четвъртък, 28 февруари 2008 г.

Постът



В последните години доста хора започнаха да постят - не само християни, но и такива, които искат да поотстлабнат, да очистят организма си от токсини. Има обаче една особеност. И тя е твърде съществена. Постът не е диета. Постът е много повече от едно въздържание. Защото не ограничаването от храна е същинското му изражение, а въздържанието от лоши постъпки, зли думи, дори от зли помисли. Другото - въздържанието от храни с животински храни е само спомагателен елемент, подпомагащ процеса на въздържанието. Затова и свещениците дава благословение на болни, бременни, млади майки и хора, упражняващи тежък физически труд, за по-облекчен режим на хранене по време поста.
За духовната същност и физическото изражение, което я подпомага, ви предлагам една проповед на св. Теофан Затворник. Колкото до поста, той започва от понеделвник след Неделя Месопустна на 2 февруари. В следващата седмица все още е позволена консумацията на млечни храни, но не и на месо. След Неделя Сиропуснтна (Сирни Заговезни), на 9 февруари, започва същинският пост, който продължава до 27 април - Възкресение Христово.


Светител Теофан Затворник

Как да управляваме тялото си съгласно духа на живота в Христа*


Днес ние все повече загубваме подвижническия дух на християнството, който изисква съзнателно да се отрудваме, да насилваме цялото си същество — и духа, и плътта — за да победим с Божията благодат злото в себе си. Светът около нас гръмко проповядва точно обратното на евангелското самоотречение — проповядва култ към гордото “Аз”, култ към наслаждението, охолството и удобствата. И повлияни от този отровен повей на времето, ние започваме да търсим удоволствие дори в духовното. Но не на наслаждения, а на непрестанен труд и самоограничения ни учат словото Божие и светоотеческото наследие. Господ ни призовава към кръст и само подвижническото християнство, търсено и разбирано от малцина, е спасително за нас.

Предложеното наставление на богомъдрия подвижник на вярата и благочестието светител Теофан Затворник ни разкрива правилното отношение на християнина към собственото тяло съобразно Христовия закон на благодатта. (П. С.)


В това дело отличителна черта е ограничаването на плътта. Да ограничиш плътта означава да не правиш нищо в угода на похотта — нищо, което услажда твоята плът. Означава, че храната, питието, съня, движението, сетивните усещания, нахлуващи през очите, ушите и другите сетива — всичко това ти не приемаш като някакво благо само по себе си, но ги приемаш между другото, като нещо второстепенно, без да им отделяш особено внимание и дори нещо повече — приемаш ги с известно лишение, не според желанието на плътта си, а според мярата, определяна от разума и доброто намерение. Давай на своето тяло потребното за него, но винаги с малко лишение, а след това го остави и обърни цялото си внимание към душата. У светите отци това се нарича бягане от покоя на плътта — този най-опасен и богопротивен недъг. У оногова, който жали плътта си, не може да пребивава Божият Дух . Дори случайното, само от време на време угаждане на плътта, допускано по невнимание или разленяване, охлажда душата, а какво да кажем за онези хора, у които плътското наслаждение е станало закон? Покоят на плътта е за душата това, което е водата за огъня. Плътта е седалище на всички страсти, както учи преп. Йоан Касиан, и в това всеки може от опит да се убеди. Ето защо ограничаването на плътта е равносилно на изсушаване на страстите. Който дори в нещо малко угажда на плътта си, не може да пребивава вътре в себе си. Той е зает с онова, с което угажда на плътта и затова не е съсредоточен — следователно той е хладен. Душа, прилепила се към плътското, се смесва с него. От това тя става тежка, тегне към земното, неспособна е свободно да гледа с ума си към духовното. И обратното — колко е чист духовният взор на онзи, който е ограничил своята плът, с каква лекота той се устремява вътре в себе си, как страстите не намират в него никакъв подслон, и изобщо — как забележимо се оживява неговият духовен Живот! Макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява (2 Кор. 4:16). Когато плътта набира сили, набира ги за сметка на духа. А когато духът съзрява, съзрява не иначе, а чрез отслабване властта на плътта. Не ще намерим нито един светец, който да си е угаждал — всички са живеели сурово, като са ограничавали, изсушавали, измъчвали своята плът. Затова и преп. Исаак Сирин смята, че ограничаването на плътта е условие за нашето спасение. А който жали плътта си, стои на погрешен, плъзгав, измамен, съмнителен път.

Необходимо е да се ограничи плътта във всичките ù части, членове и влечения, та да служат всички те като оръдия на правдата.

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

* Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.
1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.
2.
Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.
3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.
4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях.
Бел. прев.

сряда, 27 февруари 2008 г.

Поклонение на докторския паметник



Българският Червен кръст организира традиционната гражданска церемония - поклонение на Докторския паметник в София на 29 февруари т. г. (петък), от 11.00
часа, във връзка със 130-годишнината от Освобождението на България от турско робство.
Свещенослужителите от Руската църква ще отслужат панихида в памет на загиналите. Почетен караул и военни почести ще бъдат отдадени от Мотострелковата бригада – София.
"Церемонията ще бъде скромен акт на благодарност към паметта на загиналите за нашето Освобождение лекари, фармацевти, фелдшери, милосърдни сестри, самарянки и санитари, които със своята хуманна дейност по време на войната разпространиха в България непреходните идеи на Червения кръст и допринесоха в значителна степен за създаването на нашата организация.", се казва в прессъобщението на БЧК.
На поклонението са поканени посланиците на Руската федерация, Украйна, Молдова, Беларус, Румъния и Финландия, държавни ръководители, кметовете на София и район “Оборище”, представители на български неправителствени организации, руски землячески дружества, ръководството и медицинският екип на Военно-медицинска академия, партньори на БЧК и други.


В събота (1 март) срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни, 2 март) е задушница. Задушниците в българския църковен календар са общо четири. Останалите три са в съботите преди Архангеловден - Велика задушница, преди Петдесетница, наричана още Черевшова задушница и преди Успение Богородично (Голяма Богородица). Седмицата след Неделя Месопусна е своеобразна подготовка за Великия пост, в нея от менюто се изхвърля месото. След Сирни Заговезни започва същиянският пост, който продължава до Възкресение Христово. Тази година Валикден е на 27 април.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

Докторският паметник в София е създаден около 1882-1883 г. по идея на руски лекари – участници във войната, които решават да увековечат паметта на своите бойни другари, загинали при изпълнение на хуманния си дълг. Открива се подписка, в която участват и много българи.
Заедно със събраните средства у нас се получава и проектът на руския архитект Антон Осипович Томишко (роден в Пардубице, Чехия). Главният архитект на София Колар организира построяването на паметника от бял песъчлив камък във формата на четиристенна пресечена пирамида.
Върху каменните блокове са изсечени фамилиите и инициалите на т. нар. “медицински чинове”, загинали през Освободителната война – 531 души. Сред тях стои и името на възпитаника на Московския университет, лекаря на Българското опълчение, д-р Константин Везенков.
На четирите страни на паметника са обозначени местата, където са загинали най-много медици – Плевен, с.Мечка, Пловдив и връх Шипка.




понеделник, 25 февруари 2008 г.

Барон Мюнхаузен в Стражица


С добив на енергия от слама и европроекти местните търсят начин не само да оцелеят

Силвия Николова,
в."Дума", 26 февруари 2008 г.

Ако някой каже, че барон Мюнхаузен не може да се измъкне сам за косата от блатото, това означава, че не е бил в община
Съсипаната от труса художествена галерия
Стражица. Защото тук затъването е отколешно, има-няма, точно 22 години от разрушителното земетресение. На 7 декември 1986 г. трус с магнитуд 7.2 срина 130 къщи в самия град, съсипа обществени сгради и буквално затри инфраструктурата в този район. Сега обаче инфраструктурата е възстановена, има и нови сгради, но пораженията оттогава все още са налице. Макар че ако трябва да е честен човек, в България има много по-опустошени и без природно бедствие, селища.

Зам.-кметът Красимир Василев показва медицинския център, в част от който ще бъде направен хоспис или старчески дом

Сред най-пострадалите и все още невъзстановени места е вилната зона на градчето и базите за отдих края язовир "Казъл дере". Някога там е тренирал и националният отбор по гребане. Сега по цялото крайбрежие се е запазила само една сграда, ако не се брои миниатюрната вила на кметството. Неотдавна община Стражица намери изход за разрешаване на проблема "Казъл дере". Отоплителна система, работеща с енергия от сламата на пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, ръж, овес и от дървесни отпадъци от дърводобива, ще заработи по европроект в община Стражица. С добитата енергия от биомасата ще бъдат отоплявани сградите, спортните зали и плувният басейн в туристическата зона край язовир "Казъл дере", които предстои да бъдат изградени до няколко години, съобщи зам.-кметът на общината Красимир Василев вчера. Проектът, който се финансира по грантова схема на Министерството на икономиката и енергетиката, е на обща стойност 29 900 евро. Инсталацията за добив на енергия от отпадъчна биомаса в Стражица е пилотна за страната и вече има заявители за доставката им. Проектът предвижда зоната за отдих да включва спортен комплекс с игрища за волейбол, баскетбол, футбол, тенис на корт и плувен басейн.
Предстои изграждането на плажна ивица, детска площадка, пътека за крос, места за пикници, а също и бившата гребна база. Сега от нея е останал само железобетонният й скелет, който като по чудо е оцелял от санитарните дружинки с каручките. Ще се изгради и зона за спортен риболов на южната страна на язовира със стоянки за риболовците и бунгала. Общината е решила, след като изгради инфраструктурата, да отдаде на частния бизнес на концесия доизграждането на туристическата зона за отдих. Зам.-кметът Василев подчерта, че изрично условие към концесионера е да
Язовир "Казъл дере"
запази цените на билетите за басейните - 3 лв. за възрастен и 1 лв. за дете, за периода на концесията. Той уточни, че изграждането на инсталацията за добив на енергия от отпадъчна биомаса е в крак с изискванията на Евросъюза, които са за унищожаване на отпадъците от дърводобива, тъй като те загниват и провокират парниковия ефект.
Пак със средства от Европейския съюз, но по друг проект, общината довършва и корпусите, започнати навремето за общежития на СПТУ-то и гимназията. След 1989 г. в единият от тях е настанен дом за деца и юноши, лишени от родителски грижи, другият в момента се ремонтира за кухненска сграда, пералня, сушилни и занимални, а в третия със средства по програма ФАР - защитени жилища за хора с увреждания. Сградата е изцяло съобразена с изискванията за достъпна среда за инвалиди, всяка стая разполага със сервизно помещение за инвалидните колички и санитарен възел. Очаква се първите заселници да се настанят тук през април. По думите на Красимир Василев отсега да ангажират места за себе си и свои близки се обаждат хора не само от областта, но и от други части на страната. От общината обаче все още не могат да се примирят, че не са успели да спечелят проект за социален патронаж, но не са се отказали да кандидатстват отново.
Проблемът с изоставените деца е, след като те станат пълнолетни и завършат училище. Тогава на практика трябва да излязат от дома и стават лесна жертва на бандити и сутеньори, безпокои се възпитателката на дома Маргарита Иванова. В него се отглеждат 45 деца и юноши от 4 до 20-годишна възраст. Затова общината, на чиято издръжка е домът, търси и средства за изграждане на защитено жилище за младите хора, които след пълнолетие трябва да освободят социалния дом. А и новите социални заведения ще дадат поминък и на някой и друг от не малкото безработни в общината.

Ангел Ябланджиев скалъпва пенсионерския си бюджет благодарение на градинката
И за нас, пенсионерите, е страшно, но ние сме взели нашето от живота. По-страшното е, че няма хляб за младите. Избягаха от Стражица, вайка се 70-годишният Ангел Ябланджиев - бивш монтажник, докато прекопава градинката си. От нея той пълни зимника с провизии за зимата, изпраща консерви и на дъщерите си, които са намерили работа чак в Стара Загора и Велико Търново. Старецът живее на хвърлей място от обновената църква "Св. Богородица". Храмът е от 1842 г., а през 1843 г. в двора му е било съградено килийното училище. И двете сгради са сринати от земетресението. С дарения от частни лица и фирми, по проекти, миналата година хората от Стражица успяха да възстановят черквата и да платят на зограф за изографисване на купола й. По фонд "Красива България" от март започва и възстановяването на килийното училище. През 2007 г., на Успение Богородично, храмът е осветен от Великотърновския митрополит Григорий, но стои заключен, тъй като не е назначен свещеник. Владиката пожелал да бъде възстановен и сринатия до основи от труса храм "Св. Василий", но тъй като от негова страна засега има само благословия, то местните пак умуват кому да правят мили очи, за да стане дарител.
На 20-ина метра оттук е художествената галерия - застинала така, както я е покосил земният трус. Оттогава са изминали 22 години, общината продължава да търси средства за нейното възстановяване. На пръв поглед сградата й е като всяка друга. Но се оказва, че тя е първата и засега единствена в страната, строена със стъклен покрив, за да бъдат показвани експонатите във възможно най-добро осветление - естественото. Макар и малка, сбирката е и с платна на Златю Бояджиев, Никола Маринов, Стоян Венев, Димитър Казаков и неговия брат Никола.
И ако общината, къде с помощта на държавата, къде със собствени сили чрез кандидатстване и печелене на европроекти, успява да възстанови обществените сгради, то някои собственици на къщи и досега не успяват да скърпят двата края така, че да им остане някой и друг лев, за да ги завършат. В дворовете си, къде заради спомена, къде по практични съображения, те са запазили фургоните, давали подслон на домочадията им няколко години след злокобния 7 декември 1986 година. Споменът за него обаче най-ярко пазят няколкото изоставени вехти къщи - от глина и плет, пропукани, килнати, сякаш поели в някаква си своя посока. Но все още прилепнали здраво о земята, подобно на
онези пусти хайтовски корени, без които дървото хич не го бива.

неделя, 24 февруари 2008 г.

Филмът "Гибелта на империята"

Преди три седмици в Русия, по ТВ-каналите и в Интернет бе пуснат документалният филм на архимандрит Тихон "Гибелта на империята" с работно заглавие "Византийският урок". Още с появяването си той предизвика оживени дискусии. И вие можете да се включите в тях, като оставите своето мнение в коментари.
Благодаря за предоставения линк на моята приятелка Янина - Йоанна Алексеева.
Предлагам ви филма, драги приятели. Очаквам вашите впечатления и коментари по него.
Благодаря.
За да го видите, кликнете на линка ДОЛУ. Приятно гледане!

www.pravoslavie.ru/jurnal/080212120041

събота, 23 февруари 2008 г.

Стражица - 22 години след земетресението




Жителите на град Стражица и околните села вече 22 години не забравят една злокобна дата - 7 декември 1986 година. Тогава разрушително земетресение разруши 130 къщи
и буквално съсипа инфраструктурата в този район.
Сега инфраструктурата е възстановена, има и нови сгради, но пораженията оттогава все още са на лице. И, ако общината, къде с помощта на държавата, къде със собствени сили чрез кандидатстване и печелене на европроекти, успява да възстанови обществените сгради, то някои собственици на къщи и до сега не успяват да скърпят двата края така, че да им остане някой и друг лев,


за да довършат започналите преди десетина, а и повече години възстановителни работи на домовете си. (горе се виждат две от тях). Повечето обаче са вдигнали нови къщи, по-големи от предишните, взели са и апартаменти за челядта като добавка. Но и едните, и другите пазят странни "реликви" в дворовете си - фургоните, приютявали тях и домочадията им в продължение на не една и две зими, докато стъпят на краката си отново.
Картинната галерия (горната, непосредствено в ляво) все още не е възстановена.
Сградата е първата, строена в България със стъклен покрив по такъв начин, че слънчевата светлина да бъде оползотворена максимално продължително време за осветяване на експонатите.
С дарения от частни лица и фирми миналата година хората успели да завършат строежа на поразената от земетръса църква "Света Богородица", да намерят пари за зографи, които са изписали купола й, и средства по фонд "Красива България" за възстановяване на килийното училище - музей към нея.

През 2007 г., на Успение Богородично, храмът е осветен от Великотърновския митрополит Григорий. Засега обаче в него не се служи Света литургия - още не е назначен свещеник. Владиката пожелал да бъде възстановен и разрушеният храм "Св. Василий", но тъй като от негова страна засега има само благословия, то местните пак умуват кому да правят мили очи, за да го привл
екат за дарител.
Споменът от 7 декември 1986 година обаче най-ярко пазят няколкото изоставени вехти къщи - от глина и плет, пропукани, килнати, сякаш поели в някаква си своя посока. Но все още прилепнали здраво о земята, подобно на онези пусти хайтовски корени, без които дървото не го бива.


Стражица - язовир "Казъл дере"





Тези дни, от 20 до 22 февруари ми се наложи да пътувам до Стражица в кондировка. Причината - един европроект, спечелен от общината, по който местните се надяват да възстановят разрушенията от земетресението през 1984 г. край брега на язовир "Казъл дере". За това можете да прочетете в дописката ми във в. "Дума" от 22 февруари 2008 г. Предлагам ви няколко снимки от язовира и града, а в следващите дни - и репортаж.

Добиват енергия от слама

Отоплителна система от биомаса тръгва в Стражица

Силвия Николова

Отоплителна система от сламата на пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, ръж, овес и от дървесни отпадъци от дърводобива ще заработи по европроект в община Стражица. С добитата енергия от биомасата ще бъдат отоплявани сградите, спортните зали и плувният басейн в туристическата зона край язовир "Казъл дере". Това съобщи зам.-кметът на общината Красимир Василев вчера. Системата, както и възстановяването на зоната за отдих, разрушена от земетресението през 1984 г., ще се изгражда със средства по програма ФАР. Проектът, който се финансира по грантова схема на Министерство на икономиката и енергетиката, е на обща стойност 29 900 евро. Инсталацията за добив на енергия от отпадъчна биомаса в Стражица е пилотна за страната и вече има заявители за доставката им. Проектът предвижда зоната за отдих да включва спортен комплекс с игрища за волейбол, баскетбол, футбол, тенис на корт и плувен басейн.
Предстои изграждането на плажна ивица, детска площадка, пътека за крос и места за пикници. Възстановява се и бившата гребна база, на която преди да бъде разрушена от земетресението, тренираше националният отбор. Сега от нея е останал само железобетонният й скелет. Ще се изгради и зона за спортен риболов на южната страна на язовира със стоянки за риболовците и бунгала. Общината е решила, след като изгради инфраструктурата, да отдаде на частния бизнес на концесия доизграждането на туристическата зона за отдих. Зам.-кметът Василев подчерта, че изрично условие към концесионера е да запази цените на билетите за басейните - 3 лв. за възрастен и 1 лв. за дете, за периода на концесията. Той уточни, че изграждането на инсталацията за добив на енергия от отпадъчна биомаса е в крак с изискванията на Евросъюза, които са за унищожаване на отпадъците от дърводобива, тъй като те загниват и създават проблем с парниковия ефект.

22.02.2008


понеделник, 18 февруари 2008 г.

Святост и мистичност в центъра на София



Едва ли има християнин в София, а и в България, който да не е чувал за обаятелната личност на Богучарския архиепископ Серафим Соболев - руски емигрант, живял и служил в България в периода 1920 - 1950 г. Погребан е в криптата на столичния храм "Св. Николай Мирликийски - Чудотворец", подворие на Московската патриаршия. Комисията по канонизацията на Светия синод на Руската православна църква вече е започнала процедура за неговата канонизация. От българска страна в подготовката на документите бяха делегирани права на Доростолския епископ Иларион - най-възрастният български архиерей, на 94 години, който е познавал лично дядо Серафим. Както всяка година в деня на неговата кончина, на 26 февруари (нов стил) 2008 г. от 11 ч., на Неделя Православна, и на 16 март (стар стил) т.г., след Светата литургия в руския храм ще бъде отбелязано честване на приснопаметния Серафим Соболев - архиепископ Богучарски. Предлагам една моя статия, публикувана преди три години, когато от кончината му бяха отбелязани 55 години.

Вярващите отбелязват днес 55 години (58 г. към днешна дата, б.а.) от кончината на руския владика Серафим Соболев

Силвия Николова, в. „Дума”, 26.02.2005

Има едно място в София, обвеяно в мистичност, загадъчност, наситено с много страдание, последно упование и надежда от не един страдалец. На него всеки ден се стичат стотици поклонници не само от столицата, но и от най-затънтените кътчета на България. Независимо обаче дали пилигримите говорят на български, руски или сръбски или на някои от романските езици, те до един идват с твърдата вяра, че след пребиваването си именно тук, проблемът им ще бъде разрешен по чудодеен начин, независимо дали става дума за болест, грижи с децата, изчезнали близки и вещи или взимане на съдбоносно решение в живота. Чудното място е гробът на архиепископ Серафим Соболев в криптата на руският храм "Св. Николай Мирликийски - Чудотворец". Светинята е известна и с вярването, че ако някой напише бележка и я сложи до гроба на владиката, желанието му ще бъде изпълнено. Тази именно спорна църковна практика събира всеки ден дори атеисти в криптата на храма, дошли просто да "оставят желанието си". Свещенниците обаче подчертават, че владиката се моли за нуждаещите се, а механичното оставяне на бележки до саркофага му с желания е своего рода езичество и кощунство.
Архиепископ Серафим Соболев е роден на 1 декември 1881 г. в Рязан със светското име Николай Соболев. Замонашва се още като студент в санктпетербургската духовна академия. От 1920 г. е епископ с титул Лубенски. През 1920 г. емигрира в Истанбул, година по-късно се установява в България. Патриарх Тихон му възлага да управлява руските православни общини. Когато дядо Серафим пристига в България, руските имигранти наброяват 36 000. Сред тях има благородници и имотни, но повечето са интелуктуалци без голямо имущество, има и доста работници. По това време Българската православна църква не остава безучастна към трагедията на бежанците. На 19 януари 1920 г. архимандрит Стефан, (сетнешен екзарх, б.а.) тогава протосингел на Светия Синод, инициира съдаването на руско-български културно-благотворителен комитет, прерастнал скоро след това в Обединен комитет за подпомагане на руските бежанци, в който асоциирани членове са Славянското дружество и Българския червен кръст. Повечето руски свещеници са настанени да служат в столични енории, други са устроени на църковно-административна работа, а преподавателите богослови са назначени в Богословския факултет на Софийския университет.
Руските православни общини са под юрисдикцията на Руската задгранична църква с архиерейски събор в Сремски Карловци, където са се установили отговарящите за разселението на руснаците в Източна Европа и в Турция. Синодът на БПЦ по настояване на проф. д-р Стефан Цанков, който по това време е министър на външните работи, предоставя на руските общини у нас самостоятелно управление. Така в периода 1920-1950 г. под ръководството на епископ Серафим са десетки руски православни общини със свои свещеници, храмът "Св. Николай Мирликийски-Чудотворец" в София, черквата в село Шипка и малкото манастирско общество към нея, и обителта "Св. Спас" в планината Бакаджик край Ямбол, която пък имала 2 храма и 12 калугери. Под негова опека са още Пастирското богословско училище в манастира "Св.св.Кирик и Юлита" недалеч от Асеновград (сградата днес е хотел, б.а.)
В 1934 г. архиерейският събор в Сремски Карловци въздига владика Серафим в архиепископски сан с титул Богучарски. В знак на признателност към русите освободители на 22 ноември 1934 г. Св. Синод на БПЦ му отпуска еднократна субсидия от 5000 лв., а от 1 януари 1935 г. гласува да получава годишна заплата в размер на 3000 лв.(36 000 лв. по сегашната номинация, б.а.) През 1942 г. владика Серафим организира събирането на помощи за бедстващия руски манастир "Св. Пантелеймон" и скитовете "Св.прор. Илия" и "Св. Андрей Първозвани" в Света гора. В инициативата му с 50 000 лв. се включва и Св.Синод на БПЦ. По архиепископ Серафим Богучарски манастирската управа благодари с писмо, в което се казва: "Бог ще помогне на Рускаа православна църква да не остане длъжна за такова радушно приношение на сестринска обич, получено в дни на тежки изпитания, и в свое време да върне седмократно тоя дар." Тя действително го връща, като е най-пламенния застъпник сред останалите православни църкви за възстановяването на Българската патриаршия, което става на 3 януари 1953 г.
В 1946 г. дядо Серафим Соболев се връща в състава на Московската патриаршия. До края на живота си остава непримирим към всякакъв модернизъм в богословието, но не от назадничавост или интелектуална ограниченост, а поради прозрението, че всяка промяна на изконната християнска вяра, дошла от древността до наши дни в автентичният си вид, каквато са я проповядвали светите евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан, е достигнала до нас неподправена именно, защото строго е опазвана през вековете от всякакви нововъведения. Впрочем именно нововъведенията, макар и привнесени в догмата понякога с добри намерения, отварят благоприятна възможност за възникването на тоталитарните секти, които нахлуха агресивно през последните години и в нашата страна и отприщиха психични заболявания в стотици хора с лабилна психика, а десетки други дори се самоубиха. По този повод архиепископ Серафим отбелязва: "Ересите се раждат от нечисти души и най-вече от души, преизпълнени с гордост, водеща към духовна прелест." Владиката е основател и на женския манастир в Княжево. В продължение на десетилетия той живее с брат си в скромна къща на столичната ул. "Малко Търново".
Архиепископ Серафим склопява очи на 13 по нов, което отговаря на 26 февруари по стар стил 1950 г. на Неделя Православна. Според вярващите да си отиде човек на голям за църквата празник, като този, е още едно потвърждение за скромния му и благочестив живот. Стари софиянци разказват, че в продължение на три денонощия след кончината му пред руския храм "Св. Николай Мирликийски - Чудотворец", в който било положено неговото тяло, чакали търпеливо на минусовите температури хиляди българи и руснаци да се простят с архипастиря, пред когото още приживе благоговеели, като пред светец. Опял го най-високостоящият в йерархията на Светия синод на БПЦ, неговият зам.-председател Врачанският митрополит Паисий и целият състав на синода. По това време екзарх Стефан бил заточен в Бачковския манастир. Архиепископ Серафим е погребан в криптата на руската черква в столицата. През 1954 г. същинската част на гробницата е зографисана от руския художник йеромонах Николай Шелихов, а стенописите в предверието й изписани в 2002 г. от професионалната художничка монахиня Магдалина от Княжевския манастир, вече покойница.

Мисли на архиепископ Серафим Соболев:

За милосърдието:
"Господ до такава степен обича нашето милосърдие, че ни награждава за една чаша студена вода, подадена на жадния. И на Своя Страшен съд той ще ни съди за това, дали ние сме изпълнявали Неговата Божествена заповед за любов към ближния, в този или друг неин вид. Но нека помним, възлюблени в Христа чеда мои, че най-великата и в същото време най-угодна за Бога любов е, когато прощаваме обидите, причинени ни от ближните. И от нищо не се отвращава Господ така, както от нашето немилосърдие. Но както Господ се отвращава от тези, които не прощават на своите ближни и с това показват, че техните сърца не са способни да обичат, толкова силно Той се съединява с тези, които прощават обидите."

За бесовете:
"Бесовете ни нападат главно вътрешно, чрез страстите, а именно: чрез гордостта, тщестлавието, злобата, осъждането, завистта, сребролюбието, невъздържанието, блудството, отчаянието и унинието. Именно така демоните ни вредят до такава степен, че повечето хора не издържат на техните нападения и завинаги загиват."

За православието:
"Да пазим като зеницата на око си нашата скъпа православна вяра, тази дивна съкровищница на истинското богопознание и щедра подателка на Божествената благодат и да не я смесваме или заменяме било с католичеството, било с протестанството, било с някакъв друг вид лъжеверие. Да живеем според заповедите на нашия Спасител -Христа и чрез богоугодна нравственост да преумножаваме в сърцата си този Божествен дар."





неделя, 17 февруари 2008 г.

Архиепископ Йероним II - лобистът на Вартоломей I



Новият предстоятел на Еладската църква и архиепископ на Атина - ерудиция, но без харизма

Силвия Николова,
в. "Дума", бр.41/18 февр.2008

Еладската православна църква се сдоби със свой предстоятел в лицето на Йероним II, който е и архиепископ на Атина, преди да се навършат 40 дни от кончината на блаженопочившия Христодулос. Прибързаността на избора провокира не един и два въпроса сред останалите православни страни. Но отговорът във всички случаи остава един. И той се изразява в старата византийска максима: Решаването на малък проблем изисква време, но на голям - епоха.
На 7 февуари в Атина 72-ма митрополити решиха един малък проблем - избраха 20-ия архиепископ на цяла Елада и митрополит на Атина. Това е досегашният митрополит на Тива и Левадия Йероним. Така архиепископ Йероним II зае мястото на починалия на 28 януари архиепископ Христодулос, който бе начело на църквата от 1988 г. За разлика от своя предшественик обаче, който не бе в особено топли отношения с Вселенския патриарх Вартоломей I, той може да се похвали със стара дружба с него. Затова анализаторите на църковните въпроси в съседна Гърция са категорични, че изборът именно на Йероним ІІ е, за да бъде дадена морална подкрепа на Вартоломей I, чийто статут турския съд в Истанбул миналата пролет обяви ни повече, ни по-малко от такъв на един обикновен митрополит.
Архиепископ Йероним II за втори път застана на избори за архиепископската катедра. През 1998 г. той бе главен съперник на блаженопочившия архиепископ Христодулос. Светското му име е Йоан Лияпис, роден е в Инофита в областта Беотия през 1938 г. Той е със завидно образование - завършил е археология и богословие в Атинския университет, специализирал е византология, с няколко специализации в чужбина е - в Грац, Австрия и Регенсбург и Мюнхен, Германия. Познава всички стъпки на израстването - от редови учител в училище до преподавател в Археологическия институт в Атина, до замонашване и издигане в клира на Еладската църква. От 1967 до 1978 г. той е протосингел на митрополията в Тива и Левадия, бил е игумен на манастира "Св. Преображение Господне- Сагмата" и на манастира "Св. Лука" - едни от най-тачените места за поклонение, а от 1978 до 1981 г. главен секретар на Св. Синод. През 1981 г. е избран за митрополит на Тива и Левадия. Член на комисиите по църковно образование, църковна собственост, връзки между църквата и държавата, и на комисията по стипендиите. Заместник-директор е на радиостанцията на Гръцката църква.
Йероним II е от хората, които държат на образованието, обявяват се срещу суеверията в църквата и са за развиване на нейната социална дейност. Повечето от клириците в досегашната му митрополия - 82 от 110, са с висше богословска образование или имат по две висши образования. В социалното дело на митрополията са създаването на приюти, дом за изоставени деца по семеен модел в Тива, приют за възрастни в Тива и Левадия, център за възстановяване на психично болни, център за работа с деца със специални нужди, център за превенция срещу нароктиците, приюти за бездомни и икономически емигранти, център на изторически и археологични изследвания в манастира Ликуреси. По негова инициатива е открит Центърът за исторически и културни проучвания на Беотия, който работи съвместно с университетите на Дърам и Кембридж. Първостепенна задача по време на митрополитското му служение е създаването на енорийски духовни и младежки центрове, както и летни лагери. Въпреки това обаче, хората го възприемат повече като администратор, отколкото като харизматик. Като митрополит на Тива, той успява да се противопостави на сектата "Свидетели на Йехова" и да спре строителството на международния й център в неговата епархия. Заради многобройните организирани от него хуманитарни кампании е избран за почетен председател на Гръцкото кардиологично дружество и за почетен доктор на Медицинския институт в университета в Крайова, Румъния. Митрополитът на Тива бе фаворитът на Вселенския патриарх Вартоломей, тъй като е известен с отрицателното си отношение към опитите на покойния архиепископ Христодулос да води относително независима от Фенер църковна политика, което доведе до сериозна криза в отношенията между двете гръцки църкви.

Йероним Втори:

Не исках да се кандидатирам

Първото интервю, което даде новоизбраният архиепископ на Атина и цяла Елада Йероним II, бе за вестник "Етникос Кирикас" (Национален вестник). Той се издава в САЩ за гръцката диаспора зад Океана.

- Ваше Блаженство, имахте ли предчувствие, че изборът ще се развие във ваша полза или по друг начин?
- Изпитвам силно вълнение от оказаната ми благословена Божия чест, и особено от уважението, което проявиха към мен всички архипастири. В момента, когато стана ясен резултатът, си представих цялата отговорност, която оттук нататък ми възлага Еладската църква и Атинската архиепископия. Истината е, че не очаквах такова развитие на избора. Трябва да отбележа, че този път аз не съм издигал кандидатурата си. (Блаженият Йероним II на миналите избори през 1998 г. загуби от покойния Архиепископ Христодулос, б.а.) Моята кандидатура бе издигната от събратята ми архиереи. После предложението укрепна, а накрая любовта на братята доведе и резултата.
- В какво положение ще се постави оттук нататък Еладската църква след избирането на нейния кормчия?
- Църквата винаги се намира в процес на развитие, тя не се възглавява от хора. Аз също не съм нейн глава, но нейн глава е сам Христос. Ние само й служим в зависимост от своя личен принос. От нашето поведение зависи какви проблеми ще възникнат в църковния живот. Христос неизменно продължава да обича своята църква и вярващите. От нашето поведение зависи каква обстановка ще създадем: добра или лоша.
- Кои са по-основните задачи, които си поставяте за изпълнение непосредствено след избора?
- Църквата ми оказа честта да бъда избран за Архиепископ на Атина и на цяла Елада и в тези си качества аз си поставям две мисии. Първата е да служа на Атинската архиепископия. Служението ми досега в Тивейската митрополия се явяваше една подготовка. Второто е, че в йерархията аз се явявам и председател на Светия синод на Еладската църква. Тук системата е по-различна. Макар и нещо да е желание на председателя, и то да е съществен елемент в заседанието, единствено мнозинството казва дали то ще бъде прието или не. Синодалната система трябва да функционира правилно, а решенията да се приемат колективно. Затова е твърде рано да се говори за каквато и да е програма. Ние очакваме в резултат на срещи и дискусии в цялата пълнота на църквата да бъдат приети въпроси, отнасящи се както до Еладската църква, така и до православния свят.
- Какво означава за вас да управлявате църквата?
- Най-напред никога да не бъда администратор или да управлявам самостоятелно своята власт, защото сам Иисус Христос е казал: "Този, който иска да е пръв, да бъде слуга на всички." Затова нашата цел е да служим на хората, а когато служим истински на хората и народа, служим и на самия Бог.

Христодулос - авторитет дори за атеистите
Покойният архиепископ Христодулос остави огромно наследство на Еладската църква. И неговото измерение е духовно, това признание нарави новоизбраният за негов приемник Йероним II. Макар и негов съперник за престола преди няколко десетилетия той отчете, че предшественикът му е положил основата на това, което днес е православието в Гърция - авторитет и висока отговорност.

Архиепископът на Еладската църква Христодулос почина от рак в дома си на 25 януари. Шестдесет и девет годишният й настоятел отказа по-нататъшна терапия в Маями и предпочете да склони очи близо до пасомите си. Като най-популярната обществена фигура в Гърция той бе погребан с държавни почести - нещо, което не се е случвало в новата история на Гърция другиму, освен на политически лица от висок ранг. Футболната федерация пък отложи мачовете.
Христодулос бе избран за архиепископ на Еладската православна църква през 1998 г. и вдъхна нови сили на институцията, която представлява 97 на сто от гръцкото население. Христодулос помогна да бъдат създадени църковен уебсайт и радиостанции и често издаваше инструкции за поведението на православните свещеници на обществени места. Архиепископът често се появяваше по телевизията, за да изкаже мнението си по наболели въпроси. През 2001 г. Христодулос прие в Атина папа Йоан Павел Втори - първият глава на Римокатолическата църква, посетил Гърция за близо 1300 години. А през 2006 г. намери общ език и с папа Бенедикт ХVI във Ватикана. Нещо повече, дори подписа с него съвместна декларация, призоваваща за диалог между двете църкви и обявяваща се против абортите и евтаназията. Въпреки непримиримостта си към тях той печелеше сърцата на хората с вродената си харизма. Архиепископът стана популярен с реформите си към отваряне на църквата към обществото, заемане на активна позиция по християнските корени на Европейския съюз, Европа и Гърция, така и по отварянето на православен портал и радио.
На 28 януари в съболезнователното си писмо Ватикана определи Христодулос като "голям европейски християнин" и "мост към Католическата църква".

петък, 15 февруари 2008 г.

Моят първи разказ

Ето, че се случи и това - да напиша първия си разказ. Съвсем не съм скромна. Тези, които ме познават, знаят. Както знаят и това, че умея да разказвам, но репортажно. Повярвайте ми, белетристиката е съвсем различно нещо. Докато писах "Николинка", се притеснявах като ученичка на класно. Но пък удовлетворението, когато го завърших, че си го и харесах, си заслужава да се изживее. (Е, видях си и грешките, но беше късно! :)))
За това удовлетворение, ни повече, ни по-малко, заслуга има моята приятелка Росица Шегунова - главен редактор на списание "Българе". Ако тя не бе настояла, едва ли щях да направя първата си крачка в белетристиката. Нищо, че имам доста годинки зад гърба си в журналистическата професия. За грешките заслугата си е само моя.
БЛАГОДАРЯ ТИ, РОСИ, че ми даде смелост!
Колкото до Николинка, истинска е. Можете да я срещнете всяка сутрин по линията на някои от автобусите, пътуващи по столичния бул. "Цариградско шосе".
Ако и ти приятелю, си изкушен от белетристиката, опитай! След първия опит, идва смелостта. Не е по-страшно от "общуването" със зъболекар. Но пък усмивката после е по-красива!
(С кликване страничката се уголемява за четене)

"Николинка", публикация в сп."Българе",
брой м.февруари/ 2008 г.

четвъртък, 14 февруари 2008 г.

"Шипката" на Василина Орлова










Пишем, четем, четат ни... А като се отвори дума за млад автор, се оказва, че имената, които сме запомнили с нещо конкретно, се броят на пръстите на едната ръка.
Преди две години имах удоволствието не само да попадна на впечатляваща млада авторка, с изключително богата за възрастта си творческа биография, но и да съпреживея всичко, прочетено от нея. Това е младата руска белетристка, философ по образование, писател по призвание, православна християнка по убеждение и журналистка Василина Орлова.
И тук нескромно ще отбележа, че имах късмета да преведа първата й книга, излязла на български език през 2006 г., издадена от издателството на Софийския университет "Св.Климент Охридски". Томчето включва нейни разкази, някои от които са в превод и на В. Корнилов, а също и повестта й "Булдозерът", която превеждах с огромно удоволствие.
Приятно четене.
http://cih.ru/vs/tr02.html

СНИМКИ:
Книгата
Шипка до "Шипката", и моя нескромност
Пак моя нескромност с издателя от руска
страна - дипломатът Филип Сергеевич Гонюков

сряда, 13 февруари 2008 г.

За меломаните

Предполагам, че дори да слушате рок, рап, метъл и пр. (надявам се без чалга), все някога Ви се е искало да узнаете какво са слушали живелите преди нас век, два, три.... Можете да научите оттук

http://www.all-art.org/history661_music.html

Ако Ви хареса, можете и да си го запишете. Успешното записване става през Explorer, на някои компютри през Mozilla Firefox е възможно само прослушване.
А това е сайтът на сестра Мария Кейрос - монахиня - маронитка, докторант по музикознание на Сорбоната. (повече в Biography)

http://www.keyrouz.com/engindex.html