След решението на съда в Страсбург църквата ни пак ще е разделена
Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 6 март 2009 г.
- Доц. Николчев, връщате се от европейска конференция в Прага на тема "Православната църква и ЕС - канонични територии и прозелитизъм". Страшно ли е православието за Европа или пък Европа е страшна за православието, че се налага свикването на такъв международен форум? - С разширяването на ЕС и с влизането на България и Румъния в него православието заема второ място по численост, но не и по влияние. - Колко наброяват православните в Европа?
- Над 70 млн. души. Поместните православни църкви се ориентираха много бързо и заеха активна позиция по отношение на европейската политика в контекста на европейските институции. Особено Руската и Гръцката православни църкви, които излизат с позиции по важни въпроси. Те участват много активно в комисиите и в институциите на ЕС и реагират адекватно и навременно по отношение на различни законодателни текстове, предвидени да влязат в Европейската конституция и Лисабонския договор. Много активен в това отношение беше блаженопочившият предстоятел на Гръцката православна църква Христодулос. Много активен по отношение на ЕС е и предстоятелят на Вселенската патриаршия, патриарх Вартоломей I, който е един от добрите специалисти в областта на екологията с признати научни трудове в тази област. - Къде в тази визия за православието, Европа и останалите поместни църкви стои Българската православна църква? - За съжаление това, което отчитат повечето добросъвестни наблюдатели - и наши, и чуждестранни, е, че БПЦ не е активна по отношение на проблемите на съвремието ни. - Какво е обяснението? - Обяснението е в последните десетилетия и най-вече на комунистическия период, през който църквата беше отстранена от обществения и от социалния живот на страната. В резултат на това тя се превърна повече в наблюдател, отколкото в активен участник в живота. Достатъчно е да припомним напускането на БПЦ от Световния съвет на църквите (ССЦ) - оттам излезе само тя и Грузинската православна църква. Тя имаше основания да направи това, но проблемът е, че те не бяха обяснени на обществото. Така, по един институционален начин, тя се отдели още повече не само от проблемите на България, но и на ЕС. - Кои бяха основанията за напускане на ССЦ? - Те бяха чисто технически и свързани с вземането на решенията в ССЦ и с икуменизма, който до 1989 г. се приемаше широко, а след това БПЦ започна да го отхвърля. Не е тайна, че икуменизмът като движение в своята история изживява няколко периода. В началото на миналия век играе роля за обединение на църквите по отношение на социалните проблеми, политическите тенденции и Октомврийската революция, последиците от войната. Във втория период, след Втората световна война и разделянето на Европа на Изток и Запад, част от поместните православни църкви започнаха да се използват от правителствата на бившите соцстрани за пропаганда и дипломация. Тогава бе и голямото отстъпление от православните ценности. През 1989-1990 г., след падането на желязната завеса, много от поместните православни църкви започнаха да не се съгласяват с някои действия, решения, устройство и вземане на решения на ССЦ. В това отношение БПЦ зае правилна позиция. Проблемът обаче е, че тя я зае по инструктаж на Руската православна църква, за това настояваше и Сръбската православна църква, като обещаваха, че също ще излязат оттам, но това не се случи. Единствените, които го напуснаха, бяха нашата и Грузинската. От това БПЦ се лиши и от финансова помощ, което е много важно. Възстановяването на "Храм Христа Спасителя" в Москва, както и на катедралния храм в Белград например, бяха постигнати и със значителна финансова помощ на ССЦ. - Не мислите ли, че твърденията ви звучат като световен заговор срещу БПЦ?
- Няма заговор. За тези неща разполагам с документи. Много е важно и църковници, и политици, и общественици да разчитат много внимателно отделните послания на всяка поместна православна църква. Малко известен е например фактът, че покойният руски патриарх Алексей II в продължение на няколко години бе член, а 2 години и председател на Комитета за национална сигурност на Русия. Този комитет се състои от 15 члена по времето на президента Путин, сред които са и министрите на отбраната, на икономиката, на разузнаването, на контраразузнаването и т.н. Т.е. това е мозъчният център на Руската федерация, който определяше дори зоните на влияние на РПЦ в геополитически план. - Умна държавническа стратегия. Защо българският патриарх Максим не е канен според вас в държавни структури?
- Не си позволявам да давам оценки на РПЦ и на светейшия Алексий II, той е мастит патриарх, който направи много за своята църква. За съжаление нашият патриарх Максим участва в държавни дела, но когато му е изгодно. Нашият клир, висшето ни духовенство, използва държавата, когато тя му е конюнктурно необходима. Когато не е, казват: „По конституция и по Закона за вероизповеданията ние сме отделени от държавата. Моля, не ни закачайте." Когато държавата каже: „Вие трябва да спазвате Закона за вероизповеданията и Устава на БПЦ", който се явява подзаконов акт, гласът на БПЦ казва: „Не ни се бъркайте, ние сме отделени." В други случаи става точно обратното. - Имате ли обяснение за това държание сега, след като няма политически и други ограничения, особено на фона на РПЦ, която едва не бе затрита по време на комунистическия режим, а сега развива невероятна по мащаб и катехизаторска, и социална дейност? Дори Румънската църква по инициативи е преди нашата.
- Отговорът не е еднозначен, защото става въпрос за рефлекси от миналото, за липса на православна култура на мислене в една част от клира и дори за поддаване на изкушението, което може да идва от различни посоки, та дори и от политическа. На това сме свидетели в последните десетилетия. - Апатичността на едното и хиперактивността на другото крило на БПЦ обаче доведе държавата до цайтнот. Съдът в Страсбург даде срок на страната ни до 20 април да се споразумее със синода на митрополит Инокентий или да заплати глоба. Вашата прогноза?
- Държавата няма избор. Единият от пътищата води там, откъдето БПЦ се движи от 1992 г. насам, т.е. българската държава и българският данъкоплатец да плати глоба. Сумата ще е по-малка от исканите 600 млн. евро от ищеца, но ще са платени грешни пари. Решението на Страсбург от 22 януари има прениминален (предварителен) характер, но казва, че ако няма споразумение, духът на същинското решение ще е този. Не смея да гадая колко ще трябва да плати страната ни за нарушаването на член 9 от Конвенцията за правата на човека. Вероятно парите няма да са малко. Конфликтът в БПЦ обаче ще продължи със същата сила, както и досега. Най-доброто за държавата и БПЦ е двете страни да намерят общ език. - Ще намерят ли те общ език?
- Песимист съм. От 20 години не съм си променил позицията. На 90% приемам аргументите на т. нар. неканоничен синод на Инокентий. Например един от тях е избирането на патриарха. - Бихте ли се пояснили. - В чисто политически план един от аргументите е решението на ЦК на БКП от 1971 г. да се избере за патриарх не кой да е, а наместник-председателят на БПЦ, тогава Ловчанският митрополит Максим. Такова решение съществува. Като научен работник обаче аз гледам в друг план. Имаме Устав на БПЦ, който не е бил спазен - не са избирани делегати отдолу нагоре, а са назначавани от митрополитите. В случая Негово Светейшество българският патриарх Максим не е виновен, защото това е недостатък в устава. Става така, че той като наместник-председател организира избора, провежда го и като председател на комисията по избора брои бюлетините и съобщава резултата. Новият устав на БПЦ, приет на събора миналата година, по същество е старият, но с нова редакция. - Нима искате да кажете, че нямаме легитимен патриарх?
- Напротив. Имаме легитимен патриарх, но имаме и каноничен дефицит. Каноничният Свети синод на БПЦ е този на Негово Светейшество българският патриарх Максим. - Защо?
- По външни причини, въпрос на дипломация. Има стремеж от всички поместни православни църкви да не се разрушава единството на православната църква. Това е и традицията на ортодоксалната църква от векове. Например преди 25 години архиепископ Макариус не бе само настоятел на Кипърската църква, но беше и глава на държавата. От гледна точка на каноните това бе неканонично. От гледна точка обаче на интересите на православната църква, като противопоставяне на ислямски домогвания от Изток, Всеправославен събор потвърди неговото право да е и глава на държавата. Ако ръководството на БПЦ бе започнало да работи активно на църковната нива след 1989 г., нямаше да се стигне до разделението. Колкото до аргументите на синода на Инокентий - верни са, но да не се забравя, че в православната църква революцията е недопустима. Историята показва, че всякакви подобни опити са водели до разделение. - Вашата прогноза, ще има ли обединение? - Обединение е възможно, но на настоящия етап съм песимист. Прогнозирам регистриране на хората на Инокентий като Българска православна църква, но с уточняващо понятие. След окончателното решение на Страсбург очаквам владици и свещеници, които отидоха при дядо Максим, да се върнат отново при Инокентий, имуществото ще бъде върнато, статуквото на разделение в БПЦ ще се запази, а държавата ще трябва да промени текстове от Закона за вероизповеданията.
Силвия Николова, В-к "МОНИТОР", 6 март 2009 г.
- Доц. Николчев, връщате се от европейска конференция в Прага на тема "Православната църква и ЕС - канонични територии и прозелитизъм". Страшно ли е православието за Европа или пък Европа е страшна за православието, че се налага свикването на такъв международен форум? - С разширяването на ЕС и с влизането на България и Румъния в него православието заема второ място по численост, но не и по влияние. - Колко наброяват православните в Европа?
- Над 70 млн. души. Поместните православни църкви се ориентираха много бързо и заеха активна позиция по отношение на европейската политика в контекста на европейските институции. Особено Руската и Гръцката православни църкви, които излизат с позиции по важни въпроси. Те участват много активно в комисиите и в институциите на ЕС и реагират адекватно и навременно по отношение на различни законодателни текстове, предвидени да влязат в Европейската конституция и Лисабонския договор. Много активен в това отношение беше блаженопочившият предстоятел на Гръцката православна църква Христодулос. Много активен по отношение на ЕС е и предстоятелят на Вселенската патриаршия, патриарх Вартоломей I, който е един от добрите специалисти в областта на екологията с признати научни трудове в тази област. - Къде в тази визия за православието, Европа и останалите поместни църкви стои Българската православна църква? - За съжаление това, което отчитат повечето добросъвестни наблюдатели - и наши, и чуждестранни, е, че БПЦ не е активна по отношение на проблемите на съвремието ни. - Какво е обяснението? - Обяснението е в последните десетилетия и най-вече на комунистическия период, през който църквата беше отстранена от обществения и от социалния живот на страната. В резултат на това тя се превърна повече в наблюдател, отколкото в активен участник в живота. Достатъчно е да припомним напускането на БПЦ от Световния съвет на църквите (ССЦ) - оттам излезе само тя и Грузинската православна църква. Тя имаше основания да направи това, но проблемът е, че те не бяха обяснени на обществото. Така, по един институционален начин, тя се отдели още повече не само от проблемите на България, но и на ЕС. - Кои бяха основанията за напускане на ССЦ? - Те бяха чисто технически и свързани с вземането на решенията в ССЦ и с икуменизма, който до 1989 г. се приемаше широко, а след това БПЦ започна да го отхвърля. Не е тайна, че икуменизмът като движение в своята история изживява няколко периода. В началото на миналия век играе роля за обединение на църквите по отношение на социалните проблеми, политическите тенденции и Октомврийската революция, последиците от войната. Във втория период, след Втората световна война и разделянето на Европа на Изток и Запад, част от поместните православни църкви започнаха да се използват от правителствата на бившите соцстрани за пропаганда и дипломация. Тогава бе и голямото отстъпление от православните ценности. През 1989-1990 г., след падането на желязната завеса, много от поместните православни църкви започнаха да не се съгласяват с някои действия, решения, устройство и вземане на решения на ССЦ. В това отношение БПЦ зае правилна позиция. Проблемът обаче е, че тя я зае по инструктаж на Руската православна църква, за това настояваше и Сръбската православна църква, като обещаваха, че също ще излязат оттам, но това не се случи. Единствените, които го напуснаха, бяха нашата и Грузинската. От това БПЦ се лиши и от финансова помощ, което е много важно. Възстановяването на "Храм Христа Спасителя" в Москва, както и на катедралния храм в Белград например, бяха постигнати и със значителна финансова помощ на ССЦ. - Не мислите ли, че твърденията ви звучат като световен заговор срещу БПЦ?
- Няма заговор. За тези неща разполагам с документи. Много е важно и църковници, и политици, и общественици да разчитат много внимателно отделните послания на всяка поместна православна църква. Малко известен е например фактът, че покойният руски патриарх Алексей II в продължение на няколко години бе член, а 2 години и председател на Комитета за национална сигурност на Русия. Този комитет се състои от 15 члена по времето на президента Путин, сред които са и министрите на отбраната, на икономиката, на разузнаването, на контраразузнаването и т.н. Т.е. това е мозъчният център на Руската федерация, който определяше дори зоните на влияние на РПЦ в геополитически план. - Умна държавническа стратегия. Защо българският патриарх Максим не е канен според вас в държавни структури?
- Не си позволявам да давам оценки на РПЦ и на светейшия Алексий II, той е мастит патриарх, който направи много за своята църква. За съжаление нашият патриарх Максим участва в държавни дела, но когато му е изгодно. Нашият клир, висшето ни духовенство, използва държавата, когато тя му е конюнктурно необходима. Когато не е, казват: „По конституция и по Закона за вероизповеданията ние сме отделени от държавата. Моля, не ни закачайте." Когато държавата каже: „Вие трябва да спазвате Закона за вероизповеданията и Устава на БПЦ", който се явява подзаконов акт, гласът на БПЦ казва: „Не ни се бъркайте, ние сме отделени." В други случаи става точно обратното. - Имате ли обяснение за това държание сега, след като няма политически и други ограничения, особено на фона на РПЦ, която едва не бе затрита по време на комунистическия режим, а сега развива невероятна по мащаб и катехизаторска, и социална дейност? Дори Румънската църква по инициативи е преди нашата.
- Отговорът не е еднозначен, защото става въпрос за рефлекси от миналото, за липса на православна култура на мислене в една част от клира и дори за поддаване на изкушението, което може да идва от различни посоки, та дори и от политическа. На това сме свидетели в последните десетилетия. - Апатичността на едното и хиперактивността на другото крило на БПЦ обаче доведе държавата до цайтнот. Съдът в Страсбург даде срок на страната ни до 20 април да се споразумее със синода на митрополит Инокентий или да заплати глоба. Вашата прогноза?
- Държавата няма избор. Единият от пътищата води там, откъдето БПЦ се движи от 1992 г. насам, т.е. българската държава и българският данъкоплатец да плати глоба. Сумата ще е по-малка от исканите 600 млн. евро от ищеца, но ще са платени грешни пари. Решението на Страсбург от 22 януари има прениминален (предварителен) характер, но казва, че ако няма споразумение, духът на същинското решение ще е този. Не смея да гадая колко ще трябва да плати страната ни за нарушаването на член 9 от Конвенцията за правата на човека. Вероятно парите няма да са малко. Конфликтът в БПЦ обаче ще продължи със същата сила, както и досега. Най-доброто за държавата и БПЦ е двете страни да намерят общ език. - Ще намерят ли те общ език?
- Песимист съм. От 20 години не съм си променил позицията. На 90% приемам аргументите на т. нар. неканоничен синод на Инокентий. Например един от тях е избирането на патриарха. - Бихте ли се пояснили. - В чисто политически план един от аргументите е решението на ЦК на БКП от 1971 г. да се избере за патриарх не кой да е, а наместник-председателят на БПЦ, тогава Ловчанският митрополит Максим. Такова решение съществува. Като научен работник обаче аз гледам в друг план. Имаме Устав на БПЦ, който не е бил спазен - не са избирани делегати отдолу нагоре, а са назначавани от митрополитите. В случая Негово Светейшество българският патриарх Максим не е виновен, защото това е недостатък в устава. Става така, че той като наместник-председател организира избора, провежда го и като председател на комисията по избора брои бюлетините и съобщава резултата. Новият устав на БПЦ, приет на събора миналата година, по същество е старият, но с нова редакция. - Нима искате да кажете, че нямаме легитимен патриарх?
- Напротив. Имаме легитимен патриарх, но имаме и каноничен дефицит. Каноничният Свети синод на БПЦ е този на Негово Светейшество българският патриарх Максим. - Защо?
- По външни причини, въпрос на дипломация. Има стремеж от всички поместни православни църкви да не се разрушава единството на православната църква. Това е и традицията на ортодоксалната църква от векове. Например преди 25 години архиепископ Макариус не бе само настоятел на Кипърската църква, но беше и глава на държавата. От гледна точка на каноните това бе неканонично. От гледна точка обаче на интересите на православната църква, като противопоставяне на ислямски домогвания от Изток, Всеправославен събор потвърди неговото право да е и глава на държавата. Ако ръководството на БПЦ бе започнало да работи активно на църковната нива след 1989 г., нямаше да се стигне до разделението. Колкото до аргументите на синода на Инокентий - верни са, но да не се забравя, че в православната църква революцията е недопустима. Историята показва, че всякакви подобни опити са водели до разделение. - Вашата прогноза, ще има ли обединение? - Обединение е възможно, но на настоящия етап съм песимист. Прогнозирам регистриране на хората на Инокентий като Българска православна църква, но с уточняващо понятие. След окончателното решение на Страсбург очаквам владици и свещеници, които отидоха при дядо Максим, да се върнат отново при Инокентий, имуществото ще бъде върнато, статуквото на разделение в БПЦ ще се запази, а държавата ще трябва да промени текстове от Закона за вероизповеданията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар