Новият предстоятел на Еладската църква и архиепископ на Атина - ерудиция, но без харизма Еладската православна църква се сдоби със свой предстоятел в лицето на Йероним II, който е и архиепископ на Атина, преди да се навършат 40 дни от кончината на блаженопочившия Христодулос. Прибързаността на избора провокира не един и два въпроса сред останалите православни страни. Но отговорът във всички случаи остава един. И той се изразява в старата византийска максима: Решаването на малък проблем изисква време, но на голям - епоха.
На 7 февуари в Атина 72-ма митрополити решиха един малък проблем - избраха 20-ия архиепископ на цяла Елада и митрополит на Атина. Това е досегашният митрополит на Тива и Левадия Йероним. Така архиепископ Йероним II зае мястото на починалия на 28 януари архиепископ Христодулос, който бе начело на църквата от 1988 г. За разлика от своя предшественик обаче, който не бе в особено топли отношения с Вселенския патриарх Вартоломей I, той може да се похвали със стара дружба с него. Затова анализаторите на църковните въпроси в съседна Гърция са категорични, че изборът именно на Йероним ІІ е, за да бъде дадена морална подкрепа на Вартоломей I, чийто статут турския съд в Истанбул миналата пролет обяви ни повече, ни по-малко от такъв на един обикновен митрополит.
Архиепископ Йероним II за втори път застана на избори за архиепископската катедра. През 1998 г. той бе главен съперник на блаженопочившия архиепископ Христодулос. Светското му име е Йоан Лияпис, роден е в Инофита в областта Беотия през 1938 г. Той е със завидно образование - завършил е археология и богословие в Атинския университет, специализирал е византология, с няколко специализации в чужбина е - в Грац, Австрия и Регенсбург и Мюнхен, Германия. Познава всички стъпки на израстването - от редови учител в училище до преподавател в Археологическия институт в Атина, до замонашване и издигане в клира на Еладската църква. От 1967 до 1978 г. той е протосингел на митрополията в Тива и Левадия, бил е игумен на манастира "Св. Преображение Господне- Сагмата" и на манастира "Св. Лука" - едни от най-тачените места за поклонение, а от 1978 до 1981 г. главен секретар на Св. Синод. През 1981 г. е избран за митрополит на Тива и Левадия. Член на комисиите по църковно образование, църковна собственост, връзки между църквата и държавата, и на комисията по стипендиите. Заместник-директор е на радиостанцията на Гръцката църква.
Йероним II е от хората, които държат на образованието, обявяват се срещу суеверията в църквата и са за развиване на нейната социална дейност. Повечето от клириците в досегашната му митрополия - 82 от 110, са с висше богословска образование или имат по две висши образования. В социалното дело на митрополията са създаването на приюти, дом за изоставени деца по семеен модел в Тива, приют за възрастни в Тива и Левадия, център за възстановяване на психично болни, център за работа с деца със специални нужди, център за превенция срещу нароктиците, приюти за бездомни и икономически емигранти, център на изторически и археологични изследвания в манастира Ликуреси. По негова инициатива е открит Центърът за исторически и културни проучвания на Беотия, който работи съвместно с университетите на Дърам и Кембридж. Първостепенна задача по време на митрополитското му служение е създаването на енорийски духовни и младежки центрове, както и летни лагери. Въпреки това обаче, хората го възприемат повече като администратор, отколкото като харизматик. Като митрополит на Тива, той успява да се противопостави на сектата "Свидетели на Йехова" и да спре строителството на международния й център в неговата епархия. Заради многобройните организирани от него хуманитарни кампании е избран за почетен председател на Гръцкото кардиологично дружество и за почетен доктор на Медицинския институт в университета в Крайова, Румъния. Митрополитът на Тива бе фаворитът на Вселенския патриарх Вартоломей, тъй като е известен с отрицателното си отношение към опитите на покойния архиепископ Христодулос да води относително независима от Фенер църковна политика, което доведе до сериозна криза в отношенията между двете гръцки църкви.
Йероним Втори:
Не исках да се кандидатирам
Първото интервю, което даде новоизбраният архиепископ на Атина и цяла Елада Йероним II, бе за вестник "Етникос Кирикас" (Национален вестник). Той се издава в САЩ за гръцката диаспора зад Океана.
- Ваше Блаженство, имахте ли предчувствие, че изборът ще се развие във ваша полза или по друг начин?
- Изпитвам силно вълнение от оказаната ми благословена Божия чест, и особено от уважението, което проявиха към мен всички архипастири. В момента, когато стана ясен резултатът, си представих цялата отговорност, която оттук нататък ми възлага Еладската църква и Атинската архиепископия. Истината е, че не очаквах такова развитие на избора. Трябва да отбележа, че този път аз не съм издигал кандидатурата си. (Блаженият Йероним II на миналите избори през 1998 г. загуби от покойния Архиепископ Христодулос, б.а.) Моята кандидатура бе издигната от събратята ми архиереи. После предложението укрепна, а накрая любовта на братята доведе и резултата.
- В какво положение ще се постави оттук нататък Еладската църква след избирането на нейния кормчия?
- Църквата винаги се намира в процес на развитие, тя не се възглавява от хора. Аз също не съм нейн глава, но нейн глава е сам Христос. Ние само й служим в зависимост от своя личен принос. От нашето поведение зависи какви проблеми ще възникнат в църковния живот. Христос неизменно продължава да обича своята църква и вярващите. От нашето поведение зависи каква обстановка ще създадем: добра или лоша.
- Кои са по-основните задачи, които си поставяте за изпълнение непосредствено след избора?
- Църквата ми оказа честта да бъда избран за Архиепископ на Атина и на цяла Елада и в тези си качества аз си поставям две мисии. Първата е да служа на Атинската архиепископия. Служението ми досега в Тивейската митрополия се явяваше една подготовка. Второто е, че в йерархията аз се явявам и председател на Светия синод на Еладската църква. Тук системата е по-различна. Макар и нещо да е желание на председателя, и то да е съществен елемент в заседанието, единствено мнозинството казва дали то ще бъде прието или не. Синодалната система трябва да функционира правилно, а решенията да се приемат колективно. Затова е твърде рано да се говори за каквато и да е програма. Ние очакваме в резултат на срещи и дискусии в цялата пълнота на църквата да бъдат приети въпроси, отнасящи се както до Еладската църква, така и до православния свят.
- Какво означава за вас да управлявате църквата?
- Най-напред никога да не бъда администратор или да управлявам самостоятелно своята власт, защото сам Иисус Христос е казал: "Този, който иска да е пръв, да бъде слуга на всички." Затова нашата цел е да служим на хората, а когато служим истински на хората и народа, служим и на самия Бог.
Покойният архиепископ Христодулос остави огромно наследство на Еладската църква. И неговото измерение е духовно, това признание нарави новоизбраният за негов приемник Йероним II. Макар и негов съперник за престола преди няколко десетилетия той отчете, че предшественикът му е положил основата на това, което днес е православието в Гърция - авторитет и висока отговорност.
Архиепископът на Еладската църква Христодулос почина от рак в дома си на 25 януари. Шестдесет и девет годишният й настоятел отказа по-нататъшна терапия в Маями и предпочете да склони очи близо до пасомите си. Като най-популярната обществена фигура в Гърция той бе погребан с държавни почести - нещо, което не се е случвало в новата история на Гърция другиму, освен на политически лица от висок ранг. Футболната федерация пък отложи мачовете.
Христодулос бе избран за архиепископ на Еладската православна църква през 1998 г. и вдъхна нови сили на институцията, която представлява 97 на сто от гръцкото население. Христодулос помогна да бъдат създадени църковен уебсайт и радиостанции и често издаваше инструкции за поведението на православните свещеници на обществени места. Архиепископът често се появяваше по телевизията, за да изкаже мнението си по наболели въпроси. През 2001 г. Христодулос прие в Атина папа Йоан Павел Втори - първият глава на Римокатолическата църква, посетил Гърция за близо 1300 години. А през 2006 г. намери общ език и с папа Бенедикт ХVI във Ватикана. Нещо повече, дори подписа с него съвместна декларация, призоваваща за диалог между двете църкви и обявяваща се против абортите и евтаназията. Въпреки непримиримостта си към тях той печелеше сърцата на хората с вродената си харизма. Архиепископът стана популярен с реформите си към отваряне на църквата към обществото, заемане на активна позиция по християнските корени на Европейския съюз, Европа и Гърция, така и по отварянето на православен портал и радио.
На 28 януари в съболезнователното си писмо Ватикана определи Христодулос като "голям европейски християнин" и "мост към Католическата църква".
Няма коментари:
Публикуване на коментар