Да мреш по списък, позитивен

СИЛВИЯ НИКОЛОВА
В-к "МОНИТОР", 1 април 2009 г.

"Единственото позитивно нещо у другаря Владимир Илич Ленин е… пробата за васерман". Този виц от времето преди перестройката изплува и се натрапва в съзнанието ми от известно време, откакто се заговори, че позитивният лекарствен списък за тази година е готов. И ако се вярва на уверенията на комисията, която работи по него, там има цяр за всяка болежка. За онези, които не знаят, това е списъкът, в който са включени лекарствата и медицинските продукти, за които Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването се разплащат с фирмите дистрибутори, а после ги предоставят чрез болниците, диспансерите и аптеките с намаление или напълно безплатно на пациентите от няколко стотици групи заболявания.
В съществуването му няма нищо лошо. Дори е твърде похвално, че вече и в нашата страна съществува такава реимбурсна листа, с каквато разполага всяка държава от Европейския съюз. По този показател сме напълно в час с другите. Но с една малка разлика. Докато в цивилизованите общества позитивният лекарствен списък е нещо, което не търпи коментар, а само изпълнение, и то стриктно от всички здравноосигурителни фондове без изключение. За разлика от нас, където само НЗОК прави задължително здравно осигуряване, в Германия то се осъществява от 16 фонда. Това обаче съвсем не означава, че при едни илачите се плащат, а при други - не. Представете си какво би се случило в България, ако повече от една финансова институция се занимаваше със задължителното ни осигуряване за здраве. То щеше да е хленч и скърцане със зъби, и оправдания - като се започне от това, че няма пари, та се стигне до това, че доставчиците не си изпълняват договорите, дори че пациентите са прекалено много. Впрочем последното оправдание сме чували неведнъж от НЗОК, на която сякаш болните й пречат.
Независимо че председателката на Комисията по позитивния лекарствен списък доц. Йорданка Узунова уверява, че в него има лек за всяка болка, се оказва, че той е значително орязан спрямо миналата година. Докато в листата за 2008 г. бяха включени общо 4800 медикамента, в тази за 2009-а фигурират само 1350 позиции. При това упоменатият списък за разлика от други години беше готов едва вчера, което означава фатално забавяне и за НЗОК, и за МЗ, и най-вече за многострадалния болен. Излишно е да се уточнява, че препаратите в него съвсем не са за изглаждане на бръчки, а са животоспасяващи лекарства, без които човек направо влиза в гроба, като, да речем, тези за онкологични заболявания. Към негативността на т.нар. позитивен списък се прибавя и обстоятелството, че колкото и да се напрягат каса, министерство и аптеки да доставят лекарствата тутакси, това е невъзможно по-рано от 1 юни. През това време трябва да бъдат пуснати конкурси, да бъдат пренастроени програми според новите цени и подписани анекси към сключените вече договори. Дотогава ще се отпускат лекарства според действащия сега ланшен списък, т.е. повече позиции от предвидените, което означава медикаменти за повече пари от предвидените в бюджета. Което на свой ред ще допринесе за спазването на отколешната традиция - парите за най-важните неща в държавата да свършват в средата на годината.
Т.нар. позитивен лекарствен списък, ако не бе опасен със своята неизпълнимост за здравето на българските болни, би могъл да мине само за смешен. Защото как иначе може да се окачестви твърдението на хората от съставилата го комисия, че лекарствата ще поевтинеят дори до 25 на сто, след като на практика цените на производителите са паднали действително с 5%, но за сметка на това надценките скачат два пъти. Дали пък позитивната листа не е по ленински щедра на обещания не за нещо друго, а просто защото изборите наближават?!