Барон Мюнхаузен в Стражица

С добив на енергия от слама и европроекти местните търсят начин не само да оцелеят

Силвия Николова,
в."Дума", 26 февруари 2008 г.

Ако някой каже, че барон Мюнхаузен не може да се измъкне сам за косата от блатото, това означава, че не е бил в община
Съсипаната от труса художествена галерия
Стражица. Защото тук затъването е отколешно, има-няма, точно 22 години от разрушителното земетресение. На 7 декември 1986 г. трус с магнитуд 7.2 срина 130 къщи в самия град, съсипа обществени сгради и буквално затри инфраструктурата в този район. Сега обаче инфраструктурата е възстановена, има и нови сгради, но пораженията оттогава все още са налице. Макар че ако трябва да е честен човек, в България има много по-опустошени и без природно бедствие, селища.

Зам.-кметът Красимир Василев показва медицинския център, в част от който ще бъде направен хоспис или старчески дом

Сред най-пострадалите и все още невъзстановени места е вилната зона на градчето и базите за отдих края язовир "Казъл дере". Някога там е тренирал и националният отбор по гребане. Сега по цялото крайбрежие се е запазила само една сграда, ако не се брои миниатюрната вила на кметството. Неотдавна община Стражица намери изход за разрешаване на проблема "Казъл дере". Отоплителна система, работеща с енергия от сламата на пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, ръж, овес и от дървесни отпадъци от дърводобива, ще заработи по европроект в община Стражица. С добитата енергия от биомасата ще бъдат отоплявани сградите, спортните зали и плувният басейн в туристическата зона край язовир "Казъл дере", които предстои да бъдат изградени до няколко години, съобщи зам.-кметът на общината Красимир Василев вчера. Проектът, който се финансира по грантова схема на Министерството на икономиката и енергетиката, е на обща стойност 29 900 евро. Инсталацията за добив на енергия от отпадъчна биомаса в Стражица е пилотна за страната и вече има заявители за доставката им. Проектът предвижда зоната за отдих да включва спортен комплекс с игрища за волейбол, баскетбол, футбол, тенис на корт и плувен басейн.
Предстои изграждането на плажна ивица, детска площадка, пътека за крос, места за пикници, а също и бившата гребна база. Сега от нея е останал само железобетонният й скелет, който като по чудо е оцелял от санитарните дружинки с каручките. Ще се изгради и зона за спортен риболов на южната страна на язовира със стоянки за риболовците и бунгала. Общината е решила, след като изгради инфраструктурата, да отдаде на частния бизнес на концесия доизграждането на туристическата зона за отдих. Зам.-кметът Василев подчерта, че изрично условие към концесионера е да
Язовир "Казъл дере"
запази цените на билетите за басейните - 3 лв. за възрастен и 1 лв. за дете, за периода на концесията. Той уточни, че изграждането на инсталацията за добив на енергия от отпадъчна биомаса е в крак с изискванията на Евросъюза, които са за унищожаване на отпадъците от дърводобива, тъй като те загниват и провокират парниковия ефект.
Пак със средства от Европейския съюз, но по друг проект, общината довършва и корпусите, започнати навремето за общежития на СПТУ-то и гимназията. След 1989 г. в единият от тях е настанен дом за деца и юноши, лишени от родителски грижи, другият в момента се ремонтира за кухненска сграда, пералня, сушилни и занимални, а в третия със средства по програма ФАР - защитени жилища за хора с увреждания. Сградата е изцяло съобразена с изискванията за достъпна среда за инвалиди, всяка стая разполага със сервизно помещение за инвалидните колички и санитарен възел. Очаква се първите заселници да се настанят тук през април. По думите на Красимир Василев отсега да ангажират места за себе си и свои близки се обаждат хора не само от областта, но и от други части на страната. От общината обаче все още не могат да се примирят, че не са успели да спечелят проект за социален патронаж, но не са се отказали да кандидатстват отново.
Проблемът с изоставените деца е, след като те станат пълнолетни и завършат училище. Тогава на практика трябва да излязат от дома и стават лесна жертва на бандити и сутеньори, безпокои се възпитателката на дома Маргарита Иванова. В него се отглеждат 45 деца и юноши от 4 до 20-годишна възраст. Затова общината, на чиято издръжка е домът, търси и средства за изграждане на защитено жилище за младите хора, които след пълнолетие трябва да освободят социалния дом. А и новите социални заведения ще дадат поминък и на някой и друг от не малкото безработни в общината.

Ангел Ябланджиев скалъпва пенсионерския си бюджет благодарение на градинката

И за нас, пенсионерите, е страшно, но ние сме взели нашето от живота. По-страшното е, че няма хляб за младите. Избягаха от Стражица, вайка се 70-годишният Ангел Ябланджиев - бивш монтажник, докато прекопава градинката си. От нея той пълни зимника с провизии за зимата, изпраща консерви и на дъщерите си, които са намерили работа чак в Стара Загора и Велико Търново. Старецът живее на хвърлей място от обновената църква "Св. Богородица". Храмът е от 1842 г., а през 1843 г. в двора му е било съградено килийното училище. И двете сгради са сринати от земетресението. С дарения от частни лица и фирми, по проекти, миналата година хората от Стражица успяха да възстановят черквата и да платят на зограф за изографисване на купола й. По фонд "Красива България" от март започва и възстановяването на килийното училище. През 2007 г., на Успение Богородично, храмът е осветен от Великотърновския митрополит Григорий, но стои заключен, тъй като не е назначен свещеник. Владиката пожелал да бъде възстановен и сринатия до основи от труса храм "Св. Василий", но тъй като от негова страна засега има само благословия, то местните пак умуват кому да правят мили очи, за да стане дарител.
На 20-ина метра оттук е художествената галерия - застинала така, както я е покосил земният трус. Оттогава са изминали 22 години, общината продължава да търси средства за нейното възстановяване. На пръв поглед сградата й е като всяка друга. Но се оказва, че тя е първата и засега единствена в страната, строена със стъклен покрив, за да бъдат показвани експонатите във възможно най-добро осветление - естественото. Макар и малка, сбирката е и с платна на Златю Бояджиев, Никола Маринов, Стоян Венев, Димитър Казаков и неговия брат Никола.
И ако общината, къде с помощта на държавата, къде със собствени сили чрез кандидатстване и печелене на европроекти, успява да възстанови обществените сгради, то някои собственици на къщи и досега не успяват да скърпят двата края така, че да им остане някой и друг лев, за да ги завършат. В дворовете си, къде заради спомена, къде по практични съображения, те са запазили фургоните, давали подслон на домочадията им няколко години след злокобния 7 декември 1986 година. Споменът за него обаче най-ярко пазят няколкото изоставени вехти къщи - от глина и плет, пропукани, килнати, сякаш поели в някаква си своя посока. Но все още прилепнали здраво о земята, подобно на
онези пусти хайтовски корени, без които дървото хич не го бива.