Църковници умуват в Рилския манастир над нов устав

Владици кроят закон за църковните имоти

Затягат режима за избор на митрополит и епископ

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

В-к "Монитор", 7 октомври 2008 г.

Специален закон за църковните имоти, по подобие на Закона за БАН, да бъде приет от Народното събрание, за да се спре спекулата с отдаване под наем на църковни земи и сгради на символични цени, и да се осуети възможността за продажба на недвижима собственост на Българската православна църква. Такова предложение ще внесат група владици в дневния ред на Шестия църковно-народен събор, който започна вчера в Рилския манастир.
"Едва 50 на сто от имотите на БПЦ са върнати, някои хора не желаят те да є бъдат възстановени напълно заради собствената им изгода. Има обсебени земи, игумени на манастири са безсилни да защитят имуществото, а документи за дарения отпреди десетилетия се укриват или се твърди, че са изгубени", каза Варненският митрополит Кирил.
Великотърновският му колега Григорий пък лансира идеята да се забрани на енорийските настоятелства да продават църковно имущество.
Въпросите за по-категорични мерки по отноше ние на собствеността са свързани не само с придобиването на средства за социална дейност, но и за по-адекватна издръжка на свещениците, каза още дядо Кирил и припомни, че заплатите им сега варират между 260 и 300 лв. според степента на образование.
"В енориите на големите градове и особено в централните храмове те си докарват до пет пъти над тези сума от треби, венчавки и кръщенета, но в селата положението е трагично", коментира той.
За 3 часа вчера делегатите на събора промениха 16 члена от Устава на БПЦ. Най-оживени бяха дискусиите за избор на епископ и на митрополит.
При избор на епископ вече ще е необходим кворум от 3/4 от делегатите на събора, а не половината, както бе досега. За митрополит също ще са необходими гласовете на три четвърти от делегатите.

коментар

Под манастирската лоза

Силвия Николова

В-к "Монитор", 7 октомври 2008 г.

"Спалният вагон". С това пренебрежително понятие преди години един български свещеник, придобил твърде много медийна слава с изявите си в Южна България, наричаше Светия синод.
От известно време обаче архиереите ни твърдо са решени да променят представата за себе си и за своите форуми. И в това няма никакво съмнение. Доказва го активността им по време на Шестия църковно-народен събор (виж стр. 10).
В това също няма нищо лошо. Една активност, с каквато клирът не се славеше доскоро, е твърде похвална. А и крайно необходима. Защото пределно ясно е, че БПЦ няма с какво особено да се гордее по отношение на социална и просветителска дейност през последните две десетилетия - неща, с които останалите мачкани нейни посестрими от атеистичното управление в миналото я изпреварват. За сравнение, Албанската православна църква, която буквално бе съсипана, само за 12 години успя да въведе вероучение във всички храмове, построила е две семинарии и богословска академия, създала е осем манастира и дори църковна болница за бедни.
Затова някак обнадеждаващо звучи искането на архиереите да има специален закон за църковните имоти и строг ред за тяхното стопанисване. Защото напълно ясно е, че без пари и Господ да слезе в клетата България, трудно може да направи нещо.
Притеснение обаче буди фактът, че от крайна апатия изведнъж владиците ни преминаха в твърде неестествена активност. Което навежда на мисълта, че желанието им за промяна може да угасне твърде бързо. Дано да не е така.
Във всички случаи обаче радостното е, че най-сетне нещо се случва. Дори под манастирската лоза.