вторник, 31 март 2009 г.

Да мреш по списък, позитивен

СИЛВИЯ НИКОЛОВА
В-к "МОНИТОР", 1 април 2009 г.

"Единственото позитивно нещо у другаря Владимир Илич Ленин е… пробата за васерман". Този виц от времето преди перестройката изплува и се натрапва в съзнанието ми от известно време, откакто се заговори, че позитивният лекарствен списък за тази година е готов. И ако се вярва на уверенията на комисията, която работи по него, там има цяр за всяка болежка. За онези, които не знаят, това е списъкът, в който са включени лекарствата и медицинските продукти, за които Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването се разплащат с фирмите дистрибутори, а после ги предоставят чрез болниците, диспансерите и аптеките с намаление или напълно безплатно на пациентите от няколко стотици групи заболявания.
В съществуването му няма нищо лошо. Дори е твърде похвално, че вече и в нашата страна съществува такава реимбурсна листа, с каквато разполага всяка държава от Европейския съюз. По този показател сме напълно в час с другите. Но с една малка разлика. Докато в цивилизованите общества позитивният лекарствен списък е нещо, което не търпи коментар, а само изпълнение, и то стриктно от всички здравноосигурителни фондове без изключение. За разлика от нас, където само НЗОК прави задължително здравно осигуряване, в Германия то се осъществява от 16 фонда. Това обаче съвсем не означава, че при едни илачите се плащат, а при други - не. Представете си какво би се случило в България, ако повече от една финансова институция се занимаваше със задължителното ни осигуряване за здраве. То щеше да е хленч и скърцане със зъби, и оправдания - като се започне от това, че няма пари, та се стигне до това, че доставчиците не си изпълняват договорите, дори че пациентите са прекалено много. Впрочем последното оправдание сме чували неведнъж от НЗОК, на която сякаш болните й пречат.
Независимо че председателката на Комисията по позитивния лекарствен списък доц. Йорданка Узунова уверява, че в него има лек за всяка болка, се оказва, че той е значително орязан спрямо миналата година. Докато в листата за 2008 г. бяха включени общо 4800 медикамента, в тази за 2009-а фигурират само 1350 позиции. При това упоменатият списък за разлика от други години беше готов едва вчера, което означава фатално забавяне и за НЗОК, и за МЗ, и най-вече за многострадалния болен. Излишно е да се уточнява, че препаратите в него съвсем не са за изглаждане на бръчки, а са животоспасяващи лекарства, без които човек направо влиза в гроба, като, да речем, тези за онкологични заболявания. Към негативността на т.нар. позитивен списък се прибавя и обстоятелството, че колкото и да се напрягат каса, министерство и аптеки да доставят лекарствата тутакси, това е невъзможно по-рано от 1 юни. През това време трябва да бъдат пуснати конкурси, да бъдат пренастроени програми според новите цени и подписани анекси към сключените вече договори. Дотогава ще се отпускат лекарства според действащия сега ланшен списък, т.е. повече позиции от предвидените, което означава медикаменти за повече пари от предвидените в бюджета. Което на свой ред ще допринесе за спазването на отколешната традиция - парите за най-важните неща в държавата да свършват в средата на годината.
Т.нар. позитивен лекарствен списък, ако не бе опасен със своята неизпълнимост за здравето на българските болни, би могъл да мине само за смешен. Защото как иначе може да се окачестви твърдението на хората от съставилата го комисия, че лекарствата ще поевтинеят дори до 25 на сто, след като на практика цените на производителите са паднали действително с 5%, но за сметка на това надценките скачат два пъти. Дали пък позитивната листа не е по ленински щедра на обещания не за нещо друго, а просто защото изборите наближават?!

понеделник, 23 март 2009 г.

Пациенти съдят Министерството на здравеопазването

Онкоболни оставени 3 месеца без лекарства

Започват безплатни прегледи за рак на гърдата и кожата

Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 24 март 2009г.

Раково болни са оставени трети месец без животоспасяващи лекарства. В онкодиспансерите в страната липсват 6 модерни медикамента. Хората се лекуват със стари, някои от които са силно токсични, а други слабо ефективни. Това съобщи д-р Стойчо Кацаров - член на управителния съвет на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Медикаментите са скъпи и се осигуряват от Министерството на здравеопазването, но от началото на януари до сега то не е отпуснало нито една опаковка, независимо че лекарствата са предвидени за отпускане за сметка на държавния бюджет със специална наредба №34, допълни той. И подчерта, че някои от тях дори нямат заместител.

1300 жени ще бъздат прегледани безплатно до края на април


В аптеките на онкодиспансерите липсват имуно, цитуксинаб, бортезомиб, сутент, авастин и алимта. Те се изписват на засегнати от рак на белия дроб, на гърдата, на бъбреците, мезотелиом и колоректален карцином. Независимо от многобройните им запитвания от страна на онкодиспансерите до момента не е изпълнена нито една тяхна заявка.
Закъснялото провеждане на тръжната процедура, обявена от Министерството на здравеопазването, е едната причина за закъсняването на лекарствата, разясниха лекари. Оказва се обаче, че договорените количества на някои от препаратите са значително по-малко от нуждаещите се болни.
В същото време пациентите не могат да си ги купят от аптеките дори да са милионери, тъй като повечето от тях не се продават свободно, разясниха лекари.
От Центъра за защита на правата в здравеопазването поясниха, че дори някой болен да успее да си набави лекарството, прекъсването на приемането му увеличава риска от развиване на нови карциноми.
Лишени от медикаменти онкоболни се канят да съдят Министерството на здравеопазването. Очаква се до дни някои от тях да внесат жалби в Софийския градски съд.
Междувременно стана ясно, че в страната съществува бум на рак на гърдата.
10 жени развиват такъв карцином всеки ден у нас, показват данните на Националния раков регистър. Ако обаче туморите се открият в начален стадий, оперират се и навреме започне пиенето на лекарства, човек може да бъде излекуван напълно, независимо че България е в първата третина в света и в средата на Европа по разпространение на тази болест, единодушни са онколозите.
Всяка година 3500 жени се откриват с диагнозата рак на гърдата, изтъкна водещият наш онколог проф. Иван Черноземски. Наблюденията му показват, че напоследък българката преодолява страха и по-често ходи на профилактични прегледи.
Ако ракът на гърдата се открие навреме, е лечим, заяви той. Кампанийните прегледи обаче не могат да решат проблема. Той може да бъде решен само ако държавата организира безплатен популационен скрининг, убеден е проф. Черноземски.
Безплатни прегледи за рак на гърдата започнаха от вчера в Националния онкологичен медицински център, те ще продължат до края на април. На 12 май в него ще се извършват безплатни прегледи за кожни онкологични болести.


неделя, 22 март 2009 г.

КиРЯК ЦОНЕВ, арабист: НЯКОЙ ТЪРСИ ИСЛЯМИЗЪМ, ЗА ДА ТРУПА ДИВИДЕНТИ


Малцина у нас познават религията, затова всеки може да набеди човек

Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 23 март 2009 г.

- Г-н Цонев, преди броени дни пламна скандал в Рибново - децата изучават Корана, момичетата ходят на училище забрадени. Означава ли това, че там има радикален ислямизъм, каквито обвинения бяха отправени?
- Когато говорим за радикален ислямизъм, първо, трябва да си отговорим какво означава това.
- Какво означава?
- Формулировките са твърде много. Струва ми се, че някои раздухват религиозните чувства на хората и ги представят като нещо радикално, като нещо крайно. Това са политически партии и личности, които искат да извлекат дивиденти за предстоящите избори. Затова според мен с подобни твърдения не бива да се прекалява.
- Има ли тогава предпоставки за това в България?
- Разбира се, че има. Както има основа един американец да излезе и да застреля 20 деца, така и у нас може да се намери някой луд, който да претендира, че проповядва радикален ислямизъм и да направи нещо, заради което някои хора да го последват. Това обаче не означава, че в България има радикален ислямизъм.
- Срещали ли сте радикални ислямисти у нас?

- Да, познавам такива хора. Те съществуват и аз като арабист, който много добре познава Корана, заявявам, че при тях на някои места в Родопите стават странни неща. Например на мен не ми позволиха да се докосна до Корана. Ето това е радикалното. А не ми позволиха, защото съм християнин. Това е типично за направлението в исляма, наречено вахабизъм и съществува на някои места в Родопите. Произходът му е от Саудитска Арабия, появило се е в ХVІІІ век.
- В кои райони на Родопите има вахабизъм?
- Според мен в Сърница. Именно там не ми позволиха да се докосна до Корана, макар че аз го познавам по-добре и го чета по-добре, отколкото мюфтиите. Впрочем нашите мюфтии за съжаление в мнозинството си са полуграмотни хора.
- Означава ли това, че те не биха могли да различат едно течение на исляма от друго, по-радикално?

- В исляма секти няма. Има две равностойни направления - шиити и сунити. Сунитите са мнозинство - около 75% от вярващите мюсюлмани, докато шиитите са 15-20 на сто и са съсредоточени предимно в Ирак и в някои райони на Персийския залив. Тези две направления са равноправни и никой от едното не казва на другите, че са сектанти. Когато се говори, че в България действат едва ли не 30 ислямски секти, това е тъпотия на неграмотни хора. В шиитизма има много клонове като алауити, сакакини и прочие, но те са част от шиитския ислям.
Ролята на някои неща, свързани с исляма, се преувеличава от политическа неграмотност, включително и от хора, които смятат себе си за специалисти. Струва ми се, че дори в такива органи, каквито са ДАНС и МВР, съществува неразбиране на самата същност на понятието секта в исляма. Оттук се стига до това, един доносник да отиде и да каже: „Еди-кой си е сектант и прави еди-какво си", и играта започва. Казват си: „Щом мюсюлманин нарече другия сектант, значи има нещо сериозно, хайде да го поразпитаме, да видим за какво точно става дума." В крайна сметка обаче в нито един случай до момента не е имало доказателства, че става дума за нещо обезпокоително.
- Дори през последните десетина години, когато пак имаше подобни обвинения?
- Да, именно през последните години. В Смолян например имаше една група от момчета, завършили в Йордания. Те са си напълно светски млади мъже. С тях съм сядал заедно на маса, аз си поръчвам едно меню, те друго. Бяха си създали чисто светска неправителствена организация. Получи се твърдение срещу тях и закриха фондацията им. За разлика от тях крайните ислямисти не сядат на маса, на която е сервирано вино и на която има човек, който яде свинско, например. А тези помаци са си съвсем нормални момчета и в душата си българчета.

Трябва да се знае и друго, че в самия ислям има една вътрешна борба - между турското влияние на исляма и между арабското влияние на исляма. Едни са възпитаници на местните мюфтии и на турски школи, други - на арабски школи. Ако се потърси основата, се вижда, че турският ислям е един изкривен от епохата, времето и султаните ислям.
- Можете ли да подкрепите твърдението си с примери?
- Например, в турския ислям съществуват понятия като "еничари" и "мюфтия" като религиозен ранг. А в исляма въобще няма религиозни рангове. Има един-единствен - имам - човекът, който води молитвата в момента. Когато тя свърши, той престава да е имам. Всички тези неща са привнесени под външни влияния, например от католицизма. Затова съм категоричен, че онова, което следва да не се раздува, се раздува умишлено от определени кръгове, които са заинтересовани да се прави сензация от него. Понякога, когато някои хора поставят такива въпроси, са искрени в своите изявления и действия. Аз искрено уважавам някои от тях.
- Кои например?

- Все хора, които аз познавам. Проблемът опира до непознаването им на исляма, а това вече означава, че те играят и някаква позиция. Яне Янев говори, но не познава исляма, но е искрен в борбата си с корупцията, има и своя доза национализъм. В случая обаче той не познава онова, върху което иска да се съсредоточи, а именно исляма. Започва да става специалист по всичко, но човек не може да бъде специалист по всичко. Както и Красимир Каракачанов, който също говори за ислям и ислямизъм.
- Къде е разликата между тези две понятия?
- Ислямът е религия, каквато е християнството. Напоследък слушам всякакви истерични твърдения, та дори и за Аллах. Но Аллах и Бог е едно и също понятие. Например преди две години в България бе на посещение архимандрит Теодосиос Атталах Ханна - митрополитът на Севастия (Източноправославна патриаршия в Ерусалим) и говорител на православната църква там и в светите земи. Под купола на храма „Св. Александър Невски" той произнесе проповед и молитви на арабски и произнасяше Аллах, тоест Бог. Това, че някои не искат да го преведат дословно, е техен въпрос.

За разлика от исляма ислямизмът е политическо течение, т.е. експлоатация на ислямската религия за политически, при това крайни, цели. Ислямът забранява самоубийството, но модерни ислямисти го поощряват. Той позволява загиването в защита на вярата.

- Май не сме наясно и с малкия и големия джихад.
- Да. Големият джихад е вътрешният джихад, вътрешната борба за самоусъвършенстването на душата. Самото понятие "джихад" означава да загинеш в защита, а не в настъпление. В Корана е казано: „Вяра със сила не се налага." Но защо някои забравят това? Ислямът е налаган по нашите земи принудително, с икономически механизми - не го изповядваш, плащаш по-високи данъци. Една част от народите на Балканите са го приели именно чрез принудителни икономически мерки. В Албания например, където са били едни от най-примерните християни, са го приели заради това, така е и с Босна. Някои са изкривили правилната линия на исляма и са го превърнали във фанатизъм, както се случва и в други религии, та дори в християнството - Инквизицията, Бориловите събори, войните на религиозна основа. В Босна съществуват гробове на богомили с кръстове. В моите проучвания стигнах до извода, че богомилите много по-лесно са приели исляма, отколкото православното християнство.
- На каква база почива тезата ви?
- На тази, че между исляма и богомилството има и доста общи неща. Богомилите отричат иконите. В исляма икони няма. Богомилите дават предимство на покорството, а така е и в исляма. Богомилите са за мира, което е и в основата на исляма. Самата дума „ислям" включва у себе си понятието "мир". Затова за тях е било много по-лесно да го приемат и да го пренесат в Босна и в районите около нея.
- Обикновено говорим за себе си като за толерантен народ. Толерантни ли сме в действителност ние, българите, или всъщност става дума за безразличие?
- Нашият народ вече започва да става безразличен, защото е принуден едва да свързва двата края. По същество обаче ние сме толерантен народ.

Визитка
Завършил е Московския държавен университет по международни отношения с първи език арабски
Дългогодишен дипломат, работил е в посолствата на България в Дамаск, Кайро и Алжир
Бил е посланик в Алжир и в Мавритания и първи български консул в Обединените арабски емирства
Преподавател е в Софийския университет и в Югозападния университет в Благоевград
Преводач, писател и журналист
Член е на УС на Организацията на обединените българи

вторник, 17 март 2009 г.

Алтернативният синод иска €672 млн., за да преговаря

Хората на Инокентий с ултиматум към Максим

Полски адвокат плаши България с изваждане от Съвета на Европа

Силвия Николова,

В-к "МОНИТОР", 18 март 2009 г.


Не сме доволни от преговорите с работната група. Те са непродуктивни, заяви вчера членът на алтернативния синод отец Камен Бараков. Групата бе създадена, за да изглади споровете между българската държава и крилото на Българската православна църква около митрополит Инокентий до 20 април, когато изтича крайният срок на междинното решение на Съда по правата на човека в Страсбург. Според него, ако не бъде постигната договореност между двете страни, България ще трябва да плати глоба за нарушаване на два члена от Конвенцията за правата на човека заради извеждането с полиция на свещениците му от храмовете на 20 юли 2004 г. Алтернативният синод претендира и за близо 672 млн. евро, ако храмовете, земите и църковните сгради, от които бяха изгонени неговите служители, не му бъдат върнати.
Други 147 граждански дела са заведени срещу българската страна. От тях 87 са от свещеници, а 60 - от служители. Адвокатите на ищците пледират за обезщетения за пропуснати заплати, здравни и социални осигуровки за период от четири години.
Давам дума, че ако утре ни върнат в храмовете, на другия ден започваме разговори със Светия синод на дядо Максим за единство на църквата, но като равнопоставен партньор, а не като подчинена страна, заяви Камен Бараков.

По думите на главния секретар на синода епископ Гервасий няма канонични нарушения, за да има покаяние.

Ако България не се подчини на решението на Европейския съд, ще й бъдат наложени парични санкции, но е възможно и прекратяване на членството на страната в Съвета на Европа, заяви адвокат Роджър Кишка, представил се като специалист по международно право, но не успя да цитира въз основа на какъв документ може да стане това.

Митрополит Неофит:

Инатливите разпопваме, останалите приемаме

Свещеници от синода на Инокентий се стягат да се върнат в синода, оглавяван от патриарх Максим. Някои от тях вече са започнали разговори с митрополити по места. Очаква се покайни писма и молби за приемане те да подадат в Страстната седмица преди Великден, когато според църковния канон е най-усиленото време за покаяние, съобщиха администратори от Синодалната палата вчера.

Напълно възможно е някои от тях да изчакват решението на Съда по правата на човека, което се очаква към 20 април, за да си вземат паричните обезщетения от държавата, а после да се върнат, заяви за "Монитор" говорителят на Светия синод и негов временен председател Русенският митрополит Неофит. Ще приемем всеки, който искрено се покае и няма особено големи нарушения, като например да е с втори брак или да е криминално проявен. Упоритите обаче ще афорясаме, добави той. Така в църквата се нарича отнемането на духовни санове, което е равнозначно на разжалване до редови мирянин.
Синодът възложи на Старозагорския митрополит Галактион да се срещне с Инокентий и го склони за връщането му в каноничната Българска православна църква, каза още епископ Неофит. Инокентий е духовен син на дядо Галактион, уважава го, а това е половината от успеха на мисията му, добави той. По думите на говорителя напълно възможно е срещите между двамата да започнат още идната седмица. Владиката уточни, че синодът не е излъчил контактна група за срещи и преговори с хората на дядо Инокентий, но лично патриарх Максим е благословил всеки един от митрополитите и редови свещеници да се срещат с хората от алтернативния синод за обединение.

Накратко

За сините очи на една жена

Силвия Николова,
в- к "МОНИТОР", 18 март 2009 г.

Нещо необичайно се случва в последните дни в нашата страна. Толкова необичайно, че ако не се знаехме от вчера, можехме и да си повярваме.
Някакви хора пошушнали на едно място, че в село Рибново имало радикален ислям, защото момичетата носели забрадки, молели се в джамията и изучавали Корана. (Та нима български момичета не носят кръстчета, не палят свещ в църква и не четат Библията?) И досущ като в старо време посочиха кмета и даскала. Последва нажежаване на страстите, но нито едно конкретно доказателство. Което, впрочем, не отказва недоброжелателите на изконната ни верска търпимост да изсмукват от болните си мозъци какви ли не доводи в подкрепа на слуховете.
Цялата тази история заприлича съвсем на вица за агенцията "Една жена каза". Но и за времето отпреди 1989 г., когато в неделя вечер сядахме пред телевизорите за "Всяка неделя". В едно от предаванията вокалът на "Супермакс" Курт Хауенщайн взриви партийното мислене, като отряза директно Кеворк Кеворкян в ефир, когато последният му предложи да си свали кръста. "А сините ми очи не ви ли пречат?", запита музикантът още преди техническия екип се усети да му изключи микрофона.
Подобно нещо става и сега в Рибново. Повече от ясно е, че нечии сини очи пречат преди наближаващите избори. Което съвсем не е основание да му ги извадим.

петък, 13 март 2009 г.

Православно просветителско общество “ЛЪЧ”

ви кани
на своите кинопрожекции в сградата на
Руския културно-информационен център
(ул. “Шипка” N 34)

ПРЕМИЕРА НА НОВИЯ ПУБЛИЦИСТИЧЕН СЕРИАЛ,
ПОДГОТВЕН ОТ ИЗДАТЕЛСТВО „ПРАВОСЛАВНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ”

„ПЛАНЕТА ПРАВОСЛАВИЯ”

16 март (понеделник), 18.00 часа
Филм 1: „МОЛИТВА НАДЕЖДЫ” –Сербия, Болгария
Продължителност 45 минути

30 март (понеделник) 18.00 часа
Фильм 2: „ВТОРАЯ КОЛЫБЕЛЬ”
Сирия, Ливан, Грузия – 45 минути

в киносалона на партерния етаж

Филмите са на руски език

Вход свободен

сряда, 11 март 2009 г.

Страсбург работел срещу православието

Силвия Николова,
12 март 2009 г.


Европейският съд по правата на човека в Страсбург работел срещу православието, стана ясно от изказванията на представители на всички православни църкви по време на международната конференция, която започна вчера в резиденция "Бояна". Патриарх Максим я свика, за да получи подкрепа от останалите църкви по казуса с дядо Инокентий и решението на Европейския съд, според което държавата трябва да изплати над 600 млн. евро на алтернативния синод, ако не се споразумее с него и не му върне имотите.
Българската държава да обжалва решението, тъй като в него не е взето предвид решението на Всеправославния събор от 1998 г., според който хората на Инокентий са нелегитимни. С такова комюнике ще излезе конференцията днес, съобщи Борислав Цеков, автор на Закона за вероизповеданията.

.

вторник, 10 март 2009 г.

Слагат катинар на ендокринологията

Изхвърлят на улицата болни пред операция

Лечебно заведение се съди с “България - Шалом” за имота

Силвия Николова, 11 март 2009 г.

Катинар ще щракне на Университетската болница по ендокринология, нефрология и геронтология в София до дни. Лечебното заведение напуска сградата на ул. "Дамян Груев" 6 - 8 екстрено, след като на ръководството му бе връчена призовка за освобождаване на имота в срок до 15 април. От средата на идния месец зданието преминава във владение на организацията на евреите "България - Шалом", която го получава по силата на постановление №225 от 11 ноември 1992 г. на Министерския съвет. То се отнася до връщането на недвижими имоти, собственост на бивша Консистория на евреите в България и на еврейските общини.

Местенето започна от медицинската документация

Лечебното заведение е и с частичен запор върху банковата сметка. Той е за 10 000 лв. за неплатена такса на съдия-изпълнител, уточниха лекари.
Болницата вече изписва екстремно пациенти, а по-тежките случаи ще бъдат премествани на новото място с линейки. Медицински сестри тъпчат амбулаторни картони и медицинска документация в чували, а болни прескачат купища от кашони, за да легнат за преглед на лекарската кушетка. Доктори пък дават наставления за лечение на пациентите си на крак в коридора, тъй като на практика няма кабинет, в който човек може да бъде прегледан на спокойствие.

Болничните стаи вече са опразнени

Много сме притеснени, вестта дойде изведнъж, заяви за "Монитор" доц. Димитър Чаръкчиев, завеждащ отделението по медицинска информатика. Ендокринологията ще бъде настанена в сградата на Университетската акушеро-гинекологична болница "Майчин дом". Ремонтът там е завършил неотдавна.
Очакваме Министерството на здравеопазването да ни отпусне пари за пренасянето и монтирането на апаратурата. Създали сме добра организация за преместването, ако преустановим работа, ще е за броени дни, максимум до седмица, каза още доц. Чаръкчиев.
Това означава, че десетки операции ще бъдат отложени, а на по-леките случаи ще бъде предписано домашно лечение.

Доц. Чаръкчиев е твърдо решен да се бори за запазване на сградата
Лекарите обаче не могат да се примирят, че трябва да напуснат сградата, в която болницата се помещава от близо 40 години. Загрижени сме за държавната собственост, заяви доц. Чаръкчиев и добави, че има доказателства, които позволяват зданието да бъде запазено за болницата. Като основен аргумент той изтъква техническата експертиза на вещото лице Росен Пандев по дело 113/2005 г., водено от 39-и състав на Софийския районен съд, по чието мнение спорният имот не е идентичен с имота на еврейската общност.

Хората на дядо Инокентий склониха на 3 млн. евро

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 11 март 2009 г.


Синодът на дядо Инокентий ще приеме държавата да му плати дори само 3 млн. евро вместо исканите 682 млн. евро, стана ясно вчера.
Тези пари представляват заплатите на свещениците и служителите и невнасяните през последните четири години здравни и социални осигуровки, поясни Бранитският епископ Гервасий - главен секретар на алтернативния синод. Ще се задоволим и с тези средства, но само ако държавата възстанови статуквото ни отпреди 20 юли 2004 г.
Тези свои искания, както и възможната отстъпка от първоначалния иск за 682 млн. евро синодът е предал вчера на правосъдния министър Меглена Тачева. Преди седмица бе сформирана контактна група, която да преговаря по исканията на синода. По време на срещата синодалите са поискали да им бъдат върнати 107 храма и 5 манастира - Роженския, "Св. Кирил и Методий" до Горна баня, "Св Пантелеймон" и "Успение Богородично" край Банско, както и една обител в Софийска епархия. Те имат претенции и за 3 митрополии - Неврокопска, Пловдивска и Самоковска. 30 март е последният срок, до който двете страни трябва да се споразумеят.
След тази дата, до 15 април, трябва да изготвим и изпратим нашето становище на Съда за правата на човека в Страсбург, както изисква междинното му решение от 22 януари, уточни главният секретар Гервасий.
Днес в резиденция "Бояна" започва междуправославна конференция, свикана от патриарх Максим по повод казуса "Инокентий срещу българската държава".

Владиците със стратегия за помирение в църквата

Синодът на Инокентий започна преговори с държавата

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 10 март 2009 г.

Синодът на дядо Инокентий е започнал преговори с представители на държавата, както изискваше междинното решение на Съдът по правата на човека в Страсбург, стана ясно вчера. Крайният срок за тях, поставен от евромагистратите, е 20 април.
Министър-председателят Сергей Станишев уведоми с писмо нашия синод, че е съставена контактна група от страна на държавата, оглавена от министъра на правосъдието Меглена Тачева, а нейни членове са експерти. Това съобщи за "Монитор" Браницкият епископ Гервасий - главен секретар на Светия синод на БПЦ с наместник-председател Софийския митрополит Инокентий.
По думите му вече е проведена една среща, втората предстои да се осъществи днес. Синодът също е съставил своя комисия не само от владици и свещеници, но и от юристи.
Още не сме се споразумели, преговорите са в начална фаза, каза епископ Гервасий. Настояваме за възстановяване на статуквото, пълно обезщетение за заплати и осигуровки. Едва когато получим тези неща, ще преговаряме с дядо Максим, защото той и синодът му не са страна в спора, заяви той.
Жалбата им, на която Съдът по правата на човека даде ход, е за възстановяване на владенията им до 20 юли 2004 г. В противен случай хората на дядо Инокентий предявяват иск към държавата за обезщетение за близо 1 млрд. евро. Сумата представлява стойността на отнетите имоти, заплати и обезщетения.



петък, 6 март 2009 г.

Инструктират свещеници след решението в Страсбург

Синодът свири сбор за борба с Инокентий

Междуправославна среща ще заседава в резиденция “Бояна”

Коментар

В ъгъла

Блажни помисли в пости


Обичайна зависимост се наблюдава в синодалните ни среди. Толкова обичайна в последните години, че комай се превърна в закономерност. Дойдат ли пости, вместо да се смирят, да ограничат храната, да наблегнат на молитвеността и най-вече на покаянието, висшите ни духовници точно тогава се втурват да решават най-забатачените проблеми на църквата.


По времето на разкола свещениците ни заровиха толкова
дълбоко църковния мир, че сега и двата синода трудно ще го намерят.



Няма и седмица, откакто е започнал Великият пост, най-строгият в православния календар, и архиереите ни рекоха да свикват междуправославна конференция, която да им разрешава въпроса със синодалите на дядо Инокентий и в частност с имотите, които по всичко личи, държавата ще трябва да му върне, ако така реши съдът в Страсбург. Обстоятелство, което, откъдето и да го погледне човек, не съзира нищо друго освен блажни помисли в постни дни.
Въпросът не търпи отлагане, Европейският съд ни огрешава, чувам отсега как се оправдават някои духовници. Впрочем оправдание напълно безпочвено. Защото съдът даде помирителен срок за преговори между двата синода още през лятото на 2007 г. Тогава обаче никоя от засегнатите страни не направи и крачка към другата. Но Страсбург не търпи ходатайства. Това архиереите ни още не желаят да проумеят. Както изглежда, и не разбират, че да викаш друг да ти решава проблемите е явно признаване на безсилие да се справяш сам с тях.

Уволниха медсестри, причинили зараза от хепатит С

Пациенти съдят болницата в Тетевен

Управата на лечебницата увърта с извънсъдебно споразумение

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 6 март 2009 г.

Две медицински сестри от болницата в Тетевен са уволнени дисциплинарно, а други 5 са с последно предупреждение заради заразени болни с хепатит С от обща спринцовка. Това съобщи за "Монитор" нейната директорка д-р Мадлена Бояджиева.
Единадесет пациенти бяха инфектирани миналия месец със заразата в отделението по белодробни болести заради немарливост на персонала. Те пипнали заразата от обща спринцовка, с която медицинска сестра отпушвала абокатите им, през които им правели венозни вливания на медикаменти и глюкоза.
Според заразените с хепатит С пациенти на отделението за белодробни болести венозните източници не са им били сменяни на всеки 72 часа, както изисква правилникът на болницата. В резултат отворите им се запушвали и се налагало сестрите да ги отпушват с игла от спринцовка.
От работа са освободени Йонка Цанева и Величка Савова. Те са били с последно предупреждение, каквото наказание е наложено и на останалите пет медицински сестри в отделението, след като избухна скандалът с инфекцията.
Цанева и Савова не водеха добре документацията, допуснаха куп грешки след първото наказание. Затова ги уволних. Това ще последва и за останалите, ако не си вършат работата така, както трябва, зарече се директорката д-р Бояджиева.
Главната сестра на болницата Събка Нешева и старшата сестра в отделението - Цонка Алексиева са понижени в длъжност. Завеждащата отделението по белодробни болести д-р Мила Петкова си е подала оставката.
Все още не е ясно коя от медицинските сестри е заразила болните от общата спринцовка. Повечето от инфектираните се стягат да подават граждански искове срещу болницата.
По думите на д-р Бояджиева управата на болницата и общината, която е нейн собственик, ще се опитат да постигнат извънсъдебни споразумения със заразените. Трима от тях пристигат в понеделник в София, за да бъдат прегледани от националния консултант по гастроентеорология проф. Константин Чернев и да бъдат приети на лечение в столицата.

.

четвъртък, 5 март 2009 г.

ДОЦ. ДИЛЯН НИКОЛЧЕВ, специалист по църковно право:

БПЦ не е място за революции

След решението на съда в Страсбург църквата ни пак ще е разделена

Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 6 март 2009 г.

- Доц. Николчев, връщате се от европейска конференция в Прага на тема "Православната църква и ЕС - канонични територии и прозелитизъм". Страшно ли е православието за Европа или пък Европа е страшна за православието, че се налага свикването на такъв международен форум? - С разширяването на ЕС и с влизането на България и Румъния в него православието заема второ място по численост, но не и по влияние. - Колко наброяват православните в Европа?
- Над 70 млн. души. Поместните православни църкви се ориентираха много бързо и заеха активна позиция по отношение на европейската политика в контекста на европейските институции. Особено Руската и Гръцката православни църкви, които излизат с позиции по важни въпроси. Те участват много активно в комисиите и в институциите на ЕС и реагират адекватно и навременно по отношение на различни законодателни текстове, предвидени да влязат в Европейската конституция и Лисабонския договор. Много активен в това отношение беше блаженопочившият предстоятел на Гръцката православна църква Христодулос. Много активен по отношение на ЕС е и предстоятелят на Вселенската патриаршия, патриарх Вартоломей I, който е един от добрите специалисти в областта на екологията с признати научни трудове в тази област. - Къде в тази визия за православието, Европа и останалите поместни църкви стои Българската православна църква? - За съжаление това, което отчитат повечето добросъвестни наблюдатели - и наши, и чуждестранни, е, че БПЦ не е активна по отношение на проблемите на съвремието ни. - Какво е обяснението? - Обяснението е в последните десетилетия и най-вече на комунистическия период, през който църквата беше отстранена от обществения и от социалния живот на страната. В резултат на това тя се превърна повече в наблюдател, отколкото в активен участник в живота. Достатъчно е да припомним напускането на БПЦ от Световния съвет на църквите (ССЦ) - оттам излезе само тя и Грузинската православна църква. Тя имаше основания да направи това, но проблемът е, че те не бяха обяснени на обществото. Така, по един институционален начин, тя се отдели още повече не само от проблемите на България, но и на ЕС. - Кои бяха основанията за напускане на ССЦ? - Те бяха чисто технически и свързани с вземането на решенията в ССЦ и с икуменизма, който до 1989 г. се приемаше широко, а след това БПЦ започна да го отхвърля. Не е тайна, че икуменизмът като движение в своята история изживява няколко периода. В началото на миналия век играе роля за обединение на църквите по отношение на социалните проблеми, политическите тенденции и Октомврийската революция, последиците от войната. Във втория период, след Втората световна война и разделянето на Европа на Изток и Запад, част от поместните православни църкви започнаха да се използват от правителствата на бившите соцстрани за пропаганда и дипломация. Тогава бе и голямото отстъпление от православните ценности. През 1989-1990 г., след падането на желязната завеса, много от поместните православни църкви започнаха да не се съгласяват с някои действия, решения, устройство и вземане на решения на ССЦ. В това отношение БПЦ зае правилна позиция. Проблемът обаче е, че тя я зае по инструктаж на Руската православна църква, за това настояваше и Сръбската православна църква, като обещаваха, че също ще излязат оттам, но това не се случи. Единствените, които го напуснаха, бяха нашата и Грузинската. От това БПЦ се лиши и от финансова помощ, което е много важно. Възстановяването на "Храм Христа Спасителя" в Москва, както и на катедралния храм в Белград например, бяха постигнати и със значителна финансова помощ на ССЦ. - Не мислите ли, че твърденията ви звучат като световен заговор срещу БПЦ?
- Няма заговор. За тези неща разполагам с документи. Много е важно и църковници, и политици, и общественици да разчитат много внимателно отделните послания на всяка поместна православна църква. Малко известен е например фактът, че покойният руски патриарх Алексей II в продължение на няколко години бе член, а 2 години и председател на Комитета за национална сигурност на Русия. Този комитет се състои от 15 члена по времето на президента Путин, сред които са и министрите на отбраната, на икономиката, на разузнаването, на контраразузнаването и т.н. Т.е. това е мозъчният център на Руската федерация, който определяше дори зоните на влияние на РПЦ в геополитически план. - Умна държавническа стратегия. Защо българският патриарх Максим не е канен според вас в държавни структури?
- Не си позволявам да давам оценки на РПЦ и на светейшия Алексий II, той е мастит патриарх, който направи много за своята църква. За съжаление нашият патриарх Максим участва в държавни дела, но когато му е изгодно. Нашият клир, висшето ни духовенство, използва държавата, когато тя му е конюнктурно необходима. Когато не е, казват: „По конституция и по Закона за вероизповеданията ние сме отделени от държавата. Моля, не ни закачайте." Когато държавата каже: „Вие трябва да спазвате Закона за вероизповеданията и Устава на БПЦ", който се явява подзаконов акт, гласът на БПЦ казва: „Не ни се бъркайте, ние сме отделени." В други случаи става точно обратното. - Имате ли обяснение за това държание сега, след като няма политически и други ограничения, особено на фона на РПЦ, която едва не бе затрита по време на комунистическия режим, а сега развива невероятна по мащаб и катехизаторска, и социална дейност? Дори Румънската църква по инициативи е преди нашата.
- Отговорът не е еднозначен, защото става въпрос за рефлекси от миналото, за липса на православна култура на мислене в една част от клира и дори за поддаване на изкушението, което може да идва от различни посоки, та дори и от политическа. На това сме свидетели в последните десетилетия. - Апатичността на едното и хиперактивността на другото крило на БПЦ обаче доведе държавата до цайтнот. Съдът в Страсбург даде срок на страната ни до 20 април да се споразумее със синода на митрополит Инокентий или да заплати глоба. Вашата прогноза?
- Държавата няма избор. Единият от пътищата води там, откъдето БПЦ се движи от 1992 г. насам, т.е. българската държава и българският данъкоплатец да плати глоба. Сумата ще е по-малка от исканите 600 млн. евро от ищеца, но ще са платени грешни пари. Решението на Страсбург от 22 януари има прениминален (предварителен) характер, но казва, че ако няма споразумение, духът на същинското решение ще е този. Не смея да гадая колко ще трябва да плати страната ни за нарушаването на член 9 от Конвенцията за правата на човека. Вероятно парите няма да са малко. Конфликтът в БПЦ обаче ще продължи със същата сила, както и досега. Най-доброто за държавата и БПЦ е двете страни да намерят общ език. - Ще намерят ли те общ език?
- Песимист съм. От 20 години не съм си променил позицията. На 90% приемам аргументите на т. нар. неканоничен синод на Инокентий. Например един от тях е избирането на патриарха. - Бихте ли се пояснили. - В чисто политически план един от аргументите е решението на ЦК на БКП от 1971 г. да се избере за патриарх не кой да е, а наместник-председателят на БПЦ, тогава Ловчанският митрополит Максим. Такова решение съществува. Като научен работник обаче аз гледам в друг план. Имаме Устав на БПЦ, който не е бил спазен - не са избирани делегати отдолу нагоре, а са назначавани от митрополитите. В случая Негово Светейшество българският патриарх Максим не е виновен, защото това е недостатък в устава. Става така, че той като наместник-председател организира избора, провежда го и като председател на комисията по избора брои бюлетините и съобщава резултата. Новият устав на БПЦ, приет на събора миналата година, по същество е старият, но с нова редакция. - Нима искате да кажете, че нямаме легитимен патриарх?
- Напротив. Имаме легитимен патриарх, но имаме и каноничен дефицит. Каноничният Свети синод на БПЦ е този на Негово Светейшество българският патриарх Максим. - Защо?
- По външни причини, въпрос на дипломация. Има стремеж от всички поместни православни църкви да не се разрушава единството на православната църква. Това е и традицията на ортодоксалната църква от векове. Например преди 25 години архиепископ Макариус не бе само настоятел на Кипърската църква, но беше и глава на държавата. От гледна точка на каноните това бе неканонично. От гледна точка обаче на интересите на православната църква, като противопоставяне на ислямски домогвания от Изток, Всеправославен събор потвърди неговото право да е и глава на държавата. Ако ръководството на БПЦ бе започнало да работи активно на църковната нива след 1989 г., нямаше да се стигне до разделението. Колкото до аргументите на синода на Инокентий - верни са, но да не се забравя, че в православната църква революцията е недопустима. Историята показва, че всякакви подобни опити са водели до разделение. - Вашата прогноза, ще има ли обединение? - Обединение е възможно, но на настоящия етап съм песимист. Прогнозирам регистриране на хората на Инокентий като Българска православна църква, но с уточняващо понятие. След окончателното решение на Страсбург очаквам владици и свещеници, които отидоха при дядо Максим, да се върнат отново при Инокентий, имуществото ще бъде върнато, статуквото на разделение в БПЦ ще се запази, а държавата ще трябва да промени текстове от Закона за вероизповеданията.

понеделник, 2 март 2009 г.

Европейските социолози шокирани от нас

Българинът загуби вяра и в семейството си
Няма доверие в институциите и е разочарован от демокрацията
Силвия Николова
в-к "Монитор", 2 март 2009 г.
Българинът няма доверие в близките си, не вярват дори на брака и семейството и не хващат вяра на институциите. Като цяло, хората са разочаровани от действията на демокрацията в страната. Въпреки това обаче 70 % считат, че демокрацията е по-добра от всяка друга форма на управление. Това съобщи социологът Антоний Гълъбов пред БНР вчера по повод резултатите от четвъртата вълна на европейското изследване на ценностите, което се извършва в Европейския съюз. От българска страна то е било извършено от екип, в който е бил и Гълъбов, с ръководител проф. Георги Фотев.
Независимо от разочарованието си обаче, българинът има копнеж към европейското гражданство, но му липсва европейска идентичност. Хората у нас нямат съзнание и за гражданска идентичност, независимо, че правят рязко разделяне на понятията идентичност и гражданство.
Над 80 % от сънародниците ни са недоверчиви и твърдят, че трябва да се внимава с другите спада. По този показател се оказва, че сме в очевидна криза в междуличностното доверие.
Българинът не вярва и на социалните институции.Негативната класация на институциите към които българинът няма никакво доверие е оглавена от институциите на многопартийната демокрация - политическите партии, парламентът и правителството, в дъното на скалата са международните институции и дори самия Европейски съюз. Все още обаче той има известно доверие на училището, университета и на образователната система, като цяло.
Такъв голям процент на липса на доверие в социалните институции затруднява реалното функциониране и на обществото като цяло, заключават социолозите.
Мъжете се страхуват от брака
Мъжете между 25 и 39 –годишна възраст се страхуват от венчилото и бягат от него, като изтъкват, че бракът е отживелица. Жените над 40 години са изключително разочаровани от своя брак и от домакинските си задължения, и също смятат, че семейството е демоде, показва още социологическото изследване. И двата пола предпочитат съжителството без подпис в гражданското и дори смятат, че то може изцяло да замести юридическото семейство.
В България нараства броят на хората, които смятат, че бракът е отживяла институция. Броят на сключените бракове е намалял, увеличил се е броят на разводите, а повече от 50 % от децата, родени през 2006 и 2007 г. са от извънбрачни отношения между родителите им. Обществото е изключително толерантно към съжителствата без брак и към децата, родени от такива двойки.
Според резултатите от изследването българинът все още е еврооптимист, като цяло подкрепя разширяването на Европейския съюз и не се страхува от членството в него.
Депутатът Светослав Спасов:
Да броят детските само след курс по добро възпитание
Бракът, като институция, в България е компроментиран отдавна. Тенденцията за отчуждаване и бягство от венчило се наблюдава не от вчера. Това показваше и едно изследване още преди 3 години. Този факт се дължи на липсата на политика на държавата в тази посока. За разлика от нас, в големите градове вЗападна Европа и САЩ, съществуват държавни центрове за подкрепа на семейството, които подпомагат младите двойки преди да сключат брак, преди да предприемат съвместно съжителство и преди раждането на децата. Родителите посещават специални курсове още по време на бременността на майката. Там им се оказва методологическа, психологическа и юридическа помощ.
Оказва се, че в 77% насилието над децата е в самото семейство, в 13 на сто е на улицата и едва 5-6 на сто е в училище.
Затова ще внеса поправка в Закона за социалното подпомагане парите за гледане на дете и самите социални помощи да се дават само след като родителите преминат курсове за подпомагане на семейството и родителството. Родителите, отглеждащи сами своите деца, също ще бъдат задължени да ги посещават. От своя страна пък държавата трябва да създаде подходящите обучителни центрове.
Истината е, че дори не всички добри семейства умеят да се грижат добре за децата си и знаят какво е добро и какво не за тях. Някои родители смятат, че като им осигурят компютър вкъщи, за да не скитат по улиците, са осигурили и тяхната безопасност. Истината обаче е, че опасността за тях в Интернет понякога е много по-голяма, отколкото, ако играят с връстници зад блока.
През последните 20-ина години, особено в големите градове, българите все повече се отчуждават. Това е естествен процес, който се засилва в периоди на кризи, когато всеки се старае да оцелее сам и най-много със семейството си. През тези години политическата класа се сменя, политичските сили се сменят със силни диапазони от ляво на дясно и обратно. Политическите лица, които биха могли да гарантират, че не са корумпирани и няма да посегнат нито на държавното, нито на общинското, се сменят. На практика в България няма политическа класа. Нейн представител може да се нарече такъв човек, който е бил над 3 мандата в управлението и не може да бъде изкусен от привилегии. Затова и българинът не вярва на институциите.
Отец Боян Саръев:
Лъжат ни, затова сме лоши
Не вярваме, защото много сме лъгани – и от обществото, и от управляващите, и в семейството. Лъжите не са от вчера. Логично е да не хващаме вяра, да нямаме за коректив нищо свято и да сме лоши. Когато вярата дори в близките хора е погубена, алтернатива няма.
Някой казват, че нравствеността, доверието помежду ни и живеенето според християнската ценностна система могат да бъдат върнати чрез по-интензивното изучаване на религия, дори на вероучение, в българските училища. Религията не може да разреши всички въпроси на обществото.
Българинът, час по-скоро, трябва да започне да живее по-нормален живо, за да може да възвърне нормалните отношения с ближните си и с членовете на своето семейство. Това означава да не бъде обиран, мамен и лъган, а това от своя страна, зависи от управляващите.
Ние не познаваме европейската ценностна система и затова не знаем как да се държим като европейци. Българинът винаги е живял териториално в Европа, но в битов, психологичен и културен план всякога е бил встрани от нея. Тези наши особености са обусловени исторически. Сънародникът ни стигна до там, че да се отказва от брака, но не защото не му харесва като институция, а защото го е страх от недоимъка. Той предпочита съжителството на т.нар. семейни начала без подпис, защото то му осигурява свободата да си вдигне шапката без ангажименти винаги, когато се почувства безсилен да осигури препитанието на жената до себе си и своите деца.
Сексологът-психотерапевт Доц. д-р Румен Бостанджиев:
Предбрачни консултации ще намалят разводите
Големият брой на двойки, живеещи без брак се обяснява с икономически предпоставки и най-вече със страха от загуба на имущество при развод. Това положение може да бъде променено, ако Семейният кодекс предвиди сключването на индивидуални брачни договори, в които двете страни да уточнят в детайли подялбата при евентуално разтрогване на брака. Сега брачните договори са стандартни.
У нас подготовката за семеен живот и родителство отсъства от българското училище, независимо от усилията, които полагаме ние, група експерти вече от години то да бъде въведено. Там, където има такава подготовка, като в Холандия и Великобритания, например, ефектът е много добър. Резултатите показват, че системното и компетентно сексуално образование може значително на намали броят на абортите. Освен това, така се намаляват и полово преносимите инфекции, както и други рискове в сексуалния живот на подрастващите.
Подготовката за семеен живот, каквато се практикува в САЩ, дава изключително добри резултати. Доказано е, че подобни програми там намаляват рисковете от разводи до три пъти, като освен това подобряват удовлетвореността от семейния живот.
Резултатите от изследването, поръчано от Европейския съюз показва че сме изправени пред сериозни предизвикателства в осъществяването на две от основните ни житейски роли – ролите на семейни партньори и родители. В повечето развити страни подготовката за тези изключително важни роли е обект на целенасочени образователни въздействия, осъществявани както в училище, така и извън него.
До момента повечето от програмите, свързани с подготовката на подрастващите за семеен живот са с предимно здравен акцент и се осъществяват чрез инициативи на Министерството на здравеопазването. Надяваме се за в бъдеще да установим по-добър диалог и взаимодействие с Министерството на образованието и науката, от което в огромна степен зависи внедряването на системни съвременни програми, подпомагащи личностното развитие на подрастващите и подготовката им като съпрузи и родители. Опитът на водещите в тази област страни показва, че такива програми са ефективни единствено ако се осъществяват от специално подготвени специалисти, включват съвременни интерактивни методи на работа и се осъществяват по системни програми с достатъчна продължителност и акцент върху изграждането на самостоятелни и отговорни млади хора.
Ние сме разработили програма за сексуално образование на учениците от 1-и до 11-и клас, но в пилотните програми, които се реализират под формата на СИП се разчита единствено на обучени в краткосрочни тренинги учители. В страните с челен опит в сексуалното образование се квалифицират специално подготвени специалисти /педагози, психолози и социални работници/ , които не само устойчиво могат да реализират различни образователни програми, но и успешно осъществяват важни консултативни и посреднически функции, когато възникват проблеми с младите хора и техните семейства. Необходимостта от подобен вид специалисти се определя и от различните интерактивни форми на работа с младежките групи, които изискват друга професионална позиция и опит от страна на водещите
България все още е една от водещите страни в Европа по брой на нежелана бременност сред подрастващите. Доказано е, че най-ефективният начин да се преодолее това е системното сексуално образование в училище. Подготовката за семеен живот и родителство е неразделна част от тези програми и тя би могла да създаде значително по-големи шансове на децата ни да имат по-щастлив семеен живот и да бъдат по-добри родители.
Коментар
Сексът колкото заплатата ли?
Силвия Николова,
В-к "Монитор", 2 март 2009 г.
За някои хора сексът в семейството е като заплатата - получава се редовно, но никога не стига, шегуват се англичаните.За нас, българите, обаче се оказва, че не само сексът, но и парите, и преди всичко имотното състояние, независимо дали ни стигат или не, в крайна сметка все са причина да зачеркнем семейството като логична форма на съжителство. Страхът да минат под венчило тресе повече мъжете, отколкото жените. В същото време обаче на нашенеца не му мигва окото да се удари в гърдите, че не го е страх от предизвикателствата на членството ни в Европейския съюз. Впрочем последното му твърдение някак си звучи твърде пресилено. Необяснимо е как така ще ти треперят гащите пред мисълта да си глава на семейство с всички необходими за това отговорности, а ще приемеш без капчица страх отговорността да бъдеш гражданин на Обединена Европа с всички задължения, произтичащи от този факт. Освен ако не се вземе предвид обстоятелството, че българинът по природа е недоверчив, особено когато става дума за хора, които познава, та били те дори родните му братя и сестри. Все неща, които ни навеждат на мисълта, че или не сме искрени дори пред себе си, или за сетен път потвърждаваме, че макар и да се припознаваме като европейци, по манталитет си оставаме такива люде от нашата си географска ширина.