Българското „Фаберже” е от Велинградско
В Ихтиман се използва една интересна технология - восък, примесен с катран
Визитка:
Родена е в Асеновград. Завършила е история и
балканистика в Софийския университет през 1990 г.n От тогава до сега
работи като уредник етнолог в Националния музей по етнография.
Специализирала е музеология в Гърция. Сред многобройните изложби,
организирани от нея, са тези за просфората, маскарадните традиции и
виното. Работила е по престижни проекти, финансирани от Европейския
съюз, като френският „Перкур” и „Карнавалът – крал на Европа”. В
момента работи по проект „Културно-историческото наследство в региона на
южната българска граница”.
- Г-жо Мишкова, от понеделник навлизаме в Страстната седмица. Ще отвори ли Етнографският музей с институт по фолклор работилница за изписване на яйца, както няколко години наред вече се практикуваше досега?
- И тази година ще отворим работилница, в която всеки ще може да донесе яйца и да се опита да ги изписва с восък така, както са го правели майсторките на тази техника в миналото. Аз и колегата Светла Ракшиева ще помагаме на желаещите да се научат. Изписването ще бъде във вторник и сряда от 10 до 17 часа, а в четвъртък - от 10 до 14 часа. Работилницата ни ще бъде в Етнографския музей с фолклорен институт (в бившия царски дворец).
- По колко яйца може да донесе човек за изписването с восък?
- Нека бъдат 2-3, макар че в миналите години някои госпожи носеха по 20-30. Трябва да се знае, че изписването от човек, който не го е правил досега, е истинско изпитание – и на сръчността, и на нервите. За едно яйце в най-добрият случай е нужен половин час. Затова нека хората не донасят по цяла кошница, за да имат възможност повече желаещи да видят восъчната технология и да я усвоят.
- Писаните с восък яйца по елементите върху тях могат да си съперничат с тези на Фаберже. Къде се използва тази технология?
- Българското „фаберже”, та макар и изписано с восък, е характерно за региона на Долна Баня, Костенец, Самоков, Ихтиман и Велинградско. Днес благодарение на презентациите, които правим всяка година, техниката става все по-популярна в цялата страна. Вече дори се произвеждат писалки за изписване на яйцата. Интересно е, че изрисуваните по този начин яйца не са се давали на всеки, а на близките, на любимите хора, на най-уважаваните в знак на преклонение пред тях. Изписаните яйца с восък не се консумират, те са за гостите или се поднасят като подарък на кумовете и на родителите.
- Може ли човек да си изпише с восък, а не с писалка, яйца вкъщи за Великден? Каква е технологията?
- Много е трудно. Някои се подлъгват, че могат да изрисуват горещото яйце с подострена свещ. Дори, ако подострите църковна вощеница за тази цел, ще си гарантирате пълен неуспех. Сега дори свещите от храмовете не са от чист восък, в тях има много примеси от други вещества. В резултат рисунъкът ще е размазан, а фигурите - трудно разпознаваеми. За целта е необходим чист пчелен восък, който се предоставя от пчеларите. В миналото писалката е представлявала дървена пръчка, в чийто край се е вкарвала фунийка с восък. Восъкът се нагрява отстрани на свещ, за да се разтопи, след това започва изписването, като яйцето се разграфява предварително с молив за симетрия. Тази дейност не се отдава всекиму. Някога, а и сега, е имало майсторки – писачки. Майсторлъкът е както този с фините бродерии и обредните хлябове – всички жени е трябвало да умеят тези неща, но малко от тях са били истински талантливите да създадат своеобразни шедьоври. Изкусните писачки са изписвали навремето по 400-600 яйца – за своята фамилия, но са взимали и поръчки от други хора. Дори днес, когато майсторките се броят на пръсти, те са на особена почит по Великден и им носят яйца за изписване. На практика в настоящия момент, когато хората имат възможност да пътуват в различни страни, се получават все повече смесвания на различни практики. Нещото, което не се е променило, е восъкът. Постепенно всяка жена, която изписва, и тези, които вече са получили статут на писачки на яйца, започват да използват мотиви, които никога не са били характерни за България, започват да използват нови техники, включват синтетични восъци, допълнителни материали.
- Традициите по вапцането на яйца за християнската Пасха в различните региони на страната отговаря ли на етнографските региони на България?
- Не, не отговаря. В Ихтиман и Етрополе например се използва една интересна технология на изписване – восък, примесен с катран или асфалт. С тази смес се рисуват черни контури по яйцето, а след това само някои от тях се запълват с боя. В Етрополе обаче всякога се рисува петел.
Навсякъде в България първото яйце се боядисва червено, защото се свързва с Великден. То символизира Възкресението и кръвта на Иисус Христос. В миналото хората са използвали различни багрила за постигане на желаните цветове. Всякога те са се стараели, най-малкото заради децата, те да бъдат разноцветни. Най-обичайната практика за украсяване на яйца е прикрепването към тях на листенца от растения, увиването им в парче плат, а в по-ново време в чорап, и пускането им за оцветяване в боя. Впоследствие, те се оцветяват красиво, като шарката от листенцето остава бяла. В съвременността придобива популярност техниката декупаж – използването на салфетки и хербарии за декорации. Ползват се още боядисани макарони и ориз, а също и мъниста, които се залепват към черупката, като преди това участъкът, в който украсата трябва да бъде прикрепена, се намазва с разбит белтък.
Украсата в дома и на Великден, както и на Коледа, се изпълнява не толкова като религиозна практика, а като битов обичай, с който да зарадваме нашите близки. Не всеки има търпението, а и умението да рисува яйцето с восък. Могат да се прилепят парченца канап, прежда, панделки - въобще думата имат въображението и вкусът на домакинята. Границата между красивото изделие и кичът обаче е твърде тънка и лесно се преминава. В този смисъл и в украсяването на яйцата, когато те са натруфени, боядисани в несъвместими цветове, има огромна безвкусица. По шарката на яйцето може да се определи характерът на жената и нейното чувство за естетика.
- Как са се променяли и се променят в съвременността обичаите около Великден?
- Във времето е съхранена обредността около боядисването на яйцата, като първото винаги е червено. То се осъществява обикновено от най-възрастната жена в къщата. С червеното яйце тя изписва кръстче на челцата на децата и натрива бузките им. Смята се, че това се прави за здраве.
Голямото изменение в подготовката за трапезата е свързано с обредните хлябове и подмяната им с козунаци. Козунаците се появяват в българската обредност в първите години след Освобождението на страната. Според едни изследователи те навлизат у нас от Европа, а според други – от Русия. Впрочем, Русия също ги е взаимствала от Запада. Сега старите обредни хлябове, богато декорираните пити с писани яйца и украса от тесто, са спомени от миналото, които се съживяват само за етнографски демонстрации и кулинарни изложби.
- Каква е ритуалността в дните на Страстната седмица?
- На Разпети петък трябва да се отиде на църква, вярващите се покланят на изнесената плащаница Христова, като по български обичай се провират под масата, на която тя е поставена. На този ден не бива да се работи, в никакъв случай не бива да се боядисват яйца, тъй като тогава Иисус Христос е разпънат на кръста. Това е най-тъжният ден от седмицата.
Що се касае за традициите с декорацията на яйца, в някои райони е позволено на Разпети петък да се изписват яйца, но не и да се потапят в каквато и да е боя. Съботата е посветена на боядисване на яйца за домакините, които не са успели да направят това в четвъртък. Тогава се пекат и козунаците.
В събота вечерта цялата фамилия отива на църква. След произнасянето на „Христос воскресе” и отговорът „Во истина воскресе” най-вярващите остават и на среднощната литургия. Всички се връщат от храма със запалена свещ, с която запалват кандилото пред домашния иконостас.
Първият ден от Великден, неделният, е посветен на фамилията, на къщата. Тогава се гостува на родителите, на кумовете, на най-близките и скъпи хора, като неизменно се подаряват яйца. Във Велинградско младите семейства подаряват на кумовете си по 30 изписани яйца, боядисани в червено, но им дават и едно сурово. В Долна баня младото семейство носи на кумовете си по две червени изписани яйца, като в горната и долната им част са поставени восъчни кръгчета, към които са залепени разноцветни конци. Тези яйца се наричат подкитеничета и са много ценен подарък.
- Г-жо Мишкова, от понеделник навлизаме в Страстната седмица. Ще отвори ли Етнографският музей с институт по фолклор работилница за изписване на яйца, както няколко години наред вече се практикуваше досега?
- И тази година ще отворим работилница, в която всеки ще може да донесе яйца и да се опита да ги изписва с восък така, както са го правели майсторките на тази техника в миналото. Аз и колегата Светла Ракшиева ще помагаме на желаещите да се научат. Изписването ще бъде във вторник и сряда от 10 до 17 часа, а в четвъртък - от 10 до 14 часа. Работилницата ни ще бъде в Етнографския музей с фолклорен институт (в бившия царски дворец).
- По колко яйца може да донесе човек за изписването с восък?
- Нека бъдат 2-3, макар че в миналите години някои госпожи носеха по 20-30. Трябва да се знае, че изписването от човек, който не го е правил досега, е истинско изпитание – и на сръчността, и на нервите. За едно яйце в най-добрият случай е нужен половин час. Затова нека хората не донасят по цяла кошница, за да имат възможност повече желаещи да видят восъчната технология и да я усвоят.
- Писаните с восък яйца по елементите върху тях могат да си съперничат с тези на Фаберже. Къде се използва тази технология?
- Българското „фаберже”, та макар и изписано с восък, е характерно за региона на Долна Баня, Костенец, Самоков, Ихтиман и Велинградско. Днес благодарение на презентациите, които правим всяка година, техниката става все по-популярна в цялата страна. Вече дори се произвеждат писалки за изписване на яйцата. Интересно е, че изрисуваните по този начин яйца не са се давали на всеки, а на близките, на любимите хора, на най-уважаваните в знак на преклонение пред тях. Изписаните яйца с восък не се консумират, те са за гостите или се поднасят като подарък на кумовете и на родителите.
- Може ли човек да си изпише с восък, а не с писалка, яйца вкъщи за Великден? Каква е технологията?
- Много е трудно. Някои се подлъгват, че могат да изрисуват горещото яйце с подострена свещ. Дори, ако подострите църковна вощеница за тази цел, ще си гарантирате пълен неуспех. Сега дори свещите от храмовете не са от чист восък, в тях има много примеси от други вещества. В резултат рисунъкът ще е размазан, а фигурите - трудно разпознаваеми. За целта е необходим чист пчелен восък, който се предоставя от пчеларите. В миналото писалката е представлявала дървена пръчка, в чийто край се е вкарвала фунийка с восък. Восъкът се нагрява отстрани на свещ, за да се разтопи, след това започва изписването, като яйцето се разграфява предварително с молив за симетрия. Тази дейност не се отдава всекиму. Някога, а и сега, е имало майсторки – писачки. Майсторлъкът е както този с фините бродерии и обредните хлябове – всички жени е трябвало да умеят тези неща, но малко от тях са били истински талантливите да създадат своеобразни шедьоври. Изкусните писачки са изписвали навремето по 400-600 яйца – за своята фамилия, но са взимали и поръчки от други хора. Дори днес, когато майсторките се броят на пръсти, те са на особена почит по Великден и им носят яйца за изписване. На практика в настоящия момент, когато хората имат възможност да пътуват в различни страни, се получават все повече смесвания на различни практики. Нещото, което не се е променило, е восъкът. Постепенно всяка жена, която изписва, и тези, които вече са получили статут на писачки на яйца, започват да използват мотиви, които никога не са били характерни за България, започват да използват нови техники, включват синтетични восъци, допълнителни материали.
- Традициите по вапцането на яйца за християнската Пасха в различните региони на страната отговаря ли на етнографските региони на България?
- Не, не отговаря. В Ихтиман и Етрополе например се използва една интересна технология на изписване – восък, примесен с катран или асфалт. С тази смес се рисуват черни контури по яйцето, а след това само някои от тях се запълват с боя. В Етрополе обаче всякога се рисува петел.
Навсякъде в България първото яйце се боядисва червено, защото се свързва с Великден. То символизира Възкресението и кръвта на Иисус Христос. В миналото хората са използвали различни багрила за постигане на желаните цветове. Всякога те са се стараели, най-малкото заради децата, те да бъдат разноцветни. Най-обичайната практика за украсяване на яйца е прикрепването към тях на листенца от растения, увиването им в парче плат, а в по-ново време в чорап, и пускането им за оцветяване в боя. Впоследствие, те се оцветяват красиво, като шарката от листенцето остава бяла. В съвременността придобива популярност техниката декупаж – използването на салфетки и хербарии за декорации. Ползват се още боядисани макарони и ориз, а също и мъниста, които се залепват към черупката, като преди това участъкът, в който украсата трябва да бъде прикрепена, се намазва с разбит белтък.
Украсата в дома и на Великден, както и на Коледа, се изпълнява не толкова като религиозна практика, а като битов обичай, с който да зарадваме нашите близки. Не всеки има търпението, а и умението да рисува яйцето с восък. Могат да се прилепят парченца канап, прежда, панделки - въобще думата имат въображението и вкусът на домакинята. Границата между красивото изделие и кичът обаче е твърде тънка и лесно се преминава. В този смисъл и в украсяването на яйцата, когато те са натруфени, боядисани в несъвместими цветове, има огромна безвкусица. По шарката на яйцето може да се определи характерът на жената и нейното чувство за естетика.
- Как са се променяли и се променят в съвременността обичаите около Великден?
- Във времето е съхранена обредността около боядисването на яйцата, като първото винаги е червено. То се осъществява обикновено от най-възрастната жена в къщата. С червеното яйце тя изписва кръстче на челцата на децата и натрива бузките им. Смята се, че това се прави за здраве.
Голямото изменение в подготовката за трапезата е свързано с обредните хлябове и подмяната им с козунаци. Козунаците се появяват в българската обредност в първите години след Освобождението на страната. Според едни изследователи те навлизат у нас от Европа, а според други – от Русия. Впрочем, Русия също ги е взаимствала от Запада. Сега старите обредни хлябове, богато декорираните пити с писани яйца и украса от тесто, са спомени от миналото, които се съживяват само за етнографски демонстрации и кулинарни изложби.
- Каква е ритуалността в дните на Страстната седмица?
- На Разпети петък трябва да се отиде на църква, вярващите се покланят на изнесената плащаница Христова, като по български обичай се провират под масата, на която тя е поставена. На този ден не бива да се работи, в никакъв случай не бива да се боядисват яйца, тъй като тогава Иисус Христос е разпънат на кръста. Това е най-тъжният ден от седмицата.
Що се касае за традициите с декорацията на яйца, в някои райони е позволено на Разпети петък да се изписват яйца, но не и да се потапят в каквато и да е боя. Съботата е посветена на боядисване на яйца за домакините, които не са успели да направят това в четвъртък. Тогава се пекат и козунаците.
В събота вечерта цялата фамилия отива на църква. След произнасянето на „Христос воскресе” и отговорът „Во истина воскресе” най-вярващите остават и на среднощната литургия. Всички се връщат от храма със запалена свещ, с която запалват кандилото пред домашния иконостас.
Първият ден от Великден, неделният, е посветен на фамилията, на къщата. Тогава се гостува на родителите, на кумовете, на най-близките и скъпи хора, като неизменно се подаряват яйца. Във Велинградско младите семейства подаряват на кумовете си по 30 изписани яйца, боядисани в червено, но им дават и едно сурово. В Долна баня младото семейство носи на кумовете си по две червени изписани яйца, като в горната и долната им част са поставени восъчни кръгчета, към които са залепени разноцветни конци. Тези яйца се наричат подкитеничета и са много ценен подарък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар