Малцина у нас познават религията, затова всеки може да набеди човек
Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 23 март 2009 г.
- Г-н Цонев, преди броени дни пламна скандал в Рибново - децата изучават Корана, момичетата ходят на училище забрадени. Означава ли това, че там има радикален ислямизъм, каквито обвинения бяха отправени?
- Когато говорим за радикален ислямизъм, първо, трябва да си отговорим какво означава това.
- Какво означава?
- Формулировките са твърде много. Струва ми се, че някои раздухват религиозните чувства на хората и ги представят като нещо радикално, като нещо крайно. Това са политически партии и личности, които искат да извлекат дивиденти за предстоящите избори. Затова според мен с подобни твърдения не бива да се прекалява.
- Има ли тогава предпоставки за това в България?
- Разбира се, че има. Както има основа един американец да излезе и да застреля 20 деца, така и у нас може да се намери някой луд, който да претендира, че проповядва радикален ислямизъм и да направи нещо, заради което някои хора да го последват. Това обаче не означава, че в България има радикален ислямизъм.
- Срещали ли сте радикални ислямисти у нас?
- Да, познавам такива хора. Те съществуват и аз като арабист, който много добре познава Корана, заявявам, че при тях на някои места в Родопите стават странни неща. Например на мен не ми позволиха да се докосна до Корана. Ето това е радикалното. А не ми позволиха, защото съм християнин. Това е типично за направлението в исляма, наречено вахабизъм и съществува на някои места в Родопите. Произходът му е от Саудитска Арабия, появило се е в ХVІІІ век.
- В кои райони на Родопите има вахабизъм?
- Според мен в Сърница. Именно там не ми позволиха да се докосна до Корана, макар че аз го познавам по-добре и го чета по-добре, отколкото мюфтиите. Впрочем нашите мюфтии за съжаление в мнозинството си са полуграмотни хора.
- Означава ли това, че те не биха могли да различат едно течение на исляма от друго, по-радикално?
- В исляма секти няма. Има две равностойни направления - шиити и сунити. Сунитите са мнозинство - около 75% от вярващите мюсюлмани, докато шиитите са 15-20 на сто и са съсредоточени предимно в Ирак и в някои райони на Персийския залив. Тези две направления са равноправни и никой от едното не казва на другите, че са сектанти. Когато се говори, че в България действат едва ли не 30 ислямски секти, това е тъпотия на неграмотни хора. В шиитизма има много клонове като алауити, сакакини и прочие, но те са част от шиитския ислям.
Ролята на някои неща, свързани с исляма, се преувеличава от политическа неграмотност, включително и от хора, които смятат себе си за специалисти. Струва ми се, че дори в такива органи, каквито са ДАНС и МВР, съществува неразбиране на самата същност на понятието секта в исляма. Оттук се стига до това, един доносник да отиде и да каже: „Еди-кой си е сектант и прави еди-какво си", и играта започва. Казват си: „Щом мюсюлманин нарече другия сектант, значи има нещо сериозно, хайде да го поразпитаме, да видим за какво точно става дума." В крайна сметка обаче в нито един случай до момента не е имало доказателства, че става дума за нещо обезпокоително.
- Дори през последните десетина години, когато пак имаше подобни обвинения?
- Да, именно през последните години. В Смолян например имаше една група от момчета, завършили в Йордания. Те са си напълно светски млади мъже. С тях съм сядал заедно на маса, аз си поръчвам едно меню, те друго. Бяха си създали чисто светска неправителствена организация. Получи се твърдение срещу тях и закриха фондацията им. За разлика от тях крайните ислямисти не сядат на маса, на която е сервирано вино и на която има човек, който яде свинско, например. А тези помаци са си съвсем нормални момчета и в душата си българчета.
Трябва да се знае и друго, че в самия ислям има една вътрешна борба - между турското влияние на исляма и между арабското влияние на исляма. Едни са възпитаници на местните мюфтии и на турски школи, други - на арабски школи. Ако се потърси основата, се вижда, че турският ислям е един изкривен от епохата, времето и султаните ислям.
- Можете ли да подкрепите твърдението си с примери?
- Например, в турския ислям съществуват понятия като "еничари" и "мюфтия" като религиозен ранг. А в исляма въобще няма религиозни рангове. Има един-единствен - имам - човекът, който води молитвата в момента. Когато тя свърши, той престава да е имам. Всички тези неща са привнесени под външни влияния, например от католицизма. Затова съм категоричен, че онова, което следва да не се раздува, се раздува умишлено от определени кръгове, които са заинтересовани да се прави сензация от него. Понякога, когато някои хора поставят такива въпроси, са искрени в своите изявления и действия. Аз искрено уважавам някои от тях.
- Кои например?
- Все хора, които аз познавам. Проблемът опира до непознаването им на исляма, а това вече означава, че те играят и някаква позиция. Яне Янев говори, но не познава исляма, но е искрен в борбата си с корупцията, има и своя доза национализъм. В случая обаче той не познава онова, върху което иска да се съсредоточи, а именно исляма. Започва да става специалист по всичко, но човек не може да бъде специалист по всичко. Както и Красимир Каракачанов, който също говори за ислям и ислямизъм.
- Къде е разликата между тези две понятия?
- Ислямът е религия, каквато е християнството. Напоследък слушам всякакви истерични твърдения, та дори и за Аллах. Но Аллах и Бог е едно и също понятие. Например преди две години в България бе на посещение архимандрит Теодосиос Атталах Ханна - митрополитът на Севастия (Източноправославна патриаршия в Ерусалим) и говорител на православната църква там и в светите земи. Под купола на храма „Св. Александър Невски" той произнесе проповед и молитви на арабски и произнасяше Аллах, тоест Бог. Това, че някои не искат да го преведат дословно, е техен въпрос.
За разлика от исляма ислямизмът е политическо течение, т.е. експлоатация на ислямската религия за политически, при това крайни, цели. Ислямът забранява самоубийството, но модерни ислямисти го поощряват. Той позволява загиването в защита на вярата.
- Май не сме наясно и с малкия и големия джихад.
- Да. Големият джихад е вътрешният джихад, вътрешната борба за самоусъвършенстването на душата. Самото понятие "джихад" означава да загинеш в защита, а не в настъпление. В Корана е казано: „Вяра със сила не се налага." Но защо някои забравят това? Ислямът е налаган по нашите земи принудително, с икономически механизми - не го изповядваш, плащаш по-високи данъци. Една част от народите на Балканите са го приели именно чрез принудителни икономически мерки. В Албания например, където са били едни от най-примерните християни, са го приели заради това, така е и с Босна. Някои са изкривили правилната линия на исляма и са го превърнали във фанатизъм, както се случва и в други религии, та дори в християнството - Инквизицията, Бориловите събори, войните на религиозна основа. В Босна съществуват гробове на богомили с кръстове. В моите проучвания стигнах до извода, че богомилите много по-лесно са приели исляма, отколкото православното християнство.
- На каква база почива тезата ви?
- На тази, че между исляма и богомилството има и доста общи неща. Богомилите отричат иконите. В исляма икони няма. Богомилите дават предимство на покорството, а така е и в исляма. Богомилите са за мира, което е и в основата на исляма. Самата дума „ислям" включва у себе си понятието "мир". Затова за тях е било много по-лесно да го приемат и да го пренесат в Босна и в районите около нея.
- Обикновено говорим за себе си като за толерантен народ. Толерантни ли сме в действителност ние, българите, или всъщност става дума за безразличие?
- Нашият народ вече започва да става безразличен, защото е принуден едва да свързва двата края. По същество обаче ние сме толерантен народ.
Дългогодишен дипломат, работил е в посолствата на България в Дамаск, Кайро и Алжир
Бил е посланик в Алжир и в Мавритания и първи български консул в Обединените арабски емирства
Преподавател е в Софийския университет и в Югозападния университет в Благоевград
Преводач, писател и журналист
Член е на УС на Организацията на обединените българи
Няма коментари:
Публикуване на коментар