Стражица - 22 години след земетресението

Жителите на град Стражица и околните села вече 22 години не забравят една злокобна дата - 7 декември 1986 година. Тогава разрушително земетресение разруши 130 къщи
и буквално съсипа инфраструктурата в този район.
Сега инфраструктурата е възстановена, има и нови сгради, но пораженията оттогава все още са на лице. И, ако общината, къде с помощта на държавата, къде със собствени сили чрез кандидатстване и печелене на европроекти, успява да възстанови обществените сгради, то някои собственици на къщи и до сега не успяват да скърпят двата края така, че да им остане някой и друг лев,


за да довършат започналите преди десетина, а и повече години възстановителни работи на домовете си. (горе се виждат две от тях). Повечето обаче са вдигнали нови къщи, по-големи от предишните, взели са и апартаменти за челядта като добавка. Но и едните, и другите пазят странни "реликви" в дворовете си - фургоните, приютявали тях и домочадията им в продължение на не една и две зими, докато стъпят на краката си отново.
Картинната галерия (горната, непосредствено в ляво) все още не е възстановена.
Сградата е първата, строена в България със стъклен покрив по такъв начин, че слънчевата светлина да бъде оползотворена максимално продължително време за осветяване на експонатите.
С дарения от частни лица и фирми миналата година хората успели да завършат строежа на поразената от земетръса църква "Света Богородица", да намерят пари за зографи, които са изписали купола й, и средства по фонд "Красива България" за възстановяване на килийното училище - музей към нея.

През 2007 г., на Успение Богородично, храмът е осветен от Великотърновския митрополит Григорий. Засега обаче в него не се служи Света литургия - още не е назначен свещеник. Владиката пожелал да бъде възстановен и разрушеният храм "Св. Василий", но тъй като от негова страна засега има само благословия, то местните пак умуват кому да правят мили очи, за да го привлекат за дарител.
Споменът от 7 декември 1986 година обаче най-ярко пазят няколкото изоставени вехти къщи - от глина и плет, пропукани, килнати, сякаш поели в някаква си своя посока. Но все още прилепнали здраво о земята, подобно на онези пусти хайтовски корени, без които дървото не го бива.