сряда, 29 октомври 2008 г.

ЦЪРКВАТА НИ РАЗПНАТА МЕЖДУ БОЖИЕТО И КЕСАРЕВОТО

Лобисти погребват синодалния мир, орязват правата на патриарха

СИЛВИЯ НИКОЛОВА,
в-к "Монитор", 30 октомври 2008 г.

В началото на промените българското общество поиска освен смяна на политическия модел и идея, обединяваща в едно националната му принадлежност, специфичната му индентификация в Европа, но и сигурността на добре познатата и доказала се във времето институция. Българската православна църква бе припозната като единствената, която би могла да отговори на тези негови търсения не само по дефиниция, но и по призвание. Надеждите на малцината вярващи дотогава и на хората, откриващи достойнството на християнството едва след промените, бе подавена година след 10 ноември 1989 г.
Двадесет години след като от Българската православна църква отпаднаха каквито и да е ограничения за проповедничество, мисионерство и социална инициатива, налагани й дотогава от атеистичния режим, тя все още остава неразбираема за българското общество. Нещо повече, то не я припознава като част от себе си. През това време клирът й разви един твърде нелицеприятен за религиозна институция синдром - примиренческия. Той се зароди в средата на 1990 г. с начеващия разкол, като прерасна в пълното послушание към политическите сили по всички правила, научени по времето на Тодор Живков, когато на международни форуми първият секретар нареждаше до себе си патриарха, за да демонстрира свобода на вероизповеданията. Примиренчеството обезличи БПЦ, а непредубедените граждани започнаха да я индентифицират единствено с някои нейни клирици, отстъпили дори от канона в името на мамона.Вместо с мисия и проповедничество БПЦ нахлу в живота на българите с агресивните площадни изяви на Христофор Събев, с разкола, окупациите и дезокупациите на Синодалната палата, свещоливницата и куп други имоти, но същевременно и с липсата на какъвто и да е интерес от страна на клира към душевните терзания на миряните. Дори тези от тях, които практикуваха православието дотогава, разколебаха доверието си в своите архиереи, а немалко бяха изгубени за християнството завинаги. Останалите все още редовно черкуващи се към момента българи са в позицията на мъчениците от първите векове - без постоянна грижа и пълно отсъствие на духовно съпричастие към проблемите им. Изключение правят шепата енорийски свещеници по места, които проповядват, обучават в православие и развиват социална дейност въпреки безхаберието на своите началници.
Към проблема се прибавя и обстоятеството, че
Синодът е раздиран от тежненията на две лобита -
това на владиците, възпитаници на руската школа и гравитиращи около линията на патриарх Алексий II, и завършилите в Гърция с тежнения към политиката на Вселенския Вартоломей I. На практика, който надделее в този спор, той ще сложи ръка върху управлението на милионите левове и ще сключва сделки с подходящи бизнес партньори. Става дума за имотите от едра градска собственост в митрополитските градове и сградния фонд на по-големите манастири. Тази на горите, принадлежали на БПЦ преди 9 септември 1944 г., трудно някой може да изчисли. Стойността на паметниците на културата, на иконите и църковната утвар, също нейна собственост, трудно могат да бъдат калкулирани. В сметката не влизат храмовете и причерковната собственост в чужбина. Но пък в собствеността на църквата ни се калкулира движимото имущество, което съвсем не е колкото за бог да прости. Само мощехранителницата, с която са били пренесени нетленните останки на св. Иван Рилски например, заложена преди десетина години в банка "Славяни", бе оценена тогава на 150 000 долара. Служители в синода твърдят, че само наемът от църковните имоти възлиза на 500 000 лв. годишно, като в тях не се включва арендата за църковните ниви и лозя. Все обстоятелства, които обръщат тезата, че не всяко лозе на баир е нефело.
Две десетилетия след като пред църквата ни отпаднаха каквито и да било ограничения, тя остава единствената сред останалите православни църкви, която няма своя социална доктрина.
Преди по-малко от година такъв документ бе приет дори от Руската православна църква. Само за осем години от възстановяването си Албанската пък откри семинария, богословски курсове, построи четири манастира с образовано монашество, направи свое издателство, неделни училища и дори болница за бедни. За двадесет години свобода клирът на БПЦ заявява единодушно само едно - искаме си имотите.
Именно те бяха и в основата на всички предложения, спорове и вземания на решения и по времето на Шестия църковен събор - свикан набързо в Рилския манастир, при неясен дневен ред, далече от погледите на журналистите и обществеността и пред безпокойството на мнозина от напредналата възраст на патриарх Максим. Впрочем свикването му е с 4 години закъснение, според устава на църквата той трябваше да се състои още през 2004 г. Мотивът бе да се актуализира именно уставът, но фактическата му цел бе да даде вътрешноведомствена рамка на параметрите, в които може да бъде осъществявана печалба с недвижимото имущество на БПЦ, както и да се разпишат правилата на играта за това кой колко може да разиграва коня си.
Първото, което архиереите гласуваха, бе, че
ограничават правата на миряните, като орязаха представителството им
до една трета. Да не забравим, че на събора не бяха поканени дори преподаватели от богословските факултети и семинариите. Само страхът от обществен скандал ги спря да не приемат предложението на един от събратята си светските лица въобще да бъдат натирени от представителство в съборите. Думата „народен" пък бе заличена от словосъчетанието „църковно-народен събор".
Така, независимо от налаганото му по дефиниция задължение да служи на бога и народа, клирът на Българската православна църква още веднъж демонстрира тежнения за елитарност. Нещо, което му се отдава твърде трудно по две причини: в българската православна общност, както и в цялото ни общество аристократи по произход няма, а „удостояването" с архонтска титла придоби твърде смехотворна слава, пък и малцина са тези от представителите му, пред чиято висока ерудиция и култура човек би свалил шапка.
"Дома на Отца ми не правете дом за търговия." (Йоан 2,16) Независимо от тази Христова заръка, точно в светинята на българската църковност - Рилския манастир, бяха взети твърде кесареви решения. Като това да бъдат ограничени правомощията на патриарха и да се създаде нов прицърковен орган - архиерейски събор, припокриващ напълно дейността на синода. Но пък стопиращ всяка инициатива без негова санкция, та била тя и богоугодна и на ползу роду. По настояване на Неврокопския митрополит Натанаил бе забранена подмяната на волята на дарителите на имоти. Запретени бяха разпоредителните сделки с имоти, включително договори за ипотеки и апорт на търговски дружества и дори учредяване право на строеж до свикването на трета сесия на събора през декември. Мотивът бе да се спрат прибързаните сделки - решение похвално, но твърде закъсняло. Независимо от така широко прокламираната обществена ангажираност съборът
не излезе с нито една социална или образователна инициатива,
ако не се брои лайтмотивът за въвеждане на вероучение в училищата. Затова пък свещолеенето отново бе в основата на голямото манастирско шушукане. В резултат бе наложен църковен монопол за производство на вощеници само на свещоливницата в Илиянци. Така бе отнета издръжката на няколко манастира, но пък бе решено свещениците да се назначават с трудов договор на минималната работна заплата, което бе отчетено от самите владици като особено социално достижение на събора.
На третата сесия през декември ще се реши окончателно въпросът за управлението на църковните имоти. Тогава и ще бъде преброено колцина от архиереите ни истински служат Богу и кои най-вече кесарю.

Епископ Игнатий Карагьозов (в ляво) и все още настоятел на българското подворие в Москва, застъпва тезата, че миряните нямат място в събора

Пълните ясли на дядо поп

Преди време синодални старци заявиха на всеослушание, че църковните имоти и доходите от тях са достатъчни да бъде изплатен външният дълг на страната. Оказва се, че думите им не са напразни. Точно голямото имане е фактическата причина за църковния разкол, независимо от неубедителните твърдения на някои духовници, че той всъщност бил провокиран целенасочено от някои политици.
Преди национализацията през 40-те години Българската православна църква е притежавала 329 436 дка ниви, лозя, градини и ливади на обща стойност около 1 милиард лева. Манастирите са имали 91 000 дка земя, 30 000 дка ниви, по 3000 дка гори и ливади и 17 000 дка пасбища. В тази сметка не влизат имотите градска собственост. Към момента тя очаква да й бъдат върнати около 4000 дка земи в регулация, за които притежава документи. Приблизително още толкова са тези, за които архиереите твърдят, че нотариалните актове са унищожени, а решенията на поземлените комисии - издадени в полза на трети лица на базата на двама свидетели, каквато практика имаше до 2000 г.
Битките във висшия клир, които предизвикаха не само разкола, но едва прикриват съвсем не по християнски братски отношения в него, не са на базата на идеологически спор или пък за отстояване на философско-религиозна концепция. Няма и целенасочена и конкретна социална и просветителска дейност, за чиято методология и изпълнение например да се спори. Причината остава само една, а именно кой да владее имотите и в каква степен да ги отдава под наем, на концесия или да участва с тях в апортни сделки в общ бизнес с покровителите си, най-често същите, които се явяват и спонсори на някои от политическите партии. Докато до 2005 г. синодът имаше за оправдание разколниците за нефелите договори, сега тази формална причина отпадна. И отрича яростно подобни обвинения, та дори когато става дума за нещо твърде очебийно. Защото признае ли клирът, че нещо в работата му куца, по устав ще трябва да отговаря пред църковен събор, а това не е най-подходящо занимание за владика, особено когато първият сред тях - патриархът, преваля времето на почти век.

понеделник, 27 октомври 2008 г.

Съдът в Страсбург решава чии са имотите на църквата

Хората на Инокентий искат €672 млн. от държавата

Комисия на ЕС по религиозните свободи решава за вероучението

Силвия Николова
В-к "Монитор", 28 октомври 2008 г.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург ще се произнесе през ноември по казуса “Инокентий”. От решението ще зависи дали страната ни ще бъде осъдена да изплати парично обезщетение, или да върне църковните имоти, от които той и хората му бяха изведени с полиция на 21 юли 2004 г. Това съобщи за "Монитор" и.д. шефът на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет Емил Велинов вчера.
Така алтернативният синод на Инокентий ще стане най-богатото вероизповедание в страната. Ако съдът отреди парично обезщетение, то държавата трябва да му брои 672 млн. евро. Толкова е сумата, за която той и сподвижниците му съдят българската държава.
Ако евромагистратите обаче се произнесат да бъдат върнати имотите на жалбоподателите, алтернативните владици и подопечните им енории ще получат земи, сграден фонд, част от който и едра градска собственост, от които ще печелят милиони годишно чрез отдаването им под наем, пресметнаха икономисти.
През юли 2007 г. съдът в Страсбург изпрати и на двата синода обявление за междинно решение, в което бяха фиксирани възможности са решаване на спора и срок до септември 2007 г. Нито една от двете фракции в БПЦ обаче не направи крачка и шансът бе пропуснат.
До края на седмицата ще стане ясно и дали в българските училища ще може да се изучава православно вероучение или само история на религиите, съобщи още Емил Велинов. Дотогава ще приключи заседанието на Комисия по правата и религиозните свободи в Страсбург, в чието заседание като гост е поканена и експертката от дирекцията по вероизповеданията Жасмина Донкова.

събота, 25 октомври 2008 г.

Есен...

Есен. Като онази, в края на живота на Змей Горянин (Светозар Акентиев Димитров) - нежна, съгряваща, любяща, подсказваща за вечния цикъл на житейското обновление.
Предлагам ви едно негово беззаглавно стихотворение и няколко направени от мен снимки.



ОТМИНА бурята. Остана само дъх
на влажна шума, гороцвет и мента;
повялият от изток ведър лъх
небето очертава с тънка лента.



И в лентата изгря една звезда,
като око, което скръбно гледа
на бурята зловещата следа,
на разрухата грозната победа.

О, колко скръб! Звездата затрептя,
откъсна се и падна зад баира;
и тихо легна скръбна вечерта
над планината и над манастира.

понеделник, 13 октомври 2008 г.

Владици искат промяна в Семейния кодекс

Църквата не ще съжителството без брак

Духовниците атакуват и образователния закон заради религията

Силвия Николова
в-к "Монитор", 13 октомври 2008 г.

Владиците скочиха срещу съжителството без брак, което бе легализирано като равноправно на това, узаконено в гражданското, и поискаха бърза промяна на Семейния кодекс, стана ясно вчера. Решението е било взето в последните часове преди закриването на втората сесия на Шестия църковно-народен събор в Рилския манастир, уточни за "Монитор" неврокопският митрополит Натанаил. От документа става ясно, че не само духовниците, но и вярващите миряни са категорично против съжителство на съпружески начала без брак, което се урежда само със заявление в общината.
Извънбрачното фактическо съжителство е неприемливо, тъй като то противоречи на вековната църковна и гражданска традиция и е в конфликт с нравствените устои на християнското общество, се казва в официалното им изявление, което те ще внесат в Министерския съвет и Народното събрание до дни.
Духовниците ще търсят лоби в парламента, което да внесе промяна на Семейния кодекс, с която новоприетата поправка на равноправието на несемейните със семейните двойки да отпадне. Те ще настояват проектът за изменение да бъде приет до декември, за когато е насрочена третата сесия на събора, която ще се проведе пак в Рилския манастир, съобщиха от Синодалната палата.
Ние сме против Семейния кодекс в този му вид. Промяната за съжителството, която се прави уж за благото на децата, родени от такива двойки, и техния равноправен юридически статут в обществото, съвсем не е в тяхна полза. Семейството е свято, в него те получават най-доброто - и възпитание, и закрила, и сигурност, коментира дядо Натанаил.
Днес внасяме писмо и в Министерството на образованието и науката във връзка с обучението по религия в българските училища и ограниченията, които се налагат пред този предмет, съобщи пък ловчанският митрополит Гавриил. В него клирът и духовенството се обявяват против текста, според който за предмета "Религия" се предвиждат часове единствено в рамките на свободно избираемата подготовка. Това според тях е стъпка назад спрямо настоящата практика.
Въвежда се и ново понятие "предметът е наречен религии", което залага нов сравнителен, а не вероизповеден модел на обучение по религия, коментира митрополит Гавриил.


Свещеници влизат в пловдивските болници

Митрополит Николай изпраща изповедници на умиращите

в-к "Монитор", 13 октомври 2008 г.

Пловдивският митрополит Николай обмисля да бъдат назначени свещеници в храмовете към болниците, съобщиха служители от подопечната му митрополия.
Благотворителността си трябва да насочим и към душите и сърцата на възрастните хора у нас, а не само към тяхното физическо и битово благосъстояние, заяви дядо Николай по време на годишната среща „Възрастните хора - живот с бъдеще", организирана от Министерството на труда и социалната политика и фондация „Хасуми - България" през почивните дни в Пловдив. Пред форума той изнесе доклад на тема „Духовната грижа за възрастните хора". Предвижда се на първо време духовник изповедник да има в черквата „Св. Георги" към едноименната университетска болница в града.
В тези храмове е необходимо да бъдат изпратени най-подходящите свещеници, които да са не само добри проповедници, но и добре да познават човешката психика, заяви митрополитът.
Основните усилия на здравната ни система са насочени към активното лечение на заболяванията, но трябва да се наблегне повече на промоцията на здравето и профилактиката, каза в края на срещата зам.-министърът на здравеопазването Валери Цеков.

четвъртък, 9 октомври 2008 г.

Владишка кавга за ипотекирането на имотите

Силвия Николова
в-к "Монитор",
10 октомври 2008 г.


Владици си размениха остри реплики на църковно-народния събор в Рилския манастир вчера за това кой да има право да дава под наем имоти и кой не.
Църквата няма да има право да продава, заменя и ипотекира своите имоти. Може само да ги дава под аренда и под наем, съобщи говорителят на форума протойерей Ангел Ангелов. Решението е по предложение на Неврокопския митрополит Натанаил. Срещу него обаче остро възрази Варненският Кирил, който настояваше сделките да минават само през митрополитите. С убедително мнозинство обаче искането му не мина.
Занапред редовно да се плащат заплатите на свещениците и да се преустанови порочната практика възнагражденията им да се формират според килограмите продадени свещи, бе решено още в Рилския манастир.
Синодалите наложиха и монопол върху вощениците. В бъдеще в храмовете ще се продават само свещи с печати от църковните свещоливници. По думите им така ще се ограничи спекулата със светия артикул.

вторник, 7 октомври 2008 г.

Налагат нов имидж на Христовите служители


Един месец Big Brother за кандидат-попове

Попадиите с решаващ глас дали съпругът им да облече расо

Силвия Николова
В-к "Монитор", 8 октомври 2008 г.

Кандидатите за свещеници занапред ще бъдат утвърждавани след едномесечен изпитателен срок, реши на своята втора сесия Църковно-народният събор вчера. Мераклиите за попове, дори да имат богословско образование - висше или средно, да са женени и да са силно мотивирани да се запопят, няма да бъдат ръкополагани на бърза ръка от своя митрополит, както бе досега, а един месец ще бъдат под строгото наблюдение на духовниците от съответната епархия и миряните.
Своеобразният Big Brother ще започва да тече от датата на публикуване на кандидатурата на кандидат-свещеника в "Църковен вестник", съобщи за "Монитор" говорителят на събора протойерей Ангел Ангелов. През това време, ако се получат сигнали, че той не е достоен заради финансови афери, ако изневерява на жена си или има нетрадиционна сексуална ориентация, кандидатурата му ще бъде отхвърлена, разясни Ангелов. Анонимните сведения обаче няма да се взимат под внимание. Решаващ глас за запопването занапред ще има съпругата на кандидата. Бъдещата попадия трябва да подпише нотариално заверена декларация, че е съгласна благоверният й да поеме свещеническия сан, да носи църковни одежди и безропотно да го следва навсякъде, където го изпратят да служи.
До момента също се изискваше подобна декларация, но не бе задължително тя да е нотариално заверена. Занапред за дякони и свещеници няма да се ръкополагат мъже по-млади от 23-годишна възраст.
Архиереите работят изненадващо бързо, отвърлят точка след точка от църковния устав, каза протойерей Ангел Ангелов, но не пожела да коментира дали това не се дължи на желанието на владиците да напуснат час по-скоро студения Рилския манастир.
Днес ще умуват по въпроса как да се формира бюджетът на митрополиите, очаква се да гласуват и за създаването на ЕООД, което централизирано да се занимава с икономическите въпроси на църквата, и да е на пряко подчинение на Светия синод и патриарха. Гласувано бе и създаването на особен орган към БПЦ - архийерейски събор, който да следи как се спазва догматът на църквата и канонизирането за светци.

понеделник, 6 октомври 2008 г.

Църковници умуват в Рилския манастир над нов устав

Владици кроят закон за църковните имоти

Затягат режима за избор на митрополит и епископ

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

В-к "Монитор", 7 октомври 2008 г.

Специален закон за църковните имоти, по подобие на Закона за БАН, да бъде приет от Народното събрание, за да се спре спекулата с отдаване под наем на църковни земи и сгради на символични цени, и да се осуети възможността за продажба на недвижима собственост на Българската православна църква. Такова предложение ще внесат група владици в дневния ред на Шестия църковно-народен събор, който започна вчера в Рилския манастир.
"Едва 50 на сто от имотите на БПЦ са върнати, някои хора не желаят те да є бъдат възстановени напълно заради собствената им изгода. Има обсебени земи, игумени на манастири са безсилни да защитят имуществото, а документи за дарения отпреди десетилетия се укриват или се твърди, че са изгубени", каза Варненският митрополит Кирил.
Великотърновският му колега Григорий пък лансира идеята да се забрани на енорийските настоятелства да продават църковно имущество.
Въпросите за по-категорични мерки по отноше ние на собствеността са свързани не само с придобиването на средства за социална дейност, но и за по-адекватна издръжка на свещениците, каза още дядо Кирил и припомни, че заплатите им сега варират между 260 и 300 лв. според степента на образование.
"В енориите на големите градове и особено в централните храмове те си докарват до пет пъти над тези сума от треби, венчавки и кръщенета, но в селата положението е трагично", коментира той.
За 3 часа вчера делегатите на събора промениха 16 члена от Устава на БПЦ. Най-оживени бяха дискусиите за избор на епископ и на митрополит.
При избор на епископ вече ще е необходим кворум от 3/4 от делегатите на събора, а не половината, както бе досега. За митрополит също ще са необходими гласовете на три четвърти от делегатите.
коментар

Под манастирската лоза

Силвия Николова
В-к "Монитор", 7 октомври 2008 г.

"Спалният вагон". С това пренебрежително понятие преди години един български свещеник, придобил твърде много медийна слава с изявите си в Южна България, наричаше Светия синод.
От известно време обаче архиереите ни твърдо са решени да променят представата за себе си и за своите форуми. И в това няма никакво съмнение. Доказва го активността им по време на Шестия църковно-народен събор (виж стр. 10).
В това също няма нищо лошо. Една активност, с каквато клирът не се славеше доскоро, е твърде похвална. А и крайно необходима. Защото пределно ясно е, че БПЦ няма с какво особено да се гордее по отношение на социална и просветителска дейност през последните две десетилетия - неща, с които останалите мачкани нейни посестрими от атеистичното управление в миналото я изпреварват. За сравнение, Албанската православна църква, която буквално бе съсипана, само за 12 години успя да въведе вероучение във всички храмове, построила е две семинарии и богословска академия, създала е осем манастира и дори църковна болница за бедни.
Затова някак обнадеждаващо звучи искането на архиереите да има специален закон за църковните имоти и строг ред за тяхното стопанисване. Защото напълно ясно е, че без пари и Господ да слезе в клетата България, трудно може да направи нещо.
Притеснение обаче буди фактът, че от крайна апатия изведнъж владиците ни преминаха в твърде неестествена активност. Което навежда на мисълта, че желанието им за промяна може да угасне твърде бързо. Дано да не е така.
Във всички случаи обаче радостното е, че най-сетне нещо се случва. Дори под манастирската лоза.

събота, 4 октомври 2008 г.

Фотоизложба в РКИЦ


За хора като Янина - Йоанна Алексеева у нас казват: Човек целунат от Бога. Янина, която имам щастието да е не само моя съенориашка, но и изпитана във времето и от обстоятелствата приятелка, е от тези хора, които успяват да одухотворят атмосферата около себе си със самото свое присъствие - проникновена поетеса, публицист и фотограф. Преди пет години тя създаде Православното просветителско общество "Лъч", а преди седем години положи началото на кинопрожекции, лектории и беседи на православна тематика. Не са малко хората в София, а и не само от столицата, очаровани от прекрасните литературни вечера, като например тази, посветена на Шмелев, например. Или пък кинолекториите й, като тази за Валаамския манастир. Читателите на издаваното от нея списание "Луч" (на руски език) са в цялата страна.

На 6 октомври понеделник от 18.00 часа, Янина - Йоанна Алексеева ще открие своята първа фотоизложба в Мраморната зала на Руския културно-информационен център в София.


УСПЕХ на попрището на фотографията, скъпа приятелко!

петък, 3 октомври 2008 г.

Православие

В Люляково вярата премества планини

Силвия Николова
в-к "Монитор", 4 октомври 2008 г.
"Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно." (Матей 17:20)На едно затънтено място в България, за което мнозина дори не подозират, че съще ствува, има вяра колкото да помести не само една планина. Мястото е руенското село Люляково, на 60-ина км от Бургас и на 30 км от Айтос. Люляковският манастир в подстъпите на Югоизточна Стара планина, метохът и храмът в селото са опорните й точки.
Настоятел на храма „Свето Успение Богородично" в селото е йеромонахът архимандрит Партений. В този затънтен край той е единственият християнски духовник - енорийски свещеник е на общо пет села,

Йеромонах Партений до камбаната от българската черква в Южен Анадол.

игумен е и на манастира „Св. Йоаким и Ана", вдигнат от него из основи върху темелите на старинна, но опустошена от времето обител. В та зи част на Руенския Балкан жителите са около 2500 души, от тях 80% са мюсюлмани.
По тези места отец Партений се заселва п реди 12-ина години, но съвсем не по своя воля. Изпращат го на послушание - задача, която в църковните среди се изпълнява като в казармата - безропотно и без възражения. Но и със смирение - първото и единствено нещо, което един монах може да си позволи да прояви по своя воля. Всичко останало е въпрос на църковна дисциплина. Други духовници тук няма - и досега. А да живееш и да работиш в пустошта, при това спазвайки до йота повеленията на Евангелието, съвсем не е лесна работа. Независимо от сериозността , с която се отнася към мисията си, отец Партений съвсем не варосва гробници по фарисейски. Напротив, притежава изтънчено чувство за хумор, усет за импровизация и майсторството да води разговор, но и да внушава идеи.
Монах Партений живее като отшелник в пристройка в двора на единствения в района храм "Свето Успение Богородично" в Люляково. Скромно легло, шарена чер га, кюмбе, стени, отрупани с лавици книги, и евтин касетофон, от който звучи църк овна музика. Това е всичкото обзавеждане на убогата му килия.
„Хората по тези места са съхранили морала относително в по-голяма степен, отколкото в града, но селата се обезлюдяват, защото няма поминък", кахъри се духовникът и добавя, че за 13 години е опял 140 души, а р ажданията са два пъти по-малко. По-големият му дерт обаче
Олтарът на църквата в Люляково

е, че и останалите живи не живеят съвсем по евангелските заповеди.
„Навремето хората са имали иконостас в единия ъгъл на стаята. Сутрин и вечер се молели, той събирал и подреждал живота им, давал смисъл на упованията и начинанията им. Днешните хора имат телевизор в стаята. И вместо в пламъка на кандилото се вторачват в екрана", разсъждава игуменът.

Храмът

Черквата в Люляково е единственият построен храм по време на комунистическия режим
Храмът в селото е единственият в България, построен по времето на комунизма - в периода 1952-1958 г. Градежът му е спиран три пъти. Властта се опитва всячески да попречи на освещаването му. Въпреки плътния кордон от униформени по улиците наоколо и спирането на автобуси и автомобили далече преди селото за насрочената дата 16 ноември 1958 г. се събират повече от 200 души. Но пътят на свещениците и певците до храма е отрязан. Съвсем като във филм, преоблечени в цивилни дрехи и високо подстригани бради, те са преведени от стопа
ните на турските къщи, граничещи с черквата ,и прехвърлени през оградите, за да осветят храма. Тези и други трагикомични случаи в енорията по времето на комунизма, както и самата й история отец Партений събира в специална книга.
Йеромонах Партений



Йеромонах Партений, със светско име Петко, е родом от село Камено. Прадядо му бил свещеник. Петко стигнал до втори курс в Техникума по обществено хранене в Бургас, когато осъзнава, че кухнята не е за него.
„Изглежда, Бог отрано ме е призовал да му служа", така лаконично обяснява тийнейджърското си тогава решение да се зачеркне за момичетата, купоните, приятелите от махалата и дори за роднините и да се отдаде в служба Богу. Завършва Софийската духовна семинария и едва навършил пълнолетие, се покалугерява.





Историята

Богородичната икона, донесена от малоазийските българи

Енорията в Люляково е основана на 1 февруари 1926 г. Наречена е Кереметлишка по тогавашното име на селото. Първият свещеник е руският белоемигрант отец Леонид Говорухин. В периода 1925-1930 г. тогавашният Сливенски митрополит Иларион ръкополага още двама негови сънародници за свещеници - отец Аверкий Смилян и отец Александър Розанов. В продължение на повече от половин век те обгрижват духовно не само десетината къщи на руски емигранти в Люляково и околните села, но и българските фамилии, завърнали се от Северозападен Анадол в периода 1912-1914 г. след подписването на Ангорския договор. От храма в малоазийското си поселение те донесли черковна камбана и икона на Богородица. Днес и двете се съхраняват в храма на Люляково.