Рекет без упойка

Парите занапред само за болниците, предпочитани от пациентите

Силвия Николова,
в. "МОНИТОР", 12 юни 2012 г.

Блаженството на тялото е в здравето, блаженството на ума — в знанието. Ако отнесем тази елинска мъдрост към българската действителност, то неизбежно трябва да добавим, че блаженството на пациента е в това да бъде лекуван адекватно с възможно най-подходящите за състоянието му лекарства от добре платени лекари, които се съсредоточават върху диагнозата, а не се разсейват с мисълта от кой болен колко могат да измъкнат под формата на избор на екип например.

Впрочем въпросът с финансовото дране на пациентите

(без упойка!) у нас се практикува твърде отдавна. Кажи-речи откакто тръгна многострадалната ни здравна реформа през 1999 година. По подобен порочен начин е поставен и въпросът със скъпите кардиостендове, протези и всякакви консумативи. Независимо, че някои от тях се плащат изцяло или частично от Националната здравноосигурителна каса, все ще се намерят хитреци, които да заиграват с подставени фирми, да изпращат близките на болния при подходящия доставчик, където те да ги купуват на завишени цени, а после да делят печалбата помежду си. Известно е и това, че в някои болници са нахитрели до такава степен, че успяват за една и съща медицинска услуга

да получават пари от три места

От една страна за лечението по дадена клинична пътека за здравноосигурения плаща НЗОК, а когато той е и осигурен допълнително за екстри в частен фонд, болницата надписва във фактурите и услугите, за които касата вече е платила. Като капак на това някои лекари откровено мародерстват болния, като настойчиво му предлагат да си избере екип, т.е. да плати допълнително за лечението си. Колкото някому това да звучи пресилено, това е реалната истина. Неотдавна по тази схема една от предпочитаните акушеро-гинекологични болници в София се опита да изнуди съпругата на чужд дипломат.Накратко тези и куп още други порочни практики, вече са се сраснали с родното ни здравеопазване до такава степен, че хората дори започнаха да ги приемат за нещо напълно закономерно. Което съвсем не значи, че са законни и трябва да ги търпим. Тези проблеми се знаят още откакто тръгна системата на здравното осигуряване, т.е. преди близо тринадесет години. Вместо обаче да бъде решен или поне да се търси начин за неговото решаване, дузина здравни министри и шефове на здравната каса от всички цветове и окраски затваряха очи. Нещо повече, омайваха ни с обещания за

европейско и достъпно за всички

здравеопазване. Факт обаче е, че добра медицина не се прави с жълти стотинки, а със солидно финансиране – нещо, което болниците са имали и имат. Въпросът е в рационалното разпределение на средствата и добрия мениджмънт. Това вече са липси, които трудно се компенсират, особено когато един шеф на лечебно заведение няма управленско умение, нито пък успява да въведе ред и дисциплина. Резултатите в такива случаи са налице. Защото когато няма ред, не е за учудване, че при един пациент дадена терапия е успешна, а при комшията му по легло със същата диагноза няма същия ефект. Има обаче и директори на болници, които не само че се справят с предоставяното им финансиране, но и въпреки липсата на средства за капиталови разходи успяват, благодарение на отличния мениджмънт, да правят основни ремонти, да подменят медицинската апаратура и да изпращат непрекъснато лекарите си на семинар и обучения, за да са

в крак с новостите в медицината

Добрият мениджмънт и малките дългове на някои болници, независимо от икономическата криза, говорят само едно – стягането на финансовата дисциплина е единственият лост за излизане на лечебните заведения от хаоса и задълженията, в които те пребивават от десетилетия. Затова съвсем логична е идеята на новия управител на здравната каса д-р Пламен Цеков парите от клиничните пътеки да тръгнат след пациента, т.е. да се плащат на клиниките след свършена работа, при това не как да е, а качествено. Проект, иницииран от него, предвижда касата да финансира не всяка болница за преминал болен, а лечебните заведения, които са предпочитани от пациентите и доказват положителен лечебен ефект. Напълно закономерно и логично е средствата да се взимат за свършена работа, а не на исторически принцип, както се практикува сега – касата ти превежда средства според броя на лекуваните в нея миналата година, та дори през тази те да са намалели наполовина. Например, ако занапред в една област лекуват 1000 човека с кардиологични проблеми, средствата за тази бройка няма да се разпределят поравно между всички болници в областта още в началото на всяка календарна година, а ще се дават на тези от тях, които са предпочетени от болните.

Стендовете – също за сметка на касата

Лекарствата, заплащани от НЗОК, вече ще се изписват за основната диагноза и в рамките на определена сума.

По подобен начин ще бъде решен и въпросът с лекарствата, отпускани по линия на НЗОК за лечение вкъщи. Не е тайна, че сега парите на нас, здравноосигурените, не всякога се изразходват по възможно най-рационалния начин за медикаменти. Често пъти лекарите изписват скъпите хапчета на производител, който ги е завела на семинар в чужбина или им е предоставил някои екстри към обичайното им битие, а не таблетките, които действително помагат на болния, независимо че са по-евтини. Занапред обаче тази порочна практика ще бъде прекратена. Проектът, предлаган от д-р Цеков, предвижда те да се изписват по диагнози. Това означава, че ако здравноосигурен страда от хипертония, той ще има право на лекарства за домашно лечение в рамките на 60 лева на месец. Ако докторът си позволи да му препоръча илачи, надвишаващи тази сума, пациентът ще трябва да поеме разликата за своя сметка. От следващата година каса ще плаща и скъпите стентове за безкръвните операции на хората с мозъчни кръвоизливи. Досега те са за тяхна сметка. Дори само тези три неща от проекта да бъдат изпълнени от НЗОК, българският болен ще спечели много и най-вече спокойствието, че ще бъде лекуван адекватно, без да го гледат в ръцете, колко банкноти ще мушне в кутията с бонбони. Здравите пък осигурители ще си възвърнат доверието в здравеопазването. Пита се обаче какво не достигаше на досегашните управители на касата и бивши здравни министри да не се сетят за няколко простички и логични неща, които да изкарат на светло действителното финансово състояние на болниците. Отговорът е твърде нелицеприятен - изглежда не един и двама в миналото са имали изгода да се краде от касата с пълни шепи.