понеделник, 2 март 2009 г.

Европейските социолози шокирани от нас

Българинът загуби вяра и в семейството си
Няма доверие в институциите и е разочарован от демокрацията
Силвия Николова
в-к "Монитор", 2 март 2009 г.
Българинът няма доверие в близките си, не вярват дори на брака и семейството и не хващат вяра на институциите. Като цяло, хората са разочаровани от действията на демокрацията в страната. Въпреки това обаче 70 % считат, че демокрацията е по-добра от всяка друга форма на управление. Това съобщи социологът Антоний Гълъбов пред БНР вчера по повод резултатите от четвъртата вълна на европейското изследване на ценностите, което се извършва в Европейския съюз. От българска страна то е било извършено от екип, в който е бил и Гълъбов, с ръководител проф. Георги Фотев.
Независимо от разочарованието си обаче, българинът има копнеж към европейското гражданство, но му липсва европейска идентичност. Хората у нас нямат съзнание и за гражданска идентичност, независимо, че правят рязко разделяне на понятията идентичност и гражданство.
Над 80 % от сънародниците ни са недоверчиви и твърдят, че трябва да се внимава с другите спада. По този показател се оказва, че сме в очевидна криза в междуличностното доверие.
Българинът не вярва и на социалните институции.Негативната класация на институциите към които българинът няма никакво доверие е оглавена от институциите на многопартийната демокрация - политическите партии, парламентът и правителството, в дъното на скалата са международните институции и дори самия Европейски съюз. Все още обаче той има известно доверие на училището, университета и на образователната система, като цяло.
Такъв голям процент на липса на доверие в социалните институции затруднява реалното функциониране и на обществото като цяло, заключават социолозите.
Мъжете се страхуват от брака
Мъжете между 25 и 39 –годишна възраст се страхуват от венчилото и бягат от него, като изтъкват, че бракът е отживелица. Жените над 40 години са изключително разочаровани от своя брак и от домакинските си задължения, и също смятат, че семейството е демоде, показва още социологическото изследване. И двата пола предпочитат съжителството без подпис в гражданското и дори смятат, че то може изцяло да замести юридическото семейство.
В България нараства броят на хората, които смятат, че бракът е отживяла институция. Броят на сключените бракове е намалял, увеличил се е броят на разводите, а повече от 50 % от децата, родени през 2006 и 2007 г. са от извънбрачни отношения между родителите им. Обществото е изключително толерантно към съжителствата без брак и към децата, родени от такива двойки.
Според резултатите от изследването българинът все още е еврооптимист, като цяло подкрепя разширяването на Европейския съюз и не се страхува от членството в него.
Депутатът Светослав Спасов:
Да броят детските само след курс по добро възпитание
Бракът, като институция, в България е компроментиран отдавна. Тенденцията за отчуждаване и бягство от венчило се наблюдава не от вчера. Това показваше и едно изследване още преди 3 години. Този факт се дължи на липсата на политика на държавата в тази посока. За разлика от нас, в големите градове вЗападна Европа и САЩ, съществуват държавни центрове за подкрепа на семейството, които подпомагат младите двойки преди да сключат брак, преди да предприемат съвместно съжителство и преди раждането на децата. Родителите посещават специални курсове още по време на бременността на майката. Там им се оказва методологическа, психологическа и юридическа помощ.
Оказва се, че в 77% насилието над децата е в самото семейство, в 13 на сто е на улицата и едва 5-6 на сто е в училище.
Затова ще внеса поправка в Закона за социалното подпомагане парите за гледане на дете и самите социални помощи да се дават само след като родителите преминат курсове за подпомагане на семейството и родителството. Родителите, отглеждащи сами своите деца, също ще бъдат задължени да ги посещават. От своя страна пък държавата трябва да създаде подходящите обучителни центрове.
Истината е, че дори не всички добри семейства умеят да се грижат добре за децата си и знаят какво е добро и какво не за тях. Някои родители смятат, че като им осигурят компютър вкъщи, за да не скитат по улиците, са осигурили и тяхната безопасност. Истината обаче е, че опасността за тях в Интернет понякога е много по-голяма, отколкото, ако играят с връстници зад блока.
През последните 20-ина години, особено в големите градове, българите все повече се отчуждават. Това е естествен процес, който се засилва в периоди на кризи, когато всеки се старае да оцелее сам и най-много със семейството си. През тези години политическата класа се сменя, политичските сили се сменят със силни диапазони от ляво на дясно и обратно. Политическите лица, които биха могли да гарантират, че не са корумпирани и няма да посегнат нито на държавното, нито на общинското, се сменят. На практика в България няма политическа класа. Нейн представител може да се нарече такъв човек, който е бил над 3 мандата в управлението и не може да бъде изкусен от привилегии. Затова и българинът не вярва на институциите.
Отец Боян Саръев:
Лъжат ни, затова сме лоши
Не вярваме, защото много сме лъгани – и от обществото, и от управляващите, и в семейството. Лъжите не са от вчера. Логично е да не хващаме вяра, да нямаме за коректив нищо свято и да сме лоши. Когато вярата дори в близките хора е погубена, алтернатива няма.
Някой казват, че нравствеността, доверието помежду ни и живеенето според християнската ценностна система могат да бъдат върнати чрез по-интензивното изучаване на религия, дори на вероучение, в българските училища. Религията не може да разреши всички въпроси на обществото.
Българинът, час по-скоро, трябва да започне да живее по-нормален живо, за да може да възвърне нормалните отношения с ближните си и с членовете на своето семейство. Това означава да не бъде обиран, мамен и лъган, а това от своя страна, зависи от управляващите.
Ние не познаваме европейската ценностна система и затова не знаем как да се държим като европейци. Българинът винаги е живял териториално в Европа, но в битов, психологичен и културен план всякога е бил встрани от нея. Тези наши особености са обусловени исторически. Сънародникът ни стигна до там, че да се отказва от брака, но не защото не му харесва като институция, а защото го е страх от недоимъка. Той предпочита съжителството на т.нар. семейни начала без подпис, защото то му осигурява свободата да си вдигне шапката без ангажименти винаги, когато се почувства безсилен да осигури препитанието на жената до себе си и своите деца.
Сексологът-психотерапевт Доц. д-р Румен Бостанджиев:
Предбрачни консултации ще намалят разводите
Големият брой на двойки, живеещи без брак се обяснява с икономически предпоставки и най-вече със страха от загуба на имущество при развод. Това положение може да бъде променено, ако Семейният кодекс предвиди сключването на индивидуални брачни договори, в които двете страни да уточнят в детайли подялбата при евентуално разтрогване на брака. Сега брачните договори са стандартни.
У нас подготовката за семеен живот и родителство отсъства от българското училище, независимо от усилията, които полагаме ние, група експерти вече от години то да бъде въведено. Там, където има такава подготовка, като в Холандия и Великобритания, например, ефектът е много добър. Резултатите показват, че системното и компетентно сексуално образование може значително на намали броят на абортите. Освен това, така се намаляват и полово преносимите инфекции, както и други рискове в сексуалния живот на подрастващите.
Подготовката за семеен живот, каквато се практикува в САЩ, дава изключително добри резултати. Доказано е, че подобни програми там намаляват рисковете от разводи до три пъти, като освен това подобряват удовлетвореността от семейния живот.
Резултатите от изследването, поръчано от Европейския съюз показва че сме изправени пред сериозни предизвикателства в осъществяването на две от основните ни житейски роли – ролите на семейни партньори и родители. В повечето развити страни подготовката за тези изключително важни роли е обект на целенасочени образователни въздействия, осъществявани както в училище, така и извън него.
До момента повечето от програмите, свързани с подготовката на подрастващите за семеен живот са с предимно здравен акцент и се осъществяват чрез инициативи на Министерството на здравеопазването. Надяваме се за в бъдеще да установим по-добър диалог и взаимодействие с Министерството на образованието и науката, от което в огромна степен зависи внедряването на системни съвременни програми, подпомагащи личностното развитие на подрастващите и подготовката им като съпрузи и родители. Опитът на водещите в тази област страни показва, че такива програми са ефективни единствено ако се осъществяват от специално подготвени специалисти, включват съвременни интерактивни методи на работа и се осъществяват по системни програми с достатъчна продължителност и акцент върху изграждането на самостоятелни и отговорни млади хора.
Ние сме разработили програма за сексуално образование на учениците от 1-и до 11-и клас, но в пилотните програми, които се реализират под формата на СИП се разчита единствено на обучени в краткосрочни тренинги учители. В страните с челен опит в сексуалното образование се квалифицират специално подготвени специалисти /педагози, психолози и социални работници/ , които не само устойчиво могат да реализират различни образователни програми, но и успешно осъществяват важни консултативни и посреднически функции, когато възникват проблеми с младите хора и техните семейства. Необходимостта от подобен вид специалисти се определя и от различните интерактивни форми на работа с младежките групи, които изискват друга професионална позиция и опит от страна на водещите
България все още е една от водещите страни в Европа по брой на нежелана бременност сред подрастващите. Доказано е, че най-ефективният начин да се преодолее това е системното сексуално образование в училище. Подготовката за семеен живот и родителство е неразделна част от тези програми и тя би могла да създаде значително по-големи шансове на децата ни да имат по-щастлив семеен живот и да бъдат по-добри родители.
Коментар
Сексът колкото заплатата ли?
Силвия Николова,
В-к "Монитор", 2 март 2009 г.
За някои хора сексът в семейството е като заплатата - получава се редовно, но никога не стига, шегуват се англичаните.За нас, българите, обаче се оказва, че не само сексът, но и парите, и преди всичко имотното състояние, независимо дали ни стигат или не, в крайна сметка все са причина да зачеркнем семейството като логична форма на съжителство. Страхът да минат под венчило тресе повече мъжете, отколкото жените. В същото време обаче на нашенеца не му мигва окото да се удари в гърдите, че не го е страх от предизвикателствата на членството ни в Европейския съюз. Впрочем последното му твърдение някак си звучи твърде пресилено. Необяснимо е как така ще ти треперят гащите пред мисълта да си глава на семейство с всички необходими за това отговорности, а ще приемеш без капчица страх отговорността да бъдеш гражданин на Обединена Европа с всички задължения, произтичащи от този факт. Освен ако не се вземе предвид обстоятелството, че българинът по природа е недоверчив, особено когато става дума за хора, които познава, та били те дори родните му братя и сестри. Все неща, които ни навеждат на мисълта, че или не сме искрени дори пред себе си, или за сетен път потвърждаваме, че макар и да се припознаваме като европейци, по манталитет си оставаме такива люде от нашата си географска ширина.

Няма коментари: