четвъртък, 14 юни 2012 г.

Поповете доносници излизат на светло

Силвия Николова,
В-к "МОНИТОР,
14 юни 2012 г.
Ако се присъждаха оскари за мълчание и пълно отсъствие от заобикалящата действителност, то синодалните ни старци щяха да ги оберат до един.Тъй като обаче за дейността/бездейността им награда все още никой не е учредил, то остава само да ги хвалим и поощряваме, когато заслужават (а от две години насам раздвижване определено има!), но и да не премълчаваме, когато вместо да ни дадат отговор на конкретен въпрос, свързан с нашето мирозрение на православни християни, мълчат. Нещо повече, в такива случаи е напълно закономерно да питаме с онази настойчивост, която Иисус Христос ни препоръчва в Евангелието: “И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори” (Лука, 11: 9-10).Един от въпросите, които си задава всеки един нормално мислещ вярващ, е кога Светият синод ще даде ясно, точно и категорично мнение по отношение на архонтските звания. На увъртанията (от 2007 г.), че такава прицърковна титла няма, никой не вярва. Защото тези титли не само вече са факт, но и ракета носител към светското общество дори за най-семплия владика с вълнени бели чорапи. Тези титли са на път да станат традиция в Българската православна църква, след като вече не един митрополит въздигна църковен благодетел в този сан. Тези титли не могат да бъдат премълчавани, нито пък отнети. Което означава само едно - че синодът не може повече

да се прави на умряла лисица

както не може да отлага и съставянето на последование за канонизиране на нови светии. Православната общност у нас очакваше вчера да чуе отговор на тези въпроси от нашите архиереи. Вместо това ги видя да се изнизват поединично от заседателната зала без време. Светият синод заседава само час и половина за разлика от други дни, когато съвещанията продължават от 9 часа сутринта и приключват малко преди обяд, в 13 часа, когато готвачките в Синодалната палата вече са сервирали обяда в трапезарията. Вчера те закриха заседанието си веднага щом взеха решение митрополитите да дадат имената и личните данни на свещениците, председателите на църковни настоятелства и игумените на манастири на Комисията по досиетата, за да бъдат проверени за принадлежност към бившата Държавна сигурност. Тези данни трябваше да бъдат изпратени още през януари, но бяха дадени едва сега, след второто писмо запитване от комисията, което впрочем стана повод за поредния скандал и караница между синодалите. Старозагорският Галактион, Варненският Кирил, Великотърновският Григорий и Неврокопският Натанаил - независимо от взетото решение, категорично заявиха, че няма да дадат имената на поповете си за проверка. Такъв един акт в която и да е правова държава говори само едно – пълно незачитане на законността. Това е като например да не се явиш в КАТ да си подпишеш акта или да скъсаш призовката за съда пред очите на приносителя. Ако това се случи в един редови гражданин, безспорно той ще има проблеми с някои органи. Нашите владици обаче, когато иде реч да спазват законите на страната, в която живеят, се оправдават, че църквата била отделена от държавата, а самите

те се правят на не от мира сего

Примери за това много: като се започне от факта, че в някои митрополии свещениците и църковните служители не само работят без трудови договори, но и митрополитите не пускат инспекторите по труда да ги проверяват, та се стигне до това, че някои отказват дори да си плащат таксата смет в общината. Когато обаче им е угодно, въпросните се позовават на законността и тичат презглава да си търсят правата – те вече подготвят питане до Министерството на труда и социалната политика имат ли право свещениците да си правят синдикат и доколко той е законен. Коментарът тук е излишен! Примери още много.Ние, вярващите, имаме право да бъдем представлявани и наставлявани от достойни носители на Христовата вяра. Ние, вярващите, имаме право да се уповаваме и да бъдем наставлявани от благочестиви старци. Ние, вярващите, имаме право да искаме силна Българска православна църква. И правото да се борим за нея.

Няма коментари: