сряда, 23 април 2014 г.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!


ЗАПАДНО И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ:

Само християнските ценности 
могат да съхранят обществото

 
ВИЗИТКА:
Роден е на 17 януари 1978 г. в Стара Загора Завършва Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий” и Богословския факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.Подстриган е за монах в Клисурския манастирПо искане на митрополит Николай от 1 май 2007 г. е назначен за протосингел на Пловдивска митрополияПо предложение на Пловдивския митрополит Николай на 23 март 2008 г. е хиротонисан за епископ в пловдивския храм „Св. Марина” и назначен за негов викарий, като е изпратен на служение в СмолянОт юни 2010 г. е назначен за викарий на Западно и Средноевропейския митрополит, който пост запазва и при управляващия епархията Великотърновски митрополит Григорий след приемането на оставката на митрополит Симеон през юни 2013 г.На 27 октомври 2013 г. е избран за митрополит на Западно и Средноевропейската епархия на БПЦ и представител на БПЦ в Брюксел

Д-р Христо Хинков, психиатър:

Социалната апатия разлага обществото
Между нас има много безпричинна злоба
 
Визитка
Завършил е медицина във ВМИ в София, има специалност психиатрияПрез 1997 г. става шеф на отдел „Проекти” на МЗ, през 1999 - 2001 г. е зам.-директор на здравната касаУчаства в изграждането на националната програма за психично здраве, част от която е и изследване за стреса и здравето на населението. То се провежда в 30 страни под егидата на СЗОРаботил е в психиатричната болница в Нови Искър, както и в специализираната клиника в “Пирогов”Специализирал е в Япония, САЩ и редица страни в Европа
 

Иглика Мишкова, уредник в Националния етнографски музей:

Българското „Фаберже” е от Велинградско
В Ихтиман се използва една интересна технология - восък, примесен с катран
 
 Силвия Николова
 В-к "Монитор" от 13.04.2014 г.
 Снимка: Христо Танев
Визитка:
Родена е в Асеновград. Завършила е история и балканистика в Софийския университет през 1990 г.n От тогава до сега работи като уредник етнолог в Националния музей по етнография. Специализирала е музеология в Гърция. Сред многобройните изложби, организирани от нея, са тези за просфората, маскарадните традиции и виното. Работила е по престижни проекти, финансирани от Европейския съюз, като френският „Перкур” и „Карнавалът – крал на Европа”. В момента работи по проект „Културно-историческото наследство в региона на южната българска граница”.


- Г-жо Мишкова, от понеделник навлизаме в Страстната седмица. Ще отвори ли Етнографският музей с институт по фолклор работилница за изписване на яйца, както няколко години наред вече се практикуваше досега?
- И тази година ще отворим работилница, в която всеки ще може да донесе яйца и да се опита да ги изписва с восък така, както са го правели майсторките на тази техника в миналото. Аз и колегата Светла Ракшиева ще помагаме на желаещите да се научат. Изписването ще бъде във вторник и сряда от 10 до 17 часа, а в четвъртък - от 10 до 14 часа. Работилницата ни ще бъде в Етнографския музей с фолклорен институт (в бившия царски дворец).
- По колко яйца може да донесе човек за изписването с восък?
- Нека бъдат 2-3, макар че в миналите години някои госпожи носеха по 20-30. Трябва да се знае, че изписването от човек, който не го е правил досега, е истинско изпитание – и на сръчността, и на нервите. За едно яйце в най-добрият случай е нужен половин час. Затова нека хората не донасят по цяла кошница, за да имат възможност повече желаещи да видят восъчната технология и да я усвоят.
- Писаните с восък яйца по елементите върху тях могат да си съперничат с тези на Фаберже. Къде се използва тази технология?
- Българското „фаберже”, та макар и изписано с восък, е характерно за региона на Долна Баня, Костенец, Самоков, Ихтиман и Велинградско. Днес благодарение на презентациите, които правим всяка година, техниката става все по-популярна в цялата страна. Вече дори се произвеждат писалки за изписване на яйцата. Интересно е, че изрисуваните по този начин яйца не са се давали на всеки, а на близките, на любимите хора, на най-уважаваните в знак на преклонение пред тях. Изписаните яйца с восък не се консумират, те са за гостите или се поднасят като подарък на кумовете и на родителите.
- Може ли човек да си изпише с восък, а не с писалка, яйца вкъщи за Великден? Каква е технологията?
- Много е трудно. Някои се подлъгват, че могат да изрисуват горещото яйце с подострена свещ. Дори, ако подострите църковна вощеница за тази цел, ще си гарантирате пълен неуспех. Сега дори свещите от храмовете не са от чист восък, в тях има много примеси от други вещества. В резултат рисунъкът ще е размазан, а фигурите - трудно разпознаваеми. За целта е необходим чист пчелен восък, който се предоставя от пчеларите. В миналото писалката е представлявала дървена пръчка, в чийто край се е вкарвала фунийка с восък. Восъкът се нагрява отстрани на свещ, за да се разтопи, след това започва изписването, като яйцето се разграфява предварително с молив за симетрия. Тази дейност не се отдава всекиму. Някога, а и сега, е имало майсторки – писачки. Майсторлъкът е както този с фините бродерии и обредните хлябове – всички жени е трябвало да умеят тези неща, но малко от тях са били истински талантливите да създадат своеобразни шедьоври. Изкусните писачки са изписвали навремето по 400-600 яйца – за своята фамилия, но са взимали и поръчки от други хора. Дори днес, когато майсторките се броят на пръсти, те са на особена почит по Великден и им носят яйца за изписване. На практика в настоящия момент, когато хората имат възможност да пътуват в различни страни, се получават все повече смесвания на различни практики. Нещото, което не се е променило, е восъкът. Постепенно всяка жена, която изписва, и тези, които вече са получили статут на писачки на яйца, започват да използват мотиви, които никога не са били характерни за България, започват да използват нови техники, включват синтетични восъци, допълнителни материали.
- Традициите по вапцането на яйца за християнската Пасха в различните региони на страната отговаря ли на етнографските региони на България?
- Не, не отговаря. В Ихтиман и Етрополе например се използва една интересна технология на изписване – восък, примесен с катран или асфалт. С тази смес се рисуват черни контури по яйцето, а след това само някои от тях се запълват с боя. В Етрополе обаче всякога се рисува петел.
Навсякъде в България първото яйце се боядисва червено, защото се свързва с Великден. То символизира Възкресението и кръвта на Иисус Христос. В миналото хората са използвали различни багрила за постигане на желаните цветове. Всякога те са се стараели, най-малкото заради децата, те да бъдат разноцветни. Най-обичайната практика за украсяване на яйца е прикрепването към тях на листенца от растения, увиването им в парче плат, а в по-ново време в чорап, и пускането им за оцветяване в боя. Впоследствие, те се оцветяват красиво, като шарката от листенцето остава бяла. В съвременността придобива популярност техниката декупаж – използването на салфетки и хербарии за декорации. Ползват се още боядисани макарони и ориз, а също и мъниста, които се залепват към черупката, като преди това участъкът, в който украсата трябва да бъде прикрепена, се намазва с разбит белтък.
Украсата в дома и на Великден, както и на Коледа, се изпълнява не толкова като религиозна практика, а като битов обичай, с който да зарадваме нашите близки. Не всеки има търпението, а и умението да рисува яйцето с восък. Могат да се прилепят парченца канап, прежда, панделки - въобще думата имат въображението и вкусът на домакинята. Границата между красивото изделие и кичът обаче е твърде тънка и лесно се преминава. В този смисъл и в украсяването на яйцата, когато те са натруфени, боядисани в несъвместими цветове, има огромна безвкусица. По шарката на яйцето може да се определи характерът на жената и нейното чувство за естетика.
- Как са се променяли и се променят в съвременността обичаите около Великден?
- Във времето е съхранена обредността около боядисването на яйцата, като първото винаги е червено. То се осъществява обикновено от най-възрастната жена в къщата. С червеното яйце тя изписва кръстче на челцата на децата и натрива бузките им. Смята се, че това се прави за здраве.
Голямото изменение в подготовката за трапезата е свързано с обредните хлябове и подмяната им с козунаци. Козунаците се появяват в българската обредност в първите години след Освобождението на страната. Според едни изследователи те навлизат у нас от Европа, а според други – от Русия. Впрочем, Русия също ги е взаимствала от Запада. Сега старите обредни хлябове, богато декорираните пити с писани яйца и украса от тесто, са спомени от миналото, които се съживяват само за етнографски демонстрации и кулинарни изложби.
- Каква е ритуалността в дните на Страстната седмица?
- На Разпети петък трябва да се отиде на църква, вярващите се покланят на изнесената плащаница Христова, като по български обичай се провират под масата, на която тя е поставена. На този ден не бива да се работи, в никакъв случай не бива да се боядисват яйца, тъй като тогава Иисус Христос е разпънат на кръста. Това е най-тъжният ден от седмицата.
Що се касае за традициите с декорацията на яйца, в някои райони е позволено на Разпети петък да се изписват яйца, но не и да се потапят в каквато и да е боя. Съботата е посветена на боядисване на яйца за домакините, които не са успели да направят това в четвъртък. Тогава се пекат и козунаците.
В събота вечерта цялата фамилия отива на църква. След произнасянето на „Христос воскресе” и отговорът „Во истина воскресе” най-вярващите остават и на среднощната литургия. Всички се връщат от храма със запалена свещ, с която запалват кандилото пред домашния иконостас.
Първият ден от Великден, неделният, е посветен на фамилията, на къщата. Тогава се гостува на родителите, на кумовете, на най-близките и скъпи хора, като неизменно се подаряват яйца. Във Велинградско младите семейства подаряват на кумовете си по 30 изписани яйца, боядисани в червено, но им дават и едно сурово. В Долна баня младото семейство носи на кумовете си по две червени изписани яйца, като в горната и долната им част са поставени восъчни кръгчета, към които са залепени разноцветни конци. Тези яйца се наричат подкитеничета и са много ценен подарък.

С НАЙ-МНОГО ПСИХИАТРИЧНИ ЛЕГЛА СМЕ В ЕВРОПА

Лудниците празни, улиците пълни с болни
Никой не знае кога ще изпаднат в криза и ще станат опасни


Синове и дъщери на съд да си приберат родителите


Паркът на психиатрията е обичайното място за разходки на болните.
Психиатриите съдят безотговорни синове и дъщери да приберат родителите си от болниците, след като вече са ги стабилизирани и не са опасни нито за себе си, нито за обществото, съобщиха лекари от психиатричната помощ. В дванадесетте психични болници преживяват над 300 пациенти повече с престой повече от една година. Това са все хора, които отдавна са за изписване, но никой не ги иска у дома.  В подобна ситуация е 60-годишната Мариела Д., която е в Курило за втори път. Жената, по думите на персонала, е една от най-изпълнителните и сговорчиви обитателки на женското отделение. Тя не досажда никому с претенции, единственото, което иска, е да отиде да нагледа къщата си край столицата. Тя обяснява, че има роднини и те много я „уважават”. По мнението на персонала обаче те не са склонни да си я приберат у дома. 


Клиники гледат убийци с години

 Специализираните болници и отделения по психиатрия отглеждат с години психично болни, които в невменяемо състояние са извършили убийство. При повечето от тях терапията се оказва успешна, лекарите ги докарват до състояние на самоконтрол и себевладеене на емоциите. Те обаче не могат да ги изпишат, защото никой от близките им не иска да ги вземе, а някои от тях въобще нямат роднини, които да ги приютят. Шестима, посегнали на хора, лежат към момента в Курило. Трима от тях са изпълнители на особено нашумели в миналото убийства. Единият от тях е на 33 години и вече девета година е тук, другият е на 56 и от 7 години живее в болницата, защото близките им не ги искат, обясни директорката на психиатрията д-р Цветеслава Гълъбова. По думите й състоянията им са овладяни и при постоянно наблюдение те не са опасни за околните.
Тези пациенти са настанени в Курило по смисъла на член 89, буква „б” от Наказателния кодекс. Изписването, лечението им в домашни условия и амбулаторното им наблюдение са регламентирани в член 89, буква „а” от НК.  За това обаче е нужно съгласието на близките, които обикновено не желаят да ги приемат. Така тези хора са обречени да живеят зад решетъчните прозорци на лечебното заведение до края на живота си. За тях няма създадена никаква структура или тип защитено жилище, в което да бъдат настанени. 
Жълтата книжка и усмирителната риза са измислица

Вицовете за жълтата книжка въобще не са актуални,
защото такива книжки за психично болните пациенти няма и никога не е имало. Картоните за диспансеризация, каквато имаше за тези хора до 2000 година, са били бели, както картоните на засегнатите от всички останали заболявания. Така развенча митът за жълтите книжки директорката на Специализираната болница по психиатрия в Курило д-р Цветомира Гълъбова.
Всъщност той е създаден на базата на вкуса на шизофрениците, които повече от всичко харесват жълтия цвят и ярките му производни като резеда например. В картините на тези от тях, които рисуват, преобладава жълтото. Хората с това психично заболяване харесват ярките цветове и се обличат предимно с тях, като дамите не признават пастелните гримове и лакове, а тези в зашеметяващи краски. Оказва се, че и усмирителните ризи също не съществуват нито в българските, нито в европейските психиатрии. Те са се използвали за кратко след 9 септември 1944 година в България, но след това са отречени като практика заради нехуманното отношение, което чрез тях се създава към болния. Към хората в изострени състояния се използват  успокоителни инжекции.
Това обаче се прави само когато лицето буйства и е опасно за собственото си или това на околните здраве и живот. То се въдворява в болница и с прокурорско решение, когато е извършило престъпление в състояние на невменяемост. 
Всеки 10-и в депресия
Всеки десети пълнолетен у нас е изпадал в депресия поне веднъж в живота си, показва проучване. Тя обаче не е ставала причина за приемането му в болница. Психичните заболявания в България засягат около 20% от населението. Повече от половината от тях не достигат до лечение.
Никой обаче не знае колко точно е броят нито на тези хора, нито на пациентите, които са на лечение, защото у нас няма единен регистър. Предполага се, че хората с шизофрения у нас са около 70 000 души. Те представляват 80 на сто от настанените в психиатрии, каза директорката на болницата в Курило д-р Цветеслава Гълъбова. От тях само 1-2% могат да извършат тежки криминални престъпления, допълни тя.В Европейския съюз 40% от хората са с някакви психични отклонения, а в България над психично болните все още тегне стигма, коментираха психиатри. 
Броят психоболните с регистър наесен

Единен регистър за хората с психични заболявания ще бъде създаден към есента. Той е част от програма на Министерството на здравеопазването, съобщиха оттам. Регистърът ще бъде изграден със средства по Норвежкия механизъм, от който нашата страна ще разполага с около 15 милиона лева за психично и репродуктивно здраве.Част от мерките, които ще се финансират по тази програма, ще бъде и изработването на такъв единен регистър, за който ще бъде създадена междуведомствена работна група, каза неотдавна министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева.Като изключително важен и необходим за проследяване на лечението и проведените терапии, както и на тяхната успеваемост за болните, определи необходимостта от такъв регистър националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова.Според нея обаче данните в него не бива да са достъпни за всички, а да могат да се гледат само от експерти и медици, отговорни за здравето на хората.Според директорката на Специализираната болница по психиатрия в Курило д-р Цветеслава Гълъбова регистърът е необходим и за финансирането на психиатричната помощ като цяло. Сега не е ясно колко точно са хората, засегнати от тази категория заболявания, в каква степен на болестта са, от какво лечение се нуждаят и според това какви средства да бъдат прогнозирани в бюджетите за тяхната терапия. Като пример за полза от въпросния регистър директорката на болницата посочи единния раков регистър. Благодарение на него се знае всяка година колко са новооткритите случаи, как се лекуват диагностицираните, какви средства се изразходват за тях и каква е смъртността. В резултат средствата в онкологията са сравнително най-рационално планирани сред всички останали сектори в българското здравеопазване.