вторник, 26 юни 2012 г.

Архонт или разкол?

СИЛВИЯ НИКОЛОВА

В. "МОНИТОР", 26.06.2012г.

Темата за архонтството в последните две седмици започна несериозно и комично, както обикновено се случва, когато архиереите от синода се засилят да действат бързо. И започва да прераства в драматичен въпрос, досущ като онзи на Димитър Благоев: „Що е социализъм и има ли той почва у нас?” Отговорът на Дядото е известен на всички от поколението, което живя в соца. Но са ясни и трагедиите, до които идеите на Благоев доведоха не само обществото, но и Българската православна църква. Събитията, както се шегуват историците, се повтарят на определени периоди. Сега изглежда е дошъл моментът да изживеем драматичната развръзка на Благоевия въпрос, но почвата вече е БПЦ.

Със свое решение от 14 юни синодалните ни старци легализираха архонтството. На практика владиците се обърнаха на 180 градуса, отметнаха се от собственото си решение от 24 януари 2007 г., с което заклеймяваха манифактурата за архонти на Старозагорския митрополит Галактион (агентурен псевдоним Мишо) и вместо да си изпишат вежди, сами си извадиха очите. Оттук нататък, каквото и да вършат, с всяка своя крачка те ще стъпват накриво.
Владиците ни имат порочния навик да не обсъждат нито със събратята си, още по-малко с миряните, въпросите на Българската православна църква. По една-единствена причина – те, архиереите, които по презумпция трябва да бъдат наши духовни водачи, не се интересуват от нашето мнение. И ако това може да намери някакво оправдание в съждението, че чрез особената благодат, дадена им по време на ръкоположението, която превъзхожда нашата като израз на мъдрост, им е дадено от Бога да водят Божия народ към спасение, то не може да се намери никакво оправдание на това, че те просто не знаят накъде ни водят. Това се потвърждава непрекъснато от хаотичните им действия напоследък. Създалото се положение сега на „тука има архонт, там нема архонт”, доказано и потвърдено особено ясно в последните дни, онагледява твърде очебийно горното твърдение. Разбира се, за тези, които все още не са си извадили очите в опита да си изпишат вежди.
Липсата на еднозначна и ясна позиция по твърде важни за Църквата ни въпроси е показателна. Архонтството в случая е само щрих. Тяхната неординарност и липса на каквото и да е мислене в перспектива вече ги прави опасни за Българската православна църква и нейната цялост. Вече не е тайна за никого, че колебателните движения на синодалите по отношение на архонството и последвалите в ответ настъпателни движения на част от гражданството залагат не само разцепление, но и създават предпоставки за разкол. Ако той се случи, ще бъде далеч по-страшен от политическия от близкото минало. Защото, ако покойният Пимен бе яхнат навремето от амбициозни политици, от което синодът на патриарх Максим печелеше някакви симпатии, то сега същият този синод ще си тегли последствията заради собствената си безпринципност и изчерпания ресурс на обществото да му дава бонуси на доверие.

Колкото до архонтите, те са факт, колкото и той да е неприемлив за някой. Факт обаче е и това, че някои от тези хора са дали своето за църквата – някои със средства, а други с лобизъм за нейните интереси. Последното съвсем не е маловажно, а и подобни звания без претенции да бъдат благороднически титли, предавани по наследство, има във всички гръкоезични църкви. Сред архонтите на Вселенската патриаршия е и наш известен богослов и университетски преподавател, а сред тези на Александрийската е самият Муамар Кадафи. Впрочем последния факт знаят малцина. Званието му бе дадено през 1998 г. от покойния Александрийски патриарх Петър VII. Скоро след това бе получено разрешение за градеж на православен храм в центъра на Триполи и позволението нашите медицински сестри да бъдат посещавани, изповядвани и причестявани в затвора в Бенгази.
В БПЦ всякога е имало ктитори. Някои историци намират податки и за присъствието на архонтски звания в нея. Дали ще ги има сега и на какъв принцип ще бъдат присъждани те, синодът го заяви ясно. Въпросът тук е докога архиереите ще се отмятат от собствените си решения. Трябва ли разколът да почука на вратата, за да се научат да казват ясно, категорично и еднозначно „да” и „не”, както учи Светото Евангелие.

петък, 15 юни 2012 г.

ПОКАНА


Подворието на Патриарха на Москва и на цяла Русия в София и руският храм „Св. Николай” имат удоволствието да Ви поканят на представянето на Катехизиса на доц. Иван Глухов. То ще се състои в неделя, на 17 юни, от 12 часа в „Дом на Москва в София” /зад руската църква/ след традиционната беседа на настоятеля на Подворието игумен отец Филип. Катехизисът, съставен от дългогодишния преподавател в Московската духовна академия и семинария доц. Иван Глухов се издава с благословението на патриарха на Москва и цяла Русия Кирил, от „Общество памяти игумении Таисий” (Санкт Петербург). Изданието е на български език. Присъстващите на неговото представяне ще получат книгата безплатно.


БПЦ ВЕЧЕ ДАВА БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ЗВАНИЯ

Синодът призна титлата „архонт”

СИЛВИЯ НИКОЛОВА, В-к "МОНИТОР"
15.06.2012

Светият синод призна титлата „архонт” на заседанието си вчера. Това означава, че Българската православна църква вече ще дава благородническо звание, каквото всъщност представлява въпросната титла, съобщиха от Синодалната палата.
Архиереите отмениха решението си от 24 януари 2007 г., според което архонтството не присъства като традиция в БПЦ. Отмяната се прави, „за да не се създава съблазън и смущение в обществото...”, мотивират се архиереите. На следващо заседание на синода те ще напишат и приемат строг регламент и правилник за даване в бъдеще на отличието „архонт”.
Дотогава никой митрополит да не си позволява да отличава никого с това звание, категорични са в решението си синодалните ни старци. Светият синод скочи срещу организирането на гей парада в София на 30 юни. „Категорично се противопоставяме на провеждането на такава безнравствена проява. Защото изповядваме изконното и неотменимо убеждение на Православната църква, което счита хомосексуализма за противоестествена страст, която безусловно вреди на личността, семейството и обществото”, се казва в становището. По-нататък архиереите ни се обръщат към родителите и учителите, като ги призовават да държат по-далече чедата си от парада на 30 юни, тъй като „създава условия за възникване на съблазън, напрежение и конфликти”, се обяснява в изявлението.

четвъртък, 14 юни 2012 г.

Четирима владици крият попове ченгета


Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР", 14 юни 2012 г.

Четирима владици от Светия синод, които имат картончета от ДС, крият поповете си ченгета в своите митрополии. Те категорично отказват да дадат имената и данните на председателите на църковни настоятелства и игумените на манастири на Комисията по досиетата, както изисква законът. Това съобщиха от Синодалната палата. Става дума за Старозагорският Галактион (агентурно име Мишо), Варненският митрополит Кирил (Ковачев и Владислав), Великотърновският Григорий (Ваньо) и Неврокопският Натанаил (Благоев). До късно вчера те бяха изключили телефоните си.След многократно настояване на комисията вчера Синодът реши всички митрополити да предоставят въпросните данни, за да бъдат проведени подопечните им за принадлежност към бившата Държавна сигурност. Това трябваше да бъде направено още през януари. Веднага след гласуването на решението обаче и четирима архиереи категорично отсякоха, че няма да дадат имената на хората си за проверка и демонстративно напуснаха заседателната зала. Синодът отложи разглеждането на правила за присъждане на титлата архонт, как да стават канонизирането за светии и отговора до Хелзинкския комитет за острото изказване на сливенски свещеник по адрес на гейовете и „София Прайд”, който е на 30 юни.

Още по темата по-долу ...

Поповете доносници излизат на светло

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР,
14 юни 2012 г.
Ако се присъждаха оскари за мълчание и пълно отсъствие от заобикалящата действителност, то синодалните ни старци щяха да ги оберат до един.Тъй като обаче за дейността/бездейността им награда все още никой не е учредил, то остава само да ги хвалим и поощряваме, когато заслужават (а от две години насам раздвижване определено има!), но и да не премълчаваме, когато вместо да ни дадат отговор на конкретен въпрос, свързан с нашето мирозрение на православни християни, мълчат. Нещо повече, в такива случаи е напълно закономерно да питаме с онази настойчивост, която Иисус Христос ни препоръчва в Евангелието: “И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори” (Лука, 11: 9-10).Един от въпросите, които си задава всеки един нормално мислещ вярващ, е кога Светият синод ще даде ясно, точно и категорично мнение по отношение на архонтските звания. На увъртанията (от 2007 г.), че такава прицърковна титла няма, никой не вярва. Защото тези титли не само вече са факт, но и ракета носител към светското общество дори за най-семплия владика с вълнени бели чорапи. Тези титли са на път да станат традиция в Българската православна църква, след като вече не един митрополит въздигна църковен благодетел в този сан. Тези титли не могат да бъдат премълчавани, нито пък отнети. Което означава само едно - че синодът не може повече

да се прави на умряла лисица

както не може да отлага и съставянето на последование за канонизиране на нови светии. Православната общност у нас очакваше вчера да чуе отговор на тези въпроси от нашите архиереи. Вместо това ги видя да се изнизват поединично от заседателната зала без време. Светият синод заседава само час и половина за разлика от други дни, когато съвещанията продължават от 9 часа сутринта и приключват малко преди обяд, в 13 часа, когато готвачките в Синодалната палата вече са сервирали обяда в трапезарията. Вчера те закриха заседанието си веднага щом взеха решение митрополитите да дадат имената и личните данни на свещениците, председателите на църковни настоятелства и игумените на манастири на Комисията по досиетата, за да бъдат проверени за принадлежност към бившата Държавна сигурност. Тези данни трябваше да бъдат изпратени още през януари, но бяха дадени едва сега, след второто писмо запитване от комисията, което впрочем стана повод за поредния скандал и караница между синодалите. Старозагорският Галактион, Варненският Кирил, Великотърновският Григорий и Неврокопският Натанаил - независимо от взетото решение, категорично заявиха, че няма да дадат имената на поповете си за проверка. Такъв един акт в която и да е правова държава говори само едно – пълно незачитане на законността. Това е като например да не се явиш в КАТ да си подпишеш акта или да скъсаш призовката за съда пред очите на приносителя. Ако това се случи в един редови гражданин, безспорно той ще има проблеми с някои органи. Нашите владици обаче, когато иде реч да спазват законите на страната, в която живеят, се оправдават, че църквата била отделена от държавата, а самите

те се правят на не от мира сего

Примери за това много: като се започне от факта, че в някои митрополии свещениците и църковните служители не само работят без трудови договори, но и митрополитите не пускат инспекторите по труда да ги проверяват, та се стигне до това, че някои отказват дори да си плащат таксата смет в общината. Когато обаче им е угодно, въпросните се позовават на законността и тичат презглава да си търсят правата – те вече подготвят питане до Министерството на труда и социалната политика имат ли право свещениците да си правят синдикат и доколко той е законен. Коментарът тук е излишен! Примери още много.Ние, вярващите, имаме право да бъдем представлявани и наставлявани от достойни носители на Христовата вяра. Ние, вярващите, имаме право да се уповаваме и да бъдем наставлявани от благочестиви старци. Ние, вярващите, имаме право да искаме силна Българска православна църква. И правото да се борим за нея.

Световната здравна организация със стряскащ доклад

Автомобилите на дизел сеят рак
Над 2100 нови случая всяка година в резултат на замърсения въздух




Газовете от дизеловите автомобили причиняват рак на белия дроб и на пикочния мехур. Това алармира вчера Световната здравна организация, позовавайки се на последни изследвания на Международната агенция за изследване на рака. От там призоваха да се предприемат бързи мерки за ограничаване на дизеловите изпарения.Експертите вече включиха газовете от дизеловите двигатели в т.нар. група 1, в която са веществата с

неоспорими доказателства за канцерогенност


Решението за обявяването им за категорично опасни заедно с веществата арсен и азбест бе взето на извънредна среща на водещи онколози от цял свят в Лион.Най-застрашени да развият рак в резултат на тези газове са шофьорите – не само професионални, но и любители, миньорите и железопътните служители, предупреждават от Световната здравна организация. Няма никакво съмнение, че дизеловите газове водят до рак на пикочния мехур и на белите дробове, те са силно канцерогенни. Това заяви пред „Монитор” водещият онколог проф. Иван Черноземски, който дълги години работи и по съвместни проекти с Международната агенция за изследване на рака. Застрашени са представителите не само на посочените от СЗО професии, но и всички, които живеем в големите градове и близо до оживени улици. Затова, ако не можем през седмицата да се ограничим от излагането на тези газове, е необходимо поне почивните дни и отпуските да прекарваме сред природата, особено в планината.Над 2100 нови случая на карциноми на пикочния мехур и белите дробове откриват лекарите всяка година.

Честото уриниране и дори изпускане

през деня и по време на сън, както и тежест в областта на пикочния мехур са едни от основните признаци за туморно образувание.В такива случаи пациентът не бива да чака заболяването да отшуми от само себе си или да се цери с билки, а да отиде на лекар, който ще му предпише необходимите изследвания, обясни проф. Иван Черноземски.Дизеловите газове в голяма степен причиняват и рак на белите дробове, каза още водещият наш онколог. Тази локализация е най-често срещана при мъжете - 21% от общата заболеваемост, а при жените процентът е 4,44.

Блиц

Доц. Асен Дудов, НАЧАЛНИК НА КЛИНИКАТА ПО ОНКОЛОГИЯ В УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА „ЦАРИЦА ЙОАННА - ИСУЛ”

Туморите с 10% повече от колите без катализатори

- Доц. Дудов, Световната здравна организация вече е категорична, че дизеловите газове причиняват рак на белите дробове и на пикочния мехур. Ясно ли е защо?
- Дизеловите газове отделят веществото 3,4-дибенспирен и още няколко други вредни емисии. Всички те имат канцерогенно действие. Те провокират развитието на онкологични заболявания както на белия дроб, така и на пикочния мехур, върху който впрочем оказват влияние и всички багрила.
- Кои багрила имате предвид?
- Най-вече анилиновите. Когато има производство на такива бои, се наблюдават много повече пациенти с рак на пикочния мехур, отколкото при други производства. Цялостно проучване на това доколко причина за рака са газовете от дизеловите двигатели или багрилата трудно може да се направи, тъй като целият ни автопарк е много стар. Повечето коли са без катализатор, същевременно у нас се продават доста храни с оцветители и консерванти с прословутите „Е”-та, които също са канцерогенни. Като се има предвид това, можем да съдим само по резултатите, но трудно можем да определим точния причинител.
- Какво показват резултатите?
- В последно време има завишена честота на туморите на пикочния мехур. Националният раков регистър дава данните с две години назад. Затова се позовавам на моите лекарски наблюдения и тези на колеги. Те показват, че честотата на този вид рак в България е нараснала с 8-10 процента.
- Как можем да се предпазим?
- Нищо не можем да направим, тъй като не можем да избегнем това, което дишаме на улицата, особено в големите градове. За съжаление лични предпазни мерки няма, освен да заживеем в някое планинско село - нещо твърде неосъществимо. Канцерогенно действие имат и доста консерванти в храната. Затова препоръчвам на хората да избягват продуктите с „Е” върху опаковките. Повечето от тях означават наличието на оцветители, а боите удрят пикочния мехур. Други са за удължаване на срока на годност, както и за набухване – те също са вредни.

сряда, 13 юни 2012 г.

Правозащитници дадоха свещеник на прокурор


Силвия Николова,

В-к "МОНИТОР", 13 юни 2012 г.

Гражданите да не вземат участие и да не подкрепят гей парада в София, който е планиран за 30 юни. Такова възвание подготвя Светия синод, съобщиха от Синодалната палата вчера. Предстоящото пето шоу на гейовете и лесбийките по столичните улици е основна тема на обсъждане от архиереите ни тези дни по време на лятната сесия на синода. Никой не нарушава правата на гейовете в България, но да излизат по улицата на шествия е вид пропаганда. Така те могат да съблазнят някого, а младежите да приемат техния модел за подражание, коментира отец Силвестър Янакиев от Сливен. Такива паради са недопустими. Доказано е, че 85% от гейовете на стари години стават педофили, категоричен бе свещеникът. Още по-остро мнение от него изказа родният му брат Евгений, който също е свещеник. По думите му тези хора били болни. „Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина”, цитира той Евангелието (Мат. 18:6) по отношение на организаторите на бъдещия гей парад. В изявлението си отец Евгений Янакиев се изказва остро и срещу кметовете и управляващите, които допускат подобни изяви. Думите му предизвикаха бурна реакция сред правозащитни организации у нас. Те излязоха с отворено писмо до Светия синод с настояване архиереите да го озаптят. От Българския хелзинкски комитет категорично настояват архиереите да изразят своята позиция към призива на духовника за насилие. Вчера правозащитниците сезираха прокуратурата за изказването на сливенския свещеник Евгений Янакиев.


Още по темата по-надолу


Тънката граница на компромиса


Архиереите ни разпнати между архонти и светии

Владиците скочиха на гейовете, за освещаването на казина мълчат

СИЛВИЯ НИКОЛОВА,В-к "МОНИТОР"

13.06.2012 г.

Решение на вечната дилема за личното и общественото, за допустимите компромиси и недопустимата безпринципност е дадено преди повече от 2000 години от Господ Исус Христос: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу” (Мат. 22:21). Към днешна дата те се разбират твърде превратно. Особено в нашата страна. Дори в институцията Българска православна църква и в нейния ръководен орган – Светия синод. Архиереите ни са разпънати между проблема архонтство, светии, гей парад и някои съпътстващи прицърковния бит подробности, като например освещаването на казина, при това не от редови попове, а от владици.

Тази лятна сесия за владиците ни ще бъде не само

най-продължителната от година и половина насам - започна на 11 и ще продължи до 22 юни, но и най-гореща. При това най-гореща ще бъде не само в прекия смисъл, но и в преносния. За десетина дни те трябва да решат куп неглижирани досега въпроси в Българската православна църква, които обаче вече не търпят отлагане. Защото, ако да речем през 2007 година въпросът „Що е това архонт и има ли той място в БПЦ“ беше екзотика, то днес той е напълно резонен, а необходимостта да получи отговор е твърде натрапчива. Както впрочем не търпи отлагане и въпросът докога светии ще бъдат канонизирани импровизирано без специално последование на църквата ни за това, както се случи с провъзгласяването на свети мъченици на жертвите на Баташкото и Новоселското клане преди година. За разлика от този твърде свят и патриотичен въпрос т.нар. Велик архонтски събор, оглавяван от Старозагорския митрополит Галактион (с агентурен псевдоним Мишо), реши отдавна въпроса за реда, протокола и степента на заслугите, според които едно или друго лице може да бъде обявявано за архонт. Докато преди пет години хора с такива звания, целящи да укажат някаква тяхна заслуга към църквата, бяха посрещнати на нож от синодалните ни старци, позицията им днес е коренно различна. Те буквално омекнаха по отношение на титлата „архонт”, по-скоро – капитулираха, след като се оказа, че със санкция или без на синода

всеки митрополит може да си направи архонт

През 2007-а синодалите ни целокупно отсякоха в свое решение, че такова звание не е в традициите на БПЦ. Днес те са склонни не само да го приемат, но и да напишат правила и протокол за присъждането му.
Съвсем различно стои въпросът с гейовете и ежегодните им паради в столицата. „София Прайд”, насрочен за 30 юни, и тази година ще бъде заклеймен с декларация, досущ като ланшната. Дотам и въпросът ще приключи независимо от протестното писмо на правозащитните организации срещу сливенски свещеник, който се изказа остро срещу хората с нетрадиционна сексуална ориентация.
Едва ли обаче ще бъде избегнат проблемът може ли владика да освещава казино и ако не може, с какво следва да бъде санкциониран. Отговорът на въпроса става твърде интересен, след като се вземе предвид, че свещеникът, дръзнал да освети такова отречено от Библията място, е председателстващият сега синода Сливенски митрополит Йоаникий.

Енергичност обаче се очаква да бъде проявена по въпроса за

документите на храма „Св.св. Винченцо и Анастазий”, който бе предоставен от папа Йоан Павел ІІ за ползване от българската община в Рим. Оказва се, че в продължение на 12 години, след като той бе предоставен, никой не си е дал труда да оформи юридически този въпрос. Както впрочем не си е дал и труда да извади нотариален акт на патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски”.
Че решенията, които ще вземат владиците ни, няма да бъдат очакваните от вярващите миряни, е повече от ясно. Защото да се отлага гласуването на един или друг парлив въпрос е не само въпрос на традиция, но и въпрос на оцеляване. През 40-те години атеистично управление висшият ни клир е свикнал да се снишава, за да оцелее – точно както съветваше Тодор Живков по отношение на перестройката, която уж трябваше да ни подмине. Времето на Тато обаче отмина. И ние, православните християни в България, които ходим на църква, изповядваме се, причестяваме се и се стараем да спазваме Христовите заповеди с минимални компромиси между кесаревото и Божието, искаме да имаме примера на силен клир с ясни послания. Защото без ясна артикулация от страна на архиереите ни земната църква ще остане мъртва.

Блиц


Сливенският митрополит Йоаникий, и.д. председател на Св. синод:

Синодът ще каже за гей парадите, аз съм изпълнител

Силвия Николова,

В-к "МОНИТОР", 13 юни 2012 г.

- Ваше Високопреосвещенство, отец Евгений е във вашата епархия и той е ваш подчинен. Ще го накажете ли за резките му изказвания срещу гейовете, или ще го подкрепите?

- Не знам още. Първо ще го изслушам. Щом изказването му е съгласувано с Библията, как да го накажа.
- Какво казва Библията по въпроса за еднополовите съвкуплявания?
- Библията не ги одобрява. Там е казано мъжко да не ляга с мъжко като с женско.
- Лично вие подкрепяте ли идеята гей парадите да бъдат забранени?
- Е, за това ще каже Светият синод, аз съм изпълнител.
- Но вие също гласувате на заседание. Каква е вашата лична позиция?
- Ох, не ме питайте за лична позиция. Първо ще обсъдим, после ще гласуваме на заседание.
- Кога ще стане ясно какво точно сте решили окончателно?
- Ще гласуваме декларация утре (днес - б.а.). Еее, много е деликатно. Как да ви кажа... Я си представете, че аз ви кажа едно, пък то излезе друго. Аз първо трябва да бъда морален към себе си.
- Изхождайки от морала към себе си, как ще гласувате?
- Абе, какво да ви кажа. Истината е, че аз съм против. Аз не мога да одобрявам нещо, което Библията не одобрява. Което Библията не одобрява, и аз не одобрявам.
- Чува се, че ще гледате и въпроса за архонството, ще пишете правилник как да става това.
- На този въпрос засега не мога да отговоря, и него още не сме гласували. Още не е внесен на заседание.
- Кой трябва да го внесе?
- Главният секретар на синода или патриархът.
- След като патриарх Максим е в болница, следва вие като и.д. председател на синода да водите дебатите и по този въпрос.
- Е, аз съм един скромен председателстващ, докато патриарха го няма.
- Синодът ще заседава до 22 юни. Кога точно да очакваме правилата и реда за канонизациите на светиите? Не е тайна, че последните канонизации бяха извършени импровизирано, тъй като БПЦ няма приет ред и протокол как да стават.
- Ами то и това е в дневния ред, ама и него не сме гледали. Първо за това се иска размисъл задълбочен, та не можем да кажем кога ще стане. Едни работи са по-трудни за решаване, други – по-лесни.
- Архонството по-лесно ли ще бъде решено, отколкото канонизирането на нови светии?
- Ох, вие ме затруднявате.

вторник, 12 юни 2012 г.

ЦЪРКВАТА НИ В РИМ БЕЗ ДОКУМЕНТИ

Бавят досиетата на редовите попове

Патриарх Максим със счупени ребра

Патриарх Максим е приет в болница със счупени ребра след падане, съобщиха от Синодалната палата. Светейшият е настанен още преди три седмици в бившата правителствена болница. Няма опасност за живота на пациента, избегнахме и усложнения, лаконични бяха лекарите там. Близки на Светейшия разказаха, че той се е подхлъзнал в коридора в покоите си, паднал е и за кратко е изгубил съзнание. Изследванията показали, че той едва е избегнал някое ребро да не се забие в белия му дроб. Това е второто падане на 98-годишния глава на Българската православна църква. Преди шест години той пак се бе подхлъзнал, но в банята.Патриарх Максим е добре, няма опасност за живота му, възстановява се, каза за „Монитор” Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, който пристигна вчера рано сутринта за първото заседание от лятната сесия на Светия синод.Рехабилитатори укрепват с процедури и масажи краката на патриарха. Той вече става и прави кратки разходки из болничната стая.

Рекет без упойка


Парите занапред само за болниците, предпочитани от пациентите

Силвия Николова,
в. "МОНИТОР", 12 юни 2012 г.

Блаженството на тялото е в здравето, блаженството на ума — в знанието. Ако отнесем тази елинска мъдрост към българската действителност, то неизбежно трябва да добавим, че блаженството на пациента е в това да бъде лекуван адекватно с възможно най-подходящите за състоянието му лекарства от добре платени лекари, които се съсредоточават върху диагнозата, а не се разсейват с мисълта от кой болен колко могат да измъкнат под формата на избор на екип например.

Впрочем въпросът с финансовото дране на пациентите

(без упойка!) у нас се практикува твърде отдавна. Кажи-речи откакто тръгна многострадалната ни здравна реформа през 1999 година. По подобен порочен начин е поставен и въпросът със скъпите кардиостендове, протези и всякакви консумативи. Независимо, че някои от тях се плащат изцяло или частично от Националната здравноосигурителна каса, все ще се намерят хитреци, които да заиграват с подставени фирми, да изпращат близките на болния при подходящия доставчик, където те да ги купуват на завишени цени, а после да делят печалбата помежду си. Известно е и това, че в някои болници са нахитрели до такава степен, че успяват за една и съща медицинска услуга

да получават пари от три места


От една страна за лечението по дадена клинична пътека за здравноосигурения плаща НЗОК, а когато той е и осигурен допълнително за екстри в частен фонд, болницата надписва във фактурите и услугите, за които касата вече е платила. Като капак на това някои лекари откровено мародерстват болния, като настойчиво му предлагат да си избере екип, т.е. да плати допълнително за лечението си. Колкото някому това да звучи пресилено, това е реалната истина. Неотдавна по тази схема една от предпочитаните акушеро-гинекологични болници в София се опита да изнуди съпругата на чужд дипломат.Накратко тези и куп още други порочни практики, вече са се сраснали с родното ни здравеопазване до такава степен, че хората дори започнаха да ги приемат за нещо напълно закономерно. Което съвсем не значи, че са законни и трябва да ги търпим. Тези проблеми се знаят още откакто тръгна системата на здравното осигуряване, т.е. преди близо тринадесет години. Вместо обаче да бъде решен или поне да се търси начин за неговото решаване, дузина здравни министри и шефове на здравната каса от всички цветове и окраски затваряха очи. Нещо повече, омайваха ни с обещания за

европейско и достъпно за всички

здравеопазване. Факт обаче е, че добра медицина не се прави с жълти стотинки, а със солидно финансиране – нещо, което болниците са имали и имат. Въпросът е в рационалното разпределение на средствата и добрия мениджмънт. Това вече са липси, които трудно се компенсират, особено когато един шеф на лечебно заведение няма управленско умение, нито пък успява да въведе ред и дисциплина. Резултатите в такива случаи са налице. Защото когато няма ред, не е за учудване, че при един пациент дадена терапия е успешна, а при комшията му по легло със същата диагноза няма същия ефект. Има обаче и директори на болници, които не само че се справят с предоставяното им финансиране, но и въпреки липсата на средства за капиталови разходи успяват, благодарение на отличния мениджмънт, да правят основни ремонти, да подменят медицинската апаратура и да изпращат непрекъснато лекарите си на семинар и обучения, за да са

в крак с новостите в медицината

Добрият мениджмънт и малките дългове на някои болници, независимо от икономическата криза, говорят само едно – стягането на финансовата дисциплина е единственият лост за излизане на лечебните заведения от хаоса и задълженията, в които те пребивават от десетилетия. Затова съвсем логична е идеята на новия управител на здравната каса д-р Пламен Цеков парите от клиничните пътеки да тръгнат след пациента, т.е. да се плащат на клиниките след свършена работа, при това не как да е, а качествено. Проект, иницииран от него, предвижда касата да финансира не всяка болница за преминал болен, а лечебните заведения, които са предпочитани от пациентите и доказват положителен лечебен ефект. Напълно закономерно и логично е средствата да се взимат за свършена работа, а не на исторически принцип, както се практикува сега – касата ти превежда средства според броя на лекуваните в нея миналата година, та дори през тази те да са намалели наполовина. Например, ако занапред в една област лекуват 1000 човека с кардиологични проблеми, средствата за тази бройка няма да се разпределят поравно между всички болници в областта още в началото на всяка календарна година, а ще се дават на тези от тях, които са предпочетени от болните.

Стендовете – също за сметка на касата


Лекарствата, заплащани от НЗОК, вече ще се изписват за основната диагноза и в рамките на определена сума.
По подобен начин ще бъде решен и въпросът с лекарствата, отпускани по линия на НЗОК за лечение вкъщи. Не е тайна, че сега парите на нас, здравноосигурените, не всякога се изразходват по възможно най-рационалния начин за медикаменти. Често пъти лекарите изписват скъпите хапчета на производител, който ги е завела на семинар в чужбина или им е предоставил някои екстри към обичайното им битие, а не таблетките, които действително помагат на болния, независимо че са по-евтини. Занапред обаче тази порочна практика ще бъде прекратена. Проектът, предлаган от д-р Цеков, предвижда те да се изписват по диагнози. Това означава, че ако здравноосигурен страда от хипертония, той ще има право на лекарства за домашно лечение в рамките на 60 лева на месец. Ако докторът си позволи да му препоръча илачи, надвишаващи тази сума, пациентът ще трябва да поеме разликата за своя сметка. От следващата година каса ще плаща и скъпите стентове за безкръвните операции на хората с мозъчни кръвоизливи. Досега те са за тяхна сметка. Дори само тези три неща от проекта да бъдат изпълнени от НЗОК, българският болен ще спечели много и най-вече спокойствието, че ще бъде лекуван адекватно, без да го гледат в ръцете, колко банкноти ще мушне в кутията с бонбони. Здравите пък осигурители ще си възвърнат доверието в здравеопазването. Пита се обаче какво не достигаше на досегашните управители на касата и бивши здравни министри да не се сетят за няколко простички и логични неща, които да изкарат на светло действителното финансово състояние на болниците. Отговорът е твърде нелицеприятен - изглежда не един и двама в миналото са имали изгода да се краде от касата с пълни шепи.

Рилският манастир с нова галерия

Родители се възползват от намалението и водят децата си да им покажат светините.

Стратегия на църквата предвижда

КРЪЩАНЕТАТА САМО СЛЕД КУРС

Заради страх от уволнение:

Опашки пред кабинетите за отказване на цигарите

Свършиха дъвките и лепенките срещу вредния навик

Снимка: Аптекарката Николина Нешева от сутринта вчера даваше заявки на доставчиците за дъвки срещу цигарите.
Ловят нарушители по доноси на колеги


Докато инспекторите проверяваха заведенията вътре, пушачите пафкаха на масичките отвън.
Инспекторите от Столичната районна здравна инспекция ловят нарушители по доноси на техни колеги, съобщиха от там. От въвеждането на забраната сигнали за пушачи в офисите, на служебни тераси, коридори и фоайета загрявали телефоните на инспекцията. Инспекторите не се отзовавали на анонимните сигнали. Двама служители на фирми вече са с актове за пушене на междуетажни площадки. Те трябва да платят по 300 лева. Както „Монитор” писа, санкцията за физическите лица за първо нарушение е от 300 до 500 лв., а при второ – от 500 до 1000 лв. Едноличните търговци се наказват с глоби от 1000 до 1500 лева за първо нарушение, а за второ - от 1500 до 3000 лева. За фирмите санкцията при първо нарушение е от 3000 до 5000 лева, а за повторно - от 5000 до 10 000 лева. Общо 343 проверки са извършили инспекторите от 1 до 3 май, съобщи шефката на дирекция „Обществено здраве” в РЗИ-София д-р Ангелина Вурдова. Санкционирани са 8 обекта. Освен служителите на двата офиса актове са отнесли и три заведения за хранене и три диагностични консултативни центъра. Граждани са се обадили за пушене в четири магазина за нехранителни стоки и във фризьорски салон, но пушачите изгасили цигарите и скрили пепелниците, преди да дойдат инспекторите. Денонощният дежурен телефон в РЗИ-София, където граждани могат да подават информация за нарушители, е (02) 832 71 11.

Ваксинираха българка срещу рак на мозъка


Силвия Николова,
В. "МОНИТОР" от 29 май 2012 г.

Снимка: 50-годишната Любка се чувства отлично след индивидуалната ваксина.

Първата българка бе инжектирана с ваксина срещу рецидив на най-коварния рак на мозъка - мултиформен глиобластом. Това стана в белгийска болница в град Льовен, съобщиха от клиниката по неврохирургия на Университетската болница „Св. Иван Рилски” в София, която работи по съвместна програма с чуждестранната. Ваксината е поставена на 50-годишната Любка Околска от Петрич, като за целта са й направени общо 44 инжекции по време на четири сеанса. Пациентката се върна в събота вечер в България и се чувства много добре, резултатът ни дава големи надежди, че заболяването няма да възникне отново, каза нейният лекуващ лекар от „Св. Ив. Рилски” д-р Емануил Найденов. Диагнозата мултиформен глиобластом е поставена на Любка през ноември 2011 г., а през април т.г. туморът е отстранен в болница „Св. Иван Рилски”. Веднага след това я подготвихме за ваксината, която предотвратява повторното появяване на туморните образувания, разказа д-р Найденов. При тази форма на рак туморите се появяват отново месеци след операцията. Индивидуалната имунотерапия, приложена на Любка в Льовен, спира повторното им образуване. Тя представлява инжектиране на биологичен материал, взет от самия болен, който е обработен лабораторно така, че да разпознава раковите клетки и да ги изяжда, без да уврежда здравите, когато се инжектира в организма. Чувствам се много добре, нямам виене на свят като след химиотерапия, вече дори започнах да домакинствам, каза пациентката Любка.Още един българин, 48-годишен художник от Варна, заминава днес за имунизация в Белгия.

сряда, 6 юни 2012 г.

Тивериополски епископ Тихон, председател на църковното настоятелство на храм-паметника „Св. Ал. Невски”:

Духовенството трябва да налага морал

Задължителното изучаване на „Религия – православие” е необходимост

Силвия Николова, В. "МОНИТОР"
25 май 2012 г.


- Ваше Високопреосвещенство, стана ли българинът по-духовно извисен през последните години?
- Нашето общество страда от една безбожна интелигенция. Тази безбожна интелигенция смята и говори навсякъде, че църквата трябва да бъде тачена, уважавана, ценена заради нейните заслуги в миналото от времето на Българската екзархия, която е очертавала етническите граници на българския народ. Това не е достатъчно. Ние не желаем да ни сочат като музеен експонат. Българската православна църква не иска да осребрява някакви минали заслуги, но е дразнещо хората, наричащи себе си интелигенция, да твърдят, че ни подкрепят, но в същото време да са далече от Господа. Малцина от тях влизат в храма на света литургия, изповядват се, причестяват се, живеят с Христа. Обикновено те са в черквата, както и повечето българи, на големите празници или мимоходом влизат да запалят свещ, когато имат личен проблем. За мен е особено важно нашият народ да осъзнае, че църквата и православието са решителният шанс в това време на глобализация и присъединяването ни към Европа започва бавно и несигурно да търси своите национални особености. Именно православието и църквата са тези, които ще започнат да извеждат всеки един човек от бездуховността, ще му помогнат да се осъзнае като духовна личност и ценност и да заживее като достоен член на българското общество. Някои казват „Трябва да сме горди, че сме българи”. Ние обаче нямаме право да сме горди от този факт, защото нищо значително не сме направили, тъй като сме се родили българи. Моето разбиране е, че всеки, родил се българин, от една страна, е получил привилегията да се ползва от духовното и културното наследство, оставено от нашите деди, но и да опазва техните постижения. За него те са се трудили векове наред, нерядко са плащали с кръвта си. Едва когато сме запазили това духовно наследство, можем да благодарим смирено на Господа, че ни е дал сили да изпълним своя дълг. Да си роден православен българин е привилегия, защото духовното наследство на православието е огромно и то тепърва ще бъде оценявано от Обединена Европа, която впрочем вече доста се е размекнала от секуларизма и от опитите за създаване на общество от крайно свободни, бих казал безотговорни хора. Важното е всеки един да осъзнае личните си задължение, а също и че постигнатото всъщност му е дадено от Бога. Само върху основата на историята и духовността на нашия народ ние можем да изградим добро бъдеще. Това е начинът, по който ние бихме могли да устояваме на нагоните и промените в целия свят.
- Безспорно агресията и насилието зачестяват, превръщат се в част от всекидневието ни. Църквата обаче някак остава встрани от тези негативни тенденции. Впрочем преди три години тя направи мащабно шествие с искане да се въведе задължително изучаването на предмета „Религия – православие” в българските училища като противодействие на негативните прояви сред подрастващите. Вече не се говори по този въпрос. Отказа ли се църквата от това свое искане?
- Не се е отказала, но е необходимо разбиране и от страна на държавата. Задължителното изучаване на предмета „Религия – православие” в българските училища е един от шансовете за нашето общество, той е необходимост. Един народ, който употребява огромни усилия, за да образова своето поколение, трябва да знае, че нито едно от тези усилия няма да допринесе добър плод, ако се ограничим само с образоването, но не и с цивилизоването на собствените ни нрави. Тази моя теза я показва практиката всекидневно. Срещаме хора, прочели огромно количество книги, но малцина от тях са култивирани. Знанието не се изразява само в това да трупаш познание теоретично, но да потърсиш и откриеш връзката как то може да бъде полезно на обществото и да го приложиш на практика. Изолираното познание без прилагане за благото на ближния остава напусто изразходвани средства за придобиването му. Резултатът е висока образованост – пълна немара на духа. Непрекъснато се говори, че църквата е тази, която трябва да налага морала и да учи народа на ценности, и това е абсолютно вярно. Аз обаче искам, когато ние учим, да се признава и нашето право, че сме институцията, която може да се произнесе по тези морални ценности. Да бъдем само учители по морал съгласно програма, спусната отнякъде, е недопустимо. Когато говорим за криминалната вълна, заливаща нашия народ, трябва да имаме предвид, че тя е в резултат на неверието ни – някои живеят, както си искат, защото се чувстват безнаказани – и тук, на земята, и там, горе. Такъв недъг се преодолява, когато вървим към обща, по-добра цел. Ние обаче нямаме национална доктрина.
- Българската православна църква почита паметта на светите братя Кирил и Методий на 11 май. Независимо че 24-и е обявен за Ден на славянската писменост и култура, духовенството ни го отбелязва повече по задължение, отколкото като празник. Лично Вие как приемате този ден?
- Празнуването на 24 май с шествието, на което излизаме, с децата под строй на улицата към паметника много ми прилича на строените някога пионерчета. Няма го вдъхновението, истинската духовна радост, каквато е имало някога и за която пише още Дядо Вазов. Днес липсва всенародното въодушевление. Направено бе всичко възможно Денят на българската писменост и култура да бъде отделен от църковния ден на светите братя Кирил и Методий, за да бъде забравено, че са били монаси и епископи, че делото им по същество е църковна мисия. Резултатът от нея е, че ние имаме собствена азбука, една уникална култура, преминала през вековете и достигнала до наши дни. Лично аз се дразня от това, че празникът се отделя от църквата, което е огромна грешка.
- Празниците все пак са неразривно свързани с делника. Няма как да не Ви попитам как да говорим за църковност и духовност, а да пропускаме факта, че почти целият ни висш клир се оказа с агентурно минало? Впрочем, досиетата бяха отворени през януари, но до момента Синодът не е излязъл нито с декларация, нито с изявление по този въпрос.
- Отварянето на досиетата e една много тъжна страница от нашия църковен живот. Това е голямата победа на атеистите и на онези, които са вербували нашите архиереи. Сега те празнуват своята победа, след като разклатиха силно вярата в БПЦ и в нейните служители. Да се разглеждат досиетата еднозначно, е невъзможно. В много от случаите митрополитите са били принуждавани да пишат по зададени им въпроси след завръщането им от пътувания в чужбина. Те са сядали пред белия лист като обвиняеми, а сега ги изкарват доносници. Естествено е, че те са се стараели да бъдат, колкото е било възможно, по-внимателни, тъй като техните сведения са били кръстосвани и сверявани с нещата, получавани като сведения отвън. Има обаче и такива, които сами са се предложили на Държавна сигурност, за да бъдат издигнати по-нагоре, а църквата и служението в нея за тях са били на второ място. Затова, заради тези толкова различни случаи, не бива на всички духовници да се слага етикетът „доносници”. Не мога обаче да скрия, че Светият синод все още не може да намери сили да вземе решение всеки един от архиереите да даде адекватен отговор по проблема досие. Хората трябва да знаят, че случилото се в църквата някога се е случвало и във всички останали слоеве на обществото. Натискът е бил повсеместен и тотален.

Визитка:

Тивериополският епископ Тихон (Христо Георгиев Иванов) е роден на 26 май 1945 г. в Щутгарт, Германия. Кръстен е в Руската православна църква там. Майка му е германка, а баща му – българин, оперен певецПрез 1946 г. се завръща с родителите си в БългарияПрез 1965 г. завършва Духовната семинария, а през 1971 г. и Духовната академия (сега Богословски факултет на СУ)Един от основателите на хор „Йоан Кукузел”От 1973 г. до 1975 г. е бил библиотекар в Синода. Властите обаче решават, че заради произхода му е вражески елемент, и го интернират През 1977 г., по силата на Белградската спогодба заминава за Федерална република Германия, където живее майка муТам от 1978 г. до 1981 г. учи и завършва медицинско училище, като получава диплома за фелдшер Веднага след завършването си постъпва в инфекциозното отделение на „Катеринин хоспитал” в Щутгарт, където работи като фелдшерБил е секретар на Западно и Средноевропейският ни митрополит Симеон в Берлин и настоятел на българския храм в Рим, като паралелно с това е и работил в болницатаПенсионирал се е в „Катеринин хоспитал”

Джипита отказват да отидат на село

740 практики празни, половин милион българи без доктор

Силвия Николова,
в. "МОНИТОР",
Д-р Сатиен Подора, джипи в сливенското с. Кермен:

С евтини наеми могат да привлекат лекари

- Д-р Подора, вие сте общопрактикуващ лекар в Кермен от 20 години. Какво прогонва колегите ви от сливенските села?
- В пациентската ми листа са 2000 човека. Повечето от тях са възрастни хора с тежки заболявания, които често пъти се обострят. Обичам пациентите си, те ми имат доверие, няма на кого да ги оставя. При мен идват и немалко болни.
- Лекувате ли ги?
- Разбира се, как да върнеш такъв човек. Не бих могъл. Лекувам ги доколкото мога. Имам например пациенти цели семейства безработни. Колкото мога им помагам. Когато обаче се наложи специализирана помощ, става сложно, тъй като трябва да си платят поне част от пропуснатите вноски, за да ги вземат в лечебно заведение. За такива хора е редно да се създадат болници за бедни.Освен това хората по тези места като цяло са със занемарено здраве, рядко ходят на профилактични прегледи, същевременно нарастват случаите на диабет и рак.
- Какво може да привлече повече ваши колеги в селата?- Ако се дадат повече пари за практиките, ако общините въведат преференциални наеми за лекарските кабинети, дори и да поемат част от сметките за електричество и отопление на лекарите, вероятно ще дойдат повече колеги на село. Освен това в малките населени места има доста пустеещи къщи, включително и общинска собственост. Вместо да бъдат ограбвани, кметствата могат да ги дадат срещу евтини наеми или безплатно на медиците, така и хората ще имат лекари, и лекарите – по-привлекателни условия за работа.


Кабинетите във Видинско най-пълни

Видинска област е ударник по заети лекарски практики. Районната каса там е сключила 64 договора със 72-ма общопрактикуващи лекари, част от които обслужват по повече от едно населено място, показва справка на Министерството на здравеопазването. Така там са осигурени доктори в 89% от лекарските практики. Според сключените договори на 10 000 регистрирани човека са осигурени шестима лични доктори. Все още недостатъчно обезпечени са общините Бойница и Макреш. Въпреки че в Белоградчик има 4 лекарски практики, общината има остра нужда от медици, които да обслужват и селата Рабиша, Салаш и Стакевци, чиито кабинети се намират в самите населени места, уточниха от РЗОК. Лекарски практики няма в общинския център Макреш и в село Раковица. Причината е, че жителите са направили избор на личен лекар в други селища включително и областния център.


По 5000 пациенти на един доктор


В Разградско заради недостатъчните лекари на едно джипи се падат поне 5000 пациенти, показва справка на Районната здравноосигурителна каса. Една от лекарките с най-много записани в пациентската си листата е д-р Селиме Карагьозова, която лекува 7200 човека. Отделно от тях тя се грижи и за около 1000 души без здравни осигуровки. Нито аз, нито колегите връщаме такива хора, разказа за „Монитор” д-р Карагьозова. Основната част от пациентите й са от Разград, но

близо 1500 са разпръснати в три села


– Дянково, Бисерци и Звънарци, където тя е наела целодневно фелдшери и медицинска сестра. Всеки следобед обаче самата лекарка отива в едно от селата, за да направи профилактичните прегледи. Така всяко едно от селата има джипи на място по два следобеда в седмицата.Налага се тя и колегите й да преглеждат жителите им до късно вечерта. Районната здравноосигурителна каса вече няколко пъти ме е глобявала, защото работя в извънработно време, макар че такова ограничение в Националния рамков договор няма, обясни д-р Карагьозова. Санкции са отнасяли и други нейни колеги. Хората ми са с хронични заболявания, повечето са стари хора, живеят сами и им е трудно да отидат до града, затова ги преглеждам и лекувам,

докато има хора пред вратата ми

казва още тя. Когато се налага някой от тях да бъде прегледан от лекар специалист, тя води на село необходимия медик, като за това селяните плащат само потребителската такса. Така се процедира при по-масовите и социално значими заболявания като сърдечносъдовите, диабет и очни проблеми.

В Сливенско
Линейките пътуват поне час



Линейките в сливенските села пристигат със закъснения, тъй като повечето от малките населени места са в планината и пътищата са разбити. На входовете на много от населените места табели няма, тъй като местните крадат колчетата им, да са си опъват огради около градините. Затова шофьорите на линейките, особено през зимата, се ориентирали трудно по пътя към селата. В Нейково реаномобилите пристигат средно за час, тъй като пътуват от спешния център в Сливен. Пътят до селото е осеян с дупки, а щом падне сняг, става напълно непроходим. Медсестрата е единственото медицинско лице, което е на разположение денонощно на 300-те човека, които живеят там. Повечето от тях са възрастни хора над 80 години с куп заболявания. Сестрата мери кръвното, следи захарта на диабетиците, сменя превръзки на рани, поставя инжекции и звъни за Бърза помощ, когато се налага. Един от малцината ентусиасти джипита за хората от трудно достъпните планински села е индиецът д-р Сатиен Подора. Лекарят работи в Кермен, но пътува и в съседното Биково. Приема и закъсали от други населени места, които нямат свой доктор. Заради отзивчивостта си и ведрия характер се е превърнал в любимец на хората. Д-р Подора живее в Кермен повече от 20 години и е поел лекарската практика там, след като се е дипломирал в Плевенския медицински университет.