кардиохирургията и съвременната инвазивна и интервенционална кардиология. Няма процедура, която да се прави по света и да не се прави и тук, при това със същата модерна апаратура. Това се отнася не само за болница „Св. Екатерина”, а за България въобще. Разбира се, при нас се правят някои неща, които не се извършват никъде другаде в страната.
- Кои са те?
- Поставянето на изкуствени сърца; трансплантации на сърце и бял дроб; транскатетърно поставяне на клапи и други. В кардиохирургията българските болни могат да получат всичко, което биха получили и в Европа, но с по-малко чакане. Във Великобритания например се чака по два-три месеца минимум за прием в кардиохирургична клиника.
- Напоследък всички, ангажирани в здравеопазването, разчитат за решаване на неблагополучията в него на националната здравна карта и стратегия, които ще заковат нужния брой болници и здравни заведения за съответните региони в страната според нуждите. Това ли е панацеята на всички проблеми в тази сфера?
- Крайно време е хората, които управляват тази страна, независимо от коя политическа сила са, да постигнат консенсус по няколко въпроса, които са изключително важни за реформата в здравеопазването. Здравеопазването да бъде приоритетно направление, но не като популистка фраза, а конкретно - с реален план за действие, подплатен с финансова рамка. В него да се знае по периоди какво се прави с осигурени от финансовия министър средства. Да се въведе реално остойностяване на медицинските услуги, каквито разчети има вече изработени в НЗОК по т.нар. диагностично свързани групи. Така, за разлика от клиничните пътеки, ще се знае кое колко струва реално и ще се обезпечи финансово целият цикъл на лечение на болния. Необходимо е да се въведе регламентираното заплащане. Всички знаем, че стойността на услугите по клинични пътеки не е реалната им стойност, те са подценени. Въвеждането на регламентираното доплащане е свързано със защита на здравните права на социално слабите слоеве от обществото, т.е. да има фонд, който да доплаща разликата. По този начин ще се създаде естествена ниша за развитието и на доброволните здравноосигурителни фондове. Важно е заведенията за болнична помощ да бъдат преструктурирани.
- Но хората по места се страхуват, че ако се пристъпи към преструктуриране, не малко общински болници ще бъдат закрити или ще променят дейността?
- Няма такава опасност. По отношение на броя на болничните легла България отговаря на европейските норми, но не отговаря по броя на болниците, защото те са повече, отколкото е необходимо. Оказва се, че има достатъчно легла, но неравномерно разпределени в страната. На много места има дублиране на една и съща функция, а това означава харчене на повече пари за едно и също нещо. Това налага преструктуриране, като се промени дейността на болниците. Някои от тях от такива за активно лечение ще бъдат превърнати в звена за долекуване, в центрове за социален патронаж или в хосписи. Успоредно с преструктурирането трябва да се подобри достъпът до спешна и неотложна медицинска помощ, която да транспортира в добро състояние навреме пациента до най-близката болница за активно лечение. Това е в интерес на пациента, защото там той ще получи висококвалифицирано адекватно лечение. Необходимо е да се диференцира заплащането за болнична помощ в зависимост от качеството на услугата, което е обусловено от наличната модерна апаратура и високата специализирана квалификация на персонала. Една и съща дейност има различно стойностно измерение в зависимост от това какво е инвестирано за нея. НЗОК трябва да бъде освободена от задължението да сключва договор с всички налични болници, което сега є налага Законът за здравното осигуряване. Необходимо е да се въведе конкурентният принцип и тя да сключва договор с тази, която предлага най-добра оферта. Сега става така, че тя подписва договори с лечебни заведения за дублиращи се дейности с различно качество и парите изтичат често не по предназначение.

четвъртък, 9 април 2009 г.

Петел и Хорхе Букай

Обичам петъка.
Сигурна съм, че и Творецът харесва този ден. Денят преди седмия, онзи на почивката, на шабата. (В древност 7-я ден е точно съботата).
Обичам петъка. Особено, когато започва като днешния - с кукуригане на пател от комшийски балкон! Няма измама, петле е... от зазоряване се напъва с надеждата, ако не самата Бриджит Бардо, то поне някой от нейните сподвижници да го чуе и освободи от пасхалната примка. Защото няма никакво съмнение, мърцина ще си иде хайванчето точно за Великден. Язък! (В криза, къде ти агнешко?!) Поне още седмица обаче петленцето ще се напъва сутрин да буди душите ни. Ще се напъва да ни осъзнае точно в Страстната седмица, за греховете ни, но и за надеждите ни. И за радостите ни, да ни осъзнае. Онези радости, които не забелязваме и възприемаме повече като даденост, нежели като милост Божия, за която трябва да благодарим.

Благодаря на приятелката ми Светлана Караджова за изпратените стихове на Хорхе Букай
Да е спасително и благодатно за теб и семейството ти Възкресение Христово, Светланка!




Хорхе Букай из "Приказки за размисъл":

ОСЪЗНАВАНЕ

Ставам сутринта.
Излизам от къщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея

На следващия ден
излизам от къщи,
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.

На третия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея.

На четвъртия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си и
въпреки това,
не виждам трапа и падам в него.

На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя, гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това
падам в нея.

На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
Опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци...
И докато подскачам,
отново падам в рова.

На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам пътя си.

На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по-удобно
да вървя...
по отсрещния тротоар.

Път към себе си

Задължението да бъдеш щастлив!

Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа... Цялата си душа!

В книгата на Хорхе Букай "Нека ти разкажа", която ИК "Хермес" пуска на нашия книжен пазар в превод на Екатерина Делева, авторът ни насочва по пътя към щастието, давайки ни увереност, че и сами можем да го извървим. "Човек има не правото, а задължението да бъде щастлив", казва Букай. Според него, за да тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси в този ред: Кой съм аз? Къде отивам? С кого?
Писателят смята, че не бива да оставяме пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в собствените си ресурси, да започваме отначало и по различен начин "всеки път, когато се наложи".
Разказвайки "историите, които ме научиха да живея", психотерапевтът Хорхе - главен герой в книгата на Хорхе Букай, се опитва да предаде тези уроци на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от античните митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери и Лафонтен.

От клоун до психотерапевт

Хорхе Букай е роден през 1949 г. в Буенос Айрес. През 1973 г. завършва медицина в местния университет със специализация лечение на психични заболявания. Започва кариерата си на психиатър в отделението по психопатология в болницата "Пировано", Буенос Айрес.
Хорхе Букай специализира като гещалтпсихотерапевт в Аржентина, Чили и Съединените щати. В момента съвместява преподавателската си работа в университета в Буенос Айрес с професионалната си практика като психотерапевт.
Букай е от тези личности, които са щастливи, че "сами са изградили себе си". Той твърди, че първият му университет е бил самият живот. Започнал е да работи на тринайсетгодишна възраст и е упражнявал различни професии - продавач, таксиметров шофьор, клоун, възпитател, актьор, телевизионен водещ, аниматор на детски тържества. Докато не стигнал до сегашната си работа, която сам определя като "професионален помощник".
Днес книгите му са преведени на повече от двадесет езика и имат над 2 милиона продадени екземпляра по света. Особено популярен е писателят в страни като Мексико, Бразилия, Аржентина, Чили, САЩ, а в последните години името му нашумя и в Испания, Германия и други европейски държави. Носител е на множество престижни литературни награди и всекидневно получава хиляди имейли от цял свят. Твърди, че не е писател в литературния смисъл на думата. Единственият пациент в книгите ми съм самият аз, казва Букай. Това може би е и тайната на успеха: да пишеш за себе си, а да докосваш сърцата на милиони. Книгите на Хорхе Букай са живото доказателство, че това е точно така.

"Здравият пациент" и "здравословният егоизъм"

Повечето книги на Букай са насочени към обикновения читател или както той го нарича - "здравия пациент", а търсенията му са ориентирани към развитието на самочувствието и здравословния егоизъм. Според него алтруизмът и егоизмът не са несъвместими и дори се оказва, че "здравословният егоизъм" е много необходим, тъй като "любовта към другите се подхранва и възражда от любовта към самия себе си". С други думи, човек не може да обича другите, ако преди това не обича себе си.
Но за да се обичаме, трябва "да се открием", да си дадем сметка кои сме. Според Букай, "личното израстване трябва да се превърне в изкуство да отстраняваме нещата, които са ни в излишък", вместо да прибавяме нови, чужди на природата ни елементи. "Произведението на изкуството вече е у нас", трябва да се научим да го виждаме, така както Микеланджело е успявал да вижда в мраморния блок скулптурата, която е щял да сътвори. Понякога забравяме, че в нас живее произведение на изкуството - казва Букай. Тайната е в това да открием подходящия ъгъл, от който можем да оценим собствените си достойнства, за да успеят след това да ги видят и другите. Именно затова Букай смята, че здравето се изразява в това човек да бъде себе си.

Философията на Букай

Не си всемогъщ! Поставяй си реални цели и прави най-доброто, на което си способен.
-----
Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш.
-----
Един от често срещаните проблеми в отношенията между хората е, че когато нещо не функционира, неизменно сме склонни да търсим отговорността извън себе си.
-----
Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!
-----
Трудностите са неразделна част от човешките отношения и по-конкретно - от пътя към любовта. Въпреки това хората непрестанно търсят някакво идеално положение, като пропускат факта, че няма как да бъде изградена близост без конфликти. Ето защо, за да прекратим омагьосания кръг, в който прибавяме страдание към страданието, най-доброто, което можем да направим, е да оставим настрана фантазията за идеалния партньор. Няма връзка без конфликти, в която ще сме постоянно влюбени. Истинската любов не е нищо друго, освен неизбежното желание да помогнем на другия да бъде този, който е. Обратният вариант - да продължим да живеем в лъжата на един идеален свят, няма да роди нищо друго, освен идеи, които тровят съзнанието ни. Действителността обаче става по-добра, когато решим да се наслаждаваме на това, което е възможно, вместо да страдаме, че някаква илюзия или фантазия не се осъществява. Предложението е: Да направим с възможния живот... възможно най-доброто. Връзките изискват усилия, а любовните връзки изискват още по-големи усилия. Но си струва, защото, след като преминем през трудностите, вече не сме същите, "вече сме пораснали, станали сме по-съзнателни и по-завършени".
------

Писателят:
Понякога съм гениален идиот

- Специалист сте по умствени заболявания. Какво ще кажете за вашите?
- Правя всичко възможно да ги държа под контрол. Аз съм невротик - като всички останали. Имам своите собствени натрапчиви идеи, мании, моменти на прозрение и етапи на объркване.
- "Аз съм идиотът" - това пристъп на откровеност ли е или на ниско самочувствие?
- Мисля, че е пристъп на откровеност. Но в правилния контекст тази фраза означава, че често съм идиот, а понякога съм гениален идиот.
- В какви отношения сте със себе си?
- Истината е, че съм си добър приятел. Не бих се отказал от това да бъда този, който съм, за да стана някой друг, и това ме радва.
- Не спирате да ни повтаряте, че трябва да сме щастливи. Не виждате ли какво става по света?
- Мисля, че е постижимо, стига човек да не се поддаде на абсурдната идея, че да си щастлив, означава да не спираш да се смееш.
- Откъде препоръчвате да започне търсенето на щастието?
- От това всеки да намери за себе си смисъла на собствения си живот.
- Дайте ми някакъв съвет, който да не е да прочета всичките ви книги на един дъх.
- Отговорете си на въпроса за какво живеете. И в деня, в който си отговорите, рискувайте живота си в името на този смисъл, който сте решили, че има. Ще видите, че сте щастлива, макар и да не сте доволна, защото това са различни неща.
- Фактът, че книгите ви са бестселъри, има ли нещо общо с щастието?
- Не. Мисля, че е свързано с много работа, с определени умения, които съм придобил, с привилегията да съм внук на двама дядовци, които разказваха приказки.
- Кореспонденцията с читателите подхранва ли историите ви?
- Не, книгите ми разказват само за един пациент и това съм аз. Аз съм идиотът, обърканият, както и този, който един ден откри пътя си и сега е щастлив.

(Из интервю във в. "Ел Паис", Испания)

Крилете са, за да летиш

Когато синът пораснал, бащата му рекъл:
- Сине, не всички се раждаме с криле. Вярно е, че не си длъжен да летиш, но мисля, че ще е жалко само да ходиш, щом добрият Господ ти е дал криле.
- Но аз не знам да летя - отвърнал синът.
- Така е... - казал бащата.
И както вървели, стигнали до ръба на планинската пропаст.
- Виждаш ли, сине? Това е пропаст. Като ти се прииска да летиш, ела тук, поеми си дъх, подскочи и като разпериш криле, ще полетиш.
Синът се поколебал.
- Ами ако падна?
- И да паднеш, няма да се пребиеш. Само ще се поожулиш и ще станеш по-силен за следващия опит - отвърнал бащата.
Синът отишъл в селото да се види с приятелите си, с другарите си, с които вървял рамо до рамо в живота.
Най-тесногръдите му рекли:
- Да не си луд? За какво ти е? Баща ти нещо е откачил... Защо ти е да летиш? Зарежи тия глупости! На кого му е притрябвало да лети?
Най-добрите приятели го посъветвали:
- Ами ако е вярно? Не е ли опасно? Защо не започнеш постепенно? Опитай да се хвърлиш от някоя стълба или от клоните на някое дърво. Но... от върха?...
Момъкът послушал съвета на тези, които го обичали. Покатерил се на едно дърво и като набрал кураж, скочил. Разперил криле, размахал ги с всички сили във въздуха, но за съжаление, паднал на земята.
С голяма цицина на челото отишъл при баща си.
- Ти ме излъга! Не мога да летя. Опитах и виж как се ударих! Не съм като теб. Моите криле са само за красота.
- Сине - отвърнал му бащата. - За да полетиш, ти е нужно пространство да размахаш криле. То е като да скочиш с парашут: нужна е височина.
За да полетиш, трябва да си готов да рискуваш.
Ако не искаш, може би е по-добре да се примириш завинаги и да продължиш да ходиш.

понеделник, 6 април 2009 г.

Песня о звездах (колыбельная) - БГ & Васильев

Приемат 20% повече студенти по медицина и стоматология

Връщат лекари емигранти с 2000 евро заплата

Уволняват директори на 8 болници в София, слагат им един шеф

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 6 април 2009 г.

Връщаме български лекари емигранти срещу добри пари. Осигуряваме им европейски заплати от 2000 евро, колкото са вземали на практика там, но не им вадим душата да работят по 10 часа и в почивните дни. Това съобщи ректорът на Медицинския университет - София проф. Ваньо Митев вчера в деня на патронния празник на висшето учебно заведение и добави, че вече имало трима наши сънародници, които са се върнали. Средствата са от стипендия по Седма рамкова програма на Европейския съюз. За тях вече имало наплив. Всяка година поне 30-ина български медици напускат страната.
Над 9000 лв. харчи държавата за обучението на един студент по медицина, но младите лекари не са задължени да връщат сумите, ако напускат България, каза още проф. Митев.
С 20% повече студенти ще приема Софийския медицински университет за учебната 2009-2010 година. Вместо 140 човека медицина ще учат 168, от 120 студенти по фармация броят им ще скочи на 144, а стоматолозите от 100 стават 120. По думите на проф. Ваньо Митев няма да има проблем с увеличаването на бройките заради все по-остро лъсващия дефицит на медици. Слаб интерес на специализанти има към педиатрията, лабораторните лекари и патоанатомията. По мнението на преподаватели това се дължи на ниските заплати и невъзможността да се работи допълнително на частно.
Медицинският университет няма да приема студенти с оценки от матурите, независимо че образователният министър Даниел Вълчев харесва тази практика, заяви проф. Митев. Министерството на здравеопазването обмисля 8-те болници на територията на Александровска да бъдат с един директор, чийто принципал да е ректорът на Медицинския университет, добави той.

Нова 5-членка казва кой става за доктор

Петчленна акредитационна комисия от хора на Българския лекарски съюз и на Съюза на българските медицински дружества ще решава занапред кой лекар има всички необходими специализации, за да може да практикува определена специалност и не изостава в новостите на световната медицина, съобщи председателят на сдружението доц. Тодор Попов. Петчленката ще следи за качеството на полученото обучение, но на първо време няма да налага санкции, ако се окаже, че даден лекар не може да работи по евростандартите.
Медицинското образование остарява на всеки 2 години, затова лекарите наваксват непрекъснато с конференции и семинари, обясни доц. Попов. В Германия например от юни влиза изменение в закон, според което на доктор, който не може да докаже, че е взел 250 кредита допълнително обучение, ще му се режат 10% от заплатата, а при по-малко събрани точки от специализации дори 25 на сто от възнаграждението.

Коментар

Лечебни трици за българската медицина

Голяма работа са това триците. Лекуват всякакви болежки - и на знатни, и на по-малко знатни. Тях, триците, напоследък ни пробутва с особен успех един френски лекар. И ги ручаме с по-голям апетит и от жабетата, макар че и едните, и другите са еднакво безвкусни. И привидно безполезни. Това обаче не може да ни спре да чакаме чудеса.
Малко обидно някак си му става на човек обаче, като си помисли, че чужденец ти пробутва отпадъчен продукт за полезен, при положение че ние, българите, знаем онази работа за триците отдавна. И дори ловим с тях маймуни. Някои, казват, с успех.
Тези дни обаче се оказва, че те ставали и за лов на замогнали се и доказали своя професионализъм български емигранти.
Медицинският университет в София се старае всякак да си върне така скъпоструващите лекари, за които държавата харчи всяка година милиони, но не може да разчита и на месец работа на най-кадърните от тях, защото бягат зад граница при първа възможност. Единствената надежда засега е Седмата рамкова програма на Европейския съюз. На нея обаче не може да разчита цялата държава, за да задържи младите и кадърните.
Но тя няма да задържи кадърните, докато им предлага само трици. Докато държавата не излезе с целенасочена политика, ако не за връщане на емигриралите и успели българи, поне за задържане в страната на младите и обещаващите. Защото докато я кара без програма, триците ще ядем ние, пациентите, както и потребителите на всякакви квалифицирани услуги, за които добрите специалисти също отдавна са оттатък.

петък, 3 април 2009 г.

MUSICA SACRA

Една приятна възможност за смислено прекарване на неделната вечер

Заключителния концерт от фестивала “MUSICA SACRA”. Той ще се състои на 5 април 2009 г. от 19 ч. в католическата катедрала “Св. Йосиф” в София (ул. “Княз Борис I” 146).

Гостите на концерта ще могат да се насладят на творби от късния романтизъм и постромантизъм. В изпълнение на Младежки хор “Добри Христов”, с диригенти Зоя Видас и Александър Кочков, и солисти Велика Йорданова и Сребрина Минева, ще прозвучат меса от Габриел Форе (1845 – 1924) и Pannis Angelicus от Цезар Франк (1822 – 1890). Органова музика от забележителния несмки композитор Макс Регер (1873 – 1916) ще представи органистът Янко Маринов.

В рамките на тазгодишния фестивал “MUSICA SACRA” наши и гостуващи изпълнители изнесоха концерти с музика от епохата на барока, галантния стил, класицизма и ранния романтизъм. Идеята, обединила музикантите, е не само представянето на старинната музика със съответното за епохата звучене – с автентични инструменти и стилно изпълнение, но и нейното оживяване в съвремието и търсене на значението й за духовното богатство на всеки един от нас.

Фестивалът за духовна музика се провежда за втори път в страната, което е показателно за нарастването на интереса към движението за старинна музика в България.

“MUSICA SACRA” се осъществява с любезната подкрепа на Финландското посолство в България и Н. Пр. Кауко Ямсен, посланик на Финландия и съдействието на католическата енория "Св. Йосиф" в София.

Заповядайте на заключителния концерт на фестивала "MUSICA SACRA"! Поканете своите приятели и приятелите на Вашите приятели! ВХОДЪТ ЕА СВОБОДЕН

Още информация

http://my.opera.com/REGER/blog/musicasacra

Отзвук от миналогодишния фестивал може да бъде гледан в архива на предавенато “Християнството” (Tv Europa)

http://www.hristiyanstvoto.eu/pred.php?n=129&

http://www.hristiyanstvoto.eu/pred.php?n=133&